Втора част, глава XV из романа,,Под игото
Изтегляне 6.01 Kb.
|
1 2
Под игото Новата молитва (1)- Навигация на страницата:
- 2. Героите – светогледни идеи и ценности
- образът на Безпортев
|
Образът на чорбаджи Марко и идеята за лудостта в главата ,,Новата молитва на Марка” (Втора част, глава XV – из романа ,,Под игото” на Иван Вазов) 1. Сюжетни и композиционни особености: Представени са променящият се свят на Бяла черква и прозрението, до което стига чорбаджи Марко, трезвомислещ и умерен (разумен) във възгледите си човек – Лудите, лудите, те да са живи!. Главата ,,Новата молитва на Марка” е включена във втора част на романа и има ролята на свързващо звено с други (предходни) глави в произведението - ,,Един шпионин през 1876 год.”, ,,Зелената кесия”, ,,Около един труп” и следващата - ,,Пиянство на един народ”. Те са обединени от общото послание за духовното израстване на българите, промяната в мисленето им и узряването им за идеята за свобода. 2. Героите – светогледни идеи и ценности: а) образът на чорбаджи Марко: Образът на чорбаджи Марко олицетворява духовното преобразяване на българина, приемането на идеята за въстание. Промяната у чорбаджи Марко е представена като сложен психологически процес, който присъства в повествователната структура като ,,поток на съзнанието” на фона на събитията – изработването на черешовия топ (преплитат се битов, исторически и социално-психологически пласт). Чорбаджи Марко е удивен от ,,революционния елемент” в сватбата и хорото, предвождано от Безпортев, тъй като хорото (,,безконечно дълго” – всички са се заловили на него) е символ на сплотеност, то символизира единството на българите, обединени около една обща идея – идеята за свобода. Преобразяването, революционната метаморфоза в убежденията и понятията на Марко не става лесно и изведнъж – по пътя на съмненията, колебанията и сетивния допир със ставащото - скептичният и разумен българин (,,неверен Тома”) постепенно започва да вярва – катализатор на тази промяна в съзнанието на чорбаджи Марко са поредица от случки, част от които са представени в главата ,,Новата молитва на Марка” – чорбаджи Марко е изненадан от дръзката постъпка на Безпортев, който се осмелява да заповядва, да заплашва и дори да яхне турското заптие. Всеобщото въодушевление и ,,революционното кипене” въздействат силно върху скептично настроения герой и той несъзнателно започва да вярва: ,,Лудите, ако направят, лудите ще направят нещо.” При характеризирането на промяната у чорбаджи Марко, която е ключова за духа на времето, основно е учудването – философска рецепция на ставащото, изразени в лайтмотивното: ,,Кой знае, кой знае!” Сцените на ,,военизирания” бит се редят една след друга пред очите на героя, изтръгвайки го от активния вътрешен диалог - когато вижда, че килерът на собствения му дом е превърнат в оръжейница от собствените му синове (които се оказват участници в предстоящия бунт), зад сърдитата фраза на бащата стои оправданото тайно очакване на родолюбеца. Със свещ в ръка като пред светиня, прехласнат пред великото тайнство на българския дух, Марко изрича своята нова молитва и благословия над въстанието: ,,Лудите, лудите - те да са живи!” – новото верую на чорбаджи Марко е знак за духовната му трансформация, показва развитието в образа му и неговата революционна метаморфоза. б) образът на Безпортев: патриотично настроен жител и член на комитета в Бяла черква; Безпортев е известен с прозвището Редактора, тъй като преправя и пародира популярни български патриотични песни (Вазовото стихотворение ,,Панагюрските въстаници”, част от стихосбирката ,,Пряпорец и гусла”) и мотиви от бунтовните стихове на Добри Чинтулов и Стефан Стамболов; неговият революционен марш символизира предстоящото въстание; Безпортев е загрижен за съдбата на родината си и съпричастен към трагичната й участ - ,,Мене сърцето ме боли за България, тая бедна турска робиня…”; в главата ,,Новата молитва на Марка” Безпортев е пиян и в пряк, и в преносен смисъл (опиянен от идеите за бунт и свобода). Дръзката постъпка на Димо Безпортев символизира духовното израстване в мисленето на българите и преодоляването на робското примирение – той се осмелява да заповядва, да заплашва и дори да яхне турското заптие: ,,Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?...Тая земя е българска, а твоята е в азиатските пустини…”. Абсурдното поведение на Безпортев при срещата със заптието изразява желанието на патриотичния жител на Бяла черква да докаже, че българите вече не са ,,покорна рая”, вече не се подчиняват безропотно и могат да отстояват себе си. ,,Представлението” на Безпортев предизвиква бурни реакции на въодушевление и ръкопляскания от ,,хилядо зрители”. Изтегляне 6.01 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2