Възложител: Община Велинград

Увод

Общият устройствен план на община Велинград попада в обхвата на чл.2, ал.1 т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата, ДВ бр.73/2007 г.) и подлежи на процедура по оценка на съвместимостта, съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 от ЗБР.

Съгласно писмо на РИОСВ-Пазарджик от 21.03.211 г. е необходимо ОУП на община Велинград да бъде подложен на Оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона BG0002063 „Западни Родопи”, определена за опазване на дивите птици.

Докладът за ОС е разработен на основание чл. 31 – 34 на Закона за биологичното разнообразие, чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и в обхвата на изискванията по чл. 23, ал. 2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и в съответствие с чл. 9, ал. 1.

- Принципът на предпазливост, залегнал като основа за опазване на околната среда в Договора за създаване на ЕС, в конкретният случай възприет, като приемане на възможно най-лошият сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуване на такова въздействие;

- Използване на най-добрата налична информация за провеждане на оценката;

- Връзката между чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО изискващ оценка на последствията за целостта и целите на всяка една зона и мрежата, като цяло от една страна и чл. 2 (2) на Директивата посочващ, че мерките предприети по тази директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията.

- В съответствие с горното, целостта и целите на опазване на защитените зони са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видовете разработени в съответствие с определенията на чл. 1 на Директивата в рамките на Българо-холандския проект по програмата МАТРА BBI. В тази част, особено важни са параметрите за БПС на популация в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията.

- Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание, са оценени и въздействията на структури, функции и роля, важни за съответните видове и местообитания.

- При оценка на въздействията, по отношение на количествените параметри -площ на местообитания на видове птици и популация на видове за референтни стойности са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април 2005). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус да се изисква възстановяване, такива трайно увредени площи без реални възможности за възстановяване не се включват в референтните стойности за площ и популация. Такива случаи са например вече изградените инфраструктури и други застроени територии.

- По отношение на параметрите за качество и състояние на местообитанията (параметри в рамките на критериите «структура и функции») референтните стойности на параметрите се прилагат и спрямо вече съществуващи съоръжения. Така например въздействията от фрагментацията и унищожение на местообитанието в миналото от съществуващата инфраструктура се отчитат при оценката на кумулативните ефекти.

1. 
   Анотация на Изменението на Общ устройствен план на община Велинград
   

Преминаването към пазарно стопанство, развитието на частния сектор във всички сфери на обслужване на населението, развитието на пазара на терени и друга недвижима собственост, новите принципи на самоуправление на общините - поставят нов подход при решаването на натрупаните проблеми в тях и насоки за бъдещото им развитие.

Всеобщо е мнението, че посочените по-горе фактори правят разработените до този момент общоустройствени планове ограничени за прилагане. Условията и прогнозите, за които те са разработени, са коренно изменени и управлението на населените места и извън селищни територии не може да се осъществява чрез тях.

Всичко това налага изработването на нов Общ устройствен план на община Велинград.

Целите и задачите на ОУП на община Велинград произтичат от предназначението на устройствените планове за формиране на хармонична и устойчива жизнена среда в населените места при отчитане на спецификата на конкретния обект и изискванията, предявени с Плановото задание.

Посочените по-долу цели и задачи имат принципен характер и чрез тях може да се оценят резултатите и смисъла на проектното решение. Те осигуряват комплексния характер на устройственото решение и са ключът за контрол в това направление.

Главната цел на Общия устройствен план на общината е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на общината в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти – важен устройствен фактор.

За постигането на целта на разработката, се решават следните основни задачи:

а)определяне на нормативна основа на териториалния обхват за пространствено развитие на общината до 2025 година и неговото демографско развитие;

б)определяне на функционалното предназначение на терените по структурни единици с техните насочващи пространствени и социални параметри;

в)определяне на вътрешната инфраструктура и елементи на функционалните системи “ Обитаване”, “Труд” и “ Отдих”;

г)организация, йерархична съподчиненост и локализиране на основните елементи от социалния сервиз;

д)определяне на структурата, трасетата и принципите на връзки между елементите на главната комуникационна мрежа;

е)създаване на условия за оптимизиране на масовия пътнически транспорт и неговото функциониране;

ж)развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерната мрежа;

з)организиране, диференциране и оразмеряване на елементите от зелени площи;

и)създаване на условия за поддържане на екологическото равновесие и опазване на околната среда от неблагоприятни антропогенни въздействия;

к)разработване на програма от мероприятия и система за управление и реализация на ОУП.

Общият устройствен план на Община Велинград е разработен с планов хоризонт до 2025 г.

Устройственият план на Общината се явява оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на различните по вид и функции територии.

Територията на общината възлиза на 803,3 км2, което представлява 18 % от територията на Пазарджишка област (най-голяма по територия в областта) и 0,72 % от територията на страната.

Община Велинград граничи с общините: Белово, Батак, Септември, Ракитово, Якоруда, Белица, Банско, Гърмен, Сатовча и Доспат.

Средната гъстота на населените места е 3 населени места на 100 км2. Тя е по-ниска от средната за страната (4,9 населени места на 100 км2). Последните не са разположени равномерно на територията на общината. Общинският център – Велинград, е разположен ексцентрично в границите на общината. По-голямата част от населените места са в западната част на общината. От центъра на Велинград до най-близкото населено място, разстоянието е около 4 км (Драгиново), а най-отдалеченото – на около 45 км (гр.Сърница).

Структурата на икономиката в община Велинград се определя от природните дадености и създадените традиции.

Както се вижда от табл. 1 предвидените в настоящия ОУП дейности свързани с промяна предназначението на имотите за разширение на населените места, изграждане на вилни зони и курортни комплекси обхващат площ от 291.6 ха. В това число - увеличаване площта на населените места с 269.8 ха, на курортните зони с 14.1 ха и на вилните зони с 17.3 ха. От тези елементи единствено разширението на регулацията на гр. Сърница попада в границите на защитената зона Западни родопи - 36,4 ха. или 0,027% от площта на зоната.

С най-голяма площ от землищата е това на с. Кръстава – 158922 дка, или 19,8% от цялата територия на общината. Следват землищата на гр.Велинград със 125400 дка (15,6%), гр.Сърница – 111732 дка (13,9%), с.Грашево – 75762 дка (9,4%) и т.н. С най-малък размер са землищата на с.Враненци – 2289 дка, или 0,3% от територията на общината, и на с. Горна Дъбева – 2716 дка (0,3%). Пет населени места нямат самостоятелни землища: землищата на с.Всемирци, с.Долна Дъбева и с.Алендарова са включени в землището на с.Света Петка; землището на с.Горна Биркова е към землището на с.Кръстава и на с.Кандови – към с.Пашови.

Относителният дял на земеделските територии спрямо общата площ на землищата е най-голям в землищата на селата Бутрева – 44,0%, Горна Дъбева – 40,8%, Враненци – 39,8%, а най-малък е делът им в землищата на с.Побит камък – 1,2% и с.Юндола – 3,6%.

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 66566 дка.

Най-много обработваема земя има в землищата на гр.Велинград 17747 дка, гр.Сърница – 10272 дка и с.Драгиново – 8412 дка и т.н., а най-малко в землищата на селата Юндола – 277 дка и Цветино – 285 дка.

Относителният дял на обработваемата земя е най-висок в землищата на селата Бутрева – 29,1% от площта на землището, Враненци – 27,1%, Горна Дъбева – 21,6%, Биркова – 21,0%. Най-нисък е относителният дял в землищата на с.Побит камък – 0,9% и с. Юндола – 2,0%.

Обработваемата земя включва в себе си площта на нивите с относителен дял 58,3%, трайните насаждения – 4,3%, естествени ливади – 37,4% и разсадници – 0,05%.

В общината са изградени 7109 дка поливни площи (10,7% от обработваемата земя) за напояване от държавни водоизточници. От тях 2147 дка са годни за напояване. Негодни за напояване поради напълно разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи са 4962 дка. Технически е възможно те да бъдат възстановени за напояване.

Мерите и пасищата заемат площ от 23556 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 90122 дка, или 11,2% от територията на общината.

Останалата част от земеделските територии се заема от други необработваеми земи с обща площ 10595 дка. От тях 2572 дка са заети от гори, създадени върху земеделски земи, 3437 дка са заети от полски пътища и прокари и 4586 дка са непригодни земи (скали, пясъци и др.).

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината - 670232 дка, или 83,5%. Включват площта на Държавния горски фонд. Относителният им дял спрямо територията на землищата варира от 54,5% в землището на с.Враненци до 97,9% в землището на с.Побит камък. Залесената част от горските територии е 634738 дка, а обработваемите земи – 1854 дка.

От площта на горския фонд на общината 234003 дка са защитни и рекреационни гори и земи. От тях водоохранни гори и земи са 15069 дка, противоерозионни - 12806 дка, мелиоративни гори и земи 2872 дка, рекреационни гори и земи - 187696 дка (курортни гори), и други гори и земи - 15560 дка. Защитените територии в горския фонд са с площ 8663 дка (природния забележителности и защитенати местности). Горските пасища са с площ3214 дка.

Останалата част от горските територии се заема от гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Населените места и другите урбанизирани територии са с обща площ 14451 дка (1,8% от общата площ на общината). От тях 13523 дка се заемат от селищните територии на населените места в регулационни граници, 96 дка – промишлени и складови зони, 36 дка – курортни комплекси, 648 дка – застроени обекти извън населените места и 148 дка - гробища и извънселищни паркове.

Територията на водните течения и водните площи заема 15366 дка. От тях 1844 дка е площта на реките, 13408 дка са заети от язовири, водоеми, канали, 96 дка – езера, 1 дка блата и мочурища и 17 дка рибарници.

Площта на териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци е най-малка – 109 дка, като кариерите заемат 24 дка, депата за промишлени отпадъци – 39 дка и депата за битови отпадъци – 46 дка.

Останалата част от територията на общината се заема от територии за транспорт и инфраструктура с обща площ 2188 дка. От тях 357 дка са ж.п. линии и съоръжения, 1054 дка пътища от републиканската пътна мрежа, 776 дка местни и ведомствени пътища и 1 дка наземни проводи и инженерни съоръжения.

Общата площ на обработваемата земя в общината е 68420 дка (8,6% от територията).

Необработваемата земя заема площ от 734643 дка, или 91,4% от територията. Най-голям дял заемат горите – 637340 дка, или 79,4% от територията на общината. Този процент представлява лесистостта на територията, която е една от най-високите в страната (средната лесистост за страната е 31,7%). Мерите и пасищата са с площ 26776 дка.

Към групата “Защитни и рекреационни гори и земи” са включени 23400,3 ха (33,7% от горски фонд).

Съгласно Закона за защитените територии на територията на Община Велинград има 14 броя защитени местности с обща площ 1 115,6 ха и 3 броя природни забележителности с обща площ 12,5 ха.

Преобладаваща част от защитените територии се намират в горския фонд и се стопанисват от горските стопанства.