Възстановяване и укрепване на българската държава



Дата28.09.2017
Размер361.67 Kb.
ВЪЗХОД И ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО НА БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН II

Уводът се състои от заключението на темата "Възстановяване и укрепване на българската държава (1185-1207 г.)". Прибавя се следния пасаж:


Сключената с Римската църква уния останала само акт с политическо значение, който донесъл на Второто българско царство международно признание. При царуването на най-яркия представител на династията Асеневци, цар Иван Асен II (1218-1241 г.), България достигнала втория и последен връх в историческото си развитие през Средновековието. Талантливото и умело водене на държавните дела издигнало нейния международен престиж на първостепенна европейска сила, осигурило стопански и културен разцвет, стабилизирало социалния и държавно-политическия живот.

ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ
Основните византийски извори за периода от управлението на цар Иван Асен II са трудовете на Георги Акрополит - историк на Никейската империя и Теодор Скутариот. Важно значение (както и за предишния период) продължават да имат трудовете на някои западни кръстоносни историци като Жофруа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари. Важни детайли за външната политика на България се съдържат в хрониката на венецианеца Марино Санудо. През този период нараства на изворите от български произход: жития на светци (на Св. Гаврил Лесновски и на Св. Петка Търновска), надписи (в църквата Св. Четирдест мъченици, край Асеновата крепост край Асеновград и др.), владетелски грамоти (грамотите на цар Иван Асен II за Дубровник и за светогорския манастир "Ватопед"), монети и др. Сред изследователите на периода личат имената на учени като В. Златарски, Ив. Дуйчев, Д. Ангелов, Ив. Божилов, В. Гюзелев, Геновева Цанкова-Петкова, Б. Примов, Ани Данчева-Василева и др.

КРИЗАТА ОТ 1207-1218 г.


Убийството на цар Калоян предизвикало сериозна политическа криза. Пламнала ожесточена борба между болярските групировки, които издигнали като претенденти за престола царските племенници Борил, Стрез и Алексий Слав. Поддръжници имали и синовете на Асен - Александър и Иван Асен, и даже намиращият се в Рим Калоянов син Витлеем. Надделял Борил, който се оженил за овдовялата царица и явно имал силни позиции в столицата и сред куманските вождове. Това било още едно доказателство за връзката на сестриника на Асеневци с убийството на Калоян. Подложени на преследване противниците на новия търновски владетел трябвало да търсят спасение извън страната. Стрез избягал в Сърбия и по-късно се установил като самостоятелен владетел в Македония с център крепостта Просек, Алексий Слав откъснал Родопската област с крепостта Цепина. В 1208 г. той се оженил за дъщерята на новия латински император Анри, получил от него титлата "деспот" и преместил седалището си в Мелник. Александър и Иван Асен избягали при куманите и потърсили спасение в руските земи. Според някои автори те се приютили при княза на Галиция, а според други - живяли в степите по поречието на река Дон при т.нар. "бродници". Възползвани от размириците в България, унгарците нападнали и превзели Белградската и Браничевската област, а сръбският жупан Стефан сложил ръка върху град Ниш. Цар Борил не бил в състояние да предотврати тези териториални загуби, тъй като вниманието му било заето с продължаващата война с латинците. През 1208 г. кръстоносците предприели голям поход в Тракия и се насочили към град Пловдив. Цар Борил се опитал да приложи същата тактика, както при битката край Одрин, но латинският император не се впуснал да преследва куманската конница, а нанесъл внезапен удар срещу централните български сили и ги разбил. Град Пловдив попаднал в ръцете на латинците, но тези неуспехи не отчаяли българския цар. Той привлякъл Стрез на своя страна и му дал титла севастократор. С негова помощ и с подкрепата на никейския император Тодор I Ласкарис били проведени няколко находчиви операции срещу латинците, при които за малко император Анри не бил пленен. Те обаче не довели до реален резултат. През 1213 г. българи и латинци решили да се помирят. Заслуга за това имал папата, който чрез своя пратеник в България убедил цар Борил да даде доведената си (Калояновата) дъщеря за жена на император Анри. Този династичен брак укрепил мира, който двамата владетели сключили през 1213 г.. Уредени били и отношенията с Унгария като друга дъщеря на цар Борил се сгодила за унгарския престолонаследник Бела IV. Дипломатическите ходове на цар Борил не означавали, че се е примирил окончателно с териториалните загуби. Още на следната 1214 г. той организирал коалиция срещу Сърбия, но намеренията му претърпели провал. Загубени били и позиции в Македония, тъй като през 1214 г. севастократор Стрез бил убит, а земите му завзети от Епирската държава.
Несполуките във външната политика засилвали вътрешната нестабилност. През 1214 г. четирима роднини на царя, подкрепени от куманите, вдигнали бунт във Видин, причините за които не са известни. Бунтът бил потушен с унгарска помощ, но това коствало на България откъсване на северозападните територии, узаконено по-късно от подписания с Унгария договор. Израз на вътрешната нестабилност в българското общество било и засилването на богомилското движение. Това станало причина през 1211 г. в Търново да бъде свикан събор против богомилите. На събора било постановено да се преведе на български език византийския "Синодик в неделята на православието", като се допълни с анатеми срещу българските еретици и богомилите. Този православен събор показвал, че царят се дистанцира от униатския курс на Калоян и търси опора в духовенството, което не одобрявало унията с Рим.
Към 1217 г. избухнала нова междуособица, която, която продължила седем месеца и коствала трона на Борил. Подпомогнати от руски дружини, в България се завърнали синовете на Асен I - Иван и Александър. Тяхната поява била посрещната с въодушевление от българското население. Цар Борил са принудил да се затвори в Търновската крепост. Лишен от подкрепата на своите довчерашни привърженици, той се опитал да избяга, но бил заловен и ослепен. На българския престол се възкачил законният наследник Иван Асен II ( 1218 - 1241 г.). Изворите пазят пълно мълчание за по-нататъшната съдба на Борил.
Личността на цар Борил е дамгосана от единодушно отрицателната оценка на традиционната историография. С неговото "бездарно управление" се обяснява временната криза, която България изживява след смъртта на цар Калоян. Напоследък българската изследователка Ани Данчева-Василева с основание изтъкна активната Борилова политика, която се оказва не винаги резултатна поради рязкото влошаване на обстановката около България. Тя е на мнение, че временното отстъпление на България от завоюваните позиции се дължи не на личността на цар Борил, а на условията, в които той е принуден да управлява.

ЦАР ИВАН АСЕН II. ПЪРВИ ПЕРИОД


Цар Иван Асен II поел властта в тревожен за държавата момент. Голяма част от отвоюваните територии били заграбени от съседите, в страната царяла несигурност, паднал международният й престиж. Първата задача, която застанала пред него била възстановяването на вътрешната стабилност и единство на страната и тя имала приоритет в политиката му през периода (1218 - 1230 г. ). С много дипломатически такт, внимателно вглеждане в събитията и чрез мирни споразумения, младият владетел консолидирал българските сили. Най-напред той нормализирал отношенията си с отцепилия се в Родопската област деспот Алексий Слав и с протосеваст Прибо в Скопската област. Не пострадал нито един от Бориловите съуправници, царят не потърсил възмездие за си принудително изгнаничество. Великодушието на младия цар направило дълбоко впечатление. Ето защо още в самото начало той получил широка подкрепа както от страна на болярската аристокрация така и от страна на поданиците си.
Едно от най-използваните от цар Иван Асен II дипломатически средства за постигане на набелязаните цели били династичните бракове. През Средновековието такива бракове често пъти решавали изключително спорни и заплетени въпроси, пред които оръжието се оказвало безсилно. Когато през 1218 г. завръщащият се от кръстоносен поход до Йерусалим унгарски крал Андрей II поискал от търновския владетел разрешение да премине през България, цар Иван Асен II поставил условия за съюзни отношения и поискал ръката на дъщеря му Ана. Унгарският крал приел, но докато се получи папското разрешение за женитбата на католичката Ана с изповядващия православието цар Иван Асен II минали три години. Това не попречило на българския цар да влезе във владение на Белградската и Браничевската област.
След като осигурил северните си граници, българският владетел обърнал поглед на юг. По това време изградената по западноевропейски образец Латинска империя вървяла към политически упадък. Все повече се изостряло съперничеството между Епирската държава и Никейската империя, които си оспорвали правото да възстановят Византийската империя. Особено амбициозен бил епирският деспот Тодор Комнин, който завладял Солунското княжество през 1224 г. и три години по-късно се провъзгласил за император. Действията на епирския владетел представлявали потенциална заплаха за българската държава, но на първо време цар Иван Асен II сметнал за разумно да поддържа добри отношения с него. Сключен бил договор, съгласно който една от дъщерите му (Мария - Белослава от първата му съпруга) се омъжила за брата на Тодор Комнин. Този мир давал възможност на епирския деспот да изтласка своите главни съперници - никейците от Източна Тракия, да овладее Южна Албания и Македония, и да направи съвсем реални претенциите си за Константинопол. Както изглежда цар Иван Асен II също се възползвал от договора и подчинил Пловдивската област без нито едно сражение. По това време била ликвидирана и държавата на деспот Алексий Слав. По неговото име значителни части от Родопската област в следващите десетилетия се наричали "Славиеви гори". Може да се приеме, че престарелият деспот се покорил доброволно на търновския владетел, тъй като името му е записано в Синодика на цар Борил ведно с видните личности от Второто българско царство.
Мирът между България и Епир обаче се оказал нетраен, тъй като сблъсъкът на техните интереси в Македония и Тракия бил неизбежен. Напрежението се засилило и в резултат на настъпилите събития в Латинската империя. Пред 1228 г. починал латинският император Роберт дьо Куртене, които оставил за наследник малолетния си син Балдуин II. Приближените на новия император решили да повикат за негов настойник и регент цар Иван Асен II. В негово лице те виждали авторитетна сила, която е в състояние да укрепи разклатеното положение на империята. Това убеждение се подсилило от обстоятелството, че между Рим и България все още съществувала уния. Несъмнено предложението на латинските барони поласкало самочувствието на българския владетел. зглеждало, че по този начин мечтата на царя да господства в "царствения град" ставала реалност и то без никакви усилия и жертви. В духа на династическите взаимоотношения, съюзът бил скрепен с годеж между дъщерята на цар Иван Асен, Елена и малолетния Балдуин II.
Единствен източник за преговорите между цар Иван Асен II и латинските барони е хрониката на венецианеца Марино Сануо. Тълкуването на текста и последвалите събития дават основания на някои от учените да се съмняват, че е сключен договор между цар Иван Асен II и латинците. Нещо повече, те разглеждат широкото афиширане на годежа между Елена и малолетния латински император като тактически ход за прикриване на течащите в момента в италианския град Перуджа тайни преговори между Латинската империя и бившия Йерусалимски крал Жан дьо Бриен.
Пак според Марино Сануо от българска страна се очаквала незабавна намеса за отвоюване на завзетите "латински" земи. Това означавало конфронтация с епирците, каквато цар Иван Асен II не искал да допусне. И докато той лавирал между латинските барони и епирския деспот, последният решил да изпревари събитията и да ликвидира с един удар потенциалния си противник.
Основен извор за външнополитическата дейност на цар Иван Асен II е никейският историк Георги Акрополит. Той разказва, че когато Тодор Комнин нахлул с войските си в българските земи и стигнал до Одрин, внезапно ги обърнал и следвайки течението на р. Марица достигнал до местността Клокотница. Цар Иван Асен II събрал малочислени отряди и пресрещнал Тодор Комнин в близост до същото място. Фактите подсказват, че той е допуснал нападение от страна на епирския владетел, и че част от войската се намирала доста далече от Търново, за да бъде съсредоточена бързо за решително сражение. Знаменитата Клокотнишка битка станала на 9 март 1230 г. и прославила на длъж и шир българското оръжие. За да въодушеви войските си, българския цар забил на копие договора с Тодор Комнин като пряко обвинение за потъпканата клетва. Въпреки очевидното числено превъзходство епирците претърпели катастрофално поражение. В плен попаднал Тодор Комнин и семейството му, богатият обоз и хиляди военнопленници. Цар Иван Асен II задържал императора и приближените му, но наредил обикновените войници да бъдат освободени. Тази постъпка на българския цар предизвикала всеобщо възхищение, но тя била и добре премислена стратегия, която постигнала нужния ефект. Цели области населени с компактни маси българи се присъединили към България, а ромейската аристокрация отваряла пред цар Иван Асен II вратите на крепостите. Държавата на Тодор Комнин бързо се разпаднала. В българските държавни граници влезли земите от Източна Тракия, градовете Одрин и Димотика, Беломорието, Македония, големи части от Тесалия и Албания. Само в Солун останал да управлява Мануил Комнин като васал на търновския владетел.
Блестящата победа при Клокотница била ознаменувана със специален надпис, който бил изсечен на колона и поставен във възобновения храм "Св. 40 мъченици" в Търново. Порасналото самочувствие на български цар намерило израз в титулатурата му. Той започнал да се величае и подписва под грамотите си като "Цар на българи и гърци". Тази формула нямала етническо съдържание, а издавала по-скоро претенциите на цар Иван Асен II да копира и замести византийското владетелско достойнство.
ЦАР ИВАН АСЕН II. ВТОРИ ПЕРИОД
Битката при Клокотница бележи началото на втория етап във външната политика на цар Иван Асен II, през който, продължавайки делото на чичо си Калоян, той развил интензивна дипломатическа и военна дейност, за да осъществи заветната мечта на българските царе - да станат пълновластни господари във "Втория Рим".
След победата цар Иван Асен II предприел обиколка из югозападните земи на царството си, по времето на която посетил и Св. Гора. Явно целта на това посещение е била уреждането на взаимоотношенията между Търновската патриаршия и автокефалната Охридска архиепископия. Той бил посрещнат с уважение от представителите на православното монашество, което му засвидетелствало своята почит и вярност. От тази година е запазена една дарителска грамота на цар Иван Асен II за Светогорския манастир "Ватопед". Богато обдарен бил и Зографският манастир, който се обитавал от български монаси. Сред даренията били и много ценни книги, които изгорели през 1275 г., когато западни наемници на византийския император нападнали и опожарили манастира.
По това време цар Иван Асен II се намесил и във възникналите в Сърбия междуособици като взел страната на крал Стефан Владислав, който му бил зет и до края на дните си му останал верен. Цар Иван Асен II поддържал близки отношения със сръбски архиепископ Сава, чест и "желан гост" на Търново, където при едно от посещенията си в столицата починал (1236 г.). По-късно сръбската църква го канонизирала за светец.
Още през пролетта на 1229 г. при активната намеса на папата преговорите в Перуджа завършили с тайно споразумение между латинците и Жак дьо Бриен. То останало скрито за българския владетел чак до 1231 г., когато Жа дьо Бриен тържествено бил коронясан в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин II. Двойнствената игра на бароните предизвикала гнева на цар Иван Асен II. Той скъсал унията с Рим и отстранил от власт търновския архиепископ Василий, който бил убеден привърженик на политика. Краят на унията бил преживян болезнено от амбициозния папа Григорий IХ. Той убедил унгарския крал Андрей II да нападне за наказание България, която дръзко се откъснала от "тялото" на Римската църква. През 1232 г. унгарците окупирали Белградската и Браничевска област, но успехът им бил твърде краткотраен. Срещу нашествениците се отправил братът на цар Иван Асен II севастократор Александър, който ги разбил и принудил да се върнат обратно в земите си.
Новата обстановка на Балканския полуостров предизвикала неизбежни промени във външната политика на България. Последвало българо-никейско сближение и преговори между двете държави за сключване на антилатински съюз. Никейският император Йоан III Дука Ватаци знаел, че възвръщането на Константинопол без помощта на България е невъзможно. Българският владетел също търсел съюза с Никея не само с оглед на възможни териториални придобивки, но преди всичко, за да реши въпроса със статута на българската църква.
От разказа на византийския историк Георги Акрополит става ясно, че в края на 1234 г. между Никейската империя и България бил подписан клетвен договор, скрепен с династичен брак. Малолетната дъщеря на българския цар - Елена се сгодила за никейския престолонаследник Тодор II Ласкарис. Друга важна кауза в договора засягала положението на българската църква. Първоначално константинополската патриаршия не допускала мисълта за автокефалия на България, а още по-малко - за даване на патриаршески ранг. Но при променената политическа обстановка и след продължителни преговори и сондажи с другите източни патриарси, на специален събор в Лампсак през 1235 г. Българската църква била призната за самостоятелна патриаршия, оглавена от новоизбрания и ръкоположен патриарх Йоаким I. С този акт се възстановило патриаршеското достойнство на Българската църква, официално признато още през 927 г. Възстановяването на Българската автокефална патриаршия било безспорен успех на българската дипломация и своебразен завършек на дългогодишните усилия на Асеневци за пълното извоюване на държавна и църковна самостоятелност. Очакването, че Охридската архиепископия ще бъде закрита, не се сбъднало, но голяма част от диоцезът й преминал под юрисдикцията на Търновската патриаршия.
Според условията на договора от българска страна на Никея били отстъпени земите между долното течение на р. Марица и полуостров Галиполи. Тази клауза буди недоумение у изследователите, тъй като Никея поставяла под свой контрол подстъпите към Константинопол. Някои учени, позовавайки се на разказа на Георги Акрополит смятат, че цар Иван Асен II фактически се е отказал от надпреварата за "Втория Рим", а други - че това била цената за признаването на Българската патриаршия. Договорът предвиждал още съвместна българо-никейска обсада на Константинопол, при която никейците трябвало да осигурят флота, а цар Иван Асен II да нападне откъм сушата. Никейският флот не се справил със задачата и обсадата излязла неуспешна. Заплахата на папа Григорий IХ, че ще убеди унгарския крал да нападне България и променилата се международна обстановка накарала цар Иван Асен II да оттегли войските си от Тракия. Над Европа надвиснала заплахата от татарите на хан Бату, които след разгрома на руските земи и Полша се насочил към Балканите. В този момент цар Иван Асен II се нуждаел от съюз с унгарците и това го накарало да преустанови договора с Йоан III Дука Ватаци. Освен това през март 1237 г. починал Жан дьо Бриен и пред българския цар отново възникнала възможността да поеме регентското кормило в Константинопол. Под предлог, че иска да види дъщеря си, царят повикал Елена от Никея и я отвел със себе си в Търново. Фактически това означавало скъсване на военния договор с никейците. Още същата година българските войски в Тракия, заедно с латините, обсадили ключовата никейска крепост Цурулум, от превземането на която зависела съдбата на всички никейски владения около Константинопол.
Драстичната смяна в политиката на царя се обуславяла единствено от държавните интереси на България. Прекомерното засилване на Никея не било в нейна полза. Едва крепящата се на Босфора Латинска империя щяла да бъде сменена с укрепващата Никейска държава, която имала всички изгледи да възстанови древната слава на Византия. Тъкмо тогава обаче се случило нещастие, което в духа на епохата било изтълкувано като "Божие наказание". От Търново до цар Иван Асен II достигнала вестта за смъртта на царицата, на един от синовете му и на патриарх Йоаким I. Всички те станали жертва на разразилата се в града чумна епидемия, но едновременната им кончина дълбоко разстроила цар Иван Асен II. Той изгорил обсадните машини и се оттеглил в Търново.
В края на същата 1237 г. съюзът между България и Никея бил подновен. Този път българският владетел не се ангажирал с обещание да оказва военна помощ на никейския император. В Никея се завърнала и годеницата на Тодор II Ласкарис. По това време цар Иван Асен II се оженил повторно за дъщерята на епирския владетел Тодор Комнин - Ирина, която заедно с баща си живеела като пленница в Търново. Това бил може би единственият брак, сключен от българския цар без видими политически мотиви. По настояване на Ирина баща й си възвърнал владетелските права в Солун, но той ги остъпил на сина си Йоан. Същият се обявил за император и отстранил напълно чичо си Мануил. Последвалите събития показали, че династическият брак бил грешка, която щели да заплащат наследниците на великия цар.
Едно смътно известие съобщава, че в последните месеци от живота си цар Иван Асен II разбил някъде около Дунава татарите, които до този момент не познавали поражение. Наскоро след това, през 1241 г., цар Иван Асен II починал.

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР ИВАН АСЕН II


Вътрешната политика на цар Асен II била не по-малко съдържателна и резултатна от неговата външна политика. Второто българско царство придобило завършено военно-административно устройство, върху което оставило траен отпечатък продължителното византийско владичество. В своята власт царят на българите бил ограничен от съвета на болярите, но формално запазвал абсолютната власт. В качеството си на държавен глава той разполагал с живота на поданиците си и територията на страната, поради което могъл да отдава една или друга нейна част в лично владение, или за ползване на когото пожелае. Царят представлявал страната и сключвал мир, обявявал война и се разпореждал при преговорите с държавната територия. В този смисъл българския цар притежавал почти същите права, каквито имал византийският император и всеки друг независим суверен. В своята политика той бил подкрепян от официалната църква, която зачитала правото му на неприкосновеност и обявявала за смъртен грях всяко посегателство върху царската особа.
Първият помощник в управлението на държавата бил "великият логотет". Съществували още множество дворцови длъжности означавани с нова, различна от прабългарската терминология в основата си от Византия.
Страната била разделена на големи военно-административни области, наречени "хори". Управлението на всяка област се намирало в ръцете на управител, който носел титлата "севаст", "дука" или "кефалия". Нему бил подчинен и многоброен административно-съдебен и данъчен апарат. Този апарат носел събирателното име "практори" или "царски служители".
Във всяка област имало няколко градове, крепости и многобройни селски общини. Градовете били управлявани от дукове или кефалии, а крепостните гарнизони се командвали от "кастрофилакси". Селските общини имали известно самоуправление и се възглавявали от избрани от местното население първенци, наричани "князе" или "примикюри".
Предполага се, че цар Иван Асен II проявявал търпимост към разпространяваните по това време еретически учения в българските земи и най-вече към богомилите. Във всеки случай липсват сведения те да са били подлагани на преследване. Това било сторено от него вероятно по политически съображения, тъй като добре осъзнавал, че спокойствието в страната е от съществено значение за нейната стабилност и всестранен напредък. Може би утихването на религиозното противопоставяне било резултат от общото успокояване на вътрешнополитическата обстановка в страната.
Вътрешният стабилитет се отразил благоприятно върху развитието на българската икономика. Наред със земеделието и скотовъдството, голям напредък отбелязали занаятите, като металургия, ковачество, железарство, дърводелство, златарство, иконопис и др. Икономически разцвет изживяла и търговията. В по-големите градове, край църкви и манастири, се уреждали седмични и годишни панаири. Разпространило се паричното обръщение, станало съществена черта на българския икономически живот и белег за по-висока степен на стопанско развитие. До тогава в българските земи били в обръщение византийски, венециански и др. монети. Иван Асен II бил първият български владетел, който сякъл собствени златни, сребърни и медни монети (перпери, аспри и грошове). Разширила се външната търговия на България. Търговските й връзки с други страни били регулирани със специални царски грамоти. През първата половина на ХIII в. България търгувала главно с Дубровник, което се вижда от издадената през 1230 г. Дубровнишка грамота. По-късно се разширили търговските връзки с Венеция и Генуа. Търговия се извършвала по Дунава с Германия, Унгария и Чехия. България изнасяла храни, восък, мед и др., а внасяла метални изделия, златарски произведения, сол, подправки, скъпи платове и др. Най-голямото българско търговско пристанище бил гр. Варна. В Търново и в някои други градове имало обособени цели квартали на чуждестранни търговци. Изобщо, наред с военната и политическа роля на България, нараснало и нейното стопанско значение, въпреки че традиционните връзки между Изтока и Запада се променили след унищожаването на Византийската империя в 1204 г.
Външнотърговският обмен превърнал българската столица в един от оживените центрове на стопански живот в Европейския Югоизток. Това била една от причините българските владетели да проявят голяма последователност в стремежа си да превърнат Търново в основен църковен и културен център на Балканския полуостров, в "Нов Цариград". Това било постигнато благодарение на възобновяването на българската патриаршия, на пренасянето на мощите на светии в българската столица, усиленото строителство на църкви и манастири и превръщането на Търново в основно средище на българската книжовност. Големи грижи били положени за градоустройството на Търново. Столицата представлявала комплекс от отделни крепости: Царевец, Трапезица, Света гора, Новгр и Девин рад. Между тях били разположени жилищни квартали, опасани от обща крепостна стена. Основно крепост бил хълмът Царевец. В крепостта се влизало през три врати, от които западната, най-достъпната, била снабдена с подвижен мост. На хълма Царевец се издигал царският дворец, патриаршеската катедрала "Възнесение Христово" и дворецът на патриарха. Хълмът Трапезица също бил обграден от крепостна стена. Тук били построени болярски църкви - параклиси. В подножието на Царевец и Трапезица се намирала църквата "Св. 40 мъченици", която служела за царска гробница. Обикновеното население живеело в подножието на крепостите крой р. Янтра.
Строителството не се ограничавало само в столицата. Укрепени и богоустроени със щедрите дарения на царя били редица крепости, църкви и манастири във всички краища на страната. По подобие на Търново били изградени крепостите Червен, Просек, Ямбол, Цепина. От този период са и църквите в Земен, Мелник и някои от църквите в Несебър.
Продължило развитието на българската книжнина. Редом с усиленото преписване на богослужебни книги за компенсиране на загубите от времето на византийското владичество, от времето на цар Иван Асен II са запазени Добрейшовото евангелие, летописни разкази и бележки, Болонският псалтир, панегирик за брака му с Ирина Комнина и много други. Те са свидетелство за богата книжовна дейност с български народностен характер.
заключение Единственият положителен портрет на български цар, направен от византийски автор, е този на цар Иван Асен II , направен от Георги Акрополит. В оценките си не се затрудняват и учените, тъй като богатата и мащабна дейност на цар Иван Асен II оставя изключителни следи в Българското Средновековие. Едни от изследователите твърдят, че с политическа гъвкавост, умение да изчаква и да избира най-подходящият момент за действие, българският владетел водел най-конструктивната за дадените условия политика с оглед целите на българската държава. Нито един важен въпрос от политическите взаимоотношения между държавите на Европейския Югоизток не бели решавани без прякото или косвено участие на България и авторитетната дума на българския цар. Териториите на българската държава напълно се покривали с граници на народността. Страната била неоспорим хегемон в Европейския Югоизток, стопанството и търговията процъфтявали. Българската столица Търново станала опора и средище на източното православие, а българската книжнина имала не малко влияние в духовното развитие на влашките, молдовските и руските земи. Така за 50 години след възстановяването си Втората българска държава постигнала такова могъщество, каквото изживяла ранносредновековна България след близо двувековно съществуване. И както винаги се случва в българската история, царуването на един бележит владетел било последвано от размирици и разруха, който бързо заличили постигнатото.

ÂÚÇÕÎÄ È ÏÎËÈÒÈ×ÅÑÊÎ ÌÎÃÚÙÅÑÒÂÎ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÈß ÏÐÈ ÖÀÐ ÈÂÀÍ ÀÑÅÍ II

Óâîäúò ñå ñúñòîè îò çàêëþ÷åíèåòî íà òåìàòà "Âúçñòàíîâÿâàíå è óêðåïâàíå íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà (1185-1207 ã.)". Ïðèáàâÿ ñå ñëåäíèÿ ïàñàæ:

Ñêëþ÷åíàòà ñ Ðèìñêàòà öúðêâà óíèÿ îñòàíàëà ñàìî àêò ñ ïîëèòè÷åñêî çíà÷åíèå, êîéòî äîíåñúë íà Âòîðîòî áúëãàðñêî öàðñòâî ìåæäóíàðîäíî ïðèçíàíèå. Ïðè öàðóâàíåòî íà íàé-ÿðêèÿ ïðåäñòàâèòåë íà äèíàñòèÿòà Àñåíåâöè, öàð Èâàí Àñåí II (1218-1241 ã.), Áúëãàðèÿ äîñòèãíàëà âòîðèÿ è ïîñëåäåí âðúõ â èñòîðè÷åñêîòî ñè ðàçâèòèå ïðåç Ñðåäíîâåêîâèåòî. Òàëàíòëèâîòî è óìåëî âîäåíå íà äúðæàâíèòå äåëà èçäèãíàëî íåéíèÿ ìåæäóíàðîäåí ïðåñòèæ íà ïúðâîñòåïåííà åâðîïåéñêà ñèëà, îñèãóðèëî ñòîïàíñêè è êóëòóðåí ðàçöâåò, ñòàáèëèçèðàëî ñîöèàëíèÿ è äúðæàâíî-ïîëèòè÷åñêèÿ æèâîò.


ÈÇÂÎÐÈ È ÈÑÒÎÐÈÎÃÐÀÔÈß

Îñíîâíèòå âèçàíòèéñêè èçâîðè çà ïåðèîäà îò óïðàâëåíèåòî íà öàð Èâàí Àñåí II ñà òðóäîâåòå íà Ãåîðãè Àêðîïîëèò - èñòîðèê íà Íèêåéñêàòà èìïåðèÿ è Òåîäîð Ñêóòàðèîò. Âàæíî çíà÷åíèå (êàêòî è çà ïðåäèøíèÿ ïåðèîä) ïðîäúëæàâàò äà èìàò òðóäîâåòå íà íÿêîè çàïàäíè êðúñòîíîñíè èñòîðèöè êàòî Æîôðóà äüî Âèëàðäóåí è Ðîáåð äüî Êëàðè. Âàæíè äåòàéëè çà âúíøíàòà ïîëèòèêà íà Áúëãàðèÿ ñå ñúäúðæàò â õðîíèêàòà íà âåíåöèàíåöà Ìàðèíî Ñàíóäî. Ïðåç òîçè ïåðèîä íàðàñòâà значението íà èçâîðèòå îò áúëãàðñêè ïðîèçõîä: æèòèÿ íà ñâåòöè (íà Ñâ. Ãàâðèë Ëåñíîâñêè è íà Ñâ. Ïåòêà Òúðíîâñêà), íàäïèñè (â öúðêâàòà Ñâ. ×åòèðиäåñеò ìú÷åíèöè, êðàé Àñåíîâàòà êðåïîñò êðàé Àñåíîâãðàä è äð.), âëàäåòåëñêè ãðàìîòè (ãðàìîòèòå íà öàð Èâàí Àñåí II çà Äóáðîâíèê è çà ñâåòîãîðñêèÿ ìàíàñòèð "Âàòîïåä"), ìîíåòè è äð. Ñðåä èçñëåäîâàòåëèòå íà ïåðèîäà ëè÷àò èìåíàòà íà ó÷åíè êàòî Â. Çëàòàðñêè, Èâ. Äóé÷åâ, Ä. Àíãåëîâ, Èâ. Áîæèëîâ, Â. Ãþçåëåâ, Ãåíîâåâà Öàíêîâà-Ïåòêîâà, Á. Ïðèìîâ, Àíè Äàí÷åâà-Âàñèëåâà è äð.


ÊÐÈÇÀÒÀ ÎÒ 1207-1218 ã.

Óáèéñòâîòî íà öàð Êàëîÿí ïðåäèçâèêàëî ñåðèîçíà ïîëèòè÷åñêà êðèçà. Ïëàìíàëà îæåñòî÷åíà áîðáà ìåæäó áîëÿðñêèòå ãðóïèðîâêè, êîèòî èçäèãíàëè êàòî ïðåòåíäåíòè çà ïðåñòîëà öàðñêèòå ïëåìåííèöè Áîðèë, Ñòðåç è Àëåêñèé Ñëàâ. Ïîääðúæíèöè èìàëè è ñèíîâåòå íà Àñåí - Àëåêñàíäúð è Èâàí Àñåí, è äàæå íàìèðàùèÿò ñå â Ðèì Êàëîÿíîâ ñèí Âèòëååì. Íàääåëÿë Áîðèë, êîéòî ñå îæåíèë çà îâäîâÿëàòà öàðèöà è ÿâíî èìàë ñèëíè ïîçèöèè â ñòîëèöàòà è ñðåä êóìàíñêèòå âîæäîâå. Òîâà áèëî îùå åäíî äîêàçàòåëñòâî çà âðúçêàòà íà ñåñòðèíèêà íà Àñåíåâöè ñ óáèéñòâîòî íà Êàëîÿí. Ïîäëîæåíè íà ïðåñëåäâàíå ïðîòèâíèöèòå íà íîâèÿ òúðíîâñêè âëàäåòåë òðÿáâàëî äà òúðñÿò ñïàñåíèå èçâúí ñòðàíàòà. Ñòðåç èçáÿãàë â Ñúðáèÿ è ïî-êúñíî ñå óñòàíîâèë êàòî ñàìîñòîÿòåëåí âëàäåòåë â Ìàêåäîíèÿ ñ öåíòúð êðåïîñòòà Ïðîñåê, Àëåêñèé Ñëàâ îòêúñíàë Ðîäîïñêàòà îáëàñò ñ êðåïîñòòà Öåïèíà.  1208 ã. òîé ñå îæåíèë çà äúùåðÿòà íà íîâèÿ ëàòèíñêè èìïåðàòîð Àíðè, ïîëó÷èë îò íåãî òèòëàòà "äåñïîò" è ïðåìåñòèë ñåäàëèùåòî ñè â Ìåëíèê. Àëåêñàíäúð è Èâàí Àñåí èçáÿãàëè ïðè êóìàíèòå è ïîòúðñèëè ñïàñåíèå â ðóñêèòå çåìè. Ñïîðåä íÿêîè àâòîðè òå ñå ïðèþòèëè ïðè êíÿçà íà Ãàëèöèÿ, à ñïîðåä äðóãè - æèâÿëè â ñòåïèòå ïî ïîðå÷èåòî íà ðåêà Äîí ïðè ò.íàð. "áðîäíèöè". Âúçïîëçâàíè îò ðàçìèðèöèòå â Áúëãàðèÿ, óíãàðöèòå íàïàäíàëè è ïðåâçåëè Áåëãðàäñêàòà è Áðàíè÷åâñêàòà îáëàñò, à ñðúáñêèÿò æóïàí Ñòåôàí ñëîæèë ðúêà âúðõó ãðàä Íèø. Öàð Áîðèë íå áèë â ñúñòîÿíèå äà ïðåäîòâðàòè òåçè òåðèòîðèàëíè çàãóáè, òúé êàòî âíèìàíèåòî ìó áèëî çàåòî ñ ïðîäúëæàâàùàòà âîéíà ñ ëàòèíöèòå. Ïðåç 1208 ã. êðúñòîíîñöèòå ïðåäïðèåëè ãîëÿì ïîõîä â Òðàêèÿ è ñå íàñî÷èëè êúì ãðàä Ïëîâäèâ. Öàð Áîðèë ñå îïèòàë äà ïðèëîæè ñúùàòà òàêòèêà, êàêòî ïðè áèòêàòà êðàé Îäðèí, íî ëàòèíñêèÿò èìïåðàòîð íå ñå âïóñíàë äà ïðåñëåäâà êóìàíñêàòà êîííèöà, à íàíåñúë âíåçàïåí óäàð ñðåùó öåíòðàëíèòå áúëãàðñêè ñèëè è ãè ðàçáèë. Ãðàä Ïëîâäèâ ïîïàäíàë â ðúöåòå íà ëàòèíöèòå, íî òåçè íåóñïåõè íå îò÷àÿëè áúëãàðñêèÿ öàð. Òîé ïðèâëÿêúë Ñòðåç íà ñâîÿ ñòðàíà è ìó äàë òèòëà ñåâàñòîêðàòîð. Ñ íåãîâà ïîìîù è ñ ïîäêðåïàòà íà íèêåéñêèÿ èìïåðàòîð Òîäîð I Ëàñêàðèñ áèëè ïðîâåäåíè íÿêîëêî íàõîä÷èâè îïåðàöèè ñðåùó ëàòèíöèòå, ïðè êîèòî çà ìàëêî èìïåðàòîð Àíðè íå áèë ïëåíåí. Òå îáà÷å íå äîâåëè äî ðåàëåí ðåçóëòàò. Ïðåç 1213 ã. áúëãàðè è ëàòèíöè ðåøèëè äà ñå ïîìèðÿò. Çàñëóãà çà òîâà èìàë ïàïàòà, êîéòî ÷ðåç ñâîÿ ïðàòåíèê â Áúëãàðèÿ óáåäèë öàð Áîðèë äà äàäå äîâåäåíàòà ñè (Êàëîÿíîâàòà) äúùåðÿ çà æåíà íà èìïåðàòîð Àíðè. Òîçè äèíàñòè÷åí áðàê óêðåïèë ìèðà, êîéòî äâàìàòà âëàäåòåëè ñêëþ÷èëè ïðåç 1213 ã.. Óðåäåíè áèëè è îòíîøåíèÿòà ñ Óíãàðèÿ êàòî äðóãà äúùåðÿ íà öàð Áîðèë ñå ñãîäèëà çà óíãàðñêèÿ ïðåñòîëîíàñëåäíèê Áåëà IV. Äèïëîìàòè÷åñêèòå õîäîâå íà öàð Áîðèë íå îçíà÷àâàëè, ÷å ñå å ïðèìèðèë îêîí÷àòåëíî ñ òåðèòîðèàëíèòå çàãóáè. Îùå íà ñëåäíàòà 1214 ã. òîé îðãàíèçèðàë êîàëèöèÿ ñðåùó Ñúðáèÿ, íî íàìåðåíèÿòà ìó ïðåòúðïåëè ïðîâàë. Çàãóáåíè áèëè è ïîçèöèè â Ìàêåäîíèÿ, òúé êàòî ïðåç 1214 ã. ñåâàñòîêðàòîð Ñòðåç áèë óáèò, à çåìèòå ìó çàâçåòè îò Åïèðñêàòà äúðæàâà.

Íåñïîëóêèòå âúâ âúíøíàòà ïîëèòèêà çàñèëâàëè âúòðåøíàòà íåñòàáèëíîñò. Ïðåç 1214 ã. ÷åòèðèìà ðîäíèíè íà öàðÿ, ïîäêðåïåíè îò êóìàíèòå, âäèãíàëè áóíò âúâ Âèäèí, ïðè÷èíèòå çà êîèòî íå ñà èçâåñòíè. Áóíòúò áèë ïîòóøåí ñ óíãàðñêà ïîìîù, íî òîâà êîñòâàëî íà Áúëãàðèÿ îòêúñâàíå íà ñåâåðîçàïàäíèòå òåðèòîðèè, óçàêîíåíî ïî-êúñíî îò ïîäïèñàíèÿ ñ Óíãàðèÿ äîãîâîð. Èçðàç íà âúòðåøíàòà íåñòàáèëíîñò â áúëãàðñêîòî îáùåñòâî áèëî è çàñèëâàíåòî íà áîãîìèëñêîòî äâèæåíèå. Òîâà ñòàíàëî ïðè÷èíà ïðåç 1211 ã. â Òúðíîâî äà áúäå ñâèêàí ñúáîð ïðîòèâ áîãîìèëèòå. Íà ñúáîðà áèëî ïîñòàíîâåíî äà ñå ïðåâåäå íà áúëãàðñêè åçèê âèçàíòèéñêèÿ "Ñèíîäèê â íåäåëÿòà íà ïðàâîñëàâèåòî", êàòî ñå äîïúëíè ñ àíàòåìè ñðåùó áúëãàðñêèòå åðåòèöè è особено áîãîìèëèòå. Òîçè ïðàâîñëàâåí ñúáîð ïîêàçâàë, ÷å öàðÿò ñå äèñòàíöèðà îò óíèàòñêèÿ êóðñ íà Êàëîÿí è òúðñè îïîðà â äóõîâåíñòâîòî, êîåòî íå îäîáðÿâàëî óíèÿòà ñ Ðèì.

Êúì 1217 ã. èçáóõíàëà íîâà ìåæäóîñîáèöà, êîÿòî, êîÿòî ïðîäúëæèëà ñåäåì ìåñåöà è êîñòâàëà òðîíà íà Áîðèë. Ïîäïîìîãíàòè îò ðóñêè äðóæèíè, â Áúëãàðèÿ ñå çàâúðíàëè ñèíîâåòå íà Àñåí I - Èâàí è Àëåêñàíäúð. Òÿõíàòà ïîÿâà áèëà ïîñðåùíàòà ñ âúîäóøåâëåíèå îò áúëãàðñêîòî íàñåëåíèå. Öàð Áîðèë ñà ïðèíóäèë äà ñå çàòâîðè â Òúðíîâñêàòà êðåïîñò. Ëèøåí îò ïîäêðåïàòà íà ñâîèòå äîâ÷åðàøíè ïðèâúðæåíèöè, òîé ñå îïèòàë äà èçáÿãà, íî áèë çàëîâåí è îñëåïåí. Íà áúëãàðñêèÿ ïðåñòîë ñå âúçêà÷èë çàêîííèÿò íàñëåäíèê Èâàí Àñåí II ( 1218 - 1241 ã.). Èçâîðèòå ïàçÿò ïúëíî ìúë÷àíèå çà ïî-íàòàòúøíàòà ñúäáà íà Áîðèë.

Ëè÷íîñòòà íà öàð Áîðèë å äàìãîñàíà îò åäèíîäóøíî îòðèöàòåëíàòà îöåíêà íà òðàäèöèîííàòà èñòîðèîãðàôèÿ. Ñ íåãîâîòî "áåçäàðíî óïðàâëåíèå" ñå îáÿñíÿâà âðåìåííàòà êðèçà, êîÿòî Áúëãàðèÿ èçæèâÿâà ñëåä ñìúðòòà íà öàð Êàëîÿí. Íàïîñëåäúê áúëãàðñêàòà èçñëåäîâàòåëêà Àíè Äàí÷åâà-Âàñèëåâà ñ îñíîâàíèå èçòúêíà àêòèâíàòà Áîðèëîâà ïîëèòèêà, êîÿòî ñå îêàçâà íå âèíàãè ðåçóëòàòíà ïîðàäè ðÿçêîòî âëîøàâàíå íà îáñòàíîâêàòà îêîëî Áúëãàðèÿ. Òÿ å íà ìíåíèå, ÷å âðåìåííîòî îòñòúïëåíèå íà Áúëãàðèÿ îò çàâîþâàíèòå ïîçèöèè ñå äúëæè íå íà ëè÷íîñòòà íà öàð Áîðèë, à íà óñëîâèÿòà, â êîèòî òîé å ïðèíóäåí äà óïðàâëÿâà.
ÖÀÐ ÈÂÀÍ ÀÑÅÍ II. ÏÚÐÂÈ ÏÅÐÈÎÄ

Öàð Èâàí Àñåí II ïîåë âëàñòòà â òðåâîæåí çà äúðæàâàòà ìîìåíò. Ãîëÿìà ÷àñò îò îòâîþâàíèòå òåðèòîðèè áèëè çàãðàáåíè îò ñúñåäèòå, â ñòðàíàòà öàðÿëà íåñèãóðíîñò, ïàäíàë ìåæäóíàðîäíèÿò é ïðåñòèæ. Ïúðâàòà çàäà÷à, êîÿòî çàñòàíàëà ïðåä íåãî áèëà âúçñòàíîâÿâàíåòî íà âúòðåøíàòà ñòàáèëíîñò è åäèíñòâî íà ñòðàíàòà è òÿ èìàëà ïðèîðèòåò â ïîëèòèêàòà ìó ïðåç ïåðèîäà (1218 - 1230 ã. ). Ñ ìíîãî äèïëîìàòè÷åñêè òàêò, âíèìàòåëíî âãëåæäàíå â ñúáèòèÿòà è ÷ðåç ìèðíè ñïîðàçóìåíèÿ, ìëàäèÿò âëàäåòåë êîíñîëèäèðàë áúëãàðñêèòå ñèëè. Íàé-íàïðåä òîé íîðìàëèçèðàë îòíîøåíèÿòà ñè ñ îòöåïèëèÿ ñå â Ðîäîïñêàòà îáëàñò äåñïîò Àëåêñèé Ñëàâ è ñ ïðîòîñåâàñò Ïðèáî â Ñêîïñêàòà îáëàñò. Íå ïîñòðàäàë íèòî åäèí îò Áîðèëîâèòå ñúóïðàâíèöè, öàðÿò íå ïîòúðñèë âúçìåçäèå çà единадесет годишното ñè ïðèíóäèòåëíî èçãíàíè÷åñòâî. Âåëèêîäóøèåòî íà ìëàäèÿ öàð íàïðàâèëî äúëáîêî âïå÷àòëåíèå. Åòî çàùî îùå â ñàìîòî íà÷àëî òîé ïîëó÷èë øèðîêà ïîäêðåïà êàêòî îò ñòðàíà íà áîëÿðñêàòà àðèñòîêðàöèÿ òàêà è îò ñòðàíà íà ïîäàíèöèòå ñè.

Åäíî îò íàé-èçïîëçâàíèòå îò öàð Èâàí Àñåí II äèïëîìàòè÷åñêè ñðåäñòâà çà ïîñòèãàíå íà íàáåëÿçàíèòå öåëè áèëè äèíàñòè÷íèòå áðàêîâå. Ïðåç Ñðåäíîâåêîâèåòî òàêèâà áðàêîâå ÷åñòî ïúòè ðåøàâàëè èçêëþ÷èòåëíî ñïîðíè è çàïëåòåíè âúïðîñè, ïðåä êîèòî îðúæèåòî ñå îêàçâàëî áåçñèëíî. Êîãàòî ïðåç 1218 ã. çàâðúùàùèÿò ñå îò êðúñòîíîñåí ïîõîä äî Éåðóñàëèì óíãàðñêè êðàë Àíäðåé II ïîèñêàë îò òúðíîâñêèÿ âëàäåòåë ðàçðåøåíèå äà ïðåìèíå ïðåç Áúëãàðèÿ, öàð Èâàí Àñåí II ïîñòàâèë óñëîâèÿ çà ñúþçíè îòíîøåíèÿ è ïîèñêàë ðúêàòà íà äúùåðÿ ìó Àíà. Óíãàðñêèÿò êðàë ïðèåë, íî äîêàòî ñå ïîëó÷è ïàïñêîòî ðàçðåøåíèå çà æåíèòáàòà íà êàòîëè÷êàòà Àíà ñ èçïîâÿäâàùèÿ ïðàâîñëàâèåòî öàð Èâàí Àñåí II ìèíàëè òðè ãîäèíè. Òîâà íå ïîïðå÷èëî íà áúëãàðñêèÿ öàð äà âëåçå âúâ âëàäåíèå íà Áåëãðàäñêàòà è Áðàíè÷åâñêàòà îáëàñò.

Ñëåä êàòî îñèãóðèë ñåâåðíèòå ñè ãðàíèöè, áúëãàðñêèÿò âëàäåòåë îáúðíàë ïîãëåä íà þã. Ïî òîâà âðåìå èçãðàäåíàòà ïî çàïàäíîåâðîïåéñêè îáðàçåö Ëàòèíñêà èìïåðèÿ âúðâÿëà êúì ïîëèòè÷åñêè óïàäúê. Âñå ïîâå÷å ñå èçîñòðÿëî ñúïåðíè÷åñòâîòî ìåæäó Åïèðñêàòà äúðæàâà è Íèêåéñêàòà èìïåðèÿ, êîèòî ñè îñïîðâàëè ïðàâîòî äà âúçñòàíîâÿò Âèçàíòèéñêàòà èìïåðèÿ. Îñîáåíî àìáèöèîçåí áèë åïèðñêèÿò äåñïîò Òîäîð Êîìíèí, êîéòî çàâëàäÿë Ñîëóíñêîòî êíÿæåñòâî ïðåç 1224 ã. è òðè ãîäèíè ïî-êúñíî ñå ïðîâúçãëàñèë çà èìïåðàòîð. Äåéñòâèÿòà íà åïèðñêèÿ âëàäåòåë ïðåäñòàâëÿâàëè ïîòåíöèàëíà çàïëàõà çà áúëãàðñêàòà äúðæàâà, íî íà ïúðâî âðåìå öàð Èâàí Àñåí II ñìåòíàë çà ðàçóìíî äà ïîääúðæà äîáðè îòíîøåíèÿ ñ íåãî. Ñêëþ÷åí áèë äîãîâîð, ñúãëàñíî êîéòî åäíà îò äúùåðèòå ìó (Ìàðèÿ - Áåëîñëàâà îò ïúðâàòà ìó ñúïðóãà) ñå îìúæèëà çà áðàòà íà Òîäîð Êîìíèí. Òîçè ìèð äàâàë âúçìîæíîñò íà åïèðñêèÿ äåñïîò äà èçòëàñêà ñâîèòå ãëàâíè ñúïåðíèöè - íèêåéöèòå îò Èçòî÷íà Òðàêèÿ, äà îâëàäåå Þæíà Àëáàíèÿ è Ìàêåäîíèÿ, è äà íàïðàâè ñúâñåì ðåàëíè ïðåòåíöèèòå ñè çà Êîíñòàíòèíîïîë. Êàêòî èçãëåæäà öàð Èâàí Àñåí II ñúùî ñå âúçïîëçâàë îò äîãîâîðà è ïîä÷èíèë Ïëîâäèâñêàòà îáëàñò áåç íèòî åäíî ñðàæåíèå. Ïî òîâà âðåìå áèëà ëèêâèäèðàíà è äúðæàâàòà íà äåñïîò Àëåêñèé Ñëàâ. Ïî íåãîâîòî èìå çíà÷èòåëíè ÷àñòè îò Ðîäîïñêàòà îáëàñò â ñëåäâàùèòå äåñåòèëåòèÿ ñå íàðè÷àëè "Ñëàâèåâè ãîðè". Ìîæå äà ñå ïðèåìå, ÷å ïðåñòàðåëèÿò äåñïîò ñå ïîêîðèë äîáðîâîëíî íà òúðíîâñêèÿ âëàäåòåë, òúé êàòî èìåòî ìó å çàïèñàíî â Ñèíîäèêà íà öàð Áîðèë âåäíî ñ âèäíèòå ëè÷íîñòè îò Âòîðîòî áúëãàðñêî öàðñòâî.

Ìèðúò ìåæäó Áúëãàðèÿ è Åïèð îáà÷å ñå îêàçàë íåòðàåí, òúé êàòî ñáëúñúêúò íà òåõíèòå èíòåðåñè â Ìàêåäîíèÿ è Òðàêèÿ áèë íåèçáåæåí. Íàïðåæåíèåòî ñå çàñèëèëî è â ðåçóëòàò íà íàñòúïèëèòå ñúáèòèÿ â Ëàòèíñêàòà èìïåðèÿ. Ïðåä 1228 ã. ïî÷èíàë ëàòèíñêèÿò èìïåðàòîð Ðîáåðò äüî Êóðòåíå, êîèòî îñòàâèë çà íàñëåäíèê ìàëîëåòíèÿ ñè ñèí Áàëäóèí II. Ïðèáëèæåíèòå íà íîâèÿ èìïåðàòîð ðåøèëè äà ïîâèêàò çà íåãîâ íàñòîéíèê è ðåãåíò öàð Èâàí Àñåí II.  íåãîâî ëèöå òå âèæäàëè àâòîðèòåòíà ñèëà, êîÿòî å â ñúñòîÿíèå äà óêðåïè ðàçêëàòåíîòî ïîëîæåíèå íà èìïåðèÿòà. Òîâà óáåæäåíèå ñå ïîäñèëèëî îò îáñòîÿòåëñòâîòî, ÷å ìåæäó Ðèì è Áúëãàðèÿ âñå îùå ñúùåñòâóâàëà óíèÿ. Íåñúìíåíî ïðåäëîæåíèåòî íà ëàòèíñêèòå áàðîíè ïîëàñêàëî ñàìî÷óâñòâèåòî íà áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë. Иçãëåæäàëî, ÷å ïî òîçè íà÷èí ìå÷òàòà íà öàðÿ äà ãîñïîäñòâà â "öàðñòâåíèÿ ãðàä" ñòàâàëà ðåàëíîñò è òî áåç íèêàêâè óñèëèÿ è æåðòâè.  äóõà íà äèíàñòè÷åñêèòå âçàèìîîòíîøåíèÿ, ñúþçúò áèë ñêðåïåí ñ ãîäåæ ìåæäó äúùåðÿòà íà öàð Èâàí Àñåí, Åëåíà è ìàëîëåòíèÿ Áàëäóèí II.

Åäèíñòâåí èçòî÷íèê çà ïðåãîâîðèòå ìåæäó öàð Èâàí Àñåí II è ëàòèíñêèòå áàðîíè å õðîíèêàòà íà âåíåöèàíåöà Ìàðèíî Ñàíóдî. Òúëêóâàíåòî íà òåêñòà è ïîñëåäâàëèòå ñúáèòèÿ äàâàò îñíîâàíèÿ íà íÿêîè îò ó÷åíèòå äà ñå ñúìíÿâàò, ÷å å ñêëþ÷åí äîãîâîð ìåæäó öàð Èâàí Àñåí II è ëàòèíöèòå. Íåùî ïîâå÷å, òå ðàçãëåæäàò øèðîêîòî àôèøèðàíå íà ãîäåæà ìåæäó Åëåíà è ìàëîëåòíèÿ ëàòèíñêè èìïåðàòîð êàòî òàêòè÷åñêè õîä çà ïðèêðèâàíå íà òå÷àùèòå â ìîìåíòà â èòàëèàíñêèÿ ãðàä Ïåðóäæà òàéíè ïðåãîâîðè ìåæäó Ëàòèíñêàòà èìïåðèÿ è áèâøèÿ Éåðóñàëèìñêè êðàë Æàí äüî Áðèåí.

Ïàê ñïîðåä Ìàðèíî Ñàíóдî îò áúëãàðñêà ñòðàíà ñå î÷àêâàëà íåçàáàâíà íàìåñà çà îòâîþâàíå íà çàâçåòèòå "ëàòèíñêè" çåìè. Òîâà îçíà÷àâàëî êîíôðîíòàöèÿ ñ åïèðöèòå, êàêâàòî öàð Èâàí Àñåí II íå èñêàë äà äîïóñíå. È äîêàòî òîé ëàâèðàë ìåæäó ëàòèíñêèòå áàðîíè è åïèðñêèÿ äåñïîò, ïîñëåäíèÿò ðåøèë äà èçïðåâàðè ñúáèòèÿòà è äà ëèêâèäèðà ñ åäèí óäàð ïîòåíöèàëíèÿ ñè ïðîòèâíèê.

Îñíîâåí èçâîð çà âúíøíîïîëèòè÷åñêàòà äåéíîñò íà öàð Èâàí Àñåí II å íèêåéñêèÿò èñòîðèê Ãåîðãè Àêðîïîëèò. Òîé ðàçêàçâà, ÷å êîãàòî Òîäîð Êîìíèí íàõëóë ñ âîéñêèòå ñè â áúëãàðñêèòå çåìè è ñòèãíàë äî Îäðèí, âíåçàïíî ãè îáúðíàë è ñëåäâàéêè òå÷åíèåòî íà ð. Ìàðèöà äîñòèãíàë äî ìåñòíîñòòà Êëîêîòíèöà. Öàð Èâàí Àñåí II ñúáðàë ìàëî÷èñëåíè îòðÿäè è ïðåñðåùíàë Òîäîð Êîìíèí â áëèçîñò äî ñúùîòî ìÿñòî. Ôàêòèòå ïîäñêàçâàò, ÷å òîé å äîïóñíàë íàïàäåíèå îò ñòðàíà íà åïèðñêèÿ âëàäåòåë, è ÷å ÷àñò îò âîéñêàòà ñå íàìèðàëà äîñòà äàëå÷å îò Òúðíîâî, çà äà áúäå ñúñðåäîòî÷åíà áúðçî çà ðåøèòåëíî ñðàæåíèå. Çíàìåíèòàòà Êëîêîòíèøêà áèòêà ñòàíàëà íà 9 ìàðò 1230 ã. è ïðîñëàâèëà íà äëúæ è øèð áúëãàðñêîòî îðúæèå. Çà äà âúîäóøåâè âîéñêèòå ñè, áúëãàðñêèÿ öàð çàáèë íà êîïèå äîãîâîðà ñ Òîäîð Êîìíèí êàòî ïðÿêî îáâèíåíèå çà ïîòúïêàíàòà êëåòâà. Âúïðåêè î÷åâèäíîòî ÷èñëåíî ïðåâúçõîäñòâî åïèðöèòå ïðåòúðïåëè êàòàñòðîôàëíî ïîðàæåíèå.  ïëåí ïîïàäíàë Òîäîð Êîìíèí è ñåìåéñòâîòî ìó, áîãàòèÿò îáîç è õèëÿäè âîåííîïëåííèöè. Öàð Èâàí Àñåí II çàäúðæàë èìïåðàòîðà è ïðèáëèæåíèòå ìó, íî íàðåäèë îáèêíîâåíèòå âîéíèöè äà áúäàò îñâîáîäåíè. Òàçè ïîñòúïêà íà áúëãàðñêèÿ öàð ïðåäèçâèêàëà âñåîáùî âúçõèùåíèå, íî òÿ áèëà è äîáðå ïðåìèñëåíà ñòðàòåãèÿ, êîÿòî ïîñòèãíàëà íóæíèÿ åôåêò. Öåëè îáëàñòè íàñåëåíè ñ êîìïàêòíè ìàñè áúëãàðè ñå ïðèñúåäèíèëè êúì Áúëãàðèÿ, à ðîìåéñêàòà àðèñòîêðàöèÿ îòâàðÿëà ïðåä öàð Èâàí Àñåí II âðàòèòå íà êðåïîñòèòå. Äúðæàâàòà íà Òîäîð Êîìíèí áúðçî ñå ðàçïàäíàëà.  áúëãàðñêèòå äúðæàâíè ãðàíèöè âëåçëè çåìèòå îò Èçòî÷íà Òðàêèÿ, ãðàäîâåòå Îäðèí è Äèìîòèêà, Áåëîìîðèåòî, Ìàêåäîíèÿ, ãîëåìè ÷àñòè îò Òåñàëèÿ è Àëáàíèÿ. Ñàìî â Ñîëóí îñòàíàë äà óïðàâëÿâà Ìàíóèë Êîìíèí êàòî âàñàë íà òúðíîâñêèÿ âëàäåòåë.

Áëåñòÿùàòà ïîáåäà ïðè Êëîêîòíèöà áèëà îçíàìåíóâàíà ñúñ ñïåöèàëåí íàäïèñ, êîéòî áèë èçñå÷åí íà êîëîíà è ïîñòàâåí âúâ âúçîáíîâåíèÿ õðàì "Ñâ. 40 ìú÷åíèöè" â Òúðíîâî. Ïîðàñíàëîòî ñàìî÷óâñòâèå íà áúëãàðñêè öàð íàìåðèëî èçðàç â òèòóëàòóðàòà ìó. Òîé çàïî÷íàë äà ñå âåëè÷àå è ïîäïèñâà ïîä ãðàìîòèòå ñè êàòî "Öàð íà áúëãàðè è ãúðöè". Òàçè ôîðìóëà íÿìàëà åòíè÷åñêî ñúäúðæàíèå, à èçäàâàëà ïî-ñêîðî ïðåòåíöèèòå íà öàð Èâàí Àñåí II äà êîïèðà è çàìåñòè âèçàíòèéñêîòî âëàäåòåëñêî äîñòîéíñòâî.
ÖÀÐ ÈÂÀÍ ÀÑÅÍ II. ÂÒÎÐÈ ÏÅÐÈÎÄ

Áèòêàòà ïðè Êëîêîòíèöà áåëåæè íà÷àëîòî íà âòîðèÿ åòàï âúâ âúíøíàòà ïîëèòèêà íà öàð Èâàí Àñåí II, ïðåç êîéòî, ïðîäúëæàâàéêè äåëîòî íà ÷è÷î ñè Êàëîÿí, òîé ðàçâèë èíòåíçèâíà äèïëîìàòè÷åñêà è âîåííà äåéíîñò, çà äà îñúùåñòâè çàâåòíàòà ìå÷òà íà áúëãàðñêèòå öàðå - äà ñòàíàò ïúëíîâëàñòíè ãîñïîäàðè âúâ "Âòîðèÿ Ðèì".

Ñëåä ïîáåäàòà öàð Èâàí Àñåí II ïðåäïðèåë îáèêîëêà èç þãîçàïàäíèòå çåìè íà öàðñòâîòî ñè, ïî âðåìåòî íà êîÿòî ïîñåòèë è Ñâ. Ãîðà. ßâíî öåëòà íà òîâà ïîñåùåíèå å áèëà óðåæäàíåòî íà âçàèìîîòíîøåíèÿòà ìåæäó Òúðíîâñêàòà ïàòðèàðøèÿ è àâòîêåôàëíàòà Îõðèäñêà àðõèåïèñêîïèÿ. Òîé áèë ïîñðåùíàò ñ óâàæåíèå îò ïðåäñòàâèòåëèòå íà ïðàâîñëàâíîòî ìîíàøåñòâî, êîåòî ìó çàñâèäåòåëñòâàëî ñâîÿòà ïî÷èò è âÿðíîñò. Îò òàçè ãîäèíà å çàïàçåíà åäíà äàðèòåëñêà ãðàìîòà íà öàð Èâàí Àñåí II çà Ñâåòîãîðñêèÿ ìàíàñòèð "Âàòîïåä". Áîãàòî îáäàðåí áèë è Çîãðàôñêèÿò ìàíàñòèð, êîéòî ñå îáèòàâàë îò áúëãàðñêè ìîíàñè. Ñðåä äàðåíèÿòà áèëè è ìíîãî öåííè êíèãè, êîèòî èçãîðåëè ïðåç 1275 ã., êîãàòî çàïàäíè íàåìíèöè íà âèçàíòèéñêèÿ èìïåðàòîð íàïàäíàëè è îïîæàðèëè ìàíàñòèðà.

Ïî òîâà âðåìå öàð Èâàí Àñåí II ñå íàìåñèë è âúâ âúçíèêíàëèòå â Ñúðáèÿ ìåæäóîñîáèöè êàòî âçåë ñòðàíàòà íà êðàë Ñòåôàí Âëàäèñëàâ, êîéòî ìó áèë çåò è äî êðàÿ íà äíèòå ñè ìó îñòàíàë âåðåí. Öàð Èâàí Àñåí II ïîääúðæàë áëèçêè îòíîøåíèÿ ñúñ ñðúáñêè àðõèåïèñêîï Ñàâà, ÷åñò è "æåëàí ãîñò" íà Òúðíîâî, êúäåòî ïðè åäíî îò ïîñåùåíèÿòà ñè â ñòîëèöàòà ïî÷èíàë (1236 ã.). Ïî-êúñíî ñðúáñêàòà öúðêâà ãî êàíîíèçèðàëà çà ñâåòåö.

Îùå ïðåç ïðîëåòòà íà 1229 ã. ïðè àêòèâíàòà íàìåñà íà ïàïàòà ïðåãîâîðèòå â Ïåðóäæà çàâúðøèëè ñ òàéíî ñïîðàçóìåíèå ìåæäó ëàòèíöèòå è Æàê äüî Áðèåí. Òî îñòàíàëî ñêðèòî çà áúëãàðñêèÿ âëàäåòåë ÷àê äî 1231 ã., êîãàòî Æàн äüî Áðèåí òúðæåñòâåíî áèë êîðîíÿñàí â Êîíñòàíòèíîïîë è îáÿâåí çà íàñòîéíèê íà Áàëäóèí II. Äâîéíñòâåíàòà èãðà íà áàðîíèòå ïðåäèçâèêàëà ãíåâà íà öàð Èâàí Àñåí II. Òîé ñêúñàë óíèÿòà ñ Ðèì è îòñòðàíèë îò âëàñò òúðíîâñêèÿ àðõèåïèñêîï Âàñèëèé, êîéòî áèë óáåäåí ïðèâúðæåíèê íà униатската ïîëèòèêà. Êðàÿò íà óíèÿòà áèë ïðåæèâÿí áîëåçíåíî îò àìáèöèîçíèÿ ïàïà Ãðèãîðèé IÕ. Òîé óáåäèë óíãàðñêèÿ êðàë Àíäðåé II äà íàïàäíå çà íàêàçàíèå Áúëãàðèÿ, êîÿòî äðúçêî ñå îòêúñíàëà îò "òÿëîòî" íà Ðèìñêàòà öúðêâà. Ïðåç 1232 ã. óíãàðöèòå îêóïèðàëè Áåëãðàäñêàòà è Áðàíè÷åâñêà îáëàñò, íî óñïåõúò èì áèë òâúðäå êðàòêîòðàåí. Ñðåùó íàøåñòâåíèöèòå ñå îòïðàâèë áðàòúò íà öàð Èâàí Àñåí II ñåâàñòîêðàòîð Àëåêñàíäúð, êîéòî ãè ðàçáèë è ïðèíóäèë äà ñå âúðíàò îáðàòíî â çåìèòå ñè.

Íîâàòà îáñòàíîâêà íà Áàëêàíñêèÿ ïîëóîñòðîâ ïðåäèçâèêàëà íåèçáåæíè ïðîìåíè âúâ âúíøíàòà ïîëèòèêà íà Áúëãàðèÿ. Ïîñëåäâàëî áúëãàðî-íèêåéñêî ñáëèæåíèå è ïðåãîâîðè ìåæäó äâåòå äúðæàâè çà ñêëþ÷âàíå íà àíòèëàòèíñêè ñúþç. Íèêåéñêèÿò èìïåðàòîð Éîàí III Äóêà Âàòàöè çíàåë, ÷å âúçâðúùàíåòî íà Êîíñòàíòèíîïîë áåç ïîìîùòà íà Áúëãàðèÿ å íåâúçìîæíî. Áúëãàðñêèÿò âëàäåòåë ñúùî òúðñåë ñúþçà ñ Íèêåÿ íå ñàìî ñ îãëåä íà âúçìîæíè òåðèòîðèàëíè ïðèäîáèâêè, íî ïðåäè âñè÷êî, çà äà ðåøè âúïðîñà ñúñ ñòàòóòà íà áúëãàðñêàòà öúðêâà.

Îò ðàçêàçà íà âèçàíòèéñêèÿ èñòîðèê Ãåîðãè Àêðîïîëèò ñòàâà ÿñíî, ÷å â êðàÿ íà 1234 ã. ìåæäó Íèêåéñêàòà èìïåðèÿ è Áúëãàðèÿ áèë ïîäïèñàí êëåòâåí äîãîâîð, ñêðåïåí ñ äèíàñòè÷åí áðàê. Ìàëîëåòíàòà äúùåðÿ íà áúëãàðñêèÿ öàð - Åëåíà ñå ñãîäèëà çà íèêåéñêèÿ ïðåñòîëîíàñëåäíèê Òîäîð II Ëàñêàðèñ. Äðóãà âàæíà êàóçà â äîãîâîðà çàñÿãàëà ïîëîæåíèåòî íà áúëãàðñêàòà öúðêâà. Ïúðâîíà÷àëíî êîíñòàíòèíîïîëñêàòà ïàòðèàðøèÿ íå äîïóñêàëà ìèñúëòà çà àâòîêåôàëèÿ íà Áúëãàðèÿ, à îùå ïî-ìàëêî - çà äàâàíå íà ïàòðèàðøåñêè ðàíã. Íî ïðè ïðîìåíåíàòà ïîëèòè÷åñêà îáñòàíîâêà è ñëåä ïðîäúëæèòåëíè ïðåãîâîðè è ñîíäàæè ñ äðóãèòå èçòî÷íè ïàòðèàðñè, íà ñïåöèàëåí ñúáîð â Ëàìïñàê ïðåç 1235 ã. Áúëãàðñêàòà öúðêâà áèëà ïðèçíàòà çà ñàìîñòîÿòåëíà ïàòðèàðøèÿ, îãëàâåíà îò íîâîèçáðàíèÿ è ðúêîïîëîæåí ïàòðèàðõ Éîàêèì I. Ñ òîçè àêò ñå âúçñòàíîâèëî ïàòðèàðøåñêîòî äîñòîéíñòâî íà Áúëãàðñêàòà öúðêâà, îôèöèàëíî ïðèçíàòî îùå ïðåç 927 ã. Âúçñòàíîâÿâàíåòî íà Áúëãàðñêàòà àâòîêåôàëíà ïàòðèàðøèÿ áèëî áåçñïîðåí óñïåõ íà áúëãàðñêàòà äèïëîìàöèÿ è ñâîåáðàçåí çàâúðøåê íà äúëãîãîäèøíèòå óñèëèÿ íà Àñåíåâöè çà ïúëíîòî èçâîþâàíå íà äúðæàâíà è öúðêîâíà ñàìîñòîÿòåëíîñò. Î÷àêâàíåòî, ÷å Îõðèäñêàòà àðõèåïèñêîïèÿ ùå áúäå çàêðèòà, íå ñå ñáúäíàëî, íî ãîëÿìà ÷àñò îò äèîöåçúò é ïðåìèíàë ïîä þðèñäèêöèÿòà íà Òúðíîâñêàòà ïàòðèàðøèÿ.

Ñïîðåä óñëîâèÿòà íà äîãîâîðà îò áúëãàðñêà ñòðàíà íà Íèêåÿ áèëè îòñòúïåíè çåìèòå ìåæäó äîëíîòî òå÷åíèå íà ð. Ìàðèöà è ïîëóîñòðîâ Ãàëèïîëè. Òàçè êëàóçà áóäè íåäîóìåíèå ó èçñëåäîâàòåëèòå, òúé êàòî Íèêåÿ ïîñòàâÿëà ïîä ñâîé êîíòðîë ïîäñòúïèòå êúì Êîíñòàíòèíîïîë. Íÿêîè ó÷åíè, ïîçîâàâàéêè ñå íà ðàçêàçà íà Ãåîðãè Àêðîïîëèò ñìÿòàò, ÷å öàð Èâàí Àñåí II ôàêòè÷åñêè ñå å îòêàçàë îò íàäïðåâàðàòà çà "Âòîðèÿ Ðèì", à äðóãè - ÷å òîâà áèëà öåíàòà çà ïðèçíàâàíåòî íà Áúëãàðñêàòà ïàòðèàðøèÿ. Äîãîâîðúò ïðåäâèæäàë îùå ñúâìåñòíà áúëãàðî-íèêåéñêà îáñàäà íà Êîíñòàíòèíîïîë, ïðè êîÿòî íèêåéöèòå òðÿáâàëî äà îñèãóðÿò ôëîòà, à öàð Èâàí Àñåí II äà íàïàäíå îòêúì ñóøàòà. Íèêåéñêèÿò ôëîò íå ñå ñïðàâèë ñúñ çàäà÷àòà è îáñàäàòà èçëÿçëà íåóñïåøíà. Çàïëàõàòà íà ïàïà Ãðèãîðèé IÕ, ÷å ùå óáåäè óíãàðñêèÿ êðàë äà íàïàäíå Áúëãàðèÿ è ïðîìåíèëàòà ñå ìåæäóíàðîäíà îáñòàíîâêà íàêàðàëà öàð Èâàí Àñåí II äà îòòåãëè âîéñêèòå ñè îò Òðàêèÿ. Íàä Åâðîïà íàäâèñíàëà çàïëàõàòà îò òàòàðèòå íà õàí Áàòó, êîèòî ñëåä ðàçãðîìà íà ðóñêèòå çåìè è Ïîëøà ñå íàñî÷èë êúì Áàëêàíèòå.  òîçè ìîìåíò öàð Èâàí Àñåí II ñå íóæäàåë îò ñúþç ñ óíãàðöèòå è òîâà ãî íàêàðàëî äà ïðåóñòàíîâè äîãîâîðà ñ Éîàí III Äóêà Âàòàöè. Îñâåí òîâà ïðåç ìàðò 1237 ã. ïî÷èíàë Æàí äüî Áðèåí è ïðåä áúëãàðñêèÿ öàð îòíîâî âúçíèêíàëà âúçìîæíîñòòà äà ïîåìå ðåãåíòñêîòî êîðìèëî â Êîíñòàíòèíîïîë. Ïîä ïðåäëîã, ÷å èñêà äà âèäè äúùåðÿ ñè, öàðÿò ïîâèêàë Åëåíà îò Íèêåÿ è ÿ îòâåë ñúñ ñåáå ñè â Òúðíîâî. Ôàêòè÷åñêè òîâà îçíà÷àâàëî ñêúñâàíå íà âîåííèÿ äîãîâîð ñ íèêåéöèòå. Îùå ñúùàòà ãîäèíà áúëãàðñêèòå âîéñêè â Òðàêèÿ, çàåäíî ñ ëàòèíцèòå, îáñàäèëè êëþ÷îâàòà íèêåéñêà êðåïîñò Öóðóëóì, îò ïðåâçåìàíåòî íà êîÿòî çàâèñåëà ñúäáàòà íà âñè÷êè íèêåéñêè âëàäåíèÿ îêîëî Êîíñòàíòèíîïîë.

Äðàñòè÷íàòà ñìÿíà â ïîëèòèêàòà íà öàðÿ ñå îáóñëàâÿëà åäèíñòâåíî îò äúðæàâíèòå èíòåðåñè íà Áúëãàðèÿ. Ïðåêîìåðíîòî çàñèëâàíå íà Íèêåÿ íå áèëî â íåéíà ïîëçà. Åäâà êðåïÿùàòà ñå íà Áîñôîðà Ëàòèíñêà èìïåðèÿ ùÿëà äà áúäå ñìåíåíà ñ óêðåïâàùàòà Íèêåéñêà äúðæàâà, êîÿòî èìàëà âñè÷êè èçãëåäè äà âúçñòàíîâè äðåâíàòà ñëàâà íà Âèçàíòèÿ. Òúêìî òîãàâà îáà÷å ñå ñëó÷èëî íåùàñòèå, êîåòî â äóõà íà åïîõàòà áèëî èçòúëêóâàíî êàòî "Áîæèå íàêàçàíèå". Îò Òúðíîâî äî öàð Èâàí Àñåí II äîñòèãíàëà âåñòòà çà ñìúðòòà íà öàðèöàòà, íà åäèí îò ñèíîâåòå ìó è íà ïàòðèàðõ Éîàêèì I. Âñè÷êè òå ñòàíàëè æåðòâà íà ðàçðàçèëàòà ñå â ãðàäà ÷óìíà åïèäåìèÿ, íî åäíîâðåìåííàòà èì êîí÷èíà äúëáîêî ðàçñòðîèëà öàð Èâàí Àñåí II. Òîé èçãîðèë îáñàäíèòå ìàøèíè è ñå îòòåãëèë â Òúðíîâî.

 êðàÿ íà ñúùàòà 1237 ã. ñúþçúò ìåæäó Áúëãàðèÿ è Íèêåÿ áèë ïîäíîâåí. Òîçè ïúò áúëãàðñêèÿò âëàäåòåë íå ñå àíãàæèðàë ñ îáåùàíèå äà îêàçâà âîåííà ïîìîù íà íèêåéñêèÿ èìïåðàòîð.  Íèêåÿ ñå çàâúðíàëà è ãîäåíèöàòà íà Òîäîð II Ëàñêàðèñ. Ïî òîâà âðåìå öàð Èâàí Àñåí II ñå îæåíèë ïîâòîðíî çà äúùåðÿòà íà åïèðñêèÿ âëàäåòåë Òîäîð Êîìíèí - Èðèíà, êîÿòî çàåäíî ñ áàùà ñè æèâååëà êàòî ïëåííèöà â Òúðíîâî. Òîâà áèë ìîæå áè åäèíñòâåíèÿò áðàê, ñêëþ÷åí îò áúëãàðñêèÿ öàð áåç âèäèìè ïîëèòè÷åñêè ìîòèâè. Ïî íàñòîÿâàíå íà Èðèíà áàùà é ñè âúçâúðíàë âëàäåòåëñêèòå ïðàâà â Ñîëóí, íî òîé ãè îтñòúïèë íà ñèíà ñè Éîàí. Ñúùèÿò ñå îáÿâèë çà èìïåðàòîð è îòñòðàíèë íàïúëíî ÷è÷î ñè Ìàíóèë. Ïîñëåäâàëèòå ñúáèòèÿ ïîêàçàëè, ÷å äèíàñòè÷åñêèÿò áðàê áèë ãðåøêà, êîÿòî ùåëè äà çàïëàùàò íàñëåäíèöèòå íà âåëèêèÿ öàð.

Åäíî ñìúòíî èçâåñòèå ñúîáùàâà, ÷å â ïîñëåäíèòå ìåñåöè îò æèâîòà ñè öàð Èâàí Àñåí II ðàçáèë íÿêúäå îêîëî Äóíàâà òàòàðèòå, êîèòî äî òîçè ìîìåíò íå ïîçíàâàëè ïîðàæåíèå. Íàñêîðî ñëåä òîâà, ïðåç 1241 ã., öàð Èâàí Àñåí II ïî÷èíàë.
ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ ÄÚÐÆÀÂÀ ÏÐÈ ÓÏÐÀÂËÅÍÈÅÒÎ ÍÀ ÖÀÐ ÈÂÀÍ ÀÑÅÍ II

Âúòðåøíàòà ïîëèòèêà íà öàð Иван Àñåí II áèëà íå ïî-ìàëêî ñúäúðæàòåëíà è ðåçóëòàòíà îò íåãîâàòà âúíøíà ïîëèòèêà. Âòîðîòî áúëãàðñêî öàðñòâî ïðèäîáèëî çàâúðøåíî âîåííî-àäìèíèñòðàòèâíî óñòðîéñòâî, âúðõó êîåòî îñòàâèëî òðàåí îòïå÷àòúê ïðîäúëæèòåëíîòî âèçàíòèéñêî âëàäè÷åñòâî.  ñâîÿòà âëàñò öàðÿò íà áúëãàðèòå áèë îãðàíè÷åí îò ñúâåòà íà áîëÿðèòå, íî ôîðìàëíî çàïàçâàë àáñîëþòíàòà âëàñò.  êà÷åñòâîòî ñè íà äúðæàâåí ãëàâà òîé ðàçïîëàãàë ñ æèâîòà íà ïîäàíèöèòå ñè è òåðèòîðèÿòà íà ñòðàíàòà, ïîðàäè êîåòî ìîãúë äà îòäàâà åäíà èëè äðóãà íåéíà ÷àñò â ëè÷íî âëàäåíèå, èëè çà ïîëçâàíå íà êîãîòî ïîæåëàå. Öàðÿò ïðåäñòàâëÿâàë ñòðàíàòà è ñêëþ÷âàë ìèð, îáÿâÿâàë âîéíà è ñå ðàçïîðåæäàë ïðè ïðåãîâîðèòå ñ äúðæàâíàòà òåðèòîðèÿ.  òîçè ñìèñúë áúëãàðñêèÿ öàð ïðèòåæàâàë ïî÷òè ñúùèòå ïðàâà, êàêâèòî èìàë âèçàíòèéñêèÿò èìïåðàòîð è âñåêè äðóã íåçàâèñèì ñóâåðåí.  ñâîÿòà ïîëèòèêà òîé áèë ïîäêðåïÿí îò îôèöèàëíàòà öúðêâà, êîÿòî çà÷èòàëà ïðàâîòî ìó íà íåïðèêîñíîâåíîñò è îáÿâÿâàëà çà ñìúðòåí ãðÿõ âñÿêî ïîñåãàòåëñòâî âúðõó öàðñêàòà îñîáà.

Ïúðâèÿò ïîìîùíèê â óïðàâëåíèåòî íà äúðæàâàòà áèë "âåëèêèÿò ëîãîòåò". Ñúùåñòâóâàëè îùå ìíîæåñòâî äâîðöîâè äëúæíîñòè îçíà÷àâàíè ñ íîâà, ðàçëè÷íà îò ïðàáúëãàðñêàòà òåðìèíîëîãèÿ â îñíîâàòà ñè заимствана îò Âèçàíòèÿ.

Ñòðàíàòà áèëà ðàçäåëåíà íà ãîëåìè âîåííî-àäìèíèñòðàòèâíè îáëàñòè, íàðå÷åíè "õîðè". Óïðàâëåíèåòî íà âñÿêà îáëàñò ñå íàìèðàëî â ðúöåòå íà óïðàâèòåë, êîéòî íîñåë òèòëàòà "ñåâàñò", "äóêà" èëè "êåôàëèÿ". Íåìó áèë ïîä÷èíåí è ìíîãîáðîåí àäìèíèñòðàòèâíî-ñúäåáåí è äàíú÷åí àïàðàò. Òîçè àïàðàò íîñåë ñúáèðàòåëíîòî èìå "ïðàêòîðè" èëè "öàðñêè ñëóæèòåëè".

Âúâ âñÿêà îáëàñò èìàëî íÿêîëêî ãðàäîâå, êðåïîñòè è ìíîãîáðîéíè ñåëñêè îáùèíè. Ãðàäîâåòå áèëè óïðàâëÿâàíè îò äóêîâå èëè êåôàëèè, à êðåïîñòíèòå ãàðíèçîíè ñå êîìàíäâàëè îò "êàñòðîôèëàêñè". Ñåëñêèòå îáùèíè èìàëè èçâåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå è ñå âúçãëàâÿâàëè îò èçáðàíè îò ìåñòíîòî íàñåëåíèå ïúðâåíöè, íàðè÷àíè "êíÿçå" èëè "ïðèìèêþðè".

Ïðåäïîëàãà ñå, ÷å öàð Èâàí Àñåí II ïðîÿâÿâàë òúðïèìîñò êúì ðàçïðîñòðàíÿâàíèòå ïî òîâà âðåìå åðåòè÷åñêè ó÷åíèÿ â áúëãàðñêèòå çåìè è íàé-âå÷å êúì áîãîìèëèòå. Âúâ âñåêè ñëó÷àé ëèïñâàò ñâåäåíèÿ òå äà ñà áèëè ïîäëàãàíè íà ïðåñëåäâàíå. Òîâà áèëî ñòîðåíî îò íåãî âåðîÿòíî ïî ïîëèòè÷åñêè ñúîáðàæåíèÿ, òúé êàòî äîáðå îñúçíàâàë, ÷å ñïîêîéñòâèåòî â ñòðàíàòà å îò ñúùåñòâåíî çíà÷åíèå çà íåéíàòà ñòàáèëíîñò è âñåñòðàíåí íàïðåäúê. Ìîæå áè óòèõâàíåòî íà ðåëèãèîçíîòî ïðîòèâîïîñòàâÿíå áèëî ðåçóëòàò îò îáùîòî óñïîêîÿâàíå íà âúòðåøíîïîëèòè÷åñêàòà îáñòàíîâêà â ñòðàíàòà.

Âúòðåøíèÿò ñòàáèëèòåò ñå îòðàçèë áëàãîïðèÿòíî âúðõó ðàçâèòèåòî íà áúëãàðñêàòà èêîíîìèêà. Íàðåä ñúñ çåìåäåëèåòî è ñêîòîâúäñòâîòî, ãîëÿì íàïðåäúê îòáåëÿçàëè çàíàÿòèòå, êàòî ìåòàëóðãèÿ, êîâà÷åñòâî, æåëåçàðñòâî, äúðâîäåëñòâî, çëàòàðñòâî, èêîíîïèñ è äð. Èêîíîìè÷åñêè ðàçöâåò èçæèâÿëà è òúðãîâèÿòà.  ïî-ãîëåìèòå ãðàäîâå, êðàé öúðêâè è ìàíàñòèðè, ñå óðåæäàëè ñåäìè÷íè è ãîäèøíè ïàíàèðè. Ðàçïðîñòðàíèëî ñå ïàðè÷íîòî îáðúùåíèå, ñòàíàëî ñúùåñòâåíà ÷åðòà íà áúëãàðñêèÿ èêîíîìè÷åñêè æèâîò è áåëåã çà ïî-âèñîêà ñòåïåí íà ñòîïàíñêî ðàçâèòèå. Äî òîãàâà â áúëãàðñêèòå çåìè áèëè â îáðúùåíèå âèçàíòèéñêè, âåíåöèàíñêè è äð. ìîíåòè. Èâàí Àñåí II áèë ïúðâèÿò áúëãàðñêè âëàäåòåë, êîéòî ñÿêúë ñîáñòâåíè çëàòíè, ñðåáúðíè è ìåäíè ìîíåòè (ïåðïåðè, àñïðè è ãðîøîâå). Ðàçøèðèëà ñå âúíøíàòà òúðãîâèÿ íà Áúëãàðèÿ. Òúðãîâñêèòå é âðúçêè ñ äðóãè ñòðàíè áèëè ðåãóëèðàíè ñúñ ñïåöèàëíè öàðñêè ãðàìîòè. Ïðåç ïúðâàòà ïîëîâèíà íà ÕIII â. Áúëãàðèÿ òúðãóâàëà ãëàâíî ñ Äóáðîâíèê, êîåòî ñå âèæäà îò èçäàäåíàòà ïðåç 1230 ã. Äóáðîâíèøêà ãðàìîòà. Ïî-êúñíî ñå ðàçøèðèëè òúðãîâñêèòå âðúçêè ñ Âåíåöèÿ è Ãåíóà. Òúðãîâèÿ ñå èçâúðøâàëà ïî Äóíàâà ñ Ãåðìàíèÿ, Óíãàðèÿ è ×åõèÿ. Áúëãàðèÿ èçíàñÿëà õðàíè, âîñúê, ìåä è äð., à âíàñÿëà ìåòàëíè èçäåëèÿ, çëàòàðñêè ïðîèçâåäåíèÿ, ñîë, ïîäïðàâêè, ñêúïè ïëàòîâå è äð. Íàé-ãîëÿìîòî áúëãàðñêî òúðãîâñêî ïðèñòàíèùå áèë ãð. Âàðíà.  Òúðíîâî è â íÿêîè äðóãè ãðàäîâå èìàëî îáîñîáåíè öåëè êâàðòàëè íà ÷óæäåñòðàííè òúðãîâöè. Èçîáùî, íàðåä ñ âîåííàòà è ïîëèòè÷åñêà ðîëÿ íà Áúëãàðèÿ, íàðàñíàëî è íåéíîòî ñòîïàíñêî çíà÷åíèå, âúïðåêè ÷å òðàäèöèîííèòå âðúçêè ìåæäó Èçòîêà è Çàïàäà ñå ïðîìåíèëè ñëåä óíèùîæàâàíåòî íà Âèçàíòèéñêàòà èìïåðèÿ â 1204 ã.

Âúíøíîòúðãîâñêèÿò îáìåí ïðåâúðíàë áúëãàðñêàòà ñòîëèöà â åäèí îò îæèâåíèòå öåíòðîâå íà ñòîïàíñêè æèâîò â Åâðîïåéñêèÿ Þãîèçòîê. Òîâà áèëà åäíà îò ïðè÷èíèòå áúëãàðñêèòå âëàäåòåëè äà ïðîÿâÿò ãîëÿìà ïîñëåäîâàòåëíîñò â ñòðåìåæà ñè äà ïðåâúðíàò Òúðíîâî â îñíîâåí öúðêîâåí è êóëòóðåí öåíòúð íà Áàëêàíñêèÿ ïîëóîñòðîâ, â "Íîâ Öàðèãðàä". Òîâà áèëî ïîñòèãíàòî áëàãîäàðåíèå íà âúçîáíîâÿâàíåòî íà áúëãàðñêàòà ïàòðèàðøèÿ, íà ïðåíàñÿíåòî íà ìîùèòå íà ñâåòèè â áúëãàðñêàòà ñòîëèöà, óñèëåíîòî ñòðîèòåëñòâî íà öúðêâè è ìàíàñòèðè è ïðåâðúùàíåòî íà Òúðíîâî â îñíîâíî ñðåäèùå íà áúëãàðñêàòà êíèæîâíîñò. Ãîëåìè ãðèæè áèëè ïîëîæåíè çà ãðàäîóñòðîéñòâîòî íà Òúðíîâî. Ñòîëèöàòà ïðåäñòàâëÿâàëà êîìïëåêñ îò îòäåëíè êðåïîñòè: Öàðåâåö, Òðàïåçèöà, Ñâåòà ãîðà, Íîâãðад è Äåâèí гðàä. Ìåæäó òÿõ áèëè ðàçïîëîæåíè æèëèùíè êâàðòàëè, îïàñàíè îò îáùà êðåïîñòíà ñòåíà. Îñíîâíî êðåïîñò áèë õúëìúò Öàðåâåö.  êðåïîñòòà ñå âëèçàëî ïðåç òðè âðàòè, îò êîèòî çàïàäíàòà, íàé-äîñòúïíàòà, áèëà ñíàáäåíà ñ ïîäâèæåí ìîñò. Íà õúëìà Öàðåâåö ñå èçäèãàë öàðñêèÿò äâîðåö, ïàòðèàðøåñêàòà êàòåäðàëà "Âúçíåñåíèå Õðèñòîâî" è äâîðåöúò íà ïàòðèàðõà. Õúëìúò Òðàïåçèöà ñúùî áèë îáãðàäåí îò êðåïîñòíà ñòåíà. Òóê áèëè ïîñòðîåíè áîëÿðñêè öúðêâè - ïàðàêëèñè.  ïîäíîæèåòî íà Öàðåâåö è Òðàïåçèöà ñå íàìèðàëà öúðêâàòà "Ñâ. 40 ìú÷åíèöè", êîÿòî ñëóæåëà çà öàðñêà ãðîáíèöà. Îáèêíîâåíîòî íàñåëåíèå æèâååëî â ïîäíîæèåòî íà êðåïîñòèòå êðîé ð. ßíòðà.

Ñòðîèòåëñòâîòî íå ñå îãðàíè÷àâàëî ñàìî â ñòîëèöàòà. Óêðåïåíè è áîãîóñòðîåíè ñúñ ùåäðèòå äàðåíèÿ íà öàðÿ áèëè ðåäèöà êðåïîñòè, öúðêâè è ìàíàñòèðè âúâ âñè÷êè êðàèùà íà ñòðàíàòà. Ïî ïîäîáèå íà Òúðíîâî áèëè èçãðàäåíè êðåïîñòèòå ×åðâåí, Ïðîñåê, ßìáîë, Öåïèíà. Îò òîçè ïåðèîä ñà è öúðêâèòå â Çåìåí, Ìåëíèê è íÿêîè îò öúðêâèòå â Íåñåáúð.

Ïðîäúëæèëî ðàçâèòèåòî íà áúëãàðñêàòà êíèæíèíà. Ðåäîì ñ óñèëåíîòî ïðåïèñâàíå íà áîãîñëóæåáíè êíèãè çà êîìïåíñèðàíå íà çàãóáèòå îò âðåìåòî íà âèçàíòèéñêîòî âëàäè÷åñòâî, îò âðåìåòî íà öàð Èâàí Àñåí II ñà çàïàçåíè Äîáðåéøîâîòî åâàíãåëèå, ëåòîïèñíè ðàçêàçè è áåëåæêè, Áîëîíñêèÿò ïñàëòèð, ïàíåãèðèê çà áðàêà ìó ñ Èðèíà Êîìíèíà è ìíîãî äðóãè. Òå ñà ñâèäåòåëñòâî çà áîãàòà êíèæîâíà äåéíîñò ñ áúëãàðñêè íàðîäíîñòåí õàðàêòåð.



çàêëþ÷åíèå Åäèíñòâåíèÿò ïîëîæèòåëåí ïîðòðåò íà áúëãàðñêè öàð, íàïðàâåí îò âèçàíòèéñêè àâòîð, å òîçè íà öàð Èâàí Àñåí II , íàïðàâåí îò Ãåîðãè Àêðîïîëèò.  îöåíêèòå ñè íå ñå çàòðóäíÿâàò è ó÷åíèòå, òúé êàòî áîãàòàòà è ìàùàáíà äåéíîñò íà öàð Èâàí Àñåí II îñòàâÿ èçêëþ÷èòåëíè ñëåäè â Áúëãàðñêîòî Ñðåäíîâåêîâèå. Åäíè îò èçñëåäîâàòåëèòå òâúðäÿò, ÷å ñ ïîëèòè÷åñêà ãúâêàâîñò, óìåíèå äà èç÷àêâà è äà èçáèðà íàé-ïîäõîäÿùèÿò ìîìåíò çà äåéñòâèå, áúëãàðñêèÿò âëàäåòåë âîäåë íàé-êîíñòðóêòèâíàòà çà äàäåíèòå óñëîâèÿ ïîëèòèêà ñ îãëåä öåëèòå íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà. Íèòî åäèí âàæåí âúïðîñ îò ïîëèòè÷åñêèòå âçàèìîîòíîøåíèÿ ìåæäó äúðæàâèòå íà Åâðîïåéñêèÿ Þãîèçòîê íå áåëè ðåøàâàíè áåç ïðÿêîòî èëè êîñâåíî ó÷àñòèå íà Áúëãàðèÿ è àâòîðèòåòíàòà äóìà íà áúëãàðñêèÿ öàð. Òåðèòîðèèòå íà áúëãàðñêàòà äúðæàâà íàïúëíî ñå ïîêðèâàëè ñ ãðàíèöè íà íàðîäíîñòòà. Ñòðàíàòà áèëà íåîñïîðèì õåãåìîí â Åâðîïåéñêèÿ Þãîèçòîê, ñòîïàíñòâîòî è òúðãîâèÿòà ïðîöúôòÿâàëè. Áúëãàðñêàòà ñòîëèöà Òúðíîâî ñòàíàëà îïîðà è ñðåäèùå íà èçòî÷íîòî ïðàâîñëàâèå, à áúëãàðñêàòà êíèæíèíà èìàëà íå ìàëêî âëèÿíèå â äóõîâíîòî ðàçâèòèå íà âëàøêèòå, ìîëäîâñêèòå è ðóñêèòå çåìè. Òàêà çà 50 ãîäèíè ñëåä âúçñòàíîâÿâàíåòî ñè Âòîðàòà áúëãàðñêà äúðæàâà ïîñòèãíàëà òàêîâà ìîãúùåñòâî, êàêâîòî èçæèâÿëà ðàííîñðåäíîâåêîâíà Áúëãàðèÿ ñëåä áëèçî äâóâåêîâíî ñúùåñòâóâàíå. È êàêòî âèíàãè ñå ñëó÷âà â áúëãàðñêàòà èñòîðèÿ, öàðóâàíåòî íà åäèí áåëåæèò âëàäåòåë áèëî ïîñëåäâàíî îò ðàçìèðèöè è ðàçðóõà, êîéòî áúðçî çàëè÷èëè ïîñòèãíàòîòî.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница