Въздушният транспорт в глобалната търговия

НА ТЕМА

В ерата на тотална глобализация през последните десетилетия въздушният транспорт навлиза трайно в живота на съвременното общество, а неговото стопанско и културно значение непрекъснато нараства. То се заключава преди всичко в осъществяването на икономически връзки между отделните райони на дадена страна, а също и между различните страни. От друга страна, той стимулира развитието на много други отрасли: самолетостроене, приборостроене, производство на висококачествени течни горива и др. Световните тенденции показват стремеж към увеличаване броя на летателните апарати, тяхната вместимост, броя на дестинациите, по които летят отделните авиокомпании и т.н.

Особено важно е културното значение на въздушния транспорт. Единствено той е в състояние да осигурява бързо придвижване на пътуващите към различните райони на страната и към различни страни, а това е първостепенно условие за опзнаване на техните природни богатства и красоти, исторически паметници и др. За съвсем късо време съвременните самолети осигуряват контакт с другите страни, включително и с най-отдалечените. Голямо е значението на въздушния транспорт и в областта на научноизследователската работа. То се изразява в осигуряване на придвижването на изследователските експедиции до съответните райони, в т.ч. и до труднодостъпните места в страната и в света.

Стопанското и културното значение на въздушния транспорт силно нараства в условията на пазарното стопанство. Единствено със самолети може да се използва бързо изменящата се конюнктура на стоковите пазари. Особено добри са възможностите за увеличаване на печалбата от реализацията на скъпи и бързоразвалящи се стоки, изискващи най-краткото възможно време за извършване на превоза, при доставка на спешни и опасни товари и др. Същевременно се увеличават изискванията за осигуряване на минимално времепътуване при деловите и туристическите пътувания.

1. 
   Конвенционални или с ограничен обем – имат ширина на корпуса 3м. В багажното помещение може да се товари товар в насипно състояние. Такива самолети са: Airbus A 320, Airbus A360, Бойнг – Б707, С727, Б 737, Макдоналд Дъглас
   
2. 
   Висококапацитетни – имат пътнически седалки в 3 колони, ширина на корпуса 4,72м. Багажното отделение може да се ползва за контейнери и пакети. Такива самолети са: Airbus – A300 B, Airbus A310, Бойнг – 747, 767, Макдоналд Дъглас DC-10, PC-11 и др.
   

• 
  Max. излетно тегло – определя се като се сумира теглото на товара и горивото
  
• 
  Max. търговски товар – допустимото количество товар, което може да се превози
  
• 
  Max. полезен товар – включва се целия товар
  

• 
  Многократно по- висока скорост
  
• 
  Превозите се извършват пряко във въздушното пространство поради това маршрутите са по-къси, средно с около 20% от автомобилния, с 30% от жп транспорта, в резултат се съкращават дължините на пътищата между отделните райони, страни, а това води до съкращаване на срока на превозите на пътници и товари.
  
• 
  Бърза организация на полетите и то при малки инвестиции
  
• 
  Техниката се развива с много по-бързи темпове, в резултат на което се създават възможности за подобряване качеството на превозите с повишаване на скоростта, удобства
  
• 
  Висок комфорт
  

• 
  Многократно по-високи разходи за един превоз работа, особено при товарните превози.
  
• 
  Голяма зависимост от метеорологичните условия
  
• 
  Шумове и вибрации при излитане
  
• 
  Ограничен достъп до превозвача – трафика до и от летището е натоварен, летищата се намират извън градовете
  
• 
  Клиентите не могат да се свържат директно с превозвача – използват се специални въздушни спедитори
  

България е страна по 87 двустранни спогодби по въздушен транспорт, които определят правата за опериране, назначаване на определен брой авиопревозвачи по даден маршрут, определят размера на тарифите и др. Всяка страна предоставя правата от спогодбите на националните си превозвачи. Перспективни за България са международните споразумения от типа „Open Sky”( открито небе) и „Clear Sky” – за екологично чист транспорт. Те предоставят средства за либерализиране на двустранните споразумения на въздушни превози. Развиват се след 1978 г. между САЩ и Европейските държави. При тях са налице изискванията по отношение на собствеността и контрола на превозвачите от съответните държави.

Въздушната товарителница служи за доказателство за сключване на договора за приемането на стоката и превоза. Получателят изисква от превозвача връчване на товарителницата с пристигане на стоката. При констатиране на загуба или липса, забавяне на доставката в срок от 7 дни, получателят има право да търси отговорност от превозвача. Превозвачът носи отговорност за причинени щети, загуби на товара, физически увреждания, смърт на пътници по време на полета. Отговорен е за вреди и загуби причинени от закъснение на полета. Превозвача се освобождава от отговорност при следните случаи:

• 
  ако докаже, че е взел всички мерки за предотвратяване
  
• 
  ако докаже, че вредите са произлезли от грешки свързани с навигацията
  
• 
  ако докаже, че вредите са причинени от грешка на ощетеното лице
  

• 
  5 хил. долара на всеки пътник при нанесени вреди; 250 златни франка на килограм
  
• 
  При наличие на материална щета получателят отправя рекламация в срок от 3 дни на багажи и 7 дни за товари и стоки, а при закъснение 14 дни.
  

2. Поради факта, че след Втората Световна война въздушният транспорт се развива много бурно тази конвенция се коригира през 1958 г. с „Чикагски протокол” – за свободите, т.е. на търговската роля на този транспорт. Правилата на конвенцията касаят превозния документ – въздушната товарителница. Отново е проформа – Аirway Bill. Съдържа изпращач, получател, превозвач, наименование, количества опаковки, размер на превозните цени, обявена стойност на превозваната стока заради увеличението на материалната отговорност на превозвача. Чикагска конвенция -1944 г. (183 държави). 1997 г. е публикувана в “Държавен вестник”. Има 3 части:

2.1. Въздухоплаване – степени на свобода – всички държави имат изключителен суверенитет на въздушното си пространство.

1-ва степен – право на прелитане по определен коридор;

2-ра степен – право на кацане с нетърговски цели;

3-та степен – право на разтоварване на товари само от държавата на регистрацията;

4-та степен – вземане на товари само за държавата на регистрацията.

5-та степен – вземане на товари за друга държава на маршрута.

6-та степен – свободно небе – право на каботаж – вземане на товари от едно до друго летище в държава извън регистрацията ( в рамките на ЕС).

2.2. Международна организация на гражданска авиация (ЕКГА)- ICAO - International Civil Aviation Organization. Тя е основният законотворец във въздушния транспорт. Тази организаця е учреждение на ООН, установяващо международни норми за гражданската авиация и координиращо нейното развитие с цел повишаване на нейната сигурност и ефективност. ИКАО е учредена с «Конвенция за международната гражданска авиация», а през 1992 г. (Резолюция A29-1) ИКАО обявява 7 декември за Международен ден на гражданската авиация.

ICAO създава кодове, които служат от една страна за идентифициране на летища и площадки за излитане на хеликоптери и от друга за авиокомпании. Тези кодове не трябва да бъдат бъркани с трибуквените кодове на IATA за летища, с които редовния пътник се сблъсква по-често, тъй като те се изпозват за резервации, билети, разписания на летища и т.н. Кодът се състои от две главни латински букви. Първата буква задава Региона / Континетна или в някои случаи страна, в която се намира самото летище. Втората буква показва обикновено страната(например ED – Германия, LB-България, LO- Австрия). Последните две букви биват избрани от всяка една страна поотделно .

Също така ака има разпределни кодове от ИКАО за авиокомпании. Кодът се състои от три букви, но определянето му не е базирано на някаква специална система, както при летищата(пример DLH за Луфтханза, LZB – България Еър). Тези кодове също не трябва да се бъркат с двубуквените на ИАТА (LH за Lufthansa и FB за България Ер).

2.3. Авиокомпаниите, членки на ICAO могат да членуват в IATA (International Air Transport Association) - Международна асоциация за въздушен транспорт( ЕАВТ) – основно се занимава с търговските, респективно тарифните проблеми. Централата й се намира в Монреал, Канада, а европейският й център е в Женева, Швейцария. Има 101 представителства в целия свят. Тази организация уеднаквява условията на транспортиране чрез единица; създава общи тарифи с препоръчителен характер; потребителят може да ползва услугите на няколко превозвача с един документ за различните отсечки на маршрута. Съгласно тази асоциация превозвачите се придържат към следната организация на превозната дейност:

• 
  линейни превози – за получаване правото за изпълнение на тези превози авиокомпанията трябва да получи концесия от държавата която представлява. Освен това приема предложение да бъде обществен превозвач и да организира полетите по обществено разписание и да бъде побликувано.
  
• 
  чартърни полети – организирват се чрез наемане на самолет за организирване на съответни превози
  

1. 
   еднократен чартър
   
2. 
   тайм чартър (повременен) – за даден период
   
3. 
   чартърна верига – форма за организиране на туристическата група
   
4. 
   уикенд чартър- за събота и неделя
   
5. 
   блок чартър – даден туроператор наема определен брой места или седалки за туристически превози. Правят се отстъпки.
   

Агент на ИАТА – физическо или юридическо лице което организира превозите на товари по въздушен транспорт. Агентът може да получава въздушни товарителници и да бъде кредитиран от авиокомпаниите. Той получава комисиона от авиокомпанията чиито полети организира; трябва да предава комплектовани за превоз пратки. Агентът плаща въздушно навло. Той губи регистрацията си при закъсняване на плащанията на 3 последователни навла.

1. 
   Запознаване на изпращача със страната вносител, приемане на пратката
   
2. 
   контрол в/у сертификата на опаковката и др.
   
3. 
   изготвяне на застраховка за клиента
   
4. 
   организиране на превоза
   
5. 
   проследяване движението на пратката
   

1. 
   определят вида на опаковката, оптималното количество което може да се превозва взависимос от капацитета
   
2. 
   изисквания към транспортното средство – задължително се попълва декларация за опасен товат само от изпращача
   

2.4.Закон за гражданското въздухоплаване на България – 1998 г. – задължителни условия за лицензиране на авиопревозвачите и летищата; създава се въздухоплавателна гражданска администрация с широки правомощия, относно издаването на лицензи, контрол върху безопасността и сертифицирането на въздухоплавателните средства.

Договорът за превоз на товари по въздушен транспорт се сключва със стандартен документ – въздушна товарителница (Airway bill). Тя се създава в 3 оригинални екземпляра: за изпращача, за превозвача и за получателя. Ако се чартира въздухоплавателното средство договорът се сключва с въздушен чартър. Ако посредникът е спедитор, клиентът трябва да попълни възлагателно писмо (Shipper’s letter instruction) с необходимата информация. Товаро-разтоварните операции се извършват задължително от превозвача, защото международното летище е гранична зона. Задължителни документи на борда са:

- свидетелство за регистрация;

- удостоверение за летателна годност;

- свидетелства за правоспособност на всеки член от екипажа;

- бордови дневник;

- разрешение за бордова радиостанция;

- манифест на товарите;

- лист на натоварването (Load sheet)

- предписание за полета.

Цените за превоз на товари по редовна въздушна линия се определят въз основа на тарифи (обикновено IАТА – тарифи). Тарифите се публикуват в щатски долар за кг. При чартъри цените се договарят и са по-ниски от тарифите.

Тези тарифи делят света на 3 тарифни зони:

1. 
   Северна и Южна Америка
   
2. 
   Европа и Африка
   
3. 
   Азия и Австралия
   

Стопанското и културно значение на въздушния транспорт все повече ще нараства в бъдеще благодарение на неговите предимства - високата техническа и търговска скорост, възможностите за съкращаване на дължината на маршрутите, сравнително малката му зависимост от физико-географските условия, бързо организиране на максимален брой връзки между съществужащите аерогари и др. Също така лесната му приспособимост към бързо променящата се конюктура на стоковите пазари и стимулиращото му въздействие върху много други отрасли: самолетостроене, приборостроене, производство на висококачествени течни горива и др.