Приложение 4
СТАНДАРТ НА НБУ
ЗА ЦИТИРАНЕ И ОПИСАНИЕ НА ЦИТИРАНАТА ЛИТЕРАТУРА
Този стандарт съдържа правила за цитиране и описание на цитираната литература и примери, илюстриращи прилагането на правилата в различните случаи. Стандартът се състои от две части: А Цитиране в основния текст и Б Списък на цитираната литература.
А Цитиране в основния текст
-
При всяко позоваване в основния текст на идеи, теории, гледни точки, резултати от изследвания, нормативни актове и др. се посочва източникът на използваната информация.
-
Посочването на източника може да бъде включено в основния текст или в бележка под линия, като и в двата случая се използват съкратени записи, съдържащи фамилното име на автора и годината на цитираното издание, разделени със запетая: (Петров, 1989), (Стефанов и Ангелова, 2008), (Апостолов и др., 2006). Пълното библиографско описание на цитирания текст се включва в Списъка на цитираната литература в края на книгата или съответната глава от нея.
-
Когато се цитират няколко публикации на един автор, излезли от печат в една и съща година, към съкратения запис на всяка една от тях се прибавя буквен индекс: (Петров, 1989а), (Петров 1989б). Този индекс присъства и в пълното библиографско описание на публикациите в Списъка на цитираната литература.
-
Когато авторът не предава чуждата идея със свои думи, а си служи с точен цитат, поставен в кавички, освен автора и годината на издаване на цитирания текст се посочва и страницата (страниците), от която (които) е взет цитатът: (Петров, 1989, с. 46), (Стефанов и Ангелова, 2008, сс. 23-25).
-
Съществуват специални случаи, при които стандартният формат на позоваване (автор, година, страница) не се прилага, а се използва специално създаден за тези случаи формат. Такива са случаите на позоваване на някои класически текстове, нормативни актове, текстове, публикувани в интернет, и др. Специфичните начини на цитиране в тези случаи са илюстрирани с примери по-долу. Тъй като не е възможно да бъдат предвидени и описани всички особени случаи на позоваване, когато е изправен пред неописан в този стандарт случай, авторът на ръкописа е свободен да избере свое правило за съкратен запис, което да е максимално близко до правилата, отнасящи се до стандартните случаи.
ПРИМЕРИ:
І Позоваване в основния текст на един източник, без привеждане на точен цитат: (автор, година).
Редица изследвания сочат, че ефектът на фалшива памет се наблюдава в различни ситуации (McDermott, 1996).
ІІ Позоваване в основния текст на повече от един източник, без привеждане на точен цитат: (автор, година 1; автор, година 2; ….).
Ефектът на фалшива памет се наблюдава и при 24-часов интервал между заучаването и теста (McDermott, 1996; Read, 1996).
ІІІ Позоваване с точен цитат: (автор, година, номер на страница).
Тези наблюдения карат Родигър и Макдърмът да опишат ефекта на фалшивото разпознаване като „силна паметова илюзия” (Roediger & McDermott, 1995, p. 803).
ІV Позоваване в бележка под линия: автор, година, номер на страница.
Тези наблюдения карат Родигър и Макдърмът да опишат ефекта на фалшивото разпознаване като „силна паметова илюзия”.1
____________________________________
1 Roediger & McDermott, 1995, p. 803.
V Когато авторите на цитирания текст са двама: (автор 1 & автор 2, година).
(Roediger & McDermott, 1995).
В позовавания на кирилица се допуска вместо знака ‘&’ да се използва съюзът ‘и’:
(Стефанов и Ангелова, 2008).
VІ Когато авторите на цитирания текст са повече от двама: (първи автор et al., година).
(Payne et al., 1996)
В позовавания на кирилица може да се използва българското „и др.”, вместо латинското „еt al.” (еt alii):
(Петров и др., 2011).
VІІ Цитиране на нормативни актове: (Название на нормативния акт, член, алинея и параграф)
(Закон за развитието на академичния състав в република България, чл. 35, (1) 1).
Допуска се и съкратено изписване на названието на закона: (ЗРАСРБ, чл. 36).
VІІІ Цитиране на класически текстове: (автор, заглавие на текста, индекс на цитирания пасаж)
(Платон, Менон, 97е-98b)
(Аристотел, Първа аналитика, А1, 24а-b)
ІХ Цитиране на текстове, публикувани в интернет (не се отнася за електронни копия на книжни оригинали, които се цитират така, както се цитират книжните им оригинали): (автор, заглавие на текста, дата на публикуване)
(Dembski, Remarkable exchange between M. Ruse and D. Dennett, posted 21.02.2006)
(Сиромахов, Кратък курс по обща култура, публикуван 16.09.2012).
Б Списък на цитираната литература
-
Предложеният за печат научен текст (монография, сборник статии или учебник) задължително съдържа списък на цитираната литература. По избор на автора (авторите), цитираната литература може да бъде събрана в един общ списък, който следва основния текст, или в множество списъци, следващи отделните глави. Първият стил се препоръчва при книги, които имат един автор, а вторият – при колективни монографии и сборници, където отделните глави са писани от различни автори и разискват различна проблематика.
-
Списъкът на цитираната литература включва библиографски описания само и единствено на текстове, на които авторът се е позовавал в основния текст.
-
Задължителните полета в библиографското описание са: автор, година на издаване, заглавие на цитирания текст, място на издаване/издател. За статиите в списания и сборници се посочват и страниците.
-
Когато цитираното заглавие има повече от едно издание, като година на издаване се посочва годината на публикуване на изданието, което е ползвано. По преценка на автора в библиографското описание може да се посочи и годината на първото издание или поредността на изданието (виж примерите).
-
Когато цитираният текст е превод, това се отбелязва след заглавието на текста, като се посочват езикът, от който е извършен превода, и името на преводача.
-
Библиографските описания на определени категории текстове се различават от стандартното (автор, година, заглавие, място на издаване/издател, страници). За част от тези особени случаи (класически текстове, нормативни документи, публикации в интернет) са дадени примери. За всеки случай, различен от описаните, авторът е свободен да избере свой формат. Основното изискване към свободно избрания формат е да предоставя съществената библиографска информация за цитирания текст и да се доближава по стил до стандартните библиографски описания, съдържащи се в примерите.
ПРИМЕРИ
І Книга с един автор
Богданов, Б. (2005). Отделно и заедно. София: Планета 3.
Mladenov, I. (2006). Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia. London: Routledge.
ІІ Книга с двама и повече автори
Lakoff, G., Johnson, M. (1980). Metaphors We Live By. Chicago: The University of Chicago Press.
ІІІ Сборник статии
Тодоров, О. (Ред.) (2006). Памет, идентичност, съзнание. София: Издателство на Нов български университет.
Gurova, L. (Ed.) (2012). Inference, Consequence, and Meaning. Perspectives on Inferentialism. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing.
ІV Статия в списание
Михаилов, Г. (1943). Митическият образ на Орфей. Прометей, VІІІ (2), 33-36.
Roediger, H., McDermott, K. (1995). Creating false memories: Remembering words not presented in lists. Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory, and Cognition, 24 (4), 803-814.
V Статия в сборник
Тодоров, Х. (2006). Философията и мисленето за паметта. В: Тодоров, О. (Ред.). Памет, идентичност, съзнание. София: Издателство на Нов български университет, 93-101.
Roediger, H., McDermott, K. (1993). Implicit memory in normal human subjects. In: Boiler, F., Grafman, J. (Eds.). Handbook of Neuropsychology, vol. 8. Amsterdam: Elsevier, 63-131.
VІ Преводна книга
Морис, Д. (2007). Жестове и поведение. Въведение в езика на тялото. Превод от английски Н. Хаджийска. София: Сиела.
Duhem, P. (1969). To Save the Phenomena. Translated from French by E. Dolan and C. Maschler. Chicago: The University of Chicago Press.
VІІ Книга, която не е първо издание
Russell, B. (1989/1946). A History of Western Philosophy. London: Unwin.
или
Russell, B. (1989). A History of Western Philosophy, 2nd edition. London: Unwin.
VІІІ Текст от класически автор
Платон (1990). Теетет. Превод от старогръцки Б. Богданов. В: Платон. Диалози, т. 4. София: Наука и изкуство.
ІХ Нормативен акт
Закон за развитието на академичния състав в република България. Обнародван, ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г.; допълнен, ДВ, бр. 9 от 31.01.2012 г.
Х Текст, публикуван в интернет
Aristotle. Poetics. Translated by S. Butcher. The Internet Classics Archive. Published 13 Sept. 2007, accessed 4 Nov. 2008. http://classics.mit.edu/.
Сиромахов, И. Кратък курс по обща култура. Novini Dir.Bg. Публикуван 16.09.2012 г., прочетен 17.09.2012 г. http://www.novini.dir.bg/news.php?id=12002115
Сподели с приятели: |