Въведение Глобализацията, демографските промени и измененията в обществото засягат Европейския съюз, неговите държави-членки и държавите по света

Глобализацията, демографските промени и измененията в обществото засягат Европейския съюз, неговите държави-членки и държавите по света. Според оценки на Организацията на обединените нации в света има 214 милиона международни мигранти и още 740 милиона вътрешни мигранти. Принудително разселените лица са 44 милиона. Според приблизителни данни около 50 милиона души живеят и работят в чужбина като незаконно пребиваващи лица¹. Чрез диалог на световно равнище могат да се преодолеят някои от общите предизвикателства и проблеми. Обаче именно на регионално, национално и местно равнище всеки отделен човек и всяка заинтересована страна ще се възползват от възможностите, които се пораждат от миграцията, както и от мобилността.

Понастоящем миграцията заема стабилно водещо място в политическата програма на Европейския съюз. Арабската пролет и събитията в Южното Средиземноморие през 2011 г. допълнително засилиха необходимостта от съгласувана и всеобхватна политика на ЕС за миграцията. Комисията вече представи поредица от предложения за политика и оперативни мерки по отношение на миграцията, мобилността, интеграцията и международната закрила в съобщенията си от 4 и 24 май 2011 г.² Тези предложения бяха напълно одобрени от Европейския съвет през юни тази година³, след което ЕС предприе незабавни действия, като започна диалог по въпросите на миграцията, мобилността и сигурността с Тунис и Мароко в началото на октомври и извърши необходимата подготовка за започване на диалог с Египет. Подобни диалози ще последват и с други държави от Южното Средиземноморие, по-специално с Либия, веднага щом политическата обстановка позволи това. Диалозите позволяват на ЕС и на партньорските държави да обсъдят задълбочено всички аспекти на тяхното евентуално сътрудничество при управлението на миграционните потоци и движението на хора, с цел да се създадат партньорства за мобилност.

В съобщението си от 4 май Комисията подчерта необходимостта от това ЕС да укрепи външната си политика за миграцията посредством създаване на партньорства с държави извън ЕС, чрез които да се решават въпроси, свързани с миграцията и мобилността, по начин, който прави сътрудничеството взаимноизгодно. Във връзка с това и съгласно Програмата от Стокхолм и Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм⁴ в заключенията на Европейския съвет от юни Комисията беше приканена да представи оценка на глобалния подход към миграцията и да определи насока за по-последователна, систематична и стратегическа рамка на политиката за отношенията на ЕС с всички важни държави извън ЕС, както и да включи конкретни предложения за развитие на основните партньорства на Съюза, като отдаде приоритет на съседните държави на Съюза като цяло.

Освен това въпреки сегашната икономическа криза и нивата на безработица пазарите на труда на европейските държави са изправени пред недостиг на работна ръка и свободни работни места, които не могат да бъдат попълнени от местната работна сила в някои сектори, например в здравеопазването, науката и технологиите. Поради дългосрочното застаряване на населението в Европа през следващите петдесет години се очаква двойно намаляване на съотношението между лицата в трудоспособна възраст (20—64 г.) и лицата на 65 и повече години. Миграцията вече има огромно значение в ЕС, като нетната миграция допринася с 0,9 милиона души или 62 % от общия прираст на населението през 2010 г. Всички показатели сочат, че някои от допълнителните и специфичните умения в бъдеще вероятно ще могат да се намират единствено извън ЕС.⁵.

Това е контекстът, в който се развива глобалният подход на ЕС към миграцията от приемането му през 2005 г. Предназначението му беше да се засегнат по балансиран и изчерпателен начин всички значими аспекти на миграцията в партньорство с държавите извън ЕС. През първото полугодие на 2011 г. глобалният подход беше подложен на оценка чрез обществена консултация онлайн и чрез няколко специални консултативни срещи⁶. Консултациите потвърдиха добавената стойност от глобалния подход и ценните резултати, които са постигнати с него. Те показаха и необходимостта от по-голяма съгласуваност с други области на политиката и от по-добър тематичен и географски баланс. Поради това глобалният подход следва да отразява стратегическите цели на Съюза по-добре и да ги превръща в конкретни предложения за диалог и сътрудничество, особено с южните и източните съседни държави, Африка, държавите, обхванати от процеса на разширяване, както и с други стратегически партньори.

За да се оползотворят предимствата, които могат да се постигнат чрез добре управляваната миграция и да се реагира на предизвикателствата на променящите се миграционни тенденции, ЕС ще трябва да адаптира своята рамка на политиката. В настоящото съобщение се предлага обновен глобален подход към миграцията и мобилността (ГПММ), създаден за изпълнението на тази цел.

1.Основни цели

В това отношение мобилността на гражданите на трети държави през външните граници на ЕС е от стратегическо значение. Тя засяга широк кръг от хора, например посетители за краткосрочно пребиваване, туристи, студенти, изследователи, бизнесмени или лица, посещаващи членове на семействата си. Следователно тя е много по-обширно понятие от миграцията. Мобилността и визовата политика са взаимосвързани, като през 2009 г. държавите-членки, издаващи шенгенски визи, са предоставили около 11 милиона визи. Визовата политика е влиятелен инструмент на далновидна политика за мобилността, както се посочва в съобщението на Комисията от 4 май 2011 г⁷. Поради това сега е необходимо да се отчетат изцяло връзките между общата визова политика на ЕС за краткосрочен престой, националните политики на държавите-членки за дългосрочен престой и глобалния подход към миграцията. Това е важно основание за разширяването на обхвата на тази рамка на политиката, която да включва и мобилността, като така се формира глобалният подход към миграцията и мобилността (ГПММ).

Поради това съществуващите (и евентуалните бъдещи) диалози по визови въпроси, предприети от ЕС, следва да бъдат оценени изцяло в по-широката рамка на ГПММ. Целта е да се гарантира, че преди облекчаването или отмяната на задълженията за издаване на визи партньорските държави са изпълнили редица конкретни показатели в области, като предоставянето на убежище, управлението на границите и незаконната миграция. Чрез този процес може да се гарантира мобилност в сигурна среда.

Глобалният подход следва да бъде още по-обвързан и интегриран с външните политики на ЕС. Глобалният подход следва да се формулира във възможно най-широк контекст като глобалната рамка за външната политика на ЕС за миграцията, допълваща други, по-общи цели на външната политика на ЕС и сътрудничеството за развитие⁸. В това отношение от 2005 г. насам е постигнат голям напредък, но са необходими повече усилия за пълно оползотворяване на всички потенциални синергии между тези политики, както и с търговската политика. ЕС и неговите държави-членки следва да развиват стратегии и програми, които разглеждат миграцията и мобилността, целите на външната политика и развитието по съгласуван и интегриран начин. Създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да улеснява съгласуваното използване на многобройните политики и инструменти, с които разполага ЕС.

Целта на миграцията и мобилността в перспективата на стратегията „Европа 2020“ е да допринесат за жизнеспособността и конкурентоспособността на ЕС. Осигуряването на приспособима работна сила с необходимите умения, която може да се справи успешно с развиващите се демографски и икономически промени, е стратегически приоритет за Европа. Освен това съществува неотложна нужда от подобряване на ефективността на политиките, целящи интеграция на мигрантите на пазара на труда. Прилаганите политики трябва да бъдат преразгледани и засилени във връзка с тежките предизвикателства за пазара на труда, пред които е изправен Съюзът, особено недостатъчно високото равнище на уменията и сериозните несъответствия в търсенето и предлагането на пазара на труда. Стратегиите за пазара на труда за задоволяване на нуждите и насърчаване на интеграцията на законните мигранти следва да бъдат обсъдени с държавите-членки и отразени в диалога с партньорските държави, когато може да съществува взаимен интерес. Също така трябва да се поддържа диалог с частния сектор и с работодателите за проучване на въпроса защо е трудно да се заемат някои свободни места и какъв е потенциалът за въвеждането на политика за законната имиграция, съобразена в по-голяма степен с търсенето. Преносимостта на социалните и пенсионните права също може да бъде стимул за мобилност и циркулярна миграция, както и разубеждаващ фактор за незаконна работа и поради това следва да бъде подобрена. По-тясното сътрудничество между държавите-членки по координацията на социалната сигурност с държави, които не са членки на ЕС, ще стимулира напредъка в тази област. Комисията възнамерява да изготви през 2012 г. зелена книга за необходимите политики за ефективно интегриране на измерението на икономическата миграция в стратегическата визия на ЕС за заетостта и растежа.

• 
  Глобалният подход към миграцията и мобилността (ГПММ) следва да се счита и да се популяризира като глобалната рамка на външната политика на ЕС за миграцията, която се основава на истинско партньорство с държавите, които не са членки на ЕС, и която служи за решаване на въпросите на миграцията и мобилността по всеобхватен и балансиран начин. ГПММ следва да отговори на възможностите и предизвикателствата, пред които е изправена политиката на ЕС за миграцията, като същевременно подкрепя партньорите да работят по своите собствени приоритети в областта на миграцията според конкретните регионални условия и рамка.
  
• 
  ГПММ следва да установи всеобхватна рамка за управление на миграцията и мобилността с партньорските държави по съгласуван и взаимноизгоден начин чрез диалог за политиката и тясно практическо сътрудничество. Той следва да бъде силно интегриран в цялостната рамка на външната политика на ЕС, включително сътрудничеството за развитие, както и добре съгласуван с приоритетите на вътрешната политика на ЕС.
  
• 
  Движещ елемент на ГПММ следва да бъдат диалозите за миграция и мобилност. Те са основният процес, чрез който политиката на ЕС за миграцията се пренася във външните отношения на ЕС. Целта им е да се обменя информация, да се определят общите интереси и да се изграждат доверие и ангажираност като основа за оперативно сътрудничество от взаимна полза за ЕС и неговия/те партньор/и.
  
• 
  ГПММ следва да се прилага съвместно от Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), включително делегациите на ЕС, както и от държавите-членки, в зависимост от съответните правомощия на институциите.