1 2. Някои започват да твърдят, че едва ли не четническото движение може да замени класовата борба.
Ръководството на Военната организация сс поддава на психологическата ситуация и решава на политическите репресии да се отговори с контрадеиствия. Започва курс към терористични актове. Това създава обективна основа за сближаване с анархистите, които също са гонени и репресирани от новата власт.
През 1924 г. и първата половина на 1925 г. анархисткото движение се засилва. От един полицейски списък сп вижда, че броят на активните (регистрирани в полицията) анархисти в България по това време е 848 души1'3. Може да се приеме, че заедно с техните съмишленици тс достигат около 2500 души. От този спиък може да се съди. че анархисткото движение е по- силно само в някои райони на страната'. В София са регистрирани 206 активни анархисти, в Хасково — 66, в Сливен — 32. в (.тара Загора — 28. в Пазарджик — 26, в Ямбол — 23, в Пловдив — 24. в Дупница — 22 и др. От списъка се вижда също. че по социален състав движението е главно интелигентско — 59% от регистрираните анархисти са адвокати, книжари, ученици, студенти. В него влизат и много работници (около 32%) — главно печатари, занаятчии, малко фабрични работници. Анархисткото движение обхваща предимно младежи. 76% от лицата, посочени в полицейския списък са до 25-годишна възраст. Този анализ поставя анархисткото движение в по-друга светлина. Трябва да се има предвид, че това е преди всичко движение па свободомис- лещи интелигенти. Нещо повече, дори и работниците, които са участвали в него, са чели твърде много и са получавали интелигентски манталитет.
След ямболските събития и особено след поражението на Септемврийското въстание някои от активните анархисти минават в нелегалност. Дейността им се изразява в анархистка пропаганда и терористични акции и ексове. Те извършват експроприации на Софийската постоянпа комисия, мина Плакал- ница. Ямболската поща. банка „Бенарой“ и редица убийства на полицаи, проявили се като фашисти14. Ръководството на
Федерацията изпраща заплашителни писма на 10 големи търговци и фабриканти да предадат по 1000 лева за нуждите на анархистката борба. В писмото на Федерацията, отправено до компания „Таджер“, се казва, че Централният комитет на анархистите в България (такъв комитет е измислен за по-голяма тежест), като взе в предвид, че в този момент десетки семейства на най-добрите анархисти страшно гладуват и ужасно мизерстват“. за да им помогне, реши: „Да поиска от 10 състоятелни търговски фирми, от всяка една по хиляда лева еднократна помощ. . Съобщава се кога и как да стане предаването на парите192.
През 1924—1925 г. се създават също и анархистки чети и нелегални групи: в Сливенско действа четата на Стефан Иванов и Динко Попето от 19 души193, в Котленско — на Иван Косев от 17 души194, в Копривщенско — на Васил Икономов от 17 души195, в околността на Златица — на Михаил Цицелков от 6 души196, в София — на Стефан Тодоров от няколко души197.
В Троянско се създава нелегална група от комунисти и анархисти с ръководител Георги Хр. Попов198.
Двама анархисти се присъединяват и към четата на Митьо Ганев, но поради недисциплинираност са отстранени.
Военният център на комунистическата партия дава указание комунистическите чети да съгласуват своите действия срещу фашистката власт с анархистите. Анархокомунистите обаче в повечето случаи отхвърлят предложенията за единодействие. В някои от четите се водят продължителни спорове за единния фронт. Така например в Сливенската чета Динко Попето и др.
поддържат становището, че в борбата срещу фашистката власт трябва да се обединят силите на комунисти, земеделци и анархисти. Но повечето от четниците са против единния фронт.
Борбата срещу един и същ враг и условията на нелегалната дейност налагат нелегалните анархисти и комунисти понякога да използват общи скривалища и ятаци. Замислят се и съвместни акции, които най-често са проваляни199. Различията в тактиката на въоръжената борба пречат за изграждането на единен фронт и за осъществяване на съвместни действия.
Трябва да отбележим, че единодействието на дейците от Военната организация на комунистическата парти-; с анархистите влияе за засилване на ултралевия уклон.
Самостоятелните анархистки чети извършват предимно терористична дейност. Техните акции представляват в повечето случаи убийства на отделни фашисти и експроприация на парпчнм суми. Тяхната организационна дейност е насочена главно към уреждане на яташка мрежа и връзки за укриване на нелегални.
В Средногорската чета се водят продължителни спорове между комунистическото ръководство на четата начело с Йордан Кискинов и анархистите начело с Н. Тумангелов200.
Й. Кискинов поддържа, че четата трябва да разгръща преди всичко политическа дейност. Да не се впуска в бойни акшш. а да извършва главно организационна работа и да подготвя въоръжено въстание. „Аз се стремях — пише той в спомените си, към това, четата да не взема характер на боева чета, а да й се предаде организационен характер. Задачата й трябваше да бъде организация на трудещите се за въоръжено въстание.“201
Тумангелов и неговите привърженици се насочват главно към терористични акции — убийства на фашисти, нападения на села, гари и експроприации. Под негово влияние четата извършва нападение на кибритената фабрика на гара Костенец, откъдето е взета известна сума, и в с. Юруците, Панагюрско, където е експроприиран един магазин. Тези нападения имат положителен ефект — населението заговорва за дръзките акции на четниците. Те стават повод за остри спорове между комунисти и анархисти в четата. „Започнаха дискусии с анархистите — продължава Кискинов. Те бяха за нападение на всички райони, да се избиват водачите на буржоазията. Аз бях против тази тактика и влязох в разногласие с Тумангелов, който беше вожд на анархистите.“202
Кискинов рязко се обявява против своеволните действия на анархистите в четата. „Ако партията ни заповяда да действаме — заявява той на Тумангелов — то ние сме готови да действаме и може би не по-лошо от тебе,“203 Подробно описание на конфликта между Кискинов и Т> мангелов ни дава Цола Драгойчева в своята книга ..Повеля на дълга". За своеволни действия групата на Тумангелов е изолирана от четата и е дадено нареждане на ятаците да не я приемат. Нещо повече, над тях е произнесена присъда. Когато научава това, Областният военен комитет веднага извиква Кискинов. На срещата той се мотивира, че четата трябва да представлява политически инструмент в ръцете на партийното ръководство за организиране и подготовка на народните маси за въоръжено въстание; че въоръжени акции могат да се допускат само в краен случай,.в отделечени райони и в строго съгласуван с ръководството план .
Представителите на областното военно ръководство обръщат внимание на това, че след изграждането на Военната организация обстановката се е променила и налагала да се засилят нападателните акции. Според новото указание на Военния център „. . .От помощен организационно-политически орган четите все повече трябва да се превръщат във важна ударна сила на В.О.“ На Кискинов се напомня, че партията е в единен фронт с анархистите и че ,.наше категорично задължение е да правим всичко, но не да ги отблъснсм или отчуждаваме, а още по-малко да ги превръщаме във врагове“204. Окръжният военен комитет налага да се отмени смъртното наказание и изолацията на Тумангелов и групата му от яташката мрежа, да се направи опит за връщането й в четата и да се търси връзка с копривщенската анархистка чета на Васил Икономов .
Дадохме повече сведения за този спор. защото той отразява усилията на някои комунисти в четите да се противопоставят на терористичната тактика.
Тумангелов със своята група не се завръща в четата, а води самостоятелни действия в Копривщенския балкан.
През пролетта на 1925 г. се създава Копривщенската група от 7 анархисти и 4 комунисти начело с Васил Икономов, смел човек и единнофронтовец205. Той търси връзка с четата на
Йордан Кискинов. Групата на В. Икономов прави засада на цар Борис III на Арабаконак (14 апр. 1925 г.) 91.
За нападението над цар Борис III в мемоарите на участниците в тези събития съществуват две версии. Едната е. че нападението е планирано предварително с цел да се залови (не убие) царя и срещу неговото освобождаване да се иска да бъдат пуснати от затворите всички анархисти. Акцията е планирана в София в нелегална квартира на анархисти206. Другата версия е, че нападението е резултат от случайна среща на част от четата с минаващите по шосето автомобили на царя207. Според втората версия, когато четата вижда че по пътя се задават три коли, решава да направи засада. Пропускат първата кола и откриват стрелба, втората кола дава заден ход. Тогава В. Икономов хвърля от далечно разстояние една след друга две бомби. Колата се блъсва в едно дърво. Човекът, който стоял на кормилото (царят), успява да скочи и се мушне в гората. Третата кола бързо се връща назад. Когато четниците отиват до взривената кола. намират убит етимологът Делчо Илиев, съпровождащ паря и шофьора208. Царят избягва невредим.
Четата под ръководството на В. Икономов извършва и други акции и напада каруците с храни и стоки, с които се снабдявал гр. Панагюрище. При нападението загива един човек.
По-късно, през юли 1925 г., когато Кискиновата чета е разбита, част от четниците се вливат в групата на В. Икономов. Водят няколко сражения с полицията, при едно от които (при с. Белица, Пирдопско) е убит Васил Икономов. Войводата е бил смел и решителен човек, уважаван от четниците. „Съобщението за смъртта на В. Икономов — пише в своите спомени Георг и Башикаров, посрещнахме с голяма болка. Бяхме загубили един храбър и честен другар, когото ние дълбоко уважавахме, въпреки анархистическите му възгледи