Проверки на счетоводни книги, отчетност, осигурителни и други документи

Експертизи

Така например, за изготвянето на оценка на сградата на дадена фирма може да се привлече правоспособен оценител на сгради. За извършването на експертиза експертът се упълномощава да изисква от ревизирания субект всякаква необходима информация.

Националната Агенция по Приходите подхожда внимателно, когато предоставя такива пълномощия. Съществува списък от експерти, утвърден от директор на НАП, на които се възлага извършването на експертизи. В случай, че в списъка няма експерт от съответната област или той не може да участва в съответната експертиза, тя може да бъде възложена на друг специалист от съответната професия.

Разследване на измами

Видовете ревизии могат да се разграничат в зависимост от определени критерии. Като основните критерии са обхвата и регулярността на извършване на ревизии. Както вече казахме според обхвата ревизиите биват: пълна (комплексна) и частична (тематична или репрезентативна).

При осъществяване на данъчната органите по приходите упражняват предоставените им права в ДОПК (виж т. 1.2.; стр.17). Освен предвидения в ДОПК обхват на ревизии, органите по приходите в хода на ревизиите следва да проследяват и:

• 
  спазването на финансово-данъчната дисциплина;
  

• 
  правилното водене на счетоводната отчетност от ревизираните субекти;
  

• 
  наличието и изправността на касовите апарати, които са задължителни за дейността на определени категории данъкоплатци;
  
• 
  преустановяването на някои негативни явления, като безстопанственост, наличието на неприсъщи за основната дейност разходи, за които впоследствие се правят опити да се признаят за такива под други форми и т.н
  

• 
  Данъчно-осигурителен процесуален кодекс в сила от 01.01.2006 г. С ДОПК се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.;
  
• 
  Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС);
  
• 
  Закон за акцизите (ЗА), в сила от 01.04.1994 г.;
  
• 
  Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - урежда облагането на печалбата и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, както и на местни и чуждестранни неперсонифицирани дружества. Когато разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане се отклоняват от договореностите в двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или от текста на други международни договори, приоритетно се прилагат международните споразумения.
  
• 
  Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). – включва правната основа за данъчното облагане на физическите лица, които извършват търговска дейност. Източникът на доходи, наречен “доход от стопанска дейност”, включва доходите на всички физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон. Това понятие обхваща всички физически лица, които се занимават със самостоятелна стопанска дейност, независимо от размера, който може да е минимален.
  
• 
  Закон за местните данъци и такси, в сила от 01.01.1998 г. (ЗМДТ);
  
• 
  Закон за счетоводството (ЗС), Национален сметкоплан и Национални счетоводни стандарти; и
  
• 
  Подзаконови нормативни актове – правилници за прилагане на ЗДДС и ЗА, инструкции, заповеди, наредби – напр. наредба за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, процедури и методи за отчитане на бандеролите за вино и спиртни напитки, процедури за възстановяване на ДДС и други.
  

• 
  Да стимулира стопанската дейност и инвестициите;
  
• 
  Да обслужва регистрираните лица; и
  
• 
  Да осигури справедливо третиране на всяко регистрирано лице възможностите му да поема данъчно бреме.
  
  
  

Организация на ревизията

Близо 810 000 ревизирани субекти осъществяват стопанска дейност (175 000 юридически лица и 635 000 еднолични търговци). От тях 351 са класифицирани като “големи”. Над 61% от ревизиите са завършили с издаване на допълнителен данъчно-облагателен акт (донасяйки 8% от общия размер на данъчните приходи).

Доскоро Националната Агенциа по Приходите не е отчитала никакви специфични фискални рискове във връзка с отделните данъчни субекти. Всеки данъкоплатец е бил третиран еднакво и е бил проверяван периодично с фиксирана честота, в зависимост от размера на дружеството. 1 200-та дружества, които тогава са били класифицирани като “големи”, са били подлагани на ежегодни ревизии. Средните фирми са били посещавани веднъж на три години. Малките фирми са били подлагани на данъчна ревизия и посещавани веднъж на четири години.

Като част от развитието на политиката, от 2000 г. насам тези честоти на ревизия не се прилагат, а периодичността се обвързва с фискалния риск. 351 фирми, които днес попадат в компетенциите на звеното “Големи данъкоплатци” ежегодно са обект на пълна или частична ревизия, като обхващането им от ревизии остава 100%.

Централно Управление на НАП ежегодно изготвя Национален план за ревизионната дейност, в който се посочва броят на предвидените данъчни ревизии. В плана се правят разбивки съобразно размера и вида на фирмите. Изготвя се план за ревизиите за всяко местно звено на органите по приходите. Макар, че приходите от дребните данъкоплатци в държавния бюджет са малки, както като абсолютен, така и като относителен дял, тази група не се пренебрегва с оглед на превантивния ефект на данъчните ревизии.

Настоящата политика на ревизионната дейност на Агенцията па Приходите цели намаляване на общата плътност на ревизиите. Посредством извършването на по-малък брой проверки на счетоводните книги и отчетност, Агенцията по приходите си освобождава капацитет за подобряване на качеството на ревизиите, като същевременно запазва същия брой органите по приходите. В много по-голяма степен от досегашната, в селекцията се обръща внимание на общите и специфичните фискални рискове. Както бе посочено по-горе, най-големите фирми остават под почти непрекъснат надзор. По отношение на тази група, селекцията се извършва не с оглед на това кои данъчни декларации, а кои позиции от балансовия отчет и отчета за проходите и разходите да се проверят, на базата на резултатите от анализа на риска. Досега тази селекция се извършва ръчно; до няколко години, обаче, тази дейност трябва да се компютъризира.

Като основно правило държавата трябва да осигури еднакво облагане на всички регистрирани лица по закон. За постигането но тази цел най-добре ще бъде да се проверява всяко регистрирано лице и така да се уверим, че всеки трябва да плати данъци и задължителни осигурителни вноски по същото ниво на контрол. Но това разбира се е само на теория. Нито една държава на света не е създала такъв потенциал от ревизори в данъчната си администрация, че да може да проверява 100 % от данъкоплатците си. Правителството трябва да осигури финансови средства за изграждането на ефективен отдел по ревизии и тъй като държавата трябва да осигури различните аспекти на обществения живот с финансови средства, то винаги ще има само определено количество за финансиране на отдел “Ревизии”. Общият брой на служителите на НАП в РБ е 9 000 човека, от които само 2 600 са ревизорите. Общият брой на регистрираните фирми е 810 000, от които 64 000 по ЗДДС. Очевидно органите по приходите трябва да има предвид как да използва отпуснатите средства за постигането колкото е възможно по-добре на основната цел – ревизия на задължените лица. Тъй като без финансови средства вероятно никога няма да бъде възможно да се проверят 100 % всички регистрирани лица, необходимо е да се използва селективен подход при извършване на ревизии.