Въведение в съвременното Web-програмиране Java Server Pages
Изтегляне 106.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- " + name + "
| Въведение в съвременното Web-програмиране - Java Server Pages
© Светлин Наков, 2000 http://www.nakov.com Много от нас знаят че в последните 1-2 години, когато става дума за разработка на софтуер, JAVA е най-често споменаваната технология в силиконовата долина. Много от нас знаят също, че тази прочута силиконова долина играе определящо значение за развитието на софтуерния и въобще на компютърния бизнес в световен мащаб и затова на всички им е интересно какво се крои там. Без да се отвличам от темата, ще ви спомена само още няколко от технологиите, които там са най-популярни – XML, Enterprise Java Beans, Java Server Pages, Oracle, SQL Server. На фона на това от ORACLE (компанията която измести Microsoft от завидното челно място в бизнеса) твърдят че “или правиш e-business или си out-of-business”. От това веднага става ясно, че WEB-технологиите ще са от още по-голямо значение през идващите години. Ето защо в настоящата статия смятам да ви запозная с една от най-модерните технологии за ИНТЕРНЕТ програмиране – Java Server Pages (JSP), която в момента е почти хит. Настоящата статия се явява естествено продължение на статията “JAVA сървлети – въведение в WEB-програмирането”, публикувана в брой 5/2000 на сп. PC Magazine/Bulgaria, така че съветвам всички, които не са просветени в WEB-програмирането с JAVA, да прочетат първо нея. Нека сега ви запозная как стоят нещата с WEB-програмирането с JAVA. Понеже e-business-а се гради основно на WEB-базираните информационни системи, от важно значение са технологиите за извличане на динамично генерирани HTML-страници. С риск да повторя част от вече изяснените в предишната статия основни механизми за извличане на динамичен HTML, ще отбележа, че те могат да се разделят на два типа – генериране на цял HTML документ в резултат на извикване на Server Side приложение /скрипт/ (написан на Perl, Bash, C++, Java и т.н.) и генериране на динамично съдържание в резултат на вграждане на програмен код (на PHP, Active Server Pages /ASP/, Java Server Pages /JSP/ или Cold Fusion) вътре в самия HTML документ, който се интерпретира от сървъра. За да можем да изясним JSP технологията, не можем първо да не се запознаем с JAVA сървлетите, понеже както ще разберем след малко, тези две технологии са много тясно свързани. JAVA сървлетът представлява програма на JAVA, която се изпълнява от сървъра при постъпване на заявка за достъп, изпратена от WEB-браузъра на клиента. Тази JAVA програма се състои от един или няколко класа, записани като .class файлове или .jar архив. Тя приема параметрите, изпратени от клиента и в зависимост от тях връща някакъв динамично генериран HTML документ. В помощ на новаците, ще отбележа, че сървлетите нямат нищо общо с аплетите, както JAVA няма нищо общо с JavaScript. За да можете да използвате JAVA сървлети и JSP ви е необходим WEB-сървър или Application-сървър, който ги поддържа. Ако използвате някой от известните JAVA базирани сървъри (като JAVA Web Server на Sun или Weblogic Application Server), или някои други Application сървъри с вградена JAVA поддръжка (като ORACLE Application Server и IBM WebSphere Application Server), няма да има нужда да инсталирате нищо допълнително, но за безспорно най-популярните WEB-сървъри Apache и IIS (MS Internet Information Server) все още са необходими специални разширения. Един от най-успешните проекти за интегриране на Servlet/JSP технологията в Apache е Tomcat (http://jakarta.apache.org). За мераклиите, които искат да се занимават с него, ще отбележа, че инсталирането на Tomcat съвсем не е лесна работа за хора без опит и е малко вероятно човек, който не разбира от UNIX и JAVA да успее да го подкара. Дано в следващите версии на най-разпространения WEB-сървър в света Apache (с над 60% пазарен дял – http://www.apache.org) Tomcat да бъде вече напълно интегриран както например Perl, защото аз лично се борих с Tomcat в продължение на доста часове... Имайки инсталиран Servlet/JSP поддържащ сървър, вече можем да започнем работа. Да разгледаме механизма на действие на сървлетите. При първо извикване сървърът прочита class файловете на сървлета и ги зарежда в паметта като обекти във вид, готов за изпълнение и разбира се след това ги изпълнява. При следващо извикване, обаче те са вече подготвени и сървърът само ги изпълнява. Така нещата стават доволно бързи. (Доволно бързи са, разбира се, само на доволно бързи компютри, но за хората от цивилизования свят това обикновено не е проблем. В България много хора смятат че “JAVA-та била бавна”. Ами така си е, никой не им е виновен на тези хора, че нямат 512 MB RAM и Katmai на 800 Mhz. Аз лично на такава машина нямам проблеми със скоростта. Ясно е, че сървлетите, като програми на JAVA са много по-бавни от повечето конкурентни технологии, но Sun са направили всичко възможно, за да ги пробутат на пазара, и както се забелязва, са успели. За това си има, разбира се, доста причини, но да не се отклоняваме от темата...). Нека видим сега какво са JSP и каква е връзката им със сървлетите. JSP (Java Server Pages) е технология за вграждане на програмен код, написан на JAVA в HTML документи. Идеята е проста – да не се генерира цял HTML документ (както е при сървлетите), а да се вмъкват само отделни програмни фрагменти. Това олекотява значително задачата на JAVA програмиста, защото той вече не трябва да се грижи изцяло за оформянето на HTML документа, което си е една тежка задача, особено ако искаме страницата да изглежда добре. Нещата стоят така: Пишем си най-обикновен HTML с любимия HTML редактор и решаваме, че ни трябва някаква динамична информация. В този момент отваряме специален таг ”<%”и в него си пишем на JAVA. За извеждане на текст в HTML документа използваме метода out.println(String), a за получаване на подадените от браузера параметри използваме метода request.getParameter(String param_name). Когато свършим с JAVA кода, затваряме JAVA тага с ”%>” и продължаваме с HTML-a. При заявка за достъп до този документ сървърът го прочита, изпълнява JAVA кода в него, замества го с резултата от неговото изпълнение и връща на клиента вече преработения документ във вид на чист HTML. Е, това, разбира се не е съвсем така, но външно изглежда така. На практика за постигане на по-голяма бързина документите, съдържащи JSP скриптове (най-често файлове с разширение .jsp или .jhtml) се компилират предварително до JAVA сървлети (файлове с разширение .java), а оттам до .class файлове. За целта сървърът използва специален JSP компилатор, с който получава от HTML документа програма на JAVA (някакъв сървлет), а след това я компилира със стандартния компилатор на Sun javac. JSP компилаторът използва един стандартен шаблон на JAVA сървлет и просто добавя в него за всеки ред “xxx” от HTML кода по един ред от вида out.println(“xxx”), а всеки ред, който е JAVA код, просто го копира 1 към 1. Така се получава сорс код на JAVA сървлет, който съответства на JSP документа. В крайна сметка всеки JSP документ, който ние пишем скрито от нас става на сървлет и генерира 100% динамичен HTML. Изяснихме същността на JSP технологията. Нека сега я видим в действие. Ето един прост примерен JSP скрипт (date_time.jsp), който печата коя дата и колко часа е в момента на изпълнението му:
След като го запишем в съответната директория на сървъра и го извикаме от Internet Explorer получаваме следния резултат: 
Забележете разликите от обикновения HTML документ – на първия ред чрез тага <%@ page import="java.util.*;" %> се включват пакетите java.util.*, за да може по-надолу да се ползва java.utils.Date(). След това с out.println() се печатат датата и часа, които се взимат по стандартния за JAVA начин – чрез създаване на обект от класа Date. Нека сега видим нещо доста важно – как се взимат параметрите. Да си поставим една проста задачка. Да се напише JSP страничка, която при извикване без параметри да извежда форма с поле за въвеждане на име на потребител. При submit-ване на формата да се вика същата страничка с параметър name=<име_на_потребител>. В този случай тя да поздравява потребителя, който си е въвел името, а ако той не е въвел нищо, да му се кара. Ето как изглежда едно възможно решение (tvoita_mamka.jsp) :
При изпълнение без параметри се получава следното: 
При изпълнение с параметър “Svetlin Nakov” се получава: 
Както виждате получаването на параметрите (всичко, което стои вдясно от символа “?” в URL-то) се прави тривиално лесно – с функцията request.getParameter(String param_name), която връща искания параметър във вид на символен низ или null, ако той не присъства. Също, както при сървлетите, е възможно да имате проблем с неправилното декодиране на кирилицата при получаването на параметрите. Без да влизам в подробни обяснение (това го направих в предишната статия), ви препоръчвам да използвате следния код:
Както споменах в предходната статия за сървлетите, смесването на програмен код с HTML документа не е хубаво да се прави. В съвременните софтуерни технологии е възприет така нареченият многослоен модел при дизайна на приложенията. Винаги, когато се работи върху голям проект, той трябва да се раздели логически на много слоеве, които биха могли да работят независимо, а след това те трябва да се “сглобяват”. Това е единственият разумен начин за работа на много хора върху един и същ проект. JSP ни дава възможност за разслояване на кода. Стандартният подход е логиката да се изнесе в отделен модул (в друг файл), а да не се смесва с кода, който се грижи за “красивия” външен вид и художественото оформяне на сайта. По този начин WEB-мастера ще има грижата да направи привлекателен сайт, като използва предварително написаните от програмиста модули за обработка на информацията и извличане на динамичното съдържание. В нашия случай тези модули са JAVA Beans, които, както ще видим след малко, се викат тривиално лесно от JSP документи. Първо трябва да изясним, че JAVA Bean-а е просто един JAVA клас, който има няколко публични метода с имена от вида getXXX и setXXX за достъп до някои полета, скрити в класа, като тези полета се наричат Property-та. Въпреки че това определение за bean е малко неточно, за нашите цели ще ни върши работа. Използването на bean-ове от JSP документ става посредством тага Сега, за да илюстрираме мощността на JSP/Beans технологията, ще си поставим една доста по-сложна задача от практиката. Чрез нея не само ще изясним как се ползват bean-ове от JSP, но също и как се осъществява достъп до бази от данни през WEB като се използва JSP. Да си представим, че имаме една база от знания, която е записана в таблицата emails в ORACLE база от данни. Таблицата emails се състои от колоните id, area, subject, sender, problem, solution, където всеки запис си има уникален номер id и съдържа едно знание, което се описва от останалите колони. Нашата задача е да напишем JSP скрипт, който по зададен номер на запис да показва информацията (знанието) за този запис във вид на табличка. На основата на този скрипт, използвайки го за шаблон, всеки добър програмист ще може да напише цяла WEB-ориентирана информационна система за достъп и актуализация на данни. Ето защо избрахме точно тази задача – хем да илюстрираме технологията, хем да укажем помощ на сега започващите да се занимават с сериозно с JSP програмиране. Да предположим, че имаме написан клас наречен SearchBean, който има метод за извличане на запис от базата данни и методи за достъп до полетата на този запис. Тогава бихме могли да напишем скрипта, който показва записа по следния начин (Search.jsp) :
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 106.52 Kb. Сподели с приятели:
|