Взаимовръзки



страница1/9
Дата03.02.2017
Размер1.98 Mb.
#14164
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



GA-237
РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ЕЗОТЕРИЧНИ

РАЗГЛЕЖДАНИЯ
НА
КАРМИЧНИТЕ

ВЗАИМОВРЪЗКИ
Трети том
Единадесет лекции, държани в Дорнах

между 1 юли и 8 август 1924

превод

Димо Даскалов

РУДОЛФ ЩАЙНЕР


Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки от 1924 година
Том I Дванадесет лекции, държани в Дорнах между 16 февруари и 23 март

Събр. съч. 235


Том II Седемнадесет лекции, държани в Дорнах между 6 април и 29 юни

Събр. съч. 236

Том III Единадесет лекции, държани в Дорнах между 1 юли и 8 август

Събр. съч. 237


Том IV Десет лекции, държани в Дорнах между 5 и 28 септември

Събр. съч. 238


Том V Шестнадесет лекции, държани в Прага, Париж и Вроцлав между 29 март и 15 юни Събр. съч. 239
Том VI Петнадесет лекции, държани в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торквай и Лондон между 25 януари и 27 август

Събр. съч. 240

Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, – общо няколко хиляди, – първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл – с малки изключения – сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. – Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането..
СЪДЪРЖАНИЕ

Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.

Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер. Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното Средновековие стария възглед. За европейското население трябва да дойде особен импулс, за да се развие съзнателната душа. Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма. Силни вътрешни борби във времето на това състезание за съзнателната душа и действителността на мисленето.................................................. 13


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.

Кармическо-космически сили на подготовка. В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като духовен инстинкт вътре в aза. Това действие бива осъзнато след смъртта. Мрежата на кармическите връзки. Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася свещено-духовно действие. Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята. Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време............................................ 30


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.

Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда дадена душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество, а тогава за някои души се внася възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман........... 45


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ 8 юли 1924 г.

В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с повече вътрешна потребност на сърцето Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на Земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е въплъщението, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството. Тя се е запалила в сърцето си за Христос. Другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта. От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донася със себе си копнежа да знае нещо и от космологията, другата приема импулсите предимно в своята воля, сякаш си спомня за взето решение...................................

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.

Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия е едно макар и леко, но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и вливането на ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване в 5-то, 6-то столетие се прибавя размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от Изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на духовността, но за това все още може да се говори като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с него е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие. Христос не е познаван вече в неговата същност, култът не е вече разбиран, на Земята трябва да се развие силата, позволяваща на душите да приемат Христос............................


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.

В първите християнски столетия са съществували центрове за висше познание, като остатъци от мистерийните школи. В тези центрове не се e говорело за природни закони, а за творящата сила на богинята «Природа» /«Натура»/. След това в 7-8 столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие. Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза са развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие. Школата на Шартр, Клюни. Към края на 13-то столетие в университета от Орлеан все още се развиват учения от този род. Последователите на Платон и Аристотел. В началото на 13-то столетие важна обмяната на идеи за създаването на нова духовност на Земята. Чудесна хармония на душите отгоре и отдолу е последствие на това. В тази духовна атмосфера може да действа истинското розенкройцерство...........................................................


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.

Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състои в това, че те са имали известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък същността на Михаил трябва да се прозре чрез собствената интелигентност на човешката душа. В края на 19-то столетие започва новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като космическа буря. Така е било в атлантската епоха, когато космическата интелигентност е завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта. ........................................


ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.

Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целите: въпреки грехопадението човекът да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии в свръхсетивната учебна школа – особено на учението за първородния грях – и указание за нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществува атмосфера на обезсърчаване, която намира израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това е времето на великото изпитание. Твърдението на Михаил е, че човекът на Земята може да стигне до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има чувство за това, че космосът се намира днес в борбата на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабунда. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но може да бъде прочетен също и в книгата на Природата..........................................................................................


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.

Силите на Михаил действат върху целия човек и чрез това във физическата карма. Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил означва човек неотклонно да следва духовното познание. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се инкорпорира (да навлезе в човека). Сега е времето на великите решения. ...........................


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.

Кармическият импулс към духовното е обгръщане на изживяното по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. На материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, хората ще могат да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела...................................


ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.

Личното безсмъртие е истина само за времето, когато съзнателната душа бавно и постепенно прониква човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. През 9-то столетие – със слизането на космическата интелигентност между хората – става разделяне на съпринадлежащите дотогава космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година е като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят – разделяне на ангелите, които ръководят човешките души – чрез което се внася безредие в човешката карма; оттук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникване господството на Михаил на Земята, в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата. ...................................................................................


Забележки ............................................................................................

Към това издание ...............................................................................

Забележки към текста ........................................................................

За това издание


Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене е дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година публикува два трактата “Реинкарнация и карма” и “Как действа кармата” като “необходими представи от гледната точка на модерната природна наука”. Други основоположни изложения има в основните му произведения “Теософия” (глава: Прераждане на духа и съдба) и “Въведение в тайната наука”. Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излага и разширява от все нови гледни точки.

Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармическите взаимовръзки пред членовете на Антропософското общество. Тези кармически разглеждания са публикувани в 6 тома в “Събрани съчинения на Рудолф Щайнер”.

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, запознати с основните понятия на антропософията, които са развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Тъй като особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази тяхната последователност.

ВМЕСТО УВОД


Из «Спомените на Мария Щайнер»

/към първото издание 1926 г./


Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение като пример за бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето. Учеше ни да разберем как биографията, простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват в душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в правилната им последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «чума»...

...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани, само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес...

Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том,

начертани на дъската от Рудолф Щайнер

(сравни забележките на ръба на текста в лекциите

и текста в началото на «Забележки»)

са поместени в Събраните съчинения в поредицата:

«Рудолф Щайнер – Стенни илюстрации към лекциите»

том XVI

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ



Дорнах, 1 юли 1924 г.
За тези, които присъстват, бих искал днес да изложа някои неща, представляващи епизод в разглежданията, които провеждаме тук от известно време. Нека това, което кажа, послужи за илюстриране и изясняване на някои въпроси, които могат да възникнат от разгледаните досега неща. Същевременно чрез това ще хвърлим известна светлина върху душевното устройство на съвременната цивилизация.

Вече години наред трябваше да обръщаме внимание върху определен момент от същественото развитие на европейската цивилизация, който се намира в средата на Средновековието около 14-то, 15-то столетие. С това посочваме онази точка в развитието на човечеството, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на мисленето, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се мисли и прави от тях.

Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие. Но днес не чувстваме по жив начин душевната нагласа, предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, ние проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не можем особено вярно да си представим колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, до голяма степен внасяме вече в тях днешният начин на мислене и разглеждане на нещата.

Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности от арабизма, от културата на Азия, повлияни от една страна от това, което като религия се изживява в мохамеданството, а от друга също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, преминали през Африка към Испания и дълбоко повлияли духовете на Европа до Спиноза и след Спиноза, не можем да си създадем правилна представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа така, като че ли са били просто хора от настоящето, но не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити. Защото се мисли приблизително така. Но начинът на мислене и възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.

Когато днес човек насочи поглед към себе си, се чувства собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Съвременникът преди всичко си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не е било съпровождано от такова чувство, с което днес казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора са приписвали само своето чувстване и искане на собствената си личност. Почивайки на основите на древните цивилизации, те са живели много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително са мислели «аз чувствам, аз искам», – но изобщо не в същата степен «аз мисля», а са си казвали, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена, когато си представяме Земята /виж рис., синьо/ в определена точка, Луната тук, в друга точка Меркурий, Венера и т. н.. Те са си представяли Земята като гъста, твърда космическа маса, но като нещо друго, което принадлежи към Земята, са си представяли лунната сфера, простираща се нагоре до самата Луна /жълто/.

Табела 1*

И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали – днес напълно е забравено, но е било така: В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите. И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не са казвали: Ние вдишваме мислите, а са казвали: Ние приемаме, възприемаме мислите. И те напълно са съзнавали, че приемат мислите.

Виждате ли, днес човек може да усвои нещо подобно като понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот. Когато се касае за практическия живот, той веднага си представя, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът, който приема, не се идва отвън, а се поражда в самия него. За личностите, за които говоря, е съществувало дълбоко чувство, непосредствено изживяване: Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».

За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представят приемането на мислите като вид дишане, но много бавно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, също така тези хора са си представяли един процес, който се състои в това, че задържат в себе си мислите, именно само така, както задържаме кислорода, принадлежащ на външния въздух. Те са си представяли, че задържат мислите именно през време на земния си живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с вдишване – начало на живота; задържане на диханието, колкото трае земният живот, издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо, в атмосфера от мисли, която се простира нагоре не само няколко скъпи над Земята, а до обкръжението на Луната.

Сега можем да си представим, че този мироглед, който по онова време е водил борба за влияние над европейската цивилизация, е искал да се разпростре все по-нашироко и по-нашироко именно от последователите на Аристотел, дошли от Азия в Европа по пътя, който посочих. Нека си представим, че този мироглед действително би се разпространил. Какво би се случило тогава?


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница