Юридическа психология



страница1/7
Дата02.01.2018
Размер1.18 Mb.
#40358
  1   2   3   4   5   6   7


ЮРИДИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ


Увод





Предмет и задачи на юридическата психология





Развитие на юридическата психология





Организация и провеждане на изследвания по юридическа психология





Психологическа характеристика на обвиняемите





Психологическа характеристика на предварителното съдопроизводство (разследване на престъпленията)





Психологически особености на непълнолетни лица, обвинени за извършване на конкретно престъпление





Психологически особености на потърпевшите от престъпна дейност





Психологически особености на съдебния процес





УВОД


Наблюдава се непрекъснато разширяване на психологията като наука.

В края на столетието психологията намери много широко приложение в сферата на социалното управление, включително и при решаване на конкретни проблеми при неутрализиране на отрицателни социални явления – девиантни и деликвентни действия.

Развитието и укрепването на демократичните форми на управление реално наложи да се търсят повече и по-добри възможности за изучаване на проблемите на гражданите, включително и тези, свързани с поддържането на определен правопорядък в дадена система.

Използуването на постиженията на психологическите науки в сферата на социалното управление позволи да се обогати и усъвършенства арсеналът от средства и методи за пряко и косвено влияние върху социалните процеси и явления.

Две столетия продължават усилията за използуване постиженията на психологическите науки, ангажирани с разкриването, разследването и наказателното преследване на лицата, извършили престъпления. Това реално доведе до утвърждаването на юридическата психология – приложен клон на психологията.

Развитието на този клон на психологическите науки е допринесло твърде много за по-успешното решаване на три основни проблема на съдебната практика:


  • По-прецизно изясняване на промените в личностните качества, обуславящи престъпното поведение;

  • Утвърждаването в оперативната, следствената и съдебната работа на по-ефективни средства и методи, гарантиращи постигането на по-голяма прецизност по отношение спазването на нормативните актове;

  • Поставяне на по-стабилно научни основи на организацията и управлението на специализираните държавни органи, ангажирани с охраната на обществения ред и противодействие на престъпността.

Отчитайте тази специфична роля на юридическата психология в почти всички страни с развита система на университетска подготовка на психолози се четат лекции и по тази наука. Такива лекции слушат както психолозите, така и юристите. В редица страни са създадени специализирани научни звена по юридическа психология.

В Република България, в СУ “Св. Климент Охридски” лекции по юридическа психология се четат от 1975/76 учебна година. След 1990 година такива лекции се четат и в други университети на страната, където се подготвят психолози и юристи.

Разширяването на преподаването на тази наука във висшите учебни заведения реално налага и разработването на университетски учебник, който би улеснил чувствително нейното усвояване от студентите – психолози и юристи.

При написването на този учебник е използуван както български, така и чужд опит при разработването на учебни пособия по тази наука.




ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ
Всяка наука, изучавайки едно или друго явление от реалната действителност, се развива и усъвършенствува. Самата изследователска дейност реално води не само до натрупване на значителен изследователски опит, но и до формиране на подклонове на дадената наука, т.е. до разчленяване, до вътрешно структуриране на науката. Този процес е характерен за всички науки, в това число и за психологията.

В началния период от своето развитие психологията е наука за психичните процеси и явления, за тяхната същност и особености, за техните качествени характеристики.

Постепенно в процеса на развитието на тази наука се създават предпоставки за възникване на самостоятелни психологически науки, които изследват различни аспекти на явлението човешка психика.

В продължение на около две столетия възникват и се утвърждават такива фундаментални психологически науки, като: психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, психофизиология, психокибернетика, психолингвистика, парапсихология, диференциална психология, психодиагностика и др.



Причини: Сложно обусловено явление. Неговото развитие в филогенетичен и онтогенетичен план се обуславя от различни закономерности, които се изследват от самостоятелни науки.

Вътрешното диференциране на психологическите науки се обуславя и от това, че самата обществена практика се влияе от различни психологически закономерности, които трябва да се изследват от самостоятелни психологически науки. Стремежът да се използуват максимално постиженията на фундаменталните клонове на психологията в различните области на обществената практика и социалното управление е допринесъл за възникване на множество приложни психологически науки: професионална психология, военна психология, юридическа психология, трудова психология, транспортна психология, авиационна и космическа психология, инженерна психология и др.

Този процес продължава и в наши дни. Той реално води до вътрешна диференциация на някои от приложните клонове на психологическата наука.

Научното психологическо знание дава възможност да се видят по-дълбоко и да се оценят по-всестранно психологическите предпоставки на всяка човешка дейност, включително и да се постигне по-голяма ефективност от нейното практическо реализиране.

През втората половина на двадесетото столетие особена актуалност за социалната практика и социалните науки придоби борбата с престъпността. И това е свързано с бързото разрастване на това социално явление, свързано е и с трудностите при неговото ограничаване и преодоляване.

При решаването на научните проблеми на борбата с престъпността, освен правните науки са ангажирани: социологията, криминологията, психологията.

Използването на психологическите знания в борбата с престъпността се реализира в три основни направления:


  • при изучаване същността и особеностите на престъпното поведение и престъпната реализация на личността;

  • при организиране на работата при разкриването, разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;

  • при организиране на профилактичната дейност и на дейността на пенитенциарните учреждения.

Психологическите знания и в трите направления дават възможност да се изяснят по-добре и по-пълно определени тенденции в престъпността и в престъпното поведение, да се анализира най-задълбочено определен оперативен, следствен и съдебен опит, да се подобрят и използуват по-ефективни методи и средства в дейността на органите, ангажирани в борбата с престъпността.

По-системни опити за научна психологическа подготовка на юристи се правят в края на XIX век и началото на XX век. Нещо повече, това е период през който в редица университети се предвижда изучаването на юридическа (съдебна) психология от бъдещите юристи.

През този период се утвърждава и разбирането, че в борбата с престъпността трябва да се използува специализирана наука – юридическа психология.

В началото на този период интерес към използуване на специализирани психологически знания се проявява главно от следователите и съдиите. Това е съществена причина тази наука да е по известна и по-популярна като съдебна психология.

На един по-късен етап се лансира идеята, че приложното поле на тази наука може да бъде много по-широко като в нея се включат и проблемите на криминалното поведение и криминалната реализация на личността, а също така и проблемите на профилактиката.

Руският учен Ковальов лансира идеята, че тази наука трябва да се нарича юридическа психология, тъй като тя изследва не само проблемите на предварителното производство и съдебния процес, но и редица други правно-регламентирани дейности, свързани с борбата с престъпността.

Самите специализирани държавни органи са задължени не само да разкриват и санкционират извършителите на престъпления, но и да не допускат тяхното извършване. Предотвратяването на извършването на престъпление е важна задача за всички специализирани държавни органи.

При това разширяване на предметната област на юридическата психология постепенно се наложи определението, че тя е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за борбата с престъпността като особена социална дейност.

Като приложен клон на психологията, юридическата психология е съпричастна и към трите основни направления на борбата с престъпността:




  • издирвателна (оперативно-издирвателна) дейност;

  • разследване и наказателно преследване;

  • превантивна работа.




Като наука тя е ангажирана с изясняване на психологическите закономерности, които обуславят и съпътстват тези три основни направления на борбата с престъпността. Научен интерес представляват както факторите, които облекчават и стимулират дейността на специализираните държавни органи, така и тези, които затрудняват или препятстват.

Научните изследвания по юридическа психология дават възможност да се решат по-успешно следните проблеми:


  • да се постигнат по-добри резултати от разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;

  • да се постигнат по-добри резултати от работата по предотвратяване извършването на престъпления;

  • да се осмисли и да се използува по-пълно натрупания опит по разкриването н престъпления или по предотвратяване на тяхното извършване;

  • да се постигнат по-добри резултати от управлението на звената от специализираните държавни органи, ангажирани в борбата с престъпността.

Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три психологически закономерности:




  • психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на престъпления;

  • психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;

  • психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на престъпление.

Значителна част от тези закономерности имат по-дълготрайно значение за борбата с престъпността. Другите са по-краткотрайни, т.е. имат преходен характер. Преходният характер на определени психологични закономерности определя (зависи) от промените в условията на живот и дейност на хората, от настъпилите промени в обстановката, при която се реализира дейността на специализираните държавни органи.

Така представените предмет и задачи на юридическата психология като приложен клон на психологическите науки не се приема еднозначно от всички специалисти, ангажирани с научноизследователска или научноприложна дейност.

Една част от специалистите продължават да изтъкват, че тя трябва а обслужва главно съдопроизводството. Тя не бива да се занимава със специфичната дейност на органите на полицията.

Друга част от психолозите пледират за разширяване на предметната област на тази наука, като в нея се включат освен проблемите на съдопроизводството и проблемите на престъпното поведение и на дейността на пенитенциарните учреждения. Това становище е особено характерно за част от представителите на руската психологическа школа. То е застъпено и в учебника по юридическа психология на В.П.Васильов.

Това схващана, популяризирано и в България, реално води до формално обединяване на проблемните области на три самостоятелни приложни клонове на психологията: криминална психология, юридическа психология и пенитенциарна психология,



Криминалната психология е самостоятелен приложен клон на психологията, който се занимава с престъпното поведение и престъпната реализация на личността. Юридическата психология използва постиженията на тази наука при изследване на психологическите проблеми на издирването, разследването и съдебното дирене и предотвратяването на престъпления, извършени от отделни граждани, или от организирани престъпни групи или престъпни организации.

Пенитенциарната дейност, макар и правно регламентирана е строго специфична. Тя е насочена към ресоциализацията на правонарушителите, т.е към тяхното поправяне и превъзпитание при условията на ограничена свобода. Тези условия са твърде различни от условията, при които се реализира дейността на правозащитните и правораздавателните органи. Твърде различна е и правната материя, чрез която се регламентират тези дейности.

Това е формално обединение, което трудно може да се обоснове със значими научни доводи.


Извод:

Разширяването на предметната област на съдебната (юридическата) психология може да стане главно с включване на две дейности, които са свързани със съдопроизводството – издирването на извършители на престъпления и предотвратяване на извършването на престъпления.

Това разширяване на предметната област на тази наука е оправдано както от научна, така и от практическа гледна точка. В случая става дума не за различни дейности, а за различни аспекти на една и съща дейност, свързана с организирано противодействие на престъпността.

Разширяването на предметния обхват на съдебната психология, като в него се включат и дейностите по разкриване и предотвратяване на престъпления, напълно оправдавам и идеята за промяна в нейното название. Вместо старото название съдебна (процесуална), да се приеме новото – юридическа. А това означава, че тя е строго специфичен приложен клон на психологията, който обслужва едно от главните направления на юристпруденцията – противодействието на престъпността.



РАЗВИТИЕ НА ЮРИДИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Развитието и утвърждаването на приложните клонове на психологията се реализира през двадесетото столетие. Този процес се обуславя както от непрекъснато нарастващите нужди на социалната практика от психологически знания, така и от интензивното развитие на фундаменталните клонове на тази наука.

Едва ли може да има съмнение в това, че интензифицирането на социалните дейности през периода на индустриалното и постиндустриалното общество е невъзможно без използуване на постиженията на психологическата наука. Реализирането на този процес задължително преминава през развитието на приложните клонове на тази наука.

Разбира се няма да бъдем точни и прецизни в научно отношение, ако свързваме интересът към тази наука само и главно с промените в социалните отношения и социалната практика през двадесетото столетие. Напротив, такъв интерес е имали и преди това, но той е бил свързан главно с търсенето на възможности за по-прецизно изясняване на живота и поведението на хората, за по-успешното реализиране на обучението и възпитанието на подрастващите и за по ефективна намеса при възникване на смущения в психиката и поведението на хората. Ролята на човешкият фактор за интензифицирането на отделните дейности като проблеми е оставал извън полезрението на тези науки.

Реално това едва ли е било възможно на един по-ранен период от развитието на психологията като наука. Както е известно от историята на тази наука, дълго време в изследователската работа е господствал обяснителния подход, което не е позволявало да се изяснят по-дълбоко и по-всестранно движещите сили на духовния живот на човека, а оттук и стимулите за интензифициране на неговите дейности.

Развитието на социалните, биологичните и медицинските науки в края на XIX в. и началото на двадесетото столетие реално допринесе за успешното преодоляване на тази едностранчивост при изследването на психологичните явления. Под влиянието на тези постижения в психологията се промениха две съществени неща, изключително важни за усъвършенстване на научно-изследователската работа:



  • постепенно бе преодолян дуализма при изясняване същността на движещите сили на духовния живот на хората. Човешката психика се развива на базата на определени биологични дадености, но тя е, и си остава социално обусловено явление. Това с пълна сила важи и за формирането на личността;

  • както същността, така и особеностите на човешката психика не могат да се изяснят вън и независимо от човешкото съзнание. То играе ролята на специфичен интегриращ фактор в психичния живот на хората. Чрез него човек има възможност да осмисля, да насочва, да регулира и контролира своето поведение. Без съзнанието е невъзможно и нормативното регулиране на взаимоотношенията в човешкото общежитие.

Решаването на тези два проблема изигра важна роля за развитието както на фундаменталните, така и на приложните клонове на психологията. В първия случай става дума за изясняване на психологическите закономерности, обуславящи формирането и развитието на личността, а във втория – за възможностите за по-успешно изпълнение на една или друга дейност.

Едва към средата на двадесетото столетие на базата на така очертаващите се успехи в развитието на фундаменталните клонове на психологията се създадоха благоприятни условия и за развитието на приложните клонове на тази наука. Инициативи и преди това е имало, но те не са довели до реални и значими резултати.

Този извод с пълна сила важи и за юридическата психология като приложен клон на психологическите науки, насочен към пряко обслужване на наказателно-процесуалната практика.

На два пъти в развитието на човешката цивилизация при организирането и реализирането на наказателно-процесуалната практика са търсени възможности за постигане на по-голяма справедливост при наказателното преследване на граждани, включително и за съобразяване с техните индивидуални особености като личности. Това са възраждането и буржоазната революция през XVIII и XIX век.

Главно през тези два периода изтъкнати философи и юристи от Западна Европа и Русия поставят въпроса за диференцирания подход към правонарушителите, съобразен с техните индивидуални особености, при организирането и реализирането на наказателно-процесуални действия. Те изхождат от презумпцията, че престъплението не е и не може да бъде иманентна същност на човека. Те дълбоко вярват, че независимо от характера на правонарушението всеки човек може да се поправи и да преодолее едни или други увлечения.

Анонсирането на тази идея не е загубила своята актуалност и днес, обособявала се е не толкова с дълбоко познаване на психичните закономерности, които обуславят престъпното поведение, а главно с хуманни стремежи и желания. Интелектуалците от тези две исторически епохи са ратували за по-голяма социална справедливост, за по-добър обществен порядък, за законност. Те са били дълбоко убедени, че всичко това не може да се постигне без грижи за хората, включително и за тези, които са нарушили правните норми. Реално противодействие на престъпността може да се постигне само чрез зачитане на човешките нравствени добродетели.

През XVIII и XIX век хуманистичните тенденции в правоприлагането са стимулирали юристите и към активно търсене на знания за човешката психика и човешката личност при обосноваване на концепции за закони и при създаване на организации за тяхното прилагане.

Научните постижения в развитието на психологията през този период не винаги позволявали да се обосноват прецизно застъпваните тези. Това разбира се не е било причина да не се търси активно научна информация за човешката психика и човешкото поведение. Нещо повече, много често практикуващи юристи са се опитвали да обосновават свои тези за наказателно-процесуални действия чрез позоваване на знания за човешката психика и за факторите, обуславящи човешкото поведение.

Всички тези идеи, оценени на базата на съвременните постижения на психологическите науки, са твърде неточни и непрецизни. За времето си обаче, те са изиграли важна роля за създаване на интерес към психологическото знание и за неговото използване в юристпруденцията.

В развитието на психологията като наука са лансирани много идеи, създадени са много теории за човешката психика и човешката личност. Някои от тях са имали временен и ситуативен характер и не са изиграли съществена роля за развитието на тази наука. Други са имали фундаментално значение, както за времето, когато са създадени, така и за съвременните тенденции в развитието на тази наука. Тези постижения са изиграли важна роля за развитието на приложните клонове на психологията, в това число и на юридическата психология.

В следващото изложение ще се спра накратко на някои от основните постижения на психологическата наука, допринесли и за утвърждаването на юридическата психология:

Векове преди възникването на психологията като наука за психиката, душата като особен феномен е интерпретирана в различни религиозни и философски учения. Писмени паметници, които потвърждават това становище са открити през VI век преди новата ера (т.е. преди Христа). Такива паметници са открити в Китай, Индия и Египет, а малко по-късно в Гърция и Рим.

Преди Аристотел душата се е интерпретирала като движещ принцип на всички неща. Разбирането за всеобщата одушевеност на материалния свят във философията е известно като хилопсихизъм.

С философските учения на Платон и Аристотел се слага началото на идеализма и материализма във философията и психологията.

За Платон душата (идеалното) е начало на всички живи същества. За Аристотел богатството на света е свързано с конкретните неща, които възприемаме с нашите сетива. Те се възприемат и опознават от човека.



Богословието придава на душата мирогледно съдържание. Тя е неотменна същност, която съществува в тялото. Човешката душа понася възмездие за постъпки, извършени приживе.

С философското учение на Рене Декарт (1596-1650) се поставя началото на качествено нов подход при изучаване на психичните явления. В своето учение той акцентира върху съзнанието, което свързва с човека. Последното е присъщ само на човека.

Идеите на Декарт за съзнанието се доразвиват с и обогатяват от философи, като Бенедикт Спиноза (1632-1677), Джон Лок (1632-1704), Джордж Беркли (1685-1753), Дейвид Юм (1711-1776) и др.

През XVIII век и началото на XIX век Йохан Хербърт (1776-1841), Ернст Вебер (1795-1878) и Густав Фехнер (1801-1887) правят първите опити за изследване на психични процеси. Те правят първите експериментални изследвания на усещанията, като по този начин поставят началото на истинската емпирична психология.

Развитието на философията и на естествените науки през XIX век е дало възможност и за утвърждаване на психологията като самостоятелна наука.

Вилхем Вунд (1832-1920) слага началото на системните психологични изследвания чрез психологическа лаборатория, която създава в Лайпцигския университет.

Според Вунд предмет на психологията е само непосредствения опит. Това са само достъпните за наблюдение явления и факти на съзнанието.

Висшите психични процеси като мислене, реч и воля са недостатъчни за експериментално изследване. Те следва да се изучават чрез културно-историческия метод.

Само чрез изучаване на културното наследство можем да си обясним мисловната и волевата дейност на хората от определена историческа епоха.

Според него съществува три вида познание: сетивно, разсъдъчно, разумно.
Самият термин психология има древногръцки произход и означава “наука за душата”. Използва се за първи път през XVI век.

Терминът е използван най-напред от римския философ-схоластик Рудолф Коклениус през 1590 г. Става дума за книгата му “Психология”.

Главно през XIX и първата половина на XX век в психологията се създава множество теории за обяснение на човешката психика и човешката личност. Те са изиграли важна роля както за обогатяване на психологическите знания, така и за развиването на тази наука.

По-важни от тях са:


А) Позитивистична школа

Развива се на базата на философското учение на Огюст Кант за позитивизма. Според това учение всички обобщения трябва да се правят само на базата на емпирични факти.

Освен философското учение на Кант трайно влияние върху психологическите изследвания оказва емпириокритицизма на Ернст Мах (1863-1816) и Рихард Авенариус (1843-1896). Неутралните елементи на опита свеждат до усещанията и техните функционални връзки.
Б) Бихевиоризъм

Като психологическа теория той е своебразен антипод на структурализма на В.Вунд. Както е известно той структурира психиката на елементи, а не се разглежда като нещо общо, единно цяло. Това не се постига и от представителите на позитивистичната школа, които свеждат познанието и опита до усещанията.

Създател на бихевиористичната школа в психологията е Джон Уотсън (1878-1959). През 1913 г. излиза неговата статия “Психологията от гледна точка на бихевиориста”. Създателят на тази теория използва английската дума behavior – поведение. И на тази база той прави извода, че психологията може да се развива като наука само ако съсредоточи своите усилия върху човешкото поведение. Бихевиористите предлагат психологията да стане наука за човешкото поведение, т.е. за всичко онова, което се вижда, и което може да се констатира. Психологията изучава поведението на живите същества.

Според бихевиористите в психологията не бива да се изучават такива субективни състояния, като: усещания, възприятия, желания, мислене и др. Всъщност те предлагат да се изучава поведението, но без психиката, т.е. без това, което реално го обуславя.

По-известни представители на тази школа в психологията са: Д.Вейс (1879-1931), У.Хънтър (1889-1954), К.Лешли (1890-1958) и др.


Каталог: izmami
izmami -> Стрес и последици от стреса
izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури
izmami -> Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж
izmami -> Кодекс част първа общи правила I. Основни положения
izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография
izmami -> Езикът на тялото
izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници
izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.)
izmami -> Ii разширено издание
izmami -> Съдържание: 2 демонология 2


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница