Въздействието на изобразителното изкуство върху децата от дг

Проверил: Изготвил:

Динамиката на днешния ден извежда творчеството като необходимо условие за себереализация. Ето защо в детската градина е необходимо да се отделя специално внимание на въздействието на произведенията на изкуството върху детето и на средствата, които съпровождат целенасочената педагогическа дейност, с цел ползотворна използваемост възможностите на различните изкуства и резултат личностно формиране на подрастващите.

Изкуството е най-важната форма на естетическо отношение на човека към действителността. Детето трябва да контактува със света на изкуството с цялото му многообразие и богатство.

Като уникално средство за естетическо възпитание то служи за формирането на основни области в психическия живот на децата – емоционалната сфера, образното мислене, художествено - творческите способности за естетическото възприемане и художественото отразяване на света. Това съдейства за непосредственото формиране на личността на детето и преди всичко за неговия социално – нравствен облик.

Естетическият вкус е това, което изкуството трябва да възпитава. Без естетически вкус не можем да имаме пълноценно възприятие на художествените ценности. В процеса на формирането на детската личност практическото усвояване на изкуството дава знания за него и навици за постоянен контакт с различните му видове.

Способността да се разбира прекрасното най-успешно се развива тогава, когато детето е не само пасивен обект на естетическите въздействия, а и активно пресъздава художествените образи чрез изобразителна дейност. То трябва да има възможност да наблюдава и да създава чрез творческото въображение нови образи.

Чрез обучението се стига до художественото образование, до естетическото възпитание, но върху този процес влияние оказват редица фактори от нашата културна система.

Включвайки в действие повече способности, естетическото отношение има и сравнително по-големи възможности за усъвършенстване на личността на детето в процеса на взаимодействие.

Във всеки период от развитието на детското самосъзнание съответства водещ тип художествена дейност, която се намира в пряка връзка с особеностите в структурата на личността на детето.

Ролята на изобразителното изкуство за стимулиране и обогатяване на детското въображение има две посоки:

1. средство за по-пълно и задълбочено познаване на света

2. формиране на естетическо отношение и способност за развитие на продуктивните дейности.

Худойественото възприемане при децата е самостоятелен, цялостен и същевременномногоаспектен проблем. Според Г. К. Казакова 5-6 годишната възраст на децата е най- благоприятна при възприемане на изкуството. В продължение на преходните години детето е овладяло основната изобразителна грамотност и на този етап има вече известен опит в собствената си художествена практика. Според психолозите съществуват три равнища на възприемане на творбата от детето:

1. 
   Стадий на изброяването (предметен)
   
2. 
   Стадий на описването (или действието)
   
3. 
   Стадий на тълкуването (или отношението).
   

като постепенно тази самостоятелност нараства. Рисувайки, детето предава своето отношение към света и практически реализира представите си за него. Изобразителната дейност играе огромна роля за развитието на психичните процеси- мислене, въображение и памет. Развива, обогатява чувствата, уточнява и обогатява представите им за предметите и явленията, съдейства за усвояване на изобразителни умения и сръчности. У децата се изграждат умения за естетическа оценка. Все повече се ориентират в категориите красиво – грозно. Коментирайки, разсъждавайки върху произведенията на изкуството, те обогатяват и своя речник. Богатото съдържание на изобразителната дейност ги възпитава в любов към красивото,справедливото, достойното, смелото, героичното, в родолюбие и др.

Най-достъпния и естествен контакт на малките с изобразителното изкуство се осъществява чрез илюстрацията в детската книга. Те се запознават с литературния текст, разглеждат илюстровани книги без да познават литературното съдържание, онагледяват изобразителната задача с илюстрации в ситуациите по изобразителна дейност.

Развитието на въображението е пряко свързано с творческите изяви на децата. Обучението по изобразителни дейности съдейства за художествено-естетическото и емоционално-интелектуалното развитие на детето. Богатото съдържание на изобразителната дейност ги възпитава в любов към красивото,справедливото, достойното, смелото, героичното, в родолюбие и др.

Анализирането на детските произведения също обогатява изобразителния опит на децата и наред с това им носи още повече емоции. Влиянието на изобразителното изкуство върху децата е възможно, когато е умело съчетано с активна художествена дейност. Дейността засилва интереса към изкуството, а изкуството обогатява и стимулира дейността.

Особено силни и ярки впечатления при изобразителните изкуства дават наблюденията. Освен чрез красивата природа, много важно за развитието на художествени дарби у децата е разглеждането на произведения на наши и чужди автори. Тези наблюдения у повечето от тях оставят дълбоки и трайни следи в паметта им и се помнят дълго. Това изостря тяхната наблюдателност, дава тласък на мисленето и въображението, развива паметта и художествените им способности.

Целенасоченото възприемане на произведения на изобразителното изкуство, рисуването по представа, изобразяването по натура и други, създават условия за разширяване диапазона от възприятия и представи за околния свят, за активизиране на образното и асоциативно мислене, за обогатяване на емоциите и чувствата, които са в основата на взаимовръзката между дейността на въображението и реалността. Способността да се възприема художествената творба се изгражда постепенно, грижливо, търпеливо, с помощта на възрастните. Детето дълго време може да остане безразлично към произведенията на изобразителното изкуство, ако учителите или родителите не го насочат към тях. На тях се пада задачата да им осигурят достъпа до музеи и галерии, да ги запознаят с разнообразието на творбите чрез посещение на изложби в детската градина и извън нея, да възпитат у децата любов, траен интерес и необходимост от контакти с произведенията на изкуството.

Всяка детска творба отразява усвоения от детето визуален, сетивен и практически опит, който от своя страна способства за развитието на интелекта. Ако се използва организирано и комплексно педагогическото взаимодействие с 5-6 годишните деца, като се стимулира активността при развитието на изобразителните им способности, ще се обогати тяхното познавателно, интелектуално и творческо развитие. Благодарение на постоянния контакт с изобразителното изкуство, детето показва възможностите си да възприема, да изразява и да изобразява света около себе си със свои рисунки, апликации и пластики.

Постепенно неговата чувствителност и усет към естетическото се обогатява и се пренася във всеки друг вид дейност. Мисленето постепенно се откъсва от непосредствената си връзка с конкретните действия и възприятия и започва да се опира на разширения кръг от представи и словесни обобщения. В следствие на разширеното сетивно и интелектуално възприемане на действителността се развива и паметта на 5-6 годишните. Също така се развива и въображението. Неговите образи се превръщат в средство за осъществяване на целта, в предварително планирана от детето игрова, конструктивна или изобразителна дейност. Чрез предоставяне на нужната образователна среда и материали, в децата се формират обобщени представи за обекта на изобразяване: части, форма, големина, пропорции, белези, цвят.

Връзката между развитието на изобразителните способности и интелекта при 5-6 годишните е неоспорима. Развитието се проявява в мисленето, паметта и въображението на децата, в обогатяване на емоционално- образния свят и изживяването на психически комфорт от творческата дейност.