Въведение обхват на документа

Той е съставен в резултат на проведените българо-румънски експертни срещи с участието на представители на общинските администрации, местните институции, образователните структури и нестопанските организации.

Срещите са организирани по проект „Форум за трансгранично сътрудничество” на Клуб „Отворено общество” – Русе и Сдружение „Образование за третото хилядолетие” – Гюргево с финансовата подкрепа на Балкански тръст за демокрация.
Резюме на проекта
Проектът „Форум за трансгранично сътрудничество” цели да допринесе за утвърждаването на нестопанските организации като ключови партньори във формирането на местни политики в Еврорегиона Русе - Гюргево, като се стимулират публично частните партньорства между НПО, местни власти и бизнес за решаване на общи проблеми, свързани със социално-икономическото развитие на еврорегиона. Основните дейности по проекта включват:

• 
  Провеждане на информационни дни за нестопанските организации в Русе и Гюргево за представяне на примери на успешни кампании от световната и европейска практика за влияние върху местните политики. Участниците придобиват основни умения за водене на кампании по застъпничество и успешни техники за лобиране;
  
• 
  Реализиране на съвместни форуми с участието на нестопански организации, местни власти и бизнес организации от общините Русе и Гюргево. На форумите се идентифицират местни нужди и се предлагат адекватни решения за общите трансгранични проблеми . Темите са: "Местна демокрация и евроинтеграция", "Туризъм", "Заетост и учене през целия живот", "Екология" и "Работа с деца и младежи";
  
• 
  Проектът приключва с изготвяне на стратегия за участие на нестопанските организации в развитието на Еврорегиона Русе - Гюргево с цели и мерки, по които могат да бъдат разработени проекти на основата на местно партньорство.
  

Община Гюргево е разположена в южната част на Румъния в равнината на левия бряг на река Дунав, с надморска височина 23-26м. Община Русе е разположена в Североизточна България на високия десен бряг на р. Дунав. Еврорегионът е свързан с десетте дунавски страни, както и със страните по Рейн, чрез каналните връзки на Западна и Централна Европа.

Релефът е разнообразен. Двата града попадат в умерено континенталната климатична област. Регионът се характеризира с малко полезни изкопаеми, но с богатство от водни ресурси и биоразнообразие.

Икономическият анализ показва превес на търговията, следвана от промишлеността и услугите. Селското стопанство в момента не е структуроопределящо за местната икономика. Добре развита е химическата и хранително-вкусовата промишленост, както и текстилната и конфекционната индустрия. В строителството все още преобладават малките предприятия. Регионът има предимството да събира в едно три транспортни системи /шосейна, железопътна и речна/ с потенциал за отваряне на въздушна.

Двете общини имат възможности да разработят съвместни интегрирани туристически продукти, които да комбинират природните и историческите дадености. Секторът на търговията, който дава голяма част от заетостта в региона, не е развит в трансграничен контекст.

Населението на целия регион е 270 000 души с разнообразен етнически състав. Образователната система се представя от учебни заведения на всички нива. Еврорегионът изобилства от културни институти и събития, има обща религия и общо културно наследство, както и сходна структура на институциите.

Единственият анализ на Еврорегион Русе- Гюргево и общо стратегическо планиране е направен през 2005 г. в рамките на проект “Изграждане на капацитет за постигане на Целите на хилядолетието за развитие чрез трансгранично сътрудничество между България и Румъния”, финансиран от Програмата на ООН за развитие и Регионалната инициатива на ПРООН „Възможности 2015”.
І.2 Анализ на сектора на нестопанските организации в Еврорегион Русе - Гюргево
І.2.1 Факти и изводи

Общините Русе и Гюргево се различават по броя, вида и степента на развитие на своите граждански организации.

Според данните от Гюргевския съд след 1990 година в общината са създадени около 30 неправителствени организации, като една малка част от тях са активни. До момента те са реализирали предимно проекти от общинско значение и с минимално финансиране - факт, който обяснява слабото институционално развитие на местните неправителствени организации.

Основната част от нестопанските организации в Община Гюргево е съставена от доброволчески структури, които нямат постоянен персонал, отделен офис, оборудване и обзавеждане. Ръководителите и членовете на тези организации обичайно работят на друго място и изпълняват проекти на организациите – ако и когато те са налични, като допълнителна дейност. Активните организации, които постоянно изпълняват проекти, са 2-3. Всяка от тях се изявява в различни области, които покриват широка гама от дейности – нещо, което забавя тяхната специализация.

Местните власти в Гюргево декларират готовността си да работят съвместно с нестопанските организации.

В Местния план за устойчиво развитие на Община Гюргево Local Agenda 21 - глава ІІІ Местен план за действие, точка ІІІ.1 Мерки за укрепване на институционалния капацитет - е записано:

„...Нестопанският сектор може да подпомогне местните власти да преодолеят трудностите в сферата на финансовите и човешките ресурси... Нестопанските организации играят важна роля при предоставянето на услуги за разнообразието от потребности на групите, които те представляват... Главна цел на програмата е да се подкрепи партньорството между НПО и местните власти в различни сфери на дейност, от които най-главни са – допитване до мнението на гражданите и изпълнението на проекти, които отговарят на местните нужди и използват местни ресурси. Близкото сътрудничество с гражданското общество в тези области ще допринесе за реформата на публичната администрация.”
В Община Русе създаването и развитието на граждански организации и установяването им като ключови фигури в обществения живот е процес със сравнително кратка история – от 1990 година насам. Този процес има своите върхове и спадове, като най-активният период на създаване на нови организации е 1995–1997 година. Така към края на 90-те години по Закона за лицата и семейството в Русенска община е регистриран внушителен брой от над 300 сдружения и фондации. По това време се наблюдава задържане в процеса на непрекъснато възникване на нови организации, а после и отлив от третия сектор.

По действащия от 2001 година Закон за юридическите лица с нестопанска цел са пререгистрирани около една трета от предишните организации. В Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяването на общественополезна дейност към Министерство на правосъдието са вписани 155 организации от Русенската община, от които 63 – спортни организации. Една част от НПО са се самоопределили като работещи в частна полза, което е тяхно право по закон. Такива са например камарите –едни от активно действащите нестопански организации, които оказват услуги на своите членове.

Институционално изградените организации с ясна вътрешна структура на управление, постоянна дейност, установен профил, налични ресурси, вкл. собствен персонал, са малко – не повече от 15.

Зависимостта на организациите от проектния пазар е почти 100%. Нестопанските организации, които допринасят към финансовата си стабилност чрез допълваща стопанска дейност са не повече от 5-6. Традиционно нестопанските организации предоставят консултантски, информационни и образователни услуги, които формират 3-5% от годишния им приход. Изключение правят камарите, при които стопанската дейност формира по-голям процент от прихода.

В последните няколко години се наблюдава тенденция за регистриране на нови нестопански организации, ориентирани изцяло към приоритетите на наличните финансиращи програми, но без солидна социална база. Те изпълняват един-два проекта без очевидна връзка с мисията им и след това повече не се появяват в публичното пространство.

Въпреки тези факти Русенската община е с добре развит трети сектор на фона на останалите български общини, както това личи в най-новите изследвания на сектора на национално ниво. Сред българските общини в рамките на целия трансграничен регион Румъния – България русенската община е на първо място по брой на функциониращи НПО, по брой на тематичните области, в които те работят, и по брой на изпълнени проекти.

В Плана за развитие на Община Русе 2007-2013 - Приоритет 4 „Повишаване на институционалния капацитет за управление и стимулиране на партньорството”, Цел 2 „Насърчаване на партньорството между граждански сектор, бизнеса и администрацията”, мярка 2 „Изграждане на местни партньорства за развитие на гражданското общество”, е записано: „Мярката е насочена към постигане на добри партньорски взаимоотношения чрез осъществяване на дейности и проекти, които имат интегриран характер. Тя цели да допринесе за осъществяване на ефективно партньорство между общината и гражданските организации за решаване на социално значими проблеми и за осъществяването на съвместни проекти, които водят до устойчив резултат и повишаване на качеството на живот на местната общност. Обединяването на усилията на общината с третия сектор ще спомогне за привличане на средства от фондове и програми, по които общината не би могла да реализира сама проекти.”

Трябва да се отбележи, че партньорството с нестопанските организации се поставя като неотменно условие в почти всички приоритети на Плана за развитие на Община Русе. Сътрудничеството между общината и местните нестопански организации се споменава изрично като ключов фактор и в Приоритет 6 „Развитие на трансграничното и междурегионалното сътрудничество”. Подчертава се също, че по време на действието на предприсъединителните фондове общинската администрация и нестопанските организации са се оказали най-гъвкавите и бързо реагиращи институции, които са осъзнали трансграничното сътрудничество като като ключов фактор на растежа и като ефективен инструмент, подпомагащ интеграцията на региона в Европейския съюз.

Докато в българската част на региона могат да се посочат нестопански организаци, работещи в над 10 области на дейност, то в румънската част сферите на работа са 2-3 (основно образование и екология). Това затруднява развитието на съвместни проекти и обичайно русенските организации намират своите партньори в лицето на общинските структури, окръжния съвет, училищата. Примерите за съвместни проекти между български и румънски нестопански организации са значително по-малко.

Контактите се затрудняват и от липсата на информация за институциите, лицата и потенциала както на българския трети сектор, така и на румънския.

Клуб „Отворено общество” – Русе със своя партньор Сдружение „Образование за третото хилядолетие” – Гюргево поставиха началото на промяната в тази сфера, като създадоха база данни, представяща профилите на НПО от еврорегиона, както и на техните редовни партньори. Базата данни е налична на български, румънски и английски в интернет страницата на клуба. Двете организации са инициатори и на публикацията Internet Partnership Network, която обхваща нестопанските организации от цялата трансгранична зона Румъния – България.

Въпреки това усилията в тази посока са недостатъчни. Бъдещата съвместна работа трябва да цели взаимното опознаване на наличните в еврорегиона организации, разпространяването на информация за техния потенциал, промоция на техните възможност. Постоянните усилия за проучването на нестопанските организации и редовното допълване на обща картина за състоянието на третия сектор в еврорегиона ще способства пренасянето на опита в едната част на региона в другата, създаването на нови граждански институции, активизирането на регистрираните, не неработещи, организации, инициирането на нови проекти, които да покрият “белите петна” в местното развитие.
От 2000 година насам се наблюдава активизиране на нестопанския сектор от двете общини на региона по отношение на участието му в трансгранични проекти. Изпълнявани с различни партньори, но най-често общинска администрация и училища, а много по-рядко с бизнес структури, проектите на НПО допринасят за засилване на сътрудничеството на регионално ниво, за стимулиране на общото социално-икономическо развитие и за намаляване на различията с други региони съответно в България и в Румъния. Предпоставка за това активизиране е широката популяризация на процеса на присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и преди всичко участието на гражданския сектор във Фонда за малки проекти към програма ФАР – Трансгранично сътрудничество.

Чрез своето участие в ежегодните покани по програмата някои нестопански организации добиха умения да управляват проекти по изискванията на европейските фондове, които в определени случаи надминават познанията на администрацията. А чрез участието си в многобройни специализирани тренингови програми НПО развиха на експертно ниво знания за идентификация на проблеми, намиране на решения и работа в партньорство.

Организациите от общините Русе и Гюргево се представиха успешно в управлението на малки проекти в рамките на Съвместния фонд. Нито една от организациите в двете общини обаче не можа да спечели – нито като водеща, нито като партньор – и да изпълнява проект в т.нар. големи схеми на трансграничната програма ФАР. Тук трябва да се подчертае, че в целия регион България – Румъния НПО се ограничават по-скоро в малките проекти и съответно в малките инициативи и само единици от тях имат опит в изпълнението на големи проекти, а нито една – в инфраструктурни.

От миналата година насам нестопанските организации – самостоятелно или в партньорство, могат да кандидатстват пред Оперативна програма Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013.

Тяхното участие в трансграничното сътрудничество зависи до голяма степен (макар и не изключително) от способността им да се включват в успешни местни партньорства и да изпълняват проекти, финансирани от програмата. Разбира се, съществуват и други форми, чрез които нестопанските организации могат да допринесат за развитието на еврорегиона – участие във форуми, в обществени съвети, в консултативни органи към съответните общински институции и др.

1. 
   Сравнение между приоритетните оси на ОП Трансгранично сътрудничество Румъния-България – от една страна, и силните страни и възможностите на третия сектор в еврорегиона Русе-Гюргево – от друга страна. Този метод се налага заради направения по-горе извод, че неправителственият сектор ще се изяви като ключова фигура в региона, ако се възползва от възможностите на европейското финансиране за трансграничните зони. Където е подходящо, в стратегията е направено и сравнение с приоритетите на други финансиращи програми
   
2. 
   Анализ на предложенията по време на съвместните тематични форуми по проект „Форум за трансгранично сътрудничество” с участието на експерти от общинските и държавните институции и представители на нестопанските организации от Русе и Гюргево, осъществени в периода септември 2008 – февруари 2009. Този метод е използван, за да гарантира адекватността на стратегията към вижданията на институциите и нестопанските организации за решаването на местните трансгранични проблеми.
   
3. 
   Сравнение между дискутираните по време на форумите теми и стратегически документи на общините или други институции в еврорегиона
   

Цели на стратегията

• 
  основна стратегическа цел;
  
• 
  конкретни цели
  

• 
  обосновка на мярката;
  
• 
  примерни дейности за реализиране на мярката;
  
• 
  съответствие на мярката с оперативната програма
  
• 
  съответствие на мярката с изводите от трансграничните форуми
  
• 
  съответствие на мярката с местни стратегически документи
  

Конкретни цели

Изпълнението на мащабни проекти за регионално развитие е сфера, от която нестопанските организации от региона традиционно отсъстват. От една страна, институциите не ги припознават като възможни партньори за големи инициативи от типа превенция на риска или създаване на трансгранични транспортни схеми, а още по-малко за осъществяване на инфраструктурни проекти. От друга страна, самите нестопански организации не проявяват интерес, а и нямат капацитет да предложат качествени услуги в съответните области. Необходимостта от финансово оцеляване – един дългогодишен процес, който не е приключил, принуди много организации да работят в разнопосочни области, съобразявайки се с действащите донорски програми, и това ги лиши от специализация и „продаваема” експертиза.

Практиката в много страни на ЕС показва, че не само е възможно НПО да са партньори в изпълнението на големи проекти от посочения вид, но тяхната роля е много разнообразна – например, проучване на общественото мнение по инфраструктурни проекти, организиране на фокус групи, създаване на методически помагала, проучване на социалното въздействие от инфраструктурните проекти, оценка на въздействието върху околната среда, мониторинг на резултатите и т.н. А това са дейности, които пряко допринасят за ефекта от осъществяването на мащабните инициативи.
Примерни дейности за реализиране на мярката

• 
  Обучения за НПО по планиране – съвместно с местни власти
  
• 
  Обучения за НПО по методи за мониторинг и оценка на въздействието – съвместно с бизнеса и местните власти
  
• 
  Езиково обучение – „хоризонтална” дейност, която се отнася до изпълнението на всички мерки
  

Мярката съответства на следните приоритетни оси, области на интервенция и индикативни операции на Оперативна програма Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013:

• 
  Двете общини от еврорегиона да възприемат като практика да включват представители на нестопанските организации в обученията, които се организират за местната администрация
  
• 
  За създаването на съвместен ефективен туристически продукт не достигат взаимно познаване и доверие, еднакво ниво на предприемаческа култура, уеднаквен стандарт за качество и адекватна инфраструктура. Всичко това е обект на множество големи, вкл. инфраструктурни, проекти, в които нестопанските организации могат да намерят своето място на партньори
  
• 
  Нестопанските организации от еврорегиона могат да бъдат партньори в туристически клъстер, който ще осигури по-добър достъп до клиенти, доставчици на услуги, квалифицирани служители, финансиране, по-ниски разходи за реклама и обучение
  
• 
  Нестопанските организации могат да допринесат за развитието на съвместен туристически информационен център или офиси близнаци
  
• 
  В сферата на туризма освен традиционните досега услуги от типа „от хората за хората” (организация на изложения или създаване на рекламни материали) нестопанските организации могат да допринесат за осъществяването на мащабни инициативи – например, общи обучения на туристически кадри, създаване на общ стандарт за качество и обща политика за качество, разработване на обща рекламна и маркетингова стратегия
  
• 
  Биологичното и ландшафтното разнообразие са теми от трансграничен интерес, по които нестопанските организации от еврорегион Русе – Гюргево могат да дадат своя принос
  
• 
  В другите европейски страни нестопанските организации имат съществено участие в създаването на съвместни трансгранични системи, инфраструктура и услуги за превенция на кризите, причинени от природата или от човека, но в еврорегион Русе – Гюргево няма такъв случай
  
• 
  Нестопанските организации могат да допринесат за съвместно проучване на нуждите от обучение за придобиване на професионални умения или ключови компетенции с цел трансгранична заетост
  

План за развитието на Община Русе 2007 – 2013

Местен план за устойчиво развитие на Община Гюргево

Стратегия за трансгранично сътрудничество на нестопанските организации от България и Румъния (Клуб “Отворено общество” – Русе и Сдружение „Образование за третото хилядолетие”, 2005)

Обща управленска стратегия за устойчиво развитие на туристическите ресурси на еврорегион Русе – Гюргево (Община Русе и Община Гюргево, 2008)
Цел 1 Мярка 2 Участие на НПО в междусекторното партньорство в еврорегиона
Обосновка на мярката

Междусекторното партньорство за регионално развитие и как нестопанските организации се вписват в него е тема, която все още не е намерила задоволително решение в еврорегиона. Доскоро третият сектор изпълняваше едни проекти, а местните власти – други, и пресечната точка беше на ниво „участие в срещи”. Истинското междусекторно партньорство, разбирано по смисъла на европейските изисквания, вкл. на Оперативна програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България, предстои да се осъществява.

• 
  Включване на НПО в местни работни групи по планиране
  
• 
  Включване на НПО в местни изследователски колективи
  
• 
  Включване на НПО в местни и трансгранични обществени съвети по въпросите на транспорта, екологията, заетостта, регионалното развитие
  

Мярката съответства на Приоритетна ос 3 Социално-икономическо развитие – икономическо развитие и социална кохезия за съвместна идентичност и увеличаване на регионалните преимущества; област на интервенция 3.3; област на интервения 3.3 – сътрудничество „от хората за хората”; индикативни операции – подкрепа за развитието на гражданското общество и местните общности, подобряване на местното самоуправление

• 
  Необходимо е да се създаде постоянно действащ обществен съвет/форум/консултативен орган по въпросите на трансграничното сътрудничество в Еврорегион Русе-Гюргево, в който да участват ръководители и служители на общинската администрация, представители на бизнеса, нестопанските организации, академичните среди и други заинтересовани лица. За по-голяма ефективност в общественият съвет трябва да има работни групи – например, транспорт, околна среда, комуникации и т.н., в които да се включат експерти от съответната област. На заседанията ще се обсъждат общите проблеми на еврорегиона, ще се търсят възможни решения, ще се преценяват наличните и необходимите ресурси, ще се планират съвместни проекти, ще се подпомага търсенето на партньори от двете общини и др. Освен всички други функции този обществен съвет ще бъде натоварен и с взаимно опознаване на действащите административни структури, което ще улесни намирането на партньори от двете страни, както и до местните практики за взаимодействие между администрация и граждански сектор. Дейността е „хоризонтална”, тя се отнася до изпълнението на всички мерки.
  
• 
  Съвместно стратегическо планиране на еврорегиона е правено само веднъж, и то от гледна точка на достигане на Целите на хилядолетието на ООН. Необходимо е общо планиране в много области, в което нестопанските организации трябва да бъдат привлечени
  
• 
  Двете общини да включат представители на нестопанските организации в своите обществени органи – комисии, консултативни съвети, работни групи, външни експерти към общинските съвети и др. – което ще даде възможност на НПО да имат пълен достъп до информацията за проблемите на региона и възможните решения
  
• 
  Нестопанските организации могат да подпомогнат взаимното опознаване на институциите на пазара на труда в трансграничната зона, както и разпространението на информация за законовата база съответно в България и Румъния
  
• 
  
  

“Изграждане на капацитет за постигане на Целите на хилядолетието за развитие чрез трансгранично сътрудничество между България и Румъния” (ПРООН, 2005)

Стратегия за трансгранично сътрудничество на нестопанските организации от България и Румъния (Клуб “Отворено общество” – Русе и Сдружение „Образование за третото хилядолетие”, 2005)

Програма за опазването на околната среда на Община Русе 2004 - 2015

Обща управленска стратегия за устойчиво развитие на туристическите ресурси на еврорегион Русе – Гюргево (Община Русе и Община Гюргево, 2008)
ІІ.4.2 По конкретна цел 2

Цел 2 Мярка 1 Промоция на възможностите на нестопанските организации от региона
Обосновка на мярката

Изводите от анализа показват, че разликата между регистрирани и активни нестопански организации е в пъти – и това е валидно както за румънската, така и за българската част от еврорегион Русе – Гюргево. Еврорегионът има голям интерес от използването на гражданската енергия, която в момента в основната си част е само потенциална. Профилите на нестопанските организации от региона са също част от неговата идентичност, макар че те не се включват в промоционалните материали на общините.

Целта е да се създават такива условия, които от една страна улесняват контактите между самите нестопански организации в региона, а от друга – промоцират техните възможности пред другите участници в регионалното развитие (власти, бизнес, образователни институции). Не на последно място целта е да се създаде благоприятен образ на третия сектор пред външни за региона организации и институции.
Примерни дейности за реализиране на мярката

• 
  Стимулиране на работата в мрежа
  
• 
  Трансграничен ресурсен център за нестопански организации и техните партньори
  
• 
  Линкове от общинските сайтове към сайтовете на нестопанските организации от еврорегиона
  
• 
  Информация за нестопанските организации в общинските промоционални материали
  
• 
  Участие на нестопанските организации в обменните работни групи между двете общини
  
• 
  Съвместни обучения на нестопанските организации от еврорегиона
  

Мярката съответства на Приоритетна ос 3 Социално-икономическо развитие – икономическо развитие и социална кохезия за съвместна идентичност и увеличаване на регионалните преимущества; област на интервенция 3.3; област на интервения 3.3 – сътрудничество „от хората за хората”; индикативни операции – подкрепа за развитието на гражданското общество и местните общности, подобряване на местното самоуправление

• 
  Необходимо е да се създадат трансгранични мрежи от нестопански организации, тъй като според европейската практика в мащабните проекти участват не отделни малки организации, а обединения. Това се отнася до всички сфери, дискутирани по време на форумите
  
• 
  Двете общински администрации да обменят опит за своите политики за взаимодействие с нестопанските организации
  
• 
  Нестопанските организации да стимулират трансграничните контакти между своите партньори – училища, бюра по труда, центрове за професионално обучение, институции за закрила на детето
  
• 
  Въпреки езиковата бариера нестопанските организации от Русе и Гюргево могат да си организират съвместни обучения и тренинги за създаване на компетентност в различни области. Това може да бъде една от услугите на трансграничния ресурсен център
  
• 
  Да се осигури финансиране за постоянно актуализиран сайт, който да представя възможностите на нестопанските организации от еврорегиона
  

Стратегия за трансгранично сътрудничество на нестопанските организации от България и Румъния (Клуб “Отворено общество” – Русе и Сдружение „Образование за третото хилядолетие”, 2005)

В някои сфери – най-типичен пример е работата с деца и младежи, но е приложимо и за други области – нестопанските организации са по-гъвкави от държавните и общинските институции и могат по-лесно, бързо и евтино да експериментират с нови методи. Поради контактите си с други европейски организации, те могат да осигурят достъп до иновативни дейности, които да се адаптират в български условия и да се приложат. В европейската практика нестопанските организации имат съществена роля за трансфера на ноу-хау в различни области. В практиката на еврорегиона също има примери за това, но те са все още единични.

• 
  Създаване на независима платформа за диалог, обмен и действие между организации, работещи в сферата на неформалното учене
  
• 
  Съвместни центрове за извънкласна работа с деца
  
• 
  Центрове за професионално обучение във връзка с трансгранична заетост
  
• 
  Съвместни езикови курсове и курсове по компетенции за учители
  
• 
  Съвместни информационни бази данни за пазара на труда в региона
  
• 
  Съвместни обучителни форми за придобиване на професионални умения и ключови компетенции
  
• 
  Съвместни образователни услуги за заети лица
  
• 
  Съвместни проекти за трансфер на ноу-хау в сферата на ученето през целия живот
  
• 
  Създаване на съвместни туристически продукти
  
• 
  Съвместен дизайн на позитивна визия на региона, вкл. комуникационни стратегии, изследвания върху ефекта на рекламни кампании, мултимедийни промоции на региона
  

Мярката съответства на Приоритетна ос 3 Социално-икономическо развитие – икономическо развитие и социална кохезия за съвместна идентичност и увеличаване на регионалните преимущества; области на интервенция 3.1, 3.2 и 3.3; индикативни операции – работа в мрежи, обмяна на информация за възможностите за заетост, услуги за заетост във връзка с интегрирания пазар на труда, повишаване на възможностите за обмен в сферата на образованието, културата, здравеопазването, работата с младежи и спорта

• 
  Нестопанските организации от двете общини, които работят с деца и младежи, да станат инициатори за регионално планиране в тази сфера
  
• 
  Нестопанските организации от Русе и Гюргево, които работят с деца и младежи, да обменят редовно информация за своите проекти и по този начин да стимулират споделянето на добри практики между съответните институции в двете общини
  
• 
  Нестопанските организации от региона да предложат огледални услуги за местните институции – например, езикови курсове, обучения по компетенции за учители, професионално обучение и др. Услугите да отговарят на уеднаквени стандарти за качество
  
• 
  Нестопанските организации от еврорегиона могат да изработят съвместна методика по гражданско образование и да съдействат за нейното прилагане в училищната и извънучилищната практика, така че да се осигури участието на младежите в демократичните процеси
  
• 
  Нестопанските организации от Русе и Гюргево да предлагат сходни дейности в сферата на неформалното учене за личностно изграждане, за които има ниша и в двете общини. Методите и контретните инициативи могат да бъдат създадени по подхода „работа в мрежа”
  
• 
  Нестопанските организации от еврорегиона да съдействат за внедряване на уеднаквени стандарти за качество в туризма и да предоставят обучения в тази сфера
  
• 
  Нестопанските организации да предложат нови обучителни модули, които да се въведат в училищната практика и да допринасят към ефекта от мащабните инициативи в еврорегиона – например, превенция на риска, съхраняване на природните ресурси, ключови компетентности за съвременния пазар на труда и др.
  
• 
  Нестопанските организации да създадат съвместно социални и образователни услуги за маргинални групи от обществото – например, тренинги за отпадналите от училище, за хора със специални нужди, помощ за жертвите на насилие и трафик, ограмотяване на неграмотни, обучение за осъдени на пробация и др.
  
• 
  Нестопанските организации да предложат идеи за малки инвестиции в сферата на туризма, които да привлекат повече туристи в еврорегиона
  
• 
  Нестопанските организации, които са лицензирани да предоставят професионално обучение, могат да разработят съвместни модули за продължаващо обучение, които да кореспондират на общите нужди на пазара на труда в еврорегиона
  
• 
  Чрез своите съвместни дейности нестопанските организации могат да улеснят контактите между институциите по заетостта в двете общини и да съдействат за взаимното опознаване на процесите на пазара на труда от българската и от румънската страна на региона, както и на нормативните документи
  
• 
  Нестопанските организации да партнират на институциите при изграждането на съвместна информационна система, която улеснява мобилността на работната ръка с цел осигуряване на трансгранична заетост
  

“Изграждане на капацитет за постигане на Целите на хилядолетието за развитие чрез трансгранично сътрудничество между България и Румъния” (ПРООН, 2005)

План за развитието на Община Русе 2007 – 2013

Местен план за устойчиво развитие на Община Гюргево