След смъртта човек е такъв, какъвто е бил неговият живот на света

470.
Всеки християнин знае от Словото, че животът на чове­ка остава негов и след смъртта, понеже там на много места се казва, че човекът ще бъде съден и награден спо­ред делата и постъпките си; всеки, който мисли въз ос­нова на доброто и на истината, е убеден, че онзи, които е живял добре, отива на Небето, а онзи, които е живял в злото, отива в Ада. Но онзи, който живее в злото, не же­лае да повярва, че неговото състояние след смъртта ще бъде според земния му живот, а смята, особено когато се разболее тежко, че Небето е отворено за всеки от чисто [Божие] Милосърдие, независимо кой как е живял, и че [Всекиму] е достъпно според вярата на човека, макар и той да я е отделял от живота.

471.
На много места в Словото се казва, че човекът ще бъде съден и награден според делата; бих искал да отбележа ня­кои: „Защото ще дойде Син Човечески в славата на Отца си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата" (Матей, 16:27); „Блажени мъртвите, които уми­рат в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: далата им вървят с тях" (Откровение, 14:13); " И всекиму от вас ще въздам според делата му" (Откровение, 2:23); „След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мър­твите по записаното в книгите, според делата си. Море­то върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде вся­кой според делата си" (Откровение, 20:12, 13): „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му" (Откровение 22:12); „И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на ка­мък; А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълня­ва, ще заприлича на глупец, който си съгради къщата на пясък" (Матей, 7:24, 26); „Не всеки, който Ми казва: Гос­поди, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, кой­то изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще ми кажат в оня ден. Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правихме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал;махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Матей, 7:21-23); „Тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. И Той ще рече. Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, ко­ито вършите неправда" (Лука, 13:26, 27); „И Аз ще им въз­дам  според техните постъпки и според делата на ръце­те им" (Иеремия, 25:14); „Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пъ­тищата му и според плодовете на делата му" Иеремия, 32:19); „Ще го накажа според пътищата му и ще му въз­дам според делата му (Осий, 4:9); „Както определи Господ Саваот да постъпва с нас по нашите пътища и по делата ни, тъй и постъпи с нас" (Захария, 1:6). Където известява Страшния съд, Господ припомня делата, обявя­ва, че във вечния живот ще влязат онези, които са вър­шили добри дела, а онези, които са вършили зли дела, ще бъдат осъдени (Матей, 25:32-46). Но има още много мес­та, където се говори за спасението и за осъждането на човека. Явно е, че делата и постъпките образуват външ­ния живот на човека и че чрез тях се проявява неговият вътрешен живот.

473.
Понеже делата и постъпките принадлежат на мисълта и волята, те са присъщи и на любовта и вярата и зато­ва са такива, каквито са любовта и вярата. Ето защо едно и също е дали ще кажеш любов или воля на човека, едно и също е дали ще кажеш вяра или мисъл; онова, кое­то човекът обича, той желае, и онова, в което вярва, той мисли. Ако човекът обича онова, в което вярва, той го желае и, доколкото е възможно, го прави. На всеки е ясно, че любовта и вярата са в желаенето и мисленето на човека, а не извън тях, понеже любовта разпалва воля­та, а идеите на вярата просветляват мисълта. Затова само онези, които могат да мислят мъдро, се просвеща­ват и, според своето просвещение, мислят истините и желаят истините или, което е същото, вярват в исти­ните и ги обичат.

474.
Нека обаче се знае, че волята прави човека, а мисълта [прави човека] само доколкото произтича от волята, че делата и постъпките произтичат от двете или, ко­ето е същото, че любовта прави човека, докато вярата [прави човека] само доколкото произтича от любовта, а пък делата и постъпките произтичат от двете. От­тук следва, че волята или любовта правят самия човек, понеже онова, което произхожда, принадлежи на онова, от което произхожда; произхождане е сътворяване и представяне във форма, пригодна за възприемане и съ­зерцаване. Оттук може да се установи какво е вярата, отделена от любовта — тя изобщо не е вяра, а само зна­ние, в което [вече] няма никакъв духовен живот. Също­то се отнася за делата: без любовта те не са действие или творения на живота, а действия и творения на смъртта, които съдържат привиден живот, произхож­дащ от любовта към злото и от вярата в лъжата. Тъкмо този привиден живот представлява онова, което се нарича духовна смърт.

475.
После трябва да се знае, че делата и постъпките предс­тавят целия човек, че неговите воля и мисъл или негови­те любов и вяра, принадлежащи на вътрешния човек, още не са завършени, докато не се проявят в делата и постъпките на външния човек. Тъкмо те са крайното, в което волята и мисълта завършват, иначе са сякаш неза­вършени, още не съществуват, още не са в човека. Да мис­лиш и да желаеш, но без да действаш, когато можеш, е като да затвориш пламъка в съсъд, където той загасва, или да посееш семето в пясък, където то не покълва, ами погива, заедно със своята сила за пораждане. Обратно, да мислиш и да желаеш, като същевременно действаш, това е като огъня, който дава светлина и топлина наоко­ло и като семето, засято в почвата, от което израства дърво или цвете и заживява. Всеки знае, че човек, които иска, без да прави, когато може, значи не иска, както и чо­век, който обича, без да прави добро, когато може, значи не обича. Тогава всъщност само мислиш, че желаеш и оби­чаш, но това е предмет на отделена мисъл, която се раз­пада и изчезва. Тъй като любов и воля са душата на дейс­твията, те си създават свое тяло в искреното и почте­ното, което човекът върши: духовното тяло, или тяло­то на човешкия дух, не идва от другаде, това ще рече, не се образува от друго, освен от онова, което човекът вър­ши, подбуждан от любов или воля (виж по-горе гл.463). Или с една дума, всичко от човека и неговия дух е в неговите дела.

476.
От това може да се установи какво се разбира под живо­та, който се запазва при човека след смъртта; това са неговите любов и вяра, не само като възможност, но и на дело, т.е. делата и постъпките, защото именно те съ­държат в себе си всичко, присъщо на човешката любов и човешката вяра.

477.
Има господстваща любов, която остава в човека след смъртта и не се променя във вечността; във всеки има много любови, но те отпращат към господстващата лю­бов и образуват едно тяло с нея или, взети заедно, я изг­раждат. Всяко чувство и желание, съзвучно с господства­щата любов, се нарича любов; тези любови биват вът­решни и външни, свързани пряко или косвено, приближени или отдалечени спрямо господстващата любов, на която [те] служат по много различни начини. Взети заедно, лю­бовите образуват нещо като царство, понеже са така подредени в човека, макар че той не знае нищо за тяхна­та подредба. Част от тази подредба му се изяснява в дру­гия живот, понеже там разпростирането на мислите и чувствата е според подредбата на любовите: сред небес­ните общества, ако властващата любов се състои от небесни любови, съответно, сред адските общества, ако властващата любов се състои от адски любови. За това, че всяко чувство и мисъл на един дух или ангел се разпростира сред обществата, може да се види в главата за мъдростта на небесните ангели, а също и в главата за формата на Небето, според която там се извършва съби­рането в общества и общуването.

478.
Но онова, което се каза дотук, повлиява само мисълта на рационалния човек; за да достигне обаче до неговите вън­шни сетива, бих искал да приведа тук примери от своя опит, чрез които да бъде обяснено и утвърдено следно­то:

480.
След смъртта човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил според своята властваща любов и.ли воля. Убедих се в това от множество преживявания. Можах да говоря с някои, живели преди две хиляди години, чийто живот, понеже е описан в книгите на историята, е известен. Открих, че бяха съвсем същите, каквито ги описваха, именно относно любовта, от която и според която бяха живели. Имаше и други, живели преди седемнадесет века и също познати от историята, както и такива, които бяха живели преди четири или три века и т. н.; можах да разговарям с почти всички и се оказа, че при тях властва същото чувство, с разликата, че удоволствията на тяхната любов се бяха обърнали в онова, на което съответстват. Ангелите казаха, че при никого животът на властващата любов никога не се изменя във вечността, понеже всеки е своята любов; да се промени тя при духа би значело той да бъде лишен от живот или да загине. Ка­заха ми, че е така, понеже след смъртта човекът не може повече да се променя чрез обучение, както в света, поне­же последната външна основа, която се състои в природ­ните мисли и чувства, тогава вече се намира в покои и не . може да бъде отворена, тъй като не е духовна (виж по-горе гл.464). Освен това, върху вътрешната основа, каквато е умът или душата, се държи, като къща върху свои­те устои, всичко, присъщо за духа или душата; ето защо. човекът остава завинаги такъв, какъвто е бил животът на неговата любов в света. Ангелите доста се чудеха на хорското незнание, че всеки е такъв, каквато е неговата властваща любов, както също и на това, че мнозина вярват, че можеш да се спасиш чрез прякото милосърдие на Господ и чрез едната вяра, какъвто и живот да си жи­вял; учудват се също как така хората не знаят, че Божие­то милосърдие е косвено, понеже се изразява в това, да бъдеш воден от Господ както на света, така и във веч­ността: онези, които не живеят в злото, биват водени от милосърдието; хората дори не знаят, че вярата е любовта към истината, произтичаща от небесната любов, която идва от Господ.

482.
Вярата не остава в човека, ако не идва от небесната лю­бов. Това ми се показа чрез толкова много преживявания, че ако трябва да приведа онова, което видях и чух по този въпрос, ще изпълня цяла книга. Мога да свидетелст­вам, че при онези, които са в плътската и светската любов без духовното и небесното, изобщо няма вяра, нито пък може да я има, а има единствено знание и убеж­дение, че истина е онова, което обслужва тяхната любов. Много от тях, които си вярвали, че вярват, били заведе­ни при онези, които наистина вярват, и тогава, общувай­ки с тях, разбрали, че всъщност нямат никаква вяра; пос­ле те признали, че само вярването в истините и Словото не значи вяра, че вяра е да обичаш истинното чрез небес­на любов, а също да го желаеш и да го правиш от вътреш­но чувство. Беше ми показано, че тяхното убеждение, на­ричано вяра, всъщност е като зимната светлина, в която няма топлина, а всичко на земята е сковано от студа и лежи под снега. Поради това, още щом като го докоснат лъчите на небесната светлина, убеждението им не само чезне, но даже става гъста мъгла, в която никой не вижда нищо; тогава техните вътрешни начала се помрачават толкова, че те нищо не разбират и накрая обезумяват от лъжовните си убеждения. Ето защо от тях се отнема всяка истина, която са знаели от Словото и от учението на Църквата и наричали своя вяра, а вместо тях се изпълват с всички [възможни] лъжи, отговарящи на злото на тех­ния живот. Всички те се потапят в своите любови и в лъжовните представи, които им съответстват; тогава истините, понеже се противят на лъжите от злото, сред които те пребивават, им стават противни и през­рени и те ги отблъскват. От целия си опит с Небето и Ада мога да свидетелствам, че онези, които са вярвали само чрез доктрината, а относно живота са пребивавали в злото, отиват в Ада. Видях много хиляди такива да бъ­дат запращани там, за което подробно разказвам в съчи­нението „За Страшния съд и разрушения Вавилон".

483.
След смъртта остава действената любов, т. е. живо­тът на човека. Това следва като заключение от всичко, което обясних въз основа на опита и от казаното по-горе за делата и постъпките; действена любов са именно делата и постъпките.