За Небето и неговите чудеса
и за Ада според видяно и чуто
(ЛОНДОН, 1758 ГОДИНА)
Съдържание
Част I
За Небето
1. Господ е Бог на Небето
2. Божествеността на Господ създава Небето
3. Господнята Божественост на Небето е любов към Него и обич към ближния
4. Небето е разделено на две царства
5. Има три небеса
6. Небесата се състоят от безброй общества
7. Всяко общество е Небето в по-малък вид и всеки ангел - в най-малък
8. Небето в цялост представя един човек
9. Всяко общество на небесата представя един човек
10. Всеки ангел има съвършен човешки облик
11. Небето като цяло и във всяка част представя човека, което произтича от Богочовешкостта на Господ
12. Събрано от „Небесни тайни" за Господ и за Неговата Богочовешкост
13. Има съответствие между всичко на Небето и всичко в човека
14. Има съответствие между Небето и всичко земно
15. За Слънцето на Небето
16. Светлината и топлината на Небето
17. За четирите посоки на Небето
18. За промените в състоянието на ангелите на Небето
19. За времето на Небето
20. За представяното и явяваното на Небето
21. За одеждите, в които се появяват ангелите
22. За жилищата и домовете на ангелите
23. За пространството на Небето
24. За небесната форма, според която са устроени обществата и се извършва общуването
25. За управлението на Небето
26. За богослужението на Небето
27. За могъществото на ангелите на Небето
28. За речта на ангелите
29. За разговорите на ангелите с хората
30. За писмеността на Небето
31. За мъдростта на небесните ангели
32. За състоянието на невинност на ангелите на Небето
33. За състоянието на мир на Небето
34. За свързването на Небето с човешкия род
35. За свързването на Небето с човека посредством Словото
36. За това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род
37. За езичниците или народите извън Църквата на Небето
38. За децата на Небето
39. За мъдрите и простите на Небето
40. За богатите и бедните на Небето
41. За браковете на Небето
42. За деянията на ангелите на Небето
43. За радостта и щастието на Небето
44. За необятността на Небето
Част II
За света на духовете и
за състоянието на човека след смъртта
45. Всеки човек е дух по вътрешните си начала
46. За възкресението на човека от мъртвите и за влизането във вечния живот
47. След смъртта човекът е в съвършена човешка форма
48. След смъртта човек запазва всички сетива, паметта, мисълта и чувството на любов, които е имал на света, като напуска само земното си тяло
49. След смъртта човек е такъв, какъвто е бил неговият живот на света
50. Удоволствията от живота на всеки се превръщат след смъртта в съответствия
51. За първото състояние на човека след смъртта
52. За второто състояние на човека след смъртта
53. За третото състояние на човека след смъртта, което е състояние на наставляване на онези, които отиват на Небето
54. Никой не отива на Небето само поради прякото милосърдие
55. За това, че животът, който води към Небето, не е така труден, както се смята
Част III
За Ада
56. Господ управлява Ада
57. Господ не захвърля никого в Ада, а духът сам го прави
58. Всички от Ада са в злини и затова в лъжи поради любов към себе си и към света
59. Що е адски огън и скърцане със зъби
60. За коварството и изкусните хитрини на адските духове
61. За вида, местоположението и множествеността на адовете
62. За равновесието между Небето и Ада
63. За това, че свободата на човека зависи от равновесието между Небето и Ада
Част IV
Събрано от "Небесни тайни" за свободата на човека, за въздействието
и за духовете, чрез които стават общуванията
Послеслов
Принципът на Любовта и Мъдростта при Сведенборг и Петър Дънов - от Дейвид Лоримър
Въведение
1.
Там, където Господ говори за свършека на вековете, което е последното време според Църквата, в края на пророчеството за своите бъдещи състояния на любов и вяра, казва: „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата." (Евангелие от Матея, 24:29-31). Онези, които разбират тези думи в буквалния смисъл, вярват, че всички събития според описанието ще се случат в последното Време, наречено Страшен Съд; не само че Слънцето и Луната ще се затъмнят и звездите ще започнат да падат, че ще се появи знак Господен на Небето и че Сам Той ще стане зрим сред облаците, а с Него - ангели с тръба, но също, според друго пророчество, че целият Видим свят ще бъде погубен, а сетне ще съществуват ново небе и нова земя. На това мнение са мнозина в Църквата днес. Но те не знаят тайните, които се Крият в единичните съдържания на Словото; в тях се съдържа вътрешен смисъл. Тези събития не бива да се разбират като природни и земни, каквито са по буквален смисъл, а като духовни и небесни. Ето защо смисълът не бива да се търси в множеството от думи, а във всяка дума. Словото е записано в чисти съответствия, така че в крайна сметка всяка дума съдържа смисъла. Какъв е той, може да се разбере от изложеното и записаното в „Небесни тайни", а също и в обяснението за Белия кон от Апокалипсис. От този смисъл се разбира, че в горния фрагмент Господ говори за своето пришествие от облаците: Слънцето, което ще се затъмни. означава Господ като любов; Луната означава Господ като вяра; звездите означават познанията за добро и истинно, или другояче казано, за любовта и вярата; знакът на Сина Човечески в Небето е появата на Божията истина; земните племена, които ще заплачат, означават всичко добро и истинно, тоест, цялата любов и цялата вяра; пришествието на Господа от облаците със сила и слава означава пък Неговото присъствие в Словото и откровението; облаците означават Словото според неговия буквален смисъл, докато славата означава Словото във вътрешен смисъл; ангелите с гръмогласна тръба означават Небето, откъдето идва Божията Истина. Вече може да се прозре какво значат Господните думи: в сетните дни на Църквата, когато не ще има вече любов и вяра, Господ ще се яви в Словото като негов вътрешен смисъл и ще открие тайните небесни - тайни, които отсега нататък ще разкриваме постепенно - за Небето, за Ада, а също за живота на човека след смъртта. Макар че всичко това е описано в Словото, човекът на Църквата днес съвсем бегло познава Небето и Ада, да не говорим за живота след смъртта. Дори мнозина от онези, които са родени в Църквата, ги отричат, питайки се кой идва при тях, за да им ги разказва. Но за да не може това желание за отрицание, което властва сред знаещите много за света, да повлияе и поквари простите по сърце и по вяра, бе ми отредено цели тринадесет години да бъда едно с ангелите и да говоря с тях така, както говори човек с човека, а също да видя какво е на Небето и какво - в Ада. Сега вече ми е позволено да опиша видяното и чутото; надявам се с това да проясня невежество то и да разсея безверието. Днес съществува такова непосредствено откровение, защото откровение е онова, което трябва да се разбира под Пришествие на Господа.
Част I
За Небето
1.
Господ е Бог на Небето
2.
Първо трябва да се разбере кой е Небесният Бог: от това зависи всичко останало. Цялото небе признава за Бог на Небето не друг, а Един Господ; там казват, както Сам Той учи, че Той е едно с Отца, че Отец е в Него и Той е в Отца, че който вижда Него, вижда Отца, и че всичко свято произлиза от Него (Йоан 10:30, 38; 14: 9-11; 16:13-15). Често разговарях за това с ангелите и те постоянно казваха, че не могат да разделят на Небето Божественото на три, понеже знаят и усещат, че То е едно, като това „Едно" пребивава в Господа. Също ми казваха, че онези, които идват от Църквата в света с идеята за три Божества, не могат да бъдат допуснати на Небето, понеже тяхното мислене блуждае от едното към другото, а там не подобава да мислиш три, пък да казваш едно. На Небето се говори онова, което се мисли, и се мисли онова, което се говори. Онези, които разделят Божествеността на три части, приемайки отделни идеи за всяка част, и без да ги съединяват в Единия Господ, не могат да бъдат приети на Небето. Като вземем предвид, че на Небето всяка мисъл е общение, то ако дойде някой, който мисли три, а казва едно, той веднага бива разпознат и отхвърлен. Все пак, нека да се знае, че всички, които в земния си път не са разделяли истинното от благото или вярата от любовта, в другия живот приемат, веднъж щом бъдат научени, небесната идея за Господ, който е Бог на вселената. Онези обаче, които са отделяли вярата от живота, тоест, не са живели според повелите на истинната вяра, ги очаква съвсем друго.
3.
Онези от Църквата, които отричат Господ, признавайки само Отца, и са се утвърдили в тази вяра, остават извън Небето, където се почита само Господ; понеже не им се дава никакво небесно излияние*, те постепенно се лишават от способност да мислят истината за каквото и да било; стават подобни на немите, или говорят безумия, или се спъват, ходейки, а ръцете им виснат и треперят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например социнианците, също са извън небето и се движат напред, малко надясно, спускат се в дълбините и по такъв начин са отделени от другите християни. Някои казват, че вярват в невидима Божественост, наричана Същество на Вселената, от която всичко придобива съществуване, и отхвърлят така всяка вяра в Господ; те не вярват в Бог - за тях невидимото Божествено е също като природата в нейните първоначала, сред които не попадат вярата и любовта, нито мисълта. Те са захвърлени сред онези, които се наричат натуралисти. Друго е с онези, които са родени извън Църквата и се наричат езичници; за тях обаче ще говорим по — нататък.
* „Излияние" (influxus) е основно понятие за Сведенборг. Истината и способността да се установява истината се изливат от Господа през небесата към човешкия разсъдък. - Б. р.
4.
Всички деца, които съставляват една трета от Небето, започват от знанието и вярата, че Господ е техен Отец, а след това, че Господ е всичко, бидейки Бог на Небето и Земята. Ще видим по — нататък как децата порастват в небесата и усъвършенстват своите мисли, достигайки чак до мъдростта и познанието на ангелите.
5.
Хората на Църквата не могат да се съмняват, че Господ е Бог на Небето: Сам Той учи, че всичко, що има Отецът, е Негово (Матей, 11:27; Йоан,16:15) и дадена Му е всяка власт на небето и на земята (Матей, 28:18; Йоан; 17:2). Казано е „на небето и на земята", понеже който управлява небето, управлява и земята - едното зависи от другото. Да управляваш небето и земята значи да приемаш от Него всяко благо, идващо от любовта, и всяка истина, идваща от вярата, това ще рече, цялата мъдрост и цялото познание, та дори всичкото щастие; накратко, вения живот. На това Господ учи, казвайки: „Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот" (Йоан, 3:36). Или: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки” (Йоан, 11:25, 26) И по-нататък: „Аз съм пътят и истината и животът.” (Йоан,14:6)
6.
Имало духове, които, като живеели в света, изповядвали Отца, но за Господа мислели само като за различен от другите човек, и затова не вярвали, че Сам Той е Небесният Бог; ето защо им било позволено да се скитат, където поискат, и да търсят дали има друго небе, освен Господнето. Някое време се лутали, но напразно - нищо не намерили. Били от онези, които схващали небесното щастие като слава и власт, но не могли да се сдобият е това, което желаели; когато им казали, че Небето не се състои от слава и власт, те възнегодували и възжелали Небе, в което ще могат да господстват над другите и да се славят, както в света.
2.
Божествеността на Господ създава Небето
7.
Всички ангели заедно се наричат Небе, защото го изграждат; а онова, което се влива в ангелите и което те приемат, онова, което създава Небето в цялост и във всяка негова част, представлява произлизащото от Господ Божествено. Това идващо от Господа Божествено представлява благото на любовта и истината на вярата; следователно колкото повече добро и истина приемат те от Господ, толкова повече са ангели и толкова повече са Небето.
8.
На Небето всеки знае, вярва и даже усеща, че сам той нито желае, нито върши благо, че сам той нито мисли истината, нито вярва в нея, а това идва от Божественото, от Господа, че благото и истинното не са такива сами по себе си, понеже в тях няма живот от Божественото. Ангелите от вътрешните небеса ясно съзнават и чувстват въздействието на Господ и колкото повече го приемат, толкова повече се виждат като част от небесата, защото напълно са погълнати от любовта и вярата, от светлината на мъдростта и знанието и от небесна радост; понеже всичко гореспоменато произтича от Божествеността на Господ, която съдържа ангелското небе, следва, че Божествеността на Господ създава Небето, а не ангелите поради някакво тяхно качество. Ето защо в Словото Божие Небето е наречено Дом Господен и Негов Престол, а онези, които го обитават, се наричат живеещи в Господа. По-нататък ще се каже как Божествеността произтича от Господ и изпълва небесата.
9.
В своята мъдрост ангелите отиват още по-далеч, казвайки, че от Господ произлизат не само всяко добро и всяка истина, но също всеки живот. Думите си те потвърждават така: нищо не може да същества от само себе си, но [само] от нещо предходно; следователно, всичко същества от Първо, което ангелите наричат истинска същност на целия живот, като пак така и пребъдва, защото пребъдване значи постоянно съществуване; онова пък, което не се удържа чрез посредници, постоянно свързано с Първото, незабавно се разпада и изчезва. При това ангелите добавят, че същества само един извор на живота, а Животът човешки е течащ от него поток, който, ако не бъде постоянно подхранван от своя извор, тутакси пресъхва. След това казват, че от този Единствен Извор на Живота, който е Господ, не произтича нищо друго освен Божие благо и Божия истина. Въздействащи на всички. Онези, които ги приемат с вяра и живот, обитават на Небето; които обаче ги отхвърлят или ги потискат, заменят Небето с Ада, защото обръщат доброто в зло, истината в лъжа, и живота в смърт. Животът идва от Господ, което [те] потвърждават така: всичко на света се отнася към благото и истината, като животът на волята на човека, който е живот на любовта, се отнася към благото, докато животът на разума на човека, който е живот на вярата, се отнася към истината. Щом всяко добро и всяка истина идват от Небето, значи от там идва и всеки живот. Вярвайки в това, ангелите отказват всяка благодарност за доброто, което вършат, негодуват и се оттегля, ако им го приписват. Чудят се как някой си вярва, че сам е мъдър, че сам върши добро. Онова добро, което ти вършиш за теб самия, те не наричат добро, защото е заради теб самия; добро заради самото него те наричат добро, произтичащо от Божественото, което създава Небето, защото това добро е сам Господ.
10.
Има духове, които, живеейки в света, са се утвърдили във вярването, че доброто, което правят, и истинното, в което вярват, им били изначално присъщи. Като вярват в това, те съзират в добрините си заслуги и претендират, че са справедливи. Такива духове не могат да бъдат допуснати на Небето; ангелите ги отбягват. Виждайки в тях или глупци, или крадци: глупци, защото все гледат себе си, а не Божественото; крадци, защото отнемат от Господ онова, което му принадлежи. Такива духове са против вярата, че Господната Божественост в ангелите е онова, което създава небесата.
11.
Сам Господ учи, че Той е във всички, които са на Небето и земята и че те са в Него: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо." (Йоан, 15: 4-5).
12.
От тук може да се заключи. Господ обитава сред ангелите в онова, което е Негово; така Той е всичко във всичко небесно, поради това, че Благото, произтичащо от Него, е за ангелите Сам Той, понеже произтичащото от Него е Сам Той; следователно тъкмо доброто на Господ е ангелското небе, а не нещо друго, което им е присъщо.
3.
Господната Божественост на Небето
е любов към Него и обич към ближния
13.
На Небето Божественото, произтичащо от Господ, се нарича, по причина, за която ще се говори подробно по нататък, Божия истина. Тази Божия истина се излива в небесата от Божията любов на Господ. Божията любов и значи Божията истина са сравними с лъчите на слънцето и светлината, идваща от там в света: лъчите на слънцето означават любовта, произлизащата от тях светлина означава истината от любовта. Поради съответствието, огънят означава любовта, а светлината означава произтичащата от нея истина. От това може да се види каква е онази истина, която произтича от Божията любов на Господа: по своята същност тя е Божието благо, съединено с Божията истина, и чрез тази връзка дарява живот на всичко небесно - също, както напролет и лете топлината на слънцето, свързана със светлината на земята, кара всичко да дава плод. Съвсем иначе стоят нещата, когато топлината не е съединена със светлината, т.е. когато светлината е студена - тогава всичко е вцепенено и изглежда мъртво. Онова Божие благо, което бе сравнено с топлината, представлява благото на любовта сред ангелите, докато Божията истина, която бе сравнена със светлината, е онова, за което и от което същества благото на любовта.
14.
Божественото, което създава Небето, е любов, защото любовта е духовно единение, обвързващо ангелите с Господ и помежду им; любовта ги съединява така, че всички те да изглеждат като едно цяло пред очите на Господ. Освен това, любовта е самата същност на всеки живот; ето защо, от нея идва както животът на ангела, така и този на човека. Всеки, който се замисли, би разбрал, че тя е вътрешното жизнено ядро на човека: когато любовта присъства, се възпламеняваш; когато любовта отсъства, изстиваш, а когато изобщо я няма, умираш. Значи, животът на всеки е такъв, каквато е неговата любов.
15.
На Небето има два различни вида любов - любов към Господ и обич към ближния; първата любов се намира в най-вътрешното, третото небе, а обичта към ближния обитава във второто, или средното, небе*. И едната, и другата любов произтичат от Господа, и двете създават небесата. На Небето ясно се вижда как се различават и се свързват двата вида любов, но на земята това е смътно. На Небето под обичай Господ не се разбира това да Го обичаш като личност, а да обичаш идващото от Него благо; да обичаш благото значи да го желаещ и да го вършиш поради любов. Под обичай ближния не се разбира да обичаш онзи до теб като личност, а да обичаш истината, която идва от Божието слово. Да обичаш истинното значи пък да го търсиш и да го желаеш. От тук става ясно, че тези два вида любов се свързват и различават така, както благо и истинно. Но това трудно се разбира от човек, който не знае какво е любов, какво е благо и какво е ближен.
* За общ преглед на трите небеса виж 29-40. - Бел.ред.
16.
На няколко пъти говорих за това с ангелите, които се чудеха, че хората на Църквата не знаят, че да обичаш Господ и да обичаш ближния значи да обичаш благото и истината и да ги вършиш по своя воля; обаче хората могат да знаят, че всеки доказва любовта си към другия, търсейки и вършейки онова, което другият желае, и че така същества взаимната обич; че ако човек се свързва с друг само защото го обича, но постъпва против волята му, това всъщност не е любов. Освен това те биха могли също да знаят, че благото, което произтича от Господ, е Негово подобие, защото Сам Той е в благото, че онези, които изграждат своя живот според благото и истинното, са подобни на Господ и се свързват с Него. Да желаеш нещо означава да обичаш да го правиш. На това учи Господ в Словото, казвайки: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; онзи, който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Йоан, 14:21,23). „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми" (Йоан, 15:10,12).
17.
Всички преживявания на Небето доказват, че Божественото, което идва от Господа, което изгражда небесата и което се влива в ангелите, е любов; всички небесни обитатели, бидейки форми на обичта и любовта, се явяват в неописуема красота, като любовта струи от лицата им, от думите им, от всяка подробност на техния живот. Освен това, от всеки ангел и от всеки дух произлизат духовни жизнени сфери, които ги ограждат. Чрез тях се разпознава, дори на голямо разстояние, какви са те относно любовта, защото тези сфери произтичат от живота на чувствата и от тук на мислите, или от живота на любовта и, значи, на вярата. Тези сфери, идващи от ангелите, са толкова пълни с любов, че влияят на вътрешния живот на онези, в близост до които се намират. Няколко пъти аз също ги долавях и те ми влияеха. От любовта извира животът на ангелите, което личи по това, че всеки в отвъдното се обръща с лице към своята любов. Онези, които живеят в любов към Господ и обич към ближния, се обръщат постоянно към Господ; онези, които живеят в себелюбие, се отвръщат от Него. Това важи независимо накъде се обръщат телом, защото в другия живот пространствата изразяват вътрешното състояние на духа, като посоките там не са определени както на света, а зависят от това, накъде гледаш. Не ангелите се обръщат към Него, ами Той привлича към Себе си обичащите да вършат онова, което има в Него своя източник. Повече за това обаче по-нататък, където ще се говори за пространствата в другия живот.
18.
Причина Господното Божествено на Небето да бъде любовта е, че тя представлява носител на всичко небесно -мира, мъдростта, познанието и щастието. Любовта приема всичко, което й подхожда, желае го, търси го и по своя воля го придобива, понеже постоянно се стреми към обогатяване и към усъвършенстване. Това е известно дори на човека, понеже при него любовта сякаш проучва и черпи от спомените онова, което й съответства, като го свързва и подрежда във и около себе си; в себе си, за да го притежава, около себе си, за да й служи; онова, което не й съответства, тя отблъсква и унищожава. Че любовта е способна истинно да възприема онова, което и подхожда, а също така, че желае да се свърже с него, е съвсем явно за дошлите на Небето; макар съвсем обикновени на света, влизайки в обществото на ангелите, те достигат ангелската мъдрост и небесното щастие, защото обичат благото и истинното заради самите тях и ги посяват в своя живот: ето защо им се дава да приемат Небето с цялата му неизречимост. Онези, които живеят в любов към себе си и към света, нямат такава възприемчивост към небесното; те се отвръщат от него, отхвърлят го, при първия си досег до него отбягват, за да се свържат с онези от Ада, обзети от същата любов, като тяхната. Някои духове се съмняваха, че небесната любов е толкова пълна, искаха да разберат дали действително е така; ето защо те бяха приведени в състояние на небесна любов, а след премахване на препятствията бяха изнесени напред, към ангелските небеса. От там разговаряха с мен, казвайки, че усещат вътрешно щастие, което думите не могат да изразят, и съжаляваха, че ще трябва да се върнат в предишното си положение. Други пък са възнесени на Небето и колкото по-надълбоко или по-нависоко са, толкова по-надълбоко и по-нависоко проникват в мъдростта и познанието, стават способни да разберат онова, което преди им е било напълно непонятно. От тук става ясно, че любовта, идваща от Господ, е приемник на Небето и на всичко, което се намира там.
19.
Любовта към Господ и обичта към ближния съдържат всички Божии истини; това може да се установи от думите, които Сам Той казва за едната и другата любов: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; втора, подобна ней, е. Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците." (Матей, 22:37-40). Законът и Пророците са цялото Слово, следователно, цялата Божия истина.
Сподели с приятели: |
