За актуалната политическа обстановка в българия след масовите протести и оставката на кабинета на бойко борисов анализ Масовите протести и политическата ситуация у нас



Дата19.01.2018
Размер95.19 Kb.
#48568
ТипАнализ
Проект!
ЗА АКТУАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД МАСОВИТЕ ПРОТЕСТИ И ОСТАВКАТА НА КАБИНЕТА НА БОЙКО БОРИСОВ
Анализ
Масовите протести и политическата ситуация у нас:
Всички сме свидетели на динамичния ход на събитията у нас. Ако в навечерието на новата 2013 година положението изглеждаше общо взето спокойно и предвидимо, ако социалното напрежение изглеждаше по-скоро като отделни прояви в защита на групов или браншови интерес, то днес обстановката у нас е коренно различна – масови протести, разпаднала се власт, силна и опитваща се да диктува ситуацията улица, ескалация на исканията на протеста, слабост на институциите и загуба на популярност сред хората. В този смисъл ситуацията днес сполучливо е описвана като „Българска пролет” - по подобие на арабските протести от началото на 2011 година, които дойдоха неочаквано и пометоха силни и здраво окопали се управления.

Безспорно, януарските сметки за ток бяха катализаторът, който взриви общественото недоволство, обединявайки досега разединените протестни групи и изкарвайки на улицата големи маси недоволни хора.


За характера и причините на протеста:
Важно е ясно да отбележим, че протестът от януари-февруари 2013 година е отпушване и на дълго прикривани и туширани напрежения в нашето общество, от недоволство не само към конкретни фирми-монополисти и конкретно към управлението на държавата, колкото към целия резултат от прехода в България. Всъщност, сходни настроения доведоха Бойко Борисов и ГЕРБ на власт през 2009 година, именно надеждата, че той ще промени условията на прехода бяха в основата на досегашното високо доверие към ГЕРБ и премиера в оставка. Към Борисов бяха отправени очакванията за промяна в преходния модел, за възмездие над незаконно забогателите, за промяна на политиката, за нови лица, за нови правила. Борисов се оказа не отрицание, а нещо като мутант на този преход. Надеждите за промяна бяха и поводът на Бойко Борисов да се прощават очевидните прегрешения, грешки, некомпетентност, даже и неясното му минало. Именно фактът, че хората излизат на улицата сега и с тези искания е най-ясното доказателство, че Бойко Борисов се е провалил, че надеждата в него е силно накърнена, че той в очите на обикновените хора не е изпълнил най-важното си предназначение в политиката.
Фази и ход на протестните действия:
Накратко казано – протестът започна като антимонополен, но бързо се превърна в антиправителствен и антисистемен. Антимонополният протест даде засега частичен резултат – дадено е обещание за намаляване на цената на тока, но управляващите дадоха заден ход по възможността за отнемане на лицензи на ЕРП-дружествата. Много е възможно цените на тока да тръгнат отново нагоре след лятото, тоест – след изборите. Не са поставени и въпросите за един нов модел на икономиката, в който човекът и потребителят да са в центъра, в който солидарността да е принцип, а монополистите -да са подложени на ясна регулация. Днес протестът повтаря основна грешка на прехода, на бунтовете от 1990 и 1997 г., когато върху икономическия модел и икономическите решения не беше дебатирано сериозно за сметка на политически дебати. Такава програма с ясни социални искания, с ясни ангажименти на нов икономически модел днес има само и единствено БСП.
Антиправителственият протест има осезаем резултат- оставка подаде Бойко Борисов. Но тук е много важно да отбележим, че с оставката Борисов избяга от отговорност, той избяга неколкомесечен ръст на протестите под неговия прозорец (тоест – допълнителен спад на доверието, ръст на скандалите и напрежението). С оставката Борисов измести дневния ред. Днес вместо за високите цени, за резултата от дейността на Дянков в икономиката, за изхарчения резерв, за делото „Буда”, за ръста на битовата престъпност, за скандала в научния фонд, за провала на здравната политика, за нечовешкото отношение към майките и хората с увреждания, обществото е заето да говори именно за оставката, за новите министри и т.н. С оставката си Бойко Борисов опита не просто да спре спада в своя рейтинг, но и да наложи тезата, че той е по-малкото зло в политиката, че без него държавата рискува да изпадне в хаос. За нас, социалистите, днес е важно ясно да отречем и опровергаем подобна теза, защото тя не е вярна. Първо на първо – Бойко Борисов не е фактор на стабилността, а фактор на хаоса в българската политика – именно той управляваше с постоянни скандали, подхранвани от институциите, той правеше промени в политиката си буквално по два пъти на ден, той противопоставяше социални и граждански групи (лекари на пациенти, млади майки на пенсионерите, полицаите на безработните и т.н.), той допусна огромна корупция и не успя да спре предишни корупционни практики като заменките. Борисов не е фактор на стабилност, и защото миналото му е уязвимо, той бе осветен като политически проводник на задкулисни интереси и фактори. Такъв премиер по дефиниция не е възможно да е фактор на стабилността в една европейска държава.

Бойко Борисов няма основания и да твърди, че е по-малкото зло, нито да претендира за нов кредит на доверие с оглед обещания да пребори престъпността, да се пребори с олигархията, монополите, да проведе нова социално-икономическа политика. Бойко Борисов имаше достатъчно време да стори това, неслучайно в Конституцията на почти всички държави в света мандатът е именно 4 години. ГЕРБ за тези години показа какво може и нямаме основания да повярваме, че с нов мандат ГЕРБ ще провежда нова политика. Крайно закъснели са и твърденията на досега управляващите за вината на Симеон Дянков, за неговите грешки. Стотици пъти Бойко Борисов е заставал зад действията на Симеон Дянков, те са действия, които са имали подкрепата на премиера и партия ГЕРБ, разграничаването от тях днес е цинизъм. И най-накрая – оставката на правителството се прави и с цел един служебен кабинет да замете следите на това управление. Показателен е фактът, че при президента от ГЕРБ Росен Плевнелиев се свика Обществен съвет с протестиращи, НПО-та и анализатори, където бяха представени меко казано спорни обществени фигури като бизнесмена Огнян Донев, политолога Огнян Минчев, икономиста Георги Ангелов и други, които дълги години бяха водещите гласове на проваления модел на икономика и политика на прехода – неолибералния капитализъм. Ясно е, че опитът точно тези хора да проведат реформи, които на практика трябва да променят елементи от цялостната обществена система е циничен опит за подмяна на волята на народа.



Антисистемният елемент на протеста е най-важният. Той е протест срещу целия преход, както казахме по-горе, но си струва и да се запитаме – не е ли той и протест срещу катастрофата на неолибералния капитализъм, който ни бе наложен шоково в началото на 90-те години, и който не беше представян като безалтернативен с цел да приемаме все повече и повече орязване на наши социални права, до практическото (при ГЕРБ) погазване на Конституцията в частта й, че България е социална държава. Протестът е осъзнато срещу прехода, но в един неосъзнат и неизречен глас той е и протест срещу познатата ни форма на капитализма. Исканията му са автентично леви, а протестиращите са предимно леви хора – млади, но и от средното поколение. Факт е, че те не припознават БСП като свой изразител, че сред тях има много хора, които не приемат левицата като възможен носител на техните искания, или просто разочаровани от нас, но именно в социалния характер на протеста се крие един стратегически резерв за БСП – резерв не само с оглед предстоящите парламентарни избори, но и много по-далечен – за връщането на БСП във вида й на автентична лява партия, в провеждането на едно управление, което е очистено от грешките на прехожда, което ще ремасовизира БСП, ще върне част от разочарованите, ще я отвори към нови широки слоеве от обществото. Днес БСП е пред избор – ще успее ли не тактически, а дългосрочно да върне тези хора, или ще пропилее този си шанс. Настоящото не е покана за „яхване” на протестите, защото такова е невъзможно, а за една по-автентична и реална лява политика и чисти и ясни правила.

Антисистемната част на протеста има и още две важни характеристики – неясност и неединност в исканията, както и конкретно насочване срещу феодализацията в българската политика, и по-конкретно в местната власт. Много е вероятно неединните и разхвърляни искания да са тактика за провал на протеста от страна на властта. Преминаването към искания като Велико Народно Събрание, нова Конституция, граждански квоти в парламента, ДКЕВР и други. Ясно е, че новата Конституция няма как да реши социалните проблеми, нито как да гарантира нови и по-чисти правила. Ясно е, и че гражданските квоти не са решение, защото тези нови „граждани” в държавните органи също ще са податливи на корупция. Ясно е, че протестиращите сериозно се изкушават да създадат нова партия, но и че тази партия много лесно ще влезе в коловоза на познатите ни партии- вътрешни битки, корупция, властолюбие, окопаване на конкретни лица на високите им постове. С протестиращите трябва да се говори с ясни аргументи, простичко и човешки, така че сами да разберат, че с прекомерни искания рискуват да влязат в готвен за тях капан, че може да се окаже, че утре ще имат нова Конституция, но не и реални санкции срещу монополистите.

Другият момент е особено важен, а той ясно се символизира от исканията за оставка на кмета на Варна Кирил Йорданов. Тук е важна възможността обществото ясно да види досега фаворизирани от едрия бизнес кметове, които управляваха по прословутия модел „Софиянски” (получаване на облаги и от опозиционни общински съветници, така че да се осигури пълновластие на кмета и неговия екип), промяна на политическата принадлежност на кмета с оглед най-голяма лична изгода, включване на приятелски кръг от приближени фирми в най-изгодните за тях сделки (съответно – крайно неизгодни за хората и данъкоплатците). Тук в Софийска област са всеизвестни примери за подобни кметове има и това е сериозен политически ресурс за левицата в предстоящата предизборна кампания.
Предстоящите избори – перспективи и възможности:

Да се даде към днешна дата ясна прогноза за предстоящите избори е все едно да се прави прогноза по снимка на бягащ кон – ситуацията се изменя радикално, много бързо и в много неочаквани обрати. Със сигурност ГЕРБ губи политическа почва, а със самото падане от власт от партията бягат и много от присламчилите се към нея лица и групи, търсещи лична облага. ГЕРБ е партия родена във властта (отначало общинска, а по-късно – и държавна) и ще зависи от властта, както стана с НДСВ, например. Но от друга страна не бива да се подценява и потенциала на ГЕРБ да мотивира по задкулисни начини част от бизнеса, полицейските служби, чиновничеството, така че да осигури контролиран вот. ГЕРБ разполага все още и с огромен финансов ресурс. Не е докрай изяснено и дали заместник-министрите от ГЕРБ няма да останат да служат в предстоящия служебен кабинет, тоест – дали въобще ще стане ясна реалната картина на управленски грешки и злоупотреби на досега управляващите, или временната власт ще замазва тази реална картина. Важен момент е и самото служебно правителство – досегашните две (на Инджова – 1994-1995 и на Софиянски – 1997 г.) имаха висок рейтинг и много от министрите в тях имаха последваща добра политическа кариера. Служебната власт е популярна, защото не е подлагана на парламентарен контрол, лицата са сравнително нови и експертни, а и присъстват публично за кратко – 3-4 месеца, така че няма време да омръзнат на широката публика. Тоест – и един положителен рейтинг на служебния кабинет може да насочи обществените нагласи в неочаквана посока. Факт е, че антисистемния характер на протеста и настроенията в обществото вреди и на нас – на БСП. Това се дължи на общото отрицание на партиите и лицата на прехода, но и на това, че досега масовите недоволства се изразяваха в гласуване за опозицията (тоест – протестен, наказателен вот), а днес това напрежение се изразява, чрез улицата. Тоест – ако през 2009 г. недоволството от прехода бе изразено в милион и 600 хиляди гласа за ГЕРБ, то днес този протестен вот е митингов, а не отива в основния опонент на ГЕРБ. Тук е важно да напомняме, че БСП е именно такъв – постоянен, безкомпромисен и непоколебим опонент на ГЕРБ не само от първия ден на това управление, а от времето преди него, от времето, в което Борисов даваше популистките си заявки като кмет на София. Да напомним, че ГЕРБ водеше война с всички представители на БСП в различните видове власти- от предишното правителство, през президента – социалист, чийто импийчмънт искаше, до „червените” кметове, които бяха подлагани на периодични атаки. Важно е да се набляга и на социалната програма, която БСП предлага като алтернатива на досегашното статукво, на новите политически лица, на алтернативите за местно ниво които са и наш резерв в предстоящата тежка предизборна кампания.



БСП в национален мащаб – нашата ясна цел е победа и национално-отговорно правителство, което да изпълни лявата програма.
БСП в София-област – на какво стъпваме, към какво се стремим
Безспорно ние в София област ще се явим на предсрочните парламентарни избори със самочувствие. Нека не забравяме, че:

  • От 22 общини БСП-София област има 10 избрани кметове;

  • София област е лидер в постигнатия брой общински съветници, надвишаващи броя съветници на основния ни политически опонент ГЕРБ;

  • Най-много са избраните общински съветници на възраст до 35 г., което е признак за подмладяването на организацията на областно ниво;

  • София област е в Топ 5 и по резултати, постигнати на Националния референдум за бъдещето на ядрената енергетика с избирателна активност – 22.5%.

  • Областта постигна и едни от най-високите резултати на последните президентски избори.

БСП София област е доказала, че може да работи здраво и да се мобилизира, когато става въпрос за избори. Сега имаме възможност да привлечем гласове от периферията – хора, които до този момент не са гласували, но сега ще излязат да дадат вота си. Разочаровани от управлението на правителството и особено от представителите на ГЕРБ на местна почва – кметове, общински съветници и др. В последните си дни правителството в оставка раздаде 3 милиона лева на градове, чиито кметове са от ГЕРБ, подготвяйки се за избори. 3 милиона лева и то само за градове с кметове, които се подчиняват на Цветан Цветанов.



Народните представители от БСП Кирил Добрев и Драгомир Стойнев, които са избрани с гласовете на София област, са едни от най-активните в национален мащаб. През 4-те години те обиколиха почти всички населени места в областта. Няма община, която да са подминали или да не са се отзовали, ако е имало въпроси за разрешаване. Драгомир Стойнев е лидер в представянето на законопроекти в парламента – 22 на брой, което е 10% от общата парламентарна дейност на групата. Кирил Добрев е задал над 20 парламентарни въпроса в рамките на редовния парламентарен контрол, които касаят София област и жителите на 22 общини. За разлика от тях – представителите на ГЕРБ ОБЩО са направили много по-малко питания, а за законопроекти дори не може да се говори – освен лобистките поправки на Емил Димитров в Закона за горите или за лова. Колегата му от Ботевград, освен че назначи баща си, като сътрудник в НС, за момент се оказа, че е гласувал и с изтекла лична карта на Референдума. Другият депутат – Емил Иванов от ДПС е известен с това, че мълчи като риба през всичките четири години в НС.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница