У твърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност:
Социология
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: ВЪВЕДЕНИЕ В СОЦИОЛОГИЯТА Преподавател: гл. ас. д-р Момчил Емилов Христов
Асистент: гл. ас. д-р Мила Петрова Минева
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
Семинарни упражнения
|
30
|
Обща аудиторна заетост
|
60
|
Извънаудиторна заетост
|
Реферат
|
10
|
Доклад/Презентация
|
10
|
Научно есе
|
20
|
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси
|
50
|
Обща извънаудиторна заетост
|
90
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
150
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
3
|
ОБЩО ЕКСТ
|
5
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината
|
% от оценката
| -
|
участие в обсъжданията по време на семинарните занимания и лекциите
|
10%
| -
| колоквиум - две контролни работи в часовете за семинарна работа, като последното контролно е в края на семестъра (30%); |
30%
| -
|
писмен изпит. Писменият изпит се състои от три части: : разработване на тема от конспекта (основен елемент на изпита), анализ на казус и тестови въпрос за обща социологическа култура.
|
60%
|
Критерии на оценяване
|
За оценка „Отличен”
|
Задълбочено познаване на текстовете, на смисловите връзки между тях и приложимостта им за анализиране на социални проблеми. Участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения на базата на познаване на задължителните по съответната тема текстове, на техния контекст, на допълнителна литература. Получени не по-малко от 80 точки от колоквиума.
|
За оценка „Много добър”
|
Познаване на основните идеи в текстовете от задължителната литература и на техните контексти и приложимост при интерпретирането на социални проблеми. Участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения на базата на познаване на задължителните по съответната тема текстове и на допълнителна литература. Получени 70- 80 точки от колоквиума.
|
За оценка „Добър”
|
Нередовно участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения. Добро познаване на задължителните по съответната тема текстове. Получени между 60-70 точки от колоквиума.
|
За оценка „Среден”
|
Нередовно участие в обсъжданията по време на лекции и семинарни упражнения и груби грешки в интерпретациите на текстовете; не умение да идентифицират социални проблеми. Недостатъчно познаване на проблематиката на курса и на основни идеи в задължителните текстове. Получени под 60, но над 50 точки от колоквиума.
|
Бел.: Участието в работата на семинарните упражнения и лекциите се констатира чрез текущи писмени отговори на кратък въпрос от съдържанието на лекцията или на задължителния за семинарната работа текст.
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът, подобно на други курсове по въведение в социологията, започва със структурната промяна в начина на дейност и в самопреживяването на модерния човек и възникването на социологията като специфична форма на саморефлексия на модерното общество. Той се занимава с “проблема за реда”, с това защо има ред, как се произвежда и възпроизвежда той, защо и как се променят посредниците на човешката дейност. Затова се описва усвояването на обществените норми на различни равнища и на исторически различни етапи, като се показва напрежението между нормализирането и индивидуализирането на личността, между дисциплината и свободата. Търси се връзката и различието в начините, по които някои теоретически направления (“парадигми”) схващат социализацията и социалната интеграция, социалната дейност и социалната структура, социалното взаимодействие и социалните общности, институциите и властовия контрол, публичното и частното, символните системи и социалната промяна.
Този курс, за разлика от някои други курсове по въведение в социологията, въвежда в една трудна социология, която за краткост можем да наречем критическа. Той се стреми да предложи не сума от знания, не речник на понятията, а "социологическо сетиво", “упражнение на погледа. Тази “рефлексивна социология" е хуманитарна и историзираща собствените си понятия наука. Тя е чувствителна към методологията, но не я превръща в самоцел. Тя формира вкус към историческото многообразие на формите на социалния живот и към фактите, но проблематизира тяхната "обективност" и "естествена даденост".
Основните теми, теории и понятия (“елементите на социологията”) в настоящия курс са въведени не като речник, а в логиката на един голям разказ. Неговият “сюжет” проследява начина, по който се диференцират обществата при прехода от традиция към модерност и по който се появяват все нови и нови социални посредници в социалното взаимодействие, при диференцирането на самите посредници и появата на това, което наричат всеобщ посредник. А успоредно на това разказът, проследява начина, по който също така се появяват и теоретическите категории, с които се осмисля този процес на диференциране на посредниците.
|
Предварителни изисквания: |
Няма
|
Очаквани резултати:
|
Курсът има за задача да създава усет за “граматиката на формите” на все по-диференциращия се социален свят, на различните му равнища и зони. Т.е. да формира „социологическо въображение” за социалната логика и взаимозависимост на привидно разнородни социални процеси и проблеми. Научилият се да чете социологическите текстове студент ще може да вижда реални социални проблеми и връзките между социален и теоретически проблем, между факти и ценности. Ще успее да разбира критически разликите както между видовете теоретически описания на настоящето, така и между произтичащите от тях шансове за гражданско действие. Ще иска да разбира все повече и повече.
|
№
|
Тема:Лекции
|
Хора-риум
|
1.
|
Социологията и разбирането на настоящето. Необходимостта от новата наука и нейното институционализиране. Социологическата традиция. Социологията и другите социални науки.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
2.
|
Социологията и структурната промяна на обществото в модерната епоха. Индивидът и обществото, индивидуално действие и социална структура. “Проблемът за реда”. Социализация, социални норми, социални различия. Социални позиции и представи за тези позиции. Жизнен опит и научна гледна точка.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
3.
|
Социологията и социалните науки. Схващането на Емил Дюркейм. Социологията като “социална физика” и критиката на психологизма. Социалните факти като "неща". Необходимостта от критика на “предпонятията” и другите правила на социологическия метод. Историята като “микроскоп”. Социалните факти и правилата на социологическия метод .
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
4
|
Призванието на социологията в един "разомагьосан свят". Тезите на Макс Вебер. Рационализирането на живота и новото отношение между познание и практическо действие. “Разомагьосването на света” и задачите на “ценностно-неутралната социална наука”.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
5.
|
Социологията като “ангажирана неутралност” и като “социоанализа”. Рефлексивната социология на Пиер Бурдийо и нейната “емпирична” програма. Възгледите му за социологията като теория-и-емпирия.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
6
|
Индивидуално действие и социална структура. Обществото като обективна реалност; институционализация и легитимация. Обществото като субективна реалност; интернализиране на социалните роли и идентичност.
|
2 ч.л. +
4 ч. упр.
|
7
|
Личността в традиционните и в модерните общности и институции. Конкретизиране (и критика) на изходната противоположност традиционни - модерни общества.
|
2 ч. л.
|
8
|
Социологът и духът на големия град (според анализите на Георг Зимел). Една основна тема за социологическата традиция - структурната промяна в начина на дейност и в самопреживяването на модерния човек. Дюркеймовият анализ на разделението на труда и на типа социална свързаност (“солидарност”).
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
9
|
Социологът и “елементарните форми” на предмодерните общества. Анализите на Марсел Мос. Типът социална свързаност на индивидите – ритуалът като посредник ; “атомът на дара”. Митът и интеграцията на индивидите в сакралната общност.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
10
|
Модерното общество, индустриалното производство и новите структури на посредничество. Машината, “вещната социална зависимост”, „духът на парите” (Маркс), властта-машина (Фуко). “Индуст-реалността” и синхронизационната структура.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
11.
|
Социалните институции и „дисциплинарната власт”. Анализът на Фуко на “изпита”. Училището като производство на различия и училището като производство на символен свят.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
12.
|
От обичай към право. Социогенезис на модерната държава. Теорията на Елиас за промяната в цивилизационния процес. Държавата и двойният й монопол. Монополът върху легитимното "символно насилие" (Бурдийо).
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
13.
|
Публичният и частният свят на модерният човек. Новите форми на публичен живот. Публичните институции на гражданина и “критическата публичност” (Хабермас). Печатното слово като посредник, пораждащ новите представи за едновременност и заедност (тезата на Б. Андерсън). Масовите медии.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
14.
|
Социални различия и социални неравенства. Социалните неравенства като позиции и като представи за тези позиции. Социално-груповите диференциации в исторически разрез. Социални неравенства и социален конфликт. Изследвания на социалните неравенства.
|
2 ч.л. +
2 ч. упр.
|
15
|
Глобализация и промените в социалната свързаност между индивидите. („Краят на Паноптикума”, „рисково общество”, смяна на пространствено-времевия мащаб, културната хомогенизация, новите неравенства („новата „глобална класа” и глобални поляризации) ).
|
1 ч.л. +
2 ч. упр.
|
16.
|
Социална промяна. „Социологията отвъд обществото” (З. Бауман, Дж. Ъри и социологията без „постулата за методологическия национализъм”). Социологията и социалните науки в “епохата на контрола”.
|
1 ч.л.
|
Конспект за изпит
Вж. Темите от програмата.
Изпитът е писмен изпит по една от темите; втори елемент от четиричасовия изпит е анализ на случай с цел открояване на логиката на социален и социологически проблем. До изпит не се допускат студенти без оценка на контролната работа /колоквиума/.
Библиография
1. Питър Бъргър, Покана за социология, ЛИК, София, 1999
2. Антъни Гидънс, Социология, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2003 (гл. I, X)
3. Свят и личност за 12 клас, Изд. Просвета (автори: Майя Грекова, Петя Кабак чиева, Кольо Коев, Ивайло Дичев, Ингрид Шикова, Лиляна Деянова), 2002 (стр. 11-34; 58-72)
4. Незавършваща социология, Изд. Минерва (с автори М. Грекова, Г. Димитров, П. Кабакчиева и Л. Деянова), 1997.
5. Социология за 11 клас, Изд. Просвета (с автори М. Грекова, Г. Димитров, П. Кабакчиева и Л. Деянова), 1994 (Увод, гл. I, II, III, 2 и „Обобщение”).
6. Социологията като шанс. Текстове (съст. Л. Деянова, 2004, София):
6.1. Георг Зимел. „Индивидът и големият град”.
6.2. Марсел Мос. „Индивидът и размяната на дарове в архаичните общества”.
6.3. Пиер Бурдийо. „Ориентири”. „Общественото мнение не съществува”
6.4. Емил Дюркейм. „Социологията и социалните науки”.
6.5. Зигмунд Бауман, „Глобализацията”. Откъси от З. Бауман, „Глобализацията и последиците за човека”.
6.6. Кольо Коев. „Макс Вебер или социологията в епохата на върналия се политеизъм”
6.7. Луис Мамфорд. „Машината, часовникът, ‘Машината’”.
6.8. Макс Вебер, „Науката като призвание”.
6.9. Юрген Хабермас. “Социални структури на публичността”.
6.10. Алвин Тофлър. „Разчитане на шифъра на ‘индуст-реалността’”.
6.11. Мишел Фуко. „Властта-машина и индивидуализирането. Изпитът”.
6.12. Норбърт Елиас. „Общественият натиск към самопринуда”.
6.13. Ралф Дарендорф. „Глобалната класа и новото неравенство”.
6.14. Бенедикт Андерсън. Печатното слово и нацията като въобразена общност.
6.15. Иван Хаджийски, „Бит и душевност на еснафа и на дребния собственик”.
7. Мишел Фуко, Надзор и наказание, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2003 (ч. I, ч. III. 1. )
Дата: януари 2015 г. Съставили: гл.ас. д-р М. Христов гл. ас.д-р М. Минева
Сподели с приятели: |
