За дисертацията на Венцислав Бориславов Стойков „Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX век“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по Филология



Дата10.04.2018
Размер133.35 Kb.
#65719
Р Е Ц Е Н З И Я
за дисертацията на Венцислав Бориславов Стойков „Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX век“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по Филология (професионално направление 2.1 Филология, Теория на превода (История на превода)

Венцислав Бориславов Стойков е роден на 19 август 1968 г. в гр. Бургас. Завършил е с бакалавърска степен по богословие Обединения богословски факултет на Висшия евангелски богословски институт в София през 1996 г. От 1997 г. следва „ Класическа филология” в СУ “Св. Климент Охридски” и през 2002 г. получава бакалавърска степен по класическа филология. В периода 2003 – 2005 г. следва магистратура в същата катедра и получава магистърска степен по класическа литература и култура след успешна защита през 2008 г. по темата „Евангелието от Йоан. Методология на превода“ с ръководител доц. Николай Гочев. От март 2012 г. е

зачислен като свободен докторант в катедра „Класическа филология“ към Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Още по времето на получаването на висшето си образование В. Стойков оформя кръга на своите научни интереси в областта на богословието и гръцката класическа и средновековна литература и нейното продължение в модерната епоха. От този момент нататък неговите научни интереси се съсредоточават в няколко специфични направления: теорията и практиката на превеждането на библейските текстове; литературата и езикът на Новия Завет; идеите и идейната среда на новозаветната литература; тълкуването на новозаветната литература. Това разностранно, но същевременно съсредоточено в точно определена област и специалност на хуманитарните науки образование, свързването на задълбочените познания в областта на класическия гръцки език и неговото развитие през Средновековието и по-нататък до XIX в., с теоретичните познания в областта на преводите на новозаветните текстове и тяхната връзка с библейската екзегетика, както и владеенето на най-важните с оглед на темата на дисертацията съвременни европейски езици, рядко срещано днес при постъпването в докторантура, е много добра основа за по-нататъшна работа върху избраната тема за настоящата дисертация.
Дисертацията се състои от 455 страници, разпределени във: Въведение (стр. 3–14) и седем глави (стр. 18–423). Те са придружени със: списък на използваните съкращения, включително на названията на библейските книги (с.15–17), библиография, която включва: „Използвана литература“, стр. 424–440, 164 заглавия; „Издания на библейския текст, използвани при анализите на текста“, 63 заглавия (на елинистическо койне, стр. 440–444; на църковнославянски език, стр. 444-445; на катаревуса, стр. 445–446; на староеврейски език, стр. 446–447; на новобългарски език, стр. 447–451); списък на използваните речници (стр. 451–453), на използваните периодически издания (стр. 453–455) и две приложения, подвързани в отделен том, (описание на познатите издания на библейския текст на новобългарски език (стр.1–12 и избрани библейски текстове от различни издания, стр. 14–119).

Веднага трябва да се отбележи, че преводите на Библията на новобългарски език са били досега многократно обект на научни изследвания в българската наука. Този факт е предопределен от важното място, което библейските текстове са заемали в българската културна история от появата на първите техни преводи, появили се в резултат на създаването на славянската азбука от Константин-Кирил и официалното приемане на християнството като държавна религия през 864/865 г. в България – първата източноевропейска страна, която заменя с него езичеството и единствената, за която има точен документ за годината, когато е бил осъществен този акт. Оформянето на първия славянски книжовен език, изграден от славянските просветители Кирил и Методий на основата на солунския диалект на българските славяни е фиксиран от тях именно в първите библейски преводи – преводите на Евангелието, Апостола и Псалтира. От този момент до нашето време те са най-широко разпространяваните книги през цялото Средновековие. Процесът на тяхното разпространение продължава също през епохата на Българското възраждане, както и до днес, преминавайки през различни фази на развитие на библейските текстове, като обаче се запазва неизменно тяхната важна роля в развитието на различни клонове на културния живот на българите – било по отношение на промените, настъпващи в българския език (говорим и книжовен), било по отношение на вплитането на библейски представи и мотиви в българската литература и изкуство, било като участие на изтъкнати български и чуждестранни църковни, културни, обществени дейци и учени в този процес. Изследването на библейските текстове през всички фази на тяхното развитие се осъществява от специалисти в различни области на хуманитарното знание, но в редица случаи за това е нужен висок професионализъм не само в една, а в няколко такива области. Един от тези случаи е именно изследването на преводите на Библията през XIX в.


Сложността на проучването на процеса на превеждането на библейските текстове през XIX в. възниква по две причини; 1. Поради специфичните общественно-политически условия, в които се реализира тогава българската писмена култура; 2. Поради факта, че естественото развитие на българските библейски текстове е прекъснато за дълъг период от време след XIV в. и от XVII до XIX в. нуждата от тях е запълвана от използваните в богослужението руски старопечатни книги, публикувани на руската редакция на старобългарския език, означавана в българската наука като “църковнославянски език“, чиято практическа кодификация що се отнася до Библията е фиксирана за пръв път през 1581 г., когато в гр. Острог (днес на територията на Западна Украина) е отпечатано първото пълно издание на Библията за православните славяни, и тази кодификация е описана още в публикуваната през 1619 г. в Евю, Еви, Еве (днес гр. Vievis, Вевис, на 32 км северозападно от столицата на Литва Вилнюс) граматика на Мелетий Смотрицки (1577–1633), претърпяла според някои изследователи шест издания до 1721 г. Комплицираността на процеса на изследването на библейските преводи, осъществени през XIX в. от българи, прави този процес доста труден, поради което, въпреки че те са проучвани в различни аспекти нееднократно от специалисти в различни области на хуманитаристиката, все още не е направен многоаспектен анализ и съществуват редица непроучени и нуждаещи се от решение въпроси. Докторантът е доловил тези особености и по мое мнение в съответствие с тях е определил заедно с научната си ръководителка темата на дисертацията, която може да се оцени безспорно като много актуална и перспективна. Това води и до ясното поставяне на целта на работата: „ да се опишат обстойно процесите, свързани с подготовката и публикуването на всяка версия, както и да се определят оригиналите, да се проследи как са използвани, както и влиянието им върху крайния продукт“ (стр.5).
За изпълнението на тази цел докторантът си е поставил съответно ясни и адекватни за нейното изпълнение задачи: „ 1. Да се обобщят и изложат критично достъпните в публикации и архиви сведения за процесите, хората и организациите, допринесли за или повлияли върху подготовката и публикуването на библейските преводи през XIX в.; 2. Да се определят колкото може по-точно изданието и езикът, от които се превежда, също и как това издание е използвано от текстологическа гледна точка; 3. Да се осмисли процесът, чрез който се подготвя всяка публикувана версия – кога се превежда и кога се редактира; какви принципи са водещи; какви текстови, езикови и смислови влияния са били допуснати или отстранени и пр; 4. Да се проследи в какво отношение и доколко предходните версии оказват влияние върху следващите; 5. Да се отбележат основните промени, които настъпват при печатането и преиздаването на различните версии; 6. Да се очертае най-общо как са били възприети и разпространени отделните текстове и публикации.“(стр.5-6).
Веднага трябва да се каже, че така поставената цел, както и задачите, които са определени, за да бъде изпълнена тя, запълват една важна и съществена празнина в научната литература, публикувана до днес и очевидно изискват мултидисциплинарен подход и задълбочени познания и наблюдения в различни направления не само върху библейските текстове, публикувани през XIX в. Докторантът е извършил огромна работа, за да се справи с тези задачи и да постигне поставената цел. Той не само е събрал и проучил детайлно наличните днес данни за изданията на Свещеното писание на гръцки, църковнославянски и новобългарски език , но също – българската и чуждестранната научна литература, която им е посветена. Овладял е на професионално равнище църковнославянския език, който преди работата му върху дисертацията не е бил предмет на специално внимание от негова страна. Запознал се е с най-важните теоретични изследвания на западната библеистика върху методите на изследване на текста на Библията и е много добре ориентиран в тази насока. Възприел е ясна, точна и последователно използвана терминология, която е в съответствие с тях, но същевременно е съобразена и с българската изследователска традиция. Запознал се е подробно с използваната от него научна литература, в която са засегнати въпросите, които се отнасят до темата на дисертацията и е вплел техните постижения във всички насоки на нейното разработване, включени в труда.
Тъй като библейските текстове, които са предмет на дисертацията, са огромни по обем, дисертантът е взел правилното решение да ограничи анализа си в някои отношения:1. Подробно са проучени само пълните преводи и издания на Новия и Стария завет, като изключения са само детайлният анализ на работата на К. Фотинов върху текста на Стария Завет и на редакцията на Новия Завет, направена от П. Р. Славейков, които след значителна допълнителна обработка стават фактически текст на първото пълно издание на Библията на новобългарски език, публикувано през 1871 г. ; 2. Не са сравнени цялостните текстове на всички преводи и издания, което би изисквало десетки години работа, а са подбрани няколко емблематични цялостни откъса от Новия и Стария Завет, принадлежащи към различни жанрови групи, които са най-често издавани през XIX в. : глави 1-3 от Битие и 1– 3 псалом, както и глави 5-7 от Евангелието от Матей, които съдържат един важен текст (Проповедта на планината), който е и единственият новозаветен откъс, запазен във всички версии на Новия Завет, появили се през XIX в. Този материал е напълно достатъчен и както се вижда от цялостния текст на дисертацията, дава повече от достатъчен по обем и значение материал за анализ, изводите от който да представят достоверна картина за развитието на текста на преводите и редакциите, осъществени през този период.
Така се стига до една много добре обмислена и стройна композиция на дисертацията, в която се представя цялостна и убедителна картина на развитието на процеса на превеждане, редактиране и публикуване на библейските книги през XIX столетие от българите и за българите, представена в хронологически ред : I глава. Първи опити за превод на Свещеното писание на новобългарски език. Евангелието от Матей, преведено от Теодосий Бистрицки (1823); II глава. Преводът на четирите евангелия от Петър Сапунов от Котел и отец Серафим от Стара Загора (1828); III глава. Първият цялостен превод на Новия Завет от Неофит Рилски на западнобългарски говор (1840–1859); IV глава. Стария Завет, преведен от К. Фотинов, под редакцията на Е. Ригс и Хр. Костович (1860, 1862, 1864); V глава. Нова версия на Новия завет на източнобългарски говор (1862–1867); VI глава. Библията на новобългарски език (1871, 1874).
Всички тези глави са структурирани по един и същ модел. Започва се с кратко въведение. Следва подробно описание на обстоятелствата ,при които се е извършил преводът на новобългарски език или се е появил негов редактиран текст и при които е той е бил публикуван в едно или и в няколко последващи издания. След това въз основа на сравнение на този превод или на редакциите му (в издания от 1823 до 1923 г.) с наличните днес издания на Свещеното писание на елинистическо койне (от началото на XVI в. до 1902 г.), на катаревуса (от 1810 до 1859 г.) и на изданията на църковнославянски език (от 1751 до 1886 г.) дисертантът определя източника, по който е направен преводът или който е бил използван при редактирането на текста. На последно място са разгледани накратко някои особености на текстовете на новобългарските преводи и редакции с оглед преди всичко да се покажат преводаческите и редакторските принципи на всички участници в процесса. Накрая в отделно заключение за изведени всички изводи. Този модел на представяне на резултатите от работата по темата на дисертацията не само дава възможност да се проследят лесно тези резултати, но и улеснява много възприемането на анализите, понякога доста сложни.
В резултат от анализа на дисертационния труд несъмнено се получава убедителна картина на рецепцията на Библията на новобългарски език през XIX в. При изследването на други части на Библията може да се появат нови данни за текстовата традиция, но като се има предвид неоспоримата устойчивост на методите, използвани от преводачите и редакторите, показана ясно от В. Стойков, общата картина едва ли би се променила. Ето защо може да се каже, че в дисертацията са изпълнени поставените задачи и е постигната успешно поставената цел.
Бих искала да изтъкна специално само няколко от най-съществените научни приноси на дисертацията :


  1. За пръв път в българската наука се появява труд, в който като резултат от

цялостно интердисциплинарно проучване на библейските преводи и редакции на новобългарски език през XIX в. се представя в подробности процесът на осъществяването им, анализиран във всички негови измерения.


  1. Използван е нов и непривличан досега архивен материал, в който има

съществени непознати досега факти за историята на появата на преводите и редакциите на Библията на новобългарски език (от архива на Британското и чуждестранно библейско дружество, съхраняван в Библиотеката на Университета в Кеймбридж и от архива на Американския борд, който се съхранява в Библиотеката на Университета в Харвард). Този материал не само разширява познанията за протичането на процеса на превеждане и редактиране на библейските преводи и тяхното редактиране на новобългарски език през XIX в., но и откроява категорично важната роля на Британското и чуждестранно библейско дружество и на Американското библейско дружество в този процес, които се насочват към сътрудничество не със случайни лица, а към добре подготвени изтъкнати български църковни и светски личности с голям авторитет и тежест в българското общество като Неофит Рилски, Константин Фотинов и Петко Славейков. При това ясно се вижда стремежът на този „международен екип“, ако използваме съвременната ни терминология, да се придържа към осъществяването на общо намерение да се съобразяват преводите и редакциите както с развитието на българския език по онова време, така и с наличните възможности да се предава колкото се може по-точно смисълът на библейските текстове, отразен в техните оригинали, като се запазва известна приемственост с познатите на българите текстове, използвани тогава в богослужението.


  1. Анализът на представения в дисертацията материал доказва по безспорен

начин, че оригиналите на преводите и редакциите са гръцки или църковнославянски издания, познати по това време на българските църковни и книжовни дейци и използвани в богослужението. Трябва да се подчертае, че правомерността на този извод, направен от В. Стойков, е доказан с могобройни примери от текстовете на изданията на новобългарски език и тяхното сравняване с гръцките и църковнославянските издания. При това сравненията, представени в дисертацията, са извънредно подробни – понякога са посочени не само езикови паралели, но дори възприемането на пунктуацията и полиграфическото оформяне на изданията, които се използват за превеждане и редактиране. Така всъщност за първи път в българската изследователска традиция са посочени точни издания, които са били използвани от преводачите и редакторите на библейските текстове на новобългарски език през XIX в.



  1. Убедително е определена принадлежността на новобългарските библейски

текстове като преводи или по-късни версии на вече осъществените в предходен период преводи и версии. Заслуга на диссертанта е и това, че при цялата комплицираност на определянето на взаимоотношенията между текстовете той не се е изкушил да дава категорични отговори в случаите, когато не разполага с достатъчно данни за определянето на даден текст като превод или нова версия, а дава такива отговори само когато има достатъчно доказателства.


  1. Безпорно е заключението на В. Стойков, че преводческите принципи на

участниците в процеса на превеждането и редактирането на библейските текстове на новобългарски език през целия XIX в. остават неизменни и те се различават от съвременните принципи на превеждане: преводът се възприема и осъществява от тях не като индивидуално, а като екипно дело, поради което имената на преводачите и редакторите в печатните издания никога не се посочват; при превеждането и редактирането на библейските текстове превеждането от един конкретен оригинал винаги е съпроводено с по-ярко или по-слабо съобразяване с други предходни гръцки или църковнославянски издания.

6. В дисертацията на В. Стойков е доказано по безспорен начин, че процесът на превеждане и редактиране на библейските текстове през XIX в. неизменно е вървял в посока на доближаването им до съвременния български език и колкото е възможно по-точно предаване на смисъла, при което се е запазвала известна приемственост с предходните текстове.


7. Важен е изводът на диссертанта, който се е консултирал и с най-новите критически издания на Библията, че преводачите и редакторите са използвали т.нар. Textus Receptus (Majority Тext), който фактически представя византийския текст на Септуагинта, отразен в минускулните гръцки ръкописи, за разлика от еклектическия текст, представен в наличните досега критически издания, в които този текст се пренебрегва за сметка на най-ранните унциални ръкописи от IV-V в., но чийто текст, според изследванията на някои познати за мене съвременни западноевропейски и американски учени, представя в немалко случаи по-близки до първоначалния текст четения. Този извод би могъл да се вземе предвид и при изследването на средновековните български преводи на библейските текстове, които досега се сравняват с критическите издания на Септуагинта.
8. За пръв път в дисертацията е показано с много данни, че текстът на първото цялостно издание на Библията, публикувано през от 1871 г., е резултат от обобщаващата работа на т. нар. Преводаческа комисия, съставена от д-р Е. Ригс, д-р А.Лонг от Американския борд на мисионерите за чужбина и българските културни дейци Хр.Костович и П. Славейков, както и с усилията на Британското и чуждестранно библейски дружество. При това става напълно ясна огромната заслуга на един от най-изтъкнатите български писатели от XIX в. – Петко Славейков, особено що се отнася до текста на Новия Завет – за доближаването на езиковото оформяне на това издание до съвременните източнобългарски говори, които и до днес лежат в основата на българския книжовен език.

Разбира се, много от особеностите на преводите на библейските текстове на новобългарски език през XIX в. се дължат на факта, че става дума за текстове на Свещеното писание , които по принцип не бива да се променят. Оттук произлиза и един от принципите, който се посочва от диссертанта – превеждането „дума срещу дума“. Така макар новобългарските преводи на Свещеното писание да нямат никаква връзка със средновековните български преводи и редакции, като се започне от Кирило-Методиевите преводи и се стигне до преводите и редакциите от XIVв., трябва да отбележа, че този принцип е възприет още от първите преводачи на Евангелието, Апостола и Псалтира, както и на цялата Библия – Константин-Кирил и Методий, които също са превеждали библейските текстове от Септуагинта.


В представения за защита вид , разбира се, след съответната редакционна работа по текста, дисертацията би трябвало да се публикува като отделна книга. От тази книга несъмнено ще се интересуват не само специалистите, които изследват българските библейски преводи, но и много по-широк кръг читатели: учени с най-различни специалности (напр. филолози, историци, изследователи на българската печатна книга, студенти, църковни дейци, общественици, културолози).
Авторефератът отразява вярно приносите на дисертационния труд.

В заключение може да се каже, че в дисертационния труд, представен за защита, се съдържат научни и научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката и показват, че Венцислав Бориславов Стойков притежава задълбочени теоретични знания в областта на различни области на филологията и по-специално, в областта на теорията и историята на превода, класическата филология, класическият гръцки език, както и неговите трансформации през Средновековието и Новото време, културната история на библейските преводи, църковнославянския език, тясно свързан с историята на българския език, а също – способности за самостоятелни научни изследвания и така отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България. В този си вид той отговаря напълно на изискванията за получаването на образователната и научна степен „доктор по филология“.


Всичко, изложено дотук, ми дава основания да препоръчам на уважаемото научно жури да присъди на Венцислав Бориславов Стойков образователната и научна степен „доктор по филология“.

София, 28.08. 2017 г.



Проф. д-р Светлина Николова





Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница