Възникването и развитието на училище „Св св. Кирил и Методий е свързано с разрастването и просперитета на село Гозница, днес квартал на град Ловеч. То е създадено доста късно през периода 1825 / 1835 г

През първата година училище посещават 20-25 ученици от селата Гозница и Продимчец, като 1/5 от децата са на училищна възраст. В следващите години заниманията се провеждат в слети по две отделения, обучението се е осъществява от двама учители. Учебните занятия се посещават по-редовно през зимата – от Димитровден до Гергьовден.

Първият учител в училището е Пано Рогозаров – един от будните учители преди Освобождението. Роден е през 1842 г. и е завършил прочутото тогава училище в гр. Щип при Йосиф Ковачев, където усвоил звучния метод на преподаването. В с. Гозница е учителствал само една година, но името му като първи учител се помни дълго време от учениците и жителите на селото.

Първото училище е разположено в сграда, строена за обществени нужди преди годината на откриването му. Поради това е негодна за провеждане на учебен процес. Запазена е до 1981 г. и е известна като „старото училище”.

В началото на 20 век в с. Гозница започва заселване на нови жители. В този период държавната политика е насочена към строителство на училища и през 1903 година е взето решение за изграждане на нова сграда по „П-образен план” с един етаж, четири класни стаи и една учителска стая в същия двор, където е „старото училище”. Строежът продължава до 1907 година, а новата сграда е открита през декември същата година. Главен учител тогава е Хито Йотов – роден в с. Гозница, завършил за начален учител в Казанлък. Той преподава от 1902 до 1928 г. През този период в училището са работили учителите Йото Ангелов, Тодор Върбанов, Недю Василев, Ната Стоянова, Ачо Ангелов.

През 1921 / 1922 г. се открива прогимназия – събитие, което за кратко внася съживление сред жителите на Гозница. След две години прогимназията е закрита, но е открита отново през 1931 / 1932 година. Като такава просъществува до 1983 / 1984 година, когато училището се преобразува в ЕСПУ.

Периодът 1931 / 1961 година се характеризира с текучество на персонала. Въпреки това се наблюдава увеличение на броя на редовните учители. От общо 27 учители 22 са редовни. Повишава се качеството на учебния процес, прилага се нагледност в обучението, наблюдение в близки местности и из страната. Стремежът на учениците към по-високо образование нараства. Средно образование продължават над 142 младежи, а висше – 22.

За този период свързват своя живот със съдбата на училището дългогодишните начални учители Йонко Чернев и Коста Христов – не само с голям педагогически стаж, но и с трайно присъствие в съзнанието на хората, в обществените дела.

Заслуги за развитие и утвърждаване на прогимназията имат Тодор Чернев – редовен прогимназиален учител, главен учител от откриването й до 1933 г. и Тонко Ангелов Мехурски - директор от 1933 до 1945 г., завършил Шуменския историко-учителски институт и избран за директор с решение на учителския съвет от 4 октомври 1933 г.

Полагана е постоянна грижа за подобряване на материално-техническата база. През 1935 г. е направена каменна ограда и са създадени условия за ученическа трапезария. През 1939 г. с участие на населението се строи училищният салон, който е познат като „салон на селото”. При построяването се включва младежта, със собствени усилия правят тухлите и доставят материалите.

През 1955 г. е обзаведено общежитие, което материално улеснява издръжката на учениците от Скобелево и Продимчец.

През 1959 г. е построена училищна работилница в отговор на политиката за свързване на обучението с нуждите на производството и физкултурен салон.

През 1964 г. се създават условия за полудневна детска градина.

Нарастващите нужди на образованието налагат разширяване на училищната сграда, което стартира на 3 май 1962 г. Започва изграждане на втори етаж на съществуващото училище. На 15 септември същата година първият етаж и част от втория са готови и учениците започват обучение. Бързината на строежа се дължи на директора на училището Иван Богданов, който с голямо желание се заема с разширяване на материалната база, и на ентусиазма на учителския колектив и на жителите на селото, които активно се включват. Иван Богданов е заемал директорския пост от 1945 до 1972 г.

Учителите са били в основата на културния живот на селото. С тяхното активно участие са организирани и представяни литературни програми, вечеринки, сказки, битови вечери, вечери на професията. Тържествено се чества денят на Кирил и Методий. Характерните обичаи коледуване, ладуване, лазаруване и др. са с активното участие на ученическия хор под ръководството на Виолета Христова.

За утвърждаване авторитета на училището са допринесли дългогодишните учители Виолета Костова, Виолета Христова, Яна Томчева, Веска Ангелинова, Величка Терзиева, Петър Павликянов, Дафина Райновска, Лалка Минкова, Филка Илиева, Надя Стойчева, Пенка Бонева, Цветанка Кънчева, Генка Хинкова, Нено Костовски и други.

В началото на 60-те години жителите на квартала значително се увеличават и то предимно от млади семейства, ангажирани в промишлената зона на град Ловеч. Училищната сграда вече не е достатъчна да побира учениците, поради което на 9 юни 1973 година е започнато строителство на 24-класно училище. На 15 септември 1981 година започва да функционира нова сграда, която осигурява условия за ефективен учебен и извънкласна дейност, за пълноценно хранене и отдих на учители и ученици.

През 1983 / 1984 година училището от основно прераства в ЕСПУ със СПТУ и УПК по индустриално строителство. Две години по-късно училището се разделя на две училища – СОУ „Св. св. Кирил и Методий” и СПТУ по индустриално строителство, които се помещават в една сграда. Директор в периода от 1973 до 1992 г. е Йорданка Нешева.

В периода след 1990 година в резултат от демографския срив, броят на учениците, които посещават училище, силно намалява. През 1997 г. СОУ „Св. св. Кирил и Методий” се преобразува в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”. В периода 1995 – 2010 г. директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” е Николай Томов. Този период беше труден както за образователната система, така и за училището. Демографският срив, постоянните реформи в образователната система и закриването на училища в селските райони поставиха нови предизвикателства пред ръководството и персонала на училището. Това се отрази на посоката на развитието му.

Наред с учебната дейност в училището се развиха извънкласните форми за изява на учениците. Училищният отбор всяка година участва в състезанието „Бързи, смели, сръчни” и многократно печели първо място.

През 2006 г. училищният отбор за гражданска защита се представи изключително добре и завоюва правото да участва в Републиканското първенство.

Изправен пред новите предизвикателства, колективът на училището не сведе глава. От 2004 г. бяха изготвени няколко проекта „Социално приобщена Европа”, проект „Енергийна ефективност”, „Музиката ни обединява”, „От социални помощи към осигуряване на заетост”. В някои от проектите чрез извънкласни форми на работа и сформираните секции децата разкриха своите интереси и таланти. В проекта „Социално приобщена Европа” заработиха седем секции, обединили деца с различни интереси.

Проектът „Музиката ни обединява” доведе до сформирането на вокална група „Ювега”. Упоритият труд не остана без резултат – групата многократно се изявява на училищна и общинска сцени. Най-голямата награда и признание на проекта е участието й на фестивала „Море и спомени” в гр. Поморие.

Промените в образователната система доведоха и до структурни промени в училището. От 2008 г. то е обявено за средищно. От следващата учебна година е открито и новото общежитие към училището.