Възпроизвеждане на традицията днес
Изтегляне 22.16 Kb.
|
|
Възпроизвеждане на традицията днес Традицията се смята за основа на спокойния и сигурен живот. Тя се изгражда на продължение на множество поколения и е проверена от всички тях. Издържайки изпитанията на времето, традицията се доказва като най-сигурния начин за оцеляване и запазване на рода. В патриархалното общество това е бил единствения начин на живот и излизането извън устоите е било немислимо и опасно за целия род. Но ние не живеем в патриархално общество от почти седемдесет години вече, което значи че и същността, и целта на традицията са се променили. Ако в миналото традицията се е заключвала в следването на начина на живот на предшествениците, то днес тя дори не съществува (в този неин аспект). Традицията може да се разглежда и като ритуал, който осигурява просперитет на семейството. Но във всеки ритуал са необходими жертвоприношения. В „Железният светилник“ в ритуала за запазване Султана жертва себе си, или по-скоро личните си интереси, за да е сигурна в продължаването на рода на дедите си. Обратна е обаче ситуацията при дъщеря ѝ, Катерина, която предпочита да остане вярна на себе си. Тази нейна черта- следване на своите желания и интереси я откроява от сивия патриархален свят, или по-точно я белязва като нарушител на проверените, неумолими закони. В съвременното общество обаче тази черта се възприема като положителна и ключова за реализация и бъдещ просперитет на следващото поколение. Както казах по-горе, в патриархата всички следващи поколения са живели по същия начин като дедите си, но днес това е по-скоро изключение, от колкото норма. По пътя към днешното състояние на семейството се минава през епохата социализма, в която няма нищо социално, и чак след това идва мечтаната и очаквана демокрация с досега непознатите и различни хуманитарни идеи за човека и света. Смяната на политическите и идеологични системи води до хаос в българското семейство, което трябва да е съкровищница на традиции. Този хаос се прожектира и върху традициите и резултата от това е изоставянето или изменянето на повечето от тях. С протичането на процеси като индустриализация и колективизация селяните са принудени да мигрират в града, а това само по себе си вече разделя голямото патриархално семейство, състоящо от три колена, на три. Със смяната на идеите се сменят ценностите, а следователно и традициите. В патриархата най-голямата ценност е била семейството, затова всички традиции са били насочени към запазването му. През социализма ценностната система е била диктувана от Партията, а следователно и традициите също. Със смяната на социализма с демокрация се сменят и ценностните системи и се налагат нови традиции. Тази честа подмяна на традиции се оказва пагубна и води до практическото им изчезване днес. Най-следваната традиция (поне по мои наблюдения) засега е тази с избора на български имена, макар и тя също да отслабва все повече и повече с европеизацията на България. Друга традиция, която все още се е запазила е събирането на семейството на големи християнски, понеже според конституцията сме християнска държава, празници, въпреки че и тя отслабва все повече и повече заради обстоятелства като работа, пандемии или разстояние. В общи линии, възпроизвеждането на традицията днес се заключва в следването на бледите останки от традиции, останали след смяната политически режими, идеологии и начини на живот. Изтегляне 22.16 Kb. Сподели с приятели:
|