За „най-голямата„ криза Мюнхен/Виена

Вече двадесет години нашата страна се опитва да се върне към системата на пазарната икономика със свободно функциониращи пазари. В нашето положение са и всички страни, които след Втората световна война са се развивали по разпадналия се модел на плановото стопанство. Тази система се е оказала неефективна и се е самоунищожила и е останала само една алтернатива - свободната пазарна икономика. Но това не значи,че пазарната икономика е перфектната система, носеща на всеки благоденствие, не значи, че е справедлива и ще Ви осигури „западен стандарт„. Системата е оцеляла, но има своите кризи, недостатъци и неефективност. Доказателство за това е и сегашната „най-голяма” криза на световната икономика.

Това обаче не е първата „най-голяма” криза след Голямата Депресия в САЩ от края на 20те и началото на 30те на Двадесети век. Нашата икономика просто се е управлявала планово до 1989 и е „изпуснала” тези „най-големи” кризи на пазарната икономика, тресяща се от своите собствени структурни проблеми и дефицити. (спомняте ли си лафа „Къде се изгуби като червен пипер?“).

Макар, че е осигурила днешното благоденствие на населението в индустриалните държави, системата на свободните пазари периодично също преживява кризи, често обявявани за „най-голямата криза” и сравнявани с пълния крах в началото на ХХ век. Първата световна „най-голяма” криза след Великата депресия е била през 70те на миналия век, т.н. „Петролна криза”. В Германия по това време също е имало дървени ваканции за училищата, а в неделя е било забранено близо 10 години да ползваш частния си автомобил. Япония още не се е възстановила напълно от кризата заради балона на пазара на недвижими имоти в края на 80те. В края на балона цената на двореца на японския император е била равна на сумата на цените на всички сгради в Лос Анджелис, банките са се надпреварвали да дават кредити на проекти като Токийското летище и др. Докато всичко се е сгромолясало и японците е трябвало да платят скъпо за илюзиите си.

Когато започнах следването по икономика в Мюнхен в началото на 2005 година, всеки професор по финанси си признаваше в първата лекция за семестъра, че е загубил спестяванията си заради спукването на балона на т.н. „Нова икономика”. И това ти се казва от един от най-големите капацитети в областта, който би трябвало да разбира системата! В края на 90те немците са инвестирали голяма част от спестяванията си в иновативни компании. Познавам човек, дал целите си спестявания от 30 хиляди евро на една компания, обещаваща много добри печалби за построяването на......ХАЛЕ ЗА ЦЕПЕЛИНИ. Халето е най-голямото в света и е трябвало от него да излитат цепелини, което било много привлекателно.....

И немците си платиха скъпо за подобни илюзии, икономиката и борсата им колабираха чак до 2003 година. Пет милиона бяха безработни (дори сега те са под четири милиона). Но още в 2005 година професорите ни предупредиха, че ще настъпи истински голяма криза. В научните среди днешната криза се очакваше. Не знаехме само какво ще я причини и кога точно ще ни връхлети. И тя не закъсня.

Този път трябваше да платят всички, дори българската икономика, която привидно нямала нищо общо с проблемите на американците. Правителството ни лъжеше, че при нас нямало криза и нямало да има....

Но илюзиите се оказаха световни и балонът се спука. Големите европейски банки, клонове на които са и българските им сестри, бяха закупили кредитите на американците от белите южняшки квартали. Световната американска мечта се оказа илюзия и банките изтеглиха капиталите си от рискови начинания като поредния сив хотел на седма линия в някой български курорт. Събудихме се и ние.

Българския балон беше спукан с доларова банкнота и не се пръсна от само себе си, но в него явно е имало достатъчно въздух, за да може цената на едно софийско панелно жилище да е по-висока от стойността на една къща близо до Берлин. Време е и ние да платим за илюзиите си и ако я нямаше световната криза да спука родния балон, то той би се взривил може би три години по-късно, но с още по-голям заряд. За нас ситуацията може да е нова, но тя съпътства всяка пазарна икономика, която по този начин се „чисти„ и лекува от само себе си и повишава ефективността си, за да бъде взривена от следващата криза.

Ще ви кажа истината. Кризата в България за жалост още е в самото си начало. Предстоят ни много фалити и безработицата ще достигне отново рекордни нива. (правителството официално очаква около 11,5 %, аз до 14 %). Икономиката ще се освободи от неефективните пазарни субекти и браншовете на родния балон (строителство, туризъм) ще се свият до рационалното си равнище. Цените на имотите са все още прекалено високи. Едно двустайно софийско жилище в момента се изплаща от наем за не по-малко от 15 години, а едно берлинско за около 7,5 години. Вие къде бихте инвестирали парите си?

Кризата е световна, но има и горчив регионален привкус. В Германия например проблемът беше балонът на борсата и милиардите, инвестирани в американската мечта. Балон на имотния пазар в Западна Европа с малки изключения нямаше и сега много хора може да спасят остатъка от спестяванията си там. Правителството стимулира икономиката си, взимайки милиарди кредити и парите на западните банки се връщат на Запад. Това е положението. Нашето правителство не може да получи такива заеми, защото ние сме малка източноевропейска страна с нисък стандарт и огромна корупция.

Малкото пари, които биха стимулирали икономиката при тази криза, потънаха в джобовете (каква изненада) на отделни личности. Това е положението. Нашата пазарна икономика трябва да се справи сама и ние не може да си позволим т.н. „социална пазарна икономика„ в Германия, Австрия и страните от Бенелюкс. Това е положението. Всеки честен пазарен субект (изключвам разбира се тези от сивата икономика, защото тяхната дейност не е подвластна на пазарните механизми и логика), който не работи по-ефективно от другите ще изчезне, а работниците ще бъдат освободени за фирми с иновативни идеи в други браншове. Това е положението. Ако до вчера сте били строител, утре може да ви се наложи да работите в някоя фабрика за слънчеви колектори или в някоя ферма за органична продукция.

Много е горчиво,че за съжаление пазарът ще се отърве и от честните предприятия, които не могат да се конкурират в тази обстановка с тези от сивата икономика. Така кризата само отчасти ще изчисти пазарите от неефективните играчи. Ако имате някоя хубава държавна поръчка например, може да оцелеете, докато друга по-ефективна фирма и с по-малък бюджет за подкупи ще затвори врати. Това е реалността в България. Не е справедливо, но е оптимално по икономическата теория. Фирмите се напасват към средата, а тя е корумпирана и гнила в нашата страна. Това не е справедливо и средносрочно и дългосрочно ни прави бедни като общество и не позволява на икономиката след кризата да стане много по-продуктивна, както ще се случи на Запад, в страните без този проблем.

Хората в индустриалните държави го знаят и се подготвят за чакащата ни инфлация след края на кризата (очаква се около 14% ). В Мюнхен много инвестират в имоти и предпочитат да консумират сега, когато цените са още ниски. В България обаче точно на този пазар беше надут балона и цените са все още прекалено високи. Една подобна инвестиция би била налудничава. Най-сигурното решение тук е да нямате пари, които да ви изяде инфлацията след края на кризата, да нямате обаче и кредити, за да плащате огромни лихви.