Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”

Катедра „Езикова подготовка”

НАДЯ ЦАНКОВА НАУМОВА

Когнитивен подход при изследването на

неличната форма Ving в английския език
АВТОРЕФЕРАТ на ДИСЕРТАЦИонен труд
За придобиване на образователната и научна степен

„ДОКТОР”

шифър 05.04.20

Научен ръководител:

доц. д-р. Теменужка Сеизова-Нанкова

Варна, 2012 г.

Дисертационният труд се състои от 257 страници научен текст

Брой на литературните източници – 142

Брой на фигурите – 15

Брой на публикациите по дисертацията - 6

Защитата на дисертационния труд ще се състои на .......................... от .............ч. в зала ............ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”

Рецензиите, становищата на членовете на научното жури и авторефератът са публикувани в сайта на училището www.naval-acad.bg

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в

.................................................................................................................................................

Адрес: Варна, ул.”Васил Друмев” №73

Съвременният английският език образува, с помощта на –ing, езиков символ - Ving свободно изпълняващ и релативни и номинални роли. Това поражда класическо по същността си противоречие – един езиков символ да бъде считан за различни езикови единици. Отделят се: (1) -ing форма в спрегаема аналитична конструкция от неспрегаеми -ing форми, (2) отличава се сегашно причастие от герундий, (3) последният, допълнително разделян на номинален герундий и вербален герундий. Теоретичните изследвания обикновено се фокусират върху една или няколко синтактични роли на Ving. В резултат се получава фрагментарна картина на явлението. Например Стъмп (1985) и Кортман (1991) анализират Ving като сегашно причастие в ролите свободен адюнкт и абсолютна конструкция; Абни (1987) и Малоуф (1998) изследват герундия Ving и неговите номинализирани конструкции; Вержбицка (1988), Ачард (2007) и Егън (2008) изучават герундия Ving в ролите му на комплемент в изречение. Тези теоретични изследвания традиционно не включват ролята на Ving в образуването на аналитичните форми на продължителните времена (Хъдълстън, 1984). Дори и взети заедно, тези теоретични изследвания не дават цялостна картина на явлението Ving, защото възникват теоретични разногласия и терминологични проблеми: битуват няколко термина за едно и също езиково явление, или един и същ термин се явява носител на различно съдържание, в зависимост от теоре-тичната гледна точка на самото изследване. Може да се твърди, че холистична картина на употребите и значенията на символа Ving липсва, въпреки че е необходима не само от теоретична, но и от практическа гледна точка. До тази идея са достигнали и други лингвисти (Дъфли 2006, де Смет и Хейверт 2011) изследващи езика от гледната точка на функционалната лингвистика.

Подобно на теоретичните изследвания, учебниците по английски език и практическите граматики също отразяват явлението фрагментарно, което неминуемо поражда проблеми. Липсата на аналогичен символ в родния език обърква обучаемите, тъй като се оказва невъзможно да осъществят аналогия между него и чуждия език на структурно ниво. Според Кечкес и Пап (2000), когато между два езика (матерен и чужд) липсва възможност за пренос на структурно ниво, различията предполагат пренос на концептуално ниво. От друга страна, инвазивното присъствие на английския език в съвременния живот създава условия за заемки (Стаменов, 2012) и копиране на модели, което отново подчертава необходимостта от когнитивен подход към проблематиката.

Настоящото изследване е провокирано именно от необходимостта така дефинираният и класически по своята същност проблем да бъде разгледан холистично, при това на концептуално ниво. Тази необходимост предопределя и избора на когнитивния подход като метод на изследване, а именно когнитивната граматика (Ланакър, 1987, 1991).

При избора на хипотеза, в дисертационния труд е възприета теорията за символизма, съгласно която „ ...Когато се използва един и същ езиков символ, то той се отнася до един и същ елемент.” (Лам, 1998: 54). Същевременно като база е използвана и символната теза в когнитивния подход, а именно че основна единица в езика (на лексикално и граматично ниво) е символното съчетание от концеп-туално съдържание и неговото интерпретиране, което иконично съответства на компонентния му състав – единство от форма и значение.

С цел да се избегне терминологично подвеждане или двусмислие, из-следването не борави с известните и популярни термини, които се използват да именуват различни -ing на базата на различията в тяхната употреба и значение. Въвежда се обозначението Ving, което съответства на компонентния състав на символа.

Прилагането на холистичен когнитивен подход представя нов оригинален анализ на явлението Ving, който вместо да акцентира на съществуващите различия в употребата и, респективно, значенията на Ving, търси и извежда на преден план общото схематично значение, присъщо на символа Ving като единство от концептуално съдържание и неговото структуриране, и проследява как това значение: (1) предопределя уникалния модел на номинализация характерен само за този езиков символ, (2) определя типа фразови конструкции в които Ving участва, и (3) повлиява тяхната употреба и прочита който получават в процеса на комуникация.
2. ОБЕКТ, ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И МАЩАБИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

• Обект на изследване е английският езиков символ Ving и значенията, на които той е потенциален носител.

Изборът на когнитивен подход очертава и идентифицира като предмет на изследването две основни нива:

а) отчитане на влиянието на когнитивни процеси и модели върху субективното възприятие на света при неговата интерпретация под формата на езикови структури;

б) изследване на тези езикови структури с цел да се установят значенията, които Ving придобива, кодирайки различни ментални интерпретации.

• Хипотеза: Глаголният дериват Ving в съвременния английски език е един езиков символ, чието значение (единство от концептуално съдържание и неговата интерпретация) предопределя флексибилната му лингвистична употреба и разнообразието от комуникативни значения.

• Цели:

1. Да се открие общо значение, присъщо на Ving, което е достатъчно схематично, че да присъства неизменно, когато Ving изпълнява и релативни и номинални роли, и да позволява такова флексибилно лингвистично поведение.

2. Да се проследи как схематичното значение повлиява употребата и значе-нията на символа Ving на ниво фраза, като се анализира появата, образуването и значението на специфичния тип номинализации, характерни за символа Ving.

3. Да се установят значенията, които символът Ving придобива в процеса на комуникация, като се анализира как схематичното значение на символа Ving и значенията, които той придобива в релативните Ving и номиналните Ving фразови конструкции, предопределят употребата му в изречение.

4. Значенията да се систематизират в обща класификация на символните Ving конструкции и техните употреби в процеса на комуникация.

Постигането на тези цели предполага поетапното осъществяване на следните задачи:

Езиковият материал е първоначално подложен на сравнителен анализ и разделен на подгрупи на база идентичност на конструкцията. При изследването на така отграничените подобекти е приложен методът на когнитивното моделиране на езика, въведен от Когнитивната граматика (Ланакър, 1987, 1991). В процеса на работа са използвани също и някои твърдения и изводи на Радикалната конструкционна граматика (Крофт, 1998, 2001) и Компютърната лингвистика (Хобс, 1990; Хорнсби, 2001). Като методологическо допълнение към когнитивния метод е приложена и абдукция – на базата на дедуктивно приетата теза за символизъм и иконичност на езиковите конструкции се извежда ненаблюдаемо Х (хипотеза). Подобна организация на анализа, в съответствие със спецификата на анализираните езикови данни, осигурява възможност дедуктивно формулираната хипотеза на изследването да бъде доказана по индуктивен път.

Предложеният теоретичен анализ, теоретичните хипотези и модели, както и изводите, направени в процеса на дисертационната разработка, представляват новост в изследването на този класически по същността си проблем.

• Мащаби и ограничения на изследването: Изследваният материал е ексцерпиран от:

1. 
   собствен корпус, който съдържа примери от книгите:
   

• 
  The Black Prince (BP), автор Iris Murdoch,
  
• 
  Harnessing Peacocks (HPc), автор Mary Wesley,
  
• 
  Harry Potter and the Sorcerer’s Stone (HP), автор J.K. Rowling ,
  
• 
  A Few Minutes with Andy Rooney (FM), автор Andrew Rooney,
  
• 
  Introduction to Marine Engineering (IME), автор D.A. Taylor.
  

2. 
   Британския национален корпус:
   

• 
  BNC: www.natcorp.ox.ac.uk, и
  
• 
  BUY-BNC: http://corpus.byu.edu/bnc/
  

Тъй като цел на изследването са значенията на Ving и тяхното образуване, честотата на употребата им в различни типове дискурс остава извън неговия обхват. Освен това, извън обхвата на изследването са: (1) атрибутивната употреба на Ving, но, гледната точка на автора е загатната и появата на Ving в тази позиция е включена в класификацията на символните Ving единици като ‘огледални’ конструкции; (2) относителните изречения - коментирани само като фигура-фон конфигурация и (3) употребата на Ving конструкции след предлози, тъй като техният анализ предполага много детайлно изследване на значенията на самите предлози.

Съдържанието на Дисертацията има следната структура: І. Въведение в проблема - изясняване на целите, задачите, корпуса и границите на изследването, гл. ІІ – въвеждане на теоретичната рамка и очертаване на методологията и етапите на изследването, гл. ІІІ – анализ на символните Ving конструкции на лексикално и фразово ниво, гл. ІV – изследване на значенията на символните Ving конструкции в процеса на комуникация, V Заключение: представяне на изводите и приносите на изследването.

Въведението включва и кратък преглед на процесите, довели до появата на Ving в диахроничен план, тъй като тези естествени процеси разкриват когнитивните механизми, способствали това развитие. Представя се критичен анализ на част от теоретичните изследвания, които считат Ving за един символ, обединяващ герундий и причастие. (По-голямата част от прегледа на същест-вуващите теоретични изследвания, заедно с техния критичен анализ, е пред-ставена в гл. ІV, тъй като те фокусират отделни употреби на Ving.) Очертава се рамката на анализа, представя се корпусът и се определят границите на изследването.

Гл. ІІ въвежда терминологията и метода на когнитивната граматика. Успоредно с това изяснява неговото приложение в настоящото изследване, определяйки по този начин теоретичната рамка на анализа и идеите, които ще бъдат развити. В края на главата се систематизира структурата на изследването и се очертава неговата последователност.

Изследването приема основната теза в когнитивната граматика, а именно: едни и същи способности на човешкия мозък подреждат света и ментално, и езиково. Езикът изразява възприятия субективни по произход и интерпретация, и закодирани под формата на символи. Неговото предназначение е да предаде възприятията и мислите на един Субект (който се явява Наблюдател¹/Кон-цептуализатор/Предикатор/Говорител), насочени към един или повече Слуша-тел(и). Това поставя знак на равенство между Наблюдател, Концептуализатор, Предикатор и Говорител. Менталното структуриране/интерпретиране се определя от когнитивните способности на човешкия мозък:

• 
  сравняването на сетивни възприятия установява промяна, която пре-допределя концептуализирането на граници и способства организирането на сетивните възприятия в гещалт;
  
• 
  промяната на гледната точка на възприятие способства интерпре-тиране/структуриране на възприятията от различни перспективи;
  
• 
  промяната на фокуса на внимание дава възможност едно и също въз-приятие да се организира по различен начин – част е на фокус и се извежда на преден план, а останалото се възприема като фон.
  

комуникация.

На ниво когнитивно моделиране, за основен модел на процеса на кон-цептуализация се приема моделът „сцена”, който включва Субекта на наблюдение и ситуацията, която той наблюдава като на сцена.

Използвайки когнитивните способности на човешкия мозък, Наблю-дателят/Концептуализатор (О) организира наблюдаваната „сцена” (фиг. 1) в концептуално асиметричен гещалт конструкт – архетип на понятието събитие. Участниците в него се възприемат като самостоятелни структури ‘предмети’ (‘things’), т. е. са концептуално автономни - архетип на съществителните имена. Тяхното взаимодействие (пренос на енергия) се предизвиква от концептуално самостоен участник – инициатор на преноса, и съответства на концептуално зависимото понятие действие – архетип на глагола. Този гещалт и асиметрията A/D - автономен/зависим на отношенията в него, съществуват като когнитивен модел на семантичната организация на простото изречение под формата на верига от последователни действия на (и спрямо) участниците в събитието.

observed stage event събитие наблюдавана сцена

Наблюдател/Концептуализатор

Синтактичната организация на простото изречение иконично съответства на концептуалния конструкт - събитие. Концептуално зависимият глагол има схематично присъщи/инхерентни участници в събитието. Инхерентната информация се кодира езиково като комплементация, т. е. синтактичните роли подлог, допълнение и сказуемно определение са комплементи. Съществителното име е концептуално автономна структура и се употребява самостойно, но може в допълнение да приема неприсъща/неинхерентна информация. Тя се кодира езиково с модификация (Тейлър, 2000: 235-238). На тази основа, при изграждане на когнитивния модел на номинализация, в изследването се формулира тезата за концептуална вторичност на глагола спрямо събитието и твърдението, че обхватът на предикация на глагола има схематична структура на събитие.

Когнитивната граматика (Тейлър, 2000: 235-238) приема само още един тип отношения – тези на подобие, и нарича езиковото им кодиране апозитив. Изследването разпознава отношение на подобие между две събития – фигурно (главно) и в сянка/заден план (апозитив и абсолютна конструкция).

Когнитивната граматика (Ланакър, 1987:63-76; Тейлър, 2002:566), както и Радикалната конструкционна граматика (Крофт, 2001:25-29) утвърждават, че съществуващата разлика между граматическите конструкции, които кодират събития, не оказва влияние върху семантичните връзки, присъщи на техните когнитивни архетипи.

При лингвистичния анализ е приета тезата, че граматичната организация на езика на схематично ниво представлява символна репрезентация на дадено концептуално съдържание: „Лексиконът, морфологията и синтаксисът образуват континуум от символни единици” (Пенчева, 2011:30). Тази символна теза дава основание да се приеме схващането на Налимов, че езиковото значение е ‘непрекъснато’ по характер и ‘дискретно’ по форма (Налимов, 1982: 36) и да се изследват съществуващите езикови значения на Ving като част от непрекъснат континуум от символни единици, дискретно представени на три основни нива в организацията на езика: (1) лексикална единица, (2) фразова синтактична единица и (3) техните синтактични роли в изречение.

В изследването, концептуалният подход към граматичната организация на езика се съчетава с тезата за иконична диаграма - съответствие между шаблона на езикова конструкция и нейното концептуално съдържание (Ван Лагендонк, 2007). Разглеждат се: иконично съответствие на когнитивна отдалеченост или близост в синтактичните модели и иконично словоредно съответствие.

Концептуализацията на дадена ситуация от наблюдаваната „сцена” може да бъде структурирана по различен начин и съответно изразена с различни лексикални единици чрез алтернативна смяна на фокуса на внимание, т. е. една и съща сетивна информация може да се организира и възприеме или като концептуално зависимо действие и да се именува с глагол, или като концептуално автономен ‘предмет’, обозначен със съществително име. Тази теоретична поста-новка, заедно с тезата за иконична диаграма (понеже концептуално автономните и концептуално зависимите лексични единици образуват различни фразови кон-струкции), стоят в основата на изградената хипотеза за когнитивно моделиране на явлението Ving номинализация.

Приема се твърдението на Ланакър (1987:254-262, 2000:227), че –ing интерпретира непосредственото възприятие на конкретно събитие (конкретното събитие в изследването се нарича ситуация). В процеса на непосредствено възприятие перспективата е скъсена, наблюдаваната ситуация е приближена (зумирана), нейната начална и финална фаза остават извън видимия обсег и поради тази причина –ing конструира конкретното събитие като имперфектно, т. е. хомогенно по структура.

Тъй като идеята за скъсена перспектива предполага референтен образ и/или концепт, който Ланакър (2006:121) нарича най-общо и без допълнителни разяснения „първоначални обстоятелства”, Когнитивният модел „сцена” се разглежда не само като модел, интерпретиращ изграждането на представата ни за света на понятийно, т. е. схематично ниво, но и като модел на непосредствено възприятие. Това теоретично допускане, залегнало в основата на предлагания теоретичен анализ, разкрива следните възможности:

1. 
   Отношението събитие/ситуация да се разглежда като съответстващо на отношението схематично/конкретно.
   

В изследването се приема твърдението на Ланакър, че когнитивният модел „сцена” е архетипен и по отношение на езиковото изразяване на връзката между Наблюдателя (субект) и Наблюдаваното (обект). Концептуализаторът може да възприема сцената, бидейки неин страничен наблюдател - тази позиция е субективна и сцената езиково се кодира във второ и трето лице. Той може също и да е участник в ситуацията, която възприема, и в този случай е не само субект, но и обект на собствените си възприятия - тази позиция е обективна, а сцената се кодира в първо лице.

На базата на това твърдение, в изследването се изгражда следната хипотеза: Когнитивният модел „сцена” има своето експлицитно езиково изражение, при което действията на Концептуализатора/Наблюдател в процеса на възприятието се кодират експлицитно с глагол. За тези глаголи, които биват следвани от Ving конструкции, се въвежда терминът въплътен глагол. Въплътените глаголи експлицитно изразяват достъпа на Наблюдателя до Наблюдаваното (възприеманата „сцена”) под формата на експлицитнa въплътена субективност. Типът на достъп, обусловен от действието (глагола), определя ‘прозореца’, през който „сцената” се възприема.

Връзката между Наблюдателя и Наблюдаваното се явява основна и за теоретичния анализ на Ving в ролята на предложно допълнение в неканонични събития, където се установява, че Наблюдателят концептуализира в сферата на емоциите, т. е. Ving изразява чувствата, предизвикани в имплицитно представен Наблюдател, когато наблюдава ситуацията на „сцената”. Тази интерпретация е наречена предизвикана емоция.

Връзката между Наблюдателя и Наблюдаваното служи също и при анализа на синтактичните роли на Ving и неговите конструкции като алтернативни фигура-фон конфирурации на множество събития, включени в една ситуация.

ГЛАВА ІІІ. КОМПОНЕНТЕН АНАЛИЗ НА ЗНАЧЕНИЯТА НА Ving

В гл. ІІІ се изследва когнитивният процес на създаване на значението на Ving като сложна лексикална единица - единство от два компонента: концеп-туално съдържание и неговото конструиране. Анализира се приносът на всеки компонент. Въз основа на този анализ се извежда схематичното значение на символа, което предопределя неговото лингвистично поведение и е неизменна част от значенията на Ving както на ниво фразова конструкция, така и на ниво изречение, осъществявайки по този начин връзка между значението на Ving като символ и значенията, които той получава в процеса на комуникация.

Следваща стъпка е теоретичният анализ на фразовите конструкции, образувани от Ving. Значенията, които Ving придобива в различните конструкции са негови потенциални значения. Изяснява се приносът на всеки компонент. Концептуалното съдържание на Ving има решаващо влияние върху неговото езиково поведение – поради своята концептуална зависимост Ving се употребява в езикови конструкции, които кодират събития, а шаблонът на фразата, в която е употребен, иконично съответства на конкретно структуриране на възприето събитие и съществува като символна единица. В заключение гл. ІІІ представя йерархична класификация на символните Ving конструкции, която включва сложната лексикална единица Ving и символните шаблони на фразовите Ving конструкции.

Компонентният анализ на значението на Ving, осъществен в гл. III, е структуриран както следва:

Символът Ving е сложна лексикална единица, която се образува свободно с помощта на –ing (Тейлър, 2000:268). Тъй като значението в когнитивната граматика е съчетание от концептуално съдържание и начинът, по който то се интерпретира, е необходимо на първо място да се уточни кое е концептуалното съдържание, т. е. кой е референтът (първоначалните обстоятелства) на понятийно ниво, спрямо който се осъществява интерпретацията кодирана с –ing и на тази база да се разгледат измененията, настъпили вследствие тяхното интерпретиране от непосредствена гледна точка.

На структурно ниво човешкото познание за света включва когнитивно асиметричното понятие събитие под формата на две негови схеми: семантична схема на събитието и темпорална (вид/глаголно време) схема на събитието. Глаголната форма, носител на тази схематична информация, е инфинитив (без ‘to’), който именува концептуално зависимото понятие действие, т. е. обсегът на инфинитива като лексикално понятие има схематична структура на събитие. Така можем да идентифицираме референта - това е схематичното събитие, закодирано като концептуално съдържание в инфинитива. Спрямо него ще се идентифицират промените, настъпващи при непосредственото възприятие на конкретно събитие, възприемано при концептуализацията на дадена ситуация (непосредствена концептуализация) и закодирано в близък план (зумиран образ) с Ving. Следователно, отношенията събитие/ситуация и инфинитив/Ving съот-ветстват на отношението схематично/конкретно.

Действията се концептуализират в темпоралната сфера на базата на доло-вени разлики спрямо референтния конструкт състояние. Всяка доловена разлика е промяна, която предизвиква субективно усещане за изминало време. Субективното усещане за време е различно от представата ни за обективния поток на времето. В изследването се приема твърдението на Ланакър (2000:228-229; 2006:121-122), че –ing интерпретира дадено събитие по начин, по който то изглежда когато се наблюдава/концептуализира непосредствено в момента на извършването му, т. е. –ing кодира темпоралната гледна точка на Субекта спрямо наблюдаваната ситуация - разположена е в непосредствена близост и е независима от обективния ход на времето.

Съществуващите изследвания върху категорията вид също базират анализа си върху идеята за промяна и свързаното с нея субективно усещане за време като основен фактор при идентифицирането на действие, събитие или ситуация. Различията между тях произлизат от нивото на специфичност на анализирания езиков материал:

• 
  Теориите основани на семантиката на глагола (Вендлер, 1967) или събитието (Даути, 1972, Крифка, 1992, Тени, 1994), разглеждат концептуализирането на промяната на схематично ниво под формата на аспектуална схема, което предполага идентифицирането на промени и в други сфери на концептуализация, освен тази на времето (на пример пространство): Tr walk и Tr walk someone са ателични събития, докато Tr walk to a point е телично, тъй като включва крайната точка на енергийния пренос.
  
• 
  Теориите, основани на темпоралната гледна точка (Viewpoint aspect, Phasal aspect), анализират субективната представа за промяна на действително ниво и изследват концептуализацията на промяна само в темпоралната сфера, т. е. по отношение на действието: walking – непосредствената гледна точка на несвършен вид; walked - външната гледна точка на свършен вид. Теорията за Фазовия вид (Нараянан 1997, Михкейлис, 1998) включва в субективната интерпретация не само влиянието нa перспективата, но и влиянието на фокуса на внимание, който може да се измества от една фаза на друга. По този начин се очертава аспектуалната рамка на действието: начална фаза – start walking, start walking the dog, start walking; средна фаза – walking, walking the dog, walking, заключителна стоп/финиш фаза – stop walking, stop walking the dog, finish walking to the supermarket.
  

Промените при близкия план във времето съответстват на структурните промени при приближаване в пространството. Това приближаване оказва влияние върху: (1) обсега на лексикалното понятие, т. е. каква част от схемата на събитието се концептуализира и включва в значението му, както и върху (2) резолюцията, с която тази част се концептуализира.

Съществуващите изследвания (Ланакър, 2000, 2006; Верспур, 1996; Дъфли, 2006) се ограничават в рамките на структурните промени, настъпили при приближаване само по отношение на обсега на предикация на лексикалното понятие: крайните преходни точки на действието остават извън видимия за Субекта обсег, следователно концептуализираният образ и съответстващата му лексикална интерпретация имат структурата на хомогенна маса, което съответства на несвършен вид, според теорията за Темпоралната гледна точка, а обсегът на предикация на –ing съответства на средната фаза (или на произволна част от тази хомогенна структура) от аспектуалната рамка на процеса, според теорията за Фазовия вид.

Настоящото изследване счита, че измененията в обсега на Ving касаят и нивото на специфичност на лексикалното понятие. Непосредствената гледна точка, кодирана с -ing, е насочена към конкретно събитие/действие, наблюдавано при възприятието на конкретна ситуация. Следователно, докато инфинитивът като лексикална единица съответства на генеричното/структурно понятие действие, обсегът на лексикалното понятие Ving се базира на възприятия, концеп-туализирани на действително/конкретно ниво. Именно този факт оказва влияние върху спецификата на съществуващите фразови Ving конструкции, в частност – характерните Ving номинализации.

1.2.2. Изменения в резолюцията и грануларността на лексикалното понятие

Другият аспект на измененията, вследствие на приближаването в про-странството и времето, касае резолюцията, с която се концептуализира по-лучената картина. В изследването е предложен когнитивен модел на измененията в резолюцията и грануларността на ситуацията интерпретирана в приближение близък (едър) план. Използвани са тълкувания и изводи от компютърната лингвистика. Анализирани са промените в: (1) темпоралната резолюция (времето необходимо за обработка на възприеманата картина), и в (2) грануларността (детайлността), с която се концептуализира образът. Този анализ позволява да се уточни по-пълно и по-точно въздействието на непосредствената гледна точка върху концептуализациите в темпоралната сфера:

Хората наблюдават и концептуализират света в различни детайли, отделяйки от общия фон само тези от тях, които представляват интерес за дадения момент, и формулират езиково тези структури така, че конкретната информация се предава в процеса на комуникация по определен начин. Субективното усещане за време е свързано с вниманието и броя на стимулите, към които е насочено. Флеърти (1999) и Евънс (2006) различават два типа субективно усешане за време - „темпорална компресия” и „удължено времетраене”: “...удължено времетраене се усеща когато наситеността на съзнателната обработка на информация е висока, …темпорална компресия се усеща, когато наситеността на съзнателната обработка на информация е ниска” (Флеърти, 1999: 112-113).

Инфинитивът, като денотат на структурно понятие, е образуван вследствие на множество концептуализации на идентични епизоди от дадено събитие и имплицитно носи идеята за повтаряемост. Символът Ving, от своя страна, изразява непосредствено възприятие на конкретно събитие в конкретна ситуация. Ако позиционираме Субекта на концептуализация като Говорител в точката сега на обективно времевия континуум:

- концептуализацията, изразена с инфинитив, ще е в сегашно просто време и ще носи идеята за повтаряемост и рутинност, която съответства на субективното усещане за „темпорална компресия”;

- концептуализацията, изразена с Ving, ще е в сегашно продължително време и ще представя конкретно събитие в процес на извършване и наблюдение; обработката на това непосредствено възприятие е наситена с информация и пред-полага субективното усещане за „удължено времетраене”.

Следователно, различните субективни усещания за време „темпорална ком-пресия” и „удължено времетраене” се кодират, съответно, с инфинитив и с Ving.

Според Хобс (1990) начинът, по който човешкият мозък възприема света, се определя и от способността му да концептуализира явления с различна грану-ларност, както и да преминава с лекота от една грануларност в друга. В изследването се предлага тезата, че това когнитивно явление имплицитно присъства в интерпретацията на непосредственото наблюдение, конфигурирано от Ving. Получава се така, че не винаги има съответствие между нивото на грануларност на глагола и нивото на грануларност на видимите действия. Когато казваме, че walking, running, dancing изразяват ‘серия от хомогенни състояния’, реално наблюдаваме ‘серия от последователни пунктуални действия’ consecutive stepping, видими в близък план, които изграждат действията, разпознавани като walk, run, dancе. Следователно, това което се концептуализира на едно ниво на грануларност като ‘последователност от съставни състояния’, съответства на концептуализацията на последователност от ‘пунктуални действия’ на съответстващото му подниво по-фина грануларност.

Това обяснява съществуващото на пръв поглед противоречие в значението на Ving: от една страна, той е (1) атемпорален по отношение на обективното време, което се дължи на факта, че поради отсъствието на началната и финалната/завършващата промяна в обсега на Ving не можем да кажем кога е започнало или спряло/завършило действието, спрямо обективното време, т. е. Ving не може самостоятелно да съотнесе дадено събитие към момент от обективното време; но, от друга страна Ving е (2) процесуален по отношение на субективното усещане за време. Темпоралността му по отношение на субективното усещане за време се дължи на концептуализираната последователност от идентични (хомогенни) пунктуални действия, осъществяващи наблюдавания процес. По този начин към денотацията атемпоралност по отношение на обективното време присъща на Ving и дефинирана от Ланакър, се добавя значението процесуалност по отношение на субективното усещане за време.

1.3. Формулиране на схематично значение на символа Ving

Символът Ving се образува свободно от инфинитива на глагола, което обяснява факта, че неговият схематичен потенциал се формулира на базата на прототипната му употреба като глаголен дериват. Тъй като глаголите се кон-цептуализират в темпоралната сфера, прототипният ‘прочит’ на Ving е проце-суален. Обсегът на лингвистичния символ включва само приближения образ на средната фаза от процеса, която се възприема като неограничена и хомогенна последователност от състояния (на нивото на грануларност на понятието или съответната й хомогенна последователност от пунктуални действия (на поднивото на понятието).

На базата на тези разсъждения можем да формулираме схематичното значение на символа Ving като: в процес на Д(ействието, именувано с конкретния глагол). Неговите когнитивни параметри са: концептуална несамостойност (т.е. вторичност), непосредствено възприятие, неограниченост (т.е. хомогенност) и последователност. Неговите езикови параметри са: несамостойност – среща се в конструкции, кодиращи събитие; нефинитност – неспособност да съотнесе събитие към обективния времеви континуум, хомогенност – изразява неперфектност на действието или неброимост на номиналните Ving.

Флексибилността на тази лексикална единица и лекотата, с която тя може да бъде възприета или като релативна, или като номинална, се дължи на факта, че хомогенност и последователност (двете основни харарактеристики на схе-матичното й значение) се концептуализират както във времето, така и в пространството. В резултат Ving загубва вербалния си ‘прочит’, но запазва импликацията за хомогенност и последователност.

При изследване на потенциалните значения на символа Ving: (1) се извежда тезата, че когнитивните параметри на символа Ving обуславят неговото флексибилно поведение на ниво фраза. На тази основа: (2) се проследява и теоретично се обосновава как схематичното значение на Ving предопределя образуването и съществуването на номинализираните Ving конструкции, и (3) се pазглежда когнитивния аспект на това езиково явление, с цел да открие приликите между вербалните и номинални Ving конструкции и, съответно, отликите между тях, настъпили в резултат на реификация.

На базата на изследвания материал и чрез метода на абдукцията се извежда като работна хипотеза идеята, че съществуващите номинализирани конструкции на Ving съответстват на различните начини, по които се организира наблюдаваното събитие, в зависимост от това към каква част от нея е насочено вниманието на Наблюдателя/Концептуализатор и, следователно, каква част от наблюдаваната сцена е организирана в гещалт и отделена като фигура от фона. Приема се иконичната теза на Когнитивната граматика и Радикалната конструкционна граматика, че на синтактично ниво “разстоянието между езиковите единици съответства на концептуалното разстояние между идеите, които те представляват” (Крофт, 1990:175 във Ван Лагендонк, 2007: 405). Разликата между съществуващите Ving конструкции се разглежда като иконично съответствие на концептуална близост/отдалеченост. Когато участниците в събитието са инхерентна част от семантиката на концептуално зависимия глагол, тази концептуална близост е иконично изразена с директна синтактична връзка и комплементация. Теоретично се допуска, че е в сила и обратното, а именно – наличието на опосредствена връзка (the Possessive, ‘of’) иконично съответства на концептуалното разстояние между концептуално автономен (номинализиран) конструкт и участниците в него (Poss Ving Lm, Poss Ving of Lm, Ving of Tr/Lm). Тъй като номинализираната единица е автономна, участниците в действието не се възприемат като инхерентни и не винаги се изразяват езиково. Въведен е терминът латентност/латентен, за да се обозначи значимото отсъствие на участник в събитието, поради интерпретирането му като неинхерентен на реифицираното действие и, съответно, на неговия езиков еквивалент – номи-нализираната Ving конструкция (Ving Lm, Ving of Tr/Lm). От тук следва и извода, че всяка разлика между шаблоните на конструкциите, образувани с Ving, съот-ветства на разлика в начина, по който се концептуализира събитието и, рес-пективно, на разлика в потенциалните значения на Ving в тези конструкции.

Ако разгледаме когнитивния модел „сцена” като репрезентация на процеса на конкретна концептуализация, то можем да ‘възстановим’, образно казано, начина, по който концептуално зависимото понятие действие се абстрахира от наблюдаваната „сцена”.

Това хипотетично допускане се основава на схематичното значение на Ving:

• 
  концептуална зависимост - предполага появата му във фразови кон-струкции, чийто схематичен шаблон съответства на схемата на събитие,
  
• 
  интерпретация на събитието като непосредствено възприемано – предполага предикация на конкретна ситуация с конкретни автономни участници (Tr и Lm).
  

Процесът на поетапна абстракция се разглежда като резултат от спо-собността на човешкия мозък да фокусира вниманието си върху част от наблю-даваната „сцена” и да я организира холистично и отдели (абстрахира) като отдел-на фигура. Когнитивно първичният конструкт е събитието – автономни фигури (Tr и Lm), които си взаимодействат. Тяхното взаимодействие води до разлика (промени) във възприятията, оттук – и до субективното усещане за изминало време. Съществуват две фразови Ving конструкции, които изразяват този гещалт - вербалната Nom Ving Lm (a) и номиналната Acc Ving Lm (б), чийто схематичен модел е идентичен - Tr Ving Lm:

(1)

1. 
   Follow me, you two,’ said Professor McGonagall, and they marched on up the corridor, Wood looking curiously at Harry (HP:151) .
   

И в двата случая, Ving е зависима вербална структура и това е иконично изразено със средствата на езика – словоредът на конструкциите следва посоката на енергийния пренос (TrLm), концептуалната зависимост на Ving е иконично изразена с комплементация, т. е. участниците в събитието са директно свързани с Ving. Разликата между двете Ving конструкции касае нивото на тяхната кон-цептуализация – вербалната Nom Ving Lm конструкция отразява концеп-туализацията на холистичната структура на действително ниво, докато номиналната Acc Ving Lm конструкция в (б) е нейна абстракция под формата на реифицикация – основата на понятийната структура събитие. Причината за получаването на такъв конструкт, който холистично се възприема като номинален и съответства на структурното понятие събитие, докато едновременно с това иконично изразява вербални отношения между участниците в събитието, се корени във факта, че Ving фиксира непосредствена гледна точка и Концеп-туализаторът абстрахира (съответно реифицира) гещалт, формиран при възпри-ятието на конкретна ситуация в процеса на нейното извършване.

В процеса на концептуализация, вниманието може да се фокусира само върху действието и неговата цел – Lm, и в резултат се образува нова холистична структура: Ving Lm. Тя отново се концептуализира и във времето, и в прост-ранството, защото наличието на един участник в действието Lm е достатъчно условие за идентификацията на т. нар. ‘ядро’ на събитието. Извън обсега на тази нова структура, остава инициаторът на действието Tr. Следователно, тя губи конкретност, но запазва процесуалността си. Съществуват две фразови Ving конструкции, които изразяват тази холистична структура Ving Lm:

(2)

1. 
   Finding her key, she felt shame for the envy she had felt for towards the two women with their children, their buggies, their ordinary lives (HPc: 17).
   

Конструкцията Ving Lm в (a) е апозитивна на главното събитие, защото Ving запазва своята процесуалност, а оттам - и инхерентния статус на инициатора на действието, т. е. Ving Lm в (a) е концептуално зависима вербална конструкция. По друг начин се възприема конструкцията Ving Lm в пример (б) – тя е реифициран вариант на същата гещалт формация Ving Lm. В резултат на това реифицираната структура е добила автономност, защото “номинализацията на глагол неизбежно му придава концептуалните свойства, характерни на съществително име” (Ланакър, 2002:98). Инициаторът на действието Tr не е инхерентен, а латентен, т. е. тази автономна структура не се асоциира когнитивно с единия от участниците в събитието – неговия инициатор. Това не означава, че той не може или не следва да бъде изразен, но предполага съществуването на когнитивна дистанция между номинализираната Ving Lm конструкция и инициатора на събитието Tr. Тази когнитивна дистанция иконично се кодира с употребата на притежателни место-имения⁴ в ролята на модификатор и това се илюстрира от съществуването на конструкцията Poss Ving Lm. Реифицираната конструкция Ving Lm не може да изрази конкректно събитие, тъй като конкретният извършител на действието е извън нейния обхват. От друга страна, Ving запазва своята процесуалност, защото тя обхваща ‘ядрото’ на събитието. Ето защо, автономната номинализирана кон-струкция Ving Lm, за разлика от Acc Ving Lm, не изразява конкретно събитие в процес на неговото извършване, а по-абстрактния конструкт – извършването на тип събитие. Този холистичен конструкт не съществува като самостоятелно понятие, той съответства на етап в процеса на извличането на системни познания от конкретни възприятия.

В последния етап на абстрахиране на концептуално зависимото понятие действие от първичния конструкт събитие (Tr Ving Lm), фокусът на внимание е насочен само към взаимодействията между участниците в събитието, докато самите те (Tr и Lm) остават извън обсега на новата холистична структура – single Ving. Поради концептуално зависимия характер на действията в първичния кон-структ, тази нова холистична структура не може да бъде процесуална, т.е. тя може да съществува самостоятелно само като реифицирана (респективно номинали-зирана) автономна структура. Нейният обсег съответства на средната фаза от ас-пектуалната рамка на действието и може да се нарече метафорично ‘траектория’, която кодира извършването на тип действие. По този начин, посредством промяна на фокуса на внимание, концептуално зависимите взаимодействия между участниците в събитието се абстрахират и възприемат като отделен конструкт, съответстващ на извършването на тип действие - single Ving, който стои в основата на създаването на генеричното понятие действие. Номинализацията single Ving има два латентни участника в действието. Те могат езиково да се изразят с модификация и концептуалната дистанция иконично да се кодира с притежателни местоимения или предлога ‘of’⁵: Poss Ving of Lm и Ving of Tr/Lm.

Можем да заключим, че съществуват три номинализирани Ving кон-струкции - шаблони A, B, C, които символизират концептуализацията на:

• 
  A шаблон Acc Ving Lm - извършването на конкретно събитие;
  
• 
  B шаблон Ving Lm - извършването на тип събитие; и
  
• 
  C шаблон single Ving - извършването на тип действие.
  

Значението и употребата на номинализираните Ving шаблони (A, B, C) зависи от обсега на реифицираната структура, съпоставен с обсега на първичната структура – събитие. В процеса на постепенна абстракция и реификация статусът на участниците в събитието от инхерентен се трансформира в латентен, но Предикаторът/Говорител може да ги включи и тогава те се формулират езиково с модификация.

Тези три номинализирани шаблона (A, B, C) съществуват в езика като символни единици, които могат да се употребяват като автономни структури. Тъй като два от шаблоните (B, C) не кодират цялото събитие, латентните участници могат да се добавят като модификатори. Така се образуват номинализираните конструкции Poss Ving Lm; Poss Ving of Lm и Ving of Tr/Lm. В изследването се проследява⁶ по какъв начин допълнителното включване на участници в събитието (концептуализирани като латентни) променя значението на номинализираните шаблони.

Специално внимание се обръща на самостоятелната употреба на single Ving, тъй като тази автономна структура има алтернативни значения - (1) да символизира извършването на тип действие (feigning, renting) и (2) под формата на метонимни обозначения да назовава ‘предмети’ (beings, housing):

(3)

1. 
   Such feigning is essential in the lives of us imperfect beings (BP:186).
   

Отличени са четири групи метонимни обозначения:

• 
  ‘процес вместо резултат’, където името на процеса представя резултата от него – building, painting, recording, forging;
  
• 
  ‘процес вместо извършител’, където името на процеса назовава неговия извършител – housing, lining, living, being, fitting;
  
• 
  ‘процес вместо инхерентна част от обсега’ - в тази група Ving обоз-начават ‘предмети’ които съставляват инхерентна част от обсега на предикация на действието, без която то е неосъществимо (wash – washing, bear (for) – bearings);
  
• 
  ‘процес вместо колективен извършител’ - тази група включва single Ving, образувани от деноминални глаголи (net – netting, plate –plating, ship-shiping); тър-сен е ефектът на непрекъснатост и, в този смисъл - на събирателност, присъщи на интерпретацията –ing.