Г. СТЪПКИ В ФОРМИРАНЕТО И ОТКРИВАНЕТО НА КАНОНА

2. Тялото на Писанията на Израил

Историята на канона на Писанията на Израил се представя заедно като история на тяхното събиране (в колекция) в едно тяло на писания и като история на съзнание на техния авторитет. В тази история се оформя първа група (първия набор) от писания (torah – Тората [Il Pentateuco - Петокнижие]), книга на завета и на закона като фундамент на народа. Това първо тяло от писания става затворено и канонично след изгнанието (на Божия народ) в пустинята.

„По времето на Исус християнската вяра изповядва като окончателен и есхатологичен канона на Писанията на Израил; до голяма степен е определен, но не е уточнен до последния детайл. Говорило се е за различни форми на канона (най-голям, александрийски, по-малък палестински)⁵⁰ в юдаизма в времето по времето на Исус. Може би е по-коректно да не се говори за различни канони, а по-скоро за неидентични частични използвания, все още не нараснали в крайна и ясна (твърда) каноничност в никоя от областите на юдаизма”.⁵¹

На нивото на раната църква същата трипартитура (Закон, Пророци, други писания) на Писанията на Израил е удостоверена в текстовете като Лук. 24,44: „всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у Пророците и в Псалмите (!)”.

3. В ранната Църква

3.1. Древни Писания

Икономиката на откровението на Израил (и Писанията свързани с нея) са обхванати и тълкувани в ранната църква като Писания, които намират изпълнение в Исус. произхода на това явление се намира в това, че Исус (като вярващ юдеин) е приел чистосърдечно Писанията на Израил и тяхната власт и в същото време показва властта си над тях (като напр.: „беше казано [от Бога] на древните… но аз ви казвам”).⁵²

• 
  Писанията на Израил са приети като Християнски писания; това може да се види в разпространението на цитати от Писанието във всички произведения на Н.З.;⁵³ прибягването до Писанията, използване не само на Исус, но и на общностите преди ап. Павел (delle comunità prepaoline), (вж. 1 Кор 15,3-4: „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията”);⁵⁴
  
• 
  За християните, Писанията на Израил стават писания на Стария завет; формулата „Стар Завет”, която се отнася за древната икономия се среща за първи път при ап. Павел (2 Кор 3,14).⁵⁵
  

Нормативната реална структура на тези Писания артикулирана по един нов начин; не са повече фокусирани върху Тората (torah), а са насочени към Христос.⁵⁶

Това не означава, че християните и пророческите книги придобиват превъзходство над Тората, а по-скоро превъзходството на текста на Тората не води до заключение без да взема предвид пророческата ориентация на Писанията.⁵⁷ Истинския решаващ критерий е препратката на Писанията към Христос.

3.2. Нови Писания

Създава се една колекция от писанията на ап. Павел (вече отбелязано в 2 Pt). Към края на II век четирите евангелия са събрани в едно по начин , който може да се тълкува алегорично с числото. Една трета група от писания в Н.З. включват произведения, от които само 1 Петр. и 1 Йн. са протоканонични, т.е. от неоспорима каноничност, докато девтероканонични са Иаков, 2 Петр., 2 и 3 Йн., Иуда, Откр. както и Евр. (което принадлежи към corpus paulinum (посланията на ап. Павел), въпреки, че не защитава литературното авторство на ап. Павел).

4. В Църквата, която размишлява върху Писанията

4.1. Патристично разпознаване на канона

4.1.1. Позицията на Маркион

Към края на II век Маркион (на гръцки език: Μαρκίων)⁵⁸ , гностик, представя в Рим една дуалистична доктрина, която е много анти юдейска. Маркион отхвърля Писанието на Израил, като го смята за по-малко вдъхновено от Бога. „На праведния и отмъстителен Бог създател на евреите (Demiurgo - Демиурго) се противопоставя непознатия Бог на любовта, проявявайки се в Христос с едно очевидно (видимо) тяло”.⁵⁹ Писанието на Израил (AT (С.З.) – както Завет (Алианнсе) така и Писание ) е отхвърлено, защото е приписано (присъдено) на злия Бог, който е противопоставен на добрия Бог, автор на Н.З. За Н.З. Маркион предлага една намален канон, който включва в себе си Евангелие според Лука (това евангелие е избрано, защото е евангелие на ап. Павел, но без глави 1-2) и от Апостол Павел (10 послания на ап. Павел, без Евр. и пасторалните).⁶⁰ Новия завет, който Маркион предлага бива почистен от всички цитати взети от С.З.

4.1.2. Реакции срещу Маркион

Реакцията против позицията на Маркион е бил решителен момент в оформянето на християнския канон на Писанията, както по отношение на целия Н.З. така и когато става въпрос за сливане на С.З. и Н.З. в една Библия.

Повече подробности може да се види в тази криза:

• 
  тематизира се идеята за един новозаветен канон,
  
• 
  ясно се доближава тялото на писанията на Н.З. към Писанията на Израил⁶¹,
  
• 
  потвърждава се вярата в „един Бог, автор на единия и на другия завет”; формулата е насочена предимно към двете икономики повече от самите книги.
  

4.1.3. Синтези на патристичната епоха

Съгласието върху канона се формира около един комплексен критерий на апостоличността на Писанията, който се състои от три елемента:

• 
  АПОСТОЛСКИ ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ДОКУМЕНТИТЕ.
  

Един канонически текст трябва да има авторитета на апостолския характер.⁶² В този контекст въпросът за псевдепиграфи (pseudoepigrafia)⁶³ се оценява според критериите на времето, за което „се е смятало подходящо приписването на един влиятелен (дори повече) основоположник на писани в традицията писания, който да е законен наследник”.⁶⁴

• 
  АПОСТОЛСКА ВЛАСТ КАКТО И ТЯХНОТО ДОВЕРИЕ В ЦЪРКВИТЕ.
  

Съзнанието за принадлежност към апостолската традиция не се променя във възможността да се произвеждат в безкрайност канонични текстове. Новозаветните текстове са смятани за оригинални и като такива са приети.⁶⁵

• 
  ЛОЯЛНОСТТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КНИГИТЕ КЪМ УЧЕНИЕТО НА АПОСТОЛИТЕ.⁶⁶
  

Този критерий предполага силна съзнателност на собствената способност да се остане, според дара на Светия Дух верни на учението на апостолите.

4.2. Модерния дебат за канона

4.2.1. Събора в Базилея, Ферара, Флоренция, Рим: Декрет на Яковитите (1442 г.)

Болата⁶⁷ за единение на Коптите cantata Domino предлага същия канон, който ще определен в Трент (Тридентинския събор 15-45-1563)⁶⁸. Това изказване не изглежда да има тържествена, нормативна и универсална стойност.⁶⁹ В Трент (град Тренто, Италия) надълго се обсъждало дали решението на Флорентинския събор е задължително⁷⁰.

4.2.2. Мартин Лутер (Martin Lutero)

Мартин Лутер (1483-1546)⁷¹, в търсене на истинността на Евангелието, отхвърля нормативния характер на църковната традиция, който се противопоставя на придържането към Библията, като автентичен източник за подновяване на църковния живот. Когато дебатът се премества на ниво тълкуване на конкретни текстове, Лутер е готов да се противопостави на същото Писание (Библията) в рамките, когато то се противопостави на Христос.⁷²

„Писанието трябва да бъде разбирано не срещу Христос, а в Негова полза, така че то трябва да бъде отнесено към Него, или нетрябва да се счита за истинско Писание… И ако за противниците има значение (irserint) Писанието срещу Христос, то за нас има значение (urgemus) Христос срещу Писанието”.

В немското издание на Библията Лутер:

• 
  приема за С.З. еврейския (юдейския) канон и
  
• 
  свързва в едно приложение четирите писания на Н.З. (Евр., Як., Юда. и Откр.), които по негово мнение не предлагат по един енергичен начин (urgere) Христос.⁷³
  

По този начин традиционното христологично начало се променя от интерпретативно в селективно начало. Според Лутер центъра на Писанието се състои от доктрина на оправданието (dottrina della giustificazione) чрез едната вяра (per la sola fede). Значението на едно библейско писание идва от интензивността и доказателството на отношението му към тази доктрина. „Проблемът повдигнат от Лутер е този на необходимостта, формалното правило (norma formale) да разкрие своята вътрешната динамика с цел да бъде прозрачност на реалното правило (norma relae)”.⁷⁴ Такова реално правило за християнската вяра не може да бъде друго освен самия Исус Христос. Границите на тази позиция произтичат от противопоставянето Христос и Писание и достигане на определянето по различен начин на традиционния канон, попадайки в субективизмът на оценяването на това, което спасява централното място (la centralità) на Христос.

4.2.3. Еразъм (Erasmo)

От въпросите за литературна автентичност се пораждат проблемите за каноничността на някои кратки текстове (Мак. 16,9-20; Лук. 22,43-44; Йн. 7,53-8,11).

4.2.4. Тридентински Събор (1545-1563)⁷⁵

Сесия IV (1546), Decretum de libris sacris et de traditionibus recipiendis.⁷⁶

„Si quis autem libros ipsos integros cum omnibussuis partibus, prout in ecclesia catholica legi consueverunt et in veteri vulgate latina editione habentur, pro sacris et canonicis non susceperit, et traditiones praedictas sciens ed prudent contempserit : a.s.”.⁷⁷
Декретът определя канона на библейските писания, предоставя списък и предписва да се приеме такива книги изцяло (т.е. с всички техни части) и както е обичайно да се четат в католическата църква (в действителност както се намират в старото латинско издание на Вулгата).

Ясни критерии на каноничността са два:

• 
  Литургични четива на книгите
  
• 
  и присъствието им в Вулгата.
  

4.2.5. Протестантска ортодоксалност

Така наречената „протестантска ортодоксалност”⁷⁸ изоставя евангелизма на Лутер и се залепва към библейската позиция, връщайки се към канона на Н.З. на 27-те писания, и оставайки за С.З. върху по-стриктните позиции на юдейския канон.

4.2.6. Първи Ватикански събор (Ватикан I)

Първия Ватикански събор изрично се призовава на Тридентинския декрет (вж. DS 3006).

4.2.7. Втори Ватикански събор (Ватикан II)

По отношение на канона Ватикан II се намесва в три области:

• 
  По отношение на канона, разбран като списък от книги, Dei Verbum се ограничава като цитира Ватикан I (вж. DV 11, второ изречение).
  
• 
  Особено пояснява определението на връзката между канон и традиция. „Църквата познава целия канон на Свещените книги благодарение на същото това Предание, в което самите свещени Писмена се разбират по-задълбочено (penitius intelliguntur) и добиват непрестанна действеност (indesinenter actuosae redduntur”(DV 8).⁷⁹
  
• 
  Изглежда, че най-накрая Ватикан II е взел предвид вътрешните работи на каноничността. Това е видимо от следните формулировки:
  

а) дълготрайност и непълнота на С.З.

„Предизвестеното, разказаното и обясненото от светите автори домостроителство на спасението се намира като истинско Божие Слово в книгите на Стария Завет. Затова тези боговдъхновени книги съхраняват ценността си вечна” (DV 14).⁸⁰ От друга страна също така е вярно, че тези книги помагат в разбирането на истинската педагогика на Бог „макар и да съдържат някои несъвършени и временни неща (imperfecta et temporaria)” (DV 15).⁸¹

б) Връзката между С.З. и Н.З.

„Изцяло включените в евангелската проповед книги на Стария Завет придобиват и проявяват пълното си значение в Новия Завет (Вж. Мат. 5:17; Лук. 24:27, Рим. 16:25-26); 2Кор. 3,14-16) и на свой ред го озаряват и обясняват” (DV 16).⁸²

Много добре се чува ехото на формулировката на Августин: Novum in Vetere latet, Vetus in Novo patet (този цитат се вижда много добре още в началото на параграфа).⁸³
в) Превъзходство на някои книги

„Божието Слово, което е Божия сила за спасение на всеки вярващ (вж. Рим. 1:16), превъзходно се представя и проявява силата си в писанията на Новия Завет”(DV 17).⁸⁴

„На никого не убягва това, че Евангелията съвсем основателно превъзхождат всички Писания, дори онези на Новия Завет” (DV 18).⁸⁵

Като цяло има ясно разграничение на три зони: 1) книги, които не са Н.З., 2) книги от Н.З. , които не са Евангелия, 3) Евангелията.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: