За леката кола са налице всички предпоставки за сио



Дата18.06.2018
Размер43.39 Kb.
#74339

  1. При приложим законов режим на общност съпрузите придобили лека кола по време на брака. Впоследствие мъжът се регистрирал като едноличен търговец и получил разрешение да извършва таксиметрови превози със същата кола. Чия собственост ще бъде тя?




  • Тъй като няма данни за времето на придобиването на автомобила и за регистрацията на ЕТ за действащо право се приема СК/2009.

  • За леката кола са налице всички предпоставки за СИО (чл. 21, ал. 1 СК):

1) придобита е през време на брака;

2) измежду обектите на СИО е (телесна вещ) и

3) не е опровергана презумпцията за съвместен принос.


  • Няма данни за наличие на отрицателни предпоставки, изключващи СИО – нито тези по чл. 22, ал. 1 СК, нито има данни да е налице преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК.

  • При тази ситуация остава да се изследва ефектът на евентуална професионална употреба на автомобила (чл. 22, ал. 2 СК) и на регистрацията на съпруга като ЕТ върху СИО (чл. 22, ал. 3 СК).

    • Професионалната употреба на автомобила (ал. 2) и включването на имущество в предприятието на ЕТ (ал. 3) не конкурират помежду си, нито са в съотношение на общ и специален закон, поради което всяко едно от тези основания трябва да се изследва поотделно.

  • По чл. 22, ал. 2 СК.

    • Макар и законът да не съдържа изискване, движимите вещи по чл. 22, ал. 2 СК да са били предназначени за лично ползване, професия/занаят още при закупуването им, такова изискване може да се извлече от смисъла на закона. В противен случай би се оказало, че всеки от съпрузите с произволни едностранни фактически действия би могъл да превърне СИО в лична собственост. В казуса това изискване – изначалното придобиване на вещта с оглед упражняване на професия – не е изпълнено.

    • Задължителна предпоставка за изключване на СИО и наличие на лична собственост по чл. 22, ал. 2 СК е и фактическото ползване на вещта за съответната цел. След като се изясни, че още първата предпоставка не е изпълнена, обсъждането на тази втора предпоставка не е необходимо.

  • По чл. 22, ал. 3 СК.

    • Регистрацията на съпруга като ЕТ с предмет на дейност „таксиметрови превози” сама по себе си не е достатъчно основание за изключване на вещта от обхвата наСИО. За целта е нужно (при условия на кумулация), вещта

1) да е изначално придобита с такова предназначение, а не едва впоследствие да е включена в търговското предприятие (иначе биха се засегнали правата на другия съпруг);

2) да е включена в търговското му предприятие.

Още първата предпоставка отсъства, поради което изследването на втората (и проблематична като доказване и тълкуване) предпоставка става излишно.

Поради изтъкнатите причини регистрацията на ЕТ в случая е ирелевантна за и не се отразява на наличието на СИО върху вещта.



  • Окончателният извод е, че автомобилът е СИО.




  1. Родно и осиновено лице на същото лице сключват брак помежду си. Допустимо ли е това? Валиден ли е бракът? Ако не, кой може да го атакува?




  • В случая пречка за брак би могло да бъде всяко едно от посочените в чл. 7 СК обстоятелства. На изследване обаче явно подлежат пречките по чл. 7, ал. 2 СК (родствени пречки).

  • Налице в случая може да е само пречката по чл. 7, ал. 2, т. 3 СК. Между родното и осиновеното дете вследствие на осиновяването могат да са възникнали отношения като между брат и сестра.

  • Дали такива отношения има, зависи от вида на осиновяването:

    • При непълно осиновяване родство между осиновеното и родното дете няма да възникне (чл. 102, ал. 2 СК). Поради това и пречка за брак няма.

    • При пълно осиновяване обаче между рожденото и осиновеното дете възниква родствена връзка като между брат и сестра (чл. 101, ал. 1 СК). Така ще се изпълни хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 3 СК и пречка за брак ще има.

  • При отговора на следващите въпроси се изхожда от наличие на пречка за брак.

  • Бракът е унищожаем поради нарушена забрана за родствена връзка (чл. 46, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 СК).

  • Иск за унищожението на такъв брак може да се предявява от всеки от съпрузите и от прокурора (чл. 47, ал. 1, т. 4 СК).

  • Унищожаемият брак се санира с прекратяване на осиновяването.



  1. Умира Х, който имал 3 деца – А, В и С. С е умрял преди Х, като е оставил съпруга и две деца. Как ще се разпредели наследството на Х? А ако едно от децата на С се откаже от наследството на Х?




  • Когато починалият е оставил само деца (наследници от първи ред) всяко едно от тях наследява в равна част с останалите (чл. 5, ал. 1 ЗН).

  • Тъй като няма данни, Х към откриване на наследството да е бил в брак, към децата не се присъединява съпруг (чл. 9, ал. 1 ЗН). Поради това частта на всяко от децата е 1/3.

  • Тъй като С 1) е умрял преди Х и в случая 2) е налице наследяване по закон, в полза на низходящите на С възниква правото на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН. Това право съществува само в полза на низходящите му, но не и на вдовицата му. Поради заместването на С от децата му С1 и С2 и поради принципното равенство в дяловете между наследници от един ред и клас всяко от децата на С би следвало да получи по 1/6 от наследството на Х.

  • Така разпределението ще бъде:

    • За А – 1/3;

    • За В – 1/3;

    • За С1 – 1/6 и

    • За С2 – 1/6.

  • Частта на отреклия се уголемява частите на останалите сънаследници.

    • В случая обаче уголемяването няма да ползва всички сънаследници (чичовците/лелите А и В на отреклия се С1), а само тези от „коляното на отказалия се”, т.е. брата/сестрата на С1 – С2 – вж. ПП 4-64, т. 14.

    • Поради това отказът на С1 ще облагодетелства само С2, който вместо 1/6 ще получи 1/3.



  1. Х завещава по ½ от апартамента си на двамата си братя. Единият се отказва от наследството. Каква е съдбата на завещаното имущество, при положение че има и други наследници по закон и ако няма такива?




  • Отказът от наследство поначало уголемява дяловете на останалите сънаследници (чл. 53 ЗН). Въпросът е дали частта на отказалия се брат ще бъде получена от другия, който също е облагодетелстван със завещанието и на това основание или за тази част завещанието няма да произведе действие и тя ще се разпредели по правилата на наследяване по закон.

  • При завещанието, освен ако самият завещател е предвидил субституция, ако посочено от него облагодетелствано лице не може или не желае да получи завещаното имущество, завещанието не произвежда действие в тази си част (арг. от чл. 20 и 21 ЗН).

  • Затова половината от апартамента ще бъде наследявана по закон.

  • Ако братът е единственият друг наследник по закон, той ще получи целия апартамент – ½ въз основа на завещанието и ½ като наследник по закон (същото би се получило и ако нямаше завещание и затова е трудно да си представим защо завещателят би го направил)

  • Ако освен другия брат има други наследници по закон, частта на отреклия се следва да се разпредели между тях в зависимост от това от кой ред са. Неотказалият се брат също би получил съразмерна част от частта на отказалия се, ако е призован трети ред наследници по закон.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница