Юридическа отговорност на лекарите без специалност

Въпросите за юридическата отговорност (гражданска, административна, наказателна) на лекарите и лечебните заведения се определят в нормативните актове и се прилагат в зависимост от поведението им – дали то е съобразно утвърдените медицински стандарти, правилата на медицинската наука и последиците за пациента. Медицинските стандарти са задължителни за съответните специалисти и ЛЗ.

В ЛЗ освен лекари със специалност работят и лекари без придобита такава. Липсва цялостна уредба на правата, задълженията и отговорностите на лицата без специалност. НРД 2010 (както и предходните) прави опит да даде някаква правна регулация на работата на лицата без специалност, но само за дейностите, изпълнявани по договора с НЗОК.

Член 15, ал. 2-4 от НРД 2010 казва, че лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от БП (съответно СИМП и СИДП) под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това. Разпоредбите указват реда за работа на лекарите без специалност – в същото ЛЗ по договора с НЗОК да работи лекар - специалист, който ще оказва ръководството и контрола. От съществено значение за отговорността на лекарите без специалност са следните въпроси:

1. 
   Как практически се осъществява „ръководството и контрола”? Така дефинирана нормата не указва това „ръководство и контрол” непосредствено ли следва да се осъществяват или не.
   

Ако приемем, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен, т.е. „ръководството и контрола” не следва да са непосредствени, то ЛЗ е изправено пред други трудности. По какъв начин ще се удостовери осъщественото ръководство и контрол. Наложили са се някои практики, които са опит за справяне с липсата на регламент, а не указват правно регламентирано поведение. Издадените от лицето без специалност медицински документи се преподписват от съответното лице със специалност, заявено по договора с НЗОК. По отношение на болничната помощ съществува и тълкуване, че началникът на отделението/клиниката (с оглед задълженията му по организацията, контрола и отговорността за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи) по дефиниция осъществява контролът на лицата без специалност. Някои регионални практики изискват записите в медицинската документация (терапия, декурзоси и т.н.) направени от неспециалисти да бъдат приподписвани от съответно лице със специалност или началника на отделението/клиниката.

Цитираните практики само показват липсата на единен подход и възможните негативни последици за лечебното заведение. Как следва да бъдат практически реализирани разпоредбите на член 15 ал. 2-4 от НРД 2010 тълкуване следва да бъде дадено от издателите на нормативния акт – НЗОК, БЛС, МЗ. Едно подобно тълкуване или по-прецизна нормативна уредба (с оглед подписването на националните рамкови договори) ще предпази лечебните заведения от грешки, ще внесе единни стандарти в работата им и ще наложи еднакво прилагане на нормата от РЗОК в хода на осъществяваните проверки.

2. 
   Какви са практическите измерители на понесената от лекаря – специалист отговорност? В правото хипотезите на носене на отговорност за чужди действия са изключение. Така дефинирана отговорността на лекаря със специалност се реализира трудно, с редица уговорки, както и не освобождава от отговорност неспециалиста.
   

В описаната хипотеза, ако се докаже вината на лекаря без специалност, лечебното заведение, в което работи също може да бъде подведено под отговорност. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този (в случая ЛЗ), който е възложил на друго лице (на лекаря без специалност) някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

От практическо значение е какви ще бъдат възможните негативни последици за лицето със специалност, което е било натоварено с „ръководството и контрола” на лицето без специалност. В случай, че бъде доказано, че увреждането на пациента е в резултат на бездействието (не оказването на ръководство и контрол) на специалиста, е възможно и на него да бъде търсена гражданска отговорност.

В наказателното право личната отговорност е въздигната в основен принцип. Съгласно чл. 35, ал. 1 от НК наказателната отговорност е лична. Следователно ако при осъществяване на медицинската дейност лицето без специалност е извършило престъпление, същото ще бъде наказано. Поведението на други лица – началник -отделение, ръководител със специалност, управител на ЛЗ – ще бъде преценявано, за да се определи най-справедливият размер на наказанието, но няма да оневини изцяло лекаря – неспециалист.

С оглед казаното, предвидената възможност за лекаря – специалист „и носи отговорност за това” среща сериозни юридически критики относно практическото й прилагане. Неясната правна уредба затруднява работата, както на ЛЗ, така и на лекарите и „размива” сериозните въпроси свързани с отговорността на медицинските специалисти.

В едно междинно положение са лекарите, които са в процедура по придобиване на специалност, т.нар. специализанти. След сключването на договора за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище (респ. ВМА) за специализанта се пораждат определени задължения, включително и да участва в диагностично – лечебни дейности. В договора за обучение се посочват вкл. и условията за полагане на дежурства от специализанта в лечебното заведение под ръководството на лекар с придобита специалност. Въпреки наличието на специална уредба, свързана със специализацията, в общ аспект, докато на лекаря не бъде призната специалност, той попада в групата на лекар без специалност и се прилагат нормите разгледани по-горе.

Разглежданите въпроси придобиват актуалност и във връзка с изпълнението на медицинските стандарти. Едни от най-често съдените лекари за причинено увреждане на пациенти са хирурзите. В медицинския стандарт по хирургия (Наредба 20/23.06.2010) е предвидено, че в хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. Съотношението между хирурзи с придобита специалност и лекари без специалност (зачислени или незачислени за специализация) трябва да бъде в полза на специалистите. Лекари, зачислени или не за специализация, но без придобита специалност работят под ръководството на хирург с призната специалност при извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност. И със стандарта отново се вменяват задължения на лекаря специалист по отношение на неспециалиста. Нормата не определя кой точно лекар ще бъде натоварен със съответните задължения – началника на клиниката/отделението или друг лекар – специалист. Това е въпрос, който следва да намери уредба във вътрешните актове на ЛЗ.

И в заключение могат да се направят следните изводи:

1) Лекарите без специалност (зачислени или незачислени за специализация) носят лична отговорност за причинените на пациента увреждания, които са непосредствена последица от изпълнените /неизпълнените медицински дейности.

2) Лекарят със специалност, ръководещ лекарите без специалност, би могъл да носи съответната отговорност, но не за чуждите действия, а за собственото си бездействие по не оказване на ръководство и контрол.