Xv национална конференция „България в световната история и цивилизации дух и култура



Дата26.09.2018
Размер133.33 Kb.
#83414
ТипАнализ
XV национална конференция
„България в световната история и цивилизации – дух и култура”

Варна, 27-28 ноември 2010 г.


Технологични постижения на древните хора, живели във Варненския и Провадийския край

преди 6000 години


проф. дтн. Руси Русев, д-р Йордан Бояджиев
Анализирайки месторазположението на България в европейските граници, става ясно, че тя попада в коридора на движение на стоки и хора от югоизток на северозапад и обратно. А Варна е селище по този коридор на бреговете на Черно море, по което традиционно е имало и има морски транспорт, т.е. интензивността на това движение именно през територията, където се намира градът, е най-голямо. Във физиката е известно, че когато се извършва някакъв поток на елементи в дадена среда, то тя променя структурата и свойствата си. От тази гледна точка нашите земи и населението им в резултат на тази така да се каже „дифузия” на хора и стоки са подложени на непрекъсната качествена промяна, изразяваща се в етническа хетерогенност, религиозно многообразие, разнообразни културни нрави и т.н. В това отношение Варна като населено от човека място е типичен пример. Все още в историческата наука се споделя мнението, че първата цивилизация е била Шумерската, зародила се в междуречието на реките Тигър и Ефрат в днешен Ирак преди 5200 години (3200 год. пр.н.е.). С откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 год., това мнение има пълни основания да бъде ревизирано, т.к. в археологическите кръгове зачестиха твърденията, че преди Шумерската е съществувала друга цивилизация, някои дори смеят да я нарекат „Варненска”. Откритите археологически находки са значими по своето количество, разнообразие и качество, поради което археолозите не могат да не си поставят фундаментални въпроси, като:

- Какво организирано население е населявало тукашните зами преди повече от 6000 хил. години, та са спазвани твърде организирани погребални церемонии, довели до образуването и поддържането на такъв голям и уникален за времето си по съдържанието на отделните гробове некропол?;

- Откъде е доставено златото при тогавашните условия на затруднено движение на хора и примитивна търговия?;

- Ако е обработвано тук златото, как е придобил знания и умения за това тогавашният човек?;

- По- късната Тракийска култура не носи ли белези и не следва ли развитието си именно от предхождащата я Варненска?

Отговорите на тези въпроси предстоят, въпреки че някои от тях се натрапват с безспорните си доказателства, но отхвърлянето на общоприети исторически теории по принцип е сложна задача, изисква много нови факти, доказателства, масовата им апробация и време за това.

В средата на V хил. пр. Хр. хората, обитаващи територията на североизточната част на Балканския полуостров, поддържат помежду си оживени контакти, способстващи динамичното им израстване и преминаването към следващо, по-високо стъпало в развитието им – навлизането в периода на късния халколит. За един период – в рамките на двеста години – културната общност, обитаваща Северозападното Черноморие, бележи изключително интензивно развитие и се превръща във водещо явление за североизтока на Балканския полуостров. Най-богат на информация и същевременно и най-известен паметник, разкриващ ни характеристиките на обществото, населявало Черноморското крайбрежие през късния халколит, е Варненският некропол.

Варненският халколитен некропол е открит случайно през есента на 1972 при изкопни работи в западната индустриална зона на гр. Варна, България. Той е разположен на около 400 m северно от Варненското езеро, върху тераса с лек наклон на юг, на 12-18 m надморска височина. За двайсет години (от 1972 до 1991) на площ от 7 500 m2 са открити общо 312 гроба, 12 колективни находки и 74 единични находки. От проучените гробове 140 съдържат кремъчни сечива, 58 – каменни брадви, длета, тесли или гладилки, 78 – сечива и оръжия от мед, 76 – изделия от рог и кост. В над 80% от гробовете са открити разнообразни накити, направени от различни материали – злато, мед, минерали, черупки на мекотели.

Гробовете могат да бъдат разделени на две големи групи – такива, които съдържат човешки останки, и такива, където те липсват. В зависимост от позицията на открития скелет, гробовете с човешки останки се делят на две подгрупи – със скелет в изпънато и със скелет в свито положение.

Скелетите в изпънато положение лежат по гръб. Краката са изпънати, понякога скръстени в областта на глезените. Ръцете най-често са силно свити в лактите, при което дланите са в района на ключицата. В тях обикновено мъртвият е държал бойна брадва или глинено съдче. По-рядко ръцете са изпънати покрай тялото или едната е изпъната, а другата – свита. В тази група ярко изпъква гроб на 45-50-годишен мъж (гроб 43), където са намерени голямо богатство на гробни дарове – ритуална дреха, обшита със златни аплкации и златни и карнеолови мъниста; шапка, украсена със златни пластини; обеци, огърлица и гривни от златни халки; гривни от черупката на Spondyllus; копия с меден и с кремъчен връх; лък и колчан, украсени със златни обковки; каменна и медна брадви и др., както и наличието на скиптър – каменна брадва, чиято дръжка е обкована със злато. Заедно с тялото в земята са заровени златни предмети, чието тегло надвишава 1,5 kg.

Златните предмети, намерени във Варненския халколитен некропол, са 3 078 на брой (от тях 2435 мъниста), а общото им тегло надвишава 6 kg. Досега за V хилядолетие пр. Хр. другаде не е известна подобна концентрация на изделия от злато. Теглото и количеството на златните находки от Варненския некропол надвишават неколкократно същите показатели на всички открити досега синхронни предмети от този благороден метал в целия свят. Това, както и наличието на редица типове изделия, които не се срещат на друго място, позволяват да приемем, че в района около днешния гр. Варна е функционирал производствен център за обработка на злато, от който се разпространяват готови предмети. Наличието на металообработващ център се потвърждава и от големия брой медни изделия – над 160. За тях важи същата констатация, както и за златните – досега не е открит друг паметник с такава концентрация на метални находки. Сред тях също са регистрирани уникални типове, срещащи се само около днешния гр. Варна. Пред специалистите занимаващи се с геология, металознание и обработка на металите –металурзи, леяри, ковачи, заварчици, бижутери и т.н. – тези предмети, изработени преди повече от 6200 години (некрополът е датиран 4400-4200 г. пр. Хр.) поставят много въпроси, но три са основни:

1. Откъде е суровината?(добита за изработка на златните предмети)

2. Как са направени?(по каква, макар и примитивна технология)

3. Какви инструменти са използвани?

Разсипно злато или руден източник е суровината на халколитните златни находки? През халколита най-вероятния източник е разсипното злато, като се има предвид два фактора: златоносния характер на много от реките в България и все още през халколита неумението на човека минно да добива злато. Освен това в изследванията на авторите на структурата на ляти златни предмети бяха открити неразтворени примеси, които вероятно са останали в отливката, ако е бил разтопяван прахообразен материал (разсипно злато).

Интересното при изследването на крайречните пясъци е това, че освен разсипно злато са намерени и миниатюрни златни предмети, което показва, че там, на място,  е имало металургични центрове, където е преработвано това злато - съществувала е съвсем тясна и непосредствена връзка от типа: златодобивно находище – металургичен център.

Вероятно хората, оставили Варненския халколитен некропол, са използвали златото от някой от близките до град Варна златоносни райони. За да се определи вида на метала е измерена плътността на голяма част от златните предмети. Според резултатите на измерването на плътността, златните находки от Варненския халколитен некропол могат да се класифцират на 7 групи и да се направят следните по-важни заключения:

- Предметите са изработени от златна сплав, като процентното съдържание на златото варира от технически чист метал (24 карата) до 50% златна сплав, съдържаща сребро, мед и други примеси (12 карата);

- Големият диапазон на разсейване свидетелства за използването на различни рудни източници, респ. експлоатацията на златоносен разсип (пясък) от няколко района;

- Над 50 % от находките са с плътност между 17-18 g/cm3(≈22 карата), което показва един основен суровинен източник с висока проба на златно съдържание (над 90% злато).

Резултатите от анализа на състава на 118 златни предмета от Варненския некропол (Hartmann,1978) показват, че предметите са изработени от златни сплави, съдържащи до 50% Ag, до 4 % Cu и микропримеси на Pt, Ni, Sn, Sb и др.

Въз основа на замерената плътност, параметър на кристална решетка на предметите и сравняването им с изследваните материали от разсипно злато, може да се направи хипотеза, че едни от най-вероятните източници на злато, от което са изработени предметите на Варненския халколитен некропол, са районите на Стара планина (горното течение на река Луда Камчия), Средна гора (реките притоци на Тунджа ) и Странджа-Сакар.

Последователността на работа на древните металопроизводители най-вероятно е била следната:

- Извличане на тежката златоносна фракция

- Стопяване на добития златен материал

- Директно разливане на златната стопилка (без разкисляване и рафиниране на течния метал) от топилния тигел във формовъчна леярска смес (пръст) или в предварително подготвени керамични, или каменни форми.

Т.к. среброто и медта нормално присъстват в сплавите на златото в достатъчно количество, то е редно за оценката на фазовите равновесия и структурата на сплавите да се използва трикомпонентната фазова диаграма Au-Ag-Cu. От гледна точка на фазовия строеж, анализирайки трикомпонентната диаграма, сплавите могат да се разделят на: еднофазни с над 50% и многофазни с Au под 50%. С малки изключения, златните находки от Варненския некропол са от първата група. Следователно, поради високото си съдържание на злато, структурата на сплавта на предметите е еднофазна, състояща се от еднородни кристали на неподреден твърд разтвор, който по кристалографските си параметри и по физико-механичните си свойства ще бъде много сходен с чистото злато.

Златните предмети от Варненския халколитен некропол са изработвани по два основни начина: чрез пластично деформиране и чрез разтопяване на злато (златен пясък) и леене в предварително подготвени огнеупорни форми. Пластичната обработка, поради високата пластичност на златото, е правена най-често в студено състояние на златото, чрез свободно коване или валцоване. По този начин са получавани листово злато и тел, от които по-нататък чрез рязане, пробиване, шлифоване и други механични обработки са се получавали крайните форми на предметите. Лятите предмети са изисквали по-голям опит и предварителна подготовка на майстора. Обикновено леенето се е прилагало за получаване на предварителната конфигурация на предмета, след което се е прилагала следваща пластична или механична обработка.

Наред с най-прости като конфигурация предмети, във Варненския халколитен некропол са намерени и предмети с по-сложна форма и начин на обработка. Тяхното изработване изисква по-голямо количество на златото, придобити умения от човека то да се нагрява и разтопява в специални огнища до температури над 11000С и да се лее в предварително подготвени форми. Очевидно хората, които са изработили тези предмети, са били с достатъчно натрупан опит, което ще рече, че преди тези предмети те са изработвали и други подобни. Освен това в Некропола наблюдаваме серии еднотипни предмети с еднакви размери и форма, които са били изработени с рутина и еднакъв инструментариум, т.е. с предварителното изготвяне и използване на специална (макар и примитивна) технологична екипировка.

Най-богатите на златни находки са гробове № 1(сборен), 4, 36 (символични) и № 43 (с намерен човешки скелет). Затова и структурните изследвания са направени основно на златни предмети от тези гробове, а от другите находки са изследвани златни предмети с по-различна форма и забелязана при визуален оглед технологична особеност (следи от обработка, дефекти и т.н.). Разработени са модели и възстановки на базовите металообработки (леене, коване, термична обработка, ковашко заваряване) в условията на началното им възникване. На базата на тези модели е предложена класификация на златните предмети, съобразно технологията на обработката им. Чрез провеждането на поредица от технологични експерименти в условия близки до праисторическите, е доказана възможността за гореща и студена обработка на златото и медта с примитивна инструментална екипировка, с малък технологичен опит и с ниска степен на компетентност, каквито се предполага да са били използвани и притежавани от древните майстори.

Групата на златните изковки от Варненския халколитен некропол е с богато разнообразие на предмети по форма, големина и вид на пластичната обработка. Изследването на макро и микроструктурата показват, че пластичната обработка е извършвана неравномерно и неконтрулируемо, което се е отразило на основните качества на златото, а именно: наличие на макро и микропукнатини в отделни участъци на предметите, разсейване на микротвърдостта и нееднородна по размери микроструктура. От неравномерната пластична деформация на места се наблюдава наслояване, напукване и силно субструктуриране. В микроструктурата се регистрира различна големина на зърната, назъбване по границите им, силно субструктуриране и струпване на голямо количество дислокации – белези, типични за микроструктурата на изкован метал. Анализът на профилите на дифракционните максимуми установи, че те се разширяват и изместват към малък ъгъл в силно деформираните обеми, което е свидетелство за повишения наклеп на златото. Разсейването на микротвърдостта е също значително и корелира със степента на наклепа.

Макроструктурният и фрактографки анализ установи, че известно количество от предметите са получени чрез леене с последващо шлифоване на външната повърхнина. Микроструктурата на златото е едрозърнеста с полиедрична форма на зърната и с наличие на чужди примеси, най-вероятно с неметален характер (окиси, силикати и др.). Типичните за структурата на златото двойници и дислокации не се наблюдават в такова количество и плътност, както за изковките. Определената микротвърдост е по-равномерна и по-ниска от пластически обработеното злато. Всичко това свидетелства за леярския произход на структурата.

Интересна подгрупа предмети представляват златните предмети от Варненския халколитен некропол от групата на отливки с последваща пластична обработка (коване). Анализът на микроструктурата установи, че тя е богата на структурни и субструктурни елементи, типични за пластично уякчени структури – нееднородни по размери и форма кристали, двойници, дислокации, линии на плъзгане и др. Освен тези структурни характеристики са регистрирани отделни дребни включвания, вероятно с неметален характер (окиси, силикати), които свидетелстват пък за леярския произход на сплавта. Микротвърдостта е неравномерна, което е следствие на различната степен на уякчаване на отделните зърна.

До момента липсват сравнителни изследвания, които биха позволили убедителна локализацията на източниците на суровината, от която са изработени златните предмети на Варненския халколитен некропол. Необходимо е да се направи съпоставка на изотопния състав (например оловния примес)  на природното злато, намерено в крайречните пясъци, и на откритите златни предмети, за да може да бъде определено еднозначно и напълно обективно мястото, от което произхождат суровините, използвани от древните металопроизводители. Така може да бъдат установени конкретните източниците на злато, използвани от най-древните европейски металурзи, леяри и ковачи, произвели разнообразни метални предмети и поставили основите на съвременните базови технологии.

Освен богатото разнообразие на златните предмети като форма, размери и вид на прилаганата металообработка, през различните епохи са открити множество инструменти, с които тогава човекът основно е боравил при обработката на златото. В технологията на металите е известно правилото, че за вида и качеството на която и да е металообработка определящо е значението на използвания инструментариум и технологична екипировка. Или с други думи – не може да се извърши коване без чук и наковалня, както и да се лее без огнище, тигел и форма. Изхождайки от това правило, съпътстващите Варненското злато разнообразни медни и кремъчни инструменти (тесли, брадви, ножове, длета и др.) са не по-малко уникални от него. Първите метални инструменти, използвани от човека в древността, са направени от самородна мед. Комплексът, в който са открити заедно най-много халколитни медни инструменти, е Варненският некропол (4400–4200 г. пр. Хр). Очевидно, този инструментариум е достатъчно убедителен факт, че в околностите на съвременния град Варна е съществувал праисторически център, поставил основите на съвременните базови технологии при обработка на металите – пластична деформация, ковашко заваряване, термична обработка и металолеене.

Проведените изследвания на Варненския халколитен некропол са едни от малкото планирани и целенасочени научни докосвания до първите метални предмети, съзнателно изработвани от човека. Получените резултати допълват доказателствата за съществуването на признатата от много учени най-стара човешка цивилизация (Варненската цивилизация) в Югоизточна Европа, която е притежавала определени технологични умения и се е развивала във вековете, като е оставила своето наследство на по-късните поколения, живеещи по българските земи [1].



Aрхеологът проф. Васил Николов от Националния Археологически институт с музей (НАИМ) проучва от няколко години праисторическия солодобивен център „Провадия Солницата”. Комплексът възникнал през късния неолит и бил в разцвета си през късната каменно-медна епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.). В Европа не е откриван по-ранен от него. Халколитните производители на сол край днешния град Провадия са намерили перфектен метод за много по-бърз и значителен за времето си добив на сол, който с право можем да определим като “промишлен”. Именно през средния халколит край селището възниква голям производствен комплекс за добив на твърда сол, който работи и през късния халколит (култура Варна), т.е. поне през третата четвърт на V хил. пр. Хр. Причина за това е явната необходимост от увеличаване на производството на сол, което става чрез модификация на технологичния процес. През средния халколит, ако не и по-рано, куполните пещи са заменени от големи открити съоръжения - широки ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове - много дълбоки и дебелостенни паници с много по-голям обем от къснонеолитните. Изваряването на разсола става с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си паници. Халколитният производствен комплекс е разкрит частично. Засега изглежда, че площта му е поне 5 дка, но в действителност може би ще се окаже по-голяма. Намира се непосредствено на север-североизток от селищната могила. Проучена е централната и източната част на една от производствените ями, впоследствие превърната в депо на производствени останки от добива на сол в други подобни структури. Дължината й е около 10,50 м по оста север-юг, а максималната ширина на проучената част е 5 м. Максималната дълбочина на ямата е 1,75м. Има неправилна, приблизително овална форма, като в северната си част структурата се стеснява. В югоизточната част на съоръжението е разчистен „улей” с посока приблизително югоизток-северозапад. Разкритата част от него е с ширина 3,80 м и дължина 5,20 м. Това вероятно е подходът към структурата. Ямата е плътно запълнена от предимно големи фрагменти на много дълбоки и широки дебелостенни керамични паници и голямо количество бяла дървесна пепел. Диаметърът на устието на съдовете е от 30 до 70 см, диаметърът на дъното – около 18-20 см, а дълбочината им е вероятно 50-80 см. Дебелината на стените е от 1,5 до 2,5 см. Външната повърхност е огрубена, под устието са моделирани двойки големи конични пъпки. Вътрешната повърхност на съдовете е загладена. Керамичните фрагменти показват вторично изпичане. В ямата са намерени само няколко тънкостенни фрагменти, които позволяват датиране на съоръжението към началото на късния халколит в региона (култура Варна). Промяната в технологията на добиването на сол чрез изваряване на разсол е очевидна – пещите от късния неолит са заменени от много по-продуктивни вкопани съоръжения. Дълбоките керамични паници вероятно са нареждани на дъното на ямата така, че устията им са се допирали плътно, а периферните съдове са опирали в стените на ямата. Като се има предвид височината и обърнато-коничната им форма, често със значително предимство на устийния диаметър пред този на дъното, между частите на съдовете под устията са оставали значителни разширяващи се надолу пространства. Тези пространства вероятно са запълвани с горивен дървен материал. През целия процес на изваряване огънят е нагрявал странично предимно горната част на разсола в съдовете – при изпаряването нивото му е падало надолу, но е падало и нивото на горящия отвън огън. С утихването на огъня е падала и температурата, което пък е условие за протичане на процеса на кристализация на солта. В съдовете са оставали твърди конични тела от сол, подходящи за пренасяне дори на дълги разстояния.

Промяната в технологията на добива на сол, водеща до възможности за рязко нарастване на производствения капацитет на “фабриката” край дн. Провадия през средния и късния халколит, дава силна подкрепа на предположената връзка между производството на сол там и съответно търговията с нея. Според проф. Николов солта, добивана там, е била разменяна за злато, мед и други престижни предмети, като намерените във Варненския халколитен некропол[2].


Литература:

1. Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й. Варна – праисторически център на металообработка. Данграфик, Варна, 2010, 191.



2. Николов В. Сол и злато: Провадия-Солницата и Варненският халколитен некропол - В: сп.АРХЕОЛОГИЯ, год. LI, 2010, кн. 1-2
Каталог: Dokladi -> Text
Text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
Text -> Таньо Танев, Ангел Манев Археометричният Сонометър на сент ив дꞌалвейдър
Text -> „божествените пеласги (Прото-траките)
Text -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница