За 15 години вестник „мляко+

ЗА 15 ГОДИНИ ВЕСТНИК „МЛЯКО+“ СТАНА ЛИЦЕТО НА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

На 30 юли 1998 г. след решение на УС на АМБ и след като е установено, че българските млекопреработвателни фирми имат нужда от свой информационен бюлетин излиза първият брой на „Млекопреработвател“. До тогава на циклостил е бил отпечатван информационен бюлетин, с който браншът е бил информиран за цени, законови промени и необходима информация.

От тогава, вече 15 години млекопреработвателния бранш в България има свое издание, което е наследник на „Млекопреработвател“ – вече „Мляко+“.

Още в първите години на създаването и утвърждаването на информационно, проблематично, аналитичното издание се стреми да бъде в полза ва млекопреработвателните фирми. Ето какво сочи ретроспекцията през годините на темите и материалите, публикувани в изданието на бранша:

Още през 1998 г. в изданието са представени фирмите „Млечен път“, Кондов Екопродукция, „Лакрима Пазарджик“ и други. Според собственика на „Кондов екопродукти“ – Огнян Кондов „ Българските млечни продукти са двойно защитени и с викоси качества“. От страниците на изданието ст.н. Георги Славчев съветва бранша, че от качеството на суровината зависи качеството на готовия продукт. Методи за оценка активността на закваските в сиренарството посочва ст.н. Здравко Николов. Проф. Ангел Кожев представя на страниците на изданието „Тайностите на българския кашкавал“. Проф. Мария Балтаджиева споделя от страниците на „Млекопреработвател“ / сега „Мляко+“/, че българските сирена имат доказани качества.

Ценните съвети на проф. Мария Стефанова могат да се прочетат в почти всеки брой на изданието. Тя съветва хората от бранша как да използавт високоактивни концентрати за закваска на българско кисело мляко.

От пожълтелите страници на „Млекопреработвател“ могат да се прочетат историята на откривателя на лактобацилус булгарикум д-р Стамен Григоров, както и част от книгата на Г.Атанасов и Иван Машаров „Млечната промишленост в България в миналото и настоящето“.

Животът на АМБ е отразен обстойно в изданието. Напричмер срещата на УС на АМБ с министъра на икономиката Александър Божков, където са обсъждани важните за бранша и за страната ни въпроси , среща с друг министър на икономиката Валентин Василев. Правителствата през 98 и 99 г. са подкрепяли дейността на АМБ и тя е била влиятелна и почитана организация.

Изданието е отразявало всички въпроси, касаещи бранша, промени в закони, начини за подпомагане на животновъдите, нормативни уредби за отпускане на средства по програма САПАРД. Поставен е бил въпросът за традиционните технологии, които тогава дори са били „код“ за членството ни в ЕС.

През април 1999 г. е проведена седмица на млякото, която е съпътствана с дегустацииии регионални кръгли маси. Целият ентусиазъм, находчивост и желание за постигане на целите на бранша и по-висококачествени млечни продукти са отразени обстойно в изданието през 1998- 99 г.

Млекопроизводители и млекопреработватели се обединяват в Национална млечна асоциация през 1998 г. , на която председател става Траян Халаджов.

Новото хилядолетие крие нови предизвикателства и пред бранша. Влизат в сила нови нормативни документи, нови изисквания за производство и преработка на мляко вече се дискутират и се прилагат. АМБ излиза на страниците на своето издание със становище по проблемите на млечната индустрия във връзка с преговорите на правителството и МВФ. Според председателя та УС на АМБ Георги Георгиев е необходим Закон за млякото. Въведени са етични правила за поведение на членовете на АМБ.

Провежда се втори конкурс за дегустация на млечни продукти, който е съвместно с вестник „ 168 часа“.

Специалистите ,като проф Иван Георгиев и други, съветват фирмите от бранша да ползват новите постижения на мембранните технологии в млечната промишленост, как да усвояват средства по програма САПАРД.

Професор Желязко Симов, ръководител катедра „Мляко“ в УХТ призовава фирмите от бранша да отворят врати за практическо обучение на студентите.

Страниците на изданието отразяват 10 г. на фирма „Донидо“

2001 година

Преподавателят от УХТ Мария Богданова съветва бранша, че ключът към успеха са добрите производствени практики. Специфични информации и съвети поднася н.с. Дарина Тодорова. Д-р Росица Еникова поставя въпросът за съхранението на чисти продукти. Проф. Мария Балтаджиева се обръща към млекопреработвателите и споделя, че професионализмът е основен фактор за качеството на продукцията. Ст.н.с.д-р т.н. инж. Тодор Минков дава своите съвети как се осъществява търговията с млечни продукти и какви са тенденциите в производството на българско кисело мляко.

Председателя та УС на АМБ Георги Георгиев излиза пред членовете и заявява, че АМБ трябва да наложи общи действия с контролните органи.

„Млекопреработвател“ отразява честването се 10 годишнина АМБ. Публикува обръщението на Асоциацията към политическите сили. Информира за сроковете и необходимите действия за регистрация на предприятията от бранша. Публикуван е пълен анализ за достигане на нормативната уредба за млекосъбирателните пунктове. Отразено е нарастването на експорта на български млечни продукти.

Проф. Иван Георгиев, проф. Мария Стефанова и други доайени в млечната промишленост използват страниците на „Млекопреработвател“, за да споделят своите знания и умения пред хората от млечната промишленост.

АМБ провежда среща с представители на Австрийското посолство и търси начини за взаимодействие .

Не е забравена историята и на страниците на вестника са публикувани статии за производството на млечни продукти през древността.

2002 г.

Марияна Юнгарева представя на страниците на „Млекопреработвател“ добрите производствени практики – предизвикателство и реалност по пътя към Европа.

Фирма „Генезис лаборатории“ чества 10 години. Представени са фирми, членове на АМБ. Отразени са заседанията на Консултативния съвет по млякото. Проведен е четвърди конкус за дегустации на млечни продукти . Пулбикувано е обръщения на АМБ за възстановяване на постоянен контрол върху суровите млека. Публикувана е Наредба №7 за хигиенните изисквания на млекопреработвателните предприятия. Отразена е пресконференцията за състоянието на бранша.

Отразено е участието на фирмите от АМБ в изложенията : „балкан фуд“, „Булпек и месомания“ . Публикуван е обстоен материал за срещата в Пловдив между членовете на АМБ и НВМС. Одобрен е проект на АМБ по програма ФАР. „Млекопреработвател“ публикува списък на нови членове, сред които е фирма „ЧЕХ 99“.

Изданието издига авторитета си и се отпечатва на друг формат – „таблоид“, така от информационен бюлетин прераства във вестник.

2003 година

Специалистите съветват бранша. Г. Славчев споделя:“ Българинът трябва да знае какво мляко консумира“, Д-р Пейчо Копанков апелира от страниците на вестника за извършване на процес на самокнотрол и обновяване на млекопреработвателните предприятия. Публикуван е анализ : „Европа – култура на сиренето и българският принос“

АМБ провежда регионални семинари за въвеждане на НАССР, среща в МИЕТ във връзка с издигане имиджа на българските млечни продукти . Отразени са срещите с еврокомисари и представители на бранша, указанията на ДФЗ за предоставяне на субсидии. Публикувана е Наредба №3 за ветеринарно-санитарните изисквания в млекодобивните стопанства.

Отразено е участието в Пролетното изложение на Международния панаир – Пловдив, в което фирмите от АМБ получават 22 златни медала.

Отразена е 75 годишнита на ст.н.с.д-р т.н инж. Тодор Минков.

Представени са фирмите“Данон Сердика“ и “Полидей“ и други.

Научните работници и специалисти като проф. Мария Стефанова и други поставят различни въпроси, като сходството и разликата между българското кисело мляко и йогуртът, кои грешки се допускат най-много, използването на сухите млека в производството на млечни продукти, кои опаковки са безопасни и други.

Отразен е животът на АМБ – Общо събрание, срещи и разговори, тържества послучай Нова година и други.

2004 година

Научните работници продължават да предават своите знания чрез вестника на предприятията от бранша. Н.с. Здравко Николов пише за същността на закваските и последствията от произволното смесване. Методи за контрол на качеството на млякото и млечните продукти. Доц. Тодор Димитров представя предимствата на биволското мляко. Проф. ЖелязкоСимов обръща внимание на предизвикателствата на съвременните сирена и пониженото съдържание на натрий. Проф. дарджонов пита от страниците на „Млекопреработвател“ – Правим ли европейско земеделие?! Проф. Иван Георгиев апелира „Да възстановим престижа на българските сирена“. Проф. Мария Балтаджиева поставя въпроса за проблема с качеството на българските млечни продукти.

Публикуван е списък на млекопреработвателни предприятия, достигнали изискванията за износ в ЕС. Поместени са основните насоки за работа на АМБ.

Проф. Мария Балтаджиева става член кореспонден на БАН.

За пръв път АМБ участва в „Светът на млякото“ в Интер Експо Център $ София.

Излиза ръководството за НАССР.

2005 година

Тази година преминава под мотото на българското откритие в млечната промишленост. Навършват се 100 години от признаване на откритието на д-р Стамен Григоров – българската пръчица – „лактобацилус булгарикум“. В тази връзка фондация „Стамен Григоров“, заедно с АМБ провеждат тридневен международен симпозиум.

Първото българско млекарско училище в Пирдоп става на 70 години.

Отразена е активната политика на АМБ за отстояване интересите на бранша.

Провежда се пресконференция за подпомагане на млекопреработвателните предприятия при въвеждане на НАССР.

АМБ става член на ЕДА.

Отразена е конференцията по програма ФАР - „От фермата до вилицата“

„Млекопреработвател“ намира място на своите страници за поместване на материали отразяващи работата на Националния млечен борд, за проекта с Италия , имащ за цел обучение и квалификация в млечния бранш, срещите с министъра на земеделието Нихат Кабил.

Статиите на научните работници и специалисти като Жечко Димитров, Здравко Николов, Мария Стефанова, проф. Иван Георгиев, проф. М. Балтаджиева намират място на страниците на „Млекопреработвател“ и са полезно четиво за хората от бранша, които има какво да научат и да приложат в практиката.

2006

Министърът на земеделието Нихат Кабил се среща с предприятията от хранително-вкусовата промишленост, заради публикуван „черен списък” от медиите. АМБ формира трета работна група за посещение в Италия по проекта за обучение. АМБ организира среща с медиите, на която е поставен въпросът, че държавата толерира сивия сектор с изменение на Наредба №30 и грубо е потъпкано становището на АМБ.

Тръгва експериментална квотна година. Информацията за разпределението й е на 4 равнища- квотата се отнема, ако се работи без договор.

Започва финансиране по програма ФАР на малки и средни предприятия

Провежда се Национална конференция по въпросите на млечния сектор в Пловдив. АМБ участва с много фирми в пролетното изложение на Международния панаир в Пловдив и това е отразено в „Млекопреработвател“

На 17 млекопреработвателни фирми са одобрени проектите по програма САПАРД, сумата е близо 30 млн.лв.

Заседание на Консултативния съвет към АМБ, който изнася информация от Световната млечна федерация, обсъдена е и образователната програма на АМБ.

Провежда се отчетно-изборно събрание, Димитър Зоров е избран за председател.

Проф. Иван Георгиев алармира от страниците на изданието на АМБ „Млекопреработвател” , че е скъсана връзката между науката и това прави бизнеса в бранша неконкурентноспособен.

Фирми, членове на АМБ участват в „Светът на млякото”. Проведена е национална конференция , организирана от АМБ на която е поканен и земеделския министър и е обсъждан проблемът с качеството на суровото мляко.

В трънското село Студен извор е открит „Музей на киселото мляко”

Всички тези събития и още много други са отразени на страниците на специализираното издание на АМБ- вестник „Млекопреработвател“

2007

Въвеждат се европейски такси за ветеринарно-медицински контрол.

Обсъжда се Закона за браншовите организации

Български фирми от АМБ участват в изложението в Берлин „Зелена седмица”

АМБ организира постоянен учебен център в Тракийския университет.

.

Нова европейска мисия инспектира българските млекопреработвателни предприятия, за да ги одобри.

Австрийската банка отпуска 10 млн. евро за развитие на малки и средни предприятия, включително и в млекопреработвателния бранш.

Фирмата за закваски „Генезис” чества 15 години от създаването си.

АМБ участва в пролетното изложение на Международния панаир в Пловдив.

2007 г. е най-тежката година за млечния сектор, в цял свят поскъпва млякото и продуктите от него. Кризата в хранителния сектор е като сега през 2011г.

АМБ изпраща отворено писмо до президента, премиера, министъра на земеделието, Народното събрание за тежкото състояние в млечния сектор.

Млечният борд, в който членува АМБ разработва стратегия за млечното животновъдство.

В Трън се провежда празник на киселото мляко, АМБ участва активно в него.

АМБ участва в честване на 80 г. юлбилей на акад. Цено Хиновски с конференция „Науката в животновъдството – постижения и перспективи”

АМБ внася предложение в държавните институции за удължаване преходния период за преструктуриране на млекопреработвателните предприятия у нас.

АМБ участва в изложението „Светът на млякото”, провежда Национална конференция, на която гост е генералния секретар на ЕДА Жоп Клейбьокер, редакторът на „Мляко+” Ганка Георгиева публикува интервю с него

Стратегията за млечното животновъдство е подготвена и е пусната за обсъждане и узаконяване.

Държавният департамент на САЩ провежда семинар за обмяна на опит на американския модел за биопроизводство, участват представители и фирми от АМБ.

Животът на АМБ е отразен на страниците на наследника на вестник „Млекопреработвател“ – „Мляко+“

2008

Трима изтъкнати учени и практици в млекопреработвателния бранш навършиха 80 години. Това са проф. Мария Стефанова - Кодратенко, проф. Тодор Минков и проф. Иван Георгиев.

По време на пролетното изложение на Международния панаир в Пловдив АМБ проведе и конференция, която бе много полезна, тъй предстояха промени в изискванията за деклариране на мляко, за квотите, за банковата гаранция.

Шанхайското икономическо чудо бе на крака в АМБ, представители на голям китайски млечен концерн имаха възможност да се срещнат с наши фирми.

Отново АМБ бе №1 в Панаира на киселото мляко в Разград, раздадени бяха и награди от името на Асоциацията.

Наши фирми участваха в Празника на биоземеделието. Открита бе нова мандра за производство на биокисело мляко.

Управители на фирми имаха възможност да обменят опит в област Бретан – Франция.

Министър-съветникът в посолството на Кралство Дания в Румъния Стийн Стийсън бе на среща в Асоциацията и участва в наша конференция.

АМБ участва в изследване на учени от БАН.

Чл.кор. проф. д-р т.н. Мария Балтаджиева получи почетното звание доктор хонорис кауза на Университета по хранителни технологии – Пловдив.

Асоциацията участвахме в изложението „Светът на млякото” в Интер Експо и Конгресен център, по време на което проведохме конференция с участието на представител на ЕDA.

В изданието на АМБ вестник „Мляко +” бяха представени фирми от млекопреработвателния сектор, възможност за публична изява имаха министри, депутати, ръководители на държавни ведомства и др. Вестник”Мляко+” се стремеше да публикува винаги актуална информаци, анализи, разработки и др.
2009

Още в началото на годината дойде новината, че Шанхайска млечна компания пуска на китайския пазар подсладено кисело мляко с името „Момчиловци”, щамът на закваската е изолиран у нас.

В края на януари ЕК въведе интервенционни мерки в млечния сектор, заради спада на цените.

През първия месец на годината НВМС издаде заповед да бъдат разделени в търговските вериги млечните продукти с растителни мазнини и тези без такива. - Проф. Иван Георгиев алармира, че зад марката „бяло саламурено сирене” се крият опасни ментета.

Междувременно националните медии започнаха масирана негативна кампания и сложиха под един знаменател всички млечни продукти Това още повече нагнети напрежението и конфронтацията между млекопреработватели и млекопроизводители, тъй като последните имаха финансови затруднения и обвиняваха за това преработвателите. Ситуацията предизвика решение на УС на АМБ за организиране на пресконференция. На нея трябваше да бъде обяснявано на журналистите, че членовете на АМБ се борят да запазят марката на българските млечни продукти, и че нямат интерес да произвеждат ментета, тъй като имат изграден авторитет сред потребители, търговци и на външните пазари.

Проф. Мария Стефанова поиска думата, за да обясни, че традиционното оригинално българско кисело мляко е направено със селектирани симбиотични закваски.

Представителят на фирма „Лабконсулт” Цветан Йорданов, не остана безучастен към темата за качеството на млечните продукти и заяви, че трябва да бъде засилен вътрешният контрол в млекопреработвателните предприятия.

Съюзът по хранителна промишленост проведе семинар, на който се дискутираха проблемите с качеството и безопасността на храните.

В 40 –то НС бе проведена кръгла маса по инициатива на депутата от ПК по здравеопазване д-р Ива Станкова, в която бе засегнат въпросът за качеството на млечните продукти, като част от здравния статус на децата.

По време на изложението „АГРА 2009” в Пловдив членът на Контролния съвет на АМБ Никола Ангелов бе удостоен с наградата „Фермер на Тракия”. Собственикът на най-голямата ферма за млечно животновъдство у нас Никола Ангелов призова държавата да насърчава и финансово стимулира фермерите, които искат да развиват ефективно млечно животновъдство.

В „Лактина” ООД бе проведен семинар с млекопреработватели, на който висококвалифицирани специалисти ги подкани да се ориентират към производството на функционални млечни продукти.

Овцевъдството, за което се оказва че няма субсидии и биопроизводството на млечни продукти бяха дискутирани на страниците на вестник”Мляко+”.

Световната организация по здравеопазване на животните проведе в София семинар, на който бяха обсъждани редица актуални въпроси.

Министерският съветник по храни и земеделие в посолството на Дания Стийн Стисън обясни как е организирана датската млечна индустрия на страниците на вестник „Мляко+“. Той лично написа материал за изданието..

В Япония пък се оказа, че било мода да се яде българско кисело мляко, особено след като и Калоян Махлянов – Котоошу е рекламно лице на този продукт. Проф. Жеко Кунев разясни мястото на хранителните добавки и функционалните храни на българския пазар.

Бившият евродепутат и член на Комисията по земеделие в ЕП Петя Ставрева участва в работата на конференцията, организирана по време на пролетното изложение в Пловдив. Тя продължи да сътрудничи и поддържа връзки с изданието „Мляко+“.

По инициатива на АМБ, след среща в МЗХ, бе решено банковата гаранция за изкупвачите на сурово мляко да бъде заменена със запис на заповед.

ЕК разреши субсидиране на млечни продукти при износ в трети страни.

Генералният секретар на Европейската млечна асоциация г-н Клейбьокер бе на посещение в АМБ и очерта пазарната ситуация на млечни продукти в Европа. Оказва се, че тя не е оптимистична.

Френското министерство на земеделието удостои Цветко Стоименов, собственик на фирма „ФИАЛ” със званието Кавалер на Ордена за земеделски заслуги на Франция. Това събитие също намери място на страниците на вестник „Мляко+“

- След визити в Брюксел дойде и новината, че ЕК ще удължи срока на фермите за преструктуриране, което предложение АМБ подкрепи и то стана факт. Млекопроизводителите получиха още 2 години, за да изпълнят изискванията.

Доц. Банко Банев и неговият екип внедриха българска технология за роботизирано доене.

Чрез страниците на вестник „Мляко+“ браншът разбра, че ОМК пуска на пазара нови продукти – „Верея – Виталия” и „Верея – екстра”.

Управителят на „Лакрима” АД нададе глас, че е нужна по-голяма защита за българските млечни продукти.

Италианци споделиха опита си как може да се защитят географските наименованията и марки на съответните продукти.

МЗХ организира семинар за възможностите на промоционалните програми на ЕС за земеделски продукти.

АМБ стартира проекта – „Европейско сирене, моля” и работи по реализирането му. Подготвена бе първата проява в Москва, а след това и в Киев. Участията в делегациите и посещенията бяха отразени широко на страниците на вестник „Мляко+“. Интервюта с посланиците ни в Киев и Москва дадоха възможност на бизнеса от бранша да се запознае с възможностите за търговия в Русия и Украйна.

Чл.кор. проф. д-р инж. Мария Балтаджиева още веднъж защити здравословните и полезни качества на българските млечни продукти.

Собствениците на „Сакарела” – Ямбол Таня и Валентин Ревански предложиха на бранша да подеме сериозна рекламна кампания, за да се повиши консумацията и качеството на млечните продукти.

„Фама”ЕАД взе заем от МБВР за дългосрочни инвестиции в млекопреработването

Председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров алармира , че намалява консумацията на млечни продукти, и то с 23 %, и че България е на последно място в ЕС и не е изпълнила млечната си квота 25 %.

100 000 ферми в България не отговарят на европейските изисквания и качество на суровото мляко е некачествено.

Председателят на УС на АМБ инж.Димитър Зоров и зам. председателят Симеон Присадашки, по решение на УС, участваха в работата на Конгреса на Европейската млечна Асоциация, на която АМБ е член.

Отмина и 16-то изложение „Светът на млякото”. Имаше златни медали и заслужено ги получиха „Елит95”, „Карил и Таня”. По време на това изложение АМБ проведе дискусия за приоритетите в млечния сектор с експерти от МЗХ, ДФЗ иНВМС, на която бурно бяха обсъждани проблемите и въпросите на млечния сектор.

Ст.н.с.д-р т.н. инж. Тодор Минков бе удостоен със „Златна значка” в Деня на хранително-вкусовата промишленост, на който бе проведена научно-техническа конференция „Хранителната промишленост и предизвикатествата на икономическата криза”.

Ветераните от млечната промишленост вече имат свой клуб.

Вестникът участваше активно в организиране на събитията и ги отразяваше. Той изцяло бе в полза на бранша.

Още в началото на годината започнаха разговори между двете неправителствени организации, представляващи бранша за обединение. Стигна се до допирни точки, но обединението така и не стана. Млекопреработвателния бранш остана разделен.

През февруари по проекта „Европейско сирене, моля” българската млечна промишленост бе представена на най-голямото изложение за храни и напитки в Русия – „Продекспо 2010”, българска делегация от млекопреработватели посети изложението и осъществи много контакти.

АМБ, съвместно с фирма „ЕнвироХеми” проведе семинар, на който бяха разяснени технологиите, методите и съоръженията за пречистване на суроватка.

Кипърският посланик изпрати поздравително писмо до АМБ във връзка с добрата съвместна работа по проекта „Европейско сирене, моля”

В Киев и Москва по проекта „Европейско сирене, моля” бяха проведени дегустации в редица магазини, в които участваха представители на фирмите от АМБ. Те имаха срещи и с посланиците на България.

АМБ участва в 30-та годишнина от учредяването на Българската стопанска камара. Председателят на БСК Божидар Данев излезе с изявление за добрата работа между БСК и АМБ във вестник „Мляко+”

АМБ организира пресконференция, за да защити качеството на млечните продукти, произвеждани от фирмите, членуващи в АМБ след нападките в пресата. Вестник „Мляко+“ бе съпричатстен към темата и участва активно в организиране на пресконференцията

Руска делегация посети млекопреработвателни предприятия по проекта „Европейско сирене, моля”. Руските гости останаха очаровани от условият, в които се произвеждат българските млечни продукти с европейско качество.

Генералният директор на НВМС издаде заповед за наименованията на млечните продукти, с което започна и акцията на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов за разделяне и отличаване на млечните продукти от тези, произведени с растителни мазнини. Това стана благодарение на натиска на фирмите, членове на АМБ. Вестник „Мляко+“ информираше членовете за всички подробности.

Българският икономически форум организира бизнесфорум за качеството на храните и напитките, в който АМБ участва. Вестник „Мляко+“ отрази форума обстойно.

Украинска делегация посети наши мандри по проекта „Европейско сирене, моля”. На място украинските гости се запознаха с производството на българско сирене и кашкавал и с млекопреработватели от АМБ.

Новият член на АМБ – фирма „Бета логистик” бе представена на страниците на вестник „Мляко+”.

Представители на АМБ бяха на международните изложения за храни в Москва и Киев, където по проекта „Европейско сирене, моля” бяха изградени щандове и представени български сирена.

АМБ имаше успехи и медийни изяви по време на изложението „Светът на млякото”. Открит бе уникален паметник на Българското кисело мляко, чиито спомоществовател бе фирма „Генезис”. Министър Мирослав Найденов, заедно с проф. Мария Стефанова откриха паметника. АМБ проведе национална дискусия по проблемите на млечния сектор, в която участваха министърът на земеделието М.Найденов, зам.-министър Ц.Димитров и експерти и специалисти. По време на изложението златни медали за своите качествени млечни продукти получиха фирми от АМБ. Вестник „Мляко+“ бе съорганизатор на събитията и ги отрази широко на своите страници.

През цялата година вестник „Мляко+” бе на точното място и обективно отразяваше всички събития, както и помагаше за организирането и осъществяването им.

2011

Председателят на БСК Божидар Данев , чрез станиците на вестник „Мляко+“ направи прогноза за високия скок на цените на храните. АМБ поиска от МЗХ и ДФЗ отмяна на банковата гаранция и законодателни промени за отпадането и, което до края на годината не се случи, въпреки настояванията на организацията.

В Токио показаха как се кваси мляко с българска закваска, а делегация, водена от премиера Борисов, в която участва председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров БиСиСи Хандел вкара биотехнологиите в пречиствателната си станция, за да запази чиста природата в Еленския Балкан.

„Данон Сердика” спечели първа награда за отговорен бизнес.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов предложи изработване на минимални прагове за качество на храните.

През март бе честван официално 20 годишният юбилей на Асоциацията на млекопреработвателите в България.Вестник „Мляко+“ излезе с извънреде брой 300, в който бе поднесена цялата история на АМБ, отразени бяха всички събития през 20-те години от учредяване на организацията, както и съдейства за организиране на празника и медийни изяви на членовете.

В края на март бе учреден Националната асоциация на говедовъдите в България, а за неин председател бе избран Никола Ангелов, член на УС на АМБ.

Директорът на дирекция „Животновъдство” при МЗХ Кирил Кирков заяви пред вестник „Мляко+”, че 87 333 млечни ферми в страната не отговарят на изискванията за добив на първа категория мляко.Едва 2 618 са млечните ферми първа категория у нас, но те произвеждат 50 % от суровото мляко.

Членът на УС на АМБ Иван Грънчаров алармира, че в търговската мрежа пробутват извара за сирене.

Държавната фирма „ЕлБиБулгарикум” отбеляза 20 години . На страниците на „Мляко+“ ЕлБиБулгарикум представи новата визия на държанвана фирма.

В млекопреработвателно предприятие „Полидей”, с. Домлян посрещнаха с подобаващо българско гостоприемство министърът на земеделието на Израел.

Зам.изпълнителния директор на ДФЗ Свилен Колев обяви пред вестник „Мляко+”, че по Програмата за развитие на селските райони има големи възможности за животновъдите.

Изследване на УНСС, което „Мляко+“ публикува потвърди, че качеството на произвежданото в България сирене и мляко се е подобрило.

Отбелязана бе 15-годишнина от учредяването на фондация „Стамен Григоров”, а в Трън бе проведен Празник на киселото мляко, което „Мляко+“ отрази. Млечният борд изпадна в клинична смърт, заради недалновидно управление.

Проф. Стефка Петрова препоръча на преработвателите чрез вестник „Мляко+” да има по-голямо разнообразие от здравословни млечни продукти.

На страниците на вестник „Мляко+“ д-р Любомир Кулински от БАБХ обяви, че няма нарушения на млечните продукти, произвеждани по БДС.

Фирма „Полидей”, с. Домлян бе представена на страниците на вестник „Мляко+”, а собствениците изразиха своето мнение.

Млекопреработвателните предприятия успяха да извоюват 10 % от стойността на мярка 123 по ПРСР.

Собственикът на „Милки лукс”, Бяла Черква заяви от страниците на вестник „Мляко+”, че АМБ трябва да защитава интересите на своите членове и да е по-активна.

Националната асоциация на говедовъдите в България призова от страниците на „Мляко+”животновъдите да се обединят, на по-късен етап към нея се включиха и други организации.

Членът на УС на АМБ Иван Грънчаров спечели при първия тур местните избори и стана кмет на община Луковит, а вестник „Мляко+“ отрази неговия успех.

Изпълнителният директор на БАБХ д-р Йордан Войнов заяви от страниците на „Мляко+”, че агенцията не прави компромиси при проверки и установени нарушения.

АМБ участва в 17-то изложение за храни и напитки Интер Фуд и дник, фирми от АМБ спечелехи златни медали, признание за добро качество на нови продукти. На страниците на „Мляко+“ бяха отразени събитията, проведени по време на изложението, както и получилите златен медал фирми от АМБ.

Равносметка за отиващата си година за бранша от страниците на вестника направиха министърът на земеделието и председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров.

Вестник „Мляко+“ започна годината успешно и отчете, че неговите привърженици и абонати са се увеличили. Наред с това вестникът започна организиране на семинар за пречистване на водите с фирма „Асио България“. Интерес от страна на бранша имаше и семинарът бе проведен и в Плевен. Вестник „Мляко+“ спечели още един приятел в лицето на чешката фирма „Асио“.

Професор Трифон Дарджонов представи на страниците на „Мляко+“ виждането си за изравняване на субсидиите на българските животновъди с тези на фермерите от Европа.

Д-р Любомир Кулински излезе пред бранша с интервю и заяви, че БАБХ ще продължи проверките в млекопреработвателните предприятия за спазване на технологиите и нерегламентираното влагане на растителни мазнини.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев представи на страниците на „Мляко+“ проектът на БСК „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони“

На страниците на „Мляко+“ бяха представени животновъди, членове на Националния съюз на говедовъдите в България.

Зам.-министър Светлана Боянова представи на страниците на „Мляко+“ новата ОСП, приоритет в новата ОСП ще бъде професионалната квалификация.

Вестник “Мляко+“ и АМБ загубиха голям приятел и учредителят на Съюза на млекарите в България, учен, съратник и съмишленик, радетел на българската млечна промишленост, отдал целия си живот на българското мляко ст.н.с. д-р т.н. Тодор Минков.

На страниците на „Мляко+“ бе представена фирма „Данон Сердика“

Нов регламент на ЕС ще подобрява качеството на млякото и млечните продукти.

Вестник „Мляко+“ информира бранша за разработена нова наредба за млечните продукти

Млекопреработвателния бранш загуби още един свой доайен проф. Ангел Кожев.

На страниците на „Мляко+“ бе отбелязан 20 годишния юбилей на „Лаборатории Генезис“, чиито създател е проф. Мария Стефанова, а собственикът и Александър Кондратенко е приятел и съмишленик на браншовото издание.

Представена бе фирма „ЕлВи“, която произвежда млечни продукти под марката „Боженци“, а собствениците й изграждат имодерна животновъдна ферма.

Вестник „Мляко+“ бе съорганизатор и отрази семинара на фирма „HMI“ в Стара Загора за начините за пречистване на отпадните води.

Председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров заяви от страниците на „Мляко+“, че браншът трябва да изчисти името си и да запази традициите в производството на млечни продукти.

Ръководителят на катедра биотехнологии при Химикотехнологичния университет в София заяви от страниците на „Мляко+“, че науката протяга ръка на бранша.

Внезапно напусна този свят най-добрият сътрудник на вестник „Мляко+“, доайенът в млечната промишленост и учен проф. Иван Георгиев.

Вестник „Мляко+“ е партньор в осъществяване на проекта за промоция на млечни продукти в ОАЕ и Австралия „Европейски млечни продукти всеки ден“. От страниците му браншът се информира за възможностите за бизнес в тези региони.

Вестникът отрази стъпването на китайския пазар на фирма „Лактина“. Това е първата фипрма от бранша, която ще популяризира българското кисело мляко на необятния китайски пазар.