Възложител: Община Варна

1. Въведение

Варна е средище на различни култури и съвременния облик на града ни носи характеристиките на уникален, самобитен културен калейдоскоп. Пъстрият, многоезичен и космополитен град е обитаван от българи, евреи, гърци, арменци, турци, гагаузи, татари, албанци, перси, италианци... Тази разнообразна в етническо, религиозно и културно отношение общност формира в края на 19 / началото на 20 век неповторима по своята пъстрота градска среда. Богатото стилово напластяване и разнообразие на културното наследство на града е извор на идентичност и устойчиво гради чувство на принадлежност и гордост за варненци. Как да се ориентираме в това разнообразие? Какъв да бъде съвременният прочит на разработвания фрагмент от историческия център на града?

Тъй като действащ подробен устройствен план със специфични правила към него за указаната територия липсва, а настоящият проект не е в състояние да изследва и реши натрупани във времето комплексни проблеми на опазването и на устройственото планиране в защитени територии, се придържаме към изведена система от ценности, водеща при необходимостта от намеса в обхвата на Архитектурно-археологическия резерват “Одесос-Варна” и на Групов паметник – система от ансамбли по бул.”Княз Борис I” – бул “Сливница”.

2. 
   Историческа справка
   

В чест на граф Николай П. Игнатиев – почетен гражданин на Варна, централната градска градина се наименова “Цар Освободител” (по решение на варненската община от 15. 09. 1902 г.)

През 1895 г. по препоръка на Карел Шкорпил Варненската община назначава Антон Новак за градски градинар. Започва огромна и трудна работа по изграждане на градините и набавяне на подходяща дървесна растителност. За видово разнообразие по онова време не е било възможно да се говори. Работено е с четири пет вида дървета : бряст, липа, копривка, конски кестен и ясен. Вода за поливане се е пренасяла с бъчви от близки чешми.

1904-1905 г. по настояване на кмета д-р Ангел Пискюлиев, общинският съвет удовлетворява искането на варненското гимнастическо дружество “Юнак” и общината отстъпва място за постройка на гимнастически салон за игри и забави в западния край на Градската градина.

Градската градина на Варна е напълно оформена към 1912 г. Към този момент тя е разполагала с площ от 30 декара.

“През 1937 г. Градската градина претърпява поредната реконструкция, но е намалена на 20 декара, за сметка на построения театър и на уличната регулация. Изкоренен е живият плет и на мястото му е направена ниска бетонна ограда.Коригирани са някои от алеите и са засадени нови редки иглолистни и щироколистни декоративни растения.”⁴

От 1962 до 1974 г. работата по старите градини е насочена предимно към подобрявабне на поддържането им. Извършени са някои изменения и реконструкции, за да се подобри общият им вид. Вероятно от този период е описания “иззидан голям, дълбок шадраван (Приложение 1)⁵. Този фонтан, разположен пред паметника на Граф Игнатиев е съборен и на негово място е изградено кокетно езерце - Ярослав Гочев - 1976 г.
2.2. Историческа справка: Площад “Независмост”

Наименованието на площад “Независимост” датира от решение на общинския съвет, когато в заседание от 17.07 1909 г , се решава да се преименова пл.”Мусала” в “Площад на независимостта”⁶

Според “Отзиви по разхубавяването на гр. Варна” от 1909 г се критикува наличието на незастроени празни градски места, които грозят общата гледка на околността. “Самият площад “Мусала” до толкова много се загрозява от няколко празни места, щото безсъмнено е , че тука е липсвала всякаква наредбаза премахването на една подобна нехармоничност...

Нуждна е заповед до всички стопани на праздни места да ги застроят в едно непродължително време. Площад “Мусалата”, ул.”Преславска”, ул.Мария Луиза”, ул.”6-й Септемврий” и ул “Цар Борис” трябва да бъдат попълнени с постройки. Ако ли стопаните не застроят местата си общинското управление, да ги застави да ги продадат на лица, които биха ги застроили.”⁷

От вестник Народно дело бр 68 от 21/03 1959 г научаваме, че: “за оформяне на разширения площад “Независимост” в гр Варна се предвижда да се направят около 3000 кв. м. плочник от мозаични плочи, които ще се подреждат на големи черни карета с бели надлъжни и напречни ивици. От двете страни към улиците ще се направят тревни площи, в които ще се засадят декоративни храсти и цветя. Тук ще бъдат поставени едроразмерни иглолистни дървета. .. В предната част на плочника на фронта на Народния театър ще се построи голям фонтан с водна площ 16 м в диаметър и струя с висо1ина 15 м ...⁸. Проектът по оформлението на площад “Независимост” е изготвен от арх. Косьо Христов и е реализиран до началото на август 1959 г.

Следващата мащабна реконструкция на площадното пространство е през 1975 г. От този момент достъпа на автомобили и автобуси в района на площада е преустановен. “Проектът на арх. Варужан Маноян доразви и укрепи позицията на пешеходеца в централното градско ядро, създаде условия за спокоен отдих и развлечения. ... това преустройство не е скъпо струваща прищявка, а една реална, напълно закономерна необходимост в ускореното развитие на града. ... Наша основна задача беше да осъществим такова преустройство, което да освежи и обогати съдържанието на площада. Да изтръгне друго звучене на сградите, съвременно виждане за предназначението и структурата на търговските заведения, оригинални, запомнящи се елементи в украсата на градския център. Градоустройствената и благоустройствена политика на градския съвет, в основата на която лежи принципа на комплексно изграждане на Варна като център на мощна агломерация има една цел: създаване на съвременни условия за живот, на добре разбрана хармония между човек и жизнена среда, между пешеходец и аввтомобил.”⁹ Проектът е реализиран в рамките на пет месеца. Освен площада, основно е преустроен и градския фонтан. Озеленени са над 1500 кв. м. площ. В архива на Община Варна се съхранява проектната документация от тази намеса.

Обликът на площад “Независимост” след основната реконструкция от 1975 г до днес се поддържа с периодични локални намеси – частични ремонти и подмяна на настилки.

“Отворената още през пролетта на миналата 1906 год. при кметуването на съгражданина ни Кр. Мирски нова част от улица Цар Борис още стои неизравнена. Ако Общинското ни управление не разполага със суми, от които да постели с камъни тая част на означената улица, която (част) толкоз много работи, не можеше ли досега поне да се изравни пръстта в нея. Днес много трудно се върви по тая улица даже пешком”¹⁰

В първото десетилетие на 20 век към повечето от централните улици на града е имало предвидено широко пространство за тротуари, но с изключение на ул “Преславска” нито една не е застлана. Община Варна в изпълнение на регулационният план на града ( утвърден с указ No 17 от 18/09/1900 г. ), е изготвила проекти за улиците и е нивелирала и монтирала бордюрите на тротуарите. Задължение на гражданите е било да настелят тротуарите пред домовете си, след като уведомят Общината и под контрола и указанията на техническата общинска служба. “Улици като “6 Септемврий’, “Сливница”, “Цар Борис” ипр. Представляват една грозна картина, която съвсем не прави чест на гр Варна и Варненската община. Но ако варненските жители нямат вкус, за да постилат тротуарите пред къщите си, нужно е Общината да ги застави да сторят това, като им даде един план по който ще си ги постилат.”¹¹

“За да се получи едно общо хармонично впечатление общината дава дава за упътване на гражданите следните данни: (1) под плочите ще трябва да се постави добре трамбован 10 см дебел слой бетон в състав 1:3:5; (2)над тоя бетонов слой ще трябва да се постави един слой 1,5 - 2 см циментов разтвор 1:2 от портланд беочински цимент. (3) над тоя циментов разтвор ще се поставят машинно пресовани четвъртити циментови плочи дебели 4 см ...” – Обявление 11229 от 2 11 1913 г Община Варна , във връзка с 1л. 72 ал 2 от закона за благоустройството.”¹²

Съществена урбанистична намеса в обхвата на булеварда е провеждането на подлеза “Шипка”, през 1977 -1978 г. когато се открива една от правоъгълните кули на крепостните стени на древния Одесос и самата елинистическата крепостна стена ( III-II в.пр.н.е.) с дължина 60 м. и дебелина 2.90 м , изградена от едри каменни блокове, наредени без спойка, които стъпват непосредствено върху здравия терен, без да са зидани основи.

Дванадесет години по-късно при строежа на търговския дом ( 1се открива още една крепостна стена на 50 м южно от елинистичната. В отчета си археологът Михаил Лазаров отбелязва: “Досега на гражданите и посетителите на града бе показвана само крепостната кула. Сега се открива прекрасна възможност за цялостно експониране на фрагмент от укрепителните съоръжения на стария Одесос”¹³

Пешеходната зона на Варна е изключително важно пространство, което е лицето и сърцето на града ни. Целта на настоящия проект е да обедини исторически създалите се фрагменти на зоната в градска тъкан, наситена с полезна и интересна информация, ясни и лесни за следване маршрути и приятна ненатрапчива естетика. Концепцията на предлаганото решение е максимално опростена с цел яснота и икономичност и се състои в систематичното прилагане на три компонента, които в комбинация да създадат множество разнообразни градски ситуации за взаимодействие с гостите си:

1. 
   Пръстени – микроплощади с вградена тематична информация, които служат като лесни за описание дестинации и интересни за разгадаване системи. Идеята им е да анимират и ангажират пешеходното и особено туристическото движение в зоната, като по приятен и деликатен начин образоват любознателните за историята и живота на града ни.
   
2. 
   Пътеки – ясни за следване връзки между микроплощадите, които са буквално изтъкани от настилката и правят ориентацията лесна, като в същото време обобщават естетиката на цялата пешеходна зона. Пътеките създават позитивна асоциация към постлания килим и гостоприемството свързано с него, както и с фестивалния характер на града ни.
   
3. 
   Градска зеленина – вмъкната навсякъде по протежение на пешеходната зона, така че да създаде усещането за цялостна връзка с природата, която избива изпод пръстените и пътеките, и напомня за своята сила. Озеленяването е направено с устойчиви местни видове и свързва целия проект в обща локална екосистема.
   

Идеята е всеки микроплощад да има своя интересна тема, която да разкаже по нещо на посетителите си докато минават по него, чакат за среща или целенасочено се интересуват от градската ни среда. Целта е пешеходеца да бъде заинтригуван и привлечен да посети зоната отново и отново, за да открие нови интересни факти за града или да доведе приятели, за да сподели откритията си. Тематичността на микроплощадите също създава ясни и лесни ориентири за обяснение и намиране. Предлаганата система е изключително проста и лесна за разчитане и дава информация за важни реално съществуващи обекти, които могат да бъдат посетени. Подобни на годишни кръгове концентрични пръстени показват историческото време, а вградени по тях табелки указват името, посоката и географските координати на обектите свързани с темата за съответната година. Така площада става исторически календар и географски показалец за интересните места в града и извън него, с чудесната възможност периодично да бъде обогатяван с нова информация. В центъра на всеки показалец има вертикален скулптурен елемент, който допълнително указва мястото на площада от дистанция и дава визуален ориентир към него.

Духовност, Независимост (Личности), Варна, България, Свят, Море и парк

Пътеките са връзките между микроплощадите и са като килими на гостоприемството в градските коридори на съществувашите улици. Те са по-тесни от разстоянията между сградите и са настлани с машина за полагане на пешеходни настилки, за да се постигне висока ефикасност и качество на оптимална цена. Това идейно и технологично решение позволява работа с висококачествена палитра от настилки в рамките на проектния бюджет и дава възможност за включване на характерни шарки и мотиви без оскъпяване на процеса. Материали: Пътеките са настлани по механизиран метод от керамични и каменни блокчета със съответни вид, цвят и текстура. Те са ограничени от двете страни с преходни зони до сградите, редени по ръчен метод.

Градска зеленина е вмъкната навсякъде по протежение на пешеходната зона, така че да създаде усещането за цялостна връзка с природата. Стратегията на зелената система в проекта е тя да бъде максимално устойчива на местния климат и да подчертае цялостния дух на пешеходната зона. Идеята е зеленината да допълни чувството за уют на зоната като осигури допълнителна сянка и свежест, без да пречи на свободното движение. Важен концептуален елемент – цветарниците тип кораб, комбинация от два вида, малък и голям, изработени от метал с цвят меден оксид, вмъкнати на ключови места по протежение на зоната, както и новооформени градинки в растера на настилката, подсилващи усещането за интегриране на растителността в градската среда.. Предвижда се планова резитба на съществуващите дървесни корони, за да се освободят важни гледки по осите на зоната и подмяна на болните сухи дървета с нови.

Включването на нови дървестни видови, устойчиви на местния климат, с чадъровидна корона следва да увеличи сенчестите зони, през летния сезон. Предвиждаме нови решетки за всички дървета по протежението на Княз Борис, за да се отсранят препятствият на бордюрите , затрудняващи достъпната среда и премахнат грозните кални зони в основите на дърветата- трудни за поддръжка, уж зелени зони, в които нищо не вирее.

4. Проектно решение

4.1.1. Анализ на актуалното състояние

Ситуирана в самото сърце на Варна, срещу катедралния храм, Градската градина формира устойчива визия на града повече от век. Приютила във времето опера и театрална сграда с часовникова кула, градината е остров на духовност, отмора и забавление за гражданите. Едновременно с това градската градина оформя и обогатява централното площадно пространство пред катедралния храм и във времето е свидетел на най- значимите общоградски събития. Обособена като самостоятелна градина с уникален облик и атмосфера Градската градина едновременно с това е елемент от по-мащабно отворено и богато озеленено градско пространство ( площад Митрополит Симеон ), което включва градините на катедралния храм, на митрополията и триъгълното градинско пространство, западно от матроския клуб.

Променените обществено-икономически и политически отношения през последните години приоретизират други градски територии и довеждат до неглижиране на това значимо озеленено градско пространство. Днес градината не е “отворено” и “разширяващо” се зелено публично пространство, а оградена и свита, “капсулована”

от всички страни градина, която през деня е място за търговия на открито и джебчийски кражби, а вечер средище на негативни социални явления като кражби, проституция, наркомании. За тези негативни явления спомага регламентираното разполагане на сергии, търговски маси и всякакви други приспособления за търговия на открито. Сергиите на разположения западно от градината (в уличното пространство) зеленчуков пазар е плътен гръб на градината от запад. За съжаление, пазарът е окупирал и ул. “Русе”, от юг. Градината е оградена от зеленчуков пазар, книжен пазар, пазар за сувенири – ситуиран в самото пространство на градината. Серия от павилиони, построени сключено до “козирката” са създали плътна и нелицеприятна стена от север, и на фона на крещящи реклами и търговски витрини градската градина се превръща в неуютен “заден” двор. Негативната тенденция на “ограждане” на Градската градина започва преди години с пристрояването на “козирката” от юг, което обезличава и компрометира елегантната висяща черупка на отвореното към градината съоръжение и го превъръща в плътна сграда, ориентирана към площада, която обръща гръб на градината. Днес “козирката” е адаптирана в Областен информационен център. Допускането на търговски дейности на открито и посредством разполагане на временни съоръжения - павилиони е сериозен проблем на най-атрактивните централни градски територии. За град “кандидат за културна столица” е недопустимо толерирането на подобни търговски дейности по сергии и временни обекти, разположени в публични пространства, при наличие на изобилие от свободни търговски площи в приземните етажи на пешеходните пространства и многобройните молове. Във връзка с естетизиране на града и структурирането му като морски курорт, кмета на гр. Варна К. Ранков от 13 юли 1899 г постановява в “Приказ” 216 забрана за построяването на бараки в публичните пространства по ул. “Сливница” и навсякъде другаде в града.... Притежателите на празни места в ул “Сливница”, се задължават да обграждат тия си места с огради солидни и красиви, според указанието на общинското техническо отделение. Притежателите на бараки в тези места, са длъжни да съборят тия бараки до настъпването на идущето лято (1900 г,) до когато се задължават да оградят същите места и поставят вместо тях,ако, разбира се, искат да се ползват от тези места, просторни, прилични и красиво изработени, павилиони, според типа, който ще изработи техническото отделение. ¹⁴ Очевидно проблема с бараките и европейската визия на града след повече от столетие отново излиза на дневен ред. Наложително е да се реши каква визия да експонира Варна пред гостите на града, посетители на областния информационния център; “Варна- кандидат за европейска културна столица” или “Варна – ориенталски битак”.
4.1.3. Проектно решение:

Проектното решение за Градската градина е съобразено и съподчинено на принципите на опазване на значимо за град Варна градинско пространство, обгрижвано и опазено повече от век.

Проектът предлага освобождаване на пространството на градината от натрупаните околовръст временни съоръжения – павилиони и да се възстанови отвореното към катедралата и ул “Русе” пространство и визуален контакт. Предвидено е да се положи единна хармонизираща настилка с тази на пешеходната зона. Алейната мрежа е оразмерена и съобразена с нормите за достъпна среда. Композиционен център на градината е пространството пред паметника на Граф Игнатиев. Предлага се изграждане на сух фонтан, проектиран, оразмерен и решен в единство със системата на “пръстените и пътеките” от пешеходната зона. Пространството на сухия фонтан е с радиус от 9 м и е оформено с настилка от гранитни плочи. Мястото на съвремения сух фонтан е традиционно установеното място на стария фонтан пред паметника на Граф Игнатиев. В ос на паметника са композирани два концентрични кръга с 12 дюзи външен кръг ( в радиус от 3.20 м.) и 9 дюзи – вътрешен кръг с радиус 2 м. Довеждащите до фонтана алеи максимално опазват традиционно установената алейна мрежа, като габарит , мащаб и композиция. Проектът предвижда нови бордюри и настилка от клинкерни павета 200/100/52 мм положени със спокоен пейзажен рисунък, създаващ усещане за близка до естествената природа среда различна от забързаното делово ежедневие на Варна. Паважът клинкер се полага върху 5 см слой от кварцов пясък с фракция 0/5 до 2/5 мм, разстлан върху съществуващото асфалтово покритие. В югозападната част на градината е обособен сектор за детска площадка – оразмерена за деца от две възрастови групи: до 3 год и до 12 год.,
Достъпна среда

4.3. На североизток Градската градина граничи с пешеходната зона по ул “Преслав” с прилежащото пространство на пл. “Независимост” - имот с идентификатор 10135.1507.3

4.3.1. Анализ на актуалното състояние

Площад «Независимост» е придобил днешния си облик след последната мащабна намеса през 1975 г. Проведеното мащабно благоустройствено обновяване е започнало от пл. «Митрополит Симеон» и е достигнало до площад «България» Изпълнена е реконструкция на уличните платна и е изградена спокойна и достъпна за пешеходците среда по направлението на ул “Преслав” и бул “Княз Борис I”. Положена е настилка от масивни варовикови плочи с характерен рисунък на морски вълни. Основно е бил променен градския фонтан, а пространството пред Окръжен съд е било подчертано с по-висока с три стъпала тераса, двата фланга на която са озеленени.
4.3.2. Проблеми / патология:

През 2000 г оригиналните настилки са демонтирани и подменени с тънки плочи, които не издържат на атмоасферните влияния и днес са плетеница от пукнатини и обрушавания.

Многократните локални намеси, са довели до различни нюанси в колорита на кръпките.

На няколко места озеленените пространства на площада са минерализирани , за да се отворят по-просторни площи за сядане на открито, пред заведенията.

Наблюдава се излишно разнообразие от кошчета за отпадъци, изпълнени с различни материали, колорит, дизайн.

Фасадите и покривите на сградите са окичени с агресивни реклами, климатици, кабели.

В рамката на площада попада необитаема сграда в тежко физическо състояние.

Осветителните тела и всички метални повърхности на инженерните табла са облепени с обяви за различни услуги.

Наблюдават се разместени и повредени отводнителните решетки и капаци на инженерната инфраструктура.

Градският фонтан работи, след поредна подмяна на помпите, но експлоатацията му е скъпа и когато го пълнят, прилежащия квартал остава без вода.

Озеленените площи не са оборудвани с поливна система и поддържането им е критично.
4.3.3. Проектно решение:

В съответствие с премираната конкурсна концепция проектът предлага провеждане на гъвкава и лесно адаптивна система на благоустройствена намеса, чрез режисиране на определени акценти от градската среда, наречени “Пръстени и пътеки”

1. 
   Пръстен “Духовност”
   

Настилката на “пръстна «Духовност»” е решена като тематична информационна карта, която ненатрапчиво и забавно информира гражданите и гостите на града за духовните центрове на региона.

В настилката на този пръстен са вгардени месингови информационни плочи, които указват посока, разстояние и информират на два езика (български и на английски ) гражданите и гостите на града за православните храмове, Манастирските комплекси, синагогите, католическите храмове, джамии, за древните светилища на духовността. Така експониран информационният пръстен “Духовност” е безпалтен леснодостъпен гид, който ориентира гостите организираните и неорганизирани туристи в огромното и богато духовно наследство на региона и събужда желание за повече и по-живо познание за конкретното място. Пръстенът “Духовност” е с радиус 10 м. и е проектиран в дванадесет концентрични кръга в които са оразмерени и специфицирани гранитни плочи. Кръговете са разработени в два основни типоразмера, които се редуват в различен ритъм. В по-големия формат на гранитните плочи е проектирано вграждане на месингови информационни табели. Обмислен е детайл на закотвяне на металните плочи, който да възпрепятства лесен демонтаж и злоупотреби.

Пръстенът «Духовност» е своеобразен разпределител и ориентир, който насочва движението на югоизток по пешеходната зона, на югозапад към драматичния театър, на запад към областния информационен център, на изток към градината зад държавния архив, на север към централния пешеходен подлез под пл «Митрополит Симеон»

2. 
   “Пътека от пръстена “Духовност” до площад “Независимост”
   

В проекта се предлага обогатяване на зеленото пространството със засаждане на свободно стояща едра дървесна растителност, която да създаде по-комфортна жизнена среда и по-добър зелен фон за новото

Решение и атракции на пеещият градския фонтан.

3. 
   Площад “Независимост”
   

Своеобрзен композиционен център на новите настилки на площадното пространство е овалът композиран пред операта и фонтана. Геометрията, формата, мащабът са съобразени с цялостното обемно пространствено композиране на благоустрояването на площада. Предложеното решение хармонира с главната фасада на операта, с устойчивата форма на градския фонтан, с рамката от сгради – културни ценности, оформили площадното пространство преди повече от век. Овалът обединява и трансформира три направления и осъществява спокоен преход към настланата “Пътека” отвеждаща към следващия тематичен пръстен “Одесос” Град Варна е пристанищен град и връзката с морето е дълбоко закодирана в живота и бита на варненци. Гранитния овал пред операта е проектиран със същия размер, гранитни блокове както тези от пръстена “духовност”, а рисунъка кореспондира с гранитния овал пред Пропилеите на Морската градина и внушава връзката на Варна с морето.

4. 
   Градския фонтан на пл. “Независимост”
   

5. 
   “Пътеката” от овалът пред oперта до пръстена “Одесос”
   

За по- лесно изпълнение на проектните и строителните работи, имота по протежението на Княз Борис е разделен на четири подзони, показани и номерирани на чертежите.

Първата подзона е от Ос 1 до Ос 12 и граничи с пл. Независимост на север и с пресечката на ул. Шипка на изток. В началото на подзоната е разположен тематичния площад Варна, разказващ за знакови забележителности в и около града, посредством фрезовани символи в гранитните плочи на настилката му. Центъра на площада е маркиран от кинетичната авторска скулптура „Вечното дърво” символизираща дървото на живота и кръговрата на времето. Тя е изработена от инокс и се задвижва от вятъра, както е показано в графичната част на проекта.

Втората подзона е от Ос 12 до Ос 28 е едно от най-сложните за решаване места в проекта поради исторически насложилите се пластове и проблеми. Тази зона граничи на юг със замразения от десетилетия строеж на търговски център и евентуален бъдещ археологически лапидариум. Тук улицата преминава в стамонобетонова тераса над чатично разкритата антична крепостна стена. Проекта предвижда тази стена да бъде маркирана в настилката с плочи от специално обработен варовик, който да илюстрира начина на градежа й и да насочва вниманието към нея. Предлага се и идея за бъдеща наблюдателна мостова площадка в съседство със съществуващата стълба, от която да може да се разглежда археологическия обект без да бъде нарушена защитата му от атмосферните води. Поради невъзможността да се засадят дървета в тази зона на терасата, проекта предвижда изграждането на лека слънцезащитна пергола озеленена с декративни лози, която да осигури комфорт на преминаващите граждани през горещите летни месеци. Предвидени са места за сядане и отдих, както и цялостна рехабилитация на съществуващия парапет към бъдещия лапидариум. Поради множеството реконструкции на тази зона се очакват различни слоеве от настилки и предполагаеми разлики в нивата. Затова е задължително демонтажните и строителните работи да се координират постоянно с проектантите и възложителя, за да се избегнат неточности и непредвидени разходи.

Територията около църквата Св. Никола е извън обхата на разработката, но като контактна зона е изобразено с едно примерно проектно решение за бъдещ етап.

В подзона 4 между Ос 38 и Ос 53 по- голямата ширина на уличното платно благоприятства появяването ан зелени острови към северните фасади на сградите , втора визуална ос, насочваща вниманието към църквата. Разполагането на цветарници, тип кораб, специална препатка към морския дух на града, ново засадени чадъровидни дървета и места за сядане под тях, благопрятства оформянето на една по- спокойна зона за отдих и кратка почивка. Градинката северно от х. Черно Море следва да се реновира, тревната площ да се увеличи, голямата изгнила топола следва да се премахне на нейно място да се засадят нови дървестни видове, нови места за сядане.
4.4.2. Настилки

В областта на Подзони 1 и 2 се предвижда премахване на съществуващите слоеве настилки до достигане ан здрав стоманобетонов или почвен слой.

В областта на Подзони 3 и 4 съществуващите три асфалтови слоя следва да се отстранят и да се заравни основа за новия паваж.

Предвидена е цялостно павиране начетирите подзони с хомогенна настилка , следваща визуално очертанията на съществуващата улична схема, но без тротоари, осигуряваща непрекъснат достъпен маршрут по цялото протежение . Комбинация между гранитни рязани с пясъкоструйка павета 200/ 100/ 52 мм и клинкерни със същия размер. Визуалната граница между настилките е подчертана от гранитан ивица, условно наречена от нас улама, в която разполагаме дъждоприемните решетки, вмъкнати в растера на плочите.

Новоположените настилки запазват наклоните и котировката на съществуващите. Съществуващият носещ слой трошено-каменна настилка също следва да се запази и евентуално допълни и уплътни наново.

Зоните на пресичане на пешеходното движение с транспортното са маркирани с тактилни плочи 20/20/5см за предупреждение на незрящите. С цел обезопасяване са поставени ограничители.

Предвижда се градско обзавеждане, разработено специално за Варна от екипа водещи проектанти, включващо пейки „Варна 1, Варна 2 и Варна 3”, кош за боклук, решетка за дърво, самостоятелна и такава с интегрирана пейка. Всички елементи са показани в план и в детайли. Предвидени са инфотеймънт системи на ключови места в зоната.

Всички дървета следва да се поставят в решетки, спазващи растера на настилката.
4.4.4. Осветление

Предвижда се цялостна подмяна на осветителните тела в зоната на пл. Независимост и по протежението на Княз Борис Акцентира се върху по- икономични натриеви осветители. Предвиден е и нов изчистен дизайн на осветителното тяло, показан в детайл,кореспондиращ както с историческата среда, така и с по- новата. За площадните простарнства се използват по- мощни осветители.

Разпределение на цветарници тип кораб на ключови места в зоната, засадени с нискорастяща, гъста храстовидна растителност.

Предвижда се насищане на зоната с нови дървестни видове, особено там където имаме открити обезлесени зони.

Предвижда се цялостна поливна система.

Предвидена е подмяна на съществуващите точкови отоци и решетки във всички подзони с нови точкови, по-качествени и лесни за обслужване, размер 40 х 40 см, позиционирани в остта на уламата съгласно проект по част ВиК и Вертикална планировка. Съществуващите капаци на ревизорните шахти следва да се запазят, само повдигнат съобразно нивото. Около всяка шахта следва да се изпълни пръстен от малоразмерен паваж, съгласно приложен детайл.

Местоположението на дъждовните решетки да се изземе от проект по част Архитектура тъй като те са свързани с растера на настилките.

4.4.7. Достъпна среда

Предложеното решение за настилки и обзавеждане е в пълен синхрон с наредба No. 4 За достъпна среда. Достъпни маршрути са обезпечени по цялото протежение на бул. Сливница, по протежението на павираната алея, с лесен ориентир към сгради и елементи.

Елементите на градската среда са разположени съобразно изискванията зз нужните отстояния. До всак апейк аможе да бъде разположена детска или инвалидна количка, без тя да е в конфликт с пешеходния трафик. Зоните на пресичане на пешеходното движение с транспортното са маркирани с тактилни плочи 20/20/5см за предупреждение на незрящите. С цел обезопасяване са поставени ограничители.

4.3.8.Показатели Описани в Приложение 1

Не се предвижда обособяване на велосипедна алея по протежението на бул. Княз Борис.

Тъй като зоната е изключително пешеходна, с тясни улични пространства, интензивен трафик, велосипедното движение ще доведе до множество конфликти. Предвидени са велостоянки на множество места по
5.Решение за достъпност

Зоните на пл. Независимост, градската градина зад театъра, бул, Княз Борис след предвидената реконструкция следва да предоставят безприпятствена среда за всички обитатели. Предвидени са тактилни ориентировъчни ивици в по- големите открити простарнства, най вече в областта нa пл. Независимост.

Проектанти:

ARCVILT 515915 PARIS LA VILLETTE

Диплом серия АЯ №008646/80г.- ВИАС-гр.София