Въведение



страница1/39
Дата23.07.2016
Размер10.06 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39
на корицата:

ФРАНС МАЗЕРЕЛ: «Прометей», детайл

  1. ВЪВЕДЕНИЕ

  2. АНАРХИЗМЪТ КАТО ИДЕОЛОГИЯ И ДВИЖЕНИЕ

Анархизъм произлиза от гръцкия термин апагМа, което означава безвластие. Отхвърлянето на властта, под каквато и форма да се явява тя (държава, авторитет, закон), е основният принцип на анархизма.

Източниците на анархистките идеи са заложени по времето на Френската буржоазна революция. Тогава англичанинът Уйлям Готвин формулира противоположността между държавата и обществото. Изхождайки от висшия закон на обществото — всеобщото благо, той идва до извода, че „всеобщото благо изисква заменянето на държавата с дружно общежитие на всички хора на основание само на неговите закони“1. Готвин отрича собствеността, защото тя разделя обществото и е в пълно противоречие с човешката природа за солидарност.

По-нататък идеите на анархизма развива Жозеф Прудон (1809—1865). В своите съчинения „Що е собственост“, „Системата на икономическите отношения или философия на нищетата", ..Принципът на федерацията" и др., той обосновава редица основни идеи на безвластието. Негово изходно начало е твърдението, че „придобитата без труд собственост е източник за поробване на човека“. Прудон отрича държавата и нейните закони. „Управлението на хора посредством хора е робство“ — пише той. „Авторитетът, правителството, насилието, държавата — всички тези думи означават едно и също — служили са като средство за угнетяване и експлоатация.“2

Вместо държава Прудон предлага „Свободен съюз на хора, свързани със свободен договор“. В основата на обществените отношения той поставя „съюзи за взаимопомощ“.

Жозеф Прудон се обявява против политическата борба, против партиите. „Всички партии без изключение пише той, откак почват да се стремят към власт, остават само различни форми на абсолютизма. Никакви партии, никакви авторитети, само безусловна свобода на хората и гражданите. продължава той. Тези думи съдържат цялото мое политическо и социално верую.“3

Прудон поставя в основата на своето учение три идеала — справедливост, равенство, анархия (безвластие). Според него „вечната справедливост", заложена в самата природа на човека, е философският камък, върху който трябва да се гради човешкият живот4.

Премахването на държавата трябва да стане без политическа борба п без революция, чрез разтваряне на политическата власт в предлаганата от него комунална икономическа система. Критиките на редица икономисти (и на първо място Карл Маркс) към учението на Прудон са насочени към несъвместимостта на неговия идеал със съвременното централизирано едно производство. Те смятат, че това е мечта на един дребнобуржоазен социалист, която влиза в противоречие със съвременните икономически и обществени закони.

В анархизма още от този период на неговото зараждане се влагат две начала — анарчоколективнзмът и анархоиндивидуа- лизмът.

Патриарх на анархоиндивидуализма е Макс Щирнер. Според него единственият най-висш закон на всеки индивид това е неговото собствено благо. В своето съчинение ..Единственият и неговата собственост“ той извлича и аргументира човешката свобода чрез притежанието на собственост. ..Унищожаването на частната собственост — пише той, предоставянето на правата на собственост на държавата или обществото ще лиши индивида от достойнствата на личността и ще превърне човека в нищо.“5 Щирнер разработва и обосновава идеологията на крайния индивидуализъм. Философска основа на неговите социологически разсъждения е субективният идеализъм Той счита, че реално, обективно съществува само човекът-индивидиум. Държавата, правото, моралът са продукт на разума на човека и представляват идеи, абстракции, призраци, създадени от човешкия ум. Оттук следва изводът, че човекът е абсолютно независим от тях, че всяка личност може да има свой морал, свое право, своя нравственост, независими от обществените отношения.

Щирнер смята, че индивидиумът стои над всичко. Той трябва да се освободи от такива абстракции като държава, общество, право. Освен властта на природата над него не трябва да стои никаква друга власт. Така той отива до крайния индивидуализъм, крайния субективизъм и теорията за „абсолютната свобода" на човека. Плеханов нарича неговите възгледи „една егоистична система раг ехеюпс“ .

Според Щирнер „абсолютната свобода“ може да се осъществи само при освобождаването на личността от властта на държавата и затова заявява: „Ние — държавата и аз сме врагове.“

Щирнер отхвърля и правото като форма на обективно съществуващи обществени отношения „Извън мен няма право заявява той. Ако това е справедливо за мен, то е справедливо въобще. Възможно е да е несправедливо по отношение на други, но това е тяхна работа, не моя, те могат да се защитават.“3

Собствеността според него дава сила, дава право, дава власт. „Аз. собственикът на всичко, което ми е нужно — пише Щирнер, мога да завладея всички Социализмът гласи: обществото ми дава, което ми е нужно. Комунистите се държат като босяци. егоистът (в смисъл индивидиумът — б. м., Д. Д.) като собственик.“4

Като критикува наивниците, които смятат, че съществуват демокрация и право вън от собствеността и властта, той пише: „Вие жадувате за свобода? Глупаци! Придобивайте властта, тогава свободата сама по себе си ще дойде. Погледнете, който има власт, той стои над законите.“5

Още от този най-ранен период са заложени основните различия между анархистите колективисти, поставили в основата на бъдещото общество колективната собственост (комуна, съюз, кооперация), и анархистите индивидуалисти, които смятат, че именно собствеността ще им осигури абсолютната свобода.

Н4 Ф Ц*

Класическият анархизъм се формира през 60-те и 70-те години на XIX в. и негов идеолог е Михаил Бакунин. Той произхожда от руско дворянско семейство. Обявява се против руската феодална деспотична система и става политически

изгнаник. Участва в революционните борби в Европа през 1848 г. Осъден е за революционна дейност и австрийските власти го предават на царското правителство в Русия, което го изпраща в Сибир. Избягва от заточение през 1861 г. и отново се прехвърля в Европа, където продължава революционната борба и създава идеологията на анархизма6.

Бакунин влиза в Първия интернационал, но скоро се обявява против Маркс Започва активна пропаганда на своите анархистки идеи. През 1868 г. създава „Международен алианс на социалистическата демокрация“. Хагският конгрес на Първия интернационал (1872 г.) го изключва от интернационала. През 1873 г. той публикува „Държавност и анархия“, което разглежда ролята на държавата и необходимостта от нейното разрушаване. Написва и други съчинения: „Федерализъм. социализъм и антитеологизъм“, „Бог и държава“, „Философски разсъждения за божествения призрак, за действителния свят и човека“, „Революционен катехизис“ и др., в които окончателно формулира своите идеи. На конгресите на интернационала се води остра борба срещу анархистките теории. След Базелския конгрес (1896 г.) тази борба става особено напрегната. Изключени от Първия интернационал, анархистите създават свой интернационал, който свиква няколко конгреса (1872—1877 г.), но постепенно запада. Поради различия в схващанията сред анархистите се водят нескончаеми спорове.

През 1881 г. в Лондон се образува нов „Черен“ интернационал (Международно сдружение на трудещите се), което спечелва привърженици главно в САЩ (Чикаго). Анархисгкото движение, създадено от Бакунин, запазва влияние сред революционните среди в редица западни страни: Италия. Испания, Франция, Швейцария. Той има привърженици и в руското революционно движение.

Борба срещу анархизма се води и на конгресите на Втория интернационал Брюксел (1891 г.). Цюрих (1893 г.) Централните въпроси, по които се спори, са за ролята на политическата борба и политическите партии. Анархистите отричат необходимостта от партии и организирана политическа борба и затова Лондонският конгрсс през 1896 г. окончателно ги изключва от Втория интернационал.

Бакунин умира в Берн през 1876 г.

Неговите безвластически идеи вдъхновяват и другия виден теоретик на анархизма П. Кропоткин. Княз по рождение и потекло, той се отрича от всичко и поема пътя на учен. мислител и революционер7.

Един от биографите иа Кропоткин Георг Брандес дава кратка характеристика на неговия живот. „Ето Кропоткин дете: фризиран с маскараден костюм стои до Николай I; ето го паж, тича след Александър П, за да го защити от опасност; ето той е в страшния затвор, откъдето почти изгонва великия княз Николай Николаевич и където слуша все по-безумните думи на селянина, затворен в килията под него и постепенно полудяващ.

Той е живял като аристократ и като работник; бил е камер- паж на императора и е бил беден писател. Бил е студент, офицер, учен изследовател и революционер. В изгнание често е трябвало да живее с чай и хляб като руски мужик, шпиониран е бил и излаган на атентати.“

П. Кропоткин написва много съчинения, между които „Взаимопомощта като фактор на еволюцията“, „Думи на един бунтовник“, „Етика" и др., в които излага най-пълно анархизма като една цялостна идеология, с богата етическа същност. В тях големият хуманист и мислител апелира към утвърждаване на неотменните черти на човешката същност — отзивчивостта взаимопомощта, колективизма и пълната свобода на личността.

Наред с Кропоткин по-изтъкнати водачи на анархисткото движение в Западна Европа са Енрике Малатеста в Италия, Жан Гийом и Елизе Реклю във Франция. Йохан Мост в Германия и др.

Заветен идеал на М. Бакунин и П. Кропоткин е комунистическото общество без държава и без власт, защото държавата означава насилие над обществото, насилие на имуществените слоеве над социално слабите. Като очертават характеристиките на държавата, те изтъкват преди всичко нейната експлоататор- ска и насилническа същност. Разбира се. те не отричат, че държавата има определена историческа роля. Според Бакунин държавата е зло, но зло исторически оправдано, а в миналото необходимо. Държавата не е вечна, тя е временна обществена форма и трябва да изчезне, да се разтвори (да престане да бъде власт) и да се превърне в една „канцелария“ на обществото8.

Държавата, каквато и форма да има от абсолютна монархия, парламентарна монархия, просветена монархия до република в различните й варианти, ся остава власт, насилие на малцинството над мнозинството.

Анархистите категорично отхвърлят всяка власт в обществото и над обществото. За тях властта и насилието са свързани със знак за равенство.

Няма добри и лоши властници, няма демократични и аристократични управници. В крайна сметка всички те са принудени (дори и най-добрите, зори и на и-демократичните. дори и най-умните) да прибягват до насилие над обществото. Властта според анархистите има своите характеристики и „всички, които се оженят за нея“, искат или не искат, приемат тези характеристики: властта моделира хората по свой образ и подобие.

На темата за развращаващата роля на властта върху, човешката природа са посветени най-силните статии и есета в анархистката литература. В тях по безспорен начин чрез опита на историческите личности е показано как властническият принцип променя, изкористява, покварява и най-демократични по своята същност хора. Станали владетели, те се подчиняват на неотменния закон да съхранят своята власт властта на своята класа). Така те се явяват ако не доброволни, то ..принудителни“ пленници на насилието. Търсят и винаги намират лични и обществени (законови) оправдания за своите репресивни действия срещу народа.

Теорията на държавата се основава на идеята, че народът трябва да бъде управляван, че за това е нужна власт. Анархистите отхвърлят тази постановка. „Всяка последователна и искрена теория за държавата пише Бакунин, се основава главно на принципа на авторитета, т.е. тази във висша степен теологическа. метафизическа и политическа идея. че масите, бидейки винаги неспособни за самоуправление, трябва да бъдат под благотворното иго на мъдростта и справедливостта, така или иначе наложени отгоре. . . Държавата, продължава той, е отрицание на свободата на всеки в името на всеобщия интерес, на общото благо. . Там, където започва държавата, там свършва индивидуалната свобода и обратно.“9

Същата мисъл в различни варианти изказва и П. Кропоткин. ..Представителното правителство пише той, нарича ли се парламент, конвент, общински съвет или другояче. . . всякога, подобно на деспога ще се стреми да разширява своите права, да се намери във всички проявления на живота, ограничавайки със

закони свободната инициатива на отделните лица и групи.

. .Всяко правителство се стреми да стане единовластно, такова е произхождението и същността му.“10

Бакунин и Кропоткин отхвърлят държавата във всичките й форми. Отхвърлят бюрократизма и централизацията, които потискат и душат човешката личност. Властта действа развращаващо както на тези, които са облечени от нея, така и на тези. които са принудени да се покоряват. Първите са превръщат в деспоти, вторите — в роби.

Дори народът да избере за управници най-умните, най- честните, най-добросъвестните и да предаде на тях своите нрава, то няма никаква гаранция, че ще управляват в името на общото благо.

Безвластието е основен пункт в анархистките идеи и затова техните носители се наричат безвластници.

Друга съществена страна в идеологията на анархизма е отричането на църквата и религията. Студията на М. Бакунин „Федерализъм, социализъм и антитеологизъм" е едно от най- атеистичните съчинения в световната литература. Бакунин отхвърля религията, църковната организация и счита, че те са носили

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница