Wwf дунавско – Карпатска програма България
Изтегляне 161.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- WWF Дунавско – Карпатска програма България
- София 17/05/2011 г. Относно
- I. Обща позиция по Енергийната стратегия
- „България енергиен център на Балканите”
- II. Становище по Екологичната оценка По т. 6.1.1. Атмосферен въздух
- Устойчиви органични замърсители (УОЗ
- По т. 6.1.1-3. Емисии и приземни концентрации на серен диоксид преди и след прилагане на Енергийната стратегия.
- По т. 6.1.3. Почви и земни недра
- По т. 6.1.4.1. Въздействия от осъществяването на националните цели в ЕС и Увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия
- По т. 6.1.4.2.1.Въздействие от АЕЦ
- По т. 6.1.4.2.2. Въздействие от ТЕЦ
- По т. 6.1.4.2.3. Въздействие от ВЕЦ и малки ВЕЦ
- По т. 6.2.1. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората и 6.2.2.Оценка на здравния риск.
- По т. 8.1.1. “Нулева алтернатива”
- III. Становище по Оценката за съвместимост По препоръките
- На разположение сме при допълнителни въпроси от Ваша страна. Контактно лице от наша страна е Георги Стефанов, тел. 950 50 40; 0889 517 976; gstefanov@wwfdcp.bg
До Мартин Димитров Председател на Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм в 41-то Народно събрание София 17/05/2011 г. Относно: Становище на WWF - България по докладите по Екологична оценка и Оценка за съвместимост на Енергийната стратегия на Р България до 2020 г., Уважаеми дами и господа, Запознахме се подробно с варианта на Енергийна стратегия на Р България до 2020 г. достигнал до обществеността и съпътстващите я доклади по Екологична оценка (ЕО) и Оценка за съвместимост (ОС). Нашата позиция е че самата Стратегия и докладите по ЕО и ОС се нуждаят от преработка. По-долу излагаме своите мотиви. I. Обща позиция по Енергийната стратегия: Новата Енергийна стратегия има съществени положителни промени спрямо предходния вариант, представен през 2008 г. След обстоен прочит обаче се вижда, че стратегията предвижда постигане на целите за промените в климата на България и прехода към нисковъглеродна икономика, залагайки изграждане на нови мощности в АЕЦ, увеличаване дела на потреблението на природен газ и най-вече на бъдещото използване на местни въглища в комбинация с „чисти” въглищни технологии, а именно улавяне и съхранение на въглеродния диоксид (CCS). Нашата позиция е, че Стратегията трябва да посочва конкретни действия и политики обвързани със срокове, и заложени периоди за ревизиране на целите. Тези действия трябва да осигурят преход на българската енергетика и в цялост на високо интензивната ни икономика към нисковъглеродно развитие. Категорично не сме съгласни да се залагат съществуващи от десетилетия на хартия проекти, които са скъпоструващи, използват концептуално остарели технологии, и не отговарят на енергийните и икономически нужди на страната. В стратегията липсва конкретика, как ще се реализира произведената енергия и от къде ще се финансират тези проекти. Стратегията и двете оценки, прокарват идеята за „България енергиен център на Балканите”, без да има икономическа, социална и финансова обосновка, защо това е необходимо. За сметка на това се акцентира, че с изграждането на тези мощности електропроизводството в страната ще се увеличи с 48%. Няма обаче посочено твърдение в обратното, ако инвестираме в Енергийна ефективност (ЕЕ), кой и колко ще бъдат облагодетелствани от тези процеси и дали тогава ще се налага да увеличаваме електропроизводството с 48%, и най-вече, кога и на каква цена ще се налага да увеличаваме своите мощности.
Под заложените в стратегията развитие на ТЕЦ на местни въглища чрез чисти технологии, се планира използването на технологии за улавянето и складирането на въглеродния диоксид (СО2), които са все още на експериментално равнище и са много скъпи. Не е упоменато конкретно как страната ще се справи с големите количества на серни и азотни окиси от предвидените нови мощности, а също така и с наличието на опасни за здравето емисии от групата на Устойчиви органични замърсители (УОЗ). Споменаването на факта, че ТЕЦ представляват малък източник на емисии от диоксини и фурани, част от групата на (УОЗ), не е достоверно и е в несъответствие с Регламент (EО) 1907/2006 познат като REACH директива, справка (стр.12-15), издание на МОСВ: http://sokolovskisenvironment.com/img/promo_files_promo_infoitem_38_84.pdf. Също така посочената информация е в противоречие с данните за атмосферни замърсявания в близост до големите енергийни мощности. Небезизвестен е и фактът, че комплексът ТЕЦ „Марица-Изток”-ЕАД, представлява един от най-големите замърсители в ЕС, и родните институции вече повече от десетилетие не успяват да се справят с изграждането на сероочистващи инсталации. В доклада по ЕО липсват мерки, които да гарантират, че при изграждането на нови мощности на въглища няма да се повтори аналогична ситуация, което може да доведе до сериозно увреждане на човешкото здраве и околната среда.
Авторите не са цитирали и кои са климатичните сценарии, които предвиждат увеличение на количеството на зимните валежи. Доклада по ЕО посочва проценти за намаление на количествата на валежите през последните години. След тези пропуски и явни несъответствия, остава неразбрана тяхната позиция, че хидроенергийния потенциал, като ВЕИ има най-голямата възможност за развитие в България за постигане целите поставени от ЕС в тази област, в сравнение с другите възможни типове ВЕИ. Така поставената оценка, при изнесените факти за намаляване на валежите в доклада по ЕО, си противоречи с позицията на авторите, че ВЕЦ и мВЕЦ са с неусвоен потенциал и това е основният ресурс на България в областта на ВЕИ. По т. 6.1.3. Почви и земни недра Неубедителна е тезата, че местните въглища са неоспорим фактор за енергийната сигурност на страната, особено в ситуацията за българските въглища, които са нискокалорични, богати на сяра и от този ресурс има запаси за не повече от 15 до 30 години. Всеизвестно на всички е, че опазването на почвите при въгледобива реално липсва, особено значим е фактът, че в нашата страна рекултивация на практика отсъства през последните десетилетия. Стратегията и екологичната оценка, не конкретизират в какви мащаби ще се увеличи въгледобивът, ако бъдат изградени нови мощности базирани на местни въглища, не се посочват конкретни площи, въздействието им върху околната среда и бъдещи мерки за рекултивация. За сметка на това ясно са посочени негативните ефекти от сега съществуващия въгледобив и въпреки отрицателната позиция, категорично се настоява развитието на тази дейност като приоритет за България и за Енергийната стратегия. Това твърдение остава напълно неразбираемо, при положение, че технологията за добив и ползване има само негативни последствия върху здравето на човека и околната среда. В доклада са пропуснати да се цитират решенията на Европейската комисия, които залагат до 2018 г. да спрат дотациите за мините и минната промишленост, а също и производството на електричество от ТЕЦ. Мотивите на Комисията за отпадането на дотациите са опасността за околната среда и човешкото здраве на тази дейност, на която обаче е заложена в новата Стратегия на България за следващите поколения, което противоречи на Европейските цели и политики. По т. 6.1.4.1. Въздействия от осъществяването на националните цели в ЕС и Увеличаване на дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия Докладът по екологичната оценка в тази част посочва, че част от постигането на националните цели ще стане чрез изграждането на големи хидроенергийни проекти. ЕК постави големите ВЕЦ, над 10 MW в категория, които не се третират като ВЕИ. В тази връзка залагането на проекти, които са в противовес с Европейските политики, със сигурност ще доведат до конфликт с околната среда и съответно до нови наказателни процедури от страна на Комисията към България. В същата част се посочва, че неизползваемите земеделски площи могат да бъдат ползвани за добив на биомаса, без обаче да се споменават ограниченията, произтичащи за тревни местообитания и местообитания на видове от Натура 2000, както и земите с висока природна стойност. Не е упоменат и факта собствениците и стопаните на тези земи са бенефициенти от Програмата за развитие на селските региони. При изброяването на типовете биомаса са споменати само една малка част. Останалите просто отсъстват като варианти в оценките и в Стратегията, не са и оценени техните възможности за реализиране на политиките за ВЕИ и ЕЕ в нашата страна във връзка с Европейките цели в тази област. По т. 6.1.4.2.1.Въздействие от АЕЦ По тази част авторите са отчели, че липсват важни части от цялостната информация, но те не са конкретизирани. Според нас съществени липсващи раздели в Стратегията и доклада са: Позицията на местните общности в радиус от 100 – 150 км около АЕЦ Белене, включително и от Румъния; Детайлна оценка на сеизмичния риск и геоложките структури; Реалната финансова стойност на съхранението на ядрените отпадъци в годишен план и периода в който ще се налага да поддържаме тези хранилища, както и стойността за самото изграждане на ядрено хранилище, които трябва да бъдат включени в цената на произведеното електричество. В оценката липсва много съществен елемент, а именно проблема касаещ съхранението на ядрените отпадъци. Към момента ЕК финализира новата Европейска директива, която ще задължи страните членки да изградят собствени ядрени хранилища за съхранение на ядрените отпадъци. България е малка страна и досегашния опит (противопоставянето на местното население) показва, че трудно ще се намери подходящо място което да съхранява ядрените отпадъци, Наред с това, все още не са решени в глобален мащаб проблемите с ядрените отпадъци и нуждата след години за скъпоструваща подмяна на контейнерите им за съхранение (Б Б кубове). За това развитието на АЕЦ противоречи на концепцията за устойчиво развитие, която изисква икономическото развитие да става тук и сега без да ползва ресурси на бъдещите поколения. По т. 6.1.4.2.2. Въздействие от ТЕЦ Съществен пропуск на доклада е липсата на информация, за въздействието на УОЗ върху здравето и околната среда при изгарянето на въглища. Въпреки, че са посочили много добре негативното влияние на ТЕЦ, което предполага тяхното ограничаване и в крайна сметка цялостно затваряне в близко бъдеще, авторите наблягат точно на обратната позиция, което е лишено от смисъл твърдение, в противоречие с написаната от тях позиция. По т. 6.1.4.2.3. Въздействие от ВЕЦ и малки ВЕЦ Твърдението за липса на доказани негативни въздействия на хидротехническите съоръжения върху биоразнообразието е невярно. Скорошно изследване на WWF – България за въздействията дори само на бараж по река Янтра (http://assets.panda.org/downloads/fauna_yantra_rusenski_lom_report2006.pdf) показа ясно фрагментиращо въздействие върху миграцията на рибите преди и след баража. Именно поради доказани негативни въздействия върху ихтиофауната в Плановете за управление на речни басейни (ПУРБ), са заложени мерки, които предвиждат забрана за изграждане на мВЕЦ в защитени зони. Такава мярка е BG1MB170 от ПУРБ на Дунавски Басейн, утвърден със Заповед № РД-293/22.03.2010 г.. Липсата на информация за тези мерки е съществен пропуск на доклада по ЕО. По т. 6.1.5. Отпадъци В посочения раздел на ЕО ясно се набляга на проблема с отпадъците от въглищния сектор и от ТЕЦ. Въпреки направените изводи водещи до явни негативни влияния върху околната среда, авторите на оценката потвърждават заложената необходимост от изграждане на нови мощности от ТЕЦ и местни „чисти” въглищни технологии, като не става ясно как тези нови технологии ще разрешат съществуващия проблем. Авторите отчитат липсата на такива проблем при реализацията на ВЕИ проектите. В същата глава е посочено, че ако се реализират заложените проекти, ще има увеличение на произведената енергия с 48% до 2020 г., без да става ясно какво ще се случва с тази енергия и кой ще я консумира. Излизат явните цели, че страната трябва да се превърне в енергиен център на Балканите, без да има необходимата обосновка за тези действия. По т. 6.2.1. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората и 6.2.2.Оценка на здравния риск. Поредните две глави, в доклада по оценката, които много ясно описват съществуващите проблеми и бъдещите такива при изграждането на нови енергийни мощности базирани на местни въглища. Авторите пропускат отново наличния здравен риск, съществуващ при отделянето на УОЗ при изгарянето на въглища и предизвиканите вторични ефекти от наличието на такива замърсители в атмосферата. http://sokolovskisenvironment.com/img/promo_files_promo_infoitem_35_78.pdf По т. 8.1.1. “Нулева алтернатива” Авторите посочват добре реалната ситуация относно статуквото на конвенционалната енергетика към наши дни. За съжаление предложения вариант на Стратегията със сигурност няма да доведе до разрешаване на съществуващите проблеми, а по скоро ще отложи във времето и ще оскъпи решенията на проблема. Авторите на стратегията и оценката явно не са запознати с предложения алтернативен енергиен сценарий на екологично сдружение „За Земята” съставен с експертната помощ от международната енергийна мрежа INFORCE. Този алтернативният сценарий бе широко оповестен и популяризиран чрез медиите и копие бе изпратено до ресорните институции в края на 2008 г. http://www.zazemiata.org/energy/. Това показва наличието на един много сериозен проблем за настоящия и преходния вариант на Енергийната стратегия, а именно разглеждането на други алтернативи. Заложените в т. 8.1.2. „други алтернативи” на практика представляват реален и минимално постижим сценарий за България, целящ покриване на Европейските изисквания, без да залагат на по-сериозни промени в настоящето статукво, което само по-себе си показва наличието на този слабост на Стратегията, а именно разглеждането или създаването на други алтернативни сценарии за развитие на българската енергетика. Алтернативния сценарий на екологично сдружение „За Земята” е разделен на две части до 2020 и 2050 г. Там ясно се очертава съвсем различна посока на развитие на сектор енергетика, показващ реално, че е възможно България до 2050 г. да бъде 100% независима от изкопаеми фосилни горива, и това е възможно да се случи на реално по-ниска цена, ако остойностим цената на новите проектите в Стратегията спрямо цената на реализирането на мерките и технологиите от алтернативния сценарий предложен от „За Земята” и INFORCE. Става видно че авторите на стратегията не са се съобразили с Пътната карта на ЕК 2050, която предвижда съвсем други намерения за развитие в тази област http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/hedegaard/headlines/roadmap/index_en.htm Като такива алтернативи и визии за развитие има и от големите природзащитни организации като WWF и Greenpeace http://wwf.panda.org/what_we_do/footprint/climate_carbon_energy/energy_solutions/renewable_energy/sustainable_energy_report/
Направеният опит за препоръки за предотвратяване на конфликтите между предмета на опазване в Защитените зони и ветроенергийните паркове, чрез разделяне на зелени, жълти и червени зони не помага реално за решаването им. От една страна Доклада по ОС не определя кои са зоните в съответните категории. От друга страна предложеният подход отново препраща към индивидуални процедури по ОВОС и ОС, които понастоящем имат съществени проблеми поради пряката зависимост на експертите, които ги извършват, от инвеститорите, които им плащат. Друг проблем на този подход е липсата на действаща система за определяне на комулативен ефект на инвестиционните предложения (ИП) в защитените зони. Считаме, че препоръките, които се правят в дОС следва да бъдат със стратегически характер. Те следва да гарантират липса на конфликти и яснота за инвеститорите. В последните 5 години беше изхабена значително количество обществена енергия в спорове, съдебни дела, а има и започната наказателно процедура от страна на ЕК срещу България за ветроенергийни паркове в защитените зони за птиците. Настоящите препоръки в дОС не решават принципно тези проблеми. Принципното решаване на въпроса, както от гледна точка превантивна политика на защитените зони, така и яснота за инвеститорите е „червени” зони да бъдат зоните за опазване на птиците и защитени зони по директивата за природните местообитания с предмет на опазване прилепи. Това ще спести усилия на администрацията, ще осигури яснота на инвестициите в този тип ВЕИ и ще предотврати бъдещи наказателни процедури от страна на ЕК срещу България за неспазване на директивата за природните местообитания. В оценката са положени усилия да се разгледат задълбочено въздействията върху защитените зони от Натура 2000. Смятаме, че една основна слабост, която е от съществено значение и би следвало да бъдат отстранена е Загубата на местообитания. В решението по съвместимост на стратегията да се поставят следните изисквания към дОС на плана за ВЕИ:
В това отношение дОС на Енергийна стратегия не достатъчно детайлно доразработена за вземане на такива важни решения. Навсякъде в ОС загубата е изчислявана спрямо общата площ на защитените зони, което е грешен и нерелевантен подход, не отчитащ целите на Директива 92/43 за предотвратяване намаляване на разпространението на всяко конкретно местообитание и вид. Всеки тип производство на енергия предизвика загуба на определени тип (типове) местообитания и съответно загубата трябва да се изчислява спрямо площта на съответното местообитание, а не на цялата защитена зона. Например в повечето случаи водите като тип местообитания са много малка част от територията на защитената зона. Загубата съотнесена върху цялата площ на зоната може да е пренебрежимо малък, но ако се съотнесе към типа местообитание „течащи води” или „стоящи пресни води” със сигурност процентът на загуба е много по-значителен. Подобен е примера с тревни или горски или скални местообитания. Смятаме за наложително загубата на местообитания да се преизчисли спрямо площта на съответните местообитания в защитените зони. Също така като допълнителен елемент на горното твърдение не може да не бъде отчетен комулативния ефект върху видовете и биоразнообразието въпреки, че авторите навсякъде сравняват и цитират количествени показатели за въздействие на единица площ. IV. Заключения В заключение от WWF-България заявяваме, че цялостното въздействие от осъществяването на Енергийната стратегия в предвидени в доклада по Екологична оценка на предложения вариант ще се отрази отрицателно върху по-значимите фактори на околната среда, човешкото здраве и бъдещото развитие на икономиката на страната. Резултатите от дейностите по осъществяването на Енергийната стратегия в този вариант са предварително заложени с дългосрочно негативен ефект и ще задълбочат съществуващите екологични проблеми и конфликти от общонационален характер и мащаб. В така предложения вариант е необходимо да се извърши коренна промяна в посока на устойчиво, ефективно и природосъобразно реализиране на целите на бъдещо развитие на енергетиката в България, в която Енергийната стратегия се явява най-значим фактор. Ако тези промени бъдат осъществени, те ще могат да доведат до подобряване на екологичното състояние в страната и да повишат качеството на живот на хората, както и да се избегнат бъдещи конфликти с опазването на околната среда.
С уважение, Веселина Кавръкова, Програмен ръководител София, 16/05/2011 г WWF е една от най-големите международни природозащитни организации с близо 50-годишна история. WWF поддържа и развива мрежата си от партньорства с други организации, правителства, местни общности и представители на бизнеса, за да осъществява проектите си в над 100 държави по света. В България активно работим от края на 90-те години с програмите ни за опазване и възстановяване на водите в Дунавския басейн, устойчиво и отговорно управление на горите, опазване на най-ценната природа в мрежата от защитени територии и Натура 2000, устойчиво развитие на селските райони, въвеждане на «зелени» икономически механизми за опазване на биоразнообразието и промените в климата.
Каталог: upload -> 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Какво представлява Природен парк Странджа? 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Проучване доказва степента на изчезване на птиците от селскостопанските земи на Европа Брюксел, Юни 2007 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Dark Friends представят електро/уейв/синтпоп групата от Берлин, Германия 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Информация за кампанията за опазване на плаж Иракли Описание на случая 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Fundraising and project coordination 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Становище на Коалицията „За да остане природа в България” относно доклади по Екологична оценка и Oценка за съвместимост на Специализиран подробен устройствен план на Туристическа и ски-зона „Алеко” 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Проект No: 33627 Кратко име на проекта: Родопи Техническо задание 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Семинар Благоевград, 29-30 ноември 2007 г. Варна, 6-7 декември 2007 г 053a137c136d8e520196aeebb42b1811 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл Изтегляне 161.2 Kb. Сподели с приятели:
|