Върху понятието за архетипа

Самата идея не е непосредствено свързана с психологията, защото образът на Великата Майка в тази форма се среща рядко в практиката, и то само при много специални обстоятелства.Но очевидно символът произлиза от архетипа на майката.

Понятието “архетип” , което изобщо не е съвременен термин, се употребява още преди свети Августин и е синоним на понятието “Идея” на Платон.

Юнг показва, че архетиповете не се разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се появят спонтанно, по всяко време, на всяко място и без каквото и да е външно влияние.

Не бива да се пренебрегват евентуалните бъдещи приложения на това твърдение. Защото то означава, че във всяка психика са налице форми, които са несъзнавани, но не по- малко активни- живите нагласи, идеи в смисъла на Платон, които преформират и непрекъснато влияят върху нашите мисли, чувства и действия.

Отново и отново се сблъскваме с погрешното схващане, че архетипът се определя в зависимост от своето съдържание, с други думи, че представлява някаква несъзнавана идея. Необходимо е да се подчертае още веднъж, че архетиповете не се определят от своето съдържание, а единствено от своята форма, и то само до една твърде ограничена степен. Един примордиален образ се определя от своето съдържание само когато бъде осъзнат и следователно изпълнен с материал от съзнавания опит.

Архетипът на майката

Както много други архетипове архетипът на майката се проявява в едно почти безкрайно разнообразие от аспекти. Ще спомена тук само някои от най- характерните. Първи по значение са собствената майка и бабата, мащехата и тъщата, респективно свекървата, и после всяка жена, с която съществува някаква връзка,например дойка или гувернантка.Следват онези, които могат да се нарекат майки фигуративно.Към тази

-2-

категория спадат богините и специално Божията Майка, Дева Мария и София. Други символи на майката във фигуративен смисъл се появяват в нещата, представляващи целта на нашия стремеж към спасение, като Рая, Царството на Бога, Небесния Ерусалим. Архетипът често се свързва с неща и места, които означават раждаемост и плодотворност, изобилието, изораната нива, някоя градина.

Качествата, свързани с него, са майчинската грижа и симпа-тия, магическият авторитет на жената, мъдростта и духовната възвишеност, която надхвърля разума; всеки подпомагащ инстинкт или импулс; всичко което е доброкачествено; всичко, което предпазва и подкрепя, което стимулира растежа и плодородието. Мястото на магическото превъплъщение и прераждане, както и подземния свят и неговите обитатели, е владение на майката. В негативен план архетипът на майката може да означава всичко тайно , скрито, тъмно; ада, света на мъртвите, всичко, което е ужасяващо и неизбежно като съдбата. Всички тези атрибути на архетипа на майката са подробно описани и документирани в книгата на Юнг Symbols of Transformacion. Там той формулира двойствеността на тези атрибути като “любящата и ужасна майка”.

Юнг преписва на собствената майка само едно определено етиологично значение. т.е. всички тези влияния, които се оказват върху децата, не идват от самата майка, а по-скоро от архетипа, който се проецира в нея и който и придава митологически произход и авторитет. Етиологичните и травматични въздействия, предизвикани от майката, трябва да бъдат разделени на две групи; 1 такива, които съответствуват на чертите на характера или на нагласите, които майката има в момента, и 2 други, свързани с черти, които майката само изглежда,че притежава, а в действителност те се състоят от повече или по- малко фантастични проекции от страна на детето. Съдържанията на абнормните детски фантазии могат само отчасти да се свържат с майката, защото те често съдържат ясни и несъмнени алюзии, които е невъзможно да се свържат с човеш-

-3-

Когато това се случи, не печелим нищо, ако ги отхвърлим като смешни, защото архетиповете са неотменна част на всяка психика. Архетипът като такъв в никакъв случай не е просто някакъв отегчителен предразсъдък. Той става такъв само когато е на погрешно място. Сами по себе си архетиповите образи се нареждат сред най- висшите ценности на човешката психика,те населяват небесата на всички народи от незапомнени времена. Пренебрегването на тяхната стойност би представлявало огромно загуба. Следователно нашата задача не е да отречем архетипа, а да премахнем проекциите, за да възстановим съдържанията на индивиди, които той, без да иска, е загубил, проецирайки ги извън себе си.

Майчиният комплекс

Майчиният комплекс при сина

Последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога и импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзнавана форма. При донжуанството той неосъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последствията от майчиния комплекс при сина могат да се видят в идеологията, свързана с мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и
-4-

ранна смърт. Това е причината във всеки мъжки майчин комплекс заедно с архетипа на майката съществена роля да

играе и образът на мъжката сексуална противоположност, анима. Майката е първо женско същество, с което бъдещият мъж влиза в контакт, и тя не може да се въздържи тайно или явно, осъзнато или не осъзнато да не въздейства върху мъжествеността на сина, както и синът на свой ред все повече усеща женствеността на своята майка или и отговаря неосъзнато инстинктивно.

Все пак при дъщерята майчиният комплекс е по ясен и не толкова усложнен. Тук имаме работа или с свръхразвитие на женските инстинкти, предизвикано под непосредственото влияние на майката, или с отслабването им до степен на пълно изчезване. В първия случай преобладаването на инстинкта довежда до това дъщерята да не осъзнава собствената си личност, във втория инстинктите се проецират върху майката. За сега трябва да се задоволим с заключението, че при дъщерята майчиният комплекс или прекалено стимулира, или подтиска женският инстинкт, до като при сина той уврежда мъжкия инстинкт чрез неестествена сексуализация.

Майчиният комплекс при дъщерята

Хипертрофия на майчиния елемент. Преувеличаването на женската страна означава усилване на всички женски инстинкти, най-вече на майчинския инстинкт. Негативния аспект се наблюдава при жената, чиято единствена цел е раждането на дете. За нея съпругът има второстепенно значение, той е първият и най-важен инструмент за зачеването и тя се отнася към него като към обект, за който трябва да се грижи, наред с децата. Дори нейната собствена личност има второстепенно значение. Тласкани от жестока жажда за власт и фанатично отстояване на своите майчински права, те често успяват да съсипят не само собствената си личност, но също и личния живот на децата си. Колкото по-малко майката осъзнава собствената си личност, толкова по-силна и неосъзнавана е волята и за власт.

Свръхразвитие на Ероса. От това в никакъв случай не следва, че причиненият в дъщерята комплекс от такава майка
-5-

непременно ще доведе до хипертрофия на майчинския инстинкт. Дори на против, инстинктът може напълно да изчезне. Като за-

местител се появява един свръхразвит Ерос и това неизменно довежда до несъзнавано отношение към бащата. Твърде силния Еро поставя едно абнормно ударение върху личността на другите. Едва ли е необходимо да посочим, че за мъже с пасивен Ерос този тип предлага превъзходна въдица за проекциите на анима.

Идентичност на майката. Ако майчиният комплекс в една жена не предизвика свръхразвит Ерос, той довежда до иденти-фициране с майката и до парализа на женската инициатива на дъщерята. Става пълна проекция на личността и в майката, дължаща се на факта, че тя не осъзнава нито майчинския инстинкт в себе си, нито своя Ерос.

Съпротива срещу майката. В междинния тип, който аз имам предвид, проблемът се свежда не толкова до свръхразвити или подтиснати женски инстинкти , колкото до една прекомерна съпротива срещу майчиното превъзходство, често до изключ-ване на всичко останало. Това е крайният пример за негативния майчин комплекс.

Положителни аспекти на майчиния комплекс

Майката- Положителният аспект на първия тип на комплекса, а именно свръхразвитието на майчинския инстинкт, е идентичен с онзи добре познат образ на майката, който се прославя във всички времена и на всички езици, Това е майчината любов, която е един от най-трогателните и незабравими спомени в нашия живот, тайнственият източник на растежа и промяната; любовта, която означава завръщането у дома, подслонът; дълбоко безмълвие, от което започва и към което се връща всичко. Майката носи за нас онзи вроден образ на целостта на живота, от който ние сме една малка и безпомощна частица.

Архетипът наистина е на толкова научен проблем, колкото спешен въпрос на психичната хигиена. Даже да липсват каквито ида било доказателства за съществуването на архетиповете и всички тези умни хора по света да успеят да ни убедят, че такова нещо не е възможно да съществува, ние би трябвало да ги измислим, за да запазим нашите най-висши и най–важни ценнос-

-6-

ти от изчезване в несъзнаваното. Защото, когато те потънат в несъзнаваното, цялата стихийна сила на първичното преживя-ване се загубва.Тогава на тяхно място възниква фиксацията в/у образа на майката и когато това достатъчно се рационализира и “коригира”, ние се свързваме здраво с човешкия разум и оттам нататък сме осъдени да вярваме изключително на онова, което е рационално.

Независимо дали ги разбира или не, човек трябва да познава света на архетиповете, защото в него той е все още една част от Природата и е свързан със своите собствени корени.

Само при жената е възможно да се изследва влиянието на архетипа на майката без примеси на враждебност и дори това може да бъде успешно само ако не се е развил един компенсиращ анимус.

Заключение- Психиката е част от най съкровената тайна на живота и тя притежава своя собствена специфична структура и форма като всеки друг организъм. Дали тази психическа структура и нейните елементи, архетиповете, изобщо “произ-лизат”, е метафоричен въпрос, на който не може да се отговори. Структурата е нешо дадено, предусловието, което е на лице във всеки един случай. И това е майката , матрицата- формата, в оято се излива целия опит. Бащата от друга страна, представлява, динамизмът на архетипа, защото архетипът се състои и от двете-форма и енергия.

Носителят на архетипа е на първо място собствената майка, защото от начало детето живее в пълно единение с нея , в състояние на несъзнаване идентичност.

Всички приказни и тайнствени черти, свързани с нейния образ, започват да изчезват и се прехвърлят върху най- близката до нея личност, например бабата. Като майка на майката тя е “по-велика” тя е в действителност “ голямата”, или “ Велика Майка”.

Колкото повече отстъпва архетипът от съзнанието, толкова по-ясно става то и толкова по-ясно различими митологични черти бабата означава, че архетипът е издигнат на по- висока степен.

Използвана литература: Карл Густав Юнг-Избрано,книга втора

издателство Евразия-АБАГАР Плевен 1993год.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“ Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ”

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ гр. СОФИЯ

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Специалност – ПСИХОЛОГИЯ

Трети курс-шести семестър

код-2

КУРСОВА РАБОТА

НА

Нина Христова Ангелова

Факултетен № 16253

Тема

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА АРХЕТИПА НА МАЙКАТА

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 83.54 Kb.

Сподели с приятели: