За бащите, лелите и други роднини на Валутния борд



Дата13.01.2018
Размер52.72 Kb.
#45425

За бащите, лелите и други роднини на Валутния борд


БНБ МОЖЕШЕ ДА Я НЯМА, А ВАЛУТНИЯТ НИ РЕЗЕРВ ДА Е В ШВЕЙЦАРИЯ
Банкерь

На 10 юни преди петнадесет години бе обнародван Законът за БНБ, част от който са и правилата на Валутния борд. Обикновено те се свързват с фиксирането на курса на лева към германската марка, а по-късно автоматично и към еврото. Но за повечето хора въвеждането на Паричния съвет /борда/ - от 1 юли 1997-а, означаваше защита на доходите и спестяванията от обезценка.

Валутният борд обаче е много повече от това. На практика с него се въведе система от правила и нов тип взаимоотношения между търговските банки и БНБ, между правителството и БНБ, между банките, правителството и търговските дружества. И когато се задават въпроси от типа: защо БНБ не може да определя лихвите и основния лихвен процент, защо България трябва да има фискален резерв, защо не може да се пусне печатницата за пари, защо банките не могат да се рефинансират от БНБ... Отговорът е един-единствен - заради Валутния борд.

Просперитетът в годините с икономически ръст и относителната финансова стабилност в годините на кризата се дължат именно на Валутния борд. За по-голямата част от българите обаче събитията и причините, довели до прилагането на тази принудителна мярка, и до днес остават загадка. А онези, които помнят драматичната развръзка след времето на хиперинфлацията, или не обичат да поглеждат назад, или са твърде пестеливи на думи. Един от тях е Красимир Ангарски. Днес той твърди, че около съществуването на Валутния борд (известен също и като Паричен съвет) от години витаят няколко мита. Първият е свързан с това:


чия е била идеята за Валутния борд


"През годините чух какви ли не небивалици по този въпрос. Истината е, че идеята за Валутния борд дойде от Международния валутен фонд като единствено възможното решение за спасение на България. Тази идея Фондът я лансира още през 1996-а по време на правителството на Жан Виденов, а в разговорите са участвали тогавашният вицепремиер Румен Гечев и финансовият министър Димитър Костов. Затова чувам от време на време различни хора да казват, че Румен Гечев бил предложил въвеждането на Валутния борд. Но тази възможност се обсъждаше в Народното събрание още през есента на 1996-а. На срещата присъстваха премиерът Виденов, вицепремиерът Гечев и финансовият министър Костов. На нея бяха поканени група икономисти и финансисти, между които проф. Иван Илиев, проф. Милчо Стоименов, Иван Ангелов, Емил Хърсев, Стоян Александров, и моя милост. Но на тази дискусия повечето участници заявиха, че съгласявайки се да приемем Валутния борд, означава да загубим финансовия си суверенитет и затова е по-добре да се откажем от тази мярка. Аз казах, че ако не въведем борда, фалитите и инфлацията ще ни пометат, след което станах и си излязох.

Жан Виденов обаче не въведе борда. Сигурен съм, че ако го беше направил, още щеше да управлява. Защото МВФ бе обещал, че ако той бъде въведен, ще осигури необходимото финансиране на България", разказва Ангарски.

Какво се случи в края на 1996-а и началото на 1997-а всички знаят -

пълен финансов крах


фалити, хиперинфлация, масови протести пред Народното събрание. През февруари 1997-а покойният вече Николай Добрев върна мандата на БСП за съставяне на правителство и президента Петър Стоянов назначи служебен кабинет начело със Стефан Софиянски. Той пое управлението на страната до провеждането на предсрочните парламентарни избори и избирането на легитимно правителство.

"Първоначално аз не бях в кабинета. Работех като съветник на президента Петър Стоянов и присъствах на заседанията на правителството като наблюдател. Включително и на преговорите с мисията на МВФ", спомня си Ангарски. "Не знам дали знаете, че правило на МВФ е да преговарят със служебни кабинети, но да не сключват споразумения с тях. Така или иначе аз участвах в правителствената делегация, която през април отиде на разговори с Фонда. Срещахме се на много високо ниво с тогавашния управляващ директор на МВФ Мишел Камдесю, със заместник изпълнителния директор на Фонда Стенли Фишер, с директора на Първи европейски отдел Майкъл Деплер", пояснява Ангарски. По думите му Камдесю е дал обяд за българската делегация, на която заявил, че няма доверие на България, която вече е провалила две стенд-бай споразумения с МВФ.

Единственото нещо, което в онзи момент можело да накара Фондът да повярва, че българското правителство ще проведе необходимите реформи за финансова стабилизация, е въвеждането на Валутния борд. Но Камдесю настоявал да знае кой персонално ще отговаря за това. Тогава Софиянски посочил Красимир Ангарски. Нещо повече, за да изглежда във вътрешно и външнополитически план това назначение достатъчно авторитетно, Ангарски получава ранг на министър без портфейл.

Без портфейл, но с голям кабинет


В Министерския съвет Ангарски влиза с ангажимента в рамките на месец и половина да договори условията с МВФ и да изработи правната рамка на Валутния борд.

"Другият мит е, че сме взели закона за Валутния борд наготово. Вярно е, че имаше изготвен проект при предишното правителство, но той бе от няколко члена и въобще не ставаше. Ние разработихме напълно нов закон, което костваше денонощния труд на един малък екип от хора, който ръководех. Става дума за тогавашните юристи на БНБ Борислав Стратев, Валери Димитров и Димитър Ананиев", обясни Ангарски. Според него тези имена трябва да се помнят, защото това са хората, които са облекли в правни норми неговите идеи за Валутния борд.

"Много говорят за това кои са бащите, дядовците, лелите и какви ли не там роднини със заслуги за раждането на борда. Пишат за Стив Ханке, само че той не познаваше проектозакона, защото аз отказах да му го дам. Истинските бащи на Валутния борд сме аз и тримата юристи, за които ви казах, и смятам, че техните имена трябва да се запомнят много добре", категоричен е Ангарски.

Следващият


мит е, че има закон за Валутния борд


 

Няма такъв закон. Правилата за Валутния борд са записани в новоразработения от същата тази група хора Закон за БНБ. Според Ангарски този похват също не е случаен.

"Първоначално МВФ, тъй като нямаше доверие в България, искаше в Швейцария да бъде регистрирано управляващо дружество, което да играе ролята на валутен борд. То трябваше да управлява валутния резерв на България и съобразно неговия размер да взема решение за печатането на пари. Начело на това дружество трябваше да стои чужденец, като идеята бе политиците у нас да не могат да влияят и да пробият Валутния борд", разказва Ангарски. Днес подобно решение би изглеждало така: управление "Емисионно" на БНБ е акционерно дружество, което се подвизава в Швейцария и взема решения колко да са парите, които се намират в обращение у нас.

"При един от поредните разговори с шефа на мисията на МВФ за България Ан Макгърк гледахме от моя кабинет сградата на БНБ и тя ме попита какво ще правим с нея, защото след като влезе в сила Валутният борд, няма да има БНБ. Както ви казах, първоначалният план на Фонда бе Валутният борд да се управлява от дружество извън България. Банковият и финансовият контрол трябваше да бъдат обединени в единен финансов надзор, а БНБ да бъде закрита като институция. Тогава всъщност у нас възникна идеята принципите на Валутния борд да бъдат вкарани в закона за Централната банка и да въведем забрана чужденци да участват в управлението й. По този начин запазихме институцията БНБ", спомня си Ангарски.

Последното по ред, но не и по значение решение, свързано с борда, се оказва

изборът на валута


към която да се фиксира левът.

"Този въпрос се обсъждаше на няколко финансови съвета, на които участвахме аз, тогавашният управител на БНБ Любомир Филипов, премиерът Софиянски, финансовият министър и бъдещ управител на БНБ Светослав Гаврийски и председателят на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар Кънчев. Имаше големи спорове към коя валута да се привържем, защото всичките ни резерви, а и по-голямата част от търговията ни беше в долари. Но пък, от друга страна, стоеше въпросът с перспективата да влезем в Европейския съюз. Затова надделя мнението да се привържем към германската марка, а впоследствие и към единната европейска валута, част от която стана (през 2000 г.) германската марка. Тогава все още нямаше евро, а като безналична единна валута се ползваше екюто", припомня си онези времена Ангарски.



Направеният тогава избор, според него, е бил наистина стратегически. Защото правната формула, по която левът е бил фиксиран, не е позволила след това политиците да пипат курса дори при въвеждането на еврото и влизането ни в ЕС.
Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Указания за финансов одит
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница