За формирането на идентичността отговорни сме всички
Примери от прилагането на подхода в две холандски училища
/по чужди публикации на Jo Morreel & Joe Roemer/
Преглед на ситуацията в училищата в Холандия
Живеем в забързано време. Забелязваме, че за сравнително кратко време са се случили няколко значими събития: дигиталната революция, откриването на ДНК, развитието на атомната енергия, замърсяването на околната среда в световен мащаб, отслабването на ролята на църквата в западното общество. Изминало е твърде малко време, за да се правят прецизни анализи до какво ще доведат промените в света, но много автори вече говорят за нарастващо индивидуализиране, за отпадането на традициите, за процеса на глобализация. След много години нашите праправнуци в училище може би ще учат, че модерното време е било от 1500 до 2000г. Една цяла епоха свършва и ние живеем в нея!
Без повече да спекулираме с промените в нашата култура, искаме да опишем как големите световни движения вече влияят на процесите в основното ни образование, и към какво ни е насочва това.
Наблюдението на училищните процеси води към многобройни предложения за подобрение в редица области, но наредбите, наложени “отгоре”, резултират в силното формализиране на образованието. В обществото ни все по-очевидна става "дупката в педагогическата инфраструктура". С този израз отбелязваме това, че традиционната мрежа на подкрепа при възпитанието вече е разрушена, което естествено усилва и натиска върху училищата да носят повече отговорност при възпитанието на децата в правила и ценности. Въпреки, че католическото образование във формалния смисъл на думата все още е стабилно, важността му в конкретната практика е толкова променена, че вече може да говорим за изчезване на тази особена форма на обучение.
На първо място обществото е променено от мащаба на развитие на технологиите и дигитализацията. Информацията и знанията се разпространяват светкавично по целия свят. Това, от една страна, има последствието, че познанията стават по-повърхностни, но от друга, че стават по-леснодостъпни. Учениците могат да издирват и намират информация. Да се трупат знания или да се помни наизуст е има много по-малко значение в сравнение с това през втората половина на миналия век - обобщена информация за дадена книга, например, лесно може да се намери в мрежата. Това, разбира се оказва влияние върху начина, по който трябва да подходим към децата в училище. Ролята на учителя се променя: от този, който дава знания, той се превръща в помощник, съветник. В този смисъл говорим и за нов начин на преподаване .
Друга особеност на съвременното холандско общество е съжителството на различни национални и етнически групи. Големи групи холандци, родени в семейства на емигранти, често наричани "холандци второ поколение", имат трудности с интеграцията си в обществото. Различията в ценностите и нормите все повече се задълбочават. Учениците трябва да се научат да се съобразяват с тези разлики. Освен това ще трябва сами да изградят свои ценности и норми. И в този пункт виждаме, че училището ще играе все по-решаваща роля за формирането на новите рамки на нравствеността.
Съвременното общество изисква от хората самостоятелност и умение да се справят сами в трудни ситуации. Ясно е, че мнозина не могат да отговорят на тези изисквания и от това възникват проблеми. През последните години силно нарасна броят на жените, работещи извън дома си. Двамата родители имат своя работа и кариера и имат по-малко време за възпитанието на децата. Това изисква създаването на групи, занимаващи децата преди или след учебните занятия; появяват се и "разширени" училища. Всичко това означава, че част от възпитанието се поема от училището. Наред с това нараства и броят на разводите, а като следствие са и трудности с възпитанието от друг характер. Деца от семейства, намиращи се в такива трудни обстоятелства, все повече ще идват на училище със семейните си проблеми. Училището на свой ред трябва да съумее да реагира адекватно и на тази необходимост.
Най-общо казано, виждаме, че холандското общество търпи големи промени. Всички те оказват влияние върху учениците, а заедно с това и върху начина, по който учителите трябва да се научат да общуват с тях. Освен това обществото ще възлага на училището задачи, различни от тези, с които бяхме свикнали допреди няколко години.
Каква е взаимната връзка между нещата, случващи се в училище? Какъв е смисълът на целия процес? Как можем, вторачени в отделните дървета, все още да виждаме гората и да работим заедно в синхрон? Как да направим единство от многообразието, как да вкараме в съзвучие различните гласове или, най-общо казано, да канализираме енергията? От тези тревожни въпроси се роди нещо ново в практиката.
Ние, авторите на настоящото представяне, имахме многобройни срещи един с друг, на които споделяхме това си желание. Търсихме път от различни перспективи, и съвместното ни търсене прокара пътека. През изминалите години всеки един нас, по един или друг начин, е бил част от учебния процес: двама като директори на начални училища, един като директор на основно училище, един като педагогически съветник, и един като помощник при формиране на идентичността. В течение на времето достигнахме до споделеното разбиране, че погледът ни към процесите в училище през една специфична перспектива улеснява комуникацията и е благодатна почва за съвместна работа.
Искаме да представим тази гледна точка през описанието на работата в две училища. Те са избрали две различни сфери, върху които акцентират: социално-емоционалното развитие на децата в едното, и професионалното развитие на учителите и качеството на обучение в другото. Дали в нашето търсене сме успели да намерим новият подход, съответстваш на новата ни ситуация?
МОДЕЛЪТ НА НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ФОРТ
Римокатолическо основно училище Форт е основано след сливането на две училища: "Св. Тереза" /осн. 1927г./ и основно училище "Де Схоре" (бивше "Св. Йозеф", осн. 1921г.). Екипът в момента се състои от 14 учители, от които 4 мъже, всички на пълно работно време, и 10 жени, от които половината са на непълен работен ден. Заради намаляващия брой преподаватели и на принципа, според който последно постъпилите биват уволнени първи, в последните години училището е изгубило голям брой млади учители.
В училището работи преподавател по текстилни форми. Има и IT координатор, който е натоварен с въвеждането, употребата и поддръжката на компютрите в клас. Вътрешният помощник пък има за задача да се грижи за всичко друго, свързано с поддръжката в училище. Езиковият координатор има специалната задача - да помага на децата, говорещи други езици, в доброто овладяване на нидерландски език, и координира всички дейности в училището в областта на езиковата подготовка. Заради особеното внимание, което се отделя на най-малките деца, един учител е натоварен с координацията на обучението на децата на възраст от 4 до 6г. Той работи и като възпитател в началните и предучилищните класове.
Предистория
През 90-те години училището все повече и повече е затъвало в проблеми. Обстоятелства са оказвали и външен натиск: учебното заведение не се славело с много добро име, а броят на учениците с проблемно развитие и езикови проблеми е нараствал. А какво е било следствието от това? По-образованите родители на холандски деца започнали да пращат децата си на училище в съседния квартал. В резултат собственият им квартал започнал постепенно да застарява и обеднява. Не малко било и вътрешното напрежение и натиск: ръководството ясно осъзнавало, че трябва да се направи "нещо", но още преди хората да осъзнаят това, вече било наложително да се направя не едно, а много “неща”, които да се свършат по едно и също време, а освен това е липсвала координация между отделните инициативи.
Директорът Пит Копенс коментира основния проблем в този период така:
”Имахме все повече ученици, които изобщо или почти не говореха нидерландски. Като училище сме длъжни да разработим програми, с които максимално да наваксаме това изоставане. Работим в сътрудничество с един детски център в рамките на началното и предучилищното обучение. Езиковият проблем е толкова голям, че оказва влияние върху всички наши резултати, и търсим оптимално решение.”
Деца от непълни семейства или от семейства, които трудно намират мястото си в обществото, поставяли учителите пред трудната задача да продължат да им осигуряват сигурна училищна среда. Умението да се вземат предвид различията между учениците е есенциално за това училище. Схемата на учебните занятия и образователните промени трябвало да дадат на учителите възможност да преподават отговорно, изхождайки от различията между учениците. Участието на родителите в училищното управление добило все по-голямо значение. По такъв начин - държейки родителите в течение с политиката на управление и правейки ги част от организацията и учебните процесите – ръководството на това училище им показвало, че гледа на тях сериозно като на истинските възпитатели на учениците.
Два са факторите, които са помогнали на училището да намери верния курс. На първо място училището имало много отговорна управа - преподавателският екип и дирекцията били стимулирани да търсят и разработват иновативни решения. Втори фактор: през 2003г. община Берген оп Зоом е направила крупни инвестиция в квартал Форт-Зее кант Ремонтираните улици и освежени площади вдъхнали нов живот на района. Обновяването не станало автоматично. Напротив, вече споменатите вътрешни и външни причини, са наложили да се взимат активни решения.
Всичко казано по-горе означавало за ръководството на това училище, че трябвало да се полагат допълнителни усилия за развитието на училището и свързаната с това подкрепа. От години насам училището провеждало инициативи, насочени към самостоятелна работа, посредством предоставяне на възможност учителите да дават персонални инструкции и децата да получават вниманието, от което имат нужда. На тази база се разработва и т.н. “учене, работейки съвместно” (основна цел на тази инициатива е развиването на социални умения: учителите провокират учениците да разговарят, да се изслушват, да общуват с уважение един с друг).
В рамките на инициативата "сигурно училище" пък в обучението се въвеждат разговори за траурен протокол и придружаване на деца в такава ситуация, както и обучение на учителите за общуване с децата с проблемно поведение.
Въвеждане на подхода Резилианс
В тежкия за училището период се случвало, така че на някои от дейностите в училище се давало висока оценка, но в крайна сметка те не водели до очаквания резултат, поради липса на координация и многопосочност на задачите. От това възникнала необходимостта да се създаде съвместно координиране на работата под ръководството на педагогическия съветник и съветника по религиозна идентичност. Те представиха на екипа подход резилианс и потърсиха заедно с преподавателите възможности за прилагането му в училището.
Още преди да стане ясно какво означава това на практика за училището, децата и учителите, поради форсмажорни обстоятелства, се наложило да бъде прекратено това съвместно ръководство и успеха на начинанието се забавил. Моделът така и не успял да стане ясен на всички членове на екипа.
След обсъждането на училищния план през 2003 г. двама нови съветници представили интегралния подход в работата с индивидуални планове за развитие, обвързан със създаването на житейски принципи. Те също искали да използват в своята работа модела резилианс.
Можем да цитираме директора на училище Форт: "Първите обучения вече са зад гърба ни. Колегите се чувстват вече по-смели, а обучителите са обнадеждени. Пътят наистина е дълъг, но води към желания успех. Това поне са очакванията на участващите. Което обаче не означава, че нещата се случват от самосебе си. По време на дискусиите в групата около житейските принципи възникват и необходимите въпроси, а създаването на компетенции на база на индивидуалните планове за развитие не е толкова лесно, колкото изглежда. Ще имаме силна нужда един от друг в близко бъдеще.”
Предизвикателството
През учебната 2006-2007 година управата инвестира време в решение за едно ново начало. Първо е формулирана визията. И днес в своето се представя така:
“За нашите възпитаници ние искаме да бъдем едно сигурно училище, в което взаимното уважение стои на висок пиедестал. В нашата работа ние се съобразяваме с различията между учениците и им предоставяме възможността да се развиват според способностите и нивото си. Нашето внимание, освен върху познавателните умения на децата, е съсредоточено върху способността им да са социално самостоятелни - самостоятелност в общуването с другите и самостоятелност, когато са изправени пред изискванията на обществото. Това на практика означава, че способността на ученика сам да намира нужната информация е по важна от готовото знание. Искаме те да постигнат споменатото по-горе със собствени сили.”
Нашата сила се крепи на следните качества:
-
Ние сме загрижени. Това означава, че правим всичко по силите си да дадем на детето грижата, от която има нужда. Нашата грижа се простира по-далеч училищната врата.
-
Ние познаваме нашите деца. Ние сме малко училище и затова познаваме децата си по-добре. Освен това работим целенасочено за по-доброто им опознаване
-
Нашият ключ към успеха е взаимодействие на всички нива, т.е. като един екип: учителите и родителите, и учениците помежду си. Педагогически и дидактически родителите и училището трябва да се допълват и подкрепят. В бъдеще искаме да дадем нов облик на успешната работата помежду ни.“
МОДЕЛЪТ РИМОКАТОЛИЧЕСКО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ДЕ ХАЙБЕРГ
Училището се намира в Розендаал, по-точно в квартал Толберг. Де Хейберг е сравнително ново училище, основано през 1987г., в новопостроен квартал. Преобладаващата част от жителите му са местни; малък процент от хората са от имигрантки произход. Броят на учениците е около 440. Учениците през последните години леко намаляват, защото вече почти не идват деца от новия квартал. Увеличава се броят на децата със социално-емоционални проблеми от семейства, които, поради обедняването, трудно могат да намерят своето място в обществото. Става все по-трудно да се накарат такива родители да проявяват интерес към ставащото в училище.
С друг поглед. Запознаване с метода Резилианс
През август 2001 преподавателят по религия Йо Мореел насочва екипа на училището към модел, с който самият той работел отскоро. Той бил въодушевен от резилианс-подхода, и обяснил пред дирекцията и екипа предизвикателството да започне да се гледа от друга перспектива на развитието на училището. Според него този модел представлявал рамка, в която всички аспекти на всички процеси в училище се разглеждат като едно цяло.
Първото конкретно решение, което се взема след тази среща, е да бъдат помолени преподавателят по религия и педагогическият съветник да съгласуват работата си. Съвместната работа нямало да позволи различни линии на развитие; в училището щяло да има още един общ модел на работа и всички евентуални поддръжници биха могли да работят с него. През следващите месеци Йо представил модела няколко пъти. Първо на основните екипи, а после и пред целия училищен персонал.
"По природа съм човек – казва Мореел - , който търси стопроцентов резултат от всичко, с което се заеме. Искам просто от всичко да извлека най-доброто, също и от децата: какво да правя с това дете, кое е най-доброто за него? Качество не означава само високи или добри оценки, а детето да се чувство добре в кожата си. От всеки възрастен или дете може да се извлече качество. Мисля, че като учител, трябва да намеря къде е скрита силата на детето. Не е задължително това да става с някакъв подтик. Важното е да извлечеш качеството, което всяко дете носи в себе си. Това е предизвикателството за мен".
През есента на 2001г. се взема решение резилианс-моделът да е този, с който ще се работи за интегралното развитие на училището. В същата година екипът възлага на образователния съветник обучение по справяне с конфликтни ситуации и развитие на социалните компетенции. И преподавателите, и дирекцията получили задача да продължават да градят на базата на съществуващата мотивация и компетенции в екипа, което не било трудно, а разбира се приятно. Заедно с всички работещи по проекта, системно се търсели нови възможности и най-вече къде е скритият потенциал за развитие.
|
