Възложител: Община Варна
Изтегляне 166.47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Въведение
- 4. Проектно решение
Съдържание на проекта:
2. Съдържание на проекта; 3. Проектантска провоспособност; 4. Проектантска застраховка; 5. Обяснителна записка; 6. Ситуация
“Варненски кореняк “ 01 01 1929 г., No. 9, 1 с. Обект: “Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град Варна чрез реконструкция на градска среда“ Подобект 2 – Допълнителни обекти: Етап 5. пл. Митрополит Симеон / Поземлен имот 10135.1506.38/ Проектът е изработен в съответствие със спечелила архитектурен конкурс концепция на основата на съгласувана с инсталационните предприятия НЕК, ВиК, Вива ком, подземен кадастър на Община Варна, НИНКН / МК виза за проектиране от 05.07 2012 год. и задание от Възложителя. 1. ВъведениеВарна е средище на различни култури и съвременния облик на града ни носи характеристиките на уникален, самобитен културен калейдоскоп. Пъстрият, многоезичен и космополитен град е обитаван от българи, евреи, гърци, арменци, турци, гагаузи, татари, албанци, перси, италианци... Тази разнообразна в етническо, религиозно и културно отношение общност формира в края на 19 / началото на 20 век неповторима по своята пъстрота градска среда. Богатото стилово напластяване и разнообразие на културното наследство на града е извор на идентичност и устойчиво гради чувство на принадлежност и гордост за варненци. Как да се ориентираме в това разнообразие? Какъв да бъде съвременният прочит на разработвания фрагмент от историческия център на града? Обхванатите от проектното задание територии в по-голямата си част попадат в границите на: Архитектурно-археологическия резерват “Одесос-Варна” и на Групов паметник – система от ансамбли по бул.”Княз Борис I” – бул “Сливница”. Към момента за тези тритории няма действащи подробни устройствени планове, планове за опазване и специфични правила за прилагането им. В този смисъл възложените изпреварващи дейности по благоустрояване в Проекта за естетизация на пешеходната зона на Варна следва да се съобразят с изизскванията към подробните устройствени планове – приложени към СПН на ОУП Варна и следва да предложат решение на серия от значими проблемни ситуаци, всека една от които е сама по себе си достоен обект за задълбочено изследване. Тъй като действащ подробен устройствен план със специфични правила към него за указаната територия липсва, а настоящият проект не е в състояние да изследва и реши натрупани във времето комплексни проблеми на опазването и на устройственото планиране в защитени територии, се придържаме към изведена система от ценности, водеща при необходимостта от намеса в обхвата на Архитектурно-археологическия резерват “Одесос-Варна” и на Групов паметник – система от ансамбли по бул.”Княз Борис I” – бул “Сливница”. Водещи ценности за територията, определящи решението: - Фрагментът от градската среда – обект на конкурса, се характеризира с богато стилово напластяване и разнообразие на сгради – културни ценности, което разнообразие и пъстрота следва да бъде експонирано и да доминира в решението. - Съществуващата градска среда е демонстрация на устойчив във времето етнически и религиозен плурализъм. Всеки гражданин на Варна или група граждани, независимо от етническата и религиозна принадлежност са имали възможност да градят, и да втъкат в градската тъкан собствените си културни ценности, опазили във времето духа на космополитност и толерантност характерни за Варна. - Варна е древна и въпреки разрушителните и завоевателни набези е опазила следи от миналото си антично величие. Археологическите културни ценности са неизползван ресурс на територията и следва да намерят достойно място - аранжирани и експонирани в тъканта на градската среда. - Варна е отворен за междукултурен обмен и общуване морски град. Културните ценности на Варна са културни ценности на региона, на Европа. Гражданите на Варна активно са пътували и общували с други народи. Жилищно-търговските сгради, доходни здания и хотели, построени в периода 1890-1929г. в архитектурно-художествено отношение представят едни от най-добрите образци на западноевропейското влияние в развитието на архитектурата на пристанищния град от еклектичните неостилове и сецесиона до функционализма и модернизма. Съвременната градска среда следва да изведе, разкрие и експонира богатото разнообразие на културни ценности – сътворени в междукултурния обмен и общуване на варненци. - Варна е богат на вода град. Водата присъства активно в градската среда и създава неповторим комфорт за обитателите и гостите на града. Управлението на водните ресурси на територията и разумното им щадящо ползване е приоритет в предложеното решение. - На фона на космополитните си характеристики град Варна е опазил самобитна и уникална идентичност, особенно ценна в съверменният глобализиран свят. Тази идентичност следва да бъде изявена и прочетена точно в указаната от конкурса територия. Опазването й е водеща ценност в проектната разработка.
Облика на проектната територия, като част от историческото ядро на град Варна се формира в края на 19 началото на 20 век. «Провеждането на булевардите „Княз Борис I” и „Сливница” се осъществява от регулационен план от 1897 г., когато основно се реконструира предосвобожденската улична мрежа на пристанищния град и се трасират основните градски магистрали, които съхранявайки онаследените градоустройствени направления формират гръбнака на централната градска част и залагат основните насоки за неговото функционално и пространствено развитие в съответствие с бързо навлизащите западноевропейски влияния. По това време /1891-1894 г./ от инж. арх. Ханс Мартинс е започнато изграждането и благоустрояването на Морската градина и прилежащата й морска къпалня /арх. Сава Димитриевич – 1890 г./, а княжеският дворец в Евксиноград вече е построен, така че трасето на двата булеварда е от изключително значение за формирането на основните градоустройствени направления. Първият ориентира и насочва развитието на градоустройствената структура в североизточна посока, от градския център към княжеския дворец и манастира в местността „Свети Константин”, а вторият се превръща в представителната променада към Морската градина и морските бани. Застрояването на централната граска част на гр. Варна с масивни сгради по западноевропейски образец започва в периода 1890 – 1893 г., след като Варненската тахническа служба приема „Правилник за строеж на частни сгради”, според който „всички фасади на сгради по главните улици следва да бъдат с богата пластична декорация и свързани по височина”, което е от съществено значение за ансамбловото застрояване на града и оформянето на най-представителните архитектурни ансамбли по основните улични направления и площадни пространства. Най-заможните варненци и строителни предприемачи насочват строителните си амбиции именно към тях като постепенно булевардите „Приморски”, „Княз Борис I”, “Мария Луиза”, „Цар Освободител” и „Сливница” с прилежащите им квартали се превръщат в най-елитните градски жилищни територии, като бул. „Княз Борис I” се оформя и като една от основните делови и търговски улици на града. Въпреки своята различна функционална и обемно-пространствена характеристика, обаче, булевардите “Княз Борис I” и “Сливница” получават една обща специфика – превръщат се в „зона за движение” – т. нар. „стъргало”, поемащо ежедневните традиционни разходки на градския елит и гостите на Варна от площада пред катедрала „Успение Пресвятия Богородица” през обществено-деловия център, покрай сградата на Драматичния театър до Морската градина и обратно. Точно тази специфика е запазена и до днес и е превърнала тези взаимнопреливащи се улични пространства в една от основните рекреационни зони и архитектурни забележителности на град Варна – своеобразен композиционен център на неговото историческо ядро” 2 Община Варна в изпълнение на регулационният план на града ( утвърден с указ No 17 от 18/09/1900 г. ), е изготвила проекти за улиците и е нивелирала и монтирала бордюрите на тротoарите. Задължение на гражданите е било да настелят тротoарите пред домовете си, след като уведомят Общината и под контрола и указанията на техническата общинска служба. “Улици като “6 Септемврий’, “Сливница”, “Цар Борис” ипр. Представляват една грозна картина, която съвсем не прави чест на гр Варна и Варненската община. Но ако варненските жители нямат вкус, за да постилат тротуарите пред къщите си, нужно е Общината да ги застави да сторят това, като им даде един план по който ще си ги постилат.”3 “За да се получи едно общо хармонично впечатление общината дава дава за упътване на гражданите следните данни: (1) под плочите ще трябва да се постави добре трамбован 10 см дебел слой бетон в състав 1:3:5; (2)над тоя бетонов слой ще трябва да се постави един слой 1,5 - 2 см циментов разтвор 1:2 от портланд беочински цимент. (3) над тоя циментов разтвор ще се поставят машинно пресовани четвъртити циментови плочи дебели 4 см ...” – Обявление 11229 от 2 11 1913 г Община Варна , във връзка с 1л. 72 ал 2 от закона за благоустройството.”4 3. Концепция: Конкурсно наименование:„Градска тъкан: Пръстени и пътеки” 3.1. Идея: Пешеходната зона на Варна е изключително важно пространство, което е лицето и сърцето на града ни. Целта на настоящия проект е да обедини исторически създалите се фрагменти на зоната в градска тъкан, наситена с полезна и интересна информация, ясни и лесни за следване маршрути и приятна ненатрапчива естетика. Концепцията на предлаганото решение е максимално опростена с цел яснота и икономичност и се състои в систематичното прилагане на три компонента, които в комбинация да създадат множество разнообразни градски ситуации за взаимодействие с гостите си:
Работещи заедно, трите компонента създават ясна, но богата на информация и емоции пешеходна среда, която е директно свързана с живота на Варна и нейните история и характер. Това прави проекта неделим от контекста на любимия ни град и му дава потенциала да стане популярен негов символ. Предложената система е гъвкава и лесно адаптивна към бъдещи намеси в благоустрояването на територията на резервата. 3.2. Практическо описание: 3.2.1. Пръстени Идеята е всеки микроплощад да има своя интересна тема, която да разкаже по нещо на посетителите си докато минават по него, чакат за среща или целенасочено се интересуват от градската ни среда. Целта е пешеходеца да бъде заинтригуван и привлечен да посети зоната отново и отново, за да открие нови интересни факти за града или да доведе приятели, за да сподели откритията си. Тематичността на микроплощадите също създава ясни и лесни ориентири за обяснение и намиране. Предлаганата система е изключително проста и лесна за разчитане и дава информация за важни реално съществуващи обекти, които могат да бъдат посетени. Подобни на годишни кръгове концентрични пръстени показват историческото време, а вградени по тях табелки указват името, посоката и географските координати на обектите свързани с темата за съответната година. Така площада става исторически календар и географски показалец за интересните места в града и извън него, с чудесната възможност периодично да бъде обогатяван с нова информация. В центъра на всеки показалец има вертикален скулптурен елемент, който допълнително указва мястото на площада от дистанция и дава визуален ориентир към него. Материали: Пръстените и указателните табелки са от неръждаема стомана, монтирани върху бетонова подложка, която е покрита със съответната за площада настилка и растителност. Темите и имената на микроплощадите са: Духовност, Независимост (Личности), Варна, България, Световни пристанища, Море и парк, Древна история (да се вмъкне инфото за съдържанието им от файла на Сашо) 3.2.2. Пътеки: Пътеките са връзките между микроплощадите и са като килими на гостоприемството в градските коридори на съществувашите улици. Те са по-тесни от разстоянията между сградите и са настлани с машина за полагане на пешеходни настилки, за да се постигне висока ефикасност и качество на оптимална цена. Това идейно и технологично решение позволява работа с висококачествена палитра от настилки в рамките на проектния бюджет и дава възможност за включване на характерни шарки и мотиви без оскъпяване на процеса. Много важно качество на избрания метод за полагане е, че той се изпълнява върху съществуващата основа. За да се подчертае ефекта на червената пътека, на места тя е повдигната от предварително заложени цветарници, създаващи усещането за зеленина избиваща изпод нея. В тези зони по естествен начин се оформят и места за сядане по продължение на цялата пешеходна зона. Материали: Пътеките са настлани по механизиран метод от керамични и каменни блокчета със съответни вид, цвят и текстура. Те са ограничени от двете страни с преходни зони до сградите, редени по ръчен метод. Вмъкнатите под настилките цветарници са от бетон, а фиксираните върху тях места за сядане са от пропарена дървесина.
Градска зеленина е вмъкната навсякъде по протежение на пешеходната зона, така че да създаде усещането за цялостна връзка с природата. Стратегията на зелената система в проекта е тя да бъде максимално устойчива на местния климат и да подчертае цялостния дух на пешеходната зона. Идеята е зеленината да допълни чувството за уют на зоната като осигури допълнителна сянка и свежест, без да пречи на свободното движение. Важен концептуален елемент са цветарниците вмъкнати под пътеките и в микроплощадите, които ще засилят усещането за цялостност на решението. Предвижда се планова резитба на съществуващите дървесни корони, за да се освободят важни гледки по осите на зоната и подмяна на болните сухи дървета с нови. 4. Проектно решениеПлощад Митрополит Симеон – имот с идентификатор 10135.1506.38
Имотът с идентификатор 10135.1506.38 е фрагмент от площад Митрополит Симеон, който оформя контактната зона между площада и Градската градина. Днешният облик започва да се формира преди повече от век (1888-1890 г.), при реализацията на часовниковата кула и зала «Съединение» ( филиала на драматичния театър), сградата на гимнастическо дружество “Юнак” (1904-1905 г.) и окончателното оформяне на Градската градина в тази северна зона през (1912 г.). По-късно последвала значителна намеса е изграждането на елегантната конструкция на «Козирката» през 1962 г., с предназначение на централна автобусна спирка свързваща центъра на Варна с курортния комплекс «Зл. Пясъци». Ситуиран в самото сърце на Варна, срещу катедралния храм, фрагментът от централния площад Митрополит Симеон винаги е бил част от площадното пространство на града и е свидетел на най- значимите общоградски събития. Обособен е като самостоятелен имот на кадастралната карта на Варна със заповед РД -18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК.
В имота с идентификатор 10135.1506.38 няма основно застрояване, но по схема за разполагане на временни обекти са изпълнени многобройни временни съоръжения – търговски павилиони, които са ориентирани към площада, загърбват Градската градина и я превръщат в заден двор. Променените обществено-икономически и политически отношения през последните години приоретизират други градски територии и довеждат до неглижиране на съседния от юг имот на Градската градина. Днес градината не е “отворено” и “разширяващо” се зелено публично пространство, а оградена и свита, “капсулована” от всички страни градина, която през деня е място за търговия на открито и джебчийски кражби, а вечер средище на негативни социални явления като кражби, проституция, наркомании. За тези негативни явления спомага регламентираното разполагане на сергии, търговски маси и всякакви други приспособления за търговия на открито. Сергиите на разположения западно от градината (в уличното пространство) зеленчуков пазар е плътен гръб на градината от запад. За съжаление, пазарът е окупирал и ул. “Русе”, от юг. Градината е оградена от зеленчуков пазар, книжен пазар, пазар за сувенири – ситуиран в самото пространство на градината. Серия от павилиони, построени сключено до “козирката” са създали плътна и нелицеприятна стена от север, и на фона на крещящи реклами и търговски витрини градската градина се превръща в неуютен “заден” двор. Негативната тенденция на “ограждане” на Градската градина започва преди години с пристрояването на “козирката” от юг, което обезличава и компрометира елегантната висяща черупка на отвореното към градината съоръжение и го превъръща в плътна сграда, ориентирана към площада, която обръща гръб на градината. Днес “козирката” е адаптирана в Областен информационен център. Допускането на търговски дейности на открито и посредством разполагане на временни съоръжения - павилиони е сериозен проблем на най-атрактивните централни градски територии. За град “кандидат за културна столица” е недопустимо толерирането на подобни търговски дейности по сергии и временни обекти, разположени в публични пространства, при наличие на изобилие от свободни търговски площи в приземните етажи на пешеходните пространства и многобройните молове. Във връзка с естетизиране на града и структурирането му като морски курорт, кмета на гр. Варна К. Ранков от 13 юли 1899 г постановява в “Приказ” 216 забрана за построяването на бараки в публичните пространства по ул. “Сливница” и навсякъде другаде в града.... Притежателите на празни места в ул “Сливница”, се задължават да обграждат тия си места с огради солидни и красиви, според указанието на общинското техническо отделение. Притежателите на бараки в тези места, са длъжни да съборят тия бараки до настъпването на идущето лято (1900 г,) до когато се задължават да оградят същите места и поставят вместо тях,ако, разбира се, искат да се ползват от тези места, просторни, прилични и красиво изработени, павилиони, според типа, който ще изработи техническото отделение. 5 Очевидно проблема с бараките и европейската визия на града след повече от столетие отново излиза на дневен ред. Наложително е да се реши каква визия да експонира Варна пред гостите на града, посетители на областния информационния център; “Варна- кандидат за европейска културна столица” или “Варна – ориенталски битак”.
Проектното решение за контактната зона на Градската градина с площад “Митрополит Симеон” е съобразено и съподчинено на принципите на опазване на значимо за град Варна културно наследство, обгрижвано и опазено повече от век. Проектът предлага освобождаване на пространството на градината от натрупаните околовръст временни съоръжения – павилиони, разположени в имот с идентификатор 10135.1506.38 и да се възстанови отвореното към катедралата и ул “Русе” пространство и визуален контакт. Предвидено е да се положи единна хармонизираща настилка с тази на пешеходната зона. Алейната мрежа е оразмерена и съобразена с нормите за достъпна среда. Проектът за естетизация предлага да се демонтират временните съоръжения разположени западно от Областния информационен център и да се възстанови визуалният контакт между площадното пространство и градската градина. Предвидено е да се положи нова настилка от клинкерни павета 200/100/52 мм, с рисунък на разстлана гостоприемна пътека в единство с пешеходната зона, която започва от въвеждащата композиция “Духовност” от изток и стига до “Юнашкия салон” на запад. Намесата в тази зона се съобразява и съподчинява, без да засяга изпълнените през 2012 г дейности по проект: “Областен информационен център – Варна” Пристройка, преустройство и благоустрояване на съществувщ “Общински туристически информационен център – Варна”, гр Варна , 7-ми м.н., реализиран с европейски средства. Проектанти: Арх. Александър Минчев .................................... Арх. Борислав Игнатов .................................... арх. Живко Железов .................................... ARCVILT 515915 PARIS LA VILLETTE арх. Юлия Железова .................................... Диплом серия АЯ №008646/80г.- ВИАС-гр.София 1 Статия « Култ към стара Варна. Пазете старините й! “Варненски кореняк “ 01 01 1929 г No. 9 1 с. 2 Протокол 27 от 13/10/2005 г от заседание на Експертния съвет на НИПК, назначен със заповед 103/06.10.2005 г на директора на НИПК 3 Брой 18 в-к “Свободен глас” от 30/03/1908, No. 13 2-3 с. 4 Брой 4 на “Варненски общински вестник” 04/12/1913, 5 Брой 28 на “Варненски общински вестник” 13/11/1899, стр 2-3 Приказ N 216 / Коста Ранко Каталог: op zop -> gradska sreda -> proekti proekti -> Възложител: Община Варна proekti -> Закон за устройство на територията, обн. Дв, бр. 1/02. 01. 2001г. Наредба №8 от 28. 07. 1999 г за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места в сила от 14. 09. 1999г proekti -> Възложител: Община Варна proekti -> Съдържание обект: естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град варна чрез реконструкция на градска среда proekti -> Обяснителна записка относно: Инженерно-геоложко проучване на обект: „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на гр. Варна, чрез реконструкция на градската среда” proekti -> Възложител: Община Варна proekti -> Обяснителна записка към конструктивен проект proekti -> Съдържание обект: естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град варна чрез реконструкция на градска среда proekti -> Съдържание обект: естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град варна чрез реконструкция на градска среда proekti -> Обяснителна записка към работен проект за верикално планиране и трасировъчен план Изтегляне 166.47 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||
