За докторската дисертация на Стоян Росенов Шиваров



Дата22.12.2018
Размер46.5 Kb.
СТАНОВИЩЕ

за докторската дисертация на

Стоян Росенов Шиваров

„Българите в Мала Азия (1800­ - 1914). Идентичност, демографски аспекти, миграция.“

От научния ръководител проф. д-р Надя Манолова-Николова


  • Исторически факултет, Катедра „История на България“

  • Редовна форма на обучение

  • Зачислен на основание Заповед No РД 20­230 от 30.01.2014 г.

  • Срок на обучение 01.02.2014 - 01.02.2017 г.

  • Научна специалност, шифър 05.03.06 История на България (История на Българското възраждане)


Темата на дисертацията, безспорно представлява както научен, така и значим обществен интерес. Изучаването на българите, живеещи извън територията на „голямата“ общност, в последните десетилетия се реактуализира и към темата се насочват немалко историци, други изследователи и свободно пишещи хора. Ст. Шиваров не избира проблематиката случайно. Познавам го като много добър студент-магистър в катедрата по История на България към Историческия факултет на Софийския университет, където той защити дипломна работа, посветена на малоазийските българи1.

Представената за защита дисертация съдържа общо 223 страници текст, библиография, списък на съкращенията и приложения. Основна задача при работата по дисертацията е да се издирят неизвестни досега документи за малоазийските българи, да бъдат преведени чуждите, предимно османски източници и аналитично да бъдат вложени в текста. Същевременно Ст. Шиваров установява връзки с наследници на малоазийски преселници и проучва възможностите да се използват техните родови спомени. Издирва във всички архивни подразделения на Дирекция „Архиви“ в страната наличните, макар немного, документи и свидетелства по темата. Работи последователно няколко години в Османския архив в Истанбул и открива нови свидетелства по темата. Проучва значителна научна литература, която е разработвана в пряка и не толкова пряка връзка с малоазийските български селища. Към натрупаната книжнина и източници той добавя теренните си преки наблюдения в селата, днес в Република Турция. Това дава основание да се подчертае, че дисертационният труд е написан на богата научна, документална и практическа (в см. теренистка) основа.

Ст. Шиваров изгражда своя текст на проблемо-хронологически принцип. Използва сравнителен анализ, както и количествени методи при боравене със статистическите данни. Като цяло характерен е интердисциплинарния подход, защото включва в употреба методи от областта на географията, езикознанието, етнографията, ономастиката и др.
Дисертацията по същество включва увод и шест глави. В увода авторът очертава необходимостта от цялостно изследване на темата, извежда основните цели и задачи, като посочва някои от особеностите при проучването на българските малоазийски общности. Доказва още нуждата да се преодолеят съществуващите повърхностни и конюнктурни представи за живота, и наследството на малоазийските българи, често популистки използвани в политическата надпревара на времето.

Първа глава е посветена на изворите и историографията, създадена по повод миналото на българите в Мала Азия през ХІХ в. до 1914 г. Прецизно и точно Ст. Шиваров оценява научната стойност на оскъдните домашни източници и на чуждите такива. Привлечени, за първи път, са краеведски турски и гръцки изследвания, които макар непряко, дават допълнителни възможности за уточняване на историята на българските селища там. Историографският анализ е не само обширен, но и критичен, което подпомага дисертанта при използването на съществуващата научна литература в неговия анализ.

Източниците, с които работи той определят до известна степен една необичайна структура на дисертацията. Всъщност единна и последователно „разказана“ история на малоазийските селища няма. Авторът защитава тезата, че малоазийските българи не са унифицирана и хомогенна общност. Основавайки се на документалния и теренния си анализ, той обособява източна и западна група от селищата в Северозападен Анадол. Извън двете групи е случаят на Къздервент, който е анализиран в отделна, първа глава, тъй като неговите жители се преселват изцяло в Гърция. Авторът разглежда сложната селищна история, проследява причините за неговата самостоятелност и за процеса на погърчване на местното българско население. Темата за Къздервент е дискусионна, но дисертантът допринася за разглеждането на неговата история в динамика, като една променлива величина. Това му позволява да обясни и изчезването на селището от списъка на изселващите се села, при организираното от българската държава преселение.

Втората глава е посветена също на отделен пример за хайдутството сред българите в Мала Азия. Прелюбопитната история на Лефтер войвода, авторът разглежда като засича различни източници, сред които много нови и неизползвани досега. Така се очертава една фигура, колкото на разбойник-закрилник, толкова на просветен и елегантен бунтар срещу османската държава. Умело използвайки примерът с Лефтер войвода, Ст. Шиваров анализира по-нашироко социалната страна на разбойничеството в Северозападна Мала Азия и невъзможността на властта да се справи с това явление в цялата империя.

В следващата глава дисертантът се спира на географската карта на българските селища в Мала Азия. Установява редица случаи на неизвестни досега селища, при използването на османски и турски сведения. Това е още един важен приносен момент за попълването на картата на малоазийските български села. Главата под номер VІ е посветена на селищата в Мала Азия, запазили българското си самосъзвание. Селищата са подредени по своята значимост, като брой население, стопанска и културна активност. За всяко от селата – общо 20 от източната и 5 от западната група – са представени данни за историята на възникването, развитието и изселването или размените им с мюсюлмански села от България. Анализът е много интересен, не само заради използването на разнообразни сведения, тяхната съпоставка, отделяне на по-вероятното от по-малко възможното, а най-вече, защото разказната нишка със съвремеността никога не прекъсва.

Последната глава от дисертацията изяснява действията на малоазийските българи за църковно, храмово строителство през 80-90-те години на ХІХ в. Източниците не позволяват подобно строителство да се проследи в по-ранните години на века. Въпросът не е разглеждан до сега в наличната научна литература. Текстът в тази глава се базира на непубликувани данни, поради което го възприемам като значим, изцяло приносен. С подробното разглеждане на административната процедура се подчертава, че трудностите пред тамошните българи да съграждат свои храмове не са никак малки, независимо от обявените реформи и обещания за равенство още след Гюлханския Хатишериф.

Всъщност тук авторът се възползва от османските сведения, за да вложи в тъканта на изложението рядко засягания въпрос за отношенията между властта и местното население. Добавени са още детайли от историята на селата Коджабунар и Аладжабаир, като са направени умели обобщения относно сложната процедура по разрешаване и реализиране на християнското храмово строителство в ислямския свят и до днес.

Заключението обобщава приносите на дисертацията, която е първото цялостно изследване на малоазийските българи през ХІХ и началото на ХХ в. Аналитичност, критичност и интердисциплинарност – това, по мое мнение, са най-типичните похвати и елементи в работата на дисертанта. Езикът, на който е написана работата е логичен и елегантен, с известно разказвателно напрежение, което позволява в бъдеще, текстът да бъде публикуван за по-широка читателска аудитория. Впрочем искрено вярвам, че Ст. Шиваров ще намери начин да популяризира своето изследване, което е изцяло в полза на обществения интерес към темата.

Без да имам съществени несъгласия с предложените тези на автора, към него отправям следния въпрос: макар че, източниците и най-вече домашните такива са оскъдни, и това е белег за ограничена саморефлексия върху собственото им развитие, може ли да се предположи, че малоазийските българи изживяват някакъв процес на модернизация през ХІХ в.? или става дума за ценността на самосъхранението им като българи, което за тях е особено важно след създаването на българската държава, подпомогнала завръщането им ?

Авторефератът е изготвен в съответствие с изискванията и предоставя основните приносни елементи в дисертационния труд. Приложените статии, свързани със защитата на текста, показват пътя на неговото разработване и надхвърлят изисквания брой публикации от закона.

Като преценявам приносите в дисертацията, уменията и познанията на Стоян Шиваров, неговото усърдие към задълбочена научна работа, изразявам съгласието си пред Уважаемото научно жури ДА му бъде присъдена научната и образователната степен ДОКТОР.

30 април 2018 г. Проф. д-р НАДЯ МАНОЛОВА-НИКОЛОВА



София ....................................

1 Шиваров Ст. Малоазийските българи – селища, миграции, взаимодействия. Магистърска теза, СУ „Св. Климент Охридски“, 2013.

Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница