Въведение глава I. Същностна характеристика на ревизията



страница1/7
Дата14.01.2019
Размер1.1 Mb.
#110074
  1   2   3   4   5   6   7



СЪДЪРЖАНИЕ



Въведение..............3
глава I. Същностна характеристика на ревизията..............7

1.1. цели и функции на ревизията.............. 7

1.2. субект и обект на ревизията……………… 14

1.3. видове ревизии…………. 19

глава II. Организация на ревизията..............26

2.1. селекция на ревизията……………….. 26

2.2. предварително проучване за извършване на ревизия……… 37

2.3. възлагане и откриване на ревизия………………………. 38

2.4. Организиция и кантролни процедури при извършване на ревизия……………………… 41

2.4.1. проверки……………… 43

2.4.2. Насрещна проверка……… 45

2.4.3. Проверка по делегация……………46

2.4.4. Възлагане на експертиза………………… 47

2.4.5. съставяне на ревизионен доклад……………… 48

2.5. издаване и връчване на ревизионен акт………………. 49

глава III. Организация на контрола на НАП.............. 54

3.1. избор на субект за ревизия……………….. 54

3.2. ресурси……… 55

3.3. противоречие между лични (корпоративни) и обществени интереси………………………. 56

3.4. информационна обезпеченост……………….. 58

3.5. квалификация……… 59

Заключение


в ъ в е д е н и е



Понятието “контрол” произлиза от френската дума “controle”. В превод това означава проверка. Съдържанието на понятието “проверка” се различава от това на “контрол”. Разликата е във времевия и пространствен обхват.

Проверката е свързана с моментното състояние на явленията и процесите. Извършва се в определен кратък отрязък от време и отразява състоянието на явленията и процесите. Тя не може да даде завършена представа за тяхното развитие. Чрез нея може да се извърши констатация за състоянието им в определен момент. Но на един последващ етап то може да се промени, независимо дали ще се извърши нова проверка или не. Това сочи най-характерната особеност на проверката – нейния оперативен характер.

За разлика от проверката, контролът е процес, а не еднократен акт, който се характеризира с постоянност, непрекъсваемост и всеобхватност. Той е свързан с цялостното развитие на явленията и процесите, с тяхното изменение и постигане на окончателен резултат.

Появата на данъчно-осигурителен контрол е пряко свързана с две от най-съществените функции на всяка държава – фискалната и преразпределителна. Държавата като публично-правен субект не може да съществува без това да са й осигурени средства. Същото се отнася и за другите гражданско-правни и публично-правни субекти, които я изграждат. Те се нуждаят от средства, а данъкът е този, който ги преразпределя по определен начин към тях.

Контролът може да бъде определен като държавна дейност, насочена към установяването състоянието и констатиране на отклоненията от предписаните от закона правни отношения, с цел те да бъдат отстранени. Постигането на тази цел може да гарантира и изпълнението на двете основни функции на държавата, посочени по-горе: фискалната и преразпределителна. Това обаче е възможно само със съвместните усилия на всички контролни органи, реализирани въз основата на съвместни методи, форми и средства.

Органите по приходите са една от най-големите по численост държавни администрации, както и една от най-сложните такива като структура и функции, особено след обединението и с Националният Осигурителен Институт. Техните задълженията произтичат от тези на Министерството на финансите, което носи главната отговорност за приходите и разходите на държавата. Национална Агенция по Приходите отговаря за облагането с национални и местни данъци, тяхното събиране и ревизиране.

Националната Агенция по Приходите е най-големият работодател в системата на държавната администрация с над 8 400 служители. Има 350 сгради и физическо присъствие във всички общини. Най-съществен принос в консолидирания държавен бюджет (вкл. салдото по внос/износ) – 3,3 млрд. евро и относително невисоки текущи разходи на администрацията – 46 млн. евро.

Контролът като постоянен, непрекъсваем и всеобхватен процес е свързан с цялостното развитие на явленията и процесите – от регистрирането на определен субект като носител на данъчни и оситурителни задължения, до правилното начисляване и внасянето на данъците и задължителните осигуровки в законоустановения срок. . Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.

При изясняването същността на данъчно-осигурителният контрол е точното дефиниране на неговите задачи. Чрез тях се реализира не само същностната му характеристика, но и съдържателната му страна Те предопределят неговия обхват и насоченост в близка и далечна перспектива. На тази основа задачите му могат да бъдат групирани в две основни групи: общи и конкретни.



Общите задачи имат продължителен период на изпълнение. Свързани са с решаването на основни въпроси от социално-икономическата практика на страната и отделни нейни търговци. Това са задачи, които се изпълняват от всички данъчни контролни органи – на национално и регионално ниво.

  • Първата задача, която стои пред контролните органи е:

спазването на законността. Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Всеки нормативен акт установява правни отношения, които трябва да моделират поведението на правните субекти по определен начин. Те уреждат редът, по който протича развитието на различните явления и процеси. Различните нарушения водят до разпадане на създадения от закона модел, в резултат на което не могат да бъдат постигнати и предначертаните от нормативния акт цели. Не спазването на законността би означавало анархия, упадък и възможност за безпрепятствено развитие на икономиката “в сянка”.

  • Втората задача е изпълнението на националните програми и

планове. Чрез тях се осигурява постигането на определени норми за поведение и просперитет в развитието на държавата и нейните структури. Плановете и програмите са резултат на определена стратегия. Те могат да се разглеждат като средство за постигането й. В тях са заложени основните параметри, свързани с реализацията на поставените цели. Това е задача, която е свързана с целта и реда в развитието и всяко нарушаване неминуемо води до нуждата от коригиране и разработване на нови програми и планове. Всичко това изисква допълнителен разход на време и ресурси, което отслабва мощта на държавата и администрацията.

Конкретни задачи: Те се характеризират с разнообразие, краткотрайност на проявление и ангажиране на определен кръг контролни органи в тяхното изпълнение. Те имат своя специфична особеност, изразяваща се в обхвата на обекта, точно адресираност и тясна връзка със създалите се условия и действуващите нормативни актове. Това са задачи, допринасящи за развитието на оперативността на контролната дейност.

Към тези задачи могат да бъдат причислени:



  • регистриране в срок на данъчно-осигурително задължените лица;

  • точно деклариране на данъчните и осигурителните задължения;

  • внасяне на данъчните и осигурителните задължения в указания от закона срок;

  • информационно осигуряване на ръководната и контролна дейност.

Настоящата дипломна работа има за цел да разгледа контрола на Националната Агенция по Приходите по отношение организацията и извършването на ревизии. В тази връзка ще бъдат представени процедурите за работа на отдел “Контрол”. Дипломната работа е разделена та три глави.

В първа глава, озаглавена “Същностна характеристика на ревизията” ще се разгледат същността, целите и функциите на данъчно-осигурителната ревизия. Ще се представят субектите и обектите на ревизионната дейност, техните права и задължения. Първата глава завършва с описанието на видовете данъчно-осигурителни ревизии.

“Организация на ревизията” е втората глава от настоящата дипломна работа. В нея се разглеждат етапите на извършване на данъчно-осигурителните ревизии в тяхната последователност като се започне от селекцията на данъкоплатците за ревизия, предварително проучване, възлагане и откриване на данъчно-осигурителна ревизия, уведомяване за данъчно-осигурителна ревизия, събиране и проверка на доказателства, извършване на проверка, издаване и връчване на данъчен ревизионен акт. Ще се разгледат задачите, които се реализират на всеки един от етапите, отвод на данъчния орган от участие в данъчното производство, изземване за разглеждане и решаване на въпрос от по-горе стоящ орган, мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания и осигурителни задълженията на данъкоплатците по време на ревизия/проверка. Ще се изяснят разликите между данъчна проверка и данъчно-осигурителна ревизия, същност и различия между насрещна проверка и проверка по делегация, спиране на данъчна ревизия и т.н.

В последната трета глава е отделено място на някои основни проблеми, свързани с протичането на ревизионната дейност.

Много фирми гледат да си намалят данъчното бреме чрез фалшиви фактури или като представят “кухи” обороти. Някои се стремят да заобикалят закона, а други го нарушават поради незнание. Това прави данъчните проверки и ревизии много наложителни в днешно време. За неспазване и нарушаване на закона се налагат санкции, чрез които се събират приходи за бюджета. В дипломната работа ще стане ясно каква точно е целта на данъчните проверки и осигурителните ревизии. Те установяват спазени ли са законите, правилно ли е определено данъчното и осигурителното задължение в подадената данъчна декларация, установяват се реалните данъчните и осигурителни задължения. Сумите, събрани от проверки и ревизии и от наложените санкции се използват за издържане на данъчната администрация, но основната цел за извършване на проверка не е да се пълни бюджета, а да се убедят хората да спазват законоустановените правила, да се страхуват и да знаят, че при извършено нарушение се налагат санкции, които никак не са малки. От тук се прави връзката и с начина на избор на данъчни субекти за ревизия, който е разгледан подробно във втора глава.

България взима участие в международни семинари за обмяна на опит, на които се разглеждат конкретни проблеми, мерки за предприемане, достигнатото ниво на структурната реформа в данъчната администрация и т.н. В дипломната работа ще се разгледат и сравнят целите, начините и процедурите по извършване на данъчни и осигурителни ревизии в други държави, като Германия, Холандия, Франция, САЩ, които работят по нови структури и проекти, прилагат много интересни методи, различни от нашите. Не е изключено за в бъдеще българската данъчна администрация да ползва практическа помощ от чужди страни.

С приключването на данъчно-осигурителната ревизия се създават предпоставки за преминаване към етапа на изпълнение (събиране) на данъчните и осигурителните задължения, но този етап няма да бъде обект на разглеждане в настоящата тема. Няма да бъдат разглеждани и конкретните техники, които се използват при извършване на данъчна ревизия.

Г Л А В А І



Същностна характеристика на

ревизията




Настоящата глава съдържа описание на характеристиката на данъчната и/или осигурителната ревизия. В т. 1.1 са изяснени целите, функциите и задачите на данъчната и/или осигерителната ревизия. Посочено е от кой се възлага и при какви случаи, мястото на провеждане и продължителност. Изброени са етапите на данъчно-осигурителната ревизия в тяхната последователност, но по отделното им разглеждане е обект на втора глава. В т. 1.2 са представени субектите – права и задължения и обектите на данъчната и/или осигурителната ревизия, а т. 2.3. съдържа видовете данъчно-осигурителни ревизии и тяхната същност, както и нормативни актове, от значение при извършване на данъчни и осигурителни ревизии.
1.1. цели и функции на ревизията


Ревизия е определяне на всички или отделни видове данъци и осигуровки, за всички или определени ревизирани периоди, както и установяване законосъобразността на действията на данъчния субект, на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.

Данъчната и/или осигурителната ревизия е съвкупност от контролни процедури, предприети от орган по приходите с цел събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на конкретно данъчно или осигурително задължение на ревизирания субект. От организационно-техническа гледна точка контролните процедури се формират от набор контролни операции за извършване на документални и материални проверки, посещения, проучване на дейности и проверки на офиси, складове, магазини и на други обект, чрез които органа по приходите съставя констатации за установения облагателен състав.

Предмет на контрола при тази установителна форма се явява разкриването на фактическия състав на данъчно или осигурително задължение за определен минал данъчен период.

Целта на данъчно-осигурителната ревизия е да се контролират субектите дали си внасят данъците и задължителните осигуровки, навреме и правилно ли са начислени. Опитът показва, че не всички спазват напълно своите фискални задължения. За да осигури прилагането на данъчно-осигурителното законодателство, Агенцията по Приходите осъществява данъчни или осигурителни ревизии, не само с репресивна цел, но и с оглед на превенцията. Втората гледна точка има значение, защото на данъкоплатеца му става ясно, че неговата данъчна декларация внимателно се проверява, или би могла да бъде проверена, и достоверността й – установена, като се изхожда от презумпцията, че данъчният субект би бил по-склонен да сътрудничи, когато вероятността “да го хванат” е по-голяма. За целите на настоящото изследване, тази възможност “да бъдеш хванат” означава вероятността от откриване на фискална грешка. Положително влияние върху тази възможност оказват честотата и качеството на извършваните данъчни ревизии преди, а сега наред с тях и осигурителни.. Ясно е, че степента на “спазване на изискванията” от страна на данъчния субект се влияе и от други фактори. Пример за такъв род фактори е обслужването, което предлага органите по приходите.

Основната задача на ревизиите е да се стимулира доброволното спазване на данъчно-осигурителните закони, като се организира справедлив и качествен контрол по отношение на подбраните за ревизии данъкоплатци. Чрез ревизията се определя точната сума на данъка и осигуровката и евентуалните глоби.

За постигане първата цел - стимулиране на доброволното изпълнение на данъчните и осигурителните задължения се използва стратегията за насочване вниманието на данъкоплатците върху факта, че данъчната или осигурителната ревизия може да доведе до допълнителни данъци, осигурителни вноски и глоби, следователно подаването на декларации с невярно съдържание е икономически неизгодно. Тази задача се заключва в следене за законосъобразно и достоверно счетоводно отразяване на приходите и разходите, сделки и имущества, свързани с осъществяване на дейност от данъчно-осигурителния субект. Тя се насочва към факти и обстоятелства по предмета на правомощията на контролните органи за констатиране на нередовна счетоводна отчетност или унищожаване на документи. В случая определянето на данъчното и/или осигурителното задължение се установява на обезпечени доказателства за установено фактическо състояние на счетоводна отчетност, както и на събрани доказателствени средства за отчетени в повече разходи, за реализирани, но неосчетоводени доходи и печалби, подлежащи на облагане както и неначислени или начислени, но неизплатени задължителни осигурителни вноски.

Другата цел – използване на данъчната и/или осигурителната ревизия като средство за борба с неспазването на данъчно-осигурителните закони се постига като се разработва план за ревизии и подбор на данъкоплатците като се вземат под внимание следните критерии:



  • размер на стопанската дейност;

  • географско разположение;

  • пазарен дял;

  • резултати от минали ревизии;

  • време между последната предишна и настоящата ревизия;

  • вид на подадената данъчна декларация;

  • информация от трети лица;

  • значимост на дейността на данъкоплатеца за местната икономика.

Втората задача се отнася до констатиране на извършените нарушения на закона. Актосъставителската дейност на данъчните органи се изпълнява съобразно компетентността на органите по приходите. Предоставени са правомощия за констатиране и съставяне на актове за нарушение на данъчното и осигурителното, валутното и счетоводното законодателство.

Ревизирането се осъществява когато е налице възникнало данъчно или осигурително задължение. Следователно данъчната и/или осигурителната ревизия има констативен характер. Тя има за изходни позиции данъчното или осигурителното задължение, определено от данъчния субект по реда на декларативния или друг способ. На тази база се извършват необходимите технически проверки за установяване достоверността на данъчно облагателния или осигурителния състав, използван за изчисляване на задължението. След което се констатира правомерността на данъчното и/или осигурителното задължение по вид и размер.

Независимо от ограничаването на контрола до спазването на принципа за законосъобразност, данъчната и орсигурителната ревизия съдържа и реализира елементи на превантивност. Те се изразяват основно в предложения от методическо естество относно правомерното организиране на счетоводна отчетност и законосъобразно данъчно и осигурително третиране на съответния фактически състав, свързан с облагането. Възприемането на подобни предложения от страна на данъчно-осигурителния субект има превантивно действие, тъй като създават предпоставки за отстраняване в бъдещ период на допуснатите грешки и нарушения на данъчно-осигурително правните норми.



Организацията на осъществяване на една данъчна и/или осигурителна ревизия е продължителен във времето процес. Той започва да се извършва далеч преди периода на изпълнение на контролните процедури за установяване на данъчния състав на облагането. Процесът на организация е разделен на етапи, на всеки един от които се реализират задачи, осигуряващи подготовката и извършването на ревизията. В последователност на осъществяване се разграничават следните по-съществени етапи:

  • Планиране на данъчната и/или осигурителната ревизия;

  • подбор (селекция) на данъчно-осигурителни субекти за ревизия;

  • предварителни проучвания и подготовка за данъчна и/или осигурителна ревизия;

  • възлагане на данъчна и/или осигурителна ревизия;

  • уведомяване за данъчна и/или осигурителна ревизия;

  • събиране и проверка на доказателства;

  • изискване на доказателства и доказателствени средства, имащи значение за данъчното и осигурителното облагане;

  • преценка на доказателствата и доказателствените средства;

  • мерки за обезпечаване на доказателства;

  • насрещни проверки и проверки по делегация;

  • възлагане на експертиза;

  • издаване и връчване на РА.

Ревизиите са конкретна форма на данъчния и осигурителен контрол. Тази форма е по-често използвана в дейността на органите по приходите в сравнение с данъчно-осигурителните проверки. Данъчната и/или осигурителната ревизия обхваща действия за установяване на задълженията на данъчния субект за изтекъл данъчен период. Проверката се извършва чрез преглед на данъчни и осигурителни декларации, най-често за текущ данъчно-осигурителен период. Резултатите от данъчната и/или осигурителна ревизия имат и по-значими последствия за данъчния субект, които се обуславят от по-голямата значимост на данъчния ревизионен акт в сравнение с констативния протокол, с който приключва данъчната проверка.

Ревизиите се извършват от определени длъжностни лица на органите по приходите. Това са данъчни инспектори и данъчни експерти от отдел “Контрол”, сектор „Ревизии и проверки”, сектор „Селекция и координация” и сектор „Разследване на особени случаи” към Централно Управление на Националната Агенция по Приходите (ЦУ на НАП). Те извършват ревизии относно спазването на данъчното законодателство, правилното начисляване на данъчните и осигурителни задължения и тяхното внасяне.

Ревизията може да се възлага от:

  • органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

  • изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Тези органи по приходите могат да възлагат данъчна и/или осигурителна ревизия и по искане на ревизираното лице по ред, определен от главния директор на Националната агенция за приходите. Данъчна ревизия, предизвикана от данъчния субект, се налага най-често след искане за възстановяване от страна на данъкоплатец поради надвнесен данък добавена стойност.

Съответните отдел “Контрол” извършват данъчната ревизия по нареждане на директора на местната или областната дирекция на Националната агенция за приходите. Видовете ревизии, които могат да се извършват, ще бъдат разгледани в т. 1.3.


място на провеждане и продължителност на ревизията
Мястото на ревизия на счетоводните и другите документи се определя по закон. Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й. На практика това означава да осигури бюро, стол, осветление, отопление и т.н. Сътрудничеството от страна на ревизираното лице има първостепенно значение.

При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето. Органът по приходите отговаря за опазване на предадените по опис документи в първоначалния им вид и ги връща на лицето по реда и в сроковете, предвидени в чл. 44 от ДОПК .

Ревизията може да се извърши в централата на дружеството. В такъв случай всички необходими счетоводни и други документи на поделението/поделенията се предават в централата. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на лицето, негово поделение, обект, дейност или имущество извън населеното място на извършване на ревизията, включително и на територията на друга териториална дирекция, ревизиращите органи могат да бъдат командировани за установяването на тези обстоятелства. За предпочитане е проверката на документите да се извършва на адреса на управление на дружеството.

По правило данъчните ревизии се извършват в помещенията на ревизирания субект дори когато документацията се съхранява от експерт-счетоводителя или данъчния консултант. Тогава всички документи се доставят в дружеството. При съгласие на данъчните органи може да се избере и друго място за провеждане на ревизията при условие че там могат да бъдат доставени всички счетоводни и други необходими документи.

Ако данъчно-осигурителният субект не приема ревизията да бъде извършена в помещения на Агенцията по приходите и отказва да предостави документите в същата, органите по приходите са длъжни да използват помещенията на ревизираното лице. При невъзможност ревизията да бъде извършена на адреса на ревизираното лице и продължаващ отказ от страна на ревизираното лице, независимо от настояването на органите по приходите, Агенцията по приходите има право да изземе счетоводните и останалите документи и да извърши ревизията в помещенията си противно на волята на ревизираното лице. Такива ситуации обаче са изключения.

Дори при невъзможност за осъществяване на ревизията при ревизираното лице органите по приходите го посещават на място, за да се запознаят със стопанската дейност и/или да направят оценка на движимото имущество и дълготрайните и краткотрайните активи (примерно на сградите и съоръженията).



Ако ревизираното лице откаже да осигури достъп до помещенията си, достъп може да бъде осигурен със съдействието на полицията.

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс предвижда задължението на органите по приходите да се легитимират при поискване. В противен случай може да им бъде отказан достъп до информация или до помещенията на ревизираното лице.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница