За коледния цикъл ст н. с д-р Елена Коцева Кирило-Методиевски научен център – бан
Изтегляне 42.27 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- НБКМ, 231
- ‘ епичното ’
- „епичен”
- 2. Коледният цикъл или Детето Цар в мита за „Вечното завръщане” 2.1 Времето
- 2.2 Мястото.
- Времето и Царя
- Дете Юначина
- Слънце на небето
- 2.10 „Царят”
- Времето и Царя на Вечното завръщане . *
- БЕЛЕЖКИ 1. Hunger, H.
- Picchio, R.
- Георгиева, Ив.
- 4. арх. Сергий
| ЗА КОЛЕДНИЯ ЦИКЪЛ *
ст.н.с. д-р Елена Коцева Кирило-Методиевски научен център – БАН 1. За избора на темата 1.1 Българската средновековна книжнина разполага с оскъдни собствени извори за Царя, неговия род, индивидуалност, духовност, светителство. Същата оскъдност се простира като табу и над аналите на светската и духовна аристокрация. Толкова по-ярко от тази гледна точка се очертава значението на взаимно допълващия се списък с имена, представен в двата преписа на Синодика (НБКМ, 231 – основно четива, предназначени за огласяване в Първата неделя на Великия пост, наречена Православна; НБКМ, 432, Синодик, слова на Дамаскин Студит в най-ранен препис и др.), и познатите по чужди летописи преписи от Именника на българските царе (ханове). В смисъла на анали, светителският чин: Константин-Кирил, Методий, Климент, Наум, Иван Рилски – има различни по характер извори – те са на гръцки и латински за Солунските братя; на гръцки и славянски (извън средновековната българска територия) – за останалите. Почти в равностойно положение са сведенията, включени в цикъла писмени извори за култа към Св. Петка Търновска (Параскева Епиватска, 14.10.). 1.2 Спорадичното записване на фолклорни текстове е познато в целия славянски ареал практически от Х в. (за България срв. изборното Евангелие „Савина книга”). Реалното присъствие обаче на балканския фолклор като осъзната литературна версификация, определена в границата на ‘епичното’ (срв. Х. Хунгер, Д. Лихачев, Р. Пикио 1), бележи епохата между средата на XIV и началото на XV столетие. В широкия исторически диапазон от XV до XIX в., когато се приема съзнателно и диференцирано записване на фолклорни текстове, все още не е очертана напълно границата между „епичен” (сюжет, мотив, в комбинация с героични, баладични и пр. елементи): в книжнината; във фолклора. 1.3 За обратна инвенция на книжнината върху фолклорни текстове срв. аспекти у Цв. Романска, Ст. Стойкова; И. Георгиева; Фл. Бадаланова 2. 1.4 Очертава се и липсата на ретроспективна съпоставка на материали. Засега изворите на българското книжовно наследство и фолклора са изследвани най-вече проспективно, въпреки многобройните „народни” преправки на канонични житийни текстове през XIX в. 2. Коледният цикъл или Детето Цар в мита за „Вечното завръщане” 2.1 Времето в християнската култура и религия се измерва от Рождество Христово. Датата 25.12 се установява едва през IV в. Календарният цикъл на Църквата включва пост от 11.11. до 26.12. По-старата „източна” дата е 6.01. Астрономическото време на коледния цикъл включва най-късите дни от четирите сезона – 9 часа за деня и 15 часа за нощта. Тук в изследването се включват данни от църковната история, които отбелязват най-ранните сведения за промяната на датите 25.12. / 6.01., както и причините за тази смяна. 2.2 Мястото. Цикълът от 11.11. до 26.12. (Коледен пост, Коледа) включва памети на светци, подвизавали се в епохата между IV и VI в. Техните жития се отнасят до т. нар. „ранен мартириум”. 2.3 Ранният мартириум за случая се проследява според изследванията на И. Делейе 3. Потърсено е съдържанието на термина „църковно предание” според: а) съвременни историци на християнската църква; б) тълкуването му в догматическото богословие на Източно-православната църква; в) у ранни автори, обосноваващи в догматическото богословие катехизиса и доказващи процеса на десемантизация/ресемантизация в култа към Рождество. 2.4 Съставен е списък от лични имена, илюстриращ реда на имената в Коледния цикъл, по изданията на арх. Сергий и BHG 4. Посочва се славянското значение (смисъл; алегория в името; в житието) на светителските чинове по Сергий. 2.5 Семантиката на Nomina personalia при светците от Коледния цикъл се обосновава с „тълковното начало”, представено още у църковните Отци. (Приведени са примери, обясняващи името „Богородица”, имена на персонажи от гръко-римския пантеон; някои особености в славянския превод на слова от Григорий Богослов; тълкувания на „елински митове” и имената на техните герои във византийската литература.) 2.6 Въз основа на светителската йерархия (агиографските данни) и алегориите в имената, се прави изводът, че християнският коледен календар е изграден в семантичната ценностна скала на индоевропейските представи за Времето и Царя (със семантично изравняване към ирано-персийските семи). 2.7 На фона на зимния цикъл вярвания за умиращата и възраждащата се природа в различни митологични системи, семантиката на славянската дума „син” е разгледана от Ив. Добрев 5. Богато документираният славянски и български коледен цикъл в това изследване дават възможност да се потърси и обясни физическият образ на „Млада Бога”; Времето на неговото раждане, свързано със зимното слънцестоене. Основно това са песните за Дете Юначина. Уточнява се, че песните от юнашкия цикъл са на „дружината”, а „Млада Бога” е алегорията за Царя Бог, преодоляващ силите на Долната земя, Юнак между хората и Слънце на небето (Sol invictus). 2.8 Разгледани са производните имена от славянските глаголи с индоевропейски корен СТОIАТН/СТАТН – „Стоян” и „станеник”. 2.9 Вероятно е личното име „Стоян” да отразява една по-стара фаза на апотропеичното „Константин”. Самото гръко-римско име отбелязва нулева фреквентност преди IV в. и нарастваща – след Константин Велики. 2.10 „Царят” в южнославянския и балканския фолклор много често е „Константин”. Топиката допуска той да е новият Цар: а) поради историческите предания за неговото почитане и смесването на Неделния ден с Господския/Слънчев ден, декретиран през IV в.; б) поради легендите за неговото Раждане; в) поради еднаквата атрибуция на телесния облик Бог/Цар. 3. В заключение може да се обобщи, че в българския и в балканския фолклор има наслагвания (интерфериране) на семи, които илюстрират познавателните процеси, занимаващи човешките общности в мита за Времето и Царя на Вечното завръщане. * Доклад под същото заглавие ще бъде отпечатан в сборника с доклади от „2000 години от Рождество Христово. Международен симпозиум: Славянските светии в историята на християнската църква”, София, 14-16 юли 2000 г., ЦСВП „Ив. Дуйчев”, Рилски манастир. БЕЛЕЖКИ 1. Hunger, H. Die hochsprachlische profane Literatur der Byzantiner. 1-2. München, 1978.; Лихачев, Д. С. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах. С., 1988; Picchio, R. Slavia Orthodoxa and The Old Bulgarian Cultural Tradition. St. Kliment Ochridski University Press, 1993. [Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993]; Picchio, R. Storia della letteratura russa. Milano, 1959. 2. Вж. напр. Романска, Цв. Стилни похвати на патриарх Евтимий. В: сб. БАНИ, кн. XXXVII, 2. С., 1942; Въпроси на българското народно творчество. Избрани студии и статии. С., 1976; Георгиева, Ив. Българска народна митология. С., 1993; Както и отделни статии на Ст. Стойкова, Ф. Бадаланова и др. 3. Delehaye, H. Les Legendes hagiographiques. Bruxelles, 1927; Les origines du culte des mortyrs. Bruxelles, 1933; Melanges d’hagiographie Grecque et Latine. Bruxelles, 1966; Sinaxaire byzantines ménologes Typica. London, 1977. 4. арх. Сергий Полный месяцеслов Востока, т. I, II, III. Москва [чер.], 1996. 5. Добрев, Ив. Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С., 1982. Каталог: editions -> 6Kult obr 6Kult obr -> Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф д-р Иван Шишманов editions -> Новооткрита станция на пътя „ескус – филипопол” Методи Бинев editions -> За две собствени имена ст н. с д-р Елена Коцева Кирило-методиевски научен център – бан 6Kult obr -> Образи на светостта в киевска русия от ХI век д-р Илиана Чекова 6Kult obr -> За епическата песенна традиция на българите мохамедани от тетевенско веселка Тончева 6Kult obr -> Един български отшелник пророк от 20-те години на ХI век д-р Тодор Моллов 6Kult obr -> По материал от Ркп: No. 646 – нбкм диана Атанасова Старобългаристичен салон 6Kult obr -> Семинар по практическа етнология и фолклористика „Проф д-р Иван Шишманов Изтегляне 42.27 Kb. Сподели с приятели:
|