-
При приложим законов режим на общност съпрузите придобили лека кола по време на брака. Впоследствие мъжът се регистрирал като едноличен търговец и получил разрешение да извършва таксиметрови превози със същата кола. Чия собственост ще бъде тя?
-
Тъй като няма данни за времето на придобиването на автомобила и за регистрацията на ЕТ за действащо право се приема СК/2009.
-
За леката кола са налице всички предпоставки за СИО (чл. 21, ал. 1 СК):
1) придобита е през време на брака;
2) измежду обектите на СИО е (телесна вещ) и
3) не е опровергана презумпцията за съвместен принос.
-
Няма данни за наличие на отрицателни предпоставки, изключващи СИО – нито тези по чл. 22, ал. 1 СК, нито има данни да е налице преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК.
-
При тази ситуация остава да се изследва ефектът на евентуална професионална употреба на автомобила (чл. 22, ал. 2 СК) и на регистрацията на съпруга като ЕТ върху СИО (чл. 22, ал. 3 СК).
-
Професионалната употреба на автомобила (ал. 2) и включването на имущество в предприятието на ЕТ (ал. 3) не конкурират помежду си, нито са в съотношение на общ и специален закон, поради което всяко едно от тези основания трябва да се изследва поотделно.
-
По чл. 22, ал. 2 СК.
-
Макар и законът да не съдържа изискване, движимите вещи по чл. 22, ал. 2 СК да са били предназначени за лично ползване, професия/занаят още при закупуването им, такова изискване може да се извлече от смисъла на закона. В противен случай би се оказало, че всеки от съпрузите с произволни едностранни фактически действия би могъл да превърне СИО в лична собственост. В казуса това изискване – изначалното придобиване на вещта с оглед упражняване на професия – не е изпълнено.
-
Задължителна предпоставка за изключване на СИО и наличие на лична собственост по чл. 22, ал. 2 СК е и фактическото ползване на вещта за съответната цел. След като се изясни, че още първата предпоставка не е изпълнена, обсъждането на тази втора предпоставка не е необходимо.
-
По чл. 22, ал. 3 СК.
-
Регистрацията на съпруга като ЕТ с предмет на дейност „таксиметрови превози” сама по себе си не е достатъчно основание за изключване на вещта от обхвата наСИО. За целта е нужно (при условия на кумулация), вещта
1) да е изначално придобита с такова предназначение, а не едва впоследствие да е включена в търговското предприятие (иначе биха се засегнали правата на другия съпруг);
2) да е включена в търговското му предприятие.
Още първата предпоставка отсъства, поради което изследването на втората (и проблематична като доказване и тълкуване) предпоставка става излишно.
Поради изтъкнатите причини регистрацията на ЕТ в случая е ирелевантна за и не се отразява на наличието на СИО върху вещта.
-
Окончателният извод е, че автомобилът е СИО.
-
Родно и осиновено лице на същото лице сключват брак помежду си. Допустимо ли е това? Валиден ли е бракът? Ако не, кой може да го атакува?
-
В случая пречка за брак би могло да бъде всяко едно от посочените в чл. 7 СК обстоятелства. На изследване обаче явно подлежат пречките по чл. 7, ал. 2 СК (родствени пречки).
-
Налице в случая може да е само пречката по чл. 7, ал. 2, т. 3 СК. Между родното и осиновеното дете вследствие на осиновяването могат да са възникнали отношения като между брат и сестра.
-
Дали такива отношения има, зависи от вида на осиновяването:
-
При непълно осиновяване родство между осиновеното и родното дете няма да възникне (чл. 102, ал. 2 СК). Поради това и пречка за брак няма.
-
При пълно осиновяване обаче между рожденото и осиновеното дете възниква родствена връзка като между брат и сестра (чл. 101, ал. 1 СК). Така ще се изпълни хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 3 СК и пречка за брак ще има.
-
При отговора на следващите въпроси се изхожда от наличие на пречка за брак.
-
Бракът е унищожаем поради нарушена забрана за родствена връзка (чл. 46, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 СК).
-
Иск за унищожението на такъв брак може да се предявява от всеки от съпрузите и от прокурора (чл. 47, ал. 1, т. 4 СК).
-
Унищожаемият брак се санира с прекратяване на осиновяването.
-
Умира Х, който имал 3 деца – А, В и С. С е умрял преди Х, като е оставил съпруга и две деца. Как ще се разпредели наследството на Х? А ако едно от децата на С се откаже от наследството на Х?
-
Когато починалият е оставил само деца (наследници от първи ред) всяко едно от тях наследява в равна част с останалите (чл. 5, ал. 1 ЗН).
-
Тъй като няма данни, Х към откриване на наследството да е бил в брак, към децата не се присъединява съпруг (чл. 9, ал. 1 ЗН). Поради това частта на всяко от децата е 1/3.
-
Тъй като С 1) е умрял преди Х и в случая 2) е налице наследяване по закон, в полза на низходящите на С възниква правото на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН. Това право съществува само в полза на низходящите му, но не и на вдовицата му. Поради заместването на С от децата му С1 и С2 и поради принципното равенство в дяловете между наследници от един ред и клас всяко от децата на С би следвало да получи по 1/6 от наследството на Х.
-
Така разпределението ще бъде:
-
За А – 1/3;
-
За В – 1/3;
-
За С1 – 1/6 и
-
За С2 – 1/6.
-
Частта на отреклия се уголемява частите на останалите сънаследници.
-
В случая обаче уголемяването няма да ползва всички сънаследници (чичовците/лелите А и В на отреклия се С1), а само тези от „коляното на отказалия се”, т.е. брата/сестрата на С1 – С2 – вж. ПП 4-64, т. 14.
-
Поради това отказът на С1 ще облагодетелства само С2, който вместо 1/6 ще получи 1/3.
-
Х завещава по ½ от апартамента си на двамата си братя. Единият се отказва от наследството. Каква е съдбата на завещаното имущество, при положение че има и други наследници по закон и ако няма такива?
-
Отказът от наследство поначало уголемява дяловете на останалите сънаследници (чл. 53 ЗН). Въпросът е дали частта на отказалия се брат ще бъде получена от другия, който също е облагодетелстван със завещанието и на това основание или за тази част завещанието няма да произведе действие и тя ще се разпредели по правилата на наследяване по закон.
-
При завещанието, освен ако самият завещател е предвидил субституция, ако посочено от него облагодетелствано лице не може или не желае да получи завещаното имущество, завещанието не произвежда действие в тази си част (арг. от чл. 20 и 21 ЗН).
-
Затова половината от апартамента ще бъде наследявана по закон.
-
Ако братът е единственият друг наследник по закон, той ще получи целия апартамент – ½ въз основа на завещанието и ½ като наследник по закон (същото би се получило и ако нямаше завещание и затова е трудно да си представим защо завещателят би го направил)
-
Ако освен другия брат има други наследници по закон, частта на отреклия се следва да се разпредели между тях в зависимост от това от кой ред са. Неотказалият се брат също би получил съразмерна част от частта на отказалия се, ако е призован трети ред наследници по закон.
Сподели с приятели: |