ЗА” и „против” аец „Белене” и въздействието на медиите върху формиране на общественото мнение

„ЗА” и „ПРОТИВ” АЕЦ „Белене” и въздействието на медиите върху формиране на общественото мнение.

„ЗА” и „ПРОТИВ” АЕЦ „Белене” и въздействието на медиите върху формиране на общественото мнение.

УВОД:
АЕЦ „Белене” е разположена на брега на река Дунав, Свищовско-Беленската низина. Площадката се на мира на 5 км от гр. Белене, на 12 км от Свищов, та 7 кмилометра от границата ни с Румъния. Общата плащ на площадката е 2100 дка.

Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. На 31 декември 1981 г.с документ на Бюрото на Министерският съвет, площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ — София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г. Проучени са 8 типа реакторни технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина,

След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.

На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации(EUR) за леководни реактори от трето поколение.

На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получи разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.

ТЕЗА:

Колко ще ни струва АЕЦ „Белене”?

Ще получи ли България енергийна независимост с АЕЦ „Белене”?

Тока за потребителите ще стане ли по евтин с изграждането на централата?

Колко ще струва на данакоплатеца АЕЦ „Белене”?

Трябва да получим отговор на въпроса за сигурността на централата: Има ли опасност от сеизмичен трус на територията на бъдещата АЕЦ „Белене”? Според документи съдържащи информация от проведени в тази насока изследвания има опасност от трусове – това е информация от доклади на коалиция АЕЦ „Белене”. Съществуват над 12 доклада относно риска от трус на територията на централата и във всичките е описано, че съществува наличие на сеизмичност в района. НЕК (Национално електрическа централа) се позовава на изследване направено от БАН през ноември 2007 г., което сочи, че АЕЦ „Белене” е разположена в спокойна територия на България от сеизмична гледна точка.

Друг проблем е манипулацията на управляващите чрез медиите, които обслужват тези интереси. Влиянието на медиите върху хората от региона е в посока, че изграждането на централата ще осигури работни места. Известно е, че това е регион с висока безработица. Медиите трябва да са безпристрастни и да търсят диалог между страните, а не да вземат страната на „плащащите музиката”. Това е проект от национално значение и риска, който носи страната ни е огромен. Загубите които бихме могли да претърпим при евентуално повторение на кризата във „Фукушима 1” биха били от мащаба на ядрена катастрофа, а жертвите и загубата за държавата ни огромни. Всеки е наясно, че в държавата ни мерките за безопасност не се спазват и една такава криза ще принуди страната ни да стане зависима.

Нужна ли ни е АЕЦ „Белене” и колоко ще ни струва тока, ако не я построим?

Според Йордан Костадинов България е страната с най-много проверки за сигурността на атомната енергетика. В нашата страна при 6 реактора са направени 25 проверки за безопасност на експлатация и проекти. Като само „Белене” е проверявана за безопасност. За сравнение при 54 реактора в Япония за 30 години е имало 5 проверки на Международната агенция за атомна енергия за безопасна експлатация и нито една за безопасност на проекта. В САЩ при 104 реактора е имало 6 проверки за експлатация и нито една проверка за проект.

Повече от 10 години управляващи и медии ни убеждават, че в страната ни има недостиг на ток. Това се говореше при закриването на първите два блока на АЕЦ „Козлодуй”, след това ситуацията се повтори при закривването на 3 и 4 блок. Видя се, че ток имаше тогава има и сега. Същественото тук е че двата блока 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” произвеждат същото количество ток, колкото и преди закриването на 1, 2, 3 и 4 блок. Според анали за първите три месеца на 2011 г АЕЦ „Козлодуй” е произвел рекордно количество ток в историята си. Оказва се, че четирите блока са били излишни и напразно са се отделяли ресурси за поддръжката им без реално да е имало необходимост от тях. В доказателство на факта, че недостиг на ток не може да има е следното: България има общо 11 200 мегавата мощности за производство на ток, около 30% от тях не работят, те са към студения резерв. През най-студените месеци максималното потребление на ток на година е около 6500 мегавата, следователно излишъкът става проблем, защото реакторите не могат да се спират и пускат ден за ден.

Аналогично е и обяснението за цената на тока със или без АЕЦ „Белене”. При затварянето на 4-те блока на АЕЦ „Козлодуй” се заговори из медиите, че тока поскъпва между 3-5 пъти. Това не стана тъй-като цената на тока вече не се определя от правителството, а от пазара дори и при наличието на Комисия за регулиране. Няма как тока да поскъпне драстично, защото цената на българския ток е почти изравнена с тази на европейския пазар. Защо страни като Норвегия, Италия, Австрия, Португалия предпочитат да си купуват ток, а не да влагат милярди в построяването на собствена централа. Обяснението е във високия ядрен риск, който те не искат да поемат.

Също няма как с изграждането на АЕЦ „Белене” тока да стане по-евтин. Обяснението е много просто независим анализ посочва, че цената на АЕЦ „Белене” е около 10 млрд. Евро. Института за пазарна икономика посочва в своя анализ цена около 11,5 млрд. евро, а обявената цена от изпълителят „Атомстройекспорт” е 6,4 млрд. Евро и ще се изплати за 15 години. Ако приходите на бъдещата АЕЦ „Белене” са толкова колкато са тези на АЕЦ „Козлодуй” (2010 г печалбата на централата е била 75 млн..лева.,30 2009 г. печалбата е била 66 млн. лева) тя ще се изпрати за около 150 години и респективно тока за протребителя ще е значително по-скъп от този на „Козлодуй” и ръскът е по-голям. В същото време държавата ни се задългава да построи цех за преработка на ядрени отпадъци за сумата от 700 млн. Евро. Сега тези отпадъци се изпращат в Русия, но по договор трябва да ни се върнат.

Най-наболелият проблем е всъщност България ще получи ли енергийна независимост с АЕЦ „Белене”.? Централата ще бъде изградена изцяло по руска технология ще зависи от руския внос на ядрено гориво и ще се поддържа от руски фирми. На половина ще бъде собственост на Русия инвестицията ще се изплаща с десетилетия, което само води до допълнителни разходи за държавата.

Това са порите на нас данъкоплатците, а много голяма част от обществото не знае за същността на проекта. Според част от управляващите партии данъкоплатецът като осигуряващ средства за проекта трябва да каже мнението си „ЗА” или „ПРОТИВ” чрез референдум, но поради липса на достатъчно информираност на обществото редно ли е да се произнася по теми от национално значение.

Според руския посланик Юрий Исаков строителството на АЕЦ „Белене” отговаряло на интересите на България, но при спиране на проекта руснаците искат 1 млрд. евро това гласи допълнение 12 към споразумението от 2006 г. Три пъти се подписва Анекс, който удължава срока на подписване на същинския договор за изграждането на втората атомна централа.

„За” или „против” да се изгради АЕЦ „Белене” според мен надделяват доказателствата в полза на „против”. Главното е, че България ще бъде изцяло зависима от Русия, а в собствената си страна да си зависим това означава, че нямаш права!!!!

АЕЦ "Белене" е от голямо значение за Русия. България е една от малкото страни е ЕС, където избирателите са положително настроени към атомната енергетика и руската ядрена технология не предизвиква съмнения относно безопасността.

В същото време ядрената енергетика преживява ренесанс в западния свят и Русия иска да бъде част от него. Търговският опит показва, че първата сделка с даден клиент е най-трудната. До днес Русия не е изпълнявала АЕЦ в страна от ЕС. Българската АЕЦ "Белене" е великолепен шанс.

Както споменахме по горе от търговска гледна точка АЕЦ "Белене" е привлекателна за Русия тъй като гарантира заетост и както краткосрочно при изпълнението на проекта така и дългосрочно при доставката на резервни части и гориво за централата.

Геополитическият аспект също не е за подценяване. Българската енергетика, а с това и енергетиката на балканските страни изпадат в по-голяма зависимост от руските доставки, технологии и възможности за обработване на ядрено гориво.

Рискове за Русия реално няма, освен ако при изпълнението на обекта "Атомстройекспорт" не се провали. Което е малко вероятно. Т.е. от момента, в който една кола бъде продадена от някой от големите концерни на даден потребител нищо не може да се обърка освен ако колата не даде гаранционни дефекти.

Днес знаем, че българската икономика трябва да направи неимоверен скок напред в следващите години, за да консумира произведената от АЕЦ "Белене" електроенергия. Почти сигурно тя ще трябва да бъде пласирана извън България. Сърбия, Албания, Македония, Косово и най-вече Турция имат големи дефицити в производството на електроенергия към момента.

Но това положение може да се промени. Всички тези страни търсят решение на енергийните си проблеми. В този случай България би се озовала в положението на инвеститорите на офисни площи, които строяха по време на недостига на офиси 2007-2008 г. и завършиха обектите си 2010 г. по време на голямата стагнация в търсенето.

Тук си поставяме въпроса за партньорите, които България трябва да намери за изграждането на централата.

Изправени сме пред следния избор:

* голяма западна компания,

* предложението Русия да стане мажоритарен собственик на централата

* миноритарни участия на нашите съседи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Като цяло атомната енергетика е екологично чиста,евтина и в някои случаи дава относително автономство в други не на държавата в която се произвежда. Би било хубаво ако нашата държава има втора атомна електроцентрала, но надали в този момент на световна финансова криза това би било добра идея.

Главната причина поради която не бива да се изгражда централата е времето което българският данъкоплатец ще изплаща тази „инвестиция” и отговор на въпроса до колко е необходима на България тази централа. В предвид изложените факти нашето станивище е против изграждането АЕЦ „Белене” и, ако тази есен се провежда референдум, то българският народ трябва много добре да се запознае с всички факти и след това да дава вота си. Тук според нас главно участие трябва да вземат медиите, като четвърта власт. Тяхна трябва да е отговорността да запознаят хората с целия проект, без да се спестява важността от опасността, която би ни донесъл той.

Източници: