Въведение в тантра тубтен Йеше въведение в тантра

Материалът, който изгражда това въведение в често погрешно разбирания свят на будистката тантра, е съста­вен от учения, дадени между 1975 и 1983 г. от починалия по-късно тибетски монах Тубтен Иеше, любящо наричан Лама Йеше от многобройните си ученици по целия свят.

Неговата биография вече се появи във въведението на "Силата на мъдростта" - поредица беседи, избрани от пъ­тешествието му в Северна Америка през 1974 г., което той направи придружен от най-добрия си тибетски ученик и син по сърце Лама Тубтен Зопа Ринпоче. Ако трябва да из­редим накратко по-важните моменти в нея, Лама Иеше е роден близо до Лхаса в Тойлунг през 1935 г. и от 6-годишна възраст посещава манастира Сера Дже, където получава широко духовно и академично образование. След китайското завладяване на Тибет през 1959 г. той довърш­ва образованието си в бежанския лагер Буксадуар в северо­източна Индия и накрая се установява близо до ступата Бодханат, Катманду, Непал.

В Непал започва действителното му общуване с хора от Запада и през 1971 г. Лама Иеше и Зопа Ринпоче вече са основали Непалския махаянистки център Гомпа на хълма Копан - място за ежегодни курсове по медитация, които привличат нарастващ брой ученици. Тези ученици накрая основават повече от 30 центъра, в които будизмът може да се изучава и практикува на Запад, и Лама Иеше прекарва последните 10 години от живота си в пътуване до тези и други центрове, като им дава учения, организационно ръ­ководене и, може би най-важното, вдъхновението на собс­твения си неуморен пример да служи на другите. Накрая, на 3-тй март, в болницата Cedars-Sinai в Лос Анжелис, при­зори на първия ден от тибетската Нова година, той отстъп­ва пред сериозното сърдечно заболяване, заплашвало жи­вота му повече от 12 години.

Идеята за тази книга възникна още през 1981 г., кога­то Лама Иеше каза, че се чувства необходимост, от съчине­ние, което да представи будистката тантра на-Запада под неспециализирана, лесна за възприемане форма. Въпреки че тантра се счита от различните тибетски традиции за най-задълбочена и развита от всички будистки учения, той чувстваше, че основното послание е просто, ясно и изклю­чително подходящо за живота през 20 век. Както казваше в много случаи, Западът е открил как да освободи толкова много могъщи източници на енергия в природата, но все още не съзнава огромната сила, по-могъща и от ядрената енергия, която всеки от нас съдържа. Докато тази могъща вътрешна енергия стои неоткрита, животът ни е обречен да остане разпокъсан и безцелен, а ние ще продължаваме да бъдем жертва на умствено и емоционално натоварване, та­ка характерно за нашата епоха. Практиката на тантра, предназначена да се възползва от този скрит, вътрешен ресурс и да го приложи в най-голяма степен, ни предлага най-добрата възможност да преодолеем тези натоварвания и да превърнем живота си в смислено, свързано цяло - не­що, което всички желаем.

Според Лама Иеше практиката на тантра е така под­ходяща за модерния Запад, защото е "научна". С други ду­ми тантра е съвсем различна от система догми, които следва да се приемат с вяра или принуда. В действителност тя е практическо, постепенно изследване на човешкото състояние, което води до себеоткриване, а резултатите му се проверяват чрез собствените ни наблюдения и опит. Наблягането върху прекия опит е това, което прави тантра привлекателна за голям брой хора от Запада, обезверени от Пътища, изискващи упование и сляпа вяра. Още повече, че, както следващите глави напълно ще изяснят, тантра е път на радост и утвърждение - качества, които за жалост липсват в много от постепенно изчерпаните форми на оно­ва, което някога е било могъщи духовни традиции.

През зимата на 1982-83 се проведе редакторска среща близо до Чечина, Италия с цел да се прегледат многото копия от тантристките учения на Лама Иеше и да се подгот­вят за бъдещо публикуване. Членовете на тази среща полу­чиха стотици лекции по тантра, изнесени от Лама Иеше на английски през изминалото десетилетие и всеки член съсредоточи вниманието си върху учение или група уче­ния, свързани с определена тантристка практика. В резул­тат на тяхната работа и на работата на по-късни редактори, известен брой от тези копия се публикува сега под форма и с речник съвсем малко по-различни от онези, които Лама Йеще използваше.

Освен, че работиха по определена серия лекции, ре­дакторите също се опитваха да определят основните въ­веждащи теми, общи за всички учения на Лама Иеше за тантра. Всяко копие беше разглеждано с цел да се открие как се разработват тези теми в отделните учения. По този начин беше подбран обширен материал от различните из­точници и беше подреден свободно според разглеждания проблем. На този етап редакторите се съсредоточиха върху материала, който разглежда темата тантра като цяло и оставиха по-подробните обяснения на специфичните прак­тики за отделна публикация.

След това съставителят на настоящата книга редакти­ра и подреди избрания материал в опит да изглади изложе­нието. Полученият вариант беше прочетен на Лама Иеше в Дхармасала, Индия през април 1983 г. и той предложи много поправки, допълнителни обяснения и идеи за подоб­ряване както на звученето, така и на разглеждания проб­лем. През тази година той продължи да изнася лекции по света и избрани части - най-вече изнесените в Помания, Италия и Баулдер Крийк, Калифорния - бяха прибавени към ръкописа.

Хранех надеждата, че пълният, променен ръкопис ще бъде проверен още веднъж заедно с Лама Иеше, но това не стана. Много месеци след смъртта му моята работа върху ръкописа беше почти напълно замряла, тъй като ми беше изключително трудно да се справям със задачата да редак­тирам словата му със съзнанието за тъжната, непроменима истина, че никога няма да чуя приятния, изпълнен със смях глас да произнася отново тези думи. Накрая, все пак, с лю­безната и изключително търпелива подкрепа на моите при­ятели, стана възможно да доведа ръкописа до настоящия му завършен вид и да го предложа тук.

Но не мога да го предложа без няколко думи на изви­нение или поне на обяснение. Никой, на когото се е случ­вало да опуша Лама Иеше докато той говори, не би помис­лил за възможно да предаде на хартия изключителния ефект, който той имаше върху хората. Подобно на толкова много велики учители, това, което излъчваше самото му присъствие, беше искра, придаваща на ученията му огромна сила и ефект, много повече от крайно неортодоксалния и често неправилен език, който използваше. Настоящият избор измежду устните му учения, предаден на повече или по-малко стандартен език, най-вероятно ще направи впе­чатление на познавалите Лама Иеше като бледо подобие на оригинала. Още повече, че не съществува начин, под който книга като тази да претендира, че може да представи точ­ните възгледи на Лама Иеше за тантра. Както историчес­ките източници потвърждават във връзка с беседите на Бу­да Шакямуни, поученията на Лама Иеше могат да бъдат разбрани на толкова равнища, колкото са слушателите. Следователно би било самонадеяно да се мисли, че което и да било разбиране на казаното от него е единственото въз­можно. Всичко, което един съставител или редактор като мен може да направи, е да слуша съсредоточено лекции или записи, да чете внимателно копия и после да представи колкото може по-точно това, което чува вътрешно при запознаването си с ученията. Следователно е важно да се има предвид, че ако някой друг беше работил със същите запи­си и копия, щеше да се появи книга със съвсем различно звучене и съдържание. Лама Зопа Ринпоче говореше за та­зи многостранност на ученията на Лама Иеше, когато каз­ваше: "Повечето учители като мен преподават само това, което те самите знаят, и не дотолкова свързано с потреб­ностите на хората. Но за Лама, когато даваше поучения, нищо не беше фиксирано, той не говореше само по една тема. Сред публиката имаше хора с различни проблеми -духовни, лични, семейни - и Лама говореше на всички тях. И така, след едночасова беседа всеки получаваше отговор на проблемите си. В началото някои може да са дошли са­мо да видят как изглежда тибетски лама, а други наистина може да искат покой. Когато Лама свършваше, те всички си отиваха вкъщи с щастливо съзнание, с някакво разре­шение на проблемите си."

За да представим всичко това под начин,'пряко свър­зан с тематиката на настоящата работа, трябва да кажем, че Лама Йеше имаше чудесната способност да докосва в хо­рата, с които общуваше, център на покой, мъдрост и ра­дост, който може само смътно да са съзнавали преди. Най-задълбоченото му учение беше, може би, това: всички ние имаме в себе си не само отговора на собствените си проб­леми, но и възможността да живеем живота си на много по-високо равнище от това, което си представяме за въз­можно. Не беше просто това, че Лама Иеше даваше всички признаци на осъществените вътрешни възможности, въп­реки че примерът му на непрекъснато, безкористно раздаване, независимо от болното му сърце, което трябваше да го е убило преди много години, беше достатъчно проник­новено вдъхновение за всички, които го познаваха. Още по-впечатляващо беше, че той умееше да внуши на слуша­телите си увереност, че те също притежават подобни неог­раничени възможности, чакащи да бъдат освободени.

В това представяне на въведението на Лама Йеше в необятната и задълбочена тема на тантра, бяха положени усилия техническите термини и историческите препратки да се сведат до минимум. Това беше направено съобразно желанието на Лама Йеше да се опита да придаде привкуса на тези учения толкова пряко, колкото е възможно. В слу­чаите, когато са използвани технически термини - на санскритски или тибетски - те са отбелязани в речника.

Завършването на тази работа би било невъзможно без приноса на много хора, от които не всички могат да бъдат споменати тук. Моите най-дълбоки благодарности са най-напред към членовете на редакторската среща, на която материалът за тази книга беше първоначално избран: Хер-мес Брандт, Ли Брей, Ровин Брентано, Стивън Кармиър, Шарън Грос и Ник Рибуш. При по-късните етапи на редак­тиране на материала семейство Ариятара в Йегендорф и Мюнхен отдадоха безрезервно време и гостоприемство, както и семейство Филипсен от Дронтън, Нидерландия и Джеоф Аукес от Лондон. Признателността, която изпитвам за любезната и любяща подкрепа, не може да бъде лесно изразена. Специални благодарности също на Йеше Кадро, чиито насърчение и помощ се оказаха безценни. И накрая на всички, свързани' с Уиздъм Пъбликемиъис - особено на Робина Кортин, чийто принос подпомагаше тази работа на всеки етап от нейното развитие - бих желал да изразя дъл­бокото си признание за тяхното търпение през многото ме­сеци, необходими за завършването на ръкописа на тази книга, както и за компетентното им представяне на край­ната работа.

Джонатан Ландау Дронтън март, 1987
ГЛАВА ПЪРВА ПЪРВИЧНА ЧИСТОТА

ШАКЯМУНИ -ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА БУДИЗМА

Ученията и практиките, познати като будистка тан­тра, могат да бъдат проследени 2500 години назад до вре­мето на Буда Шакямуни. Историческият Буда - за да отли­чим Шакямуни от многото други пробудени същества пре­ди и след него - е индийският принц Сидхарта, роден през VI век пр.н.е. Според традиционните източници той прека­рал първите 29 години от живота си затворен в палатите на удоволствията построени за него от прекалено грижовния му баща цар Шудходана. Накрая, осъзнал за първи път бо­лестта, старостта и смъртта, той избягал от царството на баща си и започнал своето търсене на начина за прекратя­ване на всяка болка и недоволство.

За шест години той се отдал на строг аскетизъм и себеотричане, като се опитвал да добие контрол над тялото и съзнанието си, само за да открие, че този краен подход е толкова погрешен, колкото и предишния.му живот на чувствени удоволствия. Накрая, като поел средния път между отдаването на удоволствия и отричането и като избягвал всички други крайности, той успял да изкорени и най-неуловимите причинители на страдание и невежество от съзнанието си и да се превърне в напълно просветлен, про­буден човек: буда. През останалите 45 години от живота си той преподавал подхода на средния път към живота и ду­ховното развитие под много и различни форми, всяка предназначена за темперамента и склонностите на разли­чен тип човек.

Ученията на Буда - познати на санскрит като дхарма: това, което ни предпазва от болката и нейните причините­ли, съдържат хиляди различни методи за преодоляване на душевните и физически пречки по пътя към нашето щастие и благополучие и всички се вместват в двете категории сутра и тантра. Съществуват различия между тези две така наречени колесници, (яна), но основата обща за сут-раяна и тантраяна е изначално чистата природа на съзна­нието.

Според будистките учения, без значение колко обър­кани или заблудени сме в момента, скритата и съществена природа на нашето същество е ясна и чиста. Както облаци­те временно засенчват, но не могат да разрушат даряващата светлина сила на слънцето, така и временните несгоди на тялото и ума - нашето объркване, нашето безпокойство и болката, която причиняват - могат временно да замъглят, но не могат да разрушат или дори докоснат изначално чис­тата природа на съзнанието. Обителта дълбоко в сърцата ни и в сърцата на всички същества без изключение е неиз­черпаем извор на любов и мъдрост. И крайната цел на всички духовни практики, били те будистки или не, е разк­риването и съприкосновението с тази чиста природа.

Когато създадем своя собствена вътрешна чистота, вътрешно състрадание и любов, ние можем да видим от­ражението на тази чистота и любяща доброта у другите. Но ако не сме създали тези качества в себе си, ще виждаме другите точно толкова ограничени и грозни. Защото какво­то и да виждаме всеки ден във външната реалност, то не е нищо друго освен отражение на.собствената ни вътрешна реалност.

Съществуването на тази дълбока, изначално чиста природа на съзнанието не е въпрос на вяра или сляпо прие­та догма. То е въпрос на преживяване. Безброй хора в ис­торията са открили в себе си това велико съкровище от мир, любов и мъдрост. И безброй велики учители и водачи умело са показали на други как да открият своята най-дълбока природа и да усетят ненадминатото щастие, което това откритие веднага дарява. Сред тези изключително добронамерени духовни водачи е Буда Шакямуни, а целта на неговите поучения и методи е изявяването на най-висшите човешки възможности.

Според будистката терминология крайната цел на ин­дивидуалната човешка еволюция е просветление или със­тояние на буда. Това състояние, което може да бъде пос­тигнато от всеки, се добива, когато всички заблуди - алч­ност, омраза, невежество и други подобни, замъгляващи нашето съзнание, са премахнати и всички наши положи­телни качества са напълно развитл. Това състояние на пълно осъществяване, на пълно пробуждане се характери­зира като неограничена мъдрост, неограничено състрада­ние и неограничени умения или сила.
ТАНТРИСТКИЯТ ПОДХОД

Според сутраяна пътят към осъществяването е пос­тепенен процес на прочистване на съзнанието от недоста­тъци и ограничения и заместването им с такива благотвор­ни качества като любов и мъдрост. Този път съдържа съз­даването на определени причини за бъдещото достигане на. пълно пробуждане - етично поведение, развитие на въз­можностите за концентрация, трениране на медитативното прозрение и други. Заради акцента върху създаването на причини с цел бъдещи резултати, постепенният подход на сутра се нарича понякога причинната колесница за пости­гане на просветление.

В сравнение с постепенният подход на сутра, тантраяна е много по-кратък път към просветлението. Въпреки че тантристките практикуващи подобно на последователи-

те на сутрите не отричат създаването на същите причини, те приемат бъдещия резултат на пълна духовна еволюция за отправна точка на своя път. С други думи, тантристките йоги или йогини - както се наричат на санскрит тези изк­лючително умели практикуващи, се учат да мислят, гово­рят и действат сега, като че ли той или тя е вече напълно просветен Буда. Тъй като този мощен подход довежда бъ­дещия резултат на пълно пробуждане в настоящия момент на духовна практика, тантра се нарича понякога резултантната колесница за постигане на просветление.

Според тантра съвършенството не е нещо, което ни очаква някъде в бъдещето. "Ако практикувам упорито сега, може би ще стана съвършен буда" или "Ако се държа добре в този живот и постъпвам като вярващ, може би един ден ще отида в рая". Според тантра раят е сега Ние трябва да бъдем богове и богини точно сега. Но в настоящето сме обременени от ограничени схващания: "Мъжете са такива, жените са такива, аз съм си такъв и нищо не мога да нап­равя" и така нататък. Ето защо ние сме в конфликт със себе си и с другите. Този конфликт ще се разреши, когато усво­им тантристкия възглед и разберем, че всеки мъж е съвър­шен мъж и всяка жена е съвършена жена. Още повече, все­ки мъж и жена притежават и мъжка, и женска енергия. Всъщност, всеки един от нас обединява цялата вселенска енергия. Това, от което се нуждаем, за да добием цялост­ност, е вътре в нас точно в този момент. Просто трябва да можем да го разпознаем. Това е тантристкият подход.
ПРИНЦИПЪТ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО

Общо погледнато, всички многобройни практики на тантра съдържат принципа на преобразуването. Както по­казва съвременната наука, физическата вселена с нейното безкрайно многообразие от феномени - от най-малката атомна частица до най-голямата галактика - е в непрекъс­нат процес на преобразуване и еволюция от една форма на енергия в друга. Нашите собствени тяло и съзнание са съ­що енергия, а дали сме здрави или болни, душевно уравно­весени или необуздани, зависи от това, дали нашите пси­хически и физически енергии са в хармония или не. Чрез правилното практикуване на тантра всички наши енер­гии, дори неуловимите, но много мощни енергии, които обикновено не съзнаваме, са впрегнати за извършването на най-великото от всички преобразувания. Това е нашето превръщане от обикновени, ограничени, заблудени хора, затворени в черупката на дребнавия егоизъм, в напълно развити, съзнателни хора, притежаващи безгранично съст­радание и прозрение.

Как можем да постигнем такова необикновено прев­ръщане? Къде да намерим необходимите сили, за да пре­дизвикаме такава дълбока промяна? Не трябва да търсим далеч. Не се налага да извличаме тази сила от ядрото на атома или да извеждаме ракета в космоса, за да я търсим на далечна звезда. Напротив, основната енергия, включена в дълбокия процес на тантрическото превръщане, е енергия­та на собствените ни желания.
ГЛАВА ВТОРА ЖЕЛАНИЕ И ЩАСТИЕ

ЖЕЛАНИЕ, НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ, САМОКОНТРОЛ

Ние живеем в царството на желанията/От момента, в който се събуждаме, до момента, в който заспиваме нощем, и дори в сънищата си ние сме водени от желанията. Всяко от нашите сетива е гладно за своя собствена храна. Очите ни жадуват да видят интересни форми и цветове, ушите ни искат да чуят приятни звуци, носът ни охотно поема благо­ухания и се отвръща от миризми, които го отблъскват, ези­кът ни търси вълнуващи нови вкусове, а чувството ни за осезание непрекъснато копнее за допир до едно или друго. Желанието за сетивно стимулиране е толкова дълбоко вко­ренено, че ако бъдем изолирани от образи, звуци, миризми и така нататък достатъчно дълго, ще започнем да халюци­нираме.

Нашите желания не се ограничават до нещата, които можем да видим, чуем, помиришем, опитаме или докоснем.

Съзнанието ни преследва идеите толкова ненаситно, кол­кото езикът ни - различните вкусове. Абстракции като зна­ние, репутация, сигурност и доволство се преследват с та­кава енергия, сякаш могат да бъдат да бъдат видяни или държани в ръка. Желанието е толкова проникващо, че е съмнително дали съществува нещо, което да правим немо­тивирани от него. Независимо в каква област сме ангажи­рани - била тя бизнес, спорт или духовни стремления, же­ланието под една или друга форма ни води към постигане­то на успех. Желанията са такава неделима част от живота ни, че повечето хора биха погледнали на живот без тях ка­то на жива смърт.

Зад всички наши желания е желанието да бъдем щас­тливи. В този смисъл всички са равни, защото всички ние искаме щастие, въпреки, че го дефинираме различно, и ни­кой не желае дори и най-леката болка или разочарование. Ако проверим внимателно, ще видим, че всички наши дей­ствия са мотивирани или от желанието да изпитаме прият­ното, или от желанието да избегнем неприятното.

Но въпреки цялото ни желание да изпитваме единст­вено щастие и нищо друго, животът ни е пълен с болка и недоволство. Придобитата награда, за която усилено сме работили, се чупи, губи, бива открадната или просто прес­тава да ни носи удоволствие. Нашият любящ съпруг или съпруга скоро се превръщат в най-лошия ни враг или уми­рат и ни оставят безутешни. Работата, за която сме мечта­ли, се превръща в тежко бреме, което поглъща цялото ни време и енергия. Репутацията ни запада, гладката ни кожа се набръчква, интелигентността ни започва да помръква.

Желаното щастие се изплъзва от прегръдката ни. Понякога изглежда, че колкото повече се опитваме да бъдем щастливи, толкова по-нещастни ставаме. От тази гледна точка животът изглежда безсмислена надпревара. Нашите усилия да намерим щастие се въртят в кръг, докато спрем сразени и изтощени.

Много различни философи и духовни учители са описвали този кръг на вечно неудовлетворение и са пред­лагали съвет как да се излезе от него или поне да се пос­тигне примирение. Буда Шакямуни, например, нарича това състояние на повтаряща се неудовлетвореност самсара -санскритски термин, означаващ "в кръг", и препоръчва много различни методи, чрез които да се освободим от не­го. В най-известните негови поучения източник на всички наши проблеми и разочарования е желанието, породено от незнание. Освобождението, или нирвана, се постига чрез пълно изкореняване на тези непреодолими желания от сърцата ни.

Тъй като нашите очи, уши, нос и така нататък са входни врати на желанието, онези, които искат да се осво­бодят от кръга на страданието, се насърчават да бъдат не­доверчиви към петте си сетива. Трябва да се осъзнае, че те упражняват пагубно влияние върху съзнанието, и да се приемат крайно предпазливо.

По такъв начин поведението на човека, поел пътя на личното освобождение, се характеризира с изключителен самоконтрол. Практикуващият поставя строг пазач на вхо­да на сетивата си и е извънредно подозрителен към всичко, което иска да влезе. Ако е възможно да се появи желан образ, като привлекателен мъж или жена например, практи­куващият се съветва да бъде нащрек за възможната опас­ност да попадне под неговото или нейно очарование. Ние преодоляваме склонността си да се втурнем сляпо към обекта на нашата привързаност и да станем жертва на бол­ка и разочарование, като се приучваме да се съсредоточа­ваме върху онези части на обекта, които ще намалят жела­нието ни да го имаме. Например, можем да подтиснем копнежа по някой красив човек, като се съсредоточим вър­ху нечистите части на неговото или нейно тяло. Целта на такава практика е да се запази съзнанието несмущавано от желание, а резултатът е постигане на мир и спокойствие, които не могат да бъдат нарушавани от променящата се участ.

В сравнение със система като тантра, която всъщ­ност използва енергията на желанието, този предпазлив подход към духовния път се счита за низш. Но това не оз­начава, че такъв подход е без стойност. Напротив, същест­вено е да се знае кога е правилно да се оттегли вниманието от неща, които разстройват съзнанието. Обаче, ако единст­веният ни познат начин да преодоляваме желани обекти е да ги избягваме, то ние ще бъдем строго ограничени в дос­тиженията на духовната ни практика.

Подходът на тантра е различен. Вместо да гледа на удоволствието и на желанието като на нещо, което трябва да се избягва на всяка цена, тантра разпознава енергията, пробудена от желанията ни, като незаменима подкрепа в духовния път. Тъй като целта не е нищо друго освен реали­зация на най-висшите човешки възможности, тантра се стреми да приложи всяко изживяване, без значение докол­ко нерелигиозно може да бъде то, в пътя на осъществява­нето. Точно защото пътят ни е толкова неделимо свързан с желанието, ние трябва да използваме огромната му сила, ако искаме да направим живота си съвършен.

Така логиката на тантра е наистина много проста: из­питването на обикновено удоволствие може да се използва като сила за постигане на изключително приятното усеща­не за цялостност, или просветление. Естествено е, когато качествата на ума бъдат развити, те да създават нещо по­добно, а не противоположно на себе си. Това е вярно и за положителните, и за отрицателните състояния на съзнани­ето. Така както неудовлетвореността никога не може да стане удовлетвореност, мъката не може да прерасне в щас­тие. Според тантра ние не можем да се надяваме да пос­тигнем пълно, универсално щастие, като систематично се правим все по-нещастни. Това противоречи на естествено­то развитие на нещата. Само като развиваме дребните из­живявания на спокойствие и доволство сега, можем да се надяваме да постигнем в бъдеще нашата крайна цел - мири спокойствие. Само чрез умелото използване на енергията на желанието и чрез изградения навик да изпитваме истин­ско удоволствие, можем да се надяваме да постигнем веч­ното блаженство и радостта от пълното просветление.
РЕЛИГИЯТА И ОТРИЧАНЕТО НА УДОВОЛСТВИЕТО

Често изглежда обаче, че съществува голямо проти­воречие между изпитването на удоволствие и следването на духовен или религиозен път. За много хора всъщност религията не означава нищо друго, освен отричане или от­хвърляне на приятните страни на живота. Това може да се види под формата на "не" на желанието, "не" на спонтан­ността, "не" на свободата на изразяване. Нищо чудно тога­ва, че организираната религия има такова лошо име. Вмес­то да бъде начин за преодоляване на ограниченията ни, са­мата религия се проявява като една от най-тежките форми на подтискане. Просто още една форма на суеверие, която трябва да победим, ако наистина искаме да се освободим. За нещастие, начинът, по който се използва религията в много общества като средство за политически натиск и контрол, оправдава такава сурова присъда.

Това мнение за религията като за нещо, което подтис­ка или възпира първичната човешка природа, се поддържа не само от нейните критици, но и от много вярващи. Мно­го хора чувстват, че верният път за следване на духовна дисциплина е отричането на тяхната човешка природа. Те са толкова подозрителни към удоволствието, че смятат нещастието за истински ценно: "Аз съм религиозен човек и не бива да се наслаждавам." Въпреки, че тяхната цел е постигането на вечен мир и щастие, те се лишават от всекид­невните житейски удоволствия. Те разглеждат тези удо­волствия като пречки, препятствия за духовното им разви­тие, и ако случайно изпитат мъничко удоволствие, се чувс­тват неудобно. Дори не могат да изядат парче шоколад, без да си помислят, че са грешни и алчни! Вместо да приемат и се насладят на изживяването такова, каквото е, те се опли­тат във възел от вина и упрек: "Когато толкова много хора по света гладуват и са нещастни, как смея аз да си позволя­вам това!"

Но такова отношение е напълно погрешно. Няма сми­съл да се чувстваме виновни заради удоволствието. Това е точно толкова погрешно колкото и отдаването на момент­ни удоволствия с очакването да ни донесат пълна удовлет­вореност. Всъщност това е просто друга форма на отдава­не, друг начин да се затворим в ограничената представа за това, което сме, и това, което можем да станем. Такава ви­на е изкривена духовност, съвсем различна от истинското духовно отношение. Ако ние бяхме истински доволни от нашето положение - еднакво щастливи и умиротворени при среща с добри и лоши обстоятелства, практикуването на себеотричането би имало някаква истинска стойност. То би могло успешно да се използва за засилване на чувството ни за неподатливост или да ни помага да разбираме кое е истински важно в живота. Но ние рядко се лишаваме от неща заради верните причини. Ние се задълбочаваме в мъ­ката, защото си мислим, че да си нещастен само по себе си си заслужава. Но не си заслужава. Ако тънем в мъка, един­ствената последица е, че изпитваме повече мъка. От друга страна, ако знаем как да изпитаме щастие без чувство на привързаност или вина, ние можем да развиваме това из­живяване все повече и повече и накрая да постигнем неве­роятното щастие на пълните си човешки възможности.

Ако страхливият, ограничаващ подход, който крити­кувах, е тюгрешен, то кой е верният подход за онзи, който истински се интересува от разгръщането на своите най-добри способности? Казано просто, съзнанието трябва да се поддържа толкова щастливо и ведро, колкото е възмож­но. Вместо по навик да се оставяме на обсебването, неу­довлетвореността, объркването, мъката и вината, ние тряб­ва да усъвършенстваме съзнанието си, като развиваме все повече разбирането си, като добиваме все по-умел контрол върху умствените и физически енергии, все по-висши фор­ми на щастие и блаженство, все по-добър живот. Такъв подход крие повече смисъл от опитите да се отхвърлят всекидневните ни изживявания. Това е логиката на тант­ра.

БУДА И ПЪТЯТ НА НАСЛАЖДЕНИЕТО

Някои епизоди от живота на самия Буда Шакямуни ясно показват превъзходството на използващия желани обекти подход спрямо себеотричащия подход, който ги забранява. Когато двадесет и девет годишен изоставил изолирания и разточителен живот на принц и тъкмо започвал своето търсене за премахване на страданието, Буда -тогава просто бодхисатва Сидхарта, се заел с изключител­но себеподтискане. Както някои хора в Индия днес все още правят, той се опитвал да изкорени причините за мъката и неудовлетвореността като подтискал телесните си сетива. Той се лишавал от храна и други удобства до такава степен, че накрая заприличал почти на скелет. След 6 години на лишения той разбрал, че такъв подход е безплоден. Вместо да го приближи към съвършенството, той го направил твърде слаб да мисли и медитира ясно.

В този момент той решил да изостави този праволи­неен подход и да поеме път по-пригоден за истинското ду­ховно развитие. Традиционните писания за живота му раз­казват, че той прекъснал продължителното си постене, ка­то ял мляко с ориз, предложено му от жената Суджата. Ефектът, който храната оказала върху тялото и съзнанието му, бил изключителен. Тя го изпълнила със сила, прозре­ние и блаженство. Това внезапно възстановяване на умст­вена и физическа енергия засилило не само неговата ре­шимост, но и способността му да постигне пълно просвет­ление, което било негова цел. Фактът, че той постигнал пълно освобождение само след една нощ медитация под Дървото на Просветлението, ясно показва, че моментът за изоставяне на предишните аскетични практики, е бил узрял за него. От тантристка гледна точка, тези събития показват, че пътят на използване на удоволствието и желанието, е много по-задълбочен и ефективен от пътя на твърдото себеотричане.

По-късно, след като Буда станал добре известен като учител, постигнал висша реализация, способен да води всички различни типове хора към осъществяване, един цар помолил да му бъде показан път за духовно развитие под­ходящ за човек с важни социални задължения. "Като цар аз съм задължен да се грижа за моите поданици - обяснил той - и не мога да направя като теб: да изоставя всичко, да оти­да в джунглата и да водя аскетичен живот. Това, от което се нуждая, е начин да се използва самото царуване като път за духовно осъществяване. Ето защо, ако знаеш, начин да превърнеш моите всекидневни действия като цар в духовен път, моля те, научи ме на него." Буда отвърнал, че наистина знае начин: практиката на тантра. "С този метод ти мо­жеш да продължиш да изпълняваш своите задължения -обяснил той - и не е нужно да се отказваш от което и да било от царските удоволствия." Той казал на царя, че може да се наслаждава колкото иска и пак да се приближава към просветлението.

Учението, което Буда предал на царя, било Калачакра (Цикъла на Времето) Тантра и неговите приемствености, както и на много други тантристки учения, са останали непрекъснати и силни до ден днешен. Безброй индийци и тибетци са постигнали пълно просветление, като са след­вали тези методи, и нищо не пречи хората на Запад да се възползват по същия начин.
СЛЕДВАНЕТО НА ПЪТЯ ДНЕС

Тантра е особено подходяща за западния начин на мислене. Тъй като е най-краткият от всички пътища, тя силно би привлякла любовта на Запада към бързи резулта­ти. Още повече, пътят на тантра е път на превръщането, а принципът на превръщане на енергията - поне на материа-листично равнище - се разбира добре на Запад. Накрая, до­като в този век голямата експлозия на желанията се счита за сериозна пречка за повечето духовни пътища, за практи­ката на тантра тя е всъщност полезна. Желанието е гори­вото, тласкащо ни към най-високата цел. Може би само път като тантра, който набляга на прякото изживяване вместо на сляпото приемане, може да ни измъкне от себе-разрушителните модели и да ни даде възможността да се реализираме напълно.

Но ако искаме да извлечем истинска полза от този път, трябва да сме наясно с някои важни моменти. Най-напред, нашата мотивация за практикуване на тантра трябва да бъде толкова чиста, колкото е възможно. Този проблем ще бъде дискутиран по-късно (виж глава 6). Засега е достатъчно да кажем, че изобщо няма начин да пожънем неизмеримите облаги на тантра, ако мотивацията ни е съсредоточена единствено върху собственото ни благопо­лучие. Единственият тип личност, за който тантра има смисъл, е човек, загрижен най-вече за благоденствието на другите, и който вижда тантристкия път като най-бързото и най-мощно средство за осъществяването на тази алтруистична цел.

Второ, ние трябва да имаме търпението и самодис­циплината да практикуваме в правилен ред. Да мислим както много хора правят: "Тъй като тантра е най-висшия път, не е необходимо да си губя времето с предварителните практики", и да скочим в най-напредналите учения е глупа­во и арогантно, а също така и много опасно. Всеки, който има такова нетърпеливо и нереалистично отношение, е аб­солютно непригоден да получи въведение в тантра.

Накрая, много важно е ясно да разграничаваме същ­ността на тантра от културните форми, под които се про­явява. Това, което искам да кажа е, че няма полза човек от Запада да се преструва, че вижда или постъпва като тибетец или който и да било ориенталец. Научаването на мо­литви на чужд език например, не е начин за изявяване на най-висшите човешки възможности. Никакво съвършенст­во не може да се постигне като се замести един набор от културни условности с друг. Хората, чиято практика остава на това повърхностно ниво, свършват единствено с обърк­ване, без да знаят кои са или какво трябва да правят. Раз­бира се, през времето на прехода, когато тантристките уче­ния се предвижват от Изток на Запад, много може да се придобие от изучаването на тибетски език и други подоб­ни. Но моето становище е винаги да помним, че тантра е много повече от език или обичай. Това, на което тантра може да ни научи, е начин да се освободим от всички ус­ловности, които ограничават разбирането ни затова, което сме и което можем да станем. Ако подходим към тези мо­гъщи учения с ясен интелект и силна решимост да извле­чем тяхната същина, то ние със сигурност можем да пос­тигнем в живота си целостта и вътрешната удовлетворе­ност, която всички търсим.