За контрол на водоразпределението /искв

Системата служи за автоматично събиране на данни за подадените водни количества от определени точки и предоставяне на тази информация на подходящите хора.

На обектите са монтирани електронни устройства - дейта логери,захранвани от батерии.

Един логер може да събира данни от 4 водомера.

Данните от водомерите да се записват в логерите на всеки 15 минути.

Софтуерът дава възможност за графичен и табличен анализ на водопотреблението в зоните.

Веднъж в денонощието – около 7 ч. данните се прехвърлят по GPRS в сървър на ВиК Русе и от там могат да се визуализират на компютрите на специалистите,които отговарят за водните загуби.

Ако сесията не е успешна,данните се съхраняват в логерите и се получават при следващият обмен.

Целта е вместо да губим време за отчитане на водомерите да отделим повече време за анализи.

Системата дава възможност да се определи дали има големи загуби в даден участък и дали не е възникнал нов теч.Проблемите се откриват бързо преди да са се превърнали в главоболие.

Когато стане известен обема на течовете,операторът полага повече усилия,за да ги открие и отстрани,отколкото ако няма понятие какво водно количество влиза в дадена зона.

След извършване на ремонта се вижда и резултата от положените усилия.

Получените данни ни помагат да опознаем по-подробно водоснабдителните системи,да правим технологични промени в тях с цел оптимизация и да вземаме по-информирани инвестиционни решения.
2.Критерии за избор на точки за измерване.

2.1.Наличие на GSM обхват.

2.3.Възможност с един логер да се обхванат няколко водомера /до 4 броя/.

2.4.Възможност да се проследи разпределението на водните потоци в системата.Избират се за монтаж разпределителни резервоари и шахти в близост до няколко точки за измерване на водни количества.

2.5.Възможност за сравняване на данните от различните водомери с цел проверка на точността им.

2.6.Очет на водомер,монтиран на входа на зона /DMA/ или ЗУП - зона за контрол на потреблението.

За да се направи правилен избор на точките за измерване е необходимо да се познават много добре технологичните схеми за водоснабдяване на населените места.

ПНР – пред напорен резервоар.

Константата на водомера - м3/импулс се задава в програмата за визуализиране,за да се представят действителните водни количества.

Константата м3/импулс е 10,ако старото и новото показание на водомера завършват с нула.
5.Теоретична постановка за характера на данните получени от една зона на управление на водопотреблението /DMA/.
5.1.Типична промяна на Qпод.;Р;Qфон;Qавар в DMA




Qmax




12

11 м

7 80

5 60

2 4 6 8 10 12 14 16 18 20 22 24 време

Ясно са изразени минималната нощна консумация,както и сутрешен и вечерен връх.

Всички тези параметри трябва да са уточнени в една добре управлявана ЗУП.

Това ни помага да определим по-точно какво е нормално потребление и какви резерви за снижаване на водните загуби имаме в зоната.
5.3.За всяка зона се определя ELI – икономично нива на течовете - след достигането на което е необходима намеса.

Qп Локализиране на аварията

м3/ч Докладвана авария /видим теч/

Ремонт на аварията

Ниво на намеса

8

Неизвестна

авария Фонови загуби

Qmin

0 20 40 60 80 100 120 140 160 180 200 220 240

Време /дни/

5.4.Типичното поведение на една зона
Малките DMA позволяват да се намали времето за откриване на скрития теч и да се снижат разходите.

300

250

200

Април Ноември Април Ноември

През топлите месеци с активни мероприятия се снижават загубите,докато през зимата се стремим да “поддържаме огъня” – загубите нарастват /лошо време/.

Често данните от една зона са завишени поради утечки от затворен СК между двете зони или поради неизвестни връзки.

Това може да ни доведе до грешни изводи.

Добре е връзката между две зони да е само с един СК,а останалите връзки да се прекъснат.

С цел да се провери дали няма смесване на водата от две съседни зони се предприемат следните стъпки:

1. 
   Проверява граничния кран дали е добре затворен и няма шум от
   

2. 
   Поставя се манометър във висока точка в зоната.
   
3. 
   Затваря се СК на входа на зоната.
   
4. 
   Налягането трябва бързо да спадне,ако зоната е добре изолирана.
   

					Дата	Час
Име на зоната	№ на зоната	Дата и час на ново пок.	Дата и час на старо пок.	Среден дебит,л/с	Разлика,м3	Разлика от предния ден /-24 ч./,м3	Средна разлика от последните 15 дни,м3
ІП Ф1200 стар	60	01.01.16 06:00	12.12.15 06:00	228,2	19720	20150	21530

От получените данни чрез сравнение числата в последните 3 колони може бързо да се ориентираме

дали има завишение или снижение на подадената вода в зоната за последното денонощие.

При забелязан проблем може да направим по-задълбочен анализ с помощта на графично и таблично

представяне на данните.

2.Графичен анализ – задава се името на зоната и периода,за който желаем да видим

графиката с подадената вода по часове.

Програмата дава възможност да изберем 3 вида данни:

• 
  dy/dt – изчертава графика на средния дебит л/с за периода - през 20 минути.
  

От 10.00 ч. до 10.20 ч са преминали 3 импулса по 1 м3.

Изчислява се среден дебит за 60 минути от 4х15 мин. х 3 имп. = 9 м3.Или средно за периода е изчислено водното количество от 9 м3/час.

На графиката в средната точка за периода от 10.00 до 10.20 - 10.10 ч.се начертава точка от 9 м3/час.

• 
  y(t) – изчертава графика на показанията на водомера за периода - през 15 минути;
  
• 
  dy(24h) – изчертава графика на подадените водни количeства за зададения период в м3/ден.
  

Колкото отношението на минималния дебит спрямо средния дебит е по-малко,толкова зоната е с по-малки течове.

Ако Qмин/Qcp <= 0.5 се приема,че зоната е в приемливо състояние.

Това съответства на около 50 % загуби.

Ако Qмин/Qcp > 0.6 e необходимо да се предприемат мероприятия за обследване на зоната.

Загубите в зоната са над 60 %.

За всяка зона може да се зададе гранично съотношение, над което следва да се извърши обследване за течове.По този начин може да се определят допустимите загуби в зоната.

Граничното съотношение Qмин/Qcp зависи от редица фактори като:дължината на водопроводната мрежа и гъстотата на отклоненията; размерът на полезно използваната вода ;техническото състояние на водопровода;работното налягане и др.

Може да се определи и еталонно съотношение Qmin/Qcp =< 0.3 – най-доброто достигнато съотношение,към което трябва да се сремим да достигнем в дългосрочен план във всички зони.

Изведена е зависимост между Qмин/Qср и средно дневната консумация л/ж/д.

От съотношението може да съдим за състоянието на зоната по отношение на загубите на вода в зони,за които не знаем броя на жителите.

Програмата позволява едновременно да се визуализират данните на 4 зони като се сравняват зоните една с друга.Полезно е едновременно да се разглеждат зоните,които са технологично свързани.

По този начин визуално може да се сравни във времето как се разпределя водата и дали в някои участък от водоснабдителната система няма прекалено голям разход на вода.

При задаване на период над 10 дни може да се види тренда /тенденцията/ за промяна на консумацията.

Ако за изследвания период има некоректни данни /нереално големи показания/ мащабът на графиката става неудобен за анализ на даните.В този случай с левия бутон на мишката чрез избор на желан участък от графиката може да се промени мащаба.Връщането към първоначалния мащаб става като се чукне с левия бутон на мишката върху вертикалната ос - горе вляво на екрана.

Графиката може да се обработи допълнително с филтър с приближение от 1 до 10 с цел постигане на по-плавни криви.Обработката с приближение до 3 може да се счита за достатъчно достоверна.

Задава се периода,който желаем да анализираме като има възможност да изберем 3 вида данни:

• 
  dy/dt – среден дебит л/с през 15 минути за периода;
  
• 
  y(t) – показание на водомера през 15 минути за периода;
  
• 
  dy(24h) – подадено водни количество в м3 за 24 часа,отчено към 6.00 ч.
  

Ако приемем,че средното потребление е 100 л/ж/д,то при подадена вода от 200 л/ж/д , може да се приеме,че загубите са около 50 %.

Над 300 л/ж/д е необходима спешна реакция за откриване на течовете.
6.2.Дългосрочни анализи.

1. 
   Анализ по пътя на основния поток.
   

   1.Подреждаме водоснабдителните групи по подадено водно количество и ги сравняваме.
   2.Насочваме се към най-голямата ВГ и изготвяме схема на водоразпределението за 24 часа.
   3.Извеждаме приоритетни зони с най-голяма консумация на вода.
   4.Обследваме тези зони за течове.

2. 
   Анализ на насрещните потоци на търсене и предлагане.
   

Изготвят се схеми на водоснабдителните групи с данни за точките на измерване,подадените водни количества и броя на обслужваното население.

Потока в права посока е подадената вода,а в обратна посока е сбора на обслужваното население.

Сравняваме подадените водни количества с броя на обслужваното население.

Съобразно схемите на водоснабдителните групи,съставяме таблица с водоразпределението и сравняваме подадените водни количества - загубите на вода в % за външните водопроводи и потреблението на вода в л/ж/д за вътрешната водопроводна мрежа.

По изчислителен път формираме допълнителни зони,като използваме взаимосвързаните данни за водоснабдителната система.