Втора част, глава XV из романа,,Под игото



страница1/2
Дата23.06.2022
Размер6.01 Kb.
#114687
  1   2
Под игото Новата молитва (1)

Образът на чорбаджи Марко и идеята за лудостта в главата ,,Новата молитва на Марка” (Втора част, глава XV – из романа ,,Под игото” на Иван Вазов)
1. Сюжетни и композиционни особености:

  • Представени са променящият се свят на Бяла черква и прозрението, до което стига чорбаджи Марко, трезвомислещ и умерен (разумен) във възгледите си човек – Лудите, лудите, те да са живи!.

  • Главата ,,Новата молитва на Марка” е включена във втора част на романа и има ролята на свързващо звено с други (предходни) глави в произведението - ,,Един шпионин през 1876 год.”, ,,Зелената кесия”, ,,Около един труп” и следващата - ,,Пиянство на един народ”. Те са обединени от общото послание за духовното израстване на българите, промяната в мисленето им и узряването им за идеята за свобода.

2. Героите – светогледни идеи и ценности:
а) образът на чорбаджи Марко:

  • Образът на чорбаджи Марко олицетворява духовното преобразяване на българина, приемането на идеята за въстание.

  • Промяната у чорбаджи Марко е представена като сложен психологически процес, който присъства в повествователната структура като ,,поток на съзнанието” на фона на събитията – изработването на черешовия топ (преплитат се битов, исторически и социално-психологически пласт).

  • Чорбаджи Марко е удивен от ,,революционния елемент” в сватбата и хорото, предвождано от Безпортев, тъй като хорото (,,безконечно дълго” – всички са се заловили на него) е символ на сплотеност, то символизира единството на българите, обединени около една обща идея – идеята за свобода.

  • Преобразяването, революционната метаморфоза в убежденията и понятията на Марко не става лесно и изведнъж – по пътя на съмненията, колебанията и сетивния допир със ставащото - скептичният и разумен българин (,,неверен Тома”) постепенно започва да вярва – катализатор на тази промяна в съзнанието на чорбаджи Марко са поредица от случки, част от които са представени в главата ,,Новата молитва на Марка” – чорбаджи Марко е изненадан от дръзката постъпка на Безпортев, който се осмелява да заповядва, да заплашва и дори да яхне турското заптие.

  • Всеобщото въодушевление и ,,революционното кипене” въздействат силно върху скептично настроения герой и той несъзнателно започва да вярва: ,,Лудите, ако направят, лудите ще направят нещо.”

  • При характеризирането на промяната у чорбаджи Марко, която е ключова за духа на времето, основно е учудването – философска рецепция на ставащото, изразени в лайтмотивното: ,,Кой знае, кой знае!”

  • Сцените на ,,военизирания” бит се редят една след друга пред очите на героя, изтръгвайки го от активния вътрешен диалог - когато вижда, че килерът на собствения му дом е превърнат в оръжейница от собствените му синове (които се оказват участници в предстоящия бунт), зад сърдитата фраза на бащата стои оправданото тайно очакване на родолюбеца.

  • Със свещ в ръка като пред светиня, прехласнат пред великото тайнство на българския дух, Марко изрича своята нова молитва и благословия над въстанието: ,,Лудите, лудите - те да са живи!” – новото верую на чорбаджи Марко е знак за духовната му трансформация, показва развитието в образа му и неговата революционна метаморфоза.

б) образът на Безпортев:

  • патриотично настроен жител и член на комитета в Бяла черква;

  • Безпортев е известен с прозвището Редактора, тъй като преправя и пародира популярни български патриотични песни (Вазовото стихотворение ,,Панагюрските въстаници”, част от стихосбирката ,,Пряпорец и гусла”) и мотиви от бунтовните стихове на Добри Чинтулов и Стефан Стамболов; неговият революционен марш символизира предстоящото въстание;

  • Безпортев е загрижен за съдбата на родината си и съпричастен към трагичната й участ - ,,Мене сърцето ме боли за България, тая бедна турска робиня…”; в главата ,,Новата молитва на Марка” Безпортев е пиян и в пряк, и в преносен смисъл (опиянен от идеите за бунт и свобода).

  • Дръзката постъпка на Димо Безпортев символизира духовното израстване в мисленето на българите и преодоляването на робското примирение – той се осмелява да заповядва, да заплашва и дори да яхне турското заптие: ,,Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?...Тая земя е българска, а твоята е в азиатските пустини…”.

  • Абсурдното поведение на Безпортев при срещата със заптието изразява желанието на патриотичния жител на Бяла черква да докаже, че българите вече не са ,,покорна рая”, вече не се подчиняват безропотно и могат да отстояват себе си.

  • ,,Представлението” на Безпортев предизвиква бурни реакции на въодушевление и ръкопляскания от ,,хилядо зрители”.



Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница