З а к о н за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба Глава първа общи разпоредби чл. (1) С този закон

З А К О Н

1. условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности;

2. мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.), наричани по-нататък съответно „Регламент (ЕО) № 428/2009” и „изделия с двойна употреба”.

3. условията и редът за внос на изделия с двойна употреба и брокерска дейност с тях и контролът на държавата върху тези дейности;

4. предоставянето на техническа помощ за военна крайна употреба съгласно Съвместно действие на Съвета 2000/401/ОВППС (ОВ, Специално издание на български език, глава 02, том 12).

(2) Контролът по ал. 1 се извършва с цел защита на националната сигурност, на икономическите и външнополитическите интереси на Република България, както и за укрепване на международния мир и сигурност и изпълнение на международните задължения на Република България.

Чл. 2. (1) Министерският съвет приема списък на продуктите, свързани с отбраната, за които се прилагат разпоредбите на този закон, и списък на изделията с двойна употреба, които се контролират при внос. Списъците се обнародват в „Държавен вестник”.

(2) Изделията с двойна употреба - предмет на контрол върху износа, брокерската дейност и транзита, са посочени в Приложение I на Регламент (ЕО) № 428/2009.

(3) Изделията с двойна употреба - предмет на контрол върху трансфера, са определени в Приложение ІV на Регламент (ЕО) № 428/2009.

Чл. 3. Не подлежат на контрол по този закон продуктите, свързани с отбраната, и изделията с двойна употреба в случаите, когато са:

1. собственост на български или чуждестранни въоръжени сили или полицейски контингенти при пренасянето им през границите на Република България или пребиваването им на територията на Република България в случаите на:

а) изпълнение на задължения на Република България, произтичащи от международни договори и от членството в международни организации;

б) участие в операции по налагане, опазване и поддържане и изграждане на мира;

в) участие в международни учения, провеждани на или извън територията на Република България;

г) изпълнение на хуманитарни, природозащитни, спортни и демонстрационни задачи с мирен характер;

2. за оказване на хуманитарна помощ в случай на бедствие или са част от дарение при извънредна ситуация.

Чл. 4. Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба, когато:

1. дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл. 1, ал. 2;

2. продуктите или изделията са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, управление, поддържане, съхранение и разпространение на оръжията за масово унищожение;

3. съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации;

4. тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред.

Глава втора

условия и ред за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, и брокерска дейност с тях

Раздел І

Общи изисквания

Чл. 5. Износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да извършват:

1. физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон;

2. структури на централната администрация на изпълнителната власт, ръководени от министри, Държавна агенция „Национална сигурност”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

Чл. 6. (1) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват износ и/или внос на продукти, свързани с отбраната, след получаване на лиценз, издаден от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, и разрешение за износ или внос, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, наричани по-нататък съответно „Междуведомствения съвет” и „Междуведомствената комисия”.

(2) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да извършват внос и/или износ на продукти, свързани с отбраната, без лиценз по ал. 1 след регистриране на вноса и/или износа от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват трансфер на продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България за територията на друга държава членка след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и генерално, глобално или индивидуално разрешение за трансфер, издадено от Междуведомствената комисия.

(4) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да извършват трансфер от територията на Република България за територията на друга държава членка на продукти, свързани с отбраната, след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица, когато:

1. получателят е правителствена организация в държава членка;

2. трансферът се осъществява в рамките на структури на Европейския съюз, на НАТО, на Международната агенция за атомна енергия или на други междуправителствени организации с цел изпълнение на техните задачи.

(5) Разпоредбите на ал. 4 се прилагат, при условие че:

1. трансферът се осъществява при условия, които не засягат обществения ред и сигурност;

2. трансферът не е в противоречие с международните ангажименти, поети от Република България.

(6) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да доставят продукти, свързани с отбраната, от територията на Република България до територията на приемащата държава членка след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.

(7) Лицата по чл. 5, т. 2 могат да получават продукти, свързани с отбраната, от територията на държавата членка по произход след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държавата членка по произход, след получаване на сертификат за получател, издаден от Междуведомствения съвет, и след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(9) Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получат продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след регистриране на трансфера от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 7. Транспортиране на продукти, свързани с отбраната, от територията на една трета държава за територията на друга трета държава без влизане на територията на Република България могат за извършват лицата по чл. 5, т. 1 въз основа на лиценз, издаден от Междуведомствения съвет.

Чл. 8. (1) Не се изисква разрешение за преминаване на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, когато държавата на доставчика е издала разрешение за трансфер или се е възползвала от разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Директива 2009/43/ЕО
(ОВ, L 146 от 10 юни 2009 г.).

(2) Не се изисква разрешение за влизането на продукти, свързани с отбраната, на територията на Република България когато получателят е лице по чл. 5 и държавата на доставчика е издала разрешение за трансфера или се е възползвала от разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Директива 2009/43/ЕО.

(3) Превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на Република България, които се изнасят или внасят от държава членка, различна от Република България, съответно за и от трета държава, се извършва въз основа на разрешение, издадено от Междуведомствената комисия.

Чл. 9. Транзит на продукти, свързани с отбраната, се извършва въз основа на разрешение, издадено от Междуведомствената комисия.

Чл. 10. (1) Брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната могат да извършват:

1. лицата по чл. 5, т. 1;

2. български граждани;

3. граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България;

4. граждани на Европейското икономическо пространство, пребиваващи на територията на Република България;

5. граждани на трета държава, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

1. заявление по образец;

2. единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър;

3. копие от разрешение за производство и/или търговия, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случаите, когато лицата осъществяват дейности, които попадат в обхвата му;

4. документ, издаден от Държавна агенция „Национална сигурност”, за съгласуване на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност;

5. списък на физическите лица, които са определени да участват в тази дейност, придружен от автобиография на лицата, свидетелство за съдимост и нотариално заверен образец от подписа;

6. свидетелство за съдимост на едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор, прокуриста, членовете на управителния и контролния орган на юридическото лице, а в случай че членовете са юридически лица - на техните представители в съответния управителен орган;

7. нотариално заверен образец на подписа на едноличния търговец, управителя, изпълнителния директор или прокуриста;

8. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липсата на ликвидни и изискуеми публични вземания;

9. декларация на едноличния търговец, управителя, прокуриста, на членовете на управителния и контролния орган на търговското дружество, че заявителят няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение;

10. декларация на едноличния търговец, управителя, прокуриста, на членовете на управителния и контролния орган на търговското дружество, че не са свързани с лица и организации, нарушили нормативните актове, регламентиращи дейностите с продукти, свързани с отбраната, с изделия и технологии с двойна употреба в държавите от Европейския съюз и в трети държави;

11. информация от търговеца за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с продукти, свързани с отбраната, за период, не по-малък от една година;

12. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.

(2) Лицата, подаващи заявление за издаване на лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, представят в Междуведомствения съвет следните документи:

1. заявление по образец;

2. документите по ал. 1, т. 2, 4-12;

3. удостоверение или свидетелство, издадено от компетентен орган на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да извършва съответния вид транспортна дейност.

1. заявление по образец;

2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2, 4-12;

3. копие от разрешение за производство и/или търговия, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случаите, когато продуктите, свързани с отбраната - обект на трансфера, попадат в обхвата му, или адрес на производствен/и обект/и или склад/ове за съхранение на продукти, свързани с отбраната;

4. документи, предоставящи информация за производствените възможности за интеграция на получаваните при трансфер продукти, свързани с отбраната, в системи и подсистеми;

5. декларация от служител на висша ръководна длъжност, отговорен за трансферите и износа, че дружеството:

а) ще предприеме всички необходими стъпки за спазването и прилагането на специфичните условия, отнасящи се до крайната употреба и износ на всеки получен конкретен компонент или продукт;

б) ще спазва всички ограничения за последващ износ на продукти, свързани с отбраната, получавани при трансфер;

в) предоставя на компетентните органи подробна и изчерпателна информация в отговор на искания и запитвания относно крайните потребители или крайната употреба на всички продукти, изнесени, трансферирани или получени от дружеството по разрешение за трансфер от друга държава членка;

6. описание на утвърдената от лицето по т. 5 система за вътрешен контрол и съответствие или на системата за управление на износа или трансфера; описанието трябва да съдържа данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансферите и износа, веригата на отговорност в структурата на дружеството, процедурите за вътрешен одит, системата за повишаване квалификацията на персонала, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, водене на регистри и проследяемост на трансферите и износа.

1. заявление по образец;

2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2-12.

Чл. 17. (1) Лицата по чл. 10, ал. 1, т. 1, кандидатстващи за регистрация за брокерска дейност, представят в Междуведомствения съвет следните документи:

1. заявление по образец;

2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 4-12;

(2) Лицата по чл. 10, ал. 1, т. 2-5, кандидатстващи за регистрация за брокерска дейност, представят в Междуведомствения съвет следните документи:

1. заявление по образец;

2. заверено копие на документ за самоличност;

3. нотариално заверен образец на подписа;

4. документ, издаден от Държавна агенция „Национална сигурност”, за съгласуване на лицето;

5. свидетелство за съдимост или еквивалентен документ, издаден от държавата на постоянно пребиваване на лицето;

6. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липсата на ликвидни и изискуеми публични вземания;

7. декларация, че лицето няма ликвидни и изискуеми задължения към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение;

8. декларация, че лицето не е свързано с лица и организации, нарушили нормативните актове, регламентиращи дейностите с продукти, свързани с отбраната, с изделия и технологии с двойна употреба в държавите от Европейския съюз и в трети държави;

9. информация от лицето за планираните външнотърговски дейности с чуждестранни партньори с продукти, свързани с отбраната, за период, не по-малък от една година.

10. документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.

(3) Лицата по чл. 10, ал. 1, т. 1, притежаващи лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател могат да получат удостоверение за регистрация за брокерска дейност по чл. 10, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 12.

Раздел ІІІ

Издаване и изменяне на лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация. Отказ за издаване и регистриране, спиране, прекратяване на действието или отнемане на лиценз, сертификат за получател или заличаване на регистрация

Чл. 18. (1) Междуведомственият съвет взема мотивирано решение за издаване на лиценз, сертификат за получател и/или удостоверение за регистрация в 30-дневен срок от датата на получаване на заявлението и придружаващите го документи. Решението се съобщава на заявителя в срок до 7 работни дни от датата на приемането му.

(2) При констатиране на непълноти и/или нередности в представените документи в срок до 7 работни дни от датата на получаване на документите заявителят се уведомява писмено с указания за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до заявителя и се възобновява от датата на постъпване на документите, с които се удостоверява отстраняването на непълнотите и/или нередностите.

Чл. 19. (1) Издадените лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация може да се изменят от Междуведомствения съвет:

1. по искане на лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице;

2. при промяна на нормативните изисквания, свързани с лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация;

3. при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът, сертификатът за получател или удостоверението за регистрация.

1. са налице обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;

2. заявлението и приложените към него изискуеми документи не съответстват на изискванията на чл. 14, 15, 16 и/или 17.

(2) При направен отказ ново заявление за издаване на лиценз, сертификат за получател или удостоверение за регистрация може да бъде подадено само след отпадане на обстоятелствата за отказ за издаването на лиценз или сертификат или извършването на регистрация.

Чл. 21. (1) Междуведомственият съвет спира действието на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация, когато:

1. е налице неизпълнение или нарушение на условията в лиценза, в сертификата за получател или в удостоверението за регистрация;

2. са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът, сертификатът за получател или удостоверението за регистрация, и лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице престане да отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност;

3. е налице неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентен държавен орган.

1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 цели и задължения;

2. когато лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е представило неистински документи или неверни данни, които са послужили като основание за издаването на лиценза, сертификата за получател или удостоверението за регистрация;

3. лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице е извършило системни нарушения по този закон;

4. когато лице, което представлява лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице съгласно търговската регистрация, е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер;

5. в случаите по чл. 21, ал. 3.

1. по писмена молба на лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице;

2. при заличаване на търговската регистрация на физическото или юридическото лице;

3. при смърт на физическото лице - едноличен търговец;

4. при поставяне на физическото лице – едноличен търговец, под запрещение;

5. при обявяване на търговеца в несъстоятелност или в ликвидация.

1. наименованието, седалището и адресът на управление; лицето, което съгласно търговската регистрация представлява лицензираното, сертифицираното или регистрираното лице;

2. единният идентификационен код на лицата по чл. 5, т. 1 или имената на лицата по чл. 10, ал. 1, т. 2 – 5;

3. номерът и датата на издадения лиценз, сертификат за получател, удостоверение за регистрация и срокът им на валидност;