За дсг са нужни поне 6% от брутния вътрешен продукт няма причина за трансфер от 90 млн лева към мз национални телевизии
Изтегляне 94.86 Kb.
|
| ЗА ДСГ СА НУЖНИ ПОНЕ 6% ОТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
Няма причина за трансфер от 90 млн.лева към МЗ Национални телевизии 
Интервю с Цветан Райчинов, председател на БЛС Нова телевизия, „Здравей България” 
Водещ: Сега следва разговор с председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов. Здравейте. Преди няколко месеца финансовият министър Симеон Дянков каза, че в бюджета за следващата година ще има по-малко пари за сектор сигурност и повече пари за образование и здравеопазване. Вие видяхте вероятно как изглежда бюджетът за догодина, така ли е? Цветан Райчинов: Не съвсем. Наистина за образование и за култура има повече пари, което е много добре. За здравеопазване обаче парите са същите, както и през тази година, няма някаква промяна. Водещ: Колко? Аз от това, което видях са 26 млн. отгоре. Цветан Райчинов: 3,05 млрд. в реалния сектор и около 200 млн. има за ведомствени лечебни заведения, така че общо около 3 млрд..200 и нещо. Същият какъвто и през тази година, без промяна. Водещ: Преди време казахте, че се приема на тъмно този бюджет, без да се говори с вас? Цветан Райчинов: Не, не ставаше дума за бюджет, а ставаше дума за някои промени в законите. Що се касае до бюджета, естествено има си закон, по който той се формира. По предложение на националната каса, през двете министерства, министерски съвет, парламент. Това е редът, най-общо казано. Но истината е, че се връщат дейности от министерство към касата и отпада по-голямата част от трансфера, който се правеше тази година от каса към министерство, който според мен продължава да е незаконен. Мисля, че сега донякъде се възстановява. Остават 90 млн., които за нас нямат обективна причина да отидат в министерството. Нито едно от споменатите плащания в закона не е здравноосигурително. А това са пари от вноски. Водещ: Преди време това, срещу което се обявихте, доколкото разбрах, е предложението на здравния министър за отпадане на клиничните пътеки и въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ). Да поговорим за това. Обаче да започнем от там, вярно ли е според вас, че понякога лекарите злоупотребяват и болниците злоупотребяват със средствата, които им се полагат? Цветан Райчинов: Нека да кажа първо за ДСГ. Лекарският съюз не само е за, а ще настоява да започне въвеждането на системата на заплащане по ДСГ. Водещ: Така ли, това промяна в позицията ли е? Цветан Райчинов: Не, не е промяна, тя винаги е била такава. Не знам защо министърът няколко пъти каза, че лекарският съюз бил против. Но има нещо, което е много важно. Преди да имаме достатъчно добре развита икономика, с бързи темпове, приходна част на бюджета, който да позволява поне 6% от БВП да се отделят за здравеопазване... Водещ: А сега колко са? Цветан Райчинов: Сега са 4 тази година. Да се говори за въвеждане на ДСГ е буквално в сферата на фантастиката. Няма как с тези средства да се плащат обективно разходите по ДСГ. Защото ДСГ е метод за плащане, а не е метод за лечение. Това е друг един мит, който се носи из пространството. Това е само метод за финансиране.... Водещ: ...за хората, които не са запознати, пак простичко да очертаем разликата от една клинична пътека и ДСГ? Цветан Райчинов: Клиничната пътека е алгоритъм за лечение. Тя дава, най-общо казано, начина и посоката, поведението на лекаря при лечението на пациент. В клиничната пътека се съдържат задължителни мероприятия, препоръчителни и в някои от пътеките - такива, които не трябва да се правят... Водещ: А във въпросните ДСГ не е така? Цветан Райчинов: ДСГ са само цифри. Там няма медицина... Водещ: ...разбираме, че се лекува това, от което е болен човекът? А при клиничните пътеки се заплаща за нещо, за което не са те лекували. Поне така каза преди време здравният министър, преди няколко дни прочетох едно интервю, което той беше дал във в. „Република”, и той дава следния пример. Идва при нас в болницата жена, която ражда. Ние извършваме процедурата за десетина минути и написваме сметката. За да получим парите, казва той, в пътеката се пишат изследвания, които не са правени. Така ли е? Цветан Райчинов: По-скоро предполагам, че явно има малко тълкуване в медиата, която го е дала... Водещ: Това беше интервю. Цветан Райчинов: Да, разбирам, но... Водещ: Въпрос-отговор, въпрос-отговор, и публикувано също така на сайта... Цветан Райчинов: Но процедурата е свършена, раждането е направено, всички мероприятия по раждането са направени. Това че по-късно са направили изследването и са го вписали не е такъв проблем. Водещ: Г-н Райчинов, това, което казва министър Константинов е, че са вписвани изследвания, които не са правени, защото раждането е извършено за 10 мин. Цветан Райчинов: Ако са го правили не е твърде добре. Водещ: Ама вие казвате, че това не се прави ли? Цветан Райчинов: Вярно е, че в пътеките има изисквания понякога да се направи еди-какво си изследване за еди-какво си време. Такова изискване примерно е минималният престой, което и на нас не ни харесва и други неща,които трябва да отпаднат. Но това не е проблем да го договорим с касата... Водещ: След като цял министър признава, че в качеството си на доктор е извършвал такова нарушение, той... аз го разбирам по този начин, проблемът е в системата, системата ни принуждава да го правим. Цветан Райчинов: Това щях да кажа, системата ни принуждава да го правим, защото просто има изисквания, които не отговарят на случая. Но това не означава, че алгоритъмът на поведение при стандартните случаи, защото това, за което той говори – перципитирано раждане е веднъж на не знам колко огромен брой случаи. Така че има екстрени ситуации, в които трябва да се реагира по друг начин. Водещ: Това е просто пример, който показва, че при клиничните пътеки се налага да се плаща за нещо, което не е свършено... Цветан Райчинов: Но да кажеш... Водещ: Секунда, да довърша. ДСГ биха ли променили това нещо? Цветан Райчинов: Не, по никакъв начин. Водещ: Защо? Цветан Райчинов: Защото да кажеш, че се източва касата по този начин, след като дадена дейност е свършена заради това, че някакво изследване или някаква дребна част по невъзможност или друга причина не е направено, просто не е сериозно. ДСГ представлява средна стойност по дадена специалност или диагноза, примерно казвам кардиология. Средна стойност на един случай от всички постъпили с такива заболявания. Тази стойност се умножава по едни коефициенти в зависимост от тежестта на заболяването, в смисъл дали е само това заболяване, дали има усложнения, дали има допълнителни заболявания и т.н., както има и други коефициенти, да не влизам в подробности, и се получава една цифра, която трябва да се плати на дадено лечебно заведение. Къде тука има медицина? Водещ: Въвеждането на ДСГ, хайде вече с абревиатура да говорим, след като няколко пъти произнесохме сложното цяло наименование, ще ощети ли болниците? Цветан Райчинов: Не, напротив, би трябвало да подобри тяхното финансово състояние, както и възнагражденията на работещите в болницата. Всъщност това е един от факторите. И вторият фактор е, че ДСГ ще даде възможност по-добрите болници, по-натоварени, с по-голям брой специалисти да получават повече средства. Водещ: Какво става с по-малко натоварените? Цветан Райчинов: По-малките работят в обема, в който могат? Водещ: А фалират ли? Цветан Райчинов: Не би трябвало, ако разполагат с апаратура и специалисти. Водещ: Те разполагат ли? Цветан Райчинов: Ако не разполагат, няма начин да не фалират каквото и каквато и система да има. Болница без специалисти и апаратура не може да работи. Водещ: Въвеждането на ДСГ ще доведе ли до фалит на някои болници? Цветан Райчинов: Това казвам,а няма зависимост между двете. За болницата е важно да има кадри, апаратура, да е оборудвана и всичко останало, което е болница. Само тогава тя ще работи независимо по какъв начин се финансира. И добрите болници тази година доказват, че могат да акумулират повече средства, просто защото са търсени от пациентите. Водещ: Такова признание като това на министър, че понякога се е случвало да се пишат изследвания, които не са правени, вие можете ли да направите, вие правили ли сте нещо подобно някога? Цветан Райчинов: Не, слава богу, не съм. Но в случая... това, пак казвам, това не е признание, това, че едно изследване не е пуснато при спешен случай, поради това, че се налагат други мероприятия... Водещ: А не са ли взети парите за него? Цветан Райчинов: Не са взети, защото тези пари не са отделно. Цената на пътеката е обща. Вътре няма поотделно разбито колко струва всяка дейност. Едно изследване, една манипулация... Водещ: И това е разликата между пътеката и ДСГ? И той дава пример, когато е по пътека се плаща за нещо... Цветан Райчинов: Ама примерът му е толкова неточен, че нямам думи просто. Това са смешни аргументи, да кажеш, че заради едно изследване касата понякога, и това беше в миналото, наистина отказваше да плати пътека, защото не е извършено нещо вътре по... Водещ: И докторът затова пише, извършено е, въпреки че... Цветан Райчинов: Сега обаче малко по малко тези неща се чистят. Затова са и преговорите между лекарския съюз и касата. Там се договарят нашите експерти, които обикновено се ръководят от националния консултант, шефа на дружеството по специалност и други лекари експерти. Те се договарят с експертите на касата и постепенно отстраняваме такива неща. И пак казвам, не че клиничните пътеки са добър метод, напротив, наистина са лош метод. Но не можеш в края на годината да кажеш, махаме ги и от догодина раздаваме едни пари на болниците. Водещ: Е не, той говори от няколко месеца. Цветан Райчинов: Той говори, но това сега става факт, в края на годината. За един месец трябва да се променят 4-5 закона, да се дадат на болниците едни пари и те да ги харчат както намерят за добре, най-общо казано, без да има контрол, ефективност и някаква методика за разпределение на тези средства. Това на вас как ви звучи? Водещ: А сега има ли контрол? Прочетохте ли заглавието във в. „Монитор” и материалът на първа страница? Направили са си колегите експеримент, пациент излиза от джипито и питат го: дадоха ли ви касова бележка? 100% от случаите хората нямат касови бележки. На вас това направило ли ви е впечатление някога. Цветан Райчинов: 100% според мен е малко пресилено. Надали чак толкова са смели въобще лекарите, които получават такси. Но наистина е проблем, но финансов. Не е свързан с лечението. Сега говорим за лечебна дейност. Водещ: Колко са, ако не са 100% според вас? Цветан Райчинов: Не мога да кажа естествено, не водя такава статистика. Това е финансов проблем, това е проблем на контролиращите финансови органи. Но бих посъветвал колегите да не спестяват тези няколко стотинки, които ще платят за данъци. По-добре е наистина всеки пациент за всяка взета сума да си има пусната касова бележка. Предстои доколкото знам свързване и на техните касови апарати с НАП, така че и този проблем ще бъде решен. Водещ: Но те явно чакат да дойде този момент и тогава... Цветан Райчинов: Мога да ги посъветвам, няма как във всеки кабинет да се следи какво се случва. Водещ: Преди време казахте, че всеки ден от България си тръгва един доктор, който отива да работи в чужбина, защото работи с колко пари тук, средно? Цветан Райчинов: Не ми е много удобно да говорим точно за това, честно казано. Само за пример ще дам, понеже имам неговото разрешение, моя заместник, който е хирург с 30 и няколко години практика и който по трудов договор получава малко по-малко от 600 лв. в немалка софийска болница. Мисля, че това е достатъчно. Водещ: Има ли обаче доктори, които ние виждаме в болниците, в държавните болници, когато ни се налага да ги посетим, които изкарват по няколко десетки хиляди лева? Цветан Райчинов: Чак десетки мисля, че е малко пресилено, но наистина има лекари, които изкарват доста високи суми. Това са две или три специалности. Между другото само да кажа, че това не е български приоритет, същите тези специалности – кардиохирургия, инвазивна неврохирургия – са най-добре платените по цял свят. Водещ: Но въпросът ми е докторите, които изкарват малко пари, изкарват малко пари заради другите единици, които са с огромни заплати... Цветан Райчинов: Не, не е заради... За да получат такива заплати, те трябва да си ги заработят. Т.е. да са минали достатъчно пациенти, които да са ги потърсили като клиники, като лекари... Водещ: Вашият колега хирург не си ли ги е заработил? Цветан Райчинов: Но лошото е, че се получава една такава твърде огромна ножица между нископлатените лекари и твърде високоплатените лекари. И това е проблем, който трябва да намери решение. Но това е проблем на мениджмънта на лечебното заведение, да направи разликата в заплатите такава, че да сближат тази ножица. Защото все пак инструмент за работа, особено на лекарите на държавна работа е болницата. Мениджърът трябва да намери своето решение, да разпредели средствата така, че... Водещ: А каква е най-високата заплата, която би могъл да получава доктор, най-високата, таванът, официално разпределена му от мениджъра на лечебното заведение? Цветан Райчинов: Няма как да ви кажа в едно търговско дружество какво точно може да се случи като размер на заплатите. Водещ: Горе-долу да ни ориентирате. Цветан Райчинов: Не мога да кажа. Водещ: Бедните доктори разбрах, взимат около 600 лв., богатите колко взимат? Цветан Райчинов: Това, което чувам като заплати е единствено от пресата общо взето, говори се за около 30 000 максимално получена заплата от лекари. Водещ: Отказвате ли се да участвате в преговорите за Национален рамков договор? Цветан Райчинов: Не , напротив, националният съвет взе категорично решение, преговорите продължават, продължава и участието в комисиите, защото решение за дейността през следващата година е НРД 2012. Няма друг вариант, всичко друго би било твърде рисково да се прави, пак ще кажа, в края на годината. Водещ: Ще настоявате ли в тези преговори да отпаднат направленията? Цветан Райчинов: Не, изглежда има някакво неразбиране, не да отпаднат. Направленията ще си останат и всеки, който желае да ползва направление през семейния си лекар може да получи такова и да отиде на преглед. Това, което предлагаме като ново е едно улеснение. Този, които не желае да чака при семейния лекар, да ползва такова направление, може като си заплати прегледа при специалист да получи директен достъп, но след това няма да плаща нищо, ако е здравно осигурен, а ще продължи по пътя на касата. Водещ: Да си заплати при който и да е лекар, така ли? Цветан Райчинов: При който и да е специалист, избран от самия пациент. Водещ: Без да е необходимо да му се дава направление? Цветан Райчинов: Да, и освен това в рамките на това плащане, както ние го предвиждаме, става дума не за един, а за два прегледа. Един начален и един контролен в рамките на месец. Водещ: Има ли разбиране от партньорите ви, с които с преговаряте. Цветан Райчинов: Да, определено. Има разбиране, има възможност и финансова, и нормативна, така че въпрос на добра воля е да се случи. Водещ: Благодаря ви за този разговор. Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 94.86 Kb. Сподели с приятели:
|