Въведение 3 Най-важните моменти 3

Около 98 % от бюджета за 2014 г. за хуманитарна помощ и гражданска защита бяха използвани за оперативни дейности, а близо 2 % за аспекти, свързани с администрацията и политиките. Оперативният персонал представлява 64 % от човешките ресурси, а останалите са помощен персонал в областта на администрацията и политиките.

ГД ECHO осигури бързо и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС с помощта на 328 служители в своето седалище в Брюксел, както и чрез своята широка мрежа по места. За да се подобри реакцията на Комисията при бедствия в държави извън ЕС, 156 международни хуманитарни експерти и 325 местни служители работят в бюрата по места на ГД ECHO считано от 31 декември 2014 година²².

Мрежата от местни бюра по целия свят дава възможност за актуален анализ на съществуващите и прогнозните нужди в дадена страна или регион, като гарантира адекватно наблюдение на интервенциите и улеснява координацията на донорите на местно ниво.

Рамково споразумение за партньорство

В качеството си на донор на хуманитарна помощ ЕС не осъществява програми за хуманитарна помощ²³. Той изпълнява своята мисия, като финансира хуманитарните действия на партньорски организации, с които е подписал Рамково споразумение за партньорство (РСП).

Набор от мерки за опростяване беше въведен в РСП от 2014 г. с цел подобряване на ефективността и използването на ресурсите. В резултат на това:

• 
  процедурата за кандидатстване за партньори бе рационализирана, като драстично бе намалено времето, необходимо за подписване на РСП, от 7—10 месеца на 2—3 месеца. Процедурата сега включва среща с кандидата на крайния етап на подбор, за да се гарантира по-точна, прозрачна и ефективна оценка; и
  
• 
  съдържанието на „единния формуляр“, използван от партньорските организации за подаване на предложения за проекти и за оперативна отчетност, може да се адаптира в зависимост от спецификите на партньорите и естеството на кризата; и
  
• 
  „единният формуляр“ е структуриран по начин, който позволява на ГД ECHO по-успешно да извлича необходимата информация, за да подобри своите възможности за отчитане (например маркери на пола и възрастови маркери, данни, разбити по получатели, и т.н.), и осигурява съгласуваност на финансираните действия с приоритетите и политиките на ГД ECHO; и
  
• 
  обемът на информацията, която следва да бъде предоставена в „единния формуляр“, е намален и системата за кодиране е опростена, доколкото е възможно.
  

• 
  48 % са осъществени от НПО (109 партньори);
  
• 
  36 % — от агенции на ООН (15 партньори);
  
• 
  14 % — от международни организации (3 партньори);
  
• 
  1 % — като директен договор с ECHO flight²⁵ (1 партньор); и
  
• 
  1 % — чрез договор с университета към Мрежата за хуманитарна подкрепа (NOHA) (1 партньор).
  

Дейностите на ГД ECHO през 2014 г. бяха продиктувани от повишените брой и мащаби на възникващите кризи. На оперативно ниво ГД ECHO допринесе значително за координираните усилия на международната общност да се отговори на рекорден брой сериозни кризи, настъпили едновременно.

На равнище политики напредък е постигнат по няколко важни инициативи. Комисията и държавите членки разработиха общи стратегически позиции и приведоха в съответствие в допълнителна степен своята подкрепа по редица инициативи за „добри практики“, като например иновативни подобрения в разпределението на хуманитарната помощ въз основа на оценка на нуждите. Това е в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, по-специално с ангажимента по отношение на установените хуманитарни принципи и добри практики, които стоят в основата на хуманитарната помощ на ЕС, включително хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, международното хуманитарно право, правата на човека и бежанското право, както и принципите на „добро хуманитарно донорство“.

Съгласуваността между хуманитарната помощ и помощта за развитие заема челно място в дневния ред на институциите на ЕС и държавите членки и през 2014 г. те предприеха няколко инициативи в тази връзка.

Комисията предприе хуманитарни действия, за да се увеличат шансовете за оцеляване на хората, засегнати от кризи и бедствия. Тази цел бе постигната посредством помощ за пряко засегнатите лица, подобряване на положението на уязвимите общности и изграждане на капацитет и устойчивост на бедствия.

С оглед на изложеното по-горе и намаляващото финансиране на разположение на донорите, става все по-важно решенията за оперативни действия и финансиране да се основават на солидни доказателства и да се осигури съгласуваност и взаимно допълване. За тази цел Комисията пое инициативи по време на своето председателство (от юли 2013 г. до юни 2014 г.) на Групата за донорска подкрепа на UNOCHA за повишаване на ефективността на хуманитарната система; те доведоха до подготовката за Световната среща на високо равнище по въпросите на хуманитарната помощ през 2016 г. Комисията проведе задълбочени дискусии с държавите членки и партньорите на партньорската конференция на ГД ECHO на 25 и 26 ноември 2014 г. в Брюксел, с оглед изготвянето на ориентирани към бъдещето политически документи за европейското допитване, което се проведе в Будапеща през февруари 2015 г.

В качеството си на световен донор ГД ECHO се стреми да оформя и стимулира глобалната хуманитарна реакция чрез нови и иновативни подходи в сектори като храни, канализация, подслон, образование и комуникации, както и да разработва иновативни решения за наблюдение и готовност при бедствия. На 15 януари 2014 г. експерти от неправителствени организации, държавите членки, частния сектор, ООН, академичните среди и други отдели на Комисията се срещнаха на кръгла маса относно иновациите в областта на хуманитарната помощ и управлението на бедствия. Това стимулира Комисията да обмисли начини за развитие на по-добра среда за взаимодействие в науката и политиката в областта на управлението на риска от бедствия по-специално чрез ускоряване на възприемането на научните изследвания и оперативните резултати.

ГД ECHO счита, че ефективната гражданска/военна координация е от съществено значение за насърчаване на зачитането на хуманитарните принципи и през 2014 г. тя значително засили координацията с Военния секретариат на ЕС. Например мисията на ЕС в рамките на ОПСО за подобряване на цялостната сигурност в Банги (CAR EUFOR) стартира през февруари 2014 г., но ГД ECHO осъществява систематичен контакт с колегите си в ЕСВД от самото начало на процеса на планиране. Това е в съответствие с всеобхватния подход на ЕС към конфликтите и кризите и гарантира, че военните участници са били добре запознати с хуманитарните въпроси и зачитат начина на действие при предоставянето на хуманитарна помощ.

На 28 април ГД ECHO и ГД DEVCO организираха съвместно първия Форум на ЕС по въпросите на устойчивостта, на който присъстваха комисарите Георгиева и Пиебалгс, както и над 160 участници от редица организации. На него бе подчертана силната международна ангажираност към устойчивостта, отново бе потвърдена валидността на тематичния политически подход на ЕС и бяха предоставени полезни насоки за това как той да бъде оптимизиран.

Като част от поредица тематични политически документи през 2014 г. ГД ECHO, публикува нови консолидирани Хуманитарни здравни насоки. В тях са очертани целите и принципите на финансираните от ГД ECHO, мерки в сферата на здравеопазването, критериите за влизане и излизане и ключовите определящи фактори за предприемане на мерки и се съдържат специални раздели относно координацията и застъпничеството за хуманитарните здравни мерки.

През месец април ГД ECHO и ГД DEVCO представиха на съответните работни групи на Съвета съвместен документ за размисъл относно развитието и продължителното разселване, включително ситуации, които засягат бежанци, вътрешно разселени лица и връщани лица, като например разселване в лагери и градове и разселване в приемни общности. Документът повдигна редица въпроси, които доведоха до започването на процес на консултации. Неговата цел е да бъдат проучени възможностите за ранното привличане на действащи лица в областта на развитието в кризите, свързани с разселване, с оглед:

• 
  предотвратяване на продължителното разселване; или
  
• 
  намиране на устойчиви решения при съществуващи ситуации на продължително разселване.
  

• 
  увеличи въздействието от инвестициите;
  
• 
  улесни подхода за съвместно донорство; и
  
• 
  да осигури по-дългосрочна рамка.
  

Много проекти, финансирани от ЗКР, са насочени пряко или косвено към изграждането на местен капацитет, но устойчивостта на тази ключова дейност остава сериозно предизвикателство в контекста на лошо местно управление и оскъдни ресурси. Подкрепата, оказана на системата на глобалните клъстери, е ключово постижение на финансирането по линия на ЗКР. Реакцията от „ниво 3“ на тайфуна „Хаян“, при която за първи път беше разгърнат пълният набор от инструменти в Програмата за преобразяване на IASC²⁶, беше много по бърза, стабилна и всеобхватна, отколкото при предишни големи бедствия.

Епидемичният взрив от ебола в Западна Африка разкри слабости в реакцията на международната общност на големи кризи в общественото здраве и подчерта необходимостта от един по-ефективен „глобален здравен клъстер“. С финансирането по линия на ЗКР ГД ECHO неотдавна се ангажира с осъществяването на необходимите подобрения в клъстера, като приложи опита и извлечените поуки от работата на Засиления капацитет за реагиране с други глобални клъстери.

През 2014 г. ЕС създаде Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ, „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, за да даде възможност на гражданите да се включат в хуманитарни действия. Регламентът относно Доброволците на ЕС за хуманитарна помощ бе приет на 3 април и бе последван от първата годишна работна програма за 2014 г. Както е предвидено в Договора от Лисабон, програмата има за цел да укрепи капацитета на Съюза за осигуряване на основана на потребностите хуманитарна помощ и да обучи лидери на утрешния ден, като същевременно дава възможност на младите европейци да покажат солидарност с хората в нужда. Тя е отворена за опитни експерти по хуманитарна помощ, но също така и за младите хора, които предвиждат кариера в областта на спешната помощ. Програмата ще създаде възможност за доброволно участие на 18 000 души в операции по целия свят до 2020 г. Акцентът в момента пада върху изготвянето на правилата за прилагане на инициативата: стандарти (безопасност, управление на доброволци, условия на труд и т.н.), съчетани с механизъм за сертифициране за бъдещи изпращащи и приемащи организации, и обща програма за обучение за всички бъдещи доброволци за хуманитарна помощ.

След приемането на законодателството относно МГЗЕС в края на 2013 г., през първата половина на 2014 г. бяха положени интензивни усилия за прилагането му. Държавите членки се споразумяха за всички необходими разпоредби за прилагане, включително и правилата за функциониране на новия доброволен фонд от активи за реагиране при бедствия. Първата конфигурация за пускане в действие на доброволния фонд бе договорена и ще се реализира през 2015 г., като ще включва над 50 модули и екипи за гражданска защита и други капацитети за реагиране, включително градски екипи за търсене и спасяване, съоръжения за лагери и подслон, медицински пунктове, полеви болници, активи за медицински евакуации (Мedevac) и множество други възможности.

ГД ECHO извърши работа по:

• 
  рамка за консултативни мисии за превенция и готовност (нов инструмент, който ЕС може да използва в помощ на държавите, търсещи помощ за гражданска защита); и
  
• 
  новите аспекти на законодателството относно МГЗЕС във връзка с превенцията, включително дискусии с държавите членки относно новите насоки на Комисията за оценка на способността за управление на риска и новата европейска програма за партньорски проверки.
  

Помощ по линия на МГЗЕС, включително помощ от доброволния фонд, може да бъде поискана от засегнатите държави или чрез UNOCHA или други международни организации като МОМ²⁷.

През 2014 г. МГЗЕС:

• 
  засили сътрудничеството между участващите държави;
  
• 
  разгледа пропуските в националните капацитети за реагиране;
  
• 
  измести фокуса към подход, свързан в по-голяма степен с превенцията;
  
• 
  осигури едно звено за връзка, което координира всички усилия на равнище ЕС; и
  
• 
  изведе на преден план Европейския съюз, като изрази солидарност с държавите, засегнати от големи бедствия.
  

На 24 юни Съветът прие решение²⁹ относно правилата и процедурите за прилагане на „клаузата за солидарност“. Съгласно Договора, ако дадена държава членка е засегната от природно или причинено от човека бедствие или е жертва на терористично нападение, Съюзът и другите държави членки трябва да действат съвместно в дух на солидарност, за да я подпомагат. Правилата за прилагане посочват МГЗЕС като един от основните инструменти, който вероятно ще бъде мобилизиран в повечето случаи, когато е налице позоваване на клаузата. КЦРИС също ще играе ключова роля като централната, денонощно действаща точка за контакт на равнището на Съюза за държавите членки и други заинтересовани страни във всички кризи, при които се задейства клаузата. Координационният център също така ще улесни изготвянето на доклади за „интегрирано наблюдение и анализ на ситуацията“ в подкрепа на вземането на политически решения в Съвета в контекста на договореностите за „интегрирана реакция при политическа криза“ (ИРПК), които се задействат автоматично при позоваването на клаузата за солидарност.

Заключение

Навсякъде по света въоръжените конфликти и нападенията срещу цивилни граждани продължават, същевременно природните бедствия настъпват с увеличена честота и мащаби; с изменението на климата тази тенденция ще се запази. Неумолимият ръст на броя на пострадалите изисква по-ефективни хуманитарни действия, за да се гарантира, че правилната помощ достига до най-нуждаещите се в точното време, но също и да бъдат намерени начини за постигане на повече с по-малко ресурси.

През 2014 г. ЕС отговори ефективно на все по-голямата нужда от спешно реагиране и хуманитарна помощ в целия свят. С по-малко от 1 % от общия бюджет на ЕС, достигащ малко над 2 евро на гражданин на ЕС годишно, хуманитарната помощ на ЕС ежегодно осигурява незабавна помощ, възстановяване и защита на близо 120 милиона жертви на конфликти и бедствия. ЕС реагира на всички сериозни извънредни ситуации (включително онези в Сирия, Ирак, Централноафриканската република, Южен Судан и източна Украйна, както и на избухването на епидемия от ебола в Западна Африка) и затвърди позицията си като водещ световен донор на хуманитарна помощ.

МГЗЕС позволява по-бърз и по-ефективен отговор на големи бедствия на територията на ЕС и извън него, основаващ се на бързото и ефективно разгръщане на хуманитарна помощ от ЕС. Важен напредък беше постигнат с приемането на новото законодателство относно МГЗЕС, което значително подобри организацията на сътрудничеството за реагиране при бедствия между държавите членки.

Епидемичният взрив от ебола подчерта важността на координирането на хуманитарната помощ и операциите за гражданска защита, както и необходимостта от тясно сътрудничество между Комисията, другите участници от ЕС, държавите членки и други организации за оказване на помощ. Повече координирани действия за реагиране и подобрената превенция и готовност гарантират спасяването на човешки живот, както и това, че помощта отговаря на нуждите на онези, които са най-остро засегнати.

Допълнителна информация и източници

Обща информация за ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“: http://ec.europa.eu/echo/en

Географски/политически информационни страници за отделните държави:

Финансова информация относно дейностите на Комисията за хуманитарна помощ и гражданска защита през 2014 г.: http://ec.europa.eu/echo/funding-evaluations/funding-for-humanitarian-aid_en