Втора допълнителна информация Ноември 2001 г



страница1/14
Дата05.11.2017
Размер1.47 Mb.
#33918
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Втора допълнителна информация

Ноември 2001 г.


МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ

ПОЗИЦИЯТА ЗА ПРЕГОВОРИ ПО ГЛАВА 24 “СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ”

В допълнение към своята Преговорна позиция по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” (CONF-BG 9/01) и (CONF-BG 19/01), българското Правителство желае да предостави допълнителна информация по въпросите, повдигнати от Европейския съюз в общата му позиция по глава 24 (CONF-BG 35/01).
Шенгенски план за действие
В съответствие с ангажимента поет от Република България в рамките на Преговорната позиция по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”, българското Правителство прие Национален План за действие за изпълнение на Шенгенското законодателство. В него детайлно са дефинирани по-нататъшните законодателни и практически мерки, които България ще осъществи в процеса си на подготовка за присъединяване към ЕС, и последващо присъединяване към Шенгенското споразумение. Наред с това, Планът за действие съдържа конкретни мерки за осигуряване на инфраструктурата, институциите и процедурите, необходими за ефективното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство. Планът ясно посочва сроковете, в които ще бъдат осъществени набелязаните цели, както и отговорните за това органи.
Международни конвенции и конвенции на ЕС

Република България предстои да се присъедини към Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения относно упражняване на родителски права и възстановяване на родителски права /1980/ и Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /1980/ съответно през 2002 г. и 2003 г.



През 1999 г. Република България се присъедини към три Хагски конвенции /Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 1965 г., Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 1970 г. и Конвенция за международен достъп до правосъдие от 1980 г./, които са приети след Гражданско-процесуалната конвенция от 1954 г., за да уредят по съвременен начин същата материя. Освен това се констатира, че България е страна по двустранни договори в регулираната от конвенциите област с всички държави, които са страни по Конвенцията от 1954 г., но не са страни по трите по-нови конвенции. Въз основа на посочените причини, Република България не възнамерява да се присъединява към конвенция, която е заместена във всичките й части с по-съвременна законодателна уредба, в действие между България и всички страни по Конвенцията от 1954 г.
Република България е подготвила документите за подписване на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси през м.ноември 2001 г. на 109-та сесия на Комитета на министрите към Съвета на Европа, в който са възприети норми на шенгенското acquis. През същия месец ще бъде подписана от България и Конвенцията за престъпленията в киберпространството.
Реформа на съдебната система
На 1 октомври 2001 г. Министерският съвет прие Национална стратегия за реформа на съдебната система (Решение на МС 672/1.10.2001 г.). Съгласно приетото решение, министърът на правосъдието отговаря за изработването на програма за изпълнение на стратегията, която трябва да бъде готова най-късно до средата на м. декември 2001 г.
Във връзка с изготвянето на плана за действие се провеждат срещи с представителите на българската магистратура – съд, прокуратура и следствие, с които се обсъждат практическите мерки по изпълнение на стратегията.
Съставена е работна група, която подготвя изменения на Закона за съдебната власт, с което се създава се законодателната рамка за прилагане на раздел I от стратегията – “Укрепване на правоприлагащия капацитет на съдебната система”. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт предстои да бъде завършен и внесен в Министерски съвет на до края на месец октомври т.г.
Във връзка с укрепване независимостта на съдебната система са предприети действия в няколко насоки:

  • обучение на обучители в Центъра за обучение на магистрати по проблемите на международното правно сътрудничество, екстрадицията, търговската несъстоятелност, Европейската Конвенция за правата на човека

  • трансфер на ноу-хау от сродни немски организации за Съюз на юристите, Асоциация на прокурорите и Камарата на следователите

  • укрепване на прокуратурата – чрез подобряване взаимодействието й със структурите осъществяващи борбата с организираната престъпност и корупцията

  • продължаване въвеждането на нови и прогресивни информационни технологии

Предстои провеждането на “Конференция на донорите”, на която ще се обсъдят приоритетни проекти, свързани с реалното прилагане на стратегията за реформа на българската съдебна система и тяхното финансово обезпечаване.


Защита на данните
На 18 октомври 2001 г. Министерският съвет одобри и внесе в Народното събрание за разглеждане проект на Закон за защита на личните данни. Законопроектът предвижда създаване на независим контролен орган – Комисия за защита на личните данни, която ще следи за спазването на Закона за защита на личните данни. Комисията е предвидена като юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя се състои от пет члена, които се избират от Народното събрание по предложение на Министерски съвет. Членовете на комисията имат пет годишен мандат и ще трябва да отговарят на определени критерии за избираемост, като висше юридическо образование или висше образование в областта на информационните технологии.
Комисията има следните правомощия:

  • анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни

  • води регистър на администраторите на лични данни

  • извършва проверки на администраторите на лични данни

  • изразява становища и дава разрешения в предвидените в закона случаи

  • издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защита на личните данни при осъществяване на тяхната дейност

  • след предварително уведомяване налага временна забрана за обработване на лични данни в случаите, когато се нарушават нормите за защита на лични данни

  • разглежда жалби срещу администраторите във връзка с отказан достъп на субекти на лични данни, както и жалби на администратори или на трети лица във връзка с правата им по закона.

Проектът на Закон за защита на личните данни задължава държавните органи, както и съответните органи на управление на всички други администратори на лични данни, да осигуряват достъп на Комисията до регистрите, в които се съхраняват лични данни и до всички елементи на процеса по обработване на такива данни.


Проектът на Закон за защита на личните данни гарантира независимостта на контролния орган за защита на личните данни. Той е изцяло съобразен с изискванията на Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни и Директива 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1995 г. за защита на лицата при обработка на лични данни и за свободно движение на такива данни.
Република България потвърждава своя ангажимент в кратък срок след приемане на Закона за защита на личните данни да ратифицира Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни.
Визова политика
1.

Република България потвърждава своя ангажимент да постигне пълна хармонизация с новия визов Регламент № 539/15.03.2001 на Съвета, определящ списъците на трети страни, чиито граждани трябва да притежават визи при пресичане на външните граници и на тези държави, чиито граждани са освободени от това задължение,заместващ Регламент 574/1999, както и с Общата консулска инструкция и другите актове на европейското и шенгенското acquis във визовата област към датата на присъединяването си към ЕС.


Същевременно, Република България осъществява постоянен процес на текуща хармонизация с acquis communautaire относно визовата политика и практика, с оглед пълното хармонизиране с него и прилагането му при присъединяването на страната към ЕС. В този аспект, съгласно последните изменения на Закона за чужденците в Република България от 27 април 2001г., до края на 2001 г. ще бъдат изготвени изменения на Наредбата за реда и условията за издаване на визи от дипломатическите и консулски представителства на Република България, като за целта е създадена работна група. Ще бъдат приети и други подзаконови нормативни актове, с които ще се осигури по-нататъшно детайлизиране на визовия и имиграционен режим на Република България в съответствие с Общата консулска инструкция и други актове на европейското и шенгенското acquis. Наред с това, ще бъдат изготвени и подзаконови нормативни актове, с които детайлно ще бъдат регламентирани условията и процедурите за съхранение, защита, издаване, анулиране и унищожаване на новите български визови стикери, както и отговорността на длъжностните лица в случай на нарушаване на процедурите при боравенето с новите визови стикери.
Законът за българските документи за самоличност и Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България са следвали изискванията на ЕС за унифициран формат на визи при създаването на новия български визов стикер. Новият визов стикер напълно съответства на формата ISO 7810 и съдържа всички необходими данни и защитни знаци в съответствие с изискванията на ЕС. В допълнение към изискванията на ЕС на българския визов стикер ще бъде отпечатвана цветна снимка на притежателя на визата, като по този начин ще се създаде възможност да се извършват проверки не само от българските органи за граничен и миграционен контрол, но и от органите на други държави. Въвеждането в употреба на новия български визов стикер се предвижда да се осъществи до края на 2002 г.
2.

Единственото изключение от правилото, че само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи, се основава на Визовата спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Съгласно текста на Спогодбата разрешения за транзитно преминаване /транзитни визи/ могат да бъдат издавани на границата на граждани на Република Турция. Необходимостта от издаване на разрешения за транзитно преминаване на турски граждани на българската граница е продиктувана от големия транзитен поток от турски граждани, пътуващи от Република Турция към държавите-членки на ЕС и обратно. Броят на издаваните на границата разрешения за транзитно преминаване на турски граждани е съизмерим с броя на общо издаваните от дипломатическите и консулските представителства визи за гражданите на всички останали трети страни. От друга страна, съгласно чл.10 от Закона за чужденците в Република България и чл.25 ал.2 и 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, за получаване на транзитна виза е необходимо чужденецът да притежава виза за държавата - крайна цел на пътуването, а когато пътуването не е със самолет или за държавата - крайна цел на пътуването, не е необходима виза, чужденецът трябва да притежава виза за първата държава по маршрута, за която е необходима. На тази основа българските власти прилагат, като необходимо условие за издаване на границата на разрешение за транзитно преминаване на гражданин на Република Турция, наличие на виза или разрешение за постоянно пребиваване за някоя от държавите-членки на ЕС.


3.

С последните изменения на Закона за чужденците в Република България от 27 април 2001г. бе предвидена възможността за издаване на визи на границата, в съответствие с шенгенското acquis. Съгласно чл. 9 ал. 6 от Закона за чужденците в Република България “по изключение, когато това се налага от държавен интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в случаи нетърпящи отлагане, или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или с дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи да издават еднократни визи: за летищен трансфер, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни”. До края на 2002г. подборно ще бъде регламентиран процесът за издаване на визи на границата в съотвествие с шенгенското acquis.


4.

На 1 октомври влезе в сила визовият режим с Руската Федерация, Украйна и Грузия. В процес на финализиране са преговорите за сключване на Спогодби за взаимни пътувания на гражданите с тези страни.


5.

В Министерството на външните работи е в действие компютърна система за визов контрол, изградена въз основа на специално изработен за целта софтуер, включващ три подсистеми: за издаване на визи /VCSS/, за издаване на временни документи за завръщане в България - пасавани /LPSS/ и за продължаване на валидността на задгранични паспорти /PPSS/. Въз основа на съществуващата он-лайн връзка между Визовия Център в Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства на Република България, данните на всеки един кандидат за виза се изпращат по електронен път във Визовия център, който след съответни проверки разрешава или отказва издаването на виза. Самият Визов център е свързан с ГКПП на Република България и информация за всяка една издадена виза постъпва автоматично, по електронен път, в базата данни на ГКПП и НС “Гранична полиция”, като по този начин се осигурява софтуеърната защита на издадените визи за България, благодарение на което процентът на влезлите с фалшиви визи практически е напълно минимизиран. Към настоящия момент 60 български дипломатически и консулски представителства са свързани с Визовия център при Министерството на външните работи. От средата на 2001г. започна инсталирането на третата версия на компютърната система за контрол на визи, разработена от Института за компютърни технологии към Министерството на вътрешните работи. Новата версия включва обмен на данни, което позволява допълнителна идентификация на кандидатите за визи и временни паспорти, посредством гореспоменатия снимков материал. Снимката ще бъде включена в базата данни на системата и достъп до нея ще имат органите за визов контрол, граничните и имиграционни власти. Новата версия на компютърната система за визов контрол ще бъде инсталирана в кратки срокове във всички дипломатически и консулски мисии на Република България, свързани с Визовия център в Министерството на външните работи.


Външни граници
1.

Съгласно Програмата за поетапно трансформиране на състава на военнослужещи на наборна военна служба (ВНВС) в НСГП в професионални гранични служители (приета от Министерския съвет с Постановление № 127 (обн. ДВ, бр. 49/29.05.2001 г.). към месец октомври 2001 г. охраната на държавната граница на Р България и граничния контрол се осъществяват от 4 811 професионални гранични полицаи (1 441 офицери и 3 370 сержанти) и 3013 военнослужещи на наборна военна служба.

Графикът за окончателно приключване на замяната на ВНВС с професионални гранични полицаи е както следва:





1. замяна на 600 ВНВС с 25 офицери и 500 сержанти - 1 януари 2002 г.

  1. замяна на 600 ВНВС с 25 офицери и 500 сержанти - 1 април 2002 г.

  2. замяна на 1200 ВНВС с 25 офицери и 500 сержанти - 1 юли 2002 г.

  3. замяна на 219 ВНВС с 25 офицера и 500 сержанти - 1 октомври 2002г.

  4. съкращаване на последните 394 ВНВС – 31 декември 2002 г.

2.


Превенцията и противодействието на корупцията е сред приоритетните задачи на МВР, и в частност на НСГП.
В съответствие с чл. 201, ал. 3 от ЗМВР, всички служители на МВР, включително и на НСГП, ежегодно подават декларации за притежаваното имущество и получените доходи.
Предприеманите действия вътре в НСГП се съчетават с постоянен контакт с обществеността и медиите. Стремежът на НСГП е да се осигурява прозрачност и обществена гласност на всички случаи на доказана корупция. Успоредно с това в самата служба се създава атмосфера на нетърпимост към подобни прояви.
С оглед своевременното получаване на информация от гражданите за нередности на ГКПП, в това число и прояви на корупция, на всеки пропускателен пункт са поставени специални кутии, обозначени на български и английски език, за подаване на сигнали и жалби. Същите се проверяват ежеседмично от специално определени комисии. Чрез средствата за масова информация са огласени телефони в ДГП, на които денонощно могат да се подават сигнали и оплаквания за незаконосъобразни действия и корупция на служители.

Друг аспект от работата на НСГП по премахване условията за корупция на ГКПП е създаването на система за бърз преход на лица, превозни средства и товари през държавната граница чрез създаване на подходяща инфраструктура и улесняване на административните процедури при запазване на високо ниво на сигурност на граничния контрол.

В Дирекция “Гранична полиция” (ДГП) към направление “Човешки ресурси” е създадена специализирана структура – сектор “Гранична инспекция”, който осъществява системен контрол за изпълнение на функционалните задължения от служителите на НСГП и за предотвратяване и разкриване на прояви на корупция сред тях. Сектор “Гранична инспекция” проверява всички сигнали за незаконосъобразни действия на длъжностни лица, анализира и систематизира получената информация и предоставя същата на ръководството на НСГП и на дирекция “Инспекторат” – МВР.
По силата на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, укриването или омаловажаването на дисциплинарни нарушения (в това число и случаи на корупция), извършени от служители на МВР, е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание.
3.

При осъществяване на дейността си по охрана и контрол на държавната граница, НСГП осъществява активно сътрудничество с другите служби на МВР, органите на съдебната система и митническите органи. Взаимодействието се осъществява както на национално ниво, така и оперативно в зоните на отговорност на Гранична полиция.



Сътрудничеството с другите служби на МВР е регламентирано в чл.чл. 188 - 191 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Общото и непосредствено ръководство и контрол по взаимодействието и координацията между службите в МВР е възложено на главния секретар на МВР, който е най-висшата професионална длъжност в МВР. Основният принцип на взаимодействието е недопускане дублирането на функции и дейности. Сътрудничеството и координацията се осъществява в следните основни направления:

  • обмен на информация;

  • използване на информационните фондове на службите;

  • оказване на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност.

В граничните зони и на ГКПП взаимодействието между НСГП и Национална служба “Полиция” (НСП) се осъществява при спазване на принципа на функционалната компетентност. Така например органите на Гранична полиция разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения, свързани с охраната на границата и граничния режим. По отношение на останалите престъпления и нарушения, органите на НСГП извършват неотложните следствени действия по откриване и запазване на доказателствата, след което предават случая на компетентните звена на НСП.


По отношение на противодействието на организираната трансгранична престъпност, и по-специално трафика на хора, НСГП си взаимодейства с Национална служба “Борба с организираната престъпност” (НСБОП).

Нормативна основа на сътрудничеството с органите на Агенция “Митници” при Министерството на финансите е чл. 97, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, съгласно който в изпълнение на задачите си органите на Гранична полиция имат право да задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и преминали транспортни средства извън установените за целта места и да извършват проверка съвместно с митническите власти. Аналогична разпоредба съществува в Закона за митниците - чл. 15, ал. 2, т. 11, съгласно която митническите органи участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на ЗМВР.
Конкретните форми на сътрудничество са регламентирани в Инструкцията за условията и реда за взаимодействие между митническите органи и органите на МВР по предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения от 09.05.2001 г.
Нормативна основа на взаимодействието с органите на съдебната система е Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и ЗМВР. С измененията на НПК от 2000 г. органите на НСГП имат право да провеждат досъдебно производство (бързо полицейско производство и полицейско дознание) по определени текстове от Наказателния кодекс (НК). В тази си дейност дознателите от Гранична полиция се намират под непосредственото ръководство и контрол на съответната районна прокуратура и районен съд, съгласно разпоредбите на НПК.

В зоните на отговорност и в рамките на функционалната си компетентност, органите на Гранична полиция си сътрудничат активно и с органите на останалите ведомства от задължителния граничен контрол, а именно с органите за граничен санитарен, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина и контрол на транспортните средства.


На национално ниво, взаимодействието между всички ведомства от задължителния граничен контрол се осъществява чрез Междуведомствения съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове при Министерския съвет.

В проекта на Закон за граничната охрана, разработен по Проект на Програма ФАР, по отношение на взаимодействието е възприет подхода за сключване на ежегодни споразумения (меморандуми) между институциите, което ще позволи гъвкаво да се променят приоритетите и методите на сътрудничество.
4.

В открития през месец октомври 2000 г. специализиран Център за обучение и професионална подготовка на гранични полицаи за една година са обучени 1183 сержанти в курсове за начална полицейска подготовка; 71 офицери и сержанти в курсове за начална чуждоезикова подготовка; 40 ръководни служители и 39 сержанти са обучени за мултипликатори по Шенгенско право и ШИС. Паралелно с тях, в Центъра са проведени и редица специализирани курсове и семинари (визи и визов режим; бежанско право; права на човека, сигурност на летищата и др.).


5.

Техниката, разположена на ГКПП може да бъде групирана в следните видове: техника за регистрация и контрол на преминаващите пътници и транспортни средства (АИС “Граничен контрол”), специализирана техника за вторичен контрол на документи (докубокс, докутест, УВ лампи и увеличителни прибори), техника за проверка на затворени помещения за укрити лица (газанализатори), техника за идентификация на лица (Автоматизираната система за дактилоскопна идентификация – АFIS) и техника за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства (металотърсачи и рентгенова апаратура).


На ГКПП са оборудвани общо 222 автоматизирани работни места (АРМ), които се обслужват от щатен офицерски и сержантски състав гранични полицаи. АРМ се използват денонощно, като на регистрация и контрол в АИФ “Граничен контрол” подлежат всички преминаващи през ГКПП лица и моторни превозни средства.
Постоянно при 24 часов режим на работа се използва и техниката за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства, доколкото по този начин се постигат условията за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Техниката за проверка на затворени помещения за укрити лица се използва за проверка на товарни моторни превозни средства от служители, обучени да боравят с нея и при преминаване на такива през ГКПП.
Техническото обезпечаване на ГКПП, изградени на територията на международните пристанища (Варна и Бургас) е аналогично с това на останалите ГКПП.
6.

В резултат на обществено-икономическите и политически промени в Република България и СР Югославия, след 1990 г. Спогодбата от 1972 г. за уреждане движението на крайграничното население в граничната зона не се прилага, въпреки че формално не е денонсирана по дипломатически път. Между Р България и СР Югославия е в сила безвизов режим по силата на междуправителствено споразумение, който прави безпредметно прилагането на Спогодбата от 1972 г.


7.

Охраната, контролът и наблюдението на държавната граница извън ГКПП се осъществява денонощно от мобилни гранично-полицейски патрули.


С помощта на средства, предоставени по Програма ФАР на Европейската комисия, двустранни програми за техническа помощ със страните от ЕС и по-специално ФР Германия, и съ-финансиране от държавния бюджет на Република България, за нуждите на граничния контрол и охрана се използва специално техническо оборудване: термовизионно оборудване, уреди за нощно виждане, автомобили с висока проходимост, уреди за вторична проверка на документи за самоличност и задгранично пътуване, компютърно оборудване и софтуер за нуждите на Учебния център, автомобили с висока проходимост, персонални радиостанции, експертни куфарчета, газ-анализатори за откриване на укрити лица, бинокли и носими прибори за нощно виждане, пунктове на техническо и визуално наблюдение на морската и речната граница (ПТВН), периметрова сигнално-охранителна система за охрана на държавната граница.
Към момента за контрол и наблюдение на зелената граница се използват мобилни системи “МУСОН” и “СНОГ”, разработени и внедрени от български специалисти, които предоставят възможност за визуално наблюдение на пешеходец до 4 км през деня и до 1,2 км през нощта, с използване на инфрачервена светлина. Системите позволяват 24-часов автоматичен видеозапис.
В изпълнение на сключен договор между НСГП и Българската академия на науките – Институт по металознание беше изградена периметрова система “ЛЪЧ” с високи технически показатели за охрана на държавната граница. Към настоящият момент се извършва тестване на системата в реални условия.
Гранична полиция разполага с 263 бр. носими прибори за нощно виждане, в това число 60 бинокъла BIG-35, дарени от правителството на ФР Германия, които се използват от гранично полицейските наряди за охрана на границата.
В края на 1999 г. и началото на 2000 г. като дарение от Федералното Министерство на вътрешните работи (ФМВР) на Федерална Република България (ФРГ) са получени 35 автомобила с висока проходимост (Лада “Нива”), 400 броя персонални радиостанции “Моторола”, 60 броя експертни куфарчета.
В изпълнение на проект BG-99 на програма PHARE бяха доставени и включени в употреба 48 автомобила “Ленд Роувър” с повишена проходимост, които в значителна степен подобриха мобилността на граничните патрули при охраната и контрола на държавната граница.
Териториалното море се покрива на 85% с радиолокационни средства и патрулиращи гранично-полицейски кораби. В охраната и контрола на морска граница участват 11 кораба руско производство, които са в експлоатация 20 - 25 години. Дежурството се носи с 2 дежурни кораба.
Техническото наблюдение на река Дунав се извършва от 20 поста за техническо и визуално наблюдение и се охранява от 15 кораба, разделени в 3 групи, с които се покрива корабния трафик в българската част на реката. Дежурството се носи ежедневно с 4 кораба. Корабите са в експлоатация 10 - 15 години.
За повишаване ефективността в охрана на водните граници НСГП изпълнява приетата от МС на Р България Средносрочна програма за публични инвестиции 1998-2001г. “Усъвършенстване на системата за радиолокационно наблюдение на р. Дунав и Черно море”. Със средствата по тази програма са закупени и монтирани седем съвременни брегови и четири корабни радиолокационни станции с високи технически показатели.
В рамките на изпълнявани и планирани проекти по проекти на програма ФАР ще бъде получено ново техническо оборудване, адекватно на изискванията и нуждите на граничната охрана и контрол на външна граница на ЕС.
През септември 2001 г. беше изготвено и предадено предложение за проект за 2002 г., целящо засилването на режима на управление на синя – морска и речна граница, която е една от критичните зони що се отнася до нарушенията на границата и контрабандния трафик на нелегални имигранти, наркотици и оръжие, както и бъдеща външна граница на ЕС.
8.

НСГП съвместно с експертите на Европейската комисия изготви Национална стратегия за изграждането на външни граници на Р България и изисквания за техническа помощ. Документът съдържа конкретни инвестиционни проекти в рамките на програма ФАР, с точно определени срокове и бюджети.


Миграция
1.

С оглед на по-нататъшното въвеждане на изискванията и стандартите Европейския съюз в областта на миграцията и извършването на необходимите структурни промени за отразяване на тези изисквания в хода на подготовка на страната за членство в ЕС е създадена работна група, която вече изготвя проект на Закон за миграцията. Законът ще регламентира създаването на Национална миграционна служба, която ще осъществява разрешителен режим и контрол по пребиваването на чужденците в Република България, както и издаването на документи за самоличност на чужденци. Очаква се законът да бъде приет до края на месец март 2003 г.


Предстои изменение и допълнение на Закона за чужденците с цел въвеждане на дефиниция на понятието “чужденец”, която да съответства на определението по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген с оглед разграничаването на чужденците- граждани на Европейската общност, както и въвеждане на раздел за създаване и ползване на Национален регистър на чужденците, пребиваващи на територията на Република България
В изпълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет на 12 април 2001 г., в Министерство на труда и социалната политика е сформирана междуведомствена работна група, която съгласно чл.24а, ал. 3 от закона, ще изготви проект на Наредба за издаване на предварителни разрешения за извършване на дейност на свободна практика.
2.

Мерките по член 26 и 27 от Шенгенската конвенция са предвидени и в българското законодателство - в чл. 20 и 51 от ЗЧРБ и чл. 280 от НК. В този смисъл българското законодателство е хармонизирано с цитираните разпоредби на Шенгенскта конвенция, с изключение на предвиденото в тях задължение на превозвача за осигуряване връщането на чужденец, който не е допуснат на територията на страните - членки до страната, от която е пристигнал или която е издала документите за пътуване или до всяка друга страна, която със сигурност ще го приеме.


Мерките по ал. 1, б. “а” на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и по-точно задължението на авиопревозвачите е регламентирано в Чикагската конвенция, която е подписана и е в сила за всички страни, осъществяващи гражданско въздухоплаване, в т. ч. и за Република България.
Предвижда се при бъдещото изменение на Закона за чужденците в Р България да бъде включена изрична разпоредба по отношение задълженията на превозвачите да върнат обратно за своя сметка нередовните чужденци.
По отношение ал. 1, б.”б” от същия член, съгласно чл. 20 от Закона за чужденците в Република България длъжностните лица от авиокомпаниите, туристическите и транспортните дружества или други представителства, които превозват до Република България чужденци, извършват услугата, след като са проверили:

1. редовността на документите за задгранично пътуване на чужденците;

2. наличието на входна или транзитна виза за държавата, която иска да посети или през която желае да премине, ако такава е необходима;


  1. наличието на останалите изисквания на този закон.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, приета с Постановление № 35/1999 г. на Министерския съвет, туроператорските фирми са длъжни да заплатят обща гаранция, покриваща завръщането на най-малко 15 на сто от туристите - чужденци от рискови в миграционно отношение държави, включени в групата. Гаранцията се възстановява с разрешение от Дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи след завръщането на групата.


Авиопревозвачите осъществяват първичен контрол на документите на пътниците при чекирането им за полет. При необходимост или по искане на превозвачите Гранична полиция може да извършва допълнителен граничен контрол на пасажерите.
По отношение на ал. 2 и ал. 3 от член 26 на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген в чл. 51 от ЗЧРБ е регламентирана административно-наказателната отговорност на превозвачите и техни длъжностни лица за превозените от тях нередовни пътници. съгласно посочената разпоредба те подлежат на имуществена санкция, респ. глоба в значителен размер. При повторност санкцията е завишена и достига до 60 000 лева.
По отношение на мерките, регламентирани в чл. 27, ал. 1 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, съгласно разпоредбата на чл. 280 от НК, в сила от 1997 г., се предвижда наказателна отговорност за лице, което преведе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба, а в квалифицирани случаи - от една до десет години и глоба, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от имуществото му.
Условия за прилагане на ал. 2 и ал. 3 на член 27 ще бъдат създадени с подписването на спогодби за всеобхватно полицейско сътрудничество, изцяло съобразени с Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
Законът за МВР регламентира правното основание за налагане на 24-часово полицейско задържане на чужденци, извършили престъпления, в т.ч. и такива, свързани с незаконно преминаване на държавната граница, използване на неистински документи и др. това задържане подлежи на съдебен контрол по силата на чл. 70, ал. 3 от Закона за МВР. В случаите, когато срещу на тези категории лица се образува наказателно производство по реда на НПК, съдът преценява дали да им бъде наложена процесуална мярка за неотклонение “задържане под стража”, съгласно разпоредбите на чл. 152 и сл. от НПК.
Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, компетентните органи могат по своя преценка принудително да настанят чужденеца подлежащ на експулсиране в специален дом за срок до отпадането на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Доколкото настаняването в тези домове не се явява полицейско задържане по смисъла на ЗМВР, нито процесуална мярка по НПК, същото не подлежи на съдебен контрол. Заповедите за експулсиране са индивидуални административни актове по смисъла на Закона за административното производство и същите подлежат на съдебен контрол пред окръжния съд, освен ако не са свързани с националната сигурност.
3.

На 4 юни 2001 г. Република България подписа Спогодба за реадмисия с Македония, а на 4 септември 2001 г. - с Украйна. През месец май 2001 г. е съгласуван текстът на спогодба за реадмисия с Хърватия, като се очаква тя да бъде подписана до края на 2001 г. В ход е съгласуването на текста на реадмисионна спогодба с Латвия. Разменени са текстове на проекти за реадмисионна спогодба с Република Турция.


Убежище
1.

В изпълнение на ангажимента, поет от Република България с позицията за преговори по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” за внасяне на промени в нормативната уредба с оглед постигане на пълно съответствие с Женевската конвенция от 1951 г. и с аcquis на ЕС в областта на убежището, под ръководството на Агенцията за бежанците беше създадена Междуведомствена работна група, за подготовка на промените в Закона за бежанците. В резултат на работата на тази група на 25 октомври 2001 г. в Министерски съвет беше внесен проект за Закон за убежището и бежанците.


Основните нови моменти, които ще бъдат внесени в нормативната уредба в областта на убежището и бежанците са:

  • законово регламентиране на хипотезите, при които се предоставя временна закрила в съответствие с Директивата на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица от 20 юли 2001г.;

  • промяна в срока и съдържанието на хуманитарната (субсидиарна) закрила - разширява се кръгът от основания за нейното предоставяне, като срокът й не се фиксира, а се поставя в зависимост от отпадането условията за нейното постановяване;

  • ясно разграничаване на изключващите и прекратяващите клаузи- в Глава трета на проектозакона последователно и изчерпателно са изведени материалноправните основания, при наличието на които закрила не се предоставя;

  • в самостоятелна глава е изведено и уредено правото на чужденците, търсещи или получили закрила, на документ за самоличност;

  • с цел да се гарантира ефикасността и бързината на ускореното производство, както и за да се проведе докрай принципа, че Държавната агенция за бежанците е единствената административна структура, ангажирана с изпълнението на задълженията на Република България като страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., проектозаконът ясно определя чия е изключителната компетентност по изпълнението на всички процедури, свързани с въпросите на бежанците. Тя е предоставена на председателя на ДАБ и интервюистите с право на решение, на които той може да делегира правомощието си да се произнася с решение като първа инстанция в ускореното производство при наличието на явно неоснователни молби. Случаите, когато интервюистът следва да взема решение по молбата и видовете решения, са точно очертани. Фиксирани са и задължителните изисквания към съдържанието на решението. Въведен е кратък, 3-дневен, срок за произнасяне в ускореното производство и възможност за преминаване към производство по общия ред.

  • Ролята на длъжностните лица от граничната полиция, за разлика от досегашната уредба, е сведена само до предаване на молбата за закрила на Държавната агенция за бежанците, в случаите, когато тя е подадена пред тях.

  • Съществена промяна е предвидена и по отношение инстанциите и сроковете за обжалване при ускореното производство - дава се възможност отрицателното решение да бъде обжалвано в тридневен срок от връчването му пред независима инстанция, каквато е съответният окръжен съд по местопребиваване на чужденеца, търсещ закрила. Отново с цел постигане бързина, ефективност, но и гарантиране на неговото право на защита, са въведени и следните правила: незабавно препращане на административната преписка в съда; тридневен срок за призоваване; едномесечен срок от образуване на производството за произнасяне на съда, чието решение е окончателно;

  • Подсъдността при обжалването решенията на председателя на ДАБ в общото производство също е променена - компетентен да разглежда тези жалби ще е Софийският градски съд. Върховният административен съд остава да действа като касационна инстанция за разглеждане и решаване на дела по касационни жалби срещу първоинстанционното решение на СГС. Срокът за атакуване на решението е удължен на четиринадесет дни;

  • Проектозаконът предвижда нов механизъм за приемане и промяна на списъците за сигурни страни на произход и сигурни трети страни - председателят на ДАБ, съгласувано с министъра на външните работи, ежегодно в срок до 31 март внася за приемане в Министерския съвет списък на сигурните страни по произход и трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила;

  • предприети са и мерки за усъвършенстване уредбата по отношение на уязвимите групи бежанци и лицата със специални нужди. Акцентът е поставен върху цялостното гарантиране правата и полагане на особени грижи за непридружените малолетни и непълнолетни чужденци.

Очаква се проектозаконът да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание и приет през първата половина на 2002 година.

2.

Както сега действащият закон, така и проектозаконът за убежището и бежанците е въвел основни критерии по Дъблинската конвенция. Към настоящия момент, а и в проектозакона са създадени условия за изпълнение на изискванията по Конвенцията: предвидена е възможност за снемане на пръстови отпечатъци; предвижда се създаването на собствени бази данни, както и осигуряването на достъп при необходимост до централни бази данни, изградени въз основа на други нормативни актове.



3.

Законовата уредба към момента, а и законопроектът за убежището и бежанците не поставят изисквания за срок, в който молбата за убежище да бъде подадена и чието неспазване да води до отказ от процедура. На всеки чужденец, потърсил закрилата на РБългария, се гарантира разглеждане на молбата. В определени хипотези, визирани и в настоящия, и в проектозакона, пропускането на срока, установен за заявлението за искане на закрила, има за последица само възможността да не бъде предоставен статут на бежанец и производството да се прекрати, но не и да се лиши чужденецът от правото молбата му да бъде разгледана от квалифицирано по въпросите на бежанците лице.

4.

В законопроекта за убежището и бежанците изрично е прогласено правото на чужденците с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на подпомагане за настаняване в жилище за срок до шест месеца от влизане в сила на решението да предоставяне на статут при условия и по ред, определени от председателя на ДАБ, съгласувано с министъра на финансите.



Чужденците с право на убежище и с предоставен статут на бежанец имат право на социално подпомагане, което се осъществява от общинските служби за социално подпомагане по местоживеене при условията и по реда за българските граждани.

Чужденците с признат статут на бежанци в България имат право на труд без да се изисква специално разрешение за това, както и да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство.


Полицейско сътрудничество

1.


До края на месец септември 2002 г. предстои да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който да регламентира създаването на Национална точка за контакт за целите на полицейското сътрудничество и действия на чужди полицейски служители на територията на Република България. Със закона ще бъдат въведени разпоредби относно:

  • трансграничното сътрудничество - наблюдение и преследване;

  • определяне на категориите престъпления, за които са допустими;

  • указване на национален орган, който следва да бъде уведомяван и е компетентен за продължаване на наблюдението или преследването на територията на България или за оказване на оперативно съдействие;

  • правата, задълженията и отговорностите на чуждите служители, включително и на тези, работещи под прикритие, при действия на българска територия;

  • регламентиране на статута, правата и задълженията на офицерите за връзка.

За реализирането на тези цели, до края 2002 г. ще бъде приет Правилник за работа на Националната точка за контакт, който да съдържа механизмите за колективни действия и конкретните работни процедури, включително и формуляри за искания и отговори, съобразени с нуждите на българската полиция и изискванията на Шенгенската информационна система. В същия срок ще приключи и институционалното изграждане на Националната точка за контакт за цялостно осигуряване на международно полицейско сътрудничество (осигуряване на полицейски персонал, съставен от представители на всички служби с полицейски функции, имащи отношение към международното оперативно полицейско сътрудничество; щатно и кадрово осигуряване, разработване на типови критерии за подбор и длъжностни характеристики на служителите от Националната точка за контакт и организиране на тяхното обучение).


2.

Предстои сключване на междуправителствени спогодби за полицейско сътрудничество, регламентиращи реда и условията за трансгранично преследване и наблюдение и взаимно оказване на оперативно съдействие до 30 септември 2003 г.


До края на 2004 г. предстои сключване и на междуправителствени споразумения за полицейско сътрудничество с Република Македония и със Съюзна Република Югославия, както и актуализиране на двустранните споразумения за борба с трансграничната престъпност с Р Гърция и Р Румъния.
Министерството на вътрешните работи на Р България е изпратило офицери за връзка в Рим, Прага, Скопие, Москва и в Букурещ към Центъра на Инициативата за сътрудничество в ЮИЕ. Подготвя се изпращане на офицери за връзка във ФР Германия и Гърция.
В изпълнение на Съвместно действие от 14 октомври 1996 г., в което се предвижда обща правна рамка за инициативите на страните-членки на ЕС по отношение на офицерите за връзка, България е готова да изпрати офицер за връзка в Европол. Един офицер за връзка от полицията ще бъде акредитиран към Европол през първата половина на 2002 г.


Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница