Втечняване на страховете

През 1947 година, когато капитан Кусто, заедно със френския инженер Емил Ганян усъвършенства акваланга, и така позволява на човека да се придвижва автономно под водата с независим източник за подаване на въздух, той вероятно не е предполагал, че това ще доведе до scuba (self-contained underwater breathing apparatus) diving ужасающа многомилиардна индустрия за развлечение на човека под водата. Девизът й е популярно, лесно и забавно. Diving is FUN. Понастоящем над 10 милиона души по света са редовно практикуващите водолази.Те са от вид-да се разходим под водата, да погледаме рибките с добрия чичко инструктор, за да има какво да разказваме на съседите като се приберем у дома.

На другия край на приключението diving стои тазгодишния рекорд на друг французин- Паскал Бернабе, който на 9 юли 2005 година, във водите на остров Корсика за 10 минути достигна умопомрачителната дълбочина от 330 метра, използвайки относително конвенционално леководолозно снаряжение. Времето което му е било необходимо за да изплува жив на повърхността ? 8 часа и 49 минути. Уверявам ви, в сравнение с това изкачването на Еверест е детска играчка. Французина е тренирал три години и е успял едва на петия път.Методът му носи сухото наименование „Technical diving” и се различава от другия основно с промените в състава на газовата смес, която дишаш под водата. Нещо като да си забъркваш коктейл,според мястото и състоянието, в което се намираш.

Въздухът, който всеки от нас диша, най общо се състои от 21% кислород и 78% азот плюс 1% редки газове, с които не искам да ви обременявам. Та точно азотът е инертен газ, притежаващ свойството под налягане да преминава от течно в газообразно състояние. И така, след като водолаза прекара дълго време на по-голяма дълбочина, азота потича в кръвта му. Ако изплува в това състояние, без да обърне процеса (нарича се декомпресия )кръвта му ще кипне като шампанско и мехурчетата ще пожелаят да излязат през всяка пора, причинявайки доста неприятно изживяване... и понякога смърт. Именно това е Кесоновата болест, наречена така на едно от първите съоръжения за работа под вода ( изобретено от още един французин-мосю Тригер- през 1839 година).Друга любопитна особеност на инертните газове е тяхното наркотично въздействие.Известно е че всяко вещество, инертно в химическо отношение, но разтворимо в мазнини, притежава наркотично въздействие. Иначе казано, ако дишате нормален сгъстен въздух, съдържащ 78 % азот, на дълбочина по-голяма от 45 метра, ще се докарате до състояние да не знаете къде сте и какво правите там.Трябва да се съгласите, че в тази наглед враждебна среда това не е много добра идея. Затова и няма много наркомани под водата. Развитието на „Technical diving” (с неговите газови смеси) през последните 15 години позволи на Паскал Бернабе да се спусне до 330 метра, а на голям брой технически гмуркачи да работят спокойно на дълбочини от 80-110 метра. Радостно е че техни последователи вече има и у нас.

Изправен сте пред собствените си страхове, които понякога нарастват в паника поглъщаща всичко останало.Кой от нас не обича живота ? Паниката, ако не знаете, е паузата между две познати състояния.А в началото на вашата подводна авантюра, там в синевата, няма нищо познато.

Ще се опитам да опровергая някой от най популярните митове, въртящи колелото на страховете от гмуркането.
Опасно е! Сухата статистика показва, че годишно в света се случват повече злополуки при игра на боулинг, отколкото при Recreational scuba diving (гмуркане за развлечение на дълбочина до 40 метра без декомпресия).
Трябва да мога добре да плувам! Може би най добрият български technical diver днес е Владо Явашев, а той е ужасен плувец.

Стар съм за тази работа! Тук ще се отклоня малко и ще ви разкажа за една жена, изключителна със своя кураж -Лени Рифенщал. Родена през 1902 година в Берлин, тя достига върха на славата си през 1934, когато обира световните кинонагради с режисирания от нея документален филм “Триумф на волята” (за Нюрнбергския конгрес на национал-социалистическата партия). Ако се сещате, едни военни маршируват през нощта наляво-надясно в безкрайни колони, носейки факли в ръце.Та нейният триумф се превръща и в нейна гибел, когато след войната я обвиняват в любов към Третия Райх и Фюрера. Каква е връзката с подводния свят ли, нетърпеливо ще попитате не без основание. Ами пряка -Лени заблуждава леководолазния инструктор за годините си и се гмурка за сефте на 71 годишна възраст, Следват два албума с подводни снимки и документалния филм”Подводни импресии”, прожектиран в Кан навръх стотния й рожден ден. (виж. www.leni-riefenstahl.de )
Под водата е пълно с опасни твари! По същество е вярно. Там има огнени корали,отровни медузи,мурени- полу риби, полу змии с криви зъби, които биха настроили мечтателно всеки зъболекар, риби със смразяващи имена като хирург,скорпион, каменна риба, умееща да се слее със скалата така, че да отчае и най добрия десантник, а и много други същества, несъвместими с нас хората.Да, те са потенциално опасни, но кой ви кара да ги пипате, неразумни приятелю ?

Минава известно време равно на стотина гмуркания и ето- вече плувате удобно и самоуверено, наслаждавайки се на очароващите гледки на подводния свят. В живота ви всичко се е наредило добре и съдбата ( в замяна на вашата уникалност ) ви е подарила шанса да се потопите в някое от топлите морета, познати от мечтите ви.

Но тук отново ще се сблъскате с един от най големите човешки страхове-така наречената Господарка на Океани и Морета, Г-жа Акулата.
Акули плуват в световните океани от повече от 300 милиона години. В сравнение с тяхното, нашето присъствие на тази земя е миг от вечността. Повечето хора имат вроден страх от тях точно както от змии,паяци и всякакви твари, които са всъщност отвъд нашия опит и разбиране. Данните за миналата година са: 104 злополуки между хора и акули във всички световни океани и морета.В резултат са загинали общо седем души. Голяма част от тези неприятни срещи са се състояли във водите на Северна Америка и Австралия.Като се замисля там и хората са малко луди, нормално е това състояние да се предава по някакъв път и на акулите. За сравнение само в Ню Йорк са регистрирани 1587 случая на ухапвания на хора от други хора.

Плуването с тези големи пелагични риби е без съмнение тръпка, опасността е рядка освен ако ви хрумне да я дърпате за перката или да откраднете някоя рибка под носа й, което би ядосало и мен.