Възможности за развитие на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич



страница1/3
Дата09.11.2017
Размер0.85 Mb.
#34233
  1   2   3



ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

ФАКУЛТЕТ ”УПРАВЛЕНИЕ”


КАТЕДРА ”ИКОНОМИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТУРИЗМА”


ДИПЛОМНА РАБОТА




На тема: Възможности за развитие на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

Дипломант: Научен ръководител: ......................

Ваня Георгиева Иванова /доц. д-р Н. Апостолов/

2007 г.

гр. Варна

СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод.................................................................................................... 3

Глава І. Условия и предпоставки за развитие на културно-познавателен туризъм в гр. Добрич

1.1. Материални условия


      1. Паметници на културата – архитектурни и исторически...............5

1.1.2. Музеи..................................................................................................11

1.2. Културни прояви

1.2.1. Музикално-фолклорни.......................................................................18

1.2.2. Литературни.........................................................................................25

1.3. Социално-икономически предпоставки...............................................26

Глава ІІ. Анализ на състоянието на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

2.1. Туристически посещения .....................................................................30

2.2. Организация на културно-познавателния туризъм в Добрич ...........40

2.3. SWOT анализ........................................... ..............................................47

Глава ІІІ. Предложения за подобряване на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

3.1. Подобряване на материалната база на културно-познавателния туризъм..........................................................................................................51

3.2. Усъвършенстване на управлението на културно-познавателния туризъм..........................................................................................................59

Заключение........................................................................................63

Приложения...................................................................................................65

Използвана литература.................................................................................70


Увод
Според прогнозите на Световната туристическа организация търсенето на културно-познавателен туризъм до 2020 година ще расте с изпреварващи темпове в сравнение със средните темпове на растеж на туристическото търсене като цяло. Според изследване на Европейската комисия 20 % от туристическите пътувания в Европа са свързани с културно-познавателни мотиви, а 60 % от европейските туристи се интересуват от посещение на културни атракции по време на своята ваканция.

Дългото и богато историческо развитие на българските земи обуславя наличието на множество културно-исторически обекти с висока общочовешка стойност и възможности за туристическа валоризация. Същевременно България все още се развива предимно като дестинация за морски и планински рекреативен туризъм. Културно-познавателния туризъм може да разшири българското туристическото предлагане и да разнообрази и подпомогне морския и планински туризъм.

Близостта на град Добрич до морската столица на страната и до Старопланинската верига, историческото наследство в съчетание с многобройните фестивали, изложби и панаири, провеждащи се на територията на града ни, представляват изключителен потенциал за развитие на културно-познавателен туризъм тук.

Обект на настоящото изследване е град Добрич като дестинация за културно-познавателен туризъм.

Предмет на настоящата димпломна работа е развитието на културно-познавателния туризъм в град Добрич.

Основна цел е да се представят възможностите за развитие на културно-познавателен туризъм в град Добрич.

Конкретните научно-изследователски задачи са като следва:

► Да се представят туристическите ресурси и условия за развитие на културно-познавателния туризъм в град Добрич;

► Да се направи анализ на сегашното му състояние;

► Да се откроят главните проблеми и трудности, с които културно-познавателният туризъм в града се сблъсква при своето развитие;

► Да се дадат предложения за неговото усъвършенстване и разнообразяване.

Използваните научно-изследователски методи включват литературно проучване на съответните източници, интервюта с директорката на Историческия музей и със специалисти от Дирекция “Хуманитарни дейности”, отдел “Култура” към Община Добрич, теренни наблюдения, собствени анализи и изчисления на автора.

За нуждите на разработката са използвани както първични, така и вторични източници на информация.



Глава І. Условия и предпоставки за развитие на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

1.1. Материални условия

1.1.1. Паметници на културата – архитектурни и исторически

Първи свидетелства за историята на град Добрич1 са откритите археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. хр. - ІІ-ІV в. сл. хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата половина на ХІ век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През ХVІ век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик2, чието име градът носи до 1882 г.

През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - “Свети Георги”, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Градът е освободен от турско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.

На развитието на града през първите десетилетия на ХХ век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич.

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте големи градове на България - важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна.

Град с такава история неминуемо е оставил в наследство множество паметници на културата.

Според Живко Бербенков3, специалист инвеститорски контрол недвижими паметници на културата в Историчесия музей на Добрич, “...всеки обект може да бъде паметник на културата, ако притежава културна, историческа или художествена стойност. Паметниците на културата се делят според вида си на движими и недвижими, според качествата си на археологически, архитектурни, исторически и художествени.”



Римска баня4 е единственият открит и запазен археологически паметник от античната епоха (ІІІ - ІV век сл. Хр.) с всички характерни за този вид сгради, помещения и съоръжения. Тя се намира в северната част на гр. Добрич в посока към Мемориален комплекс "Военно гробище". През последните години е подложена на консервация от специалистите на Историческия музей, но в момента представлява твърде неприветливо място за всякакъв тип посещения.

Освен Римската баня в Добрич са запазени 72 архитектурни и художествени паметници от Османския период и от Възраждането. Всички те са оценени високо за своята културно-историческа стойност. От епохата на капитализма има 62 паметници, оценени с висока и средна оценка. Всички те са декларирани5.

От Османския период са Джамията в Етнографския комплекс (Текеджамия) и Чарши джамия. Текеджамия - Построена е през втората половина на ХVІІ в. във връзка с култа към неизвестен мюсюлмански светец. И до днес Текеджамия си остава един от най-добрите образци на мюсюлманската култова архитектура в Добруджа.

От Възрожденския период са запазени църквата "Св. Вм. Георги", арменската църква “Св. Ованес” и една единствена къща – Етнографската, която е превърната в музей. Етнографска къща6 се намира в центъра на град Добрич, в непосредствена близост до църквата "Св. Вм. Георги". Строена през 1860-1861 г. от неизвестен народен майстор балканджия, тя представлява типичен за възрожденската епоха архитектурен паметник, симетрична, на два етажа с открит чардак и еркер. Столетие по-късно къщата е реставрирана и превърната в музей. Нейната уредба представя бита и поминъка на добруджанското население от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Етнографската къща предлага една много добра възможност за атрактивен културно-познавателен туризъм с частична или пълна възстановка на традиционните български обичаи и ритуали.

Друга сграда от този период в съседство на Етнографската къща е върната на собствениците си, а две, фигуриращи в списъка на паметниците на културата от 1983 г., са съборени.



Църквата “Св. Георги”7 е построена през 1843 г. По време на Кримската война (1854-1856 г.) е опожарена и през 1864 г. отново възстановена. Тя е дело на двама неизвестни майстори. В архитектурно отношение е трикорабна базилика без купол. В стила на Кольо Фичето са: цялостното обемно решение на църквата, кобиличните извивки на двете фасади и оригиналните каменни пластики, които украсяват външните зидове на сградата. Храмът е изографисан от представителя на Дебърската живописна школа Козма Блаженов през 1889 г. Иконостасът е изработен от тревненски майстори-резбари.

Арменска църква “Св. Ованес” - църквата се намира в центъра на гр. Добрич. Построена е през 1830 г. През ХІХ-ти в. църквата е опожарявана два пъти по време на руско-турските войни. През 1894 г. на мястото на нейните останки италиански архитекти проектират и изграждат нова еднокорабна църква с каменни основи и стени и с дървена покривна конструкции. В храма могат да се видят оригинални изображения на арменски светци, рисувани през ХІХ-ти в.

От епохата на капитализма висока оценка за своята културно-

историческа стойност са получили следните архитектурни паметници - Художествената галерия, църквата “Св. Троица”, Осман джамия, военно гробище, бившият хотел “Москва” и жилищна сграда по ул. “Независимост”.

Сградата на Художествена галерия – Добрич8 е градски специализиран музей за изобразителни изкуства. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата. Тя е строена в периода между 1933 – 1935 г. и е интересна като пример на европейско влияние - нейните архитекти са италиански и румънски възпитаници. Намира се в централното градско ядро и е основен акцент в архитектурната памет на Добрич с доминираща роля в днешния административно-културен център на града. Сградата е наситена с различни пластове историческа памет: Съдебна палата до 1940 г., Полиция със запазени до днес затворнически килии до 1944 г., сграда на Окръжния комитет на Комунистическата партия до 1981 г. и художествена галерия от 1981/82 г. Сградата е на два етажа с обща площ от 3960 кв.м.



Църквата "Св. Троица" се намира в централната част на гр. Добрич, в непосредствена близост до къща-музей "Адриана Будевска". Тя е построена през 1911 г. и е обявена за паметник на културата. В архитектурно отношение църквата е класическа трикорабна базилика с купол и камбанария.

Осман джамия - разположена е в непосредствена близост до градския пазар. Построена е в началото на ХХ-ти в. Джамията носи името на своя създател – богатият търговец Осман, който я изгражда изцяло със свои средства преди да напусне завинаги Добрич и да се пресели със семейството си в Турция. В архитектурно отношение джамията следва изцяло наложилия се още през предходните столетия канон в мюсюлманското храмово строителство. Най-впечатляващият й елемент е пясъчният часовник, разположен на южната й стена, който отмерва времето, указва посоката към Мека и приканва вярващите към молитва.

В северната част на град Добрич се намира най-голямото на територията на страната запазено военно гробище от времето на Първата световна война. Гробището е уникален исторически паметник, свързан с боевете за града през 1916 г. В него са погребани над 3000 воини от седем националности (българи, руси, румънци, германци, турци, сърби и евреи) от четири вероизповедания. Тук се намира и построеният през 1922 г. от възпоменателни добруджанци със свои средства параклис–костница “Св. Архангел Михаил”, иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов.

На 24 септември 2003 г. бяха открити: нова експозиция “Добричката епопея 1916 г.” и Паметна алея на знамената с флаговете на всяка държава, чийто войни са погребани в Добрич.

Военното гробище е подходящо място за културно-исторически

туризъм за посетители със специални интереси.

От историческите паметници са запазени 9, като висока оценка за културно-историческата си стойност е получила къщата на Вида и Димитър Василеви.

Има запазени още 67 монументални паметници9 и паметни знаци. От тях най-известни са:

► Паметник на хайдут Пею Буюклията;

► Комплекс от бронз на Хан Аспарух;

► Архитектурен паметник на руските войници, загинали в Руско-турската война (1877-1878 г.);

► Архитектурен паметник, посветен на сражението при Хаджиоглу Пазарджик-(1878 г.);

► Архитектурно-скулптурен паметник, посветен на героите, загинали за свободата на Добруджа;

► Паметен знак на загиналите в Първата световна война (1915-1918 г.);

► Архитектурно-скулптурен паметник, посветен на загинали за свободата, честта и независимостта на Родината;

► Паметник на Стефан Караджа;

► Паметник на Христо Ботев;

► Монументална живопис-фреска, посветена на Априлското въстание, на Руско-турската война (1877-1878 г.) и жертвите на България;

► Пирамида на руските войници, загинали за освобождението на България от османско иго.



Градският парк “Св. Георги”, създаден през 1869 г., е бил вторият парк в България след Софийската градска градина. В него са били отглеждани различни растителни видове, по-голяма част от които не са характерни за безводна Добруджа. През 1999 г. паркът е обявен за паметник на парковото изкуство.
1.1.2. Музеи

Исторически музей – Добрич

Музеят в град Добрич е създаден през 1953 г.10, като музей на Добруджа. Днес във фондовете му се съхраняват над 180 000 експоната. Сред тях са:



  • една от най-богатите в страната и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.);

  • колекцията "Керамика" от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола;

  • колекцията "Накити" от богатия къснономадски некропол край с. Одърци;

  • една от най-големите в България колекции от средновековно оръжие;

  • колекцията "Възрожденски икони от Добруджа" с най-многочислените в България образци на икони "Св. св. Кирил и Методий";

  • колекцията "Добруджански въпрос";

  • най-богатите в България фондове "Йордан Йовков", "Анастас Петров", "Петър Дачев" и др.

Тези колекции, както и всички музейни ценности, които се съхраняват във фондовете на Исторически музей – Добрич, са част от националното богатство на Република България.

Със своите разнообразни експозиции и с разностранната си образователна дейност музеят задоволява интересите на най-различна аудитория – деца и възрастни; хора с различни професии; местни жители и гости на нашата страна, запознавайки ги с културата на Добруджа.

Към Исторически музей11 гр. Добрич се отнасят Архитектурно-етнографски музей на открито “Стария Добрич”, Археологическата изложба, Етнографската къща-музей, Музей "Нова и най-нова история", къща-музей с Дом-паметник "Йордан Йовков", къща-музей "Адриана Будевска", зала “Възраждане” в Художествената галерия, мемориален комплекс “Военно горбище”.
Архитектурно-етнографски музей на открито "Старият Добрич"12

Още със самото си изграждане етнографски комплекс “Старият Добрич” удостоверява намеренията за създаване на условия за опазване и развитие на добруджанския бит и култура. Открит през 1979 г. на мястото на старата градска чаршия, етнографският комплекс има за цел да опази, осмисли и покаже архитектурата, бита и стопанското минало на града от края на на ХІХ и първата половина на ХХ век, да съхрани жив спомена за развитието на занаятите, да предаде на поколенията един малък кът от някогашния Добрич. Над 20 работилници представят народни художествени занаяти: медникарство, ковачество, грънчарство, дърворезба, дървостругарство, абаджийство, бъчварство, сарачийство, книговезничество, златарство, тъкачество, изработка на гайди и кавали и др. С умения и сръчност майсторите показват целия производствен процес.

Характерен за времето си градоустройствен и архитектурен елемент са били и часовниковите кули. Първите сведения за дървената кула на градския часовник в Хаджиоглу Пазарджик (старото име на Добрич) са от 1761 г. Възстановената в комплекса часовникова кула е най-близка до първоначалния си вид. Висока е 22 м, а за сигурната работа на часовниковия механизъм майстор Илия Ковачев дава гаранция 300 г. Жителите и гостите на града вече могат да видят отблизо 250 кг й механизъм, тъй като от м. септември 1994 г. кулата е отворена за посетители.

Особен интерес представляват кафенето, кръчмата, гостилницата и ханът, с които Старият Добрич не само представя архитектурата, бита и стопанското минало на града, но и дава възможност за отмора и развлечение.

Замислен като музей на открито, Етнографският комплекс все повече се утвърждава като динамичен център за съхранение и развитие на традициите. Търсенето на нови пътища и възможности за приложение на културното богатство в целия спектър на съвремените му измерения чрез многообразие от изложби, фолклорни събори, ретро-ревюта, възпроизвеждане на народни обичаи и пр., превръщат Етнографския комплекс в едно от важните културни средища в Добрич.

В изложбената зала на комплекса е изградена постоянната експозиция “Археология на Добруджа” и е създаден Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от ХІХ в.

Изложбата “Археология на Добруджа”13 представя за първи път най-големия и най-добре проученият праисторически некропол в света (5300 – 4000 г.пр. н.е.). Богата е и колекцията от антични предмети. Особено впечатляват погребалните дарове от тракийския некропол край с. Крагулево, червенофигурната вносна керамика от Егейския басейн, римското въоръжение и бронзовата пластика, занаятчийските оръдия на труда и естествено, монетните съкровища от елинистическия период до началото на османското владичество. Уникална за този период е култовата ръчичка от слонова кост. Особено силно е представено Средновековието. В изложбата са включени находки от: най-големия в Европа раннобългарски керамичен производствен център, открит край село Топола; некрополите край селата Хитово, Черна; късноантичната крепост и къснономадския некропол край село Одърци; средновековния град-крепост на нос Калиакра. Експозицията завършва с представяне на най-голямата в България колекция от късносредновековно въоръжение и снаряжение.

Етнографска къща-музей 14

След реставрацията й от Института за паметници на културата през 1970г., в къщата-музей е подредена експозиция на добруджанския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век. Тя е подготвена и изпълнена от етнографката Маргарита Дакова и художникът по пространствено оформление в Художествената академия – София проф. Петров.

В сравнение с началото, в настоящия момент експозицията е многократно обогатена с експонати, които представят още по-пълно бита на добружанци.

В къщата е изложено част от етнографското богатство на Историческия музей – гр. Добрич. Показана е домашна уредба в различните помещения, облекла и накити, оръдия на труда, свързани с основния поминък на местното население – земеделието: рало, диканя, сърпове, паламарки, вили, яби лопати, крини, кантари и т.н. Представено е домашното тъкачество с основните уреди: стан, чекрък, дарак, хурки. Тук е изложена и колекцията от български народни накити, дарена от писателя Петър Славински през 1981 г. по повод 1300 годишнината на Българската държава. Експонираното облекло представя разнообразието на носиите в Югоизточна Добруджа. То е рядко оригинално, много удобно и красиво със своя строеж и багри. Женското се отнася към сукманения тип българско облекло, от което по-късно се оформят фустената и роклена разновидности, като преходни форми към градското. Мъжкото принадлежи към типа на чернодрешното.

Добруджанските тъкани са създадени с високо художествено майсторство от народните тъкачки. Българката-добруджанка е вложила цялото си умение, художествен вкус и вярно чувство за хармония и красота, създавайки разнообразните тъкани с прекрасни багри и орнаменти, предназначени за битови нужди и украса на къщата: пъстри торби, вълнени дисаги, месали, шарени черги, възглавници, ковьори, пешкири15.

В този си вид Етнографската къща-музей е интересен кът, съхранил се от миналото и представящ един отминал етап от българската култура, интересен със своята оригиналност и самобитност.



Музей "Нова и най-нова история"

Сградата се намира в непосредствена близост до входа на Градския парк и се помещава в старото казино на гр. Добрич. Първата музейна експозиция е открита през 1960 г. Днес в тази сграда се помещава музеят по нова и най-нова история. Той събира и съхранява свидетелства за историята на Добруджа от 1878 г. до днес. Само тук можете да видите експозицията “Добруджанският въпрос”, която представя съдбата на Добруджа по време на румънското владичество, мирното възвръщане на южната й част към България през 1940 г., както и много други ценни музейни колекции.

В една от залите на музея е уредена експозицията “Природата на Добруджа”, която е единствена по рода си в България. Тя е представя биоразнообразието на Добруджа, показано по неповторим и въздействащ начин. Върху панорамно пано оживяват природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна.

Къща музей с Дом-паметник "Йордан Йовков"

Къщата-музей "Йордан Йовков" се намира в централната част на гр. Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в "Голямата стая" на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова.



Дом-паметник “Йордан Йовков”16

През 1980 г. към къщата музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция: "Йордан Йовков – жизнен и творчески път”.

Интерес представляват кабинетът на Йовков и забележителното керамично пано на Стоимен Стоилов “В света на Йовковите герои”.

През годините къща-музей с дом-паметник "Йордан Йовков" се утвърди като център на Йовковедението, признат не само сред българската, но и сред международната научна общност.

Дом-паметника “Йордан Йовков” е сред Стоте национални туристически обекта17, което е причина за увеличаващия се брой на посетителите през последните години.

Къща-музей "Адриана Будевска"

Къща-музей "Адриана Будевска" се намира в централната част на град Добрич, в непосредствена близост до църквата "Света Троица". В тази къща е родена една от основателките на съвременния български театър - Адриана Будевска. В нейна памет е уредена постоянна експозиция, представяща живота и творчеството на голямата българска актриса от световна величина.

Къща-музей "Адриана Будевска" е подходяща за посещения на туристи със специални интереси.

Зала “Възраждане”

Зала “Възраждане” е в сградата на Художествена галерия – Добрич. В нея е експонирана колекцията: “Икони от Добруджа”. Тя представя образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–зографи, между ХVІІ и ХІХ век. Сред тях се отличават творбите на Захария Цанюв, Недко Тодорович, Койчо Досюв. Особено ценни са иконите “Св. Св. Кирил и Методий”, които съставляват най-богатата в страната колекция с образите на Светите братя.

Добруджанските икони са прекрасни образци на възрожденската иконопис, пълни със светлина и живот. Те са част от националното ни иконно богатство на България.

Като допълнителна атракция: концерт на хор за църковно-славянско песнопения; прожекция на видеофилмът “Манастирите в България”.



Художествена галерия - Добрич18 е със статут на градски музей на изкуствата (освен архитектурен паметник на културата). Притежава богат художествен фонд - над 3200 творби - българско и чуждестранно изкуство в четири раздела: живопис, графика, скулптура, декоративно-пластични изкуства. Сред авторите, притежание на галерията, са Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Ненчо Балкански, Дечко Узунов. Представят се изложби както на български класици, така и на чуждестранни автори. Гостуват изложби на Френски институт - София, Полския, Словашкия културни институти, посолствата на Хърватия, Испания, Унгария и още много други страни.19
     Реализират се проекти по програми на Център за изкуства "Сорос" - София, Фондация Про Хелвеция и др.

Галерията е организатор на Международния пленер "Хартията", еволюирал в Международна изложба "Хартията" и сега Биенале "Хартията".

В заключение мога да отбележа, че Добрич притежава голямо културно-историческо и архитектурно богатство, музеи с разнообразни експозиции, които преставляват отлична база за културно-познавателния

туризъм в града.


1.2. Културни прояви

1.2.1. Музикално-фолклорни

Представител на подобен род прояви е Международният фестивал-конкурс “Фолклор без граници” Добрич - Албена20. Фестивалът е представителен форум на певци, инструменталисти, камерни формации, хорове, оркестри и ансамбли, който се провежда ежегодно в град Добрич и КК "Албена" през юни. Организатори на фестивала са Община гр. Добрич, ТА "Романтик травъл" - Санкт Петербург, Русия и КК "Албена" с любезното съдействие на Министерство на културата - Дирекция "Музика и танц". В състава на международното жури са включени известни музикални специалисти от България, Русия, Македония, Румъния. Основан през 2001 г. като празник на уникалните, вечно живи и неизчерпаеми в многообразието си фолклорни традиции, фестивалът цели да стимулира високо професионално майсторство, да мотивира младите изпълнители и творци към съхраняване и развитие на фолклорните традиции в днешната епоха на глобализация.

"Фолклор без граници" протича в две форми - конкурсна и фестивална. В конкурсната част се съревновават в изпълнителско майсторство - солисти и различни видове състави от певци и инструменталисти в три възрастови групи в 12 категории.
Фестивалната част включва пет категории, между които етномузика, фолк-джаз, театър на костюма, концерти на именити български и чуждестранни гости, концерти на международното жури под председателството на проф. Милчо Василев, творчески срещи, майсторски класове, курсове, изложби, представяне на методически разработки, сборници, CD и др.

В досегашните издания на фестивала - конкурс са участвали 2140 изпълнители от България, Румъния, Украйна, Молдова, Македония, САЩ, Франция, Австрия, Русия и автономните й републики - Татарстан, Калмикия, Република Саха (Якутия) и др.


Тук се провеждат и редица международни и национални музикални фестивали и конкурси21. Град Добрич е домакин на един от най-авторитетните и доказани музикални форуми в страната - Европейски младежки поп-рок конкурс "Сарандев"22. Организатори са Община град Добрич и Младежки дом "Захари Стоянов" - гр. Добрич. Конкурсът се осъществява под патронажа на Кмета на града. Той е един от най-престижните за млади поп-рок изпълнители, място за творчески контакти и сверяване на художествени критерии и постижения.

Първото издание на конкурса е през май 1988 г. Целите на конкурса са:

- Предоставяне на сценична изява на млади таланти;

- Създаване на нови български музикални творби;

- Стимулиране на талантливи изпълнители и млади автори;

- Опознаване на културата на отделни народи чрез осъществяване на контакти.

В международното жури са участвали специалисти от Русия, Гърция, Румъния, Израел, Грузия и др. Европейският поп-рок конкурс "Сарандев" има конкурсна и съпровождаща програма.

Международния фестивал на детските хорове “Захари Медникаров”23 Албена – Добрич се провежда в рамките на Международната фестивална програма на детското творчество "Приятели на България". Първото му издание е от 2004 г24.

Целта на фестивала е разпространение и популяризиране на традициите и постиженията на българската и чужда хорова школа, на много произведения за хор на български и чужди автори, изява на майсторските умения на младите таланти, възможности за бъдещо развитие на творческа дейност на изпълнители и педагози.


Провежда се ежегодно през юни в град Добрич и Курортен комплекс "Албена".

Фестивалът носи името на изтъкнатия хоров диригент, роден и творящ в Добрич - маесто Захари Медникаров25, дългогодишен главен художествен ръководител на Детски хор - град Добрич и Смесен хор "Добруджански звуци"26 - гр. Добрич, почетен гражданин на Добрич.

Ежегодно през първата половина на септември се провежда и Международен младежки музикален фестивал-конкурс “Надежди, таланти, майстори”27 Добрич – Албена. Той е празник на класическата музика, мащабна проява на творческо общуване между стотици музиканти от всички краища на света.

Първото издание на фестивала е през 1996 г. Програмата на фестивала-конкурс, организиран от Община град Добрич, ТА "Романтик травъл" - Санкт Петербург, Русия и КК "Албена" с любезното съдействие на Министерството на културата - Дирекция "Музика и танц", включва: конкурсни матинета и вечери, които се провеждат паралелно с концерти на лауреати на фестивала, майсторски класове, творчески срещи и уникалния по рода си концерт на международното жури под председателството на проф. Виктор Чучков.


До 2006 г. включително над 2900 участници от 29 страни на Европа, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия са преминали през фестивал-конкурса.

Фестивала на мажоретния танц с международно участие “Златен помпон” Албена – Добрич се провежда ежегодно в рамките на празненствата, посветени на Деня на Добрич - 25 септември. Инициатори и организатори на фестивала са Община град Добрич, Центърът за работа с деца - град Добрич, Министерство на образованието и науката, Национален дворец на културата - София, Инспекторатът по образование - гр. Добрич. Първото издание на фестивала бе през 2003 г.

Фестивалът е с конкурсен характер. За наградата "Златен помпон" се състезават мажоретки от България и чужбина, оценявани от компетентно международно жури. Атрактивните момичета на възраст от 7 до 19 години се състезават в 2 категории - парадни и брейк-тайм (спортни) мажоретки. Критериите за оценка са добра хореография, артистичност и оригинални костюми.

От музикалните прояви с национално значение в Добрич се провеждат Националния конкурс “Музикални надежди” и Седмицата на камерната музика28.

Начало на Националения конкурс “Музикални надежди” е сложено през 2002 г. Организатори са Община град Добрич, РИО гр. Добрич и СОУ "Св. Климент Охридски". Провежда се под патронажа на Кмета на Община град Добрич. Конкурсът е ежегоден, провежда се на Цветница, като се редуват фолклор и класика. Конкурсът има своето развитие. В първото издание участваха млади музиканти от региона, като в последствие статутът бе променен и конкурсът прерасна в национален. За членове на журито се привличат авторитетни преподаватели и личности с доказани качества в сферата на фолклорна и класиката.



Седмица на камерната музика, имаща дългогодишна традиция в град Добрич. Началото е поставено през 70-те години на миналия век. Инициатори за създаване на фестивала "Седмица на камерната музика" са проф. Константин Илиев и маестро Йордан Дафов. След приблизително 15-годишно прекъсване Община град Добрич и Музикална къща "Катлин" гр. Добрич възобновяват през май 2002 г. Седмицата на камерната музика. Продължава традицията на добричка сцена да гостуват и музицират доказани камерни състави и индивидуални изпълнители.

Освен това в Добрич се провеждат Традиционни прояви, свързани с християнския и обредния календар29. Традиционно се отбелязват:


Трифон Зарезан - Ден на лозаря

Всяка година на 14 февруари се извършва възстановка на ритуала "Зарязване на лозата". Ритуалът се осъществява от Кмета на Община град Добрич. По традиция това става в Етнографски комплекс "Старият Добрич" или в Етнографска къща гр. Добрич. В програмата участва Професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа", любителски фолклорни състави.



Сирни Заговезни

Според християнския календар това е последният ден преди Великденските пости. В народния календар на този ден се палят огньове и се хвърлят стрели от младите мъже в дворовете на момите.


   В програмата, организирана от Община град Добрич и Регионален исторически музей, участват ПФА "Добруджа" и любителски фолклорни състави. Осъществява се в Етнографски комплекс "Старият Добрич".

Цветница и Великден

В периода преди Лазаровден, Цветница и Великден се реализира Програма от културни прояви "Цветница и Великден в Добрич". Тя включва Великденски концерти, спектакли, литературни премиери, четения, изложби.



Гергьовден

Това е един от най-хубавите пролетни празници, по време на който Община град Добрич и Регионален исторически музей организират празненство за гражданите на Добрич - гергьовденска люлка и теглене за здраве в двора на Етнографска къща, както и изложба на обредни хлябове. В художествената програма участват състави за автентичен фолклор.



Еньовден

По традиция всяка година аптеката в Етнографски комплекс “Стария Добрич” и Регионален исторически музей правят възстановка на обреди и ритуали, свързани с празника Еньовден – вият венци от лечебни растения и билки, раздават китки от еньовче и здравец. В програмата се ангажират професионални и любителски състави и индивидуални изпълнители.



Архангеловска задушница /Мъжка задушница/

Отбелязва се в събота преди Архангелов ден - 8 ноември. Тя е една от трите големи задушници, които православните християни отбелязват всяка година. На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България и на всички паднали в редовете на Българската Армия.


По традиция в Добрич на Военно гробище - най-голямото на територията на страната запазено гробище от времето на Първата световна война, в което са погребани над 3000 воини от седем националности, уникален исторически паметник - ежегодно се отслужва панихида в Деня на Архангеловата задушница. В ритуала участвува и Военен гарнизон - Варна.

Ден на християнското семейство – 21 ноември

Въведение Богородично се отбелязва в християнския календар и като Ден на християнското семейство. Един от големите вселенски празници. На този ден неправителствени организации като Дамски клуб "Майчина грижа" и други в Добрич по традиция реализират много благотворителни инициативи с цел подпомагане на талантливи деца в неравностойно положение, осъществяват се разнообразни инициативи - беседи, изложби, празнични литургии.


От Игнажден до Коледа

Възстановка на ритуали, коледни концерти, изложби, литературни четения, организирани от Община град Добрич, културни институти, учебни заведения и НПО.

Говорейки за фолклор, няма как да не спомена създаденият през 1954 г. ансамбъл “Добруджа”, който е един от най-добрите представители на фолклорния жанр в България. Негови изпълнения са включени в добилия широка популярност компактдиск на Марсел Селие “Мистерия на българските гласове” и “ Магически гласове от България”. Оркестърът е изграден от типичните за България народни инструменти – кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци се предава от поколение на поколение.
1.2.2. Литературни

Община град Добрич и Издателство "Захари Стоянов" са организатори на Националните културни празници "Албена", които се провеждат всяка година през последната седмица на септември в Добрич, Албена, Балчик, Варна, Велико Търново и други градове, имат една задача - да възродят духа на Йордан Йовков, да ни облъчат с могъщите интелектуални послания на богатата българска история и култура. Организаторите си поставят за цел фестивалът да представя през най-широка публика поетични рецитали, литературни вечери, музикални концерти и спектакли, театрални постановки, изпълнения на хорове и танцови състави, изложби и т. н.



Литературните празници “Йордан Йовков” се провеждат на пет години чрез поредица от културни прояви, посветени на певеца на Добруджа - Йордан Йовков. По традиция кулминацията на Литературните празници е общоградското четене, на което става връчването на Националната литературна награда “Йордан Йовков”.
Националната литературна награда "Йордан Йовков" е учредена през 1970 г. като естествен израз на почитта на добруджанци към големия писател, възпял в творчеството си по неповторим начин добруджанската равнина. Носители на наградата са Дико Фучеджиев, Емилиян Станев, Симеон Султанов, Петър Славински, Илия Волен, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Марко Семов, Иван Сарандев, Антон Дончев, Йордан Дачев и Атанас Цонков.

Друг акцент в честванията е Националната научна конференция, посветена на Йордан Йовков. Конференцията се организира от Регионален исторически музей гр. Добрич в рамките на Литературните празници. В програмата на празниците влизат също много литературни премиери, четения, спектакли, изложби. Организатор на събитията ежегодно през ноември е Община град Добрич.

През 2003 г. по повод 115-годишнина от рождението на Дора Габе - поетеса, преводач и общественик, родена и откърмена в Добруджа, бяха организирани Литературни празници "Дора Габе". През същата година в знак на признателност към живота и сътвореното от голямата поетеса, бе учредена от Общински съвет гр. Добрич Национална литературна награда "Дора Габе". Според статута на наградата, същата се присъжда на пет години за значителни художествени постижения в духа на естетическите и хуманистични послания на Дора Габе и цялостен принос в националната литература.

За първи път с наградата бяха удостоени поетесата Елка Няголова, ИК "Пламък" с директор Георги Константинов и поета Иван Атанасов. Празниците се провеждат на пет години през август, септември и октомври.

Посочените музикално-фолклорни и литературни прояви намират своето място в културния календар на Добрич.
1.3. Социално-икономически предпоставки

Добрич30 е един от двата икономически центрове на Североизточния икономически регион в България, административен център на Община град Добрич и Област Добрич и един от осемте най-големи градове в страната. Разположен между Черно море и река Дунав, градът е на изключително благоприятно място от гледна точка на транспортната инфраструктура. Железопътният транспорт свързва Добрич с вътрешността на страната, черноморското крайбрежие и съседна Румъния, докато неговата пътна мрежа му гарантира достъп до морски (Балчик – 35 км, и Варна – 55 км) и речни пристанища (Силистра – 90 км), терминали и граждански летища (45 км от аерогара Варна и 100 км от летището в Констанца, Румъния). Реализирането на инфраструктурни проекти за трансгранично сътрудничество също разкриват големи възможности за развитие на международния туризъм в общината, в частност и в града. Като добър пример за това е партньорството с община Констанца в проект за развитие на трансграничния туризъм и създаване на обща туристическа асоциация. Добрич разполага и с добре развита спортна база, която предоставя добри условия за организиране на национални и международни състезания, както и тренировъчни лагери. Градът има също така и голям потенциал за развитие на конгресен туризъм.

Може да се каже, че икономическият профил на Добрич се определя преобладаващо от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост. Тя включва производство на млечни продукти, олио и маргарин, колбаси, вина, спиртни и безалкохолни напитки, продукти от птиче месо, и естествено все пак това е столицата на Добруджа, брашно, хляб, макаронени и сладкарки изделия. Предприятията в този отрасъл оказват и важно въздействие върху структурата на заетостта в града, ангажирайки преимуществено женска работна ръка.

Строителството е един от най-динамично развиващите се отрасли в града, като в момента в Добрич има 110 регистрирани фирми с подобен предмет на дейност. Причината за това се корени в състоянието на пазара на недвижими имоти (3 пъти по-ниски цени, отколкото в София например). Неслучайно Добричка област като цяло в момента е 5-та по инвестиционна дестинация по новопостроени площи в България.

Силно развитие, със замирането на индустриалното производство след 1990 г., получава секторът на услугите и търговията.



Населението на гр. Добрич по данни на Националния статистически институт през 2005 г. е било 93 802 жители31, като в момента цифрата е намаляла значително поради големият темп на имиграция, както в чужбина, така и в по-големите български градове.

Провеждането на редица ежегодни специализирани изложения в Добрич са друга социално-икономическа предпоставка за развитието на културно-познавателен туризъм в града. Организатор на изложенията е Добрички панаир32.

От 1995 г. всяка годишна програма на Добрички панаир АД започва с провеждането на Борса за семена и посадъчен материал. От 1998 г. изложението се провежда под егидата на Министерството на земеделието и горите. По време на Борсата за семена и посадъчен материал се връчват наградите на Фондация Рачински – “Най-добър селекционер” и “Най-добър семепроизводител”.

Най-известното изложение, което се провежда в града е Селското стопанство и всичко за него. То е единствено по рода си  в източната част на страната и е второто по големина в България. Международното специализирано изложение Селското стопанство и всичко за него за своите четиринадесет години се превърна в символ за модерно селско стопанство и притегателен цeнтър за агрофирми и производители от цял свят.

Поради повишения интерес към пчеларството от 2004 г. в Добрич се провежда специализирано пчеларско изложение Пчеломания. Провеждането на изложение с такава тематика в Добрич се дължи на факта, че Добруджа произвежда 35 % от българския мед. В региона има повече от 1000 пчелари, чиито пчелни ферми са официално регистрирани. Първото издание на Пчеломания се характеризира с невероятен интерес от страна на посетителите. То получава популярност, както в България, така и извън нейните предели. Фирми от Германия, Турция и Румъния изявяват желание да се представят на българската Пчеломания.

Специализираното изложение Лов ◦ Риболов ◦ Туризъм е единственото по рода си в Източна България. Регистрирани са хиляди ловци и рибари, голяма част от които са професионалисти, а други просто любители. Както те, така и курортните комплекси, организиращи атрактивните си програми, имат нужда от пряк и близък контакт с фирмите, предлагащи стоките и услугите, включени в тематиката на изложението.

Други изложения, които са организирани от Добрички панаир на територията на др. Добрич, са: Пролетен Търговски панаир за мода, текстил, козметика и т.н. и Агровет за елитни животни, фуражи и т.н.

Това са най-важните социално-икономически предпоставки за развитието на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич, някои не дотам развити, а други напълно отговарящи на нуждите на този вид туризъм.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница