Южноцентрално държавно предприятие – смолян тп “държавно ловно стопанство – т р а к и я”

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ – СМОЛЯН ТП “ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – Т Р А К И Я”

на Горско стопанските планове /ГСП/ и Лесоустройствени

проекти /ЛУП/ на ТП „ДЛС – Тракия”

Държавно ловно стопанство „Тракия”е териториално поделение на Южноцентралното държавно предприятие – Смолян. Седалището му е с.Стряма, община Раковски, област Пловдив. Общата площ е 33785 ха, от които 31369 ха е залесена или 92.8%.Дървопроизводителната площ е 31380 ха от която 19 ха са незалесени, подлежащи на залесяване площи.

ДЛС „Тракия” е приемник на ДЛС „Чекерица”като със заповед № РД 09-1083/01.08.2012 г. на МЗХ към него са присъединени териториите на ДГС „Кричим” и част от ДГС Пловдив., поради което стопанството работи с горскостопански план /ГСП/ на ДЛС „Чекерица”от 2011 г., ГСП на бившето ДГС„Кричич” от 2009 г., ЛУП на ЛСУ „Тъмраш , част от ЛУП на ДГС „Пловдив” и двата от 2009 г. Общата площ към 31.12.2013 г. е вече 33785 ха.

По видове собственост преобладава държавната горска територия – 27139 ха, общинската собственост е 2356 ха, собственост на физически лица – 3636 ха, собственост на юридически лица и съсобственост – 71 ха, гори на МОСВ - 33 ха и гори в ССФ – 550 ха /собственост на общини и физически лица/.

В административно отношение териториалния обхват е на територията на общините: Брезово, Раковски, Кричим, Перущица, части от Марица и Родопи.

Разпределението на териториите по видове собственост, общини и в т.ч. попадащи в защитени зони по Натура 2000 са посочени в долната таблица:

Целите при стопанисване на горите са постигане на тяхното устойчиво състояние и развитие като основен компонент на околната среда от една страна и от друга – като източник на ценна дървесина, недървесни горски продукти : гъби, билки, горски плодове и др. Те поддържат биологично полезно равновесие в района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за дивеча, служат за обект на туризъм, отдих, почивка и украса на околната среда.

Стопанството заема части от южните склонове на Сърнена Средна гора,

Горнотракийската равнина и Централните Родопи – северните склонове на Родопския дял „Чернатица”. На север граничи с ДЛС „Мазалат”, северозападно – с ДГС „Карлово”, на запад с ДГС „Хисар”и ДГС „Пещера”, южно – с ДГС „Михалково”и ДГС „Хвойна”, на изток с ДГС „Пловдив” и ДГС „Чирпан”.

Защитените територии по Закона за защитените територии са :

Защитена територия	Площ /ha/	Отдел/ подотдел	Землище
Поддържан резерват „Изгорялото гюне”	3,3	1003 „в”, „г”, 1004 „а”, „б”, „в”, 1005 „а”, „б”,”в”, „г”, „д”	гр.Кричим
Защитена местност ”Сечената кория”	11,3115	172 „и”	с.Чехларе
Защитена местност „Тракийски равнец”	8,033	228 „с”	с.Маноле
Защитена местност „Козница”	652,5	1066-1076	с.Скобелево
Защитена местност „Перестица”	7,2	1133 „1”,”6”, 1134 „3”, „4”	гр.Перущица

Защитените територии попадащи в Натура 2000 са :

1. Защитена зона ”Река Омуровска” – BG 0000443

Обща площ: 19.4 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

2. Защитена зона „Трилистник” BG 0000289

Обща площ: 282.0 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

3. Защитена зона „Гора Шишманци” BG 0000291

Обща площ: 344.7 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

4. Защитена зона „Река Стряма” – BG0000429

Обща площ: 62.8 хектара

Документи за обявяване: Обявена с Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

5.Защитена зона “Река Марица” – BG0000578

Обща площ: 13.9 ха

Документи за обявяване: Обявена с Решение No.122 от 02.03.2007 г. на МС за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн. ДВ. бр.21/2007г.).
6. Защитена зона “Родопи- Западни” – BG0001030

Обща площ: 4342.6 ха

Документи за обявяване: Обявена с Решение № 661 от 16 октомври 2007 г. на МС за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн. ДВ. бр.85 от 23 Октомври 2007г.).

Документи за промяна: Промяна в площта - увеличаване с Решение No.811 от 16.11.2010 г., бр. 96/2010 на Държавен вестник

Обща площ: 2.2 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

8. Защитена зона „Река Въча – Тракия” BG0000424

Обща площ: 22.0 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

9. Защитена зона „Брестовица” BG0001033

Обща площ: 190.1 хектара

Документи за обявяване: Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник

1. Защитена зона "Персенк" BG0002105

Обща площ: 98.2 хектара

Документи за обявяване: Заповед No.РД-772 от 28.10.2008 г., бр. 103/2008 на Държавен вестник
Районът попада в Европейско-континентална климатична област, преходно- континентална климатична подобласт.Съобразно надморската височина попада в следните климатични райони: Климатичен район на Източна Средна България, Севернородопски нископланински климатичен район, Планински климатичен район.

По отношение на почвите, геоложки характеристики, водни ресурси и др., особенностите са следните. В Средногорието и Горна Тракия преобладават канелените горски почви и се срещат още кафяви горски и алувиални почви. Основната скала е представена от южнобългарски гранит и андезити. По- големите водни течения са р. Розовецка и р. Златоселска.

В Родопската част преобладават кафявите горски почви следвани от канелените и по-малко наносните и хумусно-карбонатни почви. Основната скала е с голямо разнообразие : в района на „Тъмраш” преобладават кристалинните шисти и по-малко риолити, в района на „Кричим”се срещат гнайси, кристалинни шисти, риолити, вулканични туфи, варовици, пясъци и чакъли.

Река Въча е най-голямата река в района, други по-малки са р. Козница, р. Устинска, р. Перущинска, реките Тъмрашка, Лилковска, Чуренска.

Горските масиви в равнинната част са маломерни и пръснати. Преобладава типично планинския релеф с изразена разчлененост и високи превишения. Най- високата точка е връх „Модър” в Родопите – 1992 м н.в., а най-ниската на р.Марица.

Насажденията на територията на стопанството са разнообразни по своя състав и характер. В равнината и Средногорието преобладават издънкови насаждения от благун, летен и зимен дъб, бук, чисти и смесени с келяв габър, бряст, мъждрян и други. Иглолистните видове са представени от бял и черен бор, по-малко зелена дугласка ела и атласки кедър, в предимно чисти култури. В Родопите като се изключат най-северните части преобладават високостъблени насаждения от бял бор, ела, смърч и бук, а на по-малка надморска височина зимен дъб, келяв габър и други.

Общият запас на държавните гори възлиза на 5004341 куб.м. при средно годишен прираст – 71810 куб.м.

Предвиденото средно годишно ползване на дървесина по ГСП и ЛУП е 66685 куб.м.стояща маса или 52338 куб.м .лежаща маса. Като се изключат недостъпните и временно недостъпните басейни реалното ползване по годишен план е както следва - 59401 куб.м. ст.маса и 47895 куб.м. лежаща маса.

Освен ползването на дървесина е предвидено и ползване на недървесни горски продукти като в някои от ГСП /ЛУП/ не са посочени конкретни количества, но ползването трябва да се контролира с оглед опазване на популациите.

Пашата на домашни животни е регламентирана в ГСП /ЛУП/ и също така със заповедите на общинските кметове за забранените за паша територии.

Като средно годишно проектирани за изпълнение са и следните мероприятия :

Залесяване : 18.3 дка, в т.ч. 13.0 дка в тополови култури.

Отглеждане млади насаждения без материален добив -204 дка.

Противопожарни мерки : поддържане на минерализовани ивици – 114950 лин.м., ППО депа – 7 бр., 1 бр. кула за наблюдение, назначаване на 5 бр. пожаронаблюдатели