Възрастен германец, страдащ от диабет, взима със себе си допълнителни рецепти, когато тръгва на пътуване в Италия, но дали аптекарите там ще приемат рецептите

Брюксел, 22 октомври 2013 г.

В директивата се изясняват правата на пациентите за достъп до безопасно и качествено лечение в страните от ЕС и възстановяването на разходите за него. Пациенти, които пътуват с цел получаване на медицинска помощ в друга страна от ЕС, ще бъдат лекувани по същия начин като гражданите на страната, в която се лекуват. Ако имат право на подобно лечение в родната си страна, разходите им ще бъдат възстановени от нея в съответствие с цената на това лечение там. В някои случаи пациентите имат нужда от разрешение, преди да пътуват с цел лечение, особено когато то изисква престой в болница или високоспециализирани и скъпи медицински дейности.

Новата директива ще е от полза за пациентите в ЕС и по други начини. Ще се улесни например достъпът до информация за здравното обслужване в други страни от ЕС и така ще се увеличи изборът на пациентите. Ще се улесни също сътрудничеството между националните здравни органи и обменът на информация за стандартите за безопасност и качество в здравеопазването. Ще се подкрепи развитието на европейски референтни мрежи, които на доброволни начала обединяват вече признати в Европа специализирани центрове за експертни познания. Ще се насърчи също сътрудничеството между страните от ЕС, за да се реализира значителният потенциал на оценката на здравните технологии и на електронното здравеопазване.

Какъв е размерът на трансграничното здравно обслужване?

Пациентите предпочитат да получават медицинска помощ в собствената си страна. Поради това търсенето на здравни услуги в чужбина е едва около 1 % от публичните разходи за здравеопазване, т.е. около 10 милиарда евро понастоящем. В тази оценка се включва трансграничното здравно обслужване, което пациентите не са планирали предварително (например спешната медицинска помощ за туристи). Това означава, че в момента на планираното трансгранично здравно обслужване, като например операции на коляното и тазобедрената става или оперативно лечение на катаракта, се падат много по-малко от 1 % от разходите и движението на пациенти.

Съществуващите регламенти и Европейската здравноосигурителна карта ще продължат да бъдат от полза за гражданите, които се нуждаят от помощ (в това число спешна медицинска помощ) при временно пребиваване в чужбина.

В случай на планирано лечение съгласно регламентите пациентите могат да подадат заявление за предварително разрешение, което не може да им бъде отказано, ако не може да получат лечение в приемлив от медицинска гледна точка срок в родната си страна.

Важно е да се отбележи, че регламентите не обхващат всички доставчици на здравно обслужване. Някои частни доставчици са изключени например. Освен това според регламентите пациентите обикновено трябва да искат разрешение за всички видове лечение, докато според директивата разрешението трябва да бъде по-скоро изключение.

Директивата няма да засегне вече осигурените от регламентите за социална сигурност ползи за гражданите, които се основават на разпоредбите на Договора за ЕС за свободно движение на хората. Същевременно в директивата се изясняват правата на пациентите, базирани на свободното движение на услуги, и правата, утвърдени в решения на Съда на ЕС. По отношение на болничното лечение, едно от главните нововъведения е, че пациентите ще могат сами да избират доставчика си на здравно обслужване.

Други предимства на директивата:

• 
  Повече избор: директивата обхваща всички доставчици на здравно обслужване.
  
• 
  По-малко бюрокрация за пациентите: според директивата заявленията за предварително разрешение трябва да бъдат по-скоро изключение.
  

• 
  Информиране на пациентите: пациентите ще получават всички необходими сведения, за да направят информиран избор, например за качеството и безопасността на обслужването, чрез национални бюра за контакт, които ще бъдат създадени във всички държави от ЕС. Освен това с директивата се въвеждат нови мерки, които ще помогнат на пациентите да се възползват максимално от правата си по законодателството.
  
• 
  Процедурни гаранции: всички пациенти имат право да получават обосновани решения и могат да обжалват, ако смятат, че правата им не са спазени. Всички пациенти имат право да подават жалба и да искат обезщетение (всички видове лечение трябва да бъдат покрити от застраховка за отговорност или подобна гаранция). Пациентите имат право също да получават копие от медицинското си досие.
  

Националните органи могат да въведат система за „предварително разрешение“ при лечение в друга страна от ЕС в три случая:

1. 
   при здравно обслужване, което включва престой от поне един ден в болница;
   
2. 
   при високоспециализирани и скъпи медицински дейности;
   
3. 
   при сериозни и конкретни съмнения относно качеството или безопасността на услугите, предоставяни от съответния доставчик.
   

Националните здравни органи могат да откажат разрешение, ако съответното лечение или доставчик на здравни услуги носят риск за пациента. Разрешение може да бъде отказано и ако обслужването може да бъде осигурено в разумен от медицинска гледна точка срок в родната страна. Държавите трябва да обяснят и обосноват решението си за отказ въз основа на това, което е разумно от медицинска гледна точка във вашия случай.

Пациентите имат право да поискат преразглеждане на всяко административно решение за трансгранично здравно обслужване, засягащо техния случай.

Разходите на пациентите се възстановяват в размер, равен на прилагания за същия тип здравно обслужване в тяхната страна. Държавите, в които не се плаща в момента на получаване на лечение, трябва да информират пациентите за своите тарифи за възстановяване на разходи. Ако лечението в чужбина е по-евтино от лечението във вашата страна, възстановяването на разходи ще се базира на действителната цена на лечението.

Да, но ще имате право на възстановяване на разходите само ако лечението е включено в обезщетенията, на които имате право според законодателството във вашата страна.

Вашето национално бюро за контакт ще ви посъветва как да проверите това.

Трябва ли да предплатя лечението в чужбина?

Да, по принцип пациентът предплаща лечението си, след което националният орган му възстановява разходите възможно най-бързо. Директивата дава възможност на държавите да потвърдят размера на разходите, които ще бъдат възстановени, предварително в писмена форма,

както и да платят за лечението директно, вместо да възстановяват средства на пациентите.

Мога ли да изпратя медицинските си данни в държавата, в която ще бъда лекуван?

Имате право на копие от вашите медицински данни, преди да получите лечение в друга държава от ЕС, както и от доставчика в другата държава, преди да се върнете във вашата страна.

Националното бюро за контакт в страната на лечение ще може да ви обясни правата ви и да ви осведоми за правилата в тази страна.

Вашата родна страна е длъжна да ви осигури същото медицинско наблюдение, което би осигурила, ако се лекувате на нейна територия.

Какво ми гарантира, че след лечението, което съм получил в чужбина, състоянието ми ще бъде адекватно наблюдавано в моята страна?

Вашата държава е длъжна да гарантира медицинско наблюдение с еднакво качество без значение къде в ЕС е било извършено лечението.

Рецептите, издадени в друга страна от ЕС, трябва да бъдат признати в страната на пациента и обратно. Така се гарантира, че след медицинска помощ, предоставена в друга държава от ЕС, пациентът може да продължи да се лекува адекватно след връщането си у дома. Пациентът има право да получи предписаните медикаменти, при условие че продажбата им е разрешена и че се продават на пазара в страната, в която той желае да ги закупи.

Тези принципи не са нещо ново, но на практика признаването на рецепти може да се окаже трудно. Директивата няма да промени това веднага, но значително ще помогне на фармацевтите да разбират и изпълняват рецепти, издадени в друга държава.

Каква е ползата от мрежите за оценка на здравните технологии (ОЗТ) и от електронното здравеопазване?

Оценката на здравните технологии помага за вземане на правилни решения по отношение на инвестициите и разходите за здравеопазване. Понастоящем всяка държава извършва тези оценки сама, но потенциалните ползи от едно по-тясно сътрудничество в тази област са големи.

Електронното здравеопазване също има потенциал да допринесе значително за подобряване на здравните системи. Официалното и постоянно сътрудничество между държавите членки ще помогне на вземащите решения в отделните държави и ще подобри оперативната съвместимост между тях.

Тези мрежи са от пряка полза за националните здравни системи и от непряка полза за пациентите.

Проверете във вашето национално бюро за контакт или на уебсайта „Вашата Европа”:

MEMO/13/918