Възникване и развитие на телевизионната индустрия. Модели телевизионни организации

Изобретението, което революционализира средствата за комуникация и предвеща появата на електронните медии принадлежи на Александър Бел. Неговата първата публична демонстрация на телефона през 1876 г. предизвиква въображението на мечтатели и учени: в пресата съобщението се илюстрира с екрани, които визуализират изобретението на Бел. По-късно много изобретатели ще дадат своя принос, за да се роди радиото и впоследствие - телевизията: Попов и Маркони откриват предаването на радиовълните; Фесенден – модулирането на радиосигнала; Де Форест – генериране и усилване на радиовълни. Около 1890 г. телефонът навлиза масово в практиката, а безжичните съобщения стават възможни малко преди началото на Първата световна война, макар че Реджиналд Фесенден успешно предава музика и глас още през 1906 г. Тогава никой не си представя бъдещото приложение на тази технология. Едва след края на войната става ясен комерсиалния потенциал на радиопредаванията. Радиолюбители, които усвояват безжичната технология по време на службата си в армията, започват масово да изграждат предаватели в гаражите и таваните си.

Уестингхаус и Дженерал Електрик започват производство на радиоприемници около 1918 г. През 1920 г. Уестингхаус открива първата радиопредавателна станция Кей Ди Кей Ей (KDKA). Ей Ти енд Ти поставя началото на платени реклами по радиото през 1922 г. и само за две години заема водещо място в продуцирането на радиопрограми като обвързва спонсори към тях. Около 1925 г. във всеки от главните градове на САЩ има радиостанция като много от тях се обединяват в радиомрежи.

Телефонната компания разглежда радиоразпръскването като разрастване на телефонните услуги и не допуска конкурентни радиомрежи до далекосъобщителните линии. Скоро обаче, по силата на антимонополното законодателство, компанията е принудена да да се откажае от този бизнес. През 1927 г. “Радиокорпорация на Америка” (RCA) създава филиал под името Национална разпръсквателна компания - Ен Би Си (NBC - National Broadcasting Company). Година по-късно Уйлям Пелей купува залязващата радиомрежа “Обединени независими радиостанции” и я преименува в Разпръсквателни системи Колумбия - Си Би Ес (Columbia Broadcasting Systems - CBS). Ен Би Си създава две мрежи - синя и червена, наречени така по цвета, с който се обозначават на етикетите на магнетофонните им записи, за да се избегне объркване. От тях през 1943 г. ще възникнат двете мощни радиомрежи: Ен Би Си и Ей Би Си - Американска разпръсквателна компания (ABC - American Broadcasting Company). Радиото се развива с небивал успех и това изостря апетитите на мрежите към възможността за предаване на картина на същия принцип.

Въпреки че телевизията, както и радиото, са по-скоро плод на колективни усилия и много отделни индивидуални приноси, баща на съвременната телевизия с право може да се нарече Владимир Зворикин¹, руски емигрант в Америка. През 1930 г. под негово ръководство научният екип за телевизионни изледвания на Радиокорпорация на Америка предават от разстояние картина с разделяща способност от 60 линии. Резултатът е доста грубо изображение. Девет години по-късно броят на линиите се е увеличил на 441. През 1941 г. Националният комитет по телевизионните стандарти (National Television Standard Committee - NTSC), в който са представени 15 водещи електронни производители, утвърждава система от 525 линии, която е в употреба и до днес в САЩ и Япония под името Ен Ти Ес Си /NTSC/.

Втората световна война отлага масовото навлизане на телевизионното излъчване. Около 1943 г. Ен Би Си предава боксови мачове, а през 1944 г. Жилет се съгласява да спонсорира спортните й предавания. Почти по същото време Си Би Ес започва ТВ излъчвания с популярната си до тогава радио-игра “Жена ми отива на пазар”. Ей Би Си /по това време наричана Ей Би Си – синя/ също стартира с телевизионна игра: “Дами, заемете местата си”. Четвъртата мрежа, Дюмонт (DuMont), започва с нискобюджетни кулинарни програми и телевизионни екскурзионни маршрути. Видно е, че по това време програмите са експериментални и програмирането им е съвсем условно. Повечето от тях са вече добили популярност сред публиката радиопредавания под същото име. Но с времето започват да се купуват все по-вече телевизионни приемници, зрителите се увеличават, а заедно с това – и взискателността към програмирането.

До края на четиридесетте години телевизионните мрежи предават от 19 до 23 часа, с изключение на Дюмонт, която излъчва програма само в почивните дни. Преобладават леки скечове и спорт, който не се нуждае от постановка. Нискобюджетните програми са в изобилие. Започват обаче да навлизат хитови предавания, които скоро покачват интереса към телевизията като бизнес. Повратна година е 1948 - раждането на персонифицирани програми, които привличат нова аудиотория. През 1950 г. се установява практиката, която по същество не се променя през следващите тридесет години - телевизиите започват да работят плътно с рекламодатели и рекламни агенции за развитие и производство на програми, адресирани към възможно най-голяма аудитория.

Европа. За разлика от Америка, в Европа електронните медии възникват като организации с обществена отговорност. Тук радиочестотния спектър се разглежда като ограничен естествен ресурс, който трябва да се ползва в интерес на цялото общество. Освен това се смята, че пазарът е твърде недоразвит, а вложенията по изграждане на предавателните мрежи твърде големи, за да се позволи свободния достъп до ефира. Поради тези и други причини радио и телевизионната дейност в Европа дълго време след възникването си е доминирана от обществени или държавни институции².

Във Великобритания радиоразпръскването започва през ноември 1922 г. То се осъществява от създадената по това време Британска разпръсквателна компания (British Broadcasting Company). Тази организация получава монопол върху радиопредаванията. Правителството на Великобритания запазва правото си на контрол над някои съобщения и над доходите на компанията. Също по това време започва събиране на лицензни абонаментни такси за ползуване на радиоприемник, които стават основен приходоизточник за компанията. През 1927 г. тя се преобразува в “обществена корпорация” и получава наименованието, което носи и до днес - Британска разпръсквателна корпорация - Би Би Си (British Broadcasting Corporation - BBC). През ноември 1936 г. Би Би Си започва редовно излъчване на телевизионна програма. През май 1937 г. е осъществено първото извънстудийно предаване: “Коронацията на Георг VI”. С началото на Втората световна война телевизионното излъчване се прекратява.

Първите технически експерименти за предаване на изображение от разстояние се провеждат в Париж още през 1931 г. в Националната консерватория и Висшето електротехническо училище. След година се създава експериментално студио, а през 1935 г. на Айфеловата кула е монтиран предавател с антена и започва редовно излъчване на телевизионни програми. В предвоенния период телевизионните предавания във Франция достигат 15 часа седмично. Това са главно концерти и несложни драматични програми, предавани на живо. Актуални политически предавания все още не съществуват във френската телевизия.

През март 1935 г. в довоенна Германия се открива пункт за публично гледане на телевизионни предавания, а от януари 1936 г. започват редовни излъчвания на всекидневна програма от 20 до 22 часа. През август същата година е показан репортаж за откриването на олимпийските игри в Берлин. През 1944 г. предаванията се преустановяват.

Извън Европа и Америка има само една страна, в която историята на телевизията започва преди Втората световна война - Япония. Японската разпръсквателна компания - Ен Ейч Кей (Nippon Hoso Kyokai - NHK) започва радиопредавания през 1925 г. В средата на тридесетте години тя провежда експериментална работа в областта на телевизията, която се прекратява с началото на войната и се възобновява след края й. Редовно предаване на телевизионна програма в Япония до войната не е осъществено.

Периодът в края на 40-те и началото на 50-те години е време на широко разпространение на телевизията. В този период тя се развива в почти всички европейски страни. Започва се серийно производство на телевизионни

приемници и цената им спада до толкова, че например един датски работник е вече в състояние да си купи телевизор срещу надница за няколко часа работа: толкова, колкото му е било нужно, за да си купи радиоприемник през 1929 г. или цветен телевизор през 1968 г. Умерените цени са едно от най-важните условия за превръщане на дадено средство за комуникация в масово.

През 1945 г. предавателят на Айфеловата кула се възстановява и започва редовна ретранслация на телевизионни програми. Телевизонните предавания на Би Би Си се възобновяват през юни 1946 г.

През 1950 г. вече има телевизия и в Германия. По решение на западните съюзници в трите окупирани зони се изграждат обществени корпорации, обединени в съюз. Телевизионните организации са независими от политически натиск или влияние на определени икономически групи. Те приемат структурата на обществени, некомерсиални телевизии с автономна програмна политика. Дейността им се наблюдава от контролни органи, в които влизат представители от различните зони. В началота на 50-те години корпорациите от отделните области се обединяват в мрежа и се основава А Ер Де (ARD - Die Arbeitsgemeinschaft der offentlichrechlichen Rundfunkanstalten).

През 1950 г. се осъществява и първата транслация на телевизионен сигнал между Великобритания и Франция.³ В 1953 г. към числото на “телевизионните” държави се присъединява Япония, която в кратки срокове се превръща във втората телевизионна държава в света. В началото на 1953 г. Обществената радиотелевизионна корпорация, а през август същата година и първата комерсиална мрежа Ен Ти Ви (NTV - Nippon Television Corporation) започват редовни телевизионни предавания на територията на цяла Япония.

През юни 1954 г. западноевропейските страни пристъпват към обмен на телевизионни програми по кабелни и релейни линии. Така се заражда системата “Евровизия”. Телевизионните ретранслации започват да се осъществяват със самолети и вертолети, от морски съдове и кораби, от подводници. Телевизията прониква в цялата човешка дейност. От 1957 г. по английската, а през 1959 г. и по японската телевизия започва редовно предаване на учебно-образователни програми. 1959 е годината на първата ретранслация на телевизионна програма от САЩ към Западна Европа по трансатлантически кабел.

В началото на петдесетте години в САЩ, а в средата на същото десетилетие и във Великобритания, Франция и Япония започва активна работа по внедряването на цветна телевизия. През 1954 г. в САЩ вече има 5 хиляди цветни телевизора, а през 1960 г. - 425 хиляди.⁴ В същата година, много по-рано отколкото в Западна Европа, се въвежда цветна телевизия и в Япония (американската система Ен Ти Ес Си). През лятото на 1967 г. Би Би Си -2 (BBC-2) започва цветно предаване, през октомври - Франция, а скоро след това и Германия.

В света се налагат три системи на цветна телевизия: В Америка и Япония - Ен Ти Ес Си (NTSC - National Television Standard Committee), във Франция и СССР - съвместна система СЕКАМ (SECAM - Sequentiel Couleur a Memoire), във Великобритания и Федералната република - западногерманската система ПАЛ (PAL - Phase Alternation Line). Впоследствие системата SECAM се приема от източноевропейските страни, а ПАЛ се налага в повечето от западноевропейските страни.

В програмен аспект петдесетте години налагат присъщите за телевизията информационни жанрове: преки предавания и репортажи на филмова лента от мястото на събитието, коментари. Навлизат и нови способи за представяне на информацията със специално избрани за целта коментатори-водещи, поставя се начало на практиката на дискусии по различни теми, появяват се смесените информационно-развлекателни предавания, викторини, конкурси, състезания, игри. В областта на телевизионната драма на първо място излизат многосерийните филми, драматични постановки, комедии. Започва излъчването на учебно-образователни програми. Отделя се значително място на спорта.

През 1934 г. се строи национална предавателна мрежа, а през 1935 годиина е основано държавното “Родно радио” към Министерството на информацията, което излъчва национална програма на средни вълни.

През октомври 1951 г. по инициатива на доц. Кирил Кирков колектив под ръководството на проф. Саздо Иванов започва работа по изграждане на експериментален телевизионен център в Държавната политехника. В края на 1952 г. се осъществяват първите излъчвания и приемания на телевизионен сигнал: “Става дума за предаване на неподвижно изображение по метода “бягащ лъч”⁷. Първото официално излъчване на телевизионни сигнали от Експерименталния телевизионен предавател при Държавната политехника е осъществено на 1 май 1954 г. През 1956 г. започва да действува първата радиорелейна линия на територията на България, а през следващата година започва разработката на телевизионни приемници в завод “Ворошилов”. Нулевата серия от 50 телевизионни приемници “Опера” са произведени през 1959 г. На 7 ноември 1956 г. е осъществено първото външно телевизионно предаване на манифестацията от тогавашния площад “Девети септември” /днес пл.“Батенберг”/. На 7 ноември 1959 г. е първото публично излъчване на програма - манифестацията по случай годишнината от октомврийската революция от пл. “Девети септември” като се използува подвижна телевизионна станция (ПТС). С това се поставя началото на професионалната телевизия у нас. На 26 декември същата година е назначен и първият директор на Българска телевизия. През този период (и до 1964 г.) материално-техническата база и обслужващият я технически персонал са в административната структура на Министерството на съобщенията и се намират в телевизионната кула, а програмните работници са в редакция “Телевизия” към “Радио София”.

Първоначално се излъчва два дни в седмицата - понеделник и сряда, които в следващата 1961 г. се увеличават на три (събота). Още тогава стартира новинарската емисия “По света и у нас”. Дължината на предаванията е между два и три и половина часа, от които 19% е оригинална телевизионна програма (художествена и публицистична), а 81% е кинофилми, спектакли, концерти.

През 1963 г. Българска телевизия става член на “Интервизия”, с което се поставя началото на международен обмен на телевизионни програми и новини

с останалите страни-членки на ОИРТ. По това време страните на запад от желязната завеса са обединени в Европейски съюз за радио и телевизионна разпръскване (European Broadcasting Union - EBU), който осъществява обмен чрез “Евровизия”.

От юни 1965 г. петъчната програма е блок предавания на Централната съветска телевизия - сутрин от 10.00 до 12.30 и вечер от 17.00 до 23.00 часа.

В края на 1965 г. БТ предава в пет програмни дни със средно 25 часа програма. Публицистичното обзорно предаване “Панорама” стартира на 15 юни 1968 г. по подобие на аналогично предаване на Би Би Си. Първият български телевизонен сериал “С пагоните на дявола” е излъчен през 1967 г.

През 1969 г. делът на оригинална телевизионна програма (всички видове и жанрове) достига 67%, а едва 23% са кинофилми, спектакли, концерти. През 1970 г. редакция “Телевизионен театър” подготвя 78 спектакъла за възрастни, 41 от тях са оригинални премиерни постановки (12 написани специално за ТВ театър от български автори), 11 повторения, 8 адаптации на театрални постановки и 18 постановки на чуждестранни телевизии. От края на 1970 г. Българска телевизия излъчва всекидневно сутрин (без понеделник) и вечер с общ седмичен обем на програмата 65 часа (2 680 часа годишно). Същата година се осъществява и първия цветен сеанс. Впоследствие се въвежда системата SECAM.

В периода 1971-73 г. се откриват последователно телевизионните центрове в Пловдив, Варна и Русе. През 1977 г. се открива и РТЦ Благоевград. На 9 септември 1975 г. започва излъчването на втора телевизионна програма - първоначално три пъти седмично, с обща продължителност 12 часа. През следващата година общият обем програма на БТ достига 4150 часа. Промените през 1989 г. заварват Българска телевизия с общ обем програма от 6080 часа, 2 228 от тях - по Втора програма.

На 22.12.1990 г. Великото народно събрание приема Основни положения за временен статут на Българската телевизия и Българското радио. С това се слага началото на тяхната автономност. “Временният статут” е първата стъпка към промяна на двете национални медии от авторитарни в обществени. В него те се определят като: ”... общонационални автономни информационни и културни институти. Тяхната работа се наблюдава пряко от Великото народно събрание чрез Постоянна комисия по радио и телевизия. Те ... се ръководят от интересите на цялото общество”⁸.

Още през 1990 г. БНТ става асоцииран член на “Евровизия”, а от 01.01.1993 г. е приета за действителен член на Европейския съюз за радио и телевизионно излъчване.

През 1993 г. започва излъчване в ефира на София първата телевизионна организация извън държавните структури - регионалната Нова телевизия, а година по-късно - телевизия “7 дни”. Стихийно се развиват и кабелни системи в почти всички големи градове на България.

През 1996 г. тридесет и седмото народно събрание гласува Закон за радиото и телевизията, който е многократно спиран, връщан и частично отменян от Президент и Конституционен съд, докато през 1998 година тридесет и осмото народно събрание приема изцяло нов Закон за радиото и телевизията. С него конституира правната рамка за регулация на електронните медии, създава се надзорен орган и се полагат основите на обществена телевизия. В началото на ХХІ век в България са регистрирани 320 радио и телевизионни оператори, от които 118 – радио и 202 – телевизионни. Ефирните телевизии са 7 като три от тях са с национално покритие: Българската национална телевизия, bTV и Нова телевизия. Според Закона за радиото и телевизията националният обществен оператор е БНТ – с един ефирен и един сателитен канал.