Вярата като основа на научния метод



Дата16.08.2017
Размер49.54 Kb.
#27980

ВЯРАТА КАТО ОСНОВА НА НАУЧНИЯ МЕТОД


Сергей Галавин

Научното мислене днес е най-разпространената форма на религиозно мислене. Съгласно общоприетия подход под религия се разбира система от основополагащи принципи и положения, които се приемат без доказателства, т.е. на вяра. Същевременно науката е разработка и теоретична систематизация на обективни знания за действителността с цел описание, обяснение и предвиждане на процеси и явления от съществуващия свят въз основа на вече открити закони /според речника “Уебстър”/. Още в самото определение на понятието “наука” можем да проследим неговия религиозен аспект:



  • Вяра в обективното съществуване на природните закони.

  • Вяра в единството на тези закони в целия пространствено-времеви континуум, което се проявява като в естествени условия, така и при лабораторни експерименти.

  • Вяра в рационалния /разумния/ характер на тези закони, който позволява извеждането им по рационален път.

Не е трудно да се убедим, че тази система от вярвания говори за съществуването на разумен, всезнаещ и всемогъщ Законодател, Който е способен не само да установи единна самодостатъчна система от закони в света, но и, за разлика от мнозинството съвременни земни законодатели, да следи за неотклонното им изпълнение.

Именно поради това, независимо от високото развитие на астрономията, медицината, земеделието, металургията, архитектурата и изкуството във всички дохристиянски цивилизации, науката в съвременното й разбиране и основаните на нея технологии отбелязват напредък единствено в европейската цивилизация, при това едва през ХVІІ в. Тогава вярата в единния Творец, Който основава земята с премъдрост, утвърждава небесата с разум /Пр. 3:19/, и “държи всичко чрез Своето могъщо Слово” /Евр. 1:3/, става неотменна част както от културата на обществото, така и от индивидуалното съзнание. Триумфалното откриване от богословите естествоизпитатели И. Кеплер и И. Нютон на законите, положили теоретичните основи на механиката и астрономията, с право се възприема като най-убедителното потвърждение на принципа за единството и разумността на законите във вселената.

Последвалото разпространение на съблазнителните идеи на хуманизма и научно-техническия прогрес намалява масовата вяра в единния Творец. Но доколкото съществуването на обективните, доказуеми по рационален път закони на вселената вече не се подлага на съмнение, ролята на разумния Творец започва да се приписва на Неговото творение. По такъв начин се възраждат различните форми на пантеизма /Бог присъства във всичко – б. пр./, което не променя религиозната същност на научния метод.

Тъй като не е в състояние да опише обективно и пълно системата, която изследва на всеки етап от развитието на познанието, науката е принудена да прибягва до представи, свързани с различни модели. При това се обръща специално внимание на построението на умозрителния модел: хипотеза, теория, парадигма. Но всеки подобен модел се основава на система от изначални предположения, допускания и аксиоми, които се приемат на вяра. В крайна сметка вярата в предполагаемата истинност на предпоставките се сменя с вярата в истинността на самия модел.

Заслужава да се отбележи, че именно когато научният метод се откъсва от религиозно-нравствените му корени, съществува най-голяма опасност. Широкото разпространение на определен модел – винаги условен и ограничен – извън пределите на областта на неговото приложение неизбежно води до формиране на условна и ограничена реалност. Социалните революции през ХХ в. са ярък пример, че никакви жертви – човешки, финансови, културни – нямат значение, когато реалността се моделира в съответствие с дадена “завладяла масите” идея.

И така, колкото и логична, изящна и убедителна да ни изглежда теорията, която отстояваме, в основата й винаги лежат неподдаващи се на проверка религиозни, т.е. приети на вяра положения. От друга страна, към всяка общопризната теория всеки момент могат да се открият и прибавят нови факти, които напълно я опровергаят.

Да вземем например въпроса за произхода на живата материя от неживата. Само преди няколко века възгледът за самозараждането е бил прогресивна общопризната научна теория. С помощта на експерименти се е доказвало, че жабите се зараждат от тинята, а личинките на мухите – от развалено месо. Но опитите на Луи Пастьор показват несъстоятелността на това гледище и тогава прогресивна, общопризната научна теория става тази, според която не е възможно спонтанното самопроизволно зараждане на живота. Не след дълго тя е заменена от теорията на А. И. Опарин за зараждането на първоначалните форми на живот в “първичния бульон”. Но щателният анализ на резултатите от лаборатония експеримент на Милър-Фокс, както и последните постижения в областта на информатиката и генетиката, намалиха ентусиазма на научния свят по повод идеите на Опарин .

Тогава коя от тези прогресивни и общопризнати научни теории е истинска? Какво знаем със сигурност по този проблем? И можем ли изобщо да сме сигурни какво знаем и какво - не? В рамките на самия научен метод отговор на тези въпроси не съществува, тук излизаме извън пределите на приложението на този метод и се приближаваме към основата, върху която той е изграден. А основата спада към съвсем друга област на знанията – религията.

Впрочем, ако сте атеист, за вас това е по-скоро областта на незнанието. Тогава вие не вярвате в съществуването на каквото и да било извън рамките на рационално-емпирическия опит и цялата ви сложна и стройна система от научни знания е лишена от основа и виси във въздуха. Излиза, че случайността управлява света и всяка закономерност, която наблюдавате, е само съвпадение.

Ако пък се придържате към някаква форма на пантеизма, например към материализма, за вас вечната и безкрайна материя сама по себе си е разумен Законодател. Може ли да се очаква, че тази безлична материя ще ви посочи къде сте прави и къде се заблуждавате? В двата случая науката се оказва не само неблагодарно, но и въобще лишено от всякакъв смисъл дело - единствено разочарование очаква този, който се заеме с нея.

Но да се върнем към източниците. Науката започва с приетото на вяра твърдение, че Творец, Законодател и Вседържител съществува и Той “възнаграждава тези, които Го търсят” /Евр. 11:6/. Има и възнаграждение! Работата е там, че Този Творец не е някаква среда, сила или енергия. Той е Личност, с която можем и трябва да имаме живо общение. Милиони хора общуват с Него и вината не е Негова, ако вие не сте сред тях. Бог с радост ще ви се открие, ако насочите към Него своята вяра: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог” /Евр. 11:6/.

Ако според вашите религиозни възгледи съществува единнен всемогъщ всезнаещ Бог Творец, цялата система от научни възгледи за вас придобива твърда основа – Неговото откровение. Може ли да се желае по-достоверен източник на информация? Кой познава нашия свят по-добре от Този, Който го е създал? Всеки здравомислещ човек, когато използва за първи път някакъв уред, се обръща към инструкцията, написана от производителя. Всъщност самите закони, които учените откриват са Божии откровения, защото “което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” /Римл. 1:20/. Но пълно откровение, в което има отговори на всички въпроси на битието, съдържа само Неговото Слово – Библията.

Ако искаме да изграждаме научното познание за света на твърда основа, трябва да се доверим на Твореца, Който заповядва: “И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара” /Мат. 7:24-25/.

Сергей Галавин,



ръководител на Християнския научно-апологетичен център в град Симферопол





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница